ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
25 ноември 2015 година
Дело F‑125/14
Michela Curto
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Уволнение — Увреждащ акт — Просрочена жалба по административен ред — Неспазване на досъдебната процедура — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Curto иска отмяна на решението на Европейския парламент от 5 декември 2013 г., с което се прекратява нейният договор като акредитиран парламентарен сътрудник, и доколкото е необходимо, отмяна на решението, с което се отхвърля подадената от нея жалба по административен ред срещу това решение, както и осъждане на Парламента да ѝ заплати обезщетение за вреди в размер на 65 000 EUR
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑жа Curto да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Европейския парламент.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Акт с чисто потвърдителен характер — Изключване
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Членове 90 и 91 от Правилника поставят допустимостта на подадената по съдебен ред жалба от длъжностно лице или срочно нает служител срещу институцията, към която принадлежи, в зависимост от правилното протичане на предходното административно производство, предвидено в тези членове.
Решение на органа по назначаването може да бъде предмет на обжалване по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Съгласно тази разпоредба срокът за подаване на жалбата по административен ред е три месеца, считано, когато актът е от индивидуален характер, от датата на съобщаване на решението на засегнатото от него лице, но не по-късно от датата на получаване на уведомителното писмо.
Спазването на тримесечния срок по член 90, параграф 2 от Правилника за обжалване на увреждащ акт по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка и не зависи от преценката на страните и на съда, доколкото този срок е въведен, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения, както и правна сигурност. Следователно съдът на Съюза трябва служебно да провери дали посоченият срок е спазен.
(вж. т. 27—29)
Позоваване на:
Съд — определение от 4 юни 1987 г., P./ИСК, 16/86, EU:C:1987:256, т. 6
Първоинстанционен съд — определения от 11 май 1992 г., Whitehead/Комисия, T‑34/91, EU:T:1992:64, т. 18 и от 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, EU:T:2005:301, т. 35 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — определение от 10 септември 2007 г., Speiser/Парламент, F‑146/06, EU:F:2007:153, т. 21
2. Както подадената по административен ред жалба, така и произтичащата от нея жалба по съдебен ред трябва да са насочени срещу акт, който нарушава интересите на жалбоподателя, по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника, като увреждащият акт е този, който засяга пряко и непосредствено правното положение на засегнатото лице.
Жалбата за отмяна, подадена срещу решение, с което само се потвърждава предходно необжалвано в сроковете решение, е недопустима. Решението само потвърждава предходно решение, когато не съдържа нов елемент в сравнение с предходния акт и не е предшествано от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт.
Писмо на администрацията, в което се съдържа решението за прекратяване на договора на срочно нает служител в съответствие с член 139, параграф 1, буква г) от Условията за работа на другите служители, не оставя никакво съмнение относно волята на органа, оправомощен да сключва договори, да прекрати договора на засегнатото лице и следователно представлява акт, който нарушава интереси, по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.
За сметка на това адресирано до засегнатото лице писмо, с което се определя датата на изтичане на неговия договор, не може да се квалифицира по друг начин, освен като просто потвърждение на предходното решение за прекратяване на договора.
(вж. т. 30, 33, 35 и 36)
Позоваване на:
Съд — решения от 9 март 1978 г., Herpels/Комисия, 54/77, EU:C:1978:45, т 11—14, от 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, EU:C:1980:284, т. 18 и от 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, EU:C:1987:21, т. 6
Първоинстанционен съд — определения от 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑608/97, EU:T:2000:167, т. 22 и от 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, EU:T:2005:301, т. 38
Съд на публичната служба — определения от 19 декември 2006 г., Suhadolnik/Съд, F‑78/06, EU:F:2006:141, т. 31, от 10 септември 2007, Speiser/Парламент, F‑146/06, EU:F:2007:153, т. 23, от 15 юли 2008 г., Pouzol/Сметна палата, F‑28/08, EU:F:2008:100, т. 45 и от 8 септември 2011 г., Pachtitis/Комисия, F‑51/11 R, EU:F:2011:130, т. 28