Дело C‑221/17

M. G. Tjebbes и др.

срещу

Minister van Buitenlandse Zaken

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

 Решение на Съда (голям състав) от 12 март 2019 година

„Преюдициално запитване — Гражданство на Европейския съюз — Член 20 ДФЕС — Членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Гражданство на държава членка и на трета държава — Загубване по силата на закона на гражданството на държава членка и гражданството на Съюза — Последици — Пропорционалност“

1.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата — Гражданин на Съюза, който е гражданин само на една държава членка и е загубил гражданството ѝ по силата на закона — Включване

(член 20 ДФЕС)

(вж. т. 32)

2.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Гражданство на държава членка — Загубване на това гражданство по силата на закона поради липсата на действителна връзка с тази държава членка — Загубване на гражданството на Съюза — Допустимост — Условия — Възможност за националните административни и съдебни органи да преценяват последиците от загубването на това гражданство и да го възстановяват ex tunc на съответните лица — Спазване на принципа на пропорционалност

(член 20 ДФЕС; членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 35, 39, 40, 42 и 44—48 и диспозитива)

Резюме

Правото на Съюза не е пречка за загубване на гражданството на държава членка и съответно на гражданството на Съюза при трайно прекъсване на действителната връзка между съответното лице и държавата членка

На 12 март 2019 г. в решение Tjebbes и др. (C‑221/17) големият състав на Съда се произнася по въпроса дали загубването по силата на закона на гражданството на държава членка, което води и до загубване на гражданството на Европейския съюз, е съвместимо с член 20 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В случая в главното производство нидерландският министър на външните работи отказва да разгледа заявленията за издаване на паспорт, подадени от нидерландски граждани с второ гражданство от трета държава, тъй като тези лица, едно от които не е навършило пълнолетие, са загубили нидерландското си гражданство по силата на закона. Отказът на нидерландския министър се основава на закона за нидерландското гражданство, по силата на който навършилите пълнолетие лица загубват това гражданство, ако са граждани и на друга държава и са имали основно местопребиваване извън Съюза в продължение на непрекъснат период от 10 години. Освен това съгласно същия закон ненавършилите пълнолетие лица по принцип загубват нидерландското си гражданство, когато баща им или майка им загуби нидерландското си гражданство, тъй като няма местопребиваване в Съюза.

Съдът постановява, че правото на Съюза по принцип допуска държавата членка по съображения от общ интерес да предвиди загубване на нейното гражданство, включително когато това довежда до загубване на статута на гражданин на Съюза. Всъщност за държавата членка е легитимно да възприеме разбирането, че гражданството е израз на действителна връзка между държавата и гражданите ѝ, и съответно да предвиди загубване на нейното гражданство като последица от липсата на такава действителна връзка или от прекъсването ѝ. Легитимно е и държавата членка да иска да съхрани еднаквото гражданство на членовете на едно и също семейство, като предвиди, че ненавършилите пълнолетие лица загубват гражданството на тази държава, когато единият от родителите загуби своето.

За да е съвместимо с член 20 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата на основните права обаче, законодателство като нидерландското трябва да предоставя на компетентните национални органи, в това число евентуално на националните съдилища, възможността инцидентно да преценяват последиците от загубването на това гражданство по силата на закона и евентуално да възстановяват ex tunc гражданството на съответните лица по повод на тяхно заявление за издаване на документ за задгранично пътуване или на всякакъв друг документ, удостоверяващ гражданството им.

При тази преценка националните административни и съдебни органи трябва да проверяват дали загубването на гражданството на държавата членка, което води и до загубване на статута на гражданин на Съюза, е съобразено с принципа на пропорционалност, като се имат предвид последиците, които поражда за положението на съответното лице и евентуално за положението на членовете на неговото семейство от гледна точка на правото на Съюза. Подобна проверка изисква да се прецени индивидуалното положение на съответното лице, както и положението на семейството му, за да се определи дали загубването на гражданството поражда последици, които биха засегнали нормалното развитие на семейния и професионалния живот на това лице по несъразмерен с целите на националния законодател начин от гледна точка на правото на Съюза, и в частност на правото на зачитане на семейния живот, установено в член 7 от Хартата на основните права.

Що се отнася до обстоятелствата относно индивидуалното положение на съответното лице, които биха могли да са релевантни за тази преценка, Съдът споменава в частност обстоятелството, че след загубването по силата на закона на гражданството на съответната държава членка и статута на гражданин на Съюза съответното лице би било изправено пред ограничения при упражняването на правото да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки, а с това евентуално и пред особени трудности да посещава една или друга държава членка, за да поддържа действителни и редовни връзки с членове на семейството си там, за да упражнява професионалната си дейност там или за да предприеме необходимите стъпки, за да упражнява там такава дейност. Също релевантни са, от една страна, обстоятелството, че съответното лице не е имало възможност да се откаже от гражданството на третата държава, и от друга, сериозният риск от значително влошаване на ситуацията на лицето от гледна точка на безопасността му или на свободата му на придвижване, който би възникнал вследствие от невъзможността на това лице да се ползва от консулската закрила по член 20, параграф 2, буква в) ДФЕС на територията на третата държава, в която живее.

Освен това, що се отнася до ненавършилите пълнолетие лица, компетентните органи трябва да вземат предвид евентуалното наличие на обстоятелства, които сочат, че загубването от съответното ненавършило пълнолетие лице на гражданството на държавата членка не отговаря на висшия интерес на детето, посочен в член 24 от Хартата на основните права, поради последиците, които загубването на това гражданство поражда за ненавършилото пълнолетие лице от гледна точка на правото на Съюза.