Language of document : ECLI:EU:T:2022:853

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

21 декември 2022 година(*)

„Държавни помощи — Пазар на биогаз — Освобождаване от данъци за компенсиране на производствените свръхразходи — Решения да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Правен интерес — Допустимост — Незапочване на официалната процедура по разследване — Сериозни затруднения — Член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС — Член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. — Натрупване на помощи — Помощи, отпуснати от няколко държави членки — Вносен биогаз — Принцип на недопускане на дискриминация — Член 110 ДФЕС“

По дело T‑626/20,

Landwärme GmbH, установено в Мюнхен (Германия), представлявано от J. Bonhage и M. Frank, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от K. Blanck, A. Bouchagiar и P. Němečková,

ответник,

подпомагана от

Кралство Швеция, представлявано от O. Simonsson, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, H. Eklinder и R. Shahsavan Eriksson,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 2 юни 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Landwärme GmbH, иска отмяна, от една страна, на Решение C(2020) 4489 final на Комисията от 29 юни 2020 година относно държавна помощ SA.56125 (2020/N) — Швеция — Продължаване и изменение на схема SA.49893 (2018/N) — Освобождаване от данъчно облагане на получени от нехранителни материали биогаз и биопропан, предназначени за производството на топлоенергия (наричано по-нататък „Решение 4489“), и от друга страна, на Решение C(2020) 4487 final на Комисията от 29 юни 2020 година относно държавна помощ SA.56908 (2020/N) — Швеция — Продължаване и изменение на схемата за биогаза, предназначен за използване като гориво в Швеция (наричано по-нататък „Решение 4487“, а заедно с Решение 4489 — наричани по-нататък „обжалваните решения“).

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е дружество по германското право, което произвежда биометан в Германия.

3        На 1 април 2020 г. Кралство Швеция уведомява Европейската комисия в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС за предприемането на две мерки, с които желае да измени и продължи до 31 декември 2030 г. две схеми за помощ, приложени първоначално през 2003 г. и 2007 г., които вече многократно са били разрешавани от Комисията и чийто срок на действие е трябвало да изтече на 31 декември 2020 г. Тези схеми освобождават закупуването на някои горивни газове от възобновяеми източници (наричани по-долу „биогаз“) от плащането на определени акцизи, които обаче се дължат при закупуването на газ от изкопаеми източници, като например природен газ, предназначен за същата употреба.

4        На 29 юни 2020 г. Комисията приема Решение 4489, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 245, 2020 г., стр. 2), и Решение 4487, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 260, 2020 г., стр. 4).

5        С обжалваните решения след процедурата по предварителна проверка, предвидена в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (наричана по-нататък „процедурата по предварителна проверка“), и без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и уредена в член 6 от посочения регламент (наричана по-нататък „официалната процедура по разследване“), Комисията приема, че мерките, за които Кралство Швеция е направило уведомление, се отнасят до държавни помощи, които могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

6        В това отношение, на първо място, Комисията посочва, че схемите за помощ, за които се отнасят обжалваните решения (наричани по-нататък „спорните схеми“), които предвиждат пълно освобождаване от данъци, трябва да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално като оперативни помощи (съображения 6, 31 и 32 от Решение 4489 и съображения 35 и 50 от Решение 4487).

7        На второ място, Комисията оценява съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар в светлината на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (ОВ C 200, 2014 г., стр. 1) (наричани по-нататък „Насоките ООСЕ“) (съображение 34 от Решение 4489 и съображение 38 от Решение 4487).

8        По-специално, първо, Комисията приема най-напред, че спорните схеми преследват цел от общ интерес, тъй като спомагат за осигуряване на възможност Кралство Швеция да постигне целите, които си е определило по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници, след това, че са необходими, тъй като без предвидените в тях пълни данъчни освобождавания (наричани по-нататък „разглежданите данъчни освобождавания“) биогазът би бил по-скъп от газа от изкопаеми източници, и накрая, че са имали стимулиращ ефект, тъй като предоставянето на тези освобождавания насърчава използването и производството на биогаз (съображения 37—40, 42, 43, 47 и 48 от Решение 4489 и съображения 40, 44, 45 и 47 от Решение 4487).

9        Второ, Комисията разглежда пропорционалността на спорните схеми, и по-специално отбелязва, че с оглед на данните, предоставени от Energimyndigheten (Агенция по енергетика, Швеция) (наричана по-нататък „шведската агенция по енергетика“), от една страна, може да се изключи възможността помощите, отпуснати по силата на тези схеми, да надхвърлят сумата, необходима за компенсиране на по-високите разходи, до които води производството на биогаз в сравнение с производството на газ от изкопаеми източници, и по този начин да доведат до свръхкомпенсиране на посочените по-високи разходи (наричано по-нататък „свръхкомпенсирането“). Всъщност въпреки разглежданите данъчни освобождавания производствените разходи на биогаза остават по-високи от пазарната цена на газа от изкопаеми източници. Комисията отбелязва, от друга страна, че няма вероятност в бъдеще да има свръхкомпенсиране. Освен това Комисията пояснява, че съгласно предоставената от шведските власти информация, макар да е възможно биогазът да се ползва едновременно от помощите, предвидени в спорните схеми, и от други помощи, насърчаващи производството на биогаз, натрупването на тези помощи не води до свръхкомпенсиране. Освен това Комисията добавя, че тези власти са се ангажирали да контролират развитието на пазара, за да открият всяко възможно бъдещо свръхкомпенсиране и да я информират (съображения 17, 18, 20, 22, 28, 47, 49—56 и 64 от Решение 4489 и съображения 19—24, 26, 27, 32, 50—59 и 67 от Решение 4487).

10      Трето, Комисията приема, че следва да се приложи точка 116 от Насоките ООСЕ, съгласно която „Комисията приема, че помощта е подходяща и че нарушаващите ефекти на помощта са ограничени, ако са изпълнени всички други условия“, какъвто според нея е случаят със спорните схеми (съображения 41 и 58 от Решение 4489 и съображения 48 и 60 от Решение 4487).

11      Четвърто, тъй като спорните режими се състоят в предоставяне на освобождаване от данъци, Комисията разглежда въпроса дали те съответстват на изискванията, произтичащи от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98). Тя счита, че това е така, в частност предвид факта че тези освобождавания са приложими независимо от държавата членка, от която има произход ползващият се от тях биогаз (съображения 62—66 от Решение 4489 и съображения 64—68 от Решение 4487).

 Искания на страните

12      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваните решения,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14      Кралство Швеция, встъпило в подкрепа на Комисията, моли Общия съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

15      Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си: първото — „неправомерност на помощта“, второто — „злоупотреба с правото на преценка“, третото — неизпълнение на задължението за мотивиране, и четвъртото — неизпълнение на задължението за започване на официалната процедура по разследване.

16      Без да повдига възражение с отделна молба на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията твърди, в допълнение към оспорването на обосноваността на изтъкнатите от жалбоподателя основания, че жалбата е недопустима. Макар да не се произнася по процесуалната легитимация на жалбоподателя, Комисията поддържа, че той няма правен интерес от отмяната на обжалваните решения.

 По допустимостта

17      Преди да се анализира правният интерес на жалбоподателя, следва да се разгледа въпросът, който е абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 45, от 24 октомври 1997 г., EISA/Комисия, T‑239/94, EU:T:1997:158, т. 27 и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 36 и 37), а именно дали жалбоподателят разполага с процесуална легитимация да обжалва разглежданите решения.

 По процесуалната легитимация

18      По силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу акт, който не е адресиран до него, само ако този акт го засяга пряко и лично или ако жалбата е насочена срещу подзаконов акт, който го засяга пряко и който не включва мерки за изпълнение.

19      Единственият адресат на обжалваните решения обаче е Кралство Швеция, поради което следва да се определи дали жалбоподателят отговаря на горепосочените условия за допустимост.

20      Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалваните решения, следва да се припомни, че когато на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 Комисията приеме решение да не повдига възражения, тя не само обявява разглежданите мерки за съвместими с вътрешния пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване (вж. решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 39 и цитираната съдебна практика).

21      Ако в рамките на процедурата по предварителна проверка Комисията констатира, че са се породили съмнения или сериозни затруднения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя е длъжна на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 да приеме решение за започване на официална процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 40 и цитираната съдебна практика). Следва да се уточни, че съгласно съдебната практика понятията „съмнения“ и „сериозни затруднения“ съвпадат (решение от 22 септември 2021 г., DEI/Комисия, T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17, обжалвано, EU:T:2021:604, т. 115; вж. също в този смисъл решения от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328 и от 9 септември 2020 г., Kerkosand/Комисия, T‑745/17, EU:T:2020:400, т. 106).

22      Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589 решението за започване на официална процедура по разследване призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец.

23      Законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основано на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, зависи от това дали са налице сериозни затруднения във връзка със съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар. След като наличието на сериозни затруднения трябва да доведе до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от споменатия регламент, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната разпоредба е пряко и лично засегната от такива решения. Всъщност лицата, ползващи се от процесуалните гаранции, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от този регламент, могат да си осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза (вж. решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 41 и цитираната съдебна практика).

24      Член 1, буква з) от Регламент № 2015/1589 определя понятието „заинтересована страна“ като „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“. Тази разпоредба възпроизвежда определението на понятието „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, както то следва от практиката на Съда (вж. решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 56 и цитираната съдебна практика).

25      В случая, както следва от отговорите на страните на писмените и устните въпроси на Общия съд, преките получатели на разглежданите данъчни освобождавания са купувачите на биогаз в Швеция, които по силата на тези освобождавания не плащат нито акциза върху енергийните продукти, нито акциза върху въглеродния диоксид, предвидени в шведското законодателство. Въпреки това, макар да не оказват влияние върху производствените разходи на биогаза, тези освобождавания са в полза, макар и непряко, също на производителите и вносителите на биогаз. Всъщност те могат да продават биогаз в Швеция на крайна цена, която, без да включва този акциз, е по-ниска от тази, на която биогазът би се продавал без тези освобождавания. Следователно те позволяват този продукт да се продава на цена, която може да се конкурира с тази на природния газ, въпреки че неговите производствени разходи обикновено са по-ниски от тези на биогаза.

26      Макар да твърди, че вече не продава биогаз в Швеция поради по-конкурентните цени, прилагани от датските производители, които се ползвали от свръхкомпенсиране, жалбоподателят е потенциален непряк получател на помощите, предвидени в спорните схеми, както потвърждават страните в съдебното заседание. Всъщност, от една страна, не се оспорва, че жалбоподателят отговаря на необходимите условия за получаването на тези помощи. От друга страна, следва да се припомни, че подобни помощи са предоставяни от Кралство Швеция от много години и че в миналото жалбоподателят е получавал тези помощи, тъй като е продал своя биогаз в Швеция през 2013 г. и в по-големи количества — през 2014 г. Освен това, тъй като иска да продаде своя биогаз в Швеция, но се оказва възпрепятстван поради неконкурентната цена, която е принуден да прилага, жалбоподателят е конкурент на предприятията, които, продавайки своя биогаз в Швеция, са настоящи получатели на тези помощи. Следователно той притежава качеството „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 57). Впрочем в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание Комисията признава, че случаят е такъв.

27      За да разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на обжалваните решения, жалбоподателят обаче трябва също да иска чрез обжалването да осигури защитата на процесуалните права, с които би разполагал, ако Комисията беше започнала официалната процедура по разследване поради наличието на сериозни затруднения.

28      В това отношение е важно да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато иска отмяна на решение на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, жалбоподателят главно упреква Комисията, че е взела решението за разглежданите помощи, без да започне официална процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че в процедурата по предварителна проверка на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията, е трябвало да породи съмнения в съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да води до изменение на предмета на жалбата или до промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения в тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 39 и цитираната съдебна практика).

29      Следователно, що се отнася до жалба, с която се оспорва законосъобразността на решение, прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, без да се започва официалната процедура по разследване, по принцип следва да се разгледат всички оплаквания и доводи, повдигнати от жалбоподателя в рамките на изтъкнатите основания, за да се прецени дали те позволяват да се установят сериозни затруднения или съмнения, при наличието на които Комисията е била длъжна да започне посочената процедура. В рамките на такава жалба основанията за оспорване на съвместимостта на помощта тогава трябва да се преценяват от Общия съд с оглед на наличието на сериозни затруднения, без да следва да се обявяват за недопустими (вж. решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 45—47 и 49 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 57 и 58).

30      От съдебната практика следва също, че за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка е трябвало да предизвика относно съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че Комисията е трябвало да има съмнения при преценката си относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от тази страна доводи по същество, за да провери дали те могат да подкрепят основанието за наличие на съмнения, обосноваващи започването на официална процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 14 април 2021 г., Achema и Lifosa/Комисия, T‑300/19, непубликувано, EU:T:2021:191, т. 203 и цитираната съдебна практика).

31      В настоящия случай следва да се констатира, че с четвъртото си основание (вж. т. 15 по-горе) жалбоподателят изтъква, че Комисията е трябвало започне официалната процедура по разследване. В съответствие с припомнената в точка 29 по-горе съдебна практика следва да се разгледат всички оплаквания и доводи, повдигнати от жалбоподателя, за да се определи дали той е доказал наличието на сериозни затруднения, които задължават Комисията да започне посочената процедура. В съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че с жалбата си по-специално упреква Комисията, че не е започнала официалната процедура по разследване, въпреки че с оглед на информацията, която ѝ е предоставил, тази институция не е можела да не знае за наличието на сериозни затруднения по въпроса дали възможното натрупване на помощите, отпуснати в Швеция в приложение на спорните схеми, и на други помощи, предоставени от други държави членки, различни от Кралство Швеция, на производителите на биогаз (наричано по-нататък „спорното натрупване“), води до свръхкомпенсиране в полза на тези производители, когато същите продават биогаз в Швеция (наричано по-нататък „оплакването относно спорното натрупване“).

32      При това положение следва да се направи изводът, че жалбоподателят разполага с процесуална легитимация, доколкото цели да постигне зачитане на процесуалните си права, като изтъква по-специално оплакването относно спорното натрупване.

 По правния интерес

33      Комисията посочва, че като потенциален получател по спорните схеми жалбоподателят не е доказал своя правен интерес от оспорване на обжалваните решения. Всъщност отмяната на същите не можела да има за последица разрешаването на помощи с по-широк обхват от този на помощите, предвидени в тези схеми. Посочената отмяна не влияeла на факта, че производителите на биогаз, които ползват помощи за производството на енергия от биогаз в други държави членки, различни от Кралство Швеция, могат да продават своя биогаз в Швеция на цени, по-изгодни от предложените от жалбоподателя, на когото Федерална република Германия не предоставя подобни помощи. Според Комисията правният интерес на жалбоподателя не може да се дължи на факта, че той възнамерява да ѝ представи коментари, ако след отмяната на тези решения започне официалната процедура по разследване.

34      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

35      Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако лицето има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решения от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 54 и от 4 юни 2015 г., Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, C‑682/13 P, непубликувано, EU:C:2015:356, т. 25).

36      Интересът на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ и не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие. Този интерес трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и 57 и цитираната съдебна практика).

37      Жалбоподателят е този, който трябва да представи доказателства за правния си интерес, който представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (вж. решения от 4 юни 2015 г., Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, C‑682/13 P, непубликувано, EU:C:2015:356, т. 27 и цитираната съдебна практика и от 14 април 2005 г., Sniace/Комисия, T‑141/03, EU:T:2005:129, т. 31 и цитираната съдебна практика).

38      В случая жалбоподателят е потенциален непряк получател на помощите, предвидени в спорните схеми (вж. т. 25 и 26 по-горе).

39      Все пак само обстоятелството, че обжалваните решения обявяват спорните схеми за съвместими с вътрешния пазар и следователно не увреждат по принцип предприятие, което може да ги ползва, не освобождава съда на Съюза от задължението му да провери дали преценката на Комисията поражда задължително правно действие, което може да засегне интересите на това предприятие (вж. в този смисъл определение от 25 март 2019 г., Abaco Energy и др./Комисия, T‑186/18, непубликувано, EU:T:2019:206, т. 42 и цитираната съдебна практика). Следователно, противно на твърдяното от Комисията, фактът, че жалбоподателят е потенциален получател на помощите, предвидени в спорните схеми, не е достатъчен, за да се приеме, че той не разполага с правен интерес от отмяната на обжалваните решения.

40      Жалбоподателят отговаря, че спорните схеми действат като „катализатор“, който засилвал ефекта на изключване от пазара, произтичащ от помощите за производството на енергия от биогаз, предоставени от държави членки, различни от Кралство Швеция. Тези схеми произвеждали собствени антиконкурентни последици, тъй като, за да се ползват от разглежданите данъчни освобождавания, производителите на биогаз, които получават посочените помощи в своите държави членки, увеличавали износа си за Швеция и по този начин упражнявали натиск върху цените, прилагани от другите производители на биогаз, които не ползват подобни помощи. Отмяната на решенията, с които се разрешават тези схеми, би премахнала този „катализатор“ и по този начин би предоставила полза на жалбоподателя.

41      Следователно, в случай че Общият съд уважи жалбата и отмени обжалваните решения със съдебно решение, с което приема, че изтъкнатите от жалбоподателя основания и доводи, и по-специално оплакването относно спорното натрупване, позволяват да се установи наличието на сериозни затруднения, които не са били взети предвид от Комисията, последната ще е длъжна в изпълнение на така постановеното съдебно решение да приеме решения на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 със съдържанието, предвидено в член 6, параграф 1 от този регламент. Жалбоподателят в качеството му на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от посочения регламент (вж. т. 24 и 26 по-горе) ще има възможност да представи коментари, след като анализира тези решения. Следователно той ще може да упражни процесуалните си права по много по-подходящ и информиран начин, отколкото по време на процедурата по предварителна проверка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 52). По-специално, ако Общият съд отмени обжалваните решения поради наличието на сериозни затруднения във връзка със свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, в хода на официалната процедура по разследване, следваща тази отмяна, жалбоподателят ще може да представи на Комисията коментари по промените, които би трябвало да бъдат внесени в спорните схеми, за да могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

42      При тези обстоятелства следва да се констатира, че жалбоподателят има правен интерес да иска отмяна на обжалваните решения.

43      Правният интерес на жалбоподателя не се поставя под въпрос от съдебната практика, посочена от Комисията (определения от 9 юли 2007 г., wheyco/Комисия, T‑6/06, непубликувано, EU:T:2007:202, т. 104 и от 25 март 2019 г., Abaco Energy и др./Комисия, T‑186/18, непубликувано, EU:T:2019:206, т. 83). Съгласно тази съдебна практика правният интерес на предприятие, което ползва държавна помощ, разрешена от Комисията без образуване на официалната процедура по разследване, не може да се дължи на факта, че то е възнамерявало да представи коментари в случай на започване на тази процедура.

44      Всъщност жалбоподателят е само потенциален получател на помощите, предвидени в спорните схеми, тъй като вече не може да продава биогаз в Швеция. В това отношение той твърди, че не става въпрос за търговски избор от негова страна, а за последица от условията, които вече преобладават на този пазар. Следователно положението му е различно от това на жалбоподателите по делата, по които са приети посочените от Комисията определения, и които са били настоящи получатели на помощите, разрешени с решенията, предмет на жалбите им.

45      Правният интерес на жалбоподателя не се поставя под въпрос и от решенията, посочени в точка 43 по-горе, доколкото Общият съд постановява, че правният интерес на жалбоподателите не може да се дължи на нарушаването на процесуалните им права. Всъщност в тези дела, макар да се ползват от помощите, обявени за съвместими със спорните решения, жалбоподателите са целели с жалбите си да получат отмяна на решенията, за да разреши Комисията впоследствие помощи с по-широко приложно поле (вж. в този смисъл определения от 9 юли 2007 г., wheyco/Комисия, T‑6/06, непубликувано, EU:T:2007:202, т. 102 и от 25 март 2019 г., Abaco Energy и др./Комисия, T‑186/18, непубликувано, EU:T:2019:206, т. 82).

46      В случая с жалбата си жалбоподателят не цели да му бъдат разрешени помощи с по-широко приложно поле от това на помощите, предвидени от спорните схеми. Напротив, ако всъщност след официалната процедура по разследване, която би започнала след евентуалната отмяна на обжалваните решения, Комисията приеме, че свръхкомпенсирането, от което могат да се ползват някои неустановени в Швеция производители на биогаз, прави спорните схеми несъвместими с вътрешния пазар, изменението им би имало за цел да ограничи приложното им поле, а не да го разшири.

47      Освен това, както следва от точка 39 по-горе, в точка 42 от определение от 25 март 2019 г., Abaco Energy и др./Комисия (T‑186/18, непубликувано, EU:T:2019:206), Общият съд отбелязва, че получателят на помощ не е непременно лишен от правен интерес да обжалва решението, с което тази помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар.

48      С оглед на гореизложеното следва да се направи изводът, че правният интерес на жалбоподателя е налице и че жалбата му е допустима поне доколкото с нея той изтъква оплакването относно спорното натрупване.

49      Преди да се разгледа основателността на това оплакване, все пак следва да се разгледа доводът на Комисията, изведен по същество от това, че жалбоподателят не е повдигнал възражение за незаконосъобразност срещу Насоките ООСЕ, в светлината на които, по-специално на точка 116 от тях, Комисията е разгледала съвместимостта на спорните схеми (вж. т. 10 по-горе).

 По довода на Комисията за необходимостта от спазване на точка 116 от Насоките ООСЕ

50      Според Комисията Насоките ООСЕ не позволяват да се отреди никаква роля на спорното натрупване за целите на оценката на съвместимостта на спорните схеми. В този смисъл, тъй като не се е позовал на незаконосъобразността на Насоките ООСЕ, жалбоподателят не можел да оспори пред Общия съд неотчитането на посоченото натрупване в обжалваните решения.

51      Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, като приема насоки, съдържащи правила за поведение, и като обявява посредством публикуването им, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и по принцип не може да се отклонява от тези правила, за да не бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи правни принципи като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (решения от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 69 и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 143).

52      В точка 116 от Насоките ООСЕ се предвижда, че „Комисията приема, че помощта е подходяща и че нарушаващите ефекти на помощта са ограничени, ако са изпълнени всички други условия“. В тази точка обаче не се уточнява кои са „другите условия“, които са посочени.

53      В това отношение, както изтъква Комисията в съдебното заседание, следва да се приеме, че другите условия, посочени в точка 116 от Насоките ООСЕ, в случая са съдържащите се в точка 131 от тези насоки и че контролът за спазването им включва контрола за пропорционалността на помощите, посочен в точки 69 и 70 от тези насоки.

54      Всъщност следва да се припомни, че точка 116 от Насоките ООСЕ попада в глава 3, посветена на „[о]ценка[та] на съвместимостта съгласно член 107, параграф 3, буква в) [ДФЕС]“.

55      В глава 3, раздел 3.1 са посочени „[о]бщи[те] принципи за оценка“ и в точка 27 са изброени кумулативните критерии, на които трябва да отговаря дадена мярка за помощ, за да може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Както следва от точка 27, буква д) от тези насоки, сред тези критерии е и пропорционалността на помощта, а именно нейното ограничаване до необходимия минимум.

56      Раздел 3.2 от Насоките ООСЕ, посветен на „[о]бщи[те] разпоредби за съвместимост“, съдържа уточнения относно всеки от критериите, предвидени в точка 27 от тези насоки.

57      По-специално раздел 3.2.5 от Насоките ООСЕ се отнася до „[п]ропорционалност[та] на помощта“. В този раздел се намират точки 69 и 70, съгласно които „помощта […] се счита за пропорционална, ако размерът на помощта за отделния получател е ограничен до необходимия минимум, за да се постигне преследваната цел“, и „[к]ато общ принцип помощта се счита за ограничена до необходимия минимум, ако отговаря на нетните допълнителни разходи, необходими за постигане на целта, в сравнение със съпоставителния сценарий в отсъствие на помощ“.

58      От това следва, че сред „другите условия“, посочени в точка 116 от Насоките ООСЕ, фигурира условието, свързано с пропорционалността на помощта. Това условие е тясно свързано с условието за липсата на свръхкомпенсиране. Освен това, без да е изрично споменато, последното понятие е посочено по-специално в точка 131 от тези насоки, която гласи следното:

„За енергия от възобновяеми източници, различна от електрическа енергия, оперативната помощ ще се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако са изпълнени следните кумулативни условия:

a)      помощта за единица енергия не превишава разликата между общите усреднени разходи за производство на енергия (LCOE) чрез конкретната технология и пазарната цена на съответната форма на енергия;

б)      LCOE може да включва нормална възвръщаемост на капитала. Инвестиционната помощ се приспада от общия[…] размер на инвестициите при изчисляването на LCOE;

в)      производствените разходи се актуализира[т] редовно, поне веднъж годишно; и

г)      помощ се отпуска само докато съоръжението бъде напълно амортизирано в съответствие със стандартните счетоводни правила, с цел да се избегне ситуация, при която оперативната помощ въз основа на LCOE надвишава амортизацията на инвестицията“.

59      Следва да се подчертае, че тази точка 131 е възпроизведена в съображение 50 от всяко от обжалваните решения, като в скоби е добавено уточнението „no overcompensation“ (без свръхкомпенсиране) след определянето на условието по буква а) от посочената точка.

60      Следва да се констатира, че Насоките ООСЕ не уточняват, че единственото свръхкомпенсиране, която трябва да се избегне, за да бъде пропорционална дадена помощ, е това, което може да възникне от натрупването на помощи, произхождащи от една и съща държава членка. В този смисъл Комисията неправилно твърди, че Насоките ООСЕ не допускат тя да разгледа свръхкомпенсирането, което може да възникне от спорното натрупване при оценката на съвместимостта с вътрешния пазар на разглежданите данъчни освобождавания.

61      Следователно точка 116 от Насоките ООСЕ не освобождава Комисията от задължението да изследва дали свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, изтъкнато от жалбоподателя, поражда сериозни затруднения, за да се увери, че спорните схеми са пропорционални. Ето защо в случая е без значение обстоятелството, че жалбоподателят не е повдигнал възражение за незаконосъобразност на тази разпоредба.

62      Поради това следва да се отхвърли настоящият довод на Комисията и да се разгледа основателността на оплакването относно спорното натрупване.

 По основателността на оплакването относно спорното натрупване

63      След припомнянето на принципите във връзка със съдебния контрол относно наличието на сериозни затруднения, следва да се разгледат данните, с които Комисията е разполагала или е можела да разполага в случая, наличието на сериозни затруднения във връзка със свръхкомпенсирането, и накрая, доводите на Комисията и на Кралство Швеция, че е изключено спорните схеми да могат да отчетат предоставените от други държави членки помощи, тъй като това отчитане би нарушило принципа на недопускане на дискриминация или член 110 ДФЕС.

 По съдебния контрол относно наличието на сериозни затруднения

64      Съгласно съдебната практика законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, зависи от това дали в процедурата по предварителна проверка преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията, е трябвало обективно да породи съмнения в съвместимостта на дадена мярка с вътрешния пазар, като се има предвид, че ако съществуват, тези съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от този регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 38 и цитираната съдебна практика). Това задължение се потвърждава от член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589, по силата на който Комисията е длъжна да започне официалната процедура по разследване, когато са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на съответната мярка, без да разполага в това отношение с право на преценка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113 и 185 и цитираната съдебна практика, определение от 25 юни 2019 г., Fred Olsen/Naviera Armas, C‑319/18 P, непубликувано, EU:C:2019:542, т. 30 и решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 57).

65      Искащият отмяна на решението да не се повдигат възражения трябва да докаже наличието на съмнения в съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, като представи съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, свързани както с обстоятелствата около приемането на това решение, така и с неговото съдържание (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40 и цитираната съдебна практика).

66      По-специално, извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е косвено доказателство за наличието на сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, което я задължава да започне официалната процедура по разследване (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 41 и цитираната съдебна практика).

67      Освен това законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, взето след приключване на процедура по предварителна проверка, трябва да се прецени от съда на Съюза в зависимост не само от информацията, с която Комисията е разполагала към момента на вземането му, но и от информацията, с която е могла да разполага (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 42 и цитираната съдебна практика).

68      Информацията, с която Комисията „е могла да разполага“, впрочем включва тази, която се явява релевантна за подлежащата на извършване преценка в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 64 по-горе, и която по нейно искане е могла да получи по време на административното производство (вж. решение от 2 септември 2021 г., 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 43 и цитираната съдебна практика).

69      Всъщност Комисията е длъжна да проведе процедурата по проверка на съответните мерки надлежно и безпристрастно, за да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация при приемането на окончателно решение, с което се установява наличието и евентуално несъвместимостта или незаконосъобразността на помощта (вж. решение от 2 септември 2021 г., 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 44 и цитираната съдебна практика).

70      От това следва, че контролът от страна на Общия съд върху законосъобразността на решение да не се започва официална процедура по разследване поради липсата на сериозни затруднения не може да се ограничи до търсенето на явна грешка в преценката. Всъщност решението, прието от Комисията без започване на официална процедура по разследване, може да бъде отменено, тъй като не е било проведено състезателно и задълбочено разследване, което е предвидено в член 108, параграф 2 ДФЕС, макар и да не се установява, че съображенията на Комисията по същество са неправилни от правна или от фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2020 г., První novinová společnost/Комисия, T‑316/18, непубликувано, EU:T:2020:489, т. 88, 90 и 91 и цитираната съдебна практика). Следователно упражняваният от Общия съд контрол не е ограничен (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 66).

 По данните, с които Комисията е разполагала или е могла да разполага в случая

71      Следва да се отбележи, че в приложение към писмото си до Комисията от 18 октомври 2019 г., което се отнася главно до помощите за производство на енергия от биогаз, предоставени от Кралство Дания, жалбоподателят представя проучване, в което подчертава, че географският пазар на биогаз вече е транснационален и включва най-малко Дания, Швеция, Германия и Обединеното кралство. По-нататък в това проучване се посочва, че биогазът може да се подкрепя както с помощи за производството му, така и чрез стимули по отношение на търсенето, като например данъчно освобождаване. Уточнено е, че макар тези различни форми на подпомагане да могат да съществуват едновременно в една-единствена държава членка, не е позволено те да се натрупват на национално равнище. Така според това проучване в Германия произведената от биогаз енергия, получила помощи за производството, не може да се ползва от другите помощи, предвидени за продажбата на енергия от възобновяеми източници. В посоченото проучване обаче се уточнява, че натрупване може да настъпи и да доведе до „двойно субсидиране“ или до „свръхподпомагане“, когато производствените помощи и данъчните освобождавания произхождат от различни държави членки. В това проучване се посочва също, че припокриването между приетите от различни държави членки схеми за помощ може да създаде свръхкомпенсиране и да доведе до нарушаване на конкуренцията. Представеният пример по този въпрос се отнася именно до датските и шведските помощи.

72      Също така в писмото си до Комисията от 19 юни 2020 г., което се отнася до датските помощи, жалбоподателят все пак подчертава връзката между тези помощи и предоставените от Швеция данъчни освобождавания. Той посочва конкретно решенията, с които Комисията одобрява шведските схеми за помощ, чийто срок на действие с малки изменения е удължен с обжалваните решения. Освен това приложеното към това писмо проучване съдържа данни, сходни на съдържащите се в проучването, посочено в точка 71 по-горе.

73      При тези обстоятелства трябва да се констатира, че преди приемането на обжалваните решения жалбоподателят е предоставил на Комисията информация относно възможните последици от кумулирането на данъчните освобождавания, предоставени от Кралство Швеция, и помощите за производството на енергия от биогаз, предоставени от други държави членки, по-специално от Кралство Дания.

74      Впрочем, както потвърждава Кралство Швеция в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, фактът, че производството на енергия от биогаз получава помощи, отпуснати от Кралство Дания, е общоизвестен. Освен това Кралство Швеция признава, че в правителствено постановление от 31 май 2018 г., представено от жалбоподателя пред Общия съд, е посочено, че помощите за производство на енергия от биогаз, предоставени от Кралство Дания, когато са съчетани с разглежданите данъчни освобождавания, могат да доведат до влошаване на условията на конкуренция за производството на биогаз в Швеция. В това отношение, както следва от два приложени към жалбата доклада и както потвърждава Комисията в отговора си на писмен въпрос на Общия съд, считано от октомври 2018 г. Кралство Швеция е предоставило на установените на негова територия производители на биогаз помощи за производство, поради факта че установените в други държави членки производители могат да се ползват от спорното натрупване.

75      В този смисъл при приемането на обжалваните решения Комисията е разполагала със сведения относно спорното натрупване.

76      В това отношение Комисията не може да изтъква факта, че жалбоподателят не е подал жалба на основание член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 преди приемането на обжалваните решения, за да докаже, че не е била длъжна да вземе предвид информацията относно спорното натрупване.

77      Следва да се припомни, че член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 гласи следното:

„2.      Всяка заинтересована страна може да подаде жалба, за да информира Комисията за твърдяна неправомерна помощ или за твърдяно неправилно използване на помощ. За тази цел заинтересованата страна надлежно попълва формуляр, установен с разпоредба за прилагане, посочена в член 33, и предоставя цялата задължителна информация съгласно формуляра.

Когато Комисията смята, че заинтересованата страна не е спазила задължителния формуляр за жалби или че фактите и правните въпроси, изтъкнати от заинтересованата страна, не предоставят достатъчни основания да се покаже въз основа на prima facie разглеждане на съществуването на неправомерна помощ или на неправилно използване на помощ, тя информира за това заинтересованата страна и я кани да предостави коментари в рамките на посочен срок, който обикновено не надхвърля един месец. Ако заинтересованата страна не успее да предостави становището си в рамките на посочения срок, се смята, че жалбата е била оттеглена. Когато дадена жалба бъде сметната за оттеглена, Комисията уведомява за това засегнатата държава членка.

Комисията изпраща до жалбоподателя копие от решението по даден случай, засягащо предмета на жалбата“.

78      Така член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 се отнася до помощите, за които или се твърди, че са „неправомерн[и]“ по смисъла на член 1, буква е) от този регламент, доколкото са били въведени в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, по силата на който Комисията трябва да бъде уведомена за всяка планирана мярка за помощ и прилагането ѝ не може да започне преди постановяването на окончателното решение на Комисията, или се твърди, че е имало „неправилно използване на помощ[и]“ по смисъла на член 1, буква ж) от посочения регламент, тъй като се използват от бенефициерите в нарушение на решението на Комисията, с което са обявени за съвместими с вътрешния пазар.

79      Именно по отношение единствено на тези помощи, както са определени в член 1 от Регламент 2015/1589, в член 24, параграф 2 от същия регламент във връзка с член 12, параграф 1 от същия се предоставя на заинтересованата страна правото да поиска започването на процедурата по предварителна проверка, като адресира до Комисията, под формата на специален формуляр, жалба, съдържаща информация по отношение на такива помощи, която същата е задължена да разгледа в рамките на процедура, предвиждаща определени права за жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 14 май 2019 г., Marinvest и Porting/Комисия, T‑728/17, непубликувано, EU:T:2019:325, т. 38—40; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 17 юли 2008., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 37).

80      Съгласно съдебната практика, когато такава жалба е подадена, при определени обстоятелства Комисията може да е длъжна да извърши разследване по нея, надхвърлящо простото разглеждане на фактическите и правни обстоятелства, доведени до знанието ѝ от жалбоподателя. Всъщност в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, което може да наложи Комисията да разгледа обстоятелства, които не са били изрично посочени от жалбоподателя (вж. решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 101 и цитираната съдебна практика).

81      Настоящото дело обаче не се отнася до помощите или правилата за прилагане на помощите, посочени в член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, а до помощи, за които Кралство Швеция надлежно е уведомило Комисията и чието прилагане в съответствие с обжалваните решения не е оспорено в случая.

82      Следователно, тъй като член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 не е приложим, припомнената в точка 80 по-горе съдебна практика е ирелевантна в настоящия случай.

83      В съответствие с припомнената в точки 67—69 по-горе съдебна практика Комисията обаче е била длъжна да основе анализа си на данните, с които е разполагала или е могла да разполага и които не се свеждат до данните, които са били представени в жалба по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589.

84      Впрочем, макар Комисията да не трябва да издирва, по своя инициатива и при липса на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 45 и цитираната съдебна практика), в настоящия случай жалбоподателят е съобщил на Комисията данни относно последиците на кумулирането на данъчните освобождавания, предоставени от Кралство Швеция, с помощите за производството на енергия от биогаз, предоставени от други държави членки, по-специално от Кралство Дания.

85      С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че когато е разгледала спорните схеми, Комисията е разполагала с информация за възможните последици от спорното натрупване. Освен това, ако е счела за необходимо, Комисията е могла да разполага с допълнителни данни, които е могла да поиска да ѝ бъдат предоставени от жалбоподателя.

86      Както изтъква Комисията в съдебното заседание, следва обаче да се провери дали данните, съдържащи се в писмата на жалбоподателя и в приложените към тях проучвания, са били релевантни за преценката на съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар. При това положение следва да се определи дали тези данни, свързани с евентуално свръхкомпенсиране, са могли да разкрият наличието на сериозни затруднения при определянето на тази съвместимост. Всъщност само ако отговорът е утвърдителен, би следвало да се приеме, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 85).

 По наличието на сериозни затруднения във връзка със свръхкомпенсирането

87      От основните съображения на обжалваните решения относно свръхкомпенсирането, обобщени в точка 9 по-горе, следва, че според Комисията е необходимо разглежданите данъчни освобождавания да не водят до свръхкомпенсиране, за да могат спорните схеми да се обявят за съвместими с вътрешния пазар.

88      В обжалваните решения обаче не се уточнява дали посоченото свръхкомпенсиране произтича единствено от евентуалното кумулиране на разглежданите данъчни освобождавания с други помощи, предоставени от Кралство Швеция, или може да произтича също от спорното натрупване.

89      Комисията обяснява, че при анализа на свръхкомпенсирането тя само е изследвала евентуалното кумулиране на разглежданите данъчни освобождавания с други мерки за помощ, приети от Кралство Швеция. Според нея допълнителното отчитане на евентуалните помощи, предоставени в друга държава членка, не е предвидено нито в Насоките ООСЕ, нито в други разпоредби на правото на Съюза за целите на анализа налице ли е свръхкомпенсиране в полза на получателите на посочените освобождавания.

90      От своя страна Кралство Швеция изтъква факта, че докладите на шведската агенция по енергетика, на които Комисията се основава, за да изключи в обжалваните решения наличието на свръхкомпенсиране, непряко отчитат помощите, предоставени от Кралство Дания. В отговор на писмените и устните въпроси на Общия съд то обаче уточнява, че контролът за липсата на свръхкомпенсиране, осъществен от шведската агенция по енергетика, се извършва на национално равнище и че не съществува задължение да се вземат предвид евентуално предоставените от други държави членки помощи за производство, от които може да се е ползвал внесеният в Швеция биогаз.

91      Следователно трябва да се констатира, че за да приеме обжалваните решения, Комисията е разгледала само свръхкомпенсирането, което може да възникне от натрупването на няколко отпуснати от Кралство Швеция помощи. По този начин Комисията изключва възможността спорното натрупване да може да породи сериозни затруднения при определянето на съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар, което единствено официалната процедура по разследване e щяла да позволи да се изясни. Следователно трябва да се провери дали това изключване е обосновано.

92      Следва да се припомни, че съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС:

„Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

93      Съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС:

„За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат:

[…]

в)       помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“.

94      От това следва, че преди да реши дали държавните помощи са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в), Комисията е длъжна да разгледа последиците от тях за търговията между държавите членки. По-специално, когато, както в настоящия случай, тя приема решения, основани на тази разпоредба след приключване на процедурата по предварителна проверка, Комисията трябва да може да заключи, без този въпрос да поражда сериозни затруднения, че съответните помощи няма да засегнат търговията между държавите членки.

95      В обжалваните решения, приети на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, Комисията стига до извода, че не трябва да повдига възражения по отношение на спорните схеми, които представляват удължаване на срока на действие на схеми, за които вече е прието, че са съвместими с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

96      Комисията обаче, дори само вследствие на информацията, която ѝ е предоставил жалбоподателят (вж. т. 71—73 по-горе), не е можела да не знае, че вносът в Швеция на биогаз, произведен в други държави членки, по-специално в Дания, се е увеличил чувствително през годините преди уведомяването за спорните схеми, в ущърб на биогаза с произход от други държави членки, поради наличието на спорното натрупване.

97      Следователно, макар спорните схеми да не съдържат съществени изменения, засягащи действащите от няколко години схеми в Швеция, при преценката си за съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар Комисията е трябвало да вземе предвид влиянието на спорното натрупване върху нарастващата значимост на вноса от определени държави членки.

98      Несъмнено Комисията не е пренебрегнала тези данни, като се има предвид, че тя е наблегнала върху необходимостта спорните схеми да се прилагат по един и същи начин за биогаза, произведен в Швеция, и за вносния биогаз. Все пак, както бе отбелязано в точка 89 по-горе, нейният анализ за наличието на евентуално свръхкомпенсиране се ограничава до националното му измерение.

99      Съгласно припомнената в точка 66 по-горе съдебна практика извършеният от Комисията недостатъчен или непълен анализ в хода на процедурата по предварителна проверка относно свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, е косвено доказателство за наличието на сериозни затруднения. Както следва от точки 55—59 по-горе, от една страна, държавните помощи не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, ако не отговарят на условието за пропорционалност. От друга страна, в обжалваните решения въпросът за липсата на свръхкомпенсиране е тясно свързан с въпроса за пропорционалността на спорните схеми. Следователно обстоятелството, че Комисията е анализирала недостатъчно и непълно липсата на свръхкомпенсиране, тъй като не е взела предвид спорното натрупване, може да е достатъчно в случая, за да се установи наличието на сериозни затруднения.

100    Следва обаче да се констатира, че ако, както поддържат Комисията и Кралство Швеция, е изключено спорните схеми да могат да отчетат помощите, предоставени от други държави членки, тъй като това отчитане би нарушило принципа на недопускане на дискриминация или член 110 ДФЕС, въпросът за свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, не би довел до сериозни затруднения.

101    Всъщност следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, въпреки че предвидената в членове 107 и 108 ДФЕС процедура предоставя свобода на преценка на Комисията при вземането на решение относно съвместимостта на схема за държавна помощ с изискванията на вътрешния пазар, от общата структура на Договорите е ясно, че тази процедура не трябва никога да води до резултат, който е в противоречие с общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране, или с конкретните разпоредби на Договорите, по-специално тези относно вътрешното данъчно облагане, към които спада член 110 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 23 април 2002 г., Nygård, C‑234/99, EU:C:2002:244, т. 54 и цитираната съдебна практика, от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика и от 9 септември 2010 г., British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, EU:T:2010:366, т. 91 и цитираната съдебна практика). Освен това според системата на Договора за ЕО дадена помощ не може да бъде въведена или разрешена под формата на данъчна дискриминация от страна на държава членка по отношение на продуктите с произход от други държави членки (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2010 г., British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, EU:T:2010:366, т. 92 и цитираната съдебна практика).

 По принципа на недопускане на дискриминация

102    Принципът на недопускане на дискриминация или на равно третиране забранява да се третират по различен начин сходни положения или да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 11 юли 2019 г., IPPT PAN/Комисия и REA, T‑805/16, непубликувано, EU:T:2019:496, т. 216 и цитираната съдебна практика, в този смисъл вж. също решения от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23 и цитираната съдебна практика и от 27 септември 2012 г., Koninklijke BAM Groep/Комисия, T‑355/06, непубликувано, EU:T:2012:486, т. 49 и цитираната съдебна практика).

103    Сходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на държавната мярка, която установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданата държавна мярка (вж. по-аналогия решение от 12 май 2011 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, EU:C:2011:290, т. 32 и цитираната съдебна практика).

104    В случая Комисията счита, че се е уверила, че спорните схеми са съобразени с принципа на недопускане на дискриминация, доколкото Кралство Швеция ѝ е гарантирало, че разглежданите данъчни освобождавания се прилагат без значение на произхода на продавания в Швеция биогаз, независимо дали е биогаз, произведен в тази държава членка, или е биогаз, произведен в други държави членки и внесен в Швеция.

105    Следва обаче да се констатира, че с оглед на целта на спорните схеми продажбата на биогаз, чиито производствени свръхразходи са компенсирани, не представлява положение, сходно с това на продажбата на биогаз, чиито производствени свръхразходи все още не са компенсирани.

106    Всъщност, както следва от обжалваните решения (вж. т. 8 по-горе) разглежданите данъчни освобождавания имат за цел да направят биогаза конкурентоспособен спрямо газа от изкопаеми източници, въпреки че производствените разходи за първия са по-високи от тези за втория.

107    Ако обаче по-високите производствени разходи за биогаз спрямо тези за газа от изкопаеми източници вече са били компенсирани с помощи, предоставени от държавата членка, на чиято територия е извършено производството му, предоставянето на разглежданите данъчни освобождавания на внасяния в Швеция биогаз губи смисъла си.

108    От обжалваните решения следва, че Комисията признава наличието на разлика между продажбата на биогаз, чиито производствени свръхразходи са компенсирани, и продажбата на биогаз, чиито производствени свръхразходи все още не са компенсирани. Всъщност, що се отнася до произведения в Швеция биогаз, тя се уверява, че не съществува свръхкомпенсиране, дължащо се на кумулирането на разглежданите данъчни освобождавания с други помощи, предоставени от шведските власти за производството на биогаз в тази държава членка. Все пак разликата между положението, при което биогазът, чиито свръхразходи вече са били компенсирани, и положението, при което свръхразходите за биогаз още не са били компенсирани, съществува дори когато компенсирането се дължи на помощи, предоставени от други държави членки, различни от Кралство Швеция.

109    Следователно, освен ако не е обективно обосновано, двете продажби, посочени в точка 105 по-горе, не могат да получат еднакво третиране, което се състои в това да ползват същото данъчно освобождаване, при това независимо дали продаваният в Швеция биогаз е произведен на националната територия, или е внесен.

110    В обжалваните решения обаче Комисията не взема предвид свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване. По този начин тя не прилага принципа на недопускане на дискриминация, вземайки предвид всички релевантни обстоятелства, характеризиращи „положенията“, които следва да се сравнят съгласно този принцип. В съответствие с припомнената в точки 64 и 66 по-горе съдебна практика и със съображенията, изложени в точка 99 по-горе, това обстоятелство разкрива наличието на сериозни затруднения, които водят до задължение за Комисията да започне официалната процедура по разследване.

111    Освен това, дори да се предположи, както изтъква Комисията, че от фактическа гледна точка е невъзможно да се разгледат припокриванията между схемите за помощ, предвидени в една държава членка, и действащите схеми в други държави членки, следва да се отбележи, че както признава Комисията в съдебното заседание, в обжалваните решения не се посочва тази невъзможност. A fortiori, тя не е квалифицирана в тях като обективна обосновка.

112    Следователно трябва да се констатира, че необходимостта от спазване на принципа на недопускане на дискриминация не позволява да се отхвърли наличието на сериозни затруднения по отношение на влиянието на спорното натрупване върху съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар.

 По член 110 ДФЕС

113    Както бе посочено в точка 100 по-горе, следва да се определи дали, както поддържат Комисията и Кралство Швеция, член 110 ДФЕС не допуска спорните схеми да могат да отчетат помощите, предоставени от други държави членки.

114    Съгласно член 110 ДФЕС:

„Нито една държава членка не може да налага, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци върху стоките на други държави членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки.

Освен това никоя държава членка не може да налага върху стоките от други държави членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки“.

115    Съгласно съдебната практика, първо, от член 110 ДФЕС следва, че разликите в областта на вътрешното данъчно облагане са съвместими с правото на Съюза само ако преследват цели, които също са съвместими с това право, и ако условията за прилагането им изключват всяка форма на пряка или непряка дискриминация спрямо вноса от други държави членки или на закрила в полза на конкурентни национални производства. Така, при спазване на тези изисквания, на настоящия етап от развитието си правото на Съюза не ограничава свободата на държавите членки да установят данъчна система, която прави разграничение между определени стоки, дори и стоки, които са подобни по смисъла на член 110, първа алинея ДФЕС, въз основа на обективни критерии като естеството на използваните суровини или прилаганите производствени процеси (вж. по аналогия решения от 2 април 1998 г., Outokumpu, C‑213/96, EU:C:1998:155, т. 30 и от 14 април 2021 г., Achema и Lifosa/Комисия, T‑300/19, непубликувано, EU:T:2021:191, т. 220).

116    Второ, законосъобразността на някои видове освобождаване от данък или на някои данъчни облекчения по-специално когато с тях се цели поддържането на производства или на предприятия, които без тези данъчни предимства не биха били печеливши поради увеличаването на производствените разходи, зависи от условието държавите членки, които използват тези възможности, да разширят ползата от тях по недискриминационен и непротекционистичен начин и за внесените продукти, които отговарят на същите тези условия, при спазване на член 110 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2010 г., British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, EU:T:2010:366, т. 93—95 и цитираната съдебна практика).

117    Трето, изискванията на член 110 ДФЕС са изпълнени, щом като законодателството на една държава членка позволява спрямо стока с произход от друга държава членка да се приложи данъчен режим, който може да се счита за еквивалентен на режима, приложен към тази стока, когато е произведена в първата държава членка (вж. в този смисъл решение от 30 октомври 1980 г., Schneider-Import, 26/80, EU:C:1980:257, т. 10 и 15).

118    От това следва, че когато продажбата в една държава членка на сходни национални или вносни продукти не би била рентабилна при липсата на данъчни предимства, член 110, първа алинея ДФЕС не допуска вносните продукти да бъдат подложени на пряка или непряка дискриминация в сравнение с националните продукти, доколкото подлежат на данъчно облагане, което е по-високо от прилаганото за последните продукти. Различно данъчно третиране обаче е съвместимо с тази разпоредба, когато това третиране е резултат от обективни критерии и позволява да се избегне всяка форма на дискриминация по отношение на вноса от други държави членки.

119    За целите на прилагането на тези принципи в конкретния случай следва да се отбележи, че той се отличава с една особеност по отношение на положенията, посочени в съдебната практика, а именно че всичкият продаван в Швеция биогаз, независимо дали е произведен в тази държава членка, или е внесен в нея, се ползва от едни и същи данъчни освобождавания. Освен това, що се отнася до внесения биогаз, тези пълни освобождавания се предоставят без разлика според това дали държавата членка, в която е произведен този биогаз, е предоставила помощи за производството на енергия от биогаз.

120    По съображения, свързани с изискванията на приложимото към държавните помощи право на Съюза, Комисията се е уверила, че произвежданият в Швеция биогаз не получава свръхкомпенсиране (вж. т. 108 по-горе). Следователно тя не може да поддържа, че внасяният биогаз от други държави членки страда от забранена от член 110 ДФЕС дискриминация, ако се ползва от разглежданите данъчни освобождавания само при условие че бъде изключено всякакво свръхкомпенсиране, произтичащо от кумулирането на тези освобождавания и на евентуални помощи, предоставени от други държави членки на производителите на този биогаз, преди той да е изнесен в Швеция. Всъщност това условие, което е свързано с липсата на свръхкомпенсиране, е аналогично на условието, изисквано за произведения в Швеция биогаз.

121    Несъмнено, за да се избегне всякакво свръхкомпенсиране, внасяният биогаз от определени държави членки в този случай би могъл да бъде обект на вътрешно данъчно облагане в Швеция, което, тъй като не предвижда данъчни освобождавания със същия обхват като разглежданите или предвижда по-незначителни освобождавания от разглежданите, би било по-високо от облагането на произведения в Швеция биогаз. Този резултат обаче не би бил непременно дискриминационен. Всъщност, що се отнася до последната категория биогаз, Комисията е трябвало, преди да приеме, че спорните схеми са съвместими с вътрешния пазар, да изключи възможността натрупването на помощи от данъчно естество и на помощи за производството да доведе до свръхкомпенсиране.

122    С други думи, наличието на свръхкомпенсиране може да се счита за обективен критерий, позволяващ да се приложат разглежданите данъчни освобождавания само за местния или вносния биогаз, чиито производствени свръхразходи в сравнение с газа от изкопаеми източници още не са били компенсирани с други помощи, независимо от държавата членка, предоставила тези други помощи, и без да се засяга възможността за изменение на размера на разглежданите данъчни освобождавания в зависимост от значимостта на тези други помощи. Това диференциране, основано на обективен критерий, може да избегне дискриминацията, която би произтекла от вече предоставените компенсации на внесения биогаз от определени държави членки.

123    Освен това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика системата за данъчно облагане има дискриминационни и защитни последици, които противоречат на член 110 ДФЕС, когато отклонява покупката на продукти с произход от други държави членки към националните продукти (вж. в този смисъл решение от 5 април 1990 г., Комисия/Гърция, C‑132/88, EU:C:1990:165, т. 18 и 19).

124    Безспорно е, че случаят със спорните схеми не е такъв. Всъщност при липсата на мерки за избягване на свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, спорните схеми създават обратна дискриминация на биогаза, произведен в Швеция, в полза на биогаза, произведен в други държави членки, които предоставят помощи за производството на енергия от биогаз. Този резултат не може да се счита за наложен от задължението спорните схеми да спазват член 110 ДФЕС, чийто смисъл е да се попречи на държавите членки да поставят в по-благоприятно положение собственото си производство в ущърб на производствата на другите държави членки. Впрочем следва да се отбележи, че този член не е приложим в хипотезата, при която държава членка предоставя на продуктите, които внася от определени държави членки, по-благоприятно данъчно третиране от това, което предоставя на сходни продукти, които внася от други държави членки.

125    Следва да се отбележи, че в частта от обжалваните решения, отнасяща се до спазването на данъчното право на Съюза (вж. т. 11 по-горе), Комисията е приела, че спорните схеми не водят до свръхкомпенсиране и че разглежданите данъчни освобождавания са приложими независимо от произхода на биогаза. От това следва, че Комисията не е счела, че са налице сериозни затруднения в това отношение, докато съображенията в точки 115—124 по-горе показват, че такива затруднения са съществували и е трябвало да бъдат разгледани в рамките на официалната процедура по разследване.

126    Поради това трябва да се констатира, че и необходимото зачитане на член 110 ДФЕС не позволява да се отрече наличието на сериозни затруднения относно влиянието на спорното натрупване върху съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар.

 Заключения по оплакването относно спорното натрупване

127    С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се направи изводът, че жалбоподателят е доказал въз основа на данните, с които Комисията е разполагала или е могла да разполага при приемането на обжалваните решения, че анализът на съвместимостта на спорните схеми с вътрешния пазар с оглед на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС поражда сериозни затруднения, свързани със свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, от гледна точка на принципа на недопускане на дискриминация и на член 110 ДФЕС. От това следва, че Комисията е трябвало да разгледа посочените затруднения в рамките на официалната процедура по разследване, вместо да приеме обжалваните решения след приключване на процедурата по предварителна проверка.

128    Тъй като тези сериозни затруднения се отнасят до принцип и до разпоредба от първичното право, не е необходимо произнасяне по доводите на Комисията и на Кралство Швеция относно факта, че отчитането на свръхкомпенсирането, което може да произтече от спорното натрупване, противоречи на няколко акта на вторичното право, от които произтича забрана за определяне на различни данъчни ставки за продуктите с произход от различни държави членки.

129    Поради това оплакването относно спорното натрупване следва да се уважи и обжалваните решения да се отменят, без да е необходимо произнасяне по останалите оплаквания, изтъкнати от жалбоподателя.

 По съдебните разноски

130    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

131    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Швеция понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2020) 4489 final на Комисията от 29 юни 2020 година относно държавна помощ SA.56125 (2020/N) — Швеция — Продължаване и изменение на схема SA.49893 (2018/N) — Освобождаване от данъчно облагане на получени от нехранителни материали биогаз и биопропан, предназначени за производството на топлоенергия.

2)      Отменя Решение C(2020) 4487 final на Комисията от 29 юни 2020 година относно държавна помощ SA.56908 (2020/N) — Швеция — Продължаване и изменение на схемата за биогаза, предназначен за използване като гориво в Швеция.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Landwärme GmbH.

4)      Кралство Швеция понася направените от него съдебни разноски.

da Silva Passos

Valančius

Reine

Truchot

 

      Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.