(Дело T‑106/13)
(публикувани откъси)
d.d. Synergy Hellas Anonymi Emporiki Etaireia Parochis Ypiresion Pliroforikis
срещу
Европейска комисия
„Арбитражна клауза — Шеста и Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Добросъвестност — Извъндоговорна отговорност — Преквалифициране на иска — Съвместяване на искания за обезщетение на договорно и на извъндоговорно основание — Система за ранно предупреждение (СРП) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Причинно-следствена връзка“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 18 ноември 2015 г.
1. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договори, сключени в рамките на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите поради допуснати от съдоговорителя финансови нарушения — Иск на договорно основание — Оттегляне на иска, предявен от ищеца във връзка с друг договор — Ищец, който излага оплаквания, еднакви с направените във връзка с другия иск — Допустимост
(член 272 ДФЕС)
2. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договори, сключени в рамките на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите поради допуснати от съдоговорителя финансови нарушения — Иск на договорно основание — Наличие на действителен и настоящ интерес — Проверка на допустимостта на декларираните разходи, която още не е приключила — Липса на последици
(член 272 ДФЕС)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията
4. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договори, сключени в рамките на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите поради допуснати от съдоговорителя финансови нарушения — Иск на договорно основание — Позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Недопустимост — Граници — Спазване на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите
(член 272 ДФЕС)
5. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Допустимост
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
6. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договори, сключени в рамките на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Предсрочно прекратяване на договорите поради допуснати от съдоговорителя финансови нарушения — Иск на договорно основание — Позоваване на принципа на пропорционалност — Допустимост — Задължение за добросъвестно изпълнение на договора
(член 5, параграф 4 ДЕС; член 272 ДФЕС)
7. Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Иск, който всъщност се отнася до спор с договорен характер — Преквалифициране на иска — Условия — Съвместяване на искания за обезщетение на договорно и на извъндоговорно основание — Условия
(членове 268 ДФЕС и 272 ДФЕС)
1. Когато става дума за иск на договорно основание, предявен след предсрочното прекратяване от страна на Комисията на договор за отпускане на безвъзмездна помощ по линия на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности поради допуснатите от съдоговорителя, както се твърди, финансови нарушения, оттеглянето на иска на съдоговорителя, по който е образувано друго дело във връзка с аналогичен договор, не засяга правото му да изтъква нарушения при изпълнението на обсъждания по другото дело договор, за да обоснове направените по текущото дело искания за реализиране на договорната отговорност на Комисията във връзка с прекратяването на разглеждания договор.
Всъщност в случай на оттегляне на иска Общият съд не се произнася нито по допустимостта, нито по основателността му, а само констатира волята на ищеца да не продължава съдебния процес. Определението, с което се констатира оттеглянето на иска, няма сила на пресъдено нещо. Когато ищецът оттегли висящия иск, спорът във връзка с него престава да съществува и съответно отпада състоянието на едновременна висящност със спора по друг иск. Съдът е пояснил, че интересът да се попречи правните субекти да използват тази възможност по начин, който противоречи на принципа на процесуална икономия, не означава, че положението на висящ процес трябва да продължи да съществува дори когато ищецът е оттеглил иска, тъй като този интерес е достатъчно защитен с осъждането на ищеца да заплати съдебните разноски.
(вж. т. 46 и 47)
2. Когато става дума за иск на договорно основание, предявен след предсрочното прекратяване от страна на Комисията на договор за отпускане на безвъзмездна помощ по линия на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности поради допуснатите от съдоговорителя, както се твърди, финансови нарушения, обстоятелството, че Комисията все още проверява дали посочените от ищеца разходи са допустими и дали съответно му се дължи определена сума по договора, не е основание да се направи извод за липса на действителен и настоящ правен интерес на ищеца да иска от Общия съд да осъди Комисията да му заплати съответните суми в изпълнение на договора. Всъщност още с предявяването на иска е очевидно, че ищецът би имал полза от това искът му да бъде уважен.
Освен това Комисията няма основание да твърди, че ищецът няма правен интерес, защото към момента на предявяването на иска било несигурно или хипотетично дали тя няма да му плати дължимата сума в изпълнение на договора. Всъщност към момента на предявяването на иска е било сигурно, че Комисията не е платила тази сума.
Дали Комисията е била длъжна да плати сумата преди предявяването на иска, дали е можела да отложи плащането с оглед на текущия одит и дали Общият съд би трябвало да спре съдебното производство до приключването на одита на Комисията, или, напротив, би трябвало направо да се произнесе по допустимостта на разходите, са въпроси, свързани с основателността, а не с допустимостта на иска.
Този извод не намира опровержение в съдебната практика относно възможността да се иска от съда на Съюза да се произнесе в смисъл, че съответната страна може да задържи вече платените от Комисията суми на основание на процесните договори. Всъщност, докато при осъдителните искове, насочени към изпълнението на конкретни искания, по правило правният интерес може да бъде изведен без особени затруднения от контекста на самия иск, легитимният интерес на ищеца от установяването по съдебен ред дали съществува или не дадено правно отношение, съответно дали съществува или не определено право, по правило налага особено мотивиране. Всъщност юрисдикциите на Съюза не са компетентни да предоставят абстрактни правни становища.
(вж. т. 51—55)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 66)
4. Когато става дума за иск на договорно основание, предявен след предсрочното прекратяване от страна на Комисията на договор за отпускане на безвъзмездна помощ по линия на специална програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности поради допуснатите от съдоговорителя, както се твърди, финансови нарушения, Общият съд трябва да отхвърля като недопустими оплакванията в смисъл, че при изпълнението на договора Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, който се прилага в отношенията на власт и подчинение между гражданите и администрацията.
Всъщност този принцип е от значение при контрола за законосъобразност, който Общият съд може да упражнява на основание член 263 ДФЕС по отношение на актовете на институциите.
Когато обаче става дума за иск на договорно основание, Общият съд е сезиран в качеството си на договорно определен арбитър. В това отношение обстоятелството, че за договора се прилага в частност правото на Съюза, не е годно да промени правомощията на Общия съд, които се определят от избрания от ищеца способ за защита. Ето защо ищецът не може да мотивира искането си за договорно обезщетение с друго, освен с допуснати от Комисията нарушения на приложимото към договора право.
В облигационното право обаче е възможно позоваване на определена форма на оправдани правни очаквания, доколкото тя има отношение към спазването на задължението на страните по договора да го изпълняват добросъвестно. Това произтича от факта, че този принцип за добросъвестно изпълнение на договорите включва забрана за изпълняване на договора по начин, който би съставлявал злоупотреба с право.
(вж. т. 66—68 и 72)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 70)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 87—89)
7. Като се има предвид самостоятелността на способите за защита на договорно и съответно на извъндоговорно основание и характерните за всеки от тях условия за реализиране на отговорността, Общият съд е длъжен да определи дали предявеният пред него иск е иск за обезщетение за вреди, който обективно се основава на договорни права и задължения, или иск на извъндоговорно основание.
Само по себе си позоваването на правни норми или принципи, които не са закрепени в договора между страните, но все пак ги обвързват, не би могло да промени договорния характер на спора.
По силата на Договора за функционирането на ЕС обаче съдилищата на Съюза са по принцип компетентни да се произнасят както по искове, свързани с извъндоговорната отговорност на институциите, така и по искове, свързани с договорната отговорност на институциите, когато същите са сключили договор, съдържащ арбитражна клауза, и затова когато е сезиран с деликтен иск, а спорът всъщност е с договорен характер, Общият съд следва да преквалифицира иска, ако са изпълнени условията за това.
По-конкретно, при спорове от такова естество Общият съд няма възможност да преквалифицира иска, ако това е недопустимо поради изричната воля на ищеца да не брани правата си със способа по член 272 ДФЕС или ако искът не почива на нито едно основание, свързано с нарушаване на нормите, уреждащи съответното договорно правоотношение, били те договорни клаузи, или разпоредби на избраното в договора приложимо национално право.
Освен това нарушението на договорна разпоредба от страна на дадена институция не може само по себе си да е основание за реализиране на извъндоговорната отговорност на тази институция по отношение на някоя от страните, с които тя е сключила съдържащия разпоредбата договор. Всъщност в такива случаи противоправността в поведението на институцията има чисто договорен произход и произтича от задълженията ѝ като страна по съответния договор, а не е следствие от някакво друго нейно качество, например на административен орган. Следователно при такива обстоятелства е безпредметно да се твърди нарушение на договорна разпоредба, за да се обоснове искане за извъндоговорно обезщетение.
Не е изключено обаче институцията на Съюза да носи едновременно договорна и извъндоговорна отговорност спрямо някой от съдоговорителите си. Всъщност естеството на увреждащото противоправно поведение на дадена институция, във връзка с което може да се иска извъндоговорно обезщетение, не е предварително определено. Ако се допусне, че съществува такова съвместяване на двата типа отговорност на институциите, то би било възможно само при условие че от една страна, противоправното поведение на съответната институция съставлява неизпълнение не просто на договорно задължение, но и на нейно общо задължение и от друга, с това противоправно от гледна точка на упоменатото общо задължение поведение са причинени вреди, различни от вредите от лошото изпълнение на договора.
(вж. т. 145—150)