Language of document : ECLI:EU:F:2010:77

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

7 юли 2010 година

Съединени дела F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08

Stanislovas Tomas

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Срочно наети служители — Член 2, буква в) от УРДС — Уволнение — Отношения на доверие — Предварително консултиране с Комитета по персонала на Парламента — Отсъствие“

Предмет: Жалби, подадени на основание членове 236 EO и 152 АЕ, с които г‑н Tomas иска по същество главно да се отмени решението от 26 март 2007 г. на органа на Парламента, който има право да сключва договори за назначаване, с което е уволнен, считано от 1 юли 2007 г., и при условията на евентуалност да се отмени решението на същия орган от 10 юли 2007 г., с което е уволнен, считано от 16 октомври 2007 г., и във всички случаи Парламентът да бъде осъден да му плати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са му били причинени от уволнението

Решение: Отхвърля жалбите по дело F‑116/07 и дело F‑13/08. Осъжда Парламента да плати на г‑н Stanislovas Tomas сумата от 1 000 EUR като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Отхвърля жалбата по дело F‑31/08 в останалата ѝ част. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски по дела F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Задължителен характер — Жалба до съда, подадена преди отхвърлянето на предварителната административна жалба — Недопустимост

(член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Актовe на институциите — Общо задължение за уведомяване на адресатите за способите за защита и за сроковете — Отсъствие

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Срочно нает служител, назначен към политическа група в Парламента — Решение за уволнение

(член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители)

4.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Срочно нает служител, назначен към политическа група в Парламента — Прекъсване на отношенията на доверие — Решение за уволнение

(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

5.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Решение за уволнение — Задължение за предварително уведомяване на Комитета по персонала

(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

6.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Решение за уволнение — Задължение за мотивиране

(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

7.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Необходимост от отношения на взаимно доверие — Съдебен контрол — Обхват

(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

8.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Производство за установяване на професионална некомпетентност на длъжностните лица — Неприлагане към другите служители

(член 51, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

9.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията

(член 47, буква в) и член 49, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)

10.    Длъжностни лица — Срочно наети служители — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Задължение за преместване на срочно нает служител на друга длъжност в случай на недостатъчна професионална компетентност — Отсъствие

(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

11.    Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Неприложимост на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека

12.    Длъжностни лица — Срочно наети служители — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Задължение за съобщаване на длъжностно лице или на срочно нает служител на индивидуално решение, съставено на език, който той владее добре

13.    Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Служебно нарушение

(член 236 ЕО)

1.      Всяка жалба срещу увреждащ акт, изхождащ от органа по назначаването, по общо правило трябва задължително да се предхожда от жалба, която е подадена в хода на досъдебната процедура и е предмет на изрично или мълчаливо отхвърляне. Жалба, подадена преди приключването на тази досъдебна процедура, е недопустима по силата на член 91, параграф 2 от Правилника поради своя преждевременен характер.

(вж. точка 64)

Позоваване на:

Общ съд — 18 декември 2008 г., Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точка 105 и цитираната съдебна практика

2.      В правото на Съюза липсва изрична разпоредба, която да установява общо задължение за институциите да уведомяват адресатите на актове за възможните средства на съдебна защита и за сроковете, в които тя може да се осъществи.

(вж. точка 87)

Позоваване на:

Общ съд — 22 декември 2005 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T‑146/04, Recueil, стр. II‑5989, точка 131, 11 ноември 2008 г., Speiser/Парламент, T‑390/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑63 и II‑Б‑1‑427, точка 31

3.      Производството за оценка на даден срочно нает служител и производството, водещо до решението за прекратяване на договора на този служител, са две отделни производства.

От член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители следва, че договорът на срочно нает служител с неопределен срок се прекратява с изтичане на предизвестието, предвидено в договора. Тази разпоредба не споменава за каквото и да било задължение прекратяването на договора на заинтересования да бъде основано на доклади за оценка, за разлика от предвиденото в такъв случай за длъжностното лице, което според член 51 от Правилника може да бъде уволнено само въз основа на последователни доклади за неговата оценка, които доказват неговата професионална некомпетентност.

(вж. точки 91 и 92)

4.      Във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство.

В съответствие с този принцип, преди издаване на решението, което го засяга, на заинтересования трябва да е била осигурена възможността да изложи ефективно своята гледна точка относно истинността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, на базата на които е прието това решение.

Поради специфичното естество на функциите, осъществявани към политическа група, и необходимостта да се поддържат в това политическо обкръжение отношения на взаимно доверие между групата и длъжностните лица, назначени към нея, когато става въпрос за решение за уволнение на срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители към политическа група в Парламента, той не може да се позовава успешно на правно основание, изведено от нарушение на правото на защита.

Това изключение от принципа на зачитане на правото на защита трябва да се прилага във всеки случай, когато става въпрос за поддържане отношения на доверие.

(вж. точки 98, 99 и 101)

Позоваване на:

Съд — 15 юли 1970 г., Buchler/Комисия, 44/69, Recueil, стр. 733, точка 9, 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27, 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99, 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, Recueil, стр. I‑8237, точка 99, 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точка 37

Общ съд — 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, Recueil, стр. II‑33, точка 94

Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., P/Парламент, F‑89/08, точка 32

5.      Според член 10, параграф 1, от вътрешния правилник на Парламента за назначаването на длъжностни лица и други служители „всяко производство за прекратяване на договора със срочно нает служител към политическа група изисква предварителното уведомяване на Комитета по персонала на институцията, който може да изслуша заинтересования и да се намеси пред органа, който има право да сключва договори за назначаване“.

Следователно член 10, параграф 1 от вътрешния правилник на Парламента установява задължението за уведомяване на Комитета по персонала, като същевременно указва, че това уведомяване трябва да бъде „предварително“ спрямо „производството за прекратяване договора на срочно нает служител“, и не поставя никакви срокове за изпълнение на това задължение от органа, който има право да сключва договори за назначаване. Надлежното уведомяване обаче на срочно наетия служител за решението за неговото уволнение е съществен етап в „производството за прекратяване договора на срочно нает служител“. Следователно по силата на споменатата разпоредба органът, който има право да сключва договори за назначаване, трябва задължително да уведоми Комитета по персонала, преди да съобщи на заинтересования решението за неговото уволнение.

Неспазването на процедурните норми относно приемането на даден акт, определени от самата компетентна институция, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на член 230, втора алинея ЕО, което може да бъде разгледано от общностния съд дори служебно. Нарушението на съществени процедурни норми по смисъла на член 230, втора алинея ЕО, които са съществени за правната сигурност, води до отмяна на опорочения акт, без да е необходимо да се установи настъпването на вреда. Напротив, наличието на несъществена процесуална нередовност може да опорочи акта само ако се установи, че при липсата на тази нередовност актът е могъл да има различно съдържание. Следователно е необходимо да се установи дали неспазването на задължението за уведомяване на Комитета по персонала за започнало производство за прекратяване на договора на срочно нает служител трябва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение или като несъществена процесуална нередовност.

От текста на въпросната вътрешна разпоредба не следва, че изразяването на мнение от Комитета по персонала е условие за валидност на решенията за прекратяване на договорите на срочно наети служители, които са били назначени на основание член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители. Ако това беше така, тази разпоредба трябваше да установява срок, в рамките на който Комитетът по персонала е длъжен да се произнесе. Действително изключено е Комитетът по персонала да може, чрез изразяване на отрицателно мнение или чрез бездействието си, да попречи за прекратяване на договор, който е в съответствие с член 47, параграф 2, буква а) от Условията за работа на другите служители.

Неспазването на формалността за предварително уведомяване на Комитета по персонала, предвидена от вътрешния правилник на Парламента, макар и да има задължителен характер за институцията, която я е приела доброволно, не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, защото неспазването му, макар да е служебно нарушение, не е могло да има решаващо въздействие върху развитието на процедурата, приключила с прекратяване на договора на заинтересования.

Неспазването на задължението за предварително уведомяване на Комитета по персонала не може да доведе до отмяна на решението за уволнение. То представлява служебно нарушение, което би могло да ангажира извъндоговорната отговорност на институцията.

(вж. точки 106, 107, 112, 113, 118—120, 122 и 124—126)

Позоваване на:

Съд — 23 февруари 1988 г., Обединено кралство/Съвет, 68/86, Recueil, стр. 855, точки 48 и 49, 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, Recueil, стр. I‑2341, точка 52

Общ съд — 19 май 1994 г., Consorzio gruppo di azione locale „Murgia Messapica“/Комисия, T‑465/93, Recueil, стр. II‑361, точка 56, 14 юли 1997 г., B/Парламент, T‑123/95, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑697, точки 34 и 39, 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стр. II‑435, точка 143 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 16 април 2008 г., Doktor/Съвет, F‑73/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑91 и II‑A‑1‑479, точка 88

6.      При наличието на мярка за уволнение на служител, нает с договор за неопределено време, е от особено значение мотивите, на които се основава такава мярка, по общо правило да бъдат ясно и писмено изложени, за предпочитане в самия текст на съответното решение. Всъщност това е единственият акт, чиято законосъобразност се преценява към датата, на която е постановен, който материализира решението на институцията.

Все пак задължението за излагане на мотивите за уволнението би могло да се приеме за изпълнено и ако в хода на събеседванията с неговите ръководители заинтересованото лице е било надлежно уведомено за тези мотиви и ако решението на органа, който има право да сключва договори за назначаване, е взето в кратък срок след провеждането на тези събеседвания. Споменатият орган може и да допълни тези мотиви на етапа на отговор на административната жалба на заинтересованото лице.

(вж. точка 133)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459, точка 79

7.      Политическата група на Парламента е единствено компетентна да определи необходимите според нея условия за продължаване на отношенията на взаимно доверие, послужили като основание за назначаването на срочно наетия служител на основание член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители.

Съществуването на такова отношение на доверие не се основава на обективни елементи и поради естеството си не подлежи на съдебен контрол. Тази невъзможност да се контролира наличието или загубата на отношение на доверие се разпростира частично и спрямо мотивите, обосноваващи несъществуването или загубата на това отношение.

(вж. точки 147—149)

Позоваване на:

Общ съд — B/Парламент, посочено по-горе, точка 73, 17 октомври 2006, Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точки 50 и 51

8.      Разпоредбите на Правилника, които са приложими по аналогия и за другите служители, са изрично споменати в Условията за работа на другите служители. Същевременно нито една разпоредба от Условията за работа на другите служители не предвижда, че член 51, параграф 1 от Правилника, който засяга начина на действие при професионална некомпетентност на длъжностните лица, следва да се прилага по аналогия за срочно наетите служители.

(вж. точки 154 и 155)

9.      Дори в случай на грешка, която евентуално би могла да бъде основание за уволнение на срочно нает служител по дисциплинарни мотиви, нищо не задължава органа, който има право да сключва договори за назначаване, да започне дисциплинарно производство срещу заинтересования, вместо да прибегне до възможността за едностранно прекратяване на договора, предвидена в член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители. Само в хипотезата, при която посоченият орган възнамерява да уволни срочно нает служител без предизвестие, в тежки случаи на неизпълнение на служебните задължения, съгласно член 49, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, следва да се започне дисциплинарното производство, уредено в приложение IX към Правилника и приложимо по аналогия към срочно наетите служители.

(вж. точка 158)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 24 април 2008 г., Longinidis/Cedefop, F‑74/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑125 и II‑A‑1‑655, точка 116, 7 октомври 2009 г., Y/Комисия, F‑29/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑393 и II‑A‑1‑2099, точка 111

10.    Задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на служителите отразява баланса между взаимните насрещни права и задължения, които Правилникът е създал в отношенията между органа на публична власт и служителите на публична служба. Това задължение, както и принципът на добра администрация, означава в частност, че когато се взема решение относно положението на едно длъжностно лице, органът отчита всички елементи, които могат да определят решението му, и че като прави това, той държи сметка не само за интереса на службата, а и за интереса на засегнатото длъжностно лице.

Администрацията не би могла да бъде задължена да предложи преместване на срочно нает служител на друга длъжност в случай на проявена професионална некомпетентност. Ако задължението на администрацията за полагане на грижа се превърне в задължение за назначаване на заинтересования на друга длъжност, това би нарушило баланса между правата и задълженията, създаден от Правилника в отношенията между органа на публична власт и служителите на публичната служба, докато предмет на Правилника е да отразява този баланс.

Тази констатация се налага в хипотезата на прекратяване на договор, сключен на основание член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители, поради загуба на доверие, тъй като взаимното доверие, по смисъла на съдебната практика, е съществен елемент на такъв договор.

Освен това администрацията разполага с широка свобода на преценка, за да определи необходимите в интерес на службата умения за изпълнението на определени функции, и тази свобода на преценка е още по-широка в случая на договори по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители.

(вж. точки 165, 166 и 168)

Позоваване на:

Съд — 4 февруари 1987 г., Maurissen/Сметна палата, 417/85, Recueil, стр. 551, точка 12

Съд на публичната служба — Doktor/Съвет, посочено по-горе, точка 41

11.    От самата редакция на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека следва, че тя закрепва принципа на безпристрастност в съдебно производство, без да се произнася за приложението на този принцип в рамките на административно производство.

Никоя институция на Съюза не може да се счита за „съд“ по смисъла на член 6, параграф 1 от конвенцията. Следователно посоченият член 6, параграф 1 е неприложим към решението, с което органът, който има право да сключва договори за назначаване, прекратява договор на срочно нает служител.

(вж. точки 172—174)

Позоваване на:

Съд — 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 7

Общ съд — 14 май 1998 г., Enso Española/Комисия, T‑348/94, Recueil, стр. II‑1875, точка 56

12.    Дори ако Правилникът не уреждаше въпроса за употребата на езици от институциите, когато се съобщават решения, адресирани до техния персонал, институциите са длъжни по силата на задължението за полагане на грижа да съобщават на длъжностно лице или на срочно нает служител индивидуално решение, съставено на език, който той владее добре. Това задължение се налага още повече когато взетото от институцията решение може да има последици за наемането на работа на даденото длъжностно лице или срочно нает служител.

(вж. точка 199)

Позоваване на:

Общ съд — 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 46

13.    За да е основателно искането за обезщетение, подадено на основание член 236 ЕО, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.

Неспазването от Парламента на задължението му да уведоми Комитета по персонала преди вземане на решението за уволнение на срочно нает служител, че ще бъде започната процедура за прекратяване на неговия договор, не е основание за отмяна на решението за уволнение, но тази процесуална нередовност представлява служебно нарушение от естество да ангажира отговорността на институцията.

Това служебно нарушение по необходимост е породило у служителя чувството, че той е загубил възможността да се ползва от евентуалната намеса на Комитета по персонала в негова полза и че поради това той е понесъл несъмнена неимуществена вреда.

(вж. точки 213—215)

Позоваване на:

Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 42, 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Recueil, стр. I‑833, точка 52

Общ съд — B/Парламент, посочено по-горе, точка 39