Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 23 ноември 2016 г. — Enzo Buccioni/Banca d’Italia
(Дело C-594/16)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподател: Enzo Buccioni
Ответник: Banca d’Italia
Преюдициални въпроси
Принципът на прозрачност, изрично предвиден в член 15 от консолидирания текст на Договора за Европейския съюз, в общата си императивна цел, когато се тълкува в смисъл, че (този принцип) може да се урежда с нормативни или еквивалентни на тях актове, предвидени в параграф 3 от този член, със съдържание, което може да е израз на твърде широка свобода на преценка, която не се основава на по-висш източник на европейското право относно необходимостта от определяне на минимални, неотменими принципи, не противоречи ли на подобно ограничително тълкуване в областта на европейската правна уредба за надзора върху кредитните институции — до степен, че принципът на прозрачност да се остави без приложение дори и в случай, когато интересът от предоставяне на достъп произтича от основни интереси на заявителя, които явно съвпадат с интересите, обект на изключения — в положителен смисъл — от случаите на допустимо ограничаване за сектора?
Вследствие на това трябва ли член 22, параграф 2, както и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г., с които се възлагат на Европейската централна банка конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции1 , да се тълкуват не в смисъл, че представляват неизключителни случаи на неприлагане на отказването на достъп до документи, а по-скоро като разпоредби, които да се тълкуват с оглед на по-широките цели на член 15 от консолидирания текст на Договора за Европейския съюз, и поради това като свързани с общия нормативен принцип на правото на Съюза, съгласно който достъпът не се ограничава — според разумно и пропорционално претегляне на потребностите на кредитния сектор и основните интереси на вложителя, понесъл „burden sharing“ (споделяне на тежест), в зависимост от релевантните обстоятелства, установени от надзорен орган, чиято организация и компетентност в банковия сектор са аналогични с тези на Европейската централна банка?
Трябва ли, предвид член 53 на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (текст от значение за ЕИП)2 , и разпоредбите на националното право, доколкото съответстват на тази разпоредба, посоченият член да се тълкува в съответствие с останалите норми и принципи на европейското право, изтъкнати в точка [1)], в смисъл че достъпът може да бъде разрешен при подаването на молба за такъв достъп след като банковата институция вече е в производство по принудителна ликвидация и когато молбата за достъп не е направена единствено в рамките на действително започнати производства по граждански или търговски дела за защита на имуществените интереси, накърнени вследствие на поставянето на банковата институция в производство по принудителна ликвидация, а също и ако тази молба е отправена — именно за да се прецени конкретно дали може да се започнат такива производства по граждански или търговски дела предварително преди самото им завеждане — до национален съдебен орган с предоставена от държавата компетентност за защита на правото на достъп и на прозрачност именно с оглед пълното зачитане на правото на защита и на предявяване на иск, по-конкретно във връзка с молбата на вложител, който вече е понесъл последиците от „burden sharing“ (споделяне на тежест) в производство по несъстоятелност на кредитната институция, в която е вложил спестяванията си?
____________1 ОВ L 287, стр. 63.
2 ОВ L 176, стр. 338.