Дело C‑594/16

Enzo Buccioni

срещу

Banca d’Italia

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2013/36/ЕС — Член 53, параграф 1 — Задължение на националните органи, упражняващи пруденциален надзор над кредитните институции, за опазване на професионална тайна — Кредитна институция в производство за принудителна ликвидация — Разкриване на поверителна информация в производства по граждански или търговски дела“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 септември 2018 г.

1.        Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над кредитните институции — Обмен на информация между компетентните органи — Задължение за професионална тайна — Предмет

(член 53, параграф 1 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над кредитните институции — Обмен на информация между компетентните органи — Задължение за професионална тайна — Обхват — Разкриване на информация на трето лице, което иска да заведе гражданско или търговско дело с цел защита на имуществените интереси, накърнени вследствие на образуваното за кредитната институция производство за принудителна ликвидация — Липса на нарушение — Условия

(член 53, параграф 1 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Ефективното функциониране на системата за пруденциален надзор над кредитните институции, въведена от законодателя на Съюза с приемането на Директива 2013/36 и основана на надзор в рамките на държавата членка и на обмена на информация между компетентните органи на няколко държави членки, както е представена накратко в предходните точки, изисква както поднадзорните кредитни институции, така и компетентните органи да могат да разчитат на това, че предоставената поверителна информация по принцип ще бъде запазена в тайна (вж. по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 31). Всъщност липсата на такова доверие може да застраши безпрепятственото предоставяне на поверителната информация, необходима за осъществяването на пруденцалния надзор (вж. по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 32). Следователно член 53, параграф 1 от Директива 2013/36 предвижда задължението за запазване на професионална тайна като общо правило, за да бъдат защитени не само специфичните интереси на пряко засегнатите кредитни институции, но и общият интерес, свързан по-конкретно със стабилността на финансовата система в Съюза (вж. по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 33). На последно място, конкретните случаи, в които общият принцип на забрана за разгласяване на притежаваната от компетентните органи поверителна информация, установен в член 53, параграф 1 от Директива 2013/36, по изключение не е пречка за предаването или използването на такава информация, са изчерпателно изброени в посочената директива (вж. по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 38).

(вж. т. 27—30)

2.      Член 53, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи на държавите членки да разкриват поверителна информация на лице, което я е поискало, за да прецени дали може да заведе гражданско или търговско дело с цел защита на имуществените интереси, които твърди, че са били накърнени вследствие на образуваното за кредитната институция производство за принудителна ликвидация. Във връзка с исканата информация заявителят трябва обаче да представи точни и непротиворечиви данни, сочещи, че тя вероятно е релевантна за производство по гражданско или търговско дело, чийто предмет трябва да бъде конкретно определен от заявителя и извън което информацията не може да бъде използвана. Компетентните органи и съдилища трябва да претеглят интереса на заявителя да получи съответната информация и интересите, свързани със запазване на поверителността на информацията, попадаща в обхвата на задължението за професионална тайна, преди да разкрият поисканата поверителна информация.

(вж. т. 40 и диспозитива)