Жалба, подадена на 14 август 2008 г. - BNP Paribas и BNL/Комисия

(Дело T-335/08)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: BNP Paribas и Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL) [представители: R. Silvestri, avvocato, G. Escalar, avvocato, M. Todino, avvocato]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

Да се отмени изцяло Решение на Комисията на Европейските общности от 11 март 2008 г. № C(2008)869 окончателен относно държавна помощ C-15/2007, (ex NN 20/2007), приведена в действие от Италия, за "данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки" на следните основания.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите по настоящото дело оспорват решението, с което, в частта, в която предвижда специална схема за данъчно преобразуване ("специалната схема") на активите на определени кредитни институти, произтичащи от или свързани с банковите реорганизации по смисъла на Закона от 30 юли 1990 г., № 218 (наричан по-нататък "закон Amato"), италианският Закон № 350/2003 е обявен за несъвместим с член 87 от Договора за ЕО в областта на държавните помощи. Според Комисията несъвместимостта на специалната схема по смисъла на член 87 от Договора се дължала на това, че посредством тази схема италианският законодател предоставял "селективна" данъчна преференция единствено на банковите институти с интерес от провеждане на реорганизации като предвидените в закона Amato, без да се предвиждат подобни облекчения за други институти и най-общо за други предприятия.

В подкрепа на исканията си жалбоподателите изтъкват, че Комисията неправилно приела, че специалната схема на преобразуване представлява предоставянето на икономическо предимство на ползващите се от облекчението дружества и следователно била форма на неправомерна помощ. Всъщност, според тях със специалната схема не се предоставяло данъчно облекчение, а се касаело просто за факултативна схема, от която можели да се ползват само тези, които предварително заплатят данък по заместваща ставка.

Дори и да се предположи че с разглежданата схема се предоставяла някаква форма на преференция на предприятията, които се позовават на нея, последната не съставлявала държавна помощ, защото била лишена от качеството "селективност". Разглежданата данъчна схема представлявала последователно решение с оглед на общата система на данъчно облагане и се основавала също така на обективни критерии, т.е. на изискването да се признае на засегнатите от приватизацията кредитни институти право да извършват данъчно преобразуване по отношение на сделките по прехвърляне съгласно закона Amato, посредством данъчно облагане по ставка, с което се отчита както извършеното частично облагане на вече взетите предвид печалби при прехвърлянето, така и другите неудобства, свързани с тези сделки по прехвърляне; трудности, с които не се сблъскват всички други предприятия, различни от банките, които имат интерес да извършат сделки по прехвърляне съгласно Закон 350/2003 - на които предприятия, независимо от този закон, са били прехвърлени дялове в контекст, различен от този на посочения закон, и за които изцяло би било оправдано въвеждането на функционираща различно схема на преобразуване..

На второ място, решението на Комисията съдържало тежък порок, състоящ се в липса на мотиви, която произтичала от неправилното схващане, че Закон №. 350/2003 не предвиждал никаква обща схема на преобразуване. Като приема неправилно, че не съществува обща схема на преобразуване, която да се съпостави с оспорената специална схема, Комисията пропуснала да сравни двете схеми, за да претегли всички фактори, които могат да се отразят на общата данъчна тежест, присъщи за всяка от схемите.

Според жалбоподателите при съпоставката на двете схеми на основата на подобни фактори става очевидно, че спрямо общата схема със специалната схема не се предоставят всъщност никакви данъчни преференции в смисъл на приложима данъчна ставка.

____________