Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
25 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Гражданство на държава членка и на трета страна — Придобиване на гражданство на трета страна — Загубване по силата на закона на гражданството на държавата членка и на гражданството на Съюза — Възможност да се поиска гражданството на държавата членка да бъде запазено, преди да се придобие гражданството на трета страна — Индивидуална преценка на последиците от загубването на гражданството на държавата членка от гледна точка на правото на Съюза — Обхват“
По съединени дела C‑684/22—C‑686/22
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф, Германия) с актове от 3 ноември 2022 г., постъпили в Съда на 8 ноември 2022 г., в рамките на производства по дела
S.Ö.
срещу
Stadt Duisburg (C‑684/22)
и
N.Ö.,
M.Ö.
срещу
Stadt Wuppertal (C‑685/22)
и
M.S.,
S.S.
срещу
Stadt Krefeld (C‑686/22),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за M. S. и S.S., от B. Steeger, Rechtsanwältin,
– за Stadt Krefeld, от S. Wolf, в качеството на представител,
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и E. Montaguti, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 декември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 20 ДФЕС.
2 Запитванията са отправени в рамките на три спора, съответно между S.Ö. и Stadt Duisbourg (град Дуисбург, Германия), N.Ö. и M.Ö., от една страна, и Stadt Wuppertal (град Вупертал, Германия), от друга, както и между M.S. и S.S., от една страна, и Stadt Krefeld (град Крефелд, Германия), от друга, по повод на загубването на германското гражданство на заявителите по тези спорове.
Правна уредба
Международното право
3 Европейската конвенция за гражданството, приета на 6 ноември 1997 г. в рамките на Съвета на Европа и влязла в сила на 1 март 2000 г. (наричана по-нататък „Конвенцията за гражданството“), е ратифицирана от Федерална република Германия на 11 май 2005 г.
4 Член 7 от Конвенцията за гражданството, озаглавен „Загубване на гражданството ex lege или по инициатива на държавата — страна по Конвенцията“, гласи:
„Държава — страна по Конвенцията, не може да предвиди във вътрешното си законодателство разпоредби относно загубването на нейното гражданство ex lege или по инициатива на държавата, освен в следните случаи:
а) доброволно придобиване на друго гражданство;
[…]
д) липса на действителна връзка между държавата — страна по Конвенцията, и гражданин, който постоянно пребивава в чужбина;
[…]“.
5 Под заглавие „Други възможни случаи на множество гражданства“ член 15, буква б) от тази конвенция предвижда, че нейните разпоредби не ограничават правото на всяка държава — страна по Конвенцията, да определя във вътрешното си право дали придобиването или запазването на нейното гражданство е обусловено от освобождаването или загубването на друго гражданство.
Правото на Съюза
6 Съгласно член 20 ДФЕС:
„1. Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.
2. Гражданите на Съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от Договорите. Те имат, inter alia:
а) правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки;
[…]“.
Германското право
7 Член 25 от Staatsangehörigkeitsgesetz (Закон за гражданството), в консолидираната му редакция (Bundesgesetzblatt, част III, № 102—1), изменен с член 1, точка 7 от Gesetz zur Reform des Staatsangehörigkeitsrechts (Закон за изменение на правото на гражданство) от 15 юли 1999 г. (BGBl. I, стр. 161) (наричан по-нататък „StAG“), в сила от 1 януари 2000 г. и приложим към споровете в главните производства, гласи:
„1) Всеки германски гражданин загубва гражданството си при придобиването на чуждо гражданство, ако такова се придобива по негова молба или по молба на законния представител, а представляваното лице загубва гражданството си само ако са налице условията, при които би могло да бъде поискано освобождаване съгласно член 19. Загубването по първо изречение не настъпва, ако германски гражданин придобие гражданството на друга държава — членка на Европейския съюз, на Швейцария или на държава, с която Федерална република Германия е сключила международен договор съгласно член 12, параграф 3.
2) Който преди да придобие чуждото гражданство по негова молба получи писмено разрешение от компетентния орган да запази гражданството си, не загубва това гражданство. […] При вземането на решение относно молба по първо изречение следва да се претеглят обществените и частните интереси. Ако молителят обичайно пребивава в чужбина, следва по-специално да се провери дали същият може да докаже, че продължава да има връзка с Германия“.
8 Член 30, параграф 1 от StAG гласи:
„1) След подаване на молба, когато е доказан обоснован интерес, органът по гражданството установява наличието или липсата на германско гражданство. Установяването е задължително по всички въпроси, за които наличието или липсата на германско гражданство е от правно значение. Когато е налице обществен интерес установяването може да се извърши служебно“.
9 Член 38 от Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия) от 30 юли 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 1950) гласи:
„(1) На лицето, което по-рано е имало германско гражданство,
1. се издава карта за постоянно пребиваване, ако към момента на загубване на германско гражданство обичайно e пребивавал като германски гражданин от пет години на германска територия,
2. се издава разрешение за пребиваване, ако към момента на загубване на германско гражданство обичайно e пребивавал на германска територия от поне една година.
Молбата за издаване на разрешение за пребиваване по първо изречение следва да се подаде в срок от шест месеца от узнаването за загубването на германското гражданство.
[…]
(2) На лицето, което по-рано е имало германско гражданство и което обичайно пребивава в чужбина, може да се издаде разрешение за пребиваване, ако то има достатъчно познания по немски език.
(3) В особени случаи разрешение за пребиваване съгласно параграфи 1 или 2 може да се издаде в отклонение от член 5.
[…]“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑684/22
10 S.Ö., който е роден в Турция през 1966 г., влиза на германска територия през 1990 г. Той е сключил брак и е баща на три деца. На 10 май 1999 г. придобива германско гражданство по натурализация, а на 13 септември 1999 г. остава без турско гражданство.
11 На 25 май 2018 г. при подаване на заявление за издаване на документ за задгранично пътуване за сина си S.Ö. съобщава, че отново е придобил турско гражданство.
12 Тъй като германските органи изразяват сериозни съмнения относно това дали синът му притежава германско гражданство, на 25 април 2019 г. S.Ö. подава молба до териториално компетентния орган по натурализация да му издаде удостоверение за гражданство, което да му позволи да докаже, че е запазил германското си гражданство. Впоследствие S.Ö. се премества в района на компетентност на град Дуисбург.
13 С административно разпореждане от 13 септември 2019 г. в съответствие с член 30, параграф 1 от StAG град Дуисбург установява, че S.Ö. вече не притежава германско гражданство. Според град Дуисбург, тъй като турското гражданство е възстановено след 1 януари 2000 г., в съответствие с член 17, параграф 1, точка 2 и член 25, параграф 1, първо изречение от StAG това води до автоматично загубване на германското гражданство. Положението можело да бъде различно само ако възстановяването на турското гражданство е станало преди 31 декември 1999 г., тъй като член 25, параграф 1, първо изречение от StAG, в действащата до тази дата редакция, предвижда, че загубването на германско гражданство настъпва само за пребиваващите в чужбина германски граждани. S.Ö. обаче не доказал, че възстановяването на турското му гражданство е настъпило преди посочената дата.
14 S.Ö. обжалва това разпореждане пред Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф, Германия), който е запитващата юрисдикция.
Дело C‑685/22
15 Съпрузите M.Ö. и N.Ö., турски граждани, родени съответно през 1959 г. и 1970 г., влизат на територията на Германия през 1974 г. На 27 август 1999 г. те придобиват германско гражданство чрез натурализация, а на 2 септември 1999 г. остават без турско гражданство.
16 На 1 септември 2005 г. по време на интервю с администрацията на община Вупертал те признават, че на 24 ноември 2000 г. отново са придобили турско гражданство.
17 В това отношение те представят удостоверение от Генералното консулство на Турция от 31 август 2005 г., според което на 2 септември 1999 г. те са подали молба за възстановяване на турското си гражданство и с решение на Министерски съвет от 24 ноември 2000 г. отново са го придобили.
18 С административни разпореждания от 24 февруари 2021 г., в съответствие с член 30, параграф 1 от StAG, град Вупертал установява, че M.Ö. и N.Ö. не са повече германски граждани. Според общинския орган възстановяването на турското им гражданство на 24 ноември 2000 г. е довело в съответствие с член 17, параграф 1, точка 2 и член 25, параграф 1, първо изречение от StAG до автоматично загубване на германското гражданство. Положението можело да бъде различно само ако възстановяването на турското гражданство е станало преди 31 декември 1999 г., тъй като член 25, параграф 1, първо изречение от StAG, в действащата до тази дата редакция, предвижда, че загубването на германско гражданство настъпва само за пребиваващите в чужбина германски граждани. M.Ö. и N.Ö. обаче не доказали, че възстановяването на турското им гражданство е настъпило преди посочената дата.
19 M.Ö. и N.Ö. обжалват тези разпореждания пред Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф).
Дело C‑686/22
20 Съпрузите M.S. и S.S., турски граждани, родени съответно през 1965 г. и 1971 г., влизат на територията на Германия съответно през 1981 г. и 1989 г. На 10 юни 1999 г. те придобиват германско гражданство по натурализация и впоследствие остават без турско гражданство.
21 M.S. и S.S. подават молба за възстановяване на турското им гражданство, след като вече са получили германско гражданство.
22 На 19 декември 2017 г. M.S. и S.S. подават молба до град Крефелд (Германия), с която искат да се установи, че притежават германско гражданство.
23 С административни разпореждания от 24 февруари 2021 г., в съответствие с член 30, параграф 1 от StAG, град Крефелд установява, че M.S. и S.S. вече не са германски граждани. Според общинския орган възстановяването на турското им гражданство е станало след 1 януари 2000 г. и е довело, в съответствие с член 17, параграф 1, точка 2 и член 25, параграф 1, първо изречение от StAG, до автоматична загуба на германското им гражданство. Положението можело да бъде различно само ако възстановяването на турското им гражданство е станало преди 31 декември 1999 г., тъй като член 25, параграф 1, първо изречение от StAG, в действащата до тази дата редакция, предвижда, че загубването на германско гражданство настъпва само за пребиваващите в чужбина германски граждани. M.S. и S.S. обаче не доказали, че възстановяването на турското им гражданство е настъпило преди посочената дата.
24 M.S. и S.S. обжалват тези разпореждания пред Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф).
Преюдициалните въпроси
25 По тези три съединени дела запитващата юрисдикция иска да се установи, първо, дали автоматичното загубване на германското гражданство, предвидено в член 25, параграф 1, първо изречение от StAG, съответства на правото на Съюза.
26 В началото тази юрисдикция потвърждава, че приложимата за жалбоподателите в главните производства редакция на член 25 от StAG е действащата след 1 януари 2000 г., тъй като те отново са придобили турско гражданство след тази дата, а представените от някои от тях документи за доказване на противното нямат никаква доказателствена стойност. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че преди отново да придобият турско гражданство, жалбоподателите в главното производство не са подали молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството по член 25, параграф 2, първо изречение от StAG.
27 В това отношение според националната съдебна практика член 25, параграф 1, първо изречение от StAG съответства на правото на Съюза, доколкото на основание член 25, параграф 2, първо изречение съответното лице може да подаде молба, с която да поиска разрешение за запазване на германското гражданство, във връзка с която изрично се предвижда индивидуална преценка за това какви са последиците от загубването на гражданството за положението на съответното лице.
28 При това положение запитващата юрисдикция има съмнения относно това съответствие. Всъщност в хипотезата, в която не е започната никаква процедура за даване на разрешение за запазване на германското гражданство, посочена във въпросния член 25, параграф 2, от разпоредбите на същия член 25 следвало, че загубването на германското гражданство и следователно загубването на гражданството на Съюза за лицата, които не са граждани на друга държава членка, настъпва автоматично, без каквато и да било индивидуална преценка.
29 Тази юрисдикция уточнява, че германското право не предвижда никаква възможност инцидентно да се преценяват последиците от загубването на германското гражданство след неговото настъпване. В такъв случай съответните лица имали само възможността да подадат нова молба за натурализация, за да придобият германско гражданство без обратно действие.
30 Второ, като отбелязва, че в съответствие с текста на член 25, параграф 2 от StAG молба за издаване на разрешение да се запази германското гражданство предоставя възможност да се вземат предвид изискванията на правото на Съюза, запитващата юрисдикция посочва, че последиците от загубването на статута на гражданин на Съюза на практика не се разглеждат нито от административните органи, нито от националните юрисдикции. Всъщност разрешението за запазване на германското гражданство се издавало само когато е налице специален интерес от придобиването на чуждо гражданство при запазване на германското гражданство. Така последиците от загубването на германско гражданство, което води до загубване на статута на гражданин на Съюза, не се разгледали от гледна точка на правата, произтичащи от този статут.
31 При тези условия Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф) решава да спре трите главни производства и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?“.
32 С решение на председателя на Съда от 7 декември 2022 г. делата C‑684/22—C‑686/22 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
33 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че в случай на доброволно придобиване на гражданство на трета страна гражданството на тази държава членка се загубва по силата на закона, което води до загубване на гражданството на Съюза за лицата, които не са граждани на друга държава членка, освен ако тези лица получат разрешение от компетентните национални органи — след индивидуална преценка на положението на посочените лица, която включва претегляне на наличните обществени и частни интереси — да запазят гражданството си, преди да придобият гражданството на трета страна.
34 Постоянна съдебна практика е, че съгласно международното право определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство е от компетентността на всяка държава членка, но обстоятелството, че дадена област е от компетентността на държавите членки, не означава, че в положения, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, съответните национални норми могат да не са в съответствие с това право (решения от 2 март 2010 г., Rottmann, C‑135/08, EU:C:2010:104, т. 39 и 41, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 28).
35 Член 20 ДФЕС обаче предоставя статут на гражданин на Съюза на всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, като този статут е създаден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки (решения от 20 септември 2001 г., Grzelczyk, C‑184/99, EU:C:2001:458, т. 31, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 29).
36 Следователно гражданите на Съюза, които са граждани само на една държава членка, както жалбоподателите в главното производство, и които със загубването на това гражданство следва да загубят статута по член 20 ДФЕС и свързаните с него права, се намират в положение, което по естеството и последиците си попада в приложното поле на правото на Съюза. Затова при упражняването на компетентността си в областта на гражданството държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-специално принципа на пропорционалност (решения от 2 март 2010 г., Rottmann, C‑135/08, EU:C:2010:104, т. 42 и 45, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 30).
37 В този контекст Съдът вече е постановил, че е оправдано държава членка да иска да защити особеното отношение на солидарност и лоялност между нея и нейните граждани, както и взаимността на правата и задълженията, които са в основата на гражданството (решения от 2 март 2010 г., Rottmann, C‑135/08, EU:C:2010:104, т. 51, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 31).
38 При упражняване на компетентността си да определя условията за придобиване и загубване на гражданство е легитимно държава членка да приеме, че следва да се избегне притежаването на множество гражданства (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2022 г., Wiener Landesregierung (Оттегляне на уверение за натурализация), C‑118/20, EU:C:2022:34, т. 54).
39 В случая в съответствие с член 25, параграф 1 от StAG германските граждани губят гражданството си, когато доброволно придобият гражданството на някои трети страни. Освен това тази разпоредба уточнява, че загубването на германско гражданство не настъпва, когато германски гражданин придобие по-специално гражданство на друга държава членка. Както посочва германското правителство, основната цел на тази разпоредба е да предотврати множество гражданства.
40 Принципната легитимност на тази цел се потвърждава в член 7, параграф 1, буква а) от Конвенцията за гражданството, според който държава — страна по Конвенцията, не може да предвиди във вътрешното си законодателство разпоредби относно загубването на нейното гражданство ex lege или по инициатива на държавата, освен по-специално в случай на доброволно придобиване на друго гражданство, както и в член 15, буква б) от тази конвенция, според който разпоредбите ѝ не ограничават правото на всяка държава — страна по Конвенцията, да определя във вътрешното си право дали придобиването или запазването на нейното гражданство е обусловено от отказа или загубването на друго гражданство (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2022 г., Wiener Landesregierung (Оттегляне на уверение за натурализация), C‑118/20, EU:C:2022:34, т. 55).
41 От това следва, че правото на Съюза по принцип допуска в случаи като посочените в член 25, параграф 1 от StAG държава членка да предвиди по съображения от общ интерес загубване на нейното гражданство по силата на закона, когато нейните граждани доброволно придобиват гражданството на трета страна, въпреки че за съответните лица това загубване води до загубването на статута им на граждани на Съюза.
42 При все това предвид значението, което първичното право на Съюза придава на статута на гражданин на Съюза, който — както бе припомнено в точка 34 от настоящото решение — представлява основният статут на гражданите на държавите членки, компетентните национални административни органи и националните съдилища следва да проверяват дали загубването на гражданството на съответната държава членка, когато води до загубване на статута на гражданин на Съюза и на произтичащите от него права, е съобразено с принципа на пропорционалност, що се отнася до неговите последици върху положението на съответното лице и евентуално върху това на членовете на семейството му от гледна точка на правото на Съюза (решения от 2 март 2010 г., Rottmann, C‑135/08, EU:C:2010:104, т. 55 и 56, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 38).
43 Съдът е постановил, че загубването по силата на закона на гражданството на държава членка би било несъвместимо с принципа на пропорционалност, ако приложимите национални правила не позволяват в нито един момент да се извърши индивидуална преценка на последиците, които то поражда за съответните лица от гледна точка на правото на Съюза (решения от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 41, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 39).
44 От това следва, че в случаи, при които загубването на гражданството на държава членка настъпва по силата на закона в случай на доброволно придобиване на гражданство на трета страна и води до загубване на статута на гражданин на Съюза, компетентните национални административни и съдебни органи трябва да имат възможността да преценяват последиците от загубването на това гражданство, и евентуално да позволяват на тези лица да запазят гражданството си или да го възстановят ex tunc (вж. в този смисъл решения от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 42, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 40).
45 В случая от актовете за преюдициално запитване става ясно, че член 25, параграф 2 от StAG предвижда, че всяко лице, което, преди да придобие гражданство на трета страна, е получило по негова молба писмено разрешение от компетентния орган да запази гражданството си, не го губи. В тази разпоредба е добавено, че когато се взема решение по такава молба, трябва да се претеглят обществените и частните интереси.
46 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, по принцип правото на Съюза допуска държава членка да предвиди, че индивидуалната преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност на последиците, които поражда за съответните лица загубването на гражданството на държава членка от гледна точка на правото на Съюза, се извършва конкретно в рамките на процедура за предварително разрешение като предвидената в посочения член 25, параграф 2.
47 При това положение, за да се гарантира спазването на правата, които гражданите на Съюза черпят от член 20 ДФЕС, е важно тази процедура действително да позволява индивидуалната проверка на пропорционалността да се извърши в съответствие с изискванията на този член, както е тълкуван от Съда в неговата практика.
48 В това отношение, на първо място, запитващата юрисдикция посочва, че в рамките на посочената процедура за предварително разрешение практиката на административните органи, подкрепена от националната съдебна практика, се състои в това да не се разглеждат последиците от гледна точка на правото на Съюза от загубването на германското гражданство на съответното лице, когато това загубване води до загубване на статута на гражданин на Съюза. Всъщност разрешението да се запази германското гражданство се издавало само когато е налице особен интерес от придобиването на гражданство на трета страна.
49 В положение обаче, в което компетентните органи не извършват тази проверка за пропорционалност или в което от мотивите, съдържащи се в решението на тези органи, основано на член 25, параграф 2 от StAG, не следва ясно, че посочената проверка е била извършена, националната юрисдикция, която евентуално е сезирана, трябва да извърши същата проверка или да направи така, че тя да бъде извършена от посочените органи (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загуба на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 53).
50 Въпросната проверка трябва да съдържа преценка на индивидуалното положение на съответното лице, както и на положението на семейството му, за да се определи дали загубването на германското гражданство, когато води и до загубване на статута на гражданин на Съюза, поражда последици, които биха засегнали нормалното развитие на семейния и професионалния живот на това лице по несъразмерен с целите на националния законодател начин от гледна точка на правото на Съюза. Тези последици не бива да са хипотетични или евентуални (решения от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 44, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 54).
51 В рамките на тази преценка за пропорционалност е задача конкретно на компетентните национални административни органи, а евентуално и на националните съдилища, да се уверят, че загубването на гражданството е съвместимо с гарантираните с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) основни права, за чието спазване следи Съдът, и особено с правото на зачитане на семейния живот, установено в член 7 от Хартата. Този член трябва да се разглежда евентуално във връзка със задължението да се взема предвид висшият интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата (решения от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 45, и от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 55).
52 На второ място, от преюдициалните запитвания става ясно, че член 25, параграф 2 от StAG изисква съответното лице да не е придобило гражданството на трета страна, преди да поиска и евентуално да запази германското си гражданство.
53 В това отношение Съдът вече е постановил, че в името на принципа на правната сигурност държавите членки могат да изискват молбата за запазване на гражданството да бъде подадена до компетентните органи в рамките на разумен срок (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 43).
54 Както обаче посочва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, изискването разрешението за запазване на гражданството да бъде поискано и получено преди придобиването на гражданството на трета страна, е съобразено с ограниченията на разумния срок, доколкото в интерес на правната сигурност, която държавите членки имат право да защитават, по принцип то не е пречка съответните лица да упражнят ефективно правата, произтичащи от статута им на граждани на Съюза, и по-специално правото компетентните национални органи да извършат индивидуална преценка за пропорционалността на последиците от загубването на гражданството от гледна точка на правото на Съюза.
55 Следва да се подчертае, че когато германски гражданин, който не е гражданин на друга държава членка, е придобил доброволно гражданство на трета страна, като преди това е пропуснал да спази процедурата по член 25, параграф 2 от StAG, за да поиска и получи разрешение да запази германското си гражданство, легитимно е да се приеме, че към датата на това придобиване волята му е била да не бъде повече гражданин на Съюза.
56 Съдът обаче вече е приел, че когато води и до загубване на статута на гражданин на Съюза, загубването на гражданството на държава членка поражда сериозни последици за ефективното упражняване на правата, които гражданинът на Съюза черпи от член 20 ДФЕС, не може да се счита, че са в съответствие с принципа на ефективност национални правила или практики, в резултат на които лицето, изложено на опасността да загуби това гражданство, може да бъде възпрепятствано да поиска преценка дали последиците от това загубване са пропорционални от гледна точка на правото на Съюза, и то с мотива, че е изтекъл срокът да се подаде молба за такава преценка, при положение че това лице не е било надлежно уведомено за правото да я поиска, нито за срока, в който е трябвало да подаде такава молба (решение от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 48).
57 Ето защо запитващата юрисдикция следва да определи дали жалбоподателите в главното производство са били надлежно уведомени за процедурата по член 25 от StAG, в сила от 1 януари 2000 г., която според тази юрисдикция е приложима по отношение на тях. За целта тази юрисдикция ще трябва, от една страна, да вземе предвид факта, че преди тази дата посочените лица е трябвало да се откажат от турското си гражданство, за да придобият германско такова, което предполага, че те са били уведомени не само за германската правна уредба, приложима спрямо тях преди посочената дата, но и най-малкото за факта, че тази правна уредба има за цел да избегне множество гражданства, и в частност принципно не позволява кумулирането на германското гражданство с това на трета страна.
58 От друга страна, тази юрисдикция ще трябва да вземе предвид контекста, в който посочените лица са поискали и впоследствие са възстановили турското си гражданство. Всъщност от актовете за преюдициално запитване става ясно, че жалбоподателите в главните производства са искали да запазят както турското, така и германското си гражданство в съответствие с това, което е позволявала редакцията на член 25 от StAG, приложима до 31 декември 1999 г. за германските граждани, които пребивават в Германия. Ако преди тази дата те са се отказали от турското си гражданство, за да получат германско такова, а след това са поискали да им бъде възстановено турското гражданство, запитващата юрисдикция посочва, че те отново са придобили последното гражданство след посочената дата.
59 В това отношение жалбоподателите в главното производство по дело C‑686/22 посочват в писмените си становища, че не са имали никаква причина да подадат молба, с която да поискат предварително разрешение да запазят германското си гражданство преди изменението на член 25 от StAG, и че във всеки случай това изменение не е било ясно изяснено или доведено до тяхното знание.
60 При това положение обаче, както отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, предвид сериозните последици от загубването на германското гражданство, което води до загубване на статута на гражданин на Съюза, за ефективното упражняване на правата, които гражданинът на Съюза черпи от член 20 ДФЕС, на жалбоподателите в главното производство е трябвало да бъде дадена възможност евентуално в рамките на преходен режим да започнат ефективно процедурата за предварително разрешение, предвидена в член 25, параграф 2 от StAG, за да запазят германското си гражданство.
61 За да се определи дали жалбоподателите в главното производство са могли ефективно да се ползват от тази процедура и от индивидуална преценка на последиците от загубването на германско гражданство от гледна точка на правото на Съюза, е важно запитващата юрисдикция да вземе предвид и датите, на които са възстановили турското си гражданство. Всъщност не е изключено в случаите, когато датата на възстановяване на това гражданство е близка до 1 януари 2000 г. — датата на влизане в сила на изменението на процедурата по член 25 от StAG, за тези жалбоподатели да се оказва на практика невъзможно да приложат тази процедура, тъй като последната изисква да поискат и да получат разрешение за запазване на германското си гражданство, преди да придобият гражданството на трета страна. В такъв случай, за разлика от лицата, които са поискали да станат граждани на трета страна след тази дата, посочените жалбоподатели не са могли да поискат за запазят германското си гражданство и да изчакат отговора във връзка с това, преди органите на съответната трета страна да уважат тяхното искане.
62 Следва да се добави, че ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че на жалбоподателите в главното производство не е била дадена възможност да започнат ефективно процедурата за предварително разрешение с цел запазване на германското гражданство, предвидена в член 25, параграф 2 от StAG, и да се ползват от индивидуална преценка на последиците от загубването на германското гражданство от гледна точка на правото на Съюза, такава проверка трябва да може да се извърши инцидентно по повод на заявление на съответното лице за издаване на документ за задгранично пътуване или на всякакъв друг документ, удостоверяващ гражданството му, а по-общо в рамките на производство за установяване на гражданството компетентните органи трябва да могат евентуално да възстановяват ex tunc гражданството на държавата членка (вж. в този смисъл решение от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 42).
63 В случая такава инцидентна проверка с възможност за възстановяване ex tunc на германско гражданство трябва да може да бъде извършена от запитващата юрисдикция в главните производства, които се отнасят до жалби по съдебен ред срещу административните разпореждания, с които се установява загубването на гражданството на заинтересованите лица и които са били постановени по повод на искания за издаване на документ за задгранично пътуване или в хода на производства за установяване на гражданството.
64 В това отношение следва да се уточни, че релевантната дата, която следва да се вземе предвид, за да се прецени пропорционални ли са последиците от загубването на германско гражданство от гледна точка на правото на Съюза, е датата, на която съответното лице е придобило или възстановило гражданството на трета страна, тъй като в съответствие с член 25, параграф 1 от StAG моментът, в който това гражданство е придобито или възстановено, е неразделна част от определените от Федерална република Германия легитимни критерии, от които зависи загубването на нейното гражданство (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2023 г., Udlændinge- og Integrationsministeriet (Загубване на датско гражданство), C‑689/21, EU:C:2023:626, т. 56).
65 От изложените по-горе съображения следва, че член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че в случай на доброволно придобиване на гражданство на трета страна гражданството на тази държава членка се загубва по силата на закона, което води до загубване на гражданството на Съюза за лицата, които не са граждани на друга държава членка, освен ако тези лица получат разрешение от компетентните национални органи — след индивидуална преценка на положението на посочените лица, която включва претегляне на наличните обществени и частни интереси — да запазят гражданството си, преди да придобият гражданството на трета страна. Съвместимостта с правото на Съюза обаче е обусловена от факта, от една страна, че същите лица са имали ефективен достъп в рамките на разумен срок до предвидената в тази правна уредба процедура по запазване на гражданството и са били надлежно уведомени за тази процедура, и от друга страна, че посочената процедура включва проверка от компетентните органи за това пропорционални ли са последиците от загубването на това гражданство от гледна точка на правото на Съюза. В противен случай тези органи и евентуално сезираните юрисдикции трябва да могат да извършат такава проверка инцидентно при искане от съответните лица да им бъде издаден документ за задгранично пътуване или всякакъв друг документ, удостоверяващ гражданството им, или евентуално в хода на производство, с което се установява загубването на гражданство, като посочените органи и юрисдикции трябва, ако е необходимо, да могат да възстановят това гражданство ex tunc.
По съдебните разноски
66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че в случай на доброволно придобиване на гражданство на трета страна гражданството на тази държава членка се загубва по силата на закона, което води до загубване на гражданството на Съюза за лицата, които не са граждани на друга държава членка, освен ако тези лица получат разрешение от компетентните национални органи — след индивидуална преценка на положението на посочените лица, която включва претегляне на наличните обществени и частни интереси — да запазят гражданството си, преди да придобият гражданството на трета страна. Съвместимостта с правото на Съюза обаче е обусловена от факта, от една страна, че същите лица са имали ефективен достъп в рамките на разумен срок до предвидената в тази правна уредба процедура по запазване на гражданството и са били надлежно уведомени за тази процедура, и от друга страна, че посочената процедура включва проверка от компетентните органи за това пропорционални ли са последиците от загубването на това гражданство от гледна точка на правото на Съюза. В противен случай тези органи и евентуално сезираните юрисдикции трябва да могат да извършат такава проверка инцидентно при искане от съответните лица да им бъде издаден документ за задгранично пътуване или всякакъв друг документ, удостоверяващ гражданството им, или евентуално в хода на производство, с което се установява загубването на гражданство, като посочените органи и юрисдикции трябва, ако е необходимо, да могат да възстановят това гражданство ex tunc.
Подписи