РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
2 юли 2014 година
Дело F‑63/13
Aristidis Psarras
срещу
Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)
„Публична служба — Срочно нает служител — Прекратяване на договор — Член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на изслушване — Неимуществени вреди — Незаконосъобразност на решението, като следствие от отмяната на друго решение — Прекомерно засягане на правата на трето лице — Служебно осъждане да се заплати обезщетение — Неизпълнение на отменително решение“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Psarras иска отмяна на решението на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA, наричана по-нататък „Агенцията“) от 4 септември 2012 г. за прекратяване на договора му на срочно нает служител
Решение: Отменя решението от 4 септември 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност за прекратяване на договора, с който г‑н Psarras е назначен като срочно нает служител. Осъжда Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност да заплати на г‑н Psarras сумата от 40 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата част. Осъжда Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑н Psarras.
Резюме
1. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на акт, който ще има неблагоприятни последици за него — Обхват
(член 41, параграф 2 от Харта на основните права на Европейския съюз)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Произтичаща от това отмяна на последващите актове, които засягат трети лица — Незаконосъобразност на решение за прекратяване на договор за назначаване — Отмяна, представляваща прекомерна санкция, която нарушава правата на трети лица — Поправяне на вредата чрез заплащане на обезщетение
(член 340, параграф 2 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното обезщетяване на неимуществената вреда — Изплащане на парично обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неспазване на задължението за изпълнение на отменително съдебно решение — Служебно нарушение, което само по себе си причинява неимуществена вреда
(член 266 ДФЕС и член 340, параграф 2 ДФЕС)
1. Според член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко лице има правото да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, по-конкретно решение за прекратяване на договора му.
Тъй като същността на основното право на изслушване е да се даде възможност на всяко лице да изложи становището си за мярка, която го засяга неблагоприятно, съдържанието на това основно право включва възможност за заинтересованото лице да повлияе на съответния процес на взимане на решение, която може да бъде гаранция, че решението, което ще се приеме, няма да е опорочено от фактически грешки и ще бъде резултат от надлежно съпоставяне на интереса на службата и личния интерес на заинтересованото лице.
(вж. точки 34, 35 и 41)
Позоваване на:
Общ съд — решение Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 115
Съд на публичната служба — решение CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 33 и 34
2. Когато възстановяването на положението, предхождащо приемането на отменения акт, налага отмяната на последващи актове, които обаче се отнасят до трети лица, тяхната отмяна, като следствие от възстановяването на предишното положение, се постановява само ако с оглед именно на естеството на допуснатата незаконосъобразност и интереса на службата тя не се оказва прекомерна.
Когато обаче сравняването на засегнатите интереси показва, че интересът на службата и интересът на третите лица не позволяват възстановяването на предишното положение да доведе до отмяна на решения като решение за назначаване, в интерес на жалбоподателя, за да гарантира полезното действие на отменителното решение, Съдът на Съюза може да упражни правото си на пълен съдебен контрол, което има по делата с имуществен характер, и да осъди дори служебно институцията ответник да заплати обезщетение. Когато актът с неблагоприятни последици е решение за прекратяване на договор за назначаване на работа, чиято отмяна налага съответно отмяна на последващо решение за назначаване на трето лице, изплащането на обезщетение за неимуществените вреди на уволнено лице е форма на обезщетяване, която най-добре отговаря на интересите на жалбоподателя и на изискванията на службата.
(вж. точки 46 и 47)
Позоваване на:
Съд — решение Oberthür/Комисия, 24/79, EU:C:1980:145, т. 11, 13 и 14
Първоинстанционен съд — решения Kotzonis/CES, T‑586/93, EU:T:1995:54, т. 108, Wenk/Комисия, T‑159/96, EU:T:1998:86, т. 122 и Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2004:94, т. 85 и 89
3. Отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които могат да бъдат отделени от незаконосъобразността, основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна.
Когато значението на решението, естеството на допуснатата незаконосъобразност, а именно нарушението на член 41, параграф 2, буква а) от Харта на основните права на Европейския съюз, и на обстоятелствата, при които е допусната незаконосъобразността, водят до сериозно положение на несигурност и тревога, отмяната на решението не може сама по себе си да поправи по подходящ начин и в достатъчна степен неимуществените вреди.
(вж. точки 54 и 55)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение CH/Парламент, EU:F:2013:203, т. 64
4. Органът, издал отменения акт, нарушава член 266 ДФЕС и допуска служебно нарушение, за което може да носи отговорност, когато не приеме никакви мерки за изпълнение на отменителното решение и дори не предприема никакви действия във връзка с това по отношение на жалбоподателя, за да потърси начин за разрешаване на спора. Неизпълнението на отменително решение засяга доверието, което всяко лице трябва да има в правната система на Съюза, основана именно на спазване на постановените от юрисдикциите на Съюза решения, и само по себе си, независимо от каквито и да е имуществени вреди, които могат да настъпят като следствие от него, води до неимуществени вреди за страната, която е постигнала постановяването на благоприятно за нея решение.
(вж. точки 60 и 63)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения Hautem/ЕИБ, T‑11/00, EU:T:2000:295, т. 51 и C/Комисия, T‑166/04, EU:T:2007:24, т. 49 и 52
Съд на публичната служба — решение C и F/Комисия, F‑44/06 и F‑94/06, EU:F:2007:66, т. 69