ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
T. ĆAPETA
представено на 11 юли 2024 година(1)
Дело C‑369/23
„Виваком България“ ЕАД
срещу
Върховен административен съд,
Национална агенция за приходите
(Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд)
„Преюдициално запитване — Отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от национален съд, правораздаващ като последна инстанция — Национална правна уредба, която предвижда, че съд, правораздаващ като последна инстанция, е компетентен да разглежда искове за нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от този съд — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективна съдебна защита — Независим и безпристрастен съд — Обективен критерий за безпристрастност“
I. Въведение
1. Безпристрастността е определяща характеристика на съда. Още през 399 г. пр.н.е. Сократ е казал:а присъщи на съдията: да изслушва учтиво, да отговаря мъдро, да преценява трезво и да решава безпристрастно“(2).
2. Безпристрастен ли е съд, сезиран да се произнесе по собственото си нарушение на правото на Съюза?
3. Този въпрос се поставя по настоящото дело във връзка с иск за обезщетение за вреди, предявен от дружество, който се основава на неправилно тълкуване на правото на Съюза от страна на национален съд, правораздаващ като последна инстанция.
II. Фактите по главното производство, отправеният преюдициален въпрос и производството пред Съда
4. „Виваком България“ ЕАД (наричано по-нататък „Виваком“) е българско дружество, което предоставя телекомуникационни услуги.
5. През 2007 г. и 2008 г. то издава фактури на две румънски дружества по договори за продажба на предплатени карти и ваучери за телекомуникационни услуги, като начисленият данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) е 0 %.
6. При данъчна ревизия Националната агенция за приходите (наричана по-нататък „НАП“) приема за недоказано, че картите и ваучерите са били получени от лица, представляващи тези румънски дружества. Поради това НАП приема сделките за доставка на услуги с място на изпълнение България, където Виваком осъществява дейността си, в съответствие с националното законодателство, транспониращо Директивата за ДДС(3).
7. Вследствие на това на 20 юни 2012 г. НАП издава срещу Виваком ревизионен акт за установяване на допълнителни задължения за ДДС на обща стойност от 760 183,15 лева (BGN) (около 388 485 евро).
8. Виваком заплаща дължимата сума и обжалва този акт по административен ред, като жалбата е отхвърлена.
9. След това Виваком обжалва ревизионния акт по съдебен ред пред Административен съд София-град (наричан по-нататък „АССГ“), като жалбата е частично отхвърлена. Според този съд Виваком е длъжно да заплати ДДС, тъй като сключените сделки се квалифицират като доставка на стоки, но тъй като картите и ваучерите не напуснали склада на Виваком, мястото на доставката се намирало на територията на България.
10. Виваком обжалва това решение пред Върховния административен съд (наричан по-нататък „ВАС“). С решение от 16 декември 2014 г. този съд потвърждава първоинстанционното решение. По-специално, ВАС споделя извода на АССГ, че сделките представляват доставка на стоки, и констатира, че съответната национална правна уредба е била приложена правилно. Тъй като ВАС е съд, правораздаващ като последна инстанция, неговото решение е окончателно.
11. След това, на 12 декември 2019 г., Виваком предявява пред АССГ иск за обезщетение срещу НАП и ВАС с основание отговорността на държавата за причинени вреди, както е развита в правото на Съюза. Виваком твърди, че НАП и ВАС са приложили неправилно относимите разпоредби на Директивата за ДДС, както те са тълкувани от Съда в неговата практика.
12. С решение от 18 април 2022 г. АССГ отхвърля иска на Виваком. Този съд приема по-специално, че не е налице извършено от НАП или от ВАС достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
13. В това отношение АССГ констатира, че НАП е приложила правилно относимото право. Този съд приема също, от една страна, че макар ВАС неправилно да е квалифицирал сделките като доставки на стоки, а не като доставки на услуги, правилното правно третиране на въпросните доставки не би довело до различен резултат, тъй като условията за освобождаване от ДДС не са изпълнени, а от друга страна, че ВАС правилно е заключил, че няма основание за прилагане на практиката на Съда, на която се позовава Виваком.
14. Виваком обжалва това решение пред ВАС — запитващата юрисдикция по настоящото дело. Виваком изтъква по-специално, че едновременното качество на ВАС като съд, правораздаващ като последна инстанция, и като страна по спора не отговаря на установените в правото на Съюза изисквания за справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, независимо че съдебният състав е различен от съдебния състав, постановил окончателния съдебен акт по данъчния спор.
15. Според запитващата юрисдикция, преди тя да разгледа делото по същество, на Съда следва да бъде поставен въпросът относно подведомствеността на спора на ВАС.
16. Запитващата юрисдикция пояснява, че съгласно българското право(4) исковете за обезщетение за вреди от нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от ВАС, са подведомствени на административните съдилища. По общо правило съдебните производства са двуинстанционни. Върховният административен съд правораздава като последна инстанция и поради това ВАС разглежда тези искове за обезщетение за вреди като последна инстанция.
17. Поради това за запитващата юрисдикция възниква въпросът дали тази национална уредба, която позволява на една и съща юрисдикция да бъде едновременно съд и ответник по едно и също дело, отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС за осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, и на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) за независим и безпристрастен съд.
18. Запитващата юрисдикция изтъква, че Виваком не излага конкретни доводи за наличие на обстоятелства, повдигащи въпроси относно субективната безпристрастност на съдебния състав на ВАС, а твърди, че ВАС е пристрастен, предвид качеството си на ответник, и че самият факт, че искът срещу ВАС ще бъде разглеждан от същия съд, правораздаващ като последна инстанция, макар и от напълно различен съдебен състав, е достатъчен, за да обоснове сериозни съмнения в безпристрастността и независимостта на всеки от съставите на този съд. Същата юрисдикция отбелязва, че от практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) по член 6, параграф 1 от Европейската конвенция по правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) не може да бъде изведен категоричен отговор дали даден съд може да разглежда иск, по който е ответник(5).
19. При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството по делото и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?“.
20. Писмени становища пред Съда представят „Виваком България“ ЕАД, ВАС, българското правителство и Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание.
III. Анализ
А. Повдигнатият по настоящото дело въпрос
21. В ключовото си решение по дело Köbler(6) Съдът постановява, че принципът на отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, се прилага и когато това нарушение произтича от решение на съд, правораздаващ като последна инстанция (наричана по-нататък „отговорността в съответствие с решение Köbler“)(7).
22. В това решение, в отговор на доводите на някои държави членки, че прилагането на принципа за отговорността на държавата към решенията на националните съдилища, които правораздават като последна инстанция, е изключено поради трудности при определянето на компетентния съд(8), Съдът обяснява, че „прилагането на този принцип не може да бъде застрашено от липсата на компетентен съд“(9).
23. В съответствие с принципа на процесуална автономия Съдът предоставя на държавите членки грижата да предвидят процесуалните правила, съгласно които частноправните субекти могат да предявяват пред съдилищата искове за ангажиране на отговорността в съответствие с решение Köbler, като припомня, че тези правила трябва да отговарят на изискването за ефективна съдебна защита(10).
24. По настоящото дело се поставя въпросът за съвместимостта с изискването за ефективна съдебна защита на такива правила, въведени от дадена държава членка с цел съобразяването им с условията за ангажиране на отговорността в съответствие с решение Köbler.
25. Това изискване, което е общ принцип на правото на Съюза(11), понастоящем е възпроизведено както в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така и в член 47 от Хартата, чието тълкуване е поискано от запитващата юрисдикция.
26. Принципът на ефективна съдебна защита има същото съдържание през целия период на прилагането си в правото на Съюза(12). Той изисква по-специално съдът, сезиран с оплакването за нарушение на право, основано на правото на Съюза, както е в настоящия случай, да бъде независим и безпристрастен(13).
27. Съгласно съдебната практика Съдът е признал наличието на два аспекта на независимостта на съдебната власт: външен и вътрешен. Външният аспект изисква съдът да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вътрешният аспект, който се отнася също до безпристрастността на съда, цели да гарантира, че съдиите, които се произнасят, запазват еднаква отдалеченост предвид предмета на спора от противопоставените страни по спора и от съответните им интереси. Той изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма(14).
28. Поставеният с настоящото дело въпрос се отнася до изискването за безпристрастност, като запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали приложимата българска правна уредба гарантира, че ВАС, предвид положението си на ответник, няма никакъв интерес от изхода на спора по иска за обезщетение за вреди, различен от прилагането на закона. В обобщение, подобно положение би могло да е в противоречие с максимата nemo judex in causa sua, според която никой не може да бъде съдия по своя собствен случай.
29. Нито решение Köbler, нито последващата съдебна практика(15) разглеждат този въпрос.
30. Потенциалният проблем с безпристрастността е признат от доктрината(16). С няколко изключения(17), обаче тя не го обсъжда по-подробно.
31. Преди да изложа становището си по повдигнатия в настоящото дело въпрос за безпристрастността, ще се върна към практиката на Съда и ЕСПЧ, която би могла в известна степен да е от значение.
Б. Преглед на съдебната практика
1. Практика на Съда
32. Като се позовава на практиката на ЕСПЧ, Съдът приема в своята практика, че наличието на съответствие с изискването за безпристрастност може да се подлага на двояка преценка. От субективна страна се вземат предвид личните убеждения и поведението на съдията, а от обективна страна следва да се установи дали независимо от личното поведение на съдията определени доказуеми факти не дават основание за съмнение в неговата безпристрастност. При преценката на безпристрастността от обективна страна дори външното впечатление може да е от значение(18).
33. Съдът е разглеждал изискването за безпристрастност по отношение на съдилищата и другите органи(19). Съществуват три основни насоки в съдебната практика, които биха могли да представляват интерес в настоящия случай. Нито едно от тези дела обаче не се отнася до особеното положение по настоящото дело.
34. Първо, съществува съдебна практика относно понятието „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, в която Съдът преценява дали запитващият орган действа в качеството на трето лице по отношение на съществуващите интереси. Тази преценка на безпристрастността обаче е извършена, за да се разграничат правораздавателните и административните функции(20), което в случая не следва да се прави. Без съмнение, ВАС е юрисдикция; единственият въпрос е дали в случай като разглеждания тази юрисдикция може да се счита за достатъчно безпристрастна.
35. Второ, съществува съдебна практика относно безпристрастността както на Съда, така и на Общия съд в контекста на исковете за обезщетение за вреди вследствие от твърдени нарушения от страна на Общия съд на разумния срок за произнасяне по член 47, втора алинея от Хартата(21). Според мен обаче тази съдебна практика не може да се приложи към настоящото дело по две причини. Първо, тя се отнася до искове за обезщетение за вреди, които могат да се смятат за причинени от Общия съд, и следователно не се отнася до положение, при което Съдът, в качеството си на съд, правораздаващ като последна инстанция, би се произнесъл по твърдени нарушения на правото на Съюза, за които носи отговорност(22). Второ, тази съдебна практика засяга нарушения на изискването за разумен срок, така че не се отнася до съдържанието на съдебните решения и до твърдените грешки при тълкуването и прилагането на правото на Съюза, какъвто е случаят с ангажирането на отговорността в съответствие с решение Köbler.
36. Трето, съществува съдебна практика, в която Съдът се е произнесъл по безпристрастността на Общия съд с оглед на решаващия съдебен състав. Група дела се отнася до случаи, в които някои от съдиите са участвали в последователни съдебни състави преди и след връщането на делото за ново разглеждане от Съда след обжалване(23). Друга група дела се отнася до случаи, в които едни и същи съдии са разгледали свързани дела(24). Освен това въпросът е възникнал във връзка с твърдян конфликт на интереси с оглед на предходна заетост на съдия(25). В нито едно от тези дела Съдът не е установил проблем с безпристрастността. Тези дела обаче се различават от настоящото, тъй като не се отнасят до положение, при което съдиите се произнасят по извършени от самите тях нарушения на правото на Съюза.
2. Практика на ЕСПЧ
37. Както ЕСПЧ признава в практиката си относно член 6, параграф 1 ЕКПЧ, в по-голямата част от делата, които повдигат въпроси за безпристрастността, ЕСПЧ се съсредоточава върху обективния критерий за безпристрастност(26).
38. ЕСПЧ все още не се е произнесъл по дело относно сходно положение относно съд, правораздаващ като последна инстанция(27). Съществуват обаче дела, които могат да бъдат от известно значение за настоящия случай.
39. Например някои дела повдигат въпроса относно безпристрастността на съдиите, когато те решават дали са допуснали грешки при тълкуването или прилагането на правото в предходно свое решение. ЕСПЧ приема, че това положение може да породи основателни опасения по отношение на безпристрастността. По тези дела обаче са едни и същи съдиите, които трябва да решат дали самите те са допуснали тези грешки, поради което ЕСПЧ е установил нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ(28). В настоящия случай, напротив, различни съдии ще трябва да се произнесат по иска за отговорност за вреди, въпреки че съдът е един и същ.
40. Освен това делата Михалков с/у България(29) и Боян Господинов с/у България(30), на които се позовават страните пред Съда, се отнасят до искания за обезщетение за вреди вследствие на незаконни присъди на жалбоподателите. Независимо от сложната фактическа обстановка по тези две дела въпросът за безпристрастността е съществувал на равнището на по-нисшестоящите съдилища, чиито решения е можело да се обжалват. ЕСПЧ установява нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, от една страна, поради редица обстоятелства, които са породили основателни съмнения относно безпристрастността на по-нисшестоящите съдилища, и от друга страна, тези съмнения не са разсеяни от по-висшестоящите съдилища. От значение за настоящия случай може да е обстоятелството, че ЕСПЧ е подтикнат да приеме за основателни съмненията за безпристрастност от факта, че по-нисшестоящите съдилища са били ответници по делата за обезщетение за вреди, по които е следвало да се произнесат, и че обезщетението е следвало да бъде изплатено от бюджета на тези съдилища.
41. Накратко, практиката на Съда и на ЕСПЧ не дава ясен отговор на въпроса дали вследствие на обективния критерий за безпристрастност следва да се стигне до заключението, че съд, правораздаващ като последна инстанция по собствено дело, трябва винаги да се смята за пристрастен.
42. Ето защо, за да се приложи обективният критерий за безпристрастност в настоящия случай, е важно най-напред да се разбере какво предполага този критерий.
В. Какво предполага обективният критерий за безпристрастност
43. Както е видно от акта за преюдициално запитване и от становищата на страните, не е била поставена под въпрос субективната безпристрастност на съдиите от решаващия съдебен състав, в който се произнася ВАС по настоящото дело.
44. Това дело се отнася по-скоро до обективния критерий за безпристрастност. То поставя въпроса дали от гледна точка на външен наблюдател обстоятелството, че една и съща юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, е едновременно съдия и страна, създава впечатление за пристрастност.
45. Защо е важно това?
46. По думите на Съда „става дума за доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти“(31).
47. Следователно обективният критерий за безпристрастност се отнася до обществената функция на принципа на безпристрастност на съда, в допълнение към гарантирането на основното право на справедлив съдебен процес на страните по даден спор(32). В този смисъл този критерий се отнася до външното впечатление, а именно дали у обществеността са били отстранени в достатъчна степен основателни съмнения относно безпристрастността(33).
48. Положение като разглежданото в настоящия случай, при което съд, правораздаващ като последна инстанция, се произнася по иск, основан на нарушение на правото на Съюза, което може да се смята за извършено от същия съд, на пръв поглед изглежда, че може да породи основателни съмнения в безпристрастността на този съд. Изглежда, че ВАС е judex in causa sua.
49. С оглед на положението на страните по настоящото дело обаче е видно, че някои елементи, произтичащи от приложимите към ВАС в разглеждания случай разпоредби, намаляват или засилват това външно впечатление за пристрастност.
50. Ето защо ми се струва, че съществуват различни степени на вероятност съдиите, които решават делото, да бъдат пристрастни спрямо положението на една от страните.
51. Например вероятността от пристрастност е по-висока, ако едни и същи съдии се произнасят по иск за обезщетение за вреди, произтичащи от собственото им решение, отколкото ако по този иск се произнася съдебен състав, в който са включени други съдии от същия съд. Вероятността от пристрастност е още по-малка, ако искът се разглежда от напълно различен съд. За да се направи още една стъпка в тази посока, вероятността да е налице пристрастност, е още по-малка, ако се произнася друг орган на държавна власт. В известен смисъл всяка от тези стъпки намалява степента, в която в очите на обществото искът представлява causa sua на решаващите съдии.
52. Ако се приеме, че безпристрастността не е абсолютна, а има различни степени, това означава, че въпросът дали са били разсеяни съмнения относно безпристрастността, също може да бъде степенуван. При това положение се поставя въпросът при каква степен на вероятност и при какви условия може да се заключи, че впечатлението за безпристрастност у обществеността е постигнато в достатъчна степен.
53. Отговорът на този въпрос, както предлага Комисията, зависи от разнообразни елементи с оглед на конкретната правна система. Ето защо според мен не може да се даде общ отговор на този въпрос по отношение на всички държави членки. Например някои държави членки могат да имат само един съд, който правораздава като последна инстанция с оглед на йерархията на съдилищата, докато други могат да имат два или повече такива(34). Държавите членки могат да имат различни причини да организират правосъдието си по определен начин.
54. С оглед на особеностите на всяка правна система приемливото решение зависи от претеглянето, което, за да отговори дали е възможно да се постигне по-малка степен на вероятност от пристрастност, взема предвид други интереси на тази система(35). Като се има предвид значението на принципа на безпристрастност на съда, националните правни системи следва да придадат значителна тежест на този принцип при претеглянето.
55. Ето защо във всеки отделен случай следва да се отговори на въпроса дали с правилото, така както то се прилага, се постига възможно най-ниската степен на вероятност от пристрастност в рамките на дадена правна система. Съдът, който отговаря на този въпрос, трябва да провери дали липсата на допълнителни елементи, позволяващи да се постигне още по-ниска степен на вероятност от пристрастност, е обоснована от други интереси на тази система.
56. Такова изискване за претегляне не е ново в правото на Съюза. Наричано в доктрината „процесуално правило на здравия разум“(36), такова изискване е въведено по дела, които повдигат въпроси относно ефективността на националната правна уредба в рамките на националната процесуална автономия(37).
Г. Обективният критерий за безпристрастност по настоящото дело
57. От това следва, че отговорът на поставения въпрос в крайна сметка е от компетентността на запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция, а не Съдът, може да вземе предвид други интереси на българската правна система, за да прецени дали с правната уредба, позволяваща на ВАС да се произнесе по ангажирането на собствената си отговорност, действително се постига най-ниската степен на вероятност от пристрастност.
58. Какво трябва да бъде подложено на преценка?
59. Въз основа на предоставената на Съда информация изглежда, че съществуват няколко обстоятелства, които могат да разсеят съмненията относно безпристрастността на ВАС по настоящото дело. Тези обстоятелства се отнасят до определянето на различен решаващ съдебен състав или дори на друг съд, до идентичността на ответника и до приложимите бюджетни правила.
1. Делото се решава от различен състав
60. От една страна, както посочват българското правителство и ВАС, исковете за обезщетение за вреди от нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от ВАС, се разглеждат от друг съдебен състав на този съд, състоящ се от съдии, различни от постановилите разглежданото съдебно решение(38).
61. Изглежда, че това обстоятелство може да разсее в известна степен основателните съмнения относно безпристрастността на този съд.
62. В това отношение, след бегъл сравнителен анализ, става ясно, че това е в съответствие с практиката на някои други съдилища на държавите членки. В редица случаи, в които съдилищата, правораздаващи като последна инстанция, са се произнесли по искове за отговорността в съответствие с решение Köbler, основани на нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от тези съдилища, въпросът за безпристрастността не е повдигнат нито от страните, нито от самите съдии(39). Някои национални съдилища са приели, че липсва проблем с безпристрастността, когато съдът се произнася в различен съдебен състав(40).
63. Свързан с този въпрос елемент, който може да е от значение и който е обсъден в становищата на страните по настоящото дело, е начинът на разпределение на делата. Ако съставът, който трябва да се произнесе по отговорността по дадено дело, бъде избран на случаен принцип, това би могло да разсее основателните съмнения относно липсата на безпристрастност на съдебния състав на ВАС, който се произнася по съответното дело.
2. Делото се решава от различен съд
64. Разглеждането на спора от друг съдебен състав само по себе си вече увеличава отдалечеността между съда като съдия по спора и съда като страна по делото. Ако обаче по иска се произнесе друг съд, както предлага Виваком, това би могло да разсее на още по-силно основание съмненията относно възможната предубеденост.
65. В отговор на довода на Виваком българското правителство и ВАС посочват, че нито един предвиден в българското право механизъм не позволява на други съдилища да разглеждат искове за обезщетение за вреди, основани на нарушения на правото на Съюза, които могат да се смятат за извършени от ВАС.
66. При прилагането на обективния критерий за безпристрастност запитващата юрисдикция следователно трябва да прецени дали може да бъде оправдана предвидената в националното право невъзможност делото да бъде препратено на друг съд.
67. В това отношение българското правителство и ВАС изтъкват, че това национално право отразява избора на националния законодател да уреди правилата относно съдопроизводствената дейност на административните съдилища и тяхната компетентност по административни по своя характер дела с цел установяването на съгласувана система на административно правораздаване. Да се възложи на други съдилища да се произнасят по административни дела, би довело до игнориране на установена с българската Конституция и относимото национално законодателство система от съдилища, в която административните съдилища имат своя собствена компетентност по административни дела.
68. Разбира се, можем да си представим съдебна система, различна от съществуващата в България. Според мен обаче възлаганото на националните съдилища задължение да установят наличието на най-ниската степен на вероятност от пристрастност, не изисква преразглеждане на съществуващите съдебни системи на държавите членки. Това важи в още по-голяма степен за съдебни системи, в които са установени други структурни гаранции за безпристрастност. В настоящия случай не са повдигнати системни въпроси относно независимостта или безпристрастността на съдилищата в България.
69. Поради това считам, че могат да бъдат приети изтъкнатите от българското правителство и от ВАС доводи за обоснованост на решението компетентността по исковете за отговорност за вреди да се запази в рамките на системата на административните съдилища, макар това да означава, че в случай на въззивно обжалване същият съд ще се произнесе по своята собствена отговорност.
3. Идентичността на ответника
70. В решение Köbler Съдът установява отговорността на държавата за нарушения, извършени от съдилища, правораздаващи като последна инстанция. Следователно правото на Съюза придава качеството „ответник“ на държавата, а не непременно на съда, за който се твърди, че е нарушил правото на Съюза.
71. Обстоятелството, че формално ответник е държавата, а не самият съд, изглежда, подобрява впечатлението за безпристрастност. Това е така, защото обществеността би могла да възприеме ролята на държавата като страна по делото като отделна от ролята на съда като съдия по това дело.
72. В настоящия случай това обстоятелство не е съвсем ясно. Според доводите на Виваком ВАС е ответник в главното производство, по което той вече е изразил становището си(41). За сметка на това според ВАС по исковете за обезщетение за вреди от нарушения на правото на Съюза, съгласно българското право отговорност носи държавата, а не правораздавателният орган, причинил вреди на частноправен субект с постановения съдебен акт. Поради това ВАС твърди още, че в настоящия случай юридическото лице ВАС, посочено като ответник от приложимото право, е процесуален субституент на държавата(42).
73. Според мен дори да е само въпрос на чиста формалност, посочването на българската държава като ответник вместо ВАС би могло да разсее съмненията относно пристрастността на ВАС в този спор. Значението, което следва да се придаде на това специално правило при претеглянето, е от компетентността на националната юрисдикция.
4. Бюджетни правила
74. Тясно свързан с идентичността на ответника е въпросът за финансите. Въпросът в случая е кой трябва да заплати обезщетение за вреди, ако се установи, че е налице отговорността в съответствие с решение Köbler. Следователно приложимите бюджетни правила могат да разсеят или да засилят съмненията относно безпристрастността.
75. Изплащането на обезщетение за вреди от държавния бюджет вместо от бюджета на съответния съд би могло в по-голяма степен да разсее съмненията относно безпристрастността на този съд.
76. В настоящия случай обаче изглежда, че ако искът за обезщетение бъде уважен, присъдените средства биха били удържани от бюджета на ВАС.
77. Това само по себе си не трябва да води до извода, че е налице проблем с безпристрастността. Както посочват ВАС и българското правителство, а това не е оспорено от Виваком, присъждането на обезщетение за вреди не засяга възнаграждението или условията на труд на съдиите. Наличието на самостоятелно перо в бюджета на съда е фактор, който е взет предвид от ЕСПЧ, за да се разграничи от решението си Михалков с/у България и да приеме по друго дело, че не е налице проблем с безпристрастността(43).
78. Твърдението, че държавата е истинският ответник, трудно може да се съвмести с факта, че обезщетението се изплаща от бюджета на ВАС. Въпреки това, ако посоченото бюджетно правило е обосновано, например с организацията на публичните финанси в България, то все пак би могло да отговаря на обективния критерий за безпристрастност. Това следва да се прецени от националната юрисдикция.
79. В обобщение, решението относно безпристрастността по конкретно дело зависи от различни елементи на националната правна система, разглеждани в своята съвкупност, и от начина, по който са обвързани помежду си.
80. Струва ми се, че предоставените на Съда данни по настоящото дело, отнасящи се до наличието на друг съдебен състав, идентичността на ответника и приложимите бюджетни правила, позволяват в достатъчна степен да се отхвърли наличието на основателни съмнения относно липсата на безпристрастност на ВАС да се произнесе по иск за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Съюза, което може да се смята за извършено от този съд.
IV. Заключение
81. Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Върховния административен съд, както следва:
„Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
допускат национална правна уредба, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, което може да се смята за извършено от съд, правораздаващ като последна инстанция, се разглежда от този съд и той е ответник по иска, когато с тази правна уредба се постига най-ниската степен на вероятност от пристрастност в рамките на дадена правна система.
Запитващата юрисдикция следва да определи дали това е така, като вземе предвид различните преследвани интереси в системата на организация на правораздаването в разглежданата държава членка“.