Дело T‑136/19
(публикувани откъси)
Български енергиен холдинг ЕАД и др.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 25 октомври 2023 година
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Вътрешен пазар на природен газ — Решение, с което се установява нарушение на член 102 ДФЕС — Регулиран пазар — Определяне на съответния пазар — Румънски транзитен газопровод 1 — Притежател на изключително право на използване на румънския газопровод 1 — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за обществена доставка — Изключение поради действията на държавата — Оператор на преносна мрежа — Оператор на газохранилище — Антиконкурентна стратегия — Отстраняващ ефект — Единно продължено нарушение — Право на защита“
1. Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Вътрешен пазар на природен газ — Пазар на услуги за газов капацитет — Задължение на Комисията да се консултира предварително с участниците на пазара — Липса
(член 102 ДФЕС; точка 33 от Известие 97/C 372/03 на Комисията)
(вж. т. 75—77)
2. Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Взаимозаменяемост — Установяване на релавнтните условия на конкуренция — Вътрешен пазар на природен газ — Пазар на услуги за газов капацитет — Разграничение между първичния и вторичния пазар — Ирелевантност
(член 102 ДФЕС; съображение 34, член 2, параграф 1, точки 4, 6, 13, 16, 18, 21 и 22 и член 16, параграф 3, буква а) от Регламент № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, както и точка 2.2, параграфи 1 и 4 от приложение I към него; съображение 2, точка 2.2.2, параграфи 1 и 6 и точка 2.2.5, параграфи 1 и 4 от Решение 2012/490 на Комисията; точки 2 и 3 от Известие 97/C 372/03 на Комисията)
(вж. т. 82—112)
3. Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Влияние на предишната практика на Комисията при вземане на решения — Липса
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 115, 116, 181 и 253)
4. Господстващо положение — Наличие — Улики — Вътрешен пазар на природен газ — Пазар на услуги за газов капацитет — Предприятие, което контролира достъпа на трети лица до транзитния газопровод — Включване
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 137, 138, 143—150, 159—161 и 173—175)
5. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества — Оборим характер — Съчетаване на презумпцията за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества с други доказателства — Дружество майка, което няма поведение на обикновен финансов инвеститор
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 187, 196—208, 212 и 217—219)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходимост от представяне на сериозни, точни и съгласувани доказателства — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност
(членове 101 и 102 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 226—228, 231, 686 и 689)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства — Преценка на доказателствената сила на документ — Критерии — Документ, съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на същите — Висока доказателствена стойност — Доказателствена стойност на доказателства, които не са от периода на нарушението
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 229, 391—396, 433, 1004 и 1005)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, което се основава на достатъчно доказателства, удостоверяващи наличието на оспорваното нарушение — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение — Представяне на друго правдоподобно обяснение на фактите, различно от възприетото от Комисията
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 230 и 381—390)
9. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Критерии за преценка — Съдебен контрол — Контрол за законосъобразност — Обхват — Заместване на мотивите на спорния акт
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 232, 234, 1108—1110 и 1132)
10. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Тежест на доказване — Съдебен контрол — Контрол за законосъобразност — Задълбочен контрол на всички релевантни обстоятелства — Предмет и обхват
(членове 102 и 263 ДФЕС)
(вж. т. 233, 291, 292, 329, 332, 364, 401, 419, 443, 478, 879—881, 1015 и 1089)
11. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Критерии за преценка — Отстраняващ ефект, който не е чисто хипотетичен
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 235—240)
12. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Доставка на услуги за капацитет по газопровод — съществено съоръжение — Отказ на предприятие с господстващо положение да предостави достъп до съществено съоръжение — Задължение за сътрудничество
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 254—257 и 260—262)
13. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Съществено съоръжение — Положение на контрол в резултат на предоставянето на изключително право на ползване — Ирелевантност на естеството на такова изключително право
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 263—265)
14. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Задължение за мотивиране — Обхват — Изисквания, произтичащи от принципа на ефективна съдебна защита — Яснота и точност на разпоредителната част на решението
(член 102 ДФЕС и член 296, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 299—317)
15. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Използване на изявления, направени от жалбоподателите в рамките на прилагането на член 102 ДФЕС — Допустимост — Доказателствена сила на изявленията на лице, което има интерес да сключи договор с предприятието с господстващо положение — Граници — Преценка на доказателствената стойност на такива изявления като се вземат предвид други доказателства
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 370—380 и 441)
16. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Предприятие с господстващо положение, което притежава изключително право на ползване върху съответната инфраструктура — Недостатъчна индикация за наличието на практика за отстраняване, представляваща злоупотреба
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 473—475)
17. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Предприятие с господстващо положение, което притежава изключително право на ползване върху съответната инфраструктура — Условия за предоговаряне на споразумението за запазване на капацитет — Доказателствена стойност — Релевантни обстоятелства
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 489—492, 495—511, 513—528 и 530—541)
18. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Задължения на предприятието с господстващо положение — Конкуренция, основана само на качества — Критерии за преценка — Възможност за предприятието с господстващо положение да съхрани и да защити търговските си интереси
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 547, 595—603, 625, 626 и 644)
19. Конкуренция — Правила на Съюза — Материален обхват — Поведение, наложено с държавни мерки — Изключване — Условия
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 548, 549, 569—583 и 616)
20. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Тълкуване на националното право на държава членка — Фактически въпрос — Включване
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 740 и 741)
21. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Критерии за преценка — Вземане предвид на секторната правна уредба, приложима към газовия сектор — Несъответствие с посочената правна уредба на условията за достъп до мрежата — Необходимост от установяване на способността за възникване на антиконкурентни последици
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 784 и 873)
22. Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Задължения на Комисията — Проверка за наличие на законен интерес на жалбоподателя — Обхват
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 848 и 849)
23. Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ на предприятие с господстващо положение да даде достъп на друго предприятие до необходима за дейността му стока или услуга — Преценка за наличие на злоупотреба — Нормативно задължение за предоставяне на достъп — Липса на задължение на Комисията да докаже, че достъпът до съответната инфраструктура е абсолютно необходим
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 961, 962, 968, 969 и 971)
24. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Обхват — Пълна отмяна на решение на Комисията, с което се установява единно продължено нарушение и се налага глоба, в случай на частична доказаност — Условия — Замяна на мотиви от съда на Съюза — Изключване
(член 102 ДФЕС)
(вж. т. 1119—1131 и 1134)
25. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват
(член 102 ДФЕС; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 15, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 1153—1155)
26. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за снемане на обяснения — Обяснения, свързани с предмета на разследването — Задължение на Комисията да записва всеки проведен от нея разговор — Обхват — Определяне на полезните за защитата на засегнатото предприятие документи — Нарушение — Последици
(член 102 ДФЕС; член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 3 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 1156—1160, 1170—1176, 1182—1186 и 1191)
27. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Нарушение поради допусната от Комисията нередност — Условия — Възможност за засегнатото предприятие да осигури по-добре своята защита при липсата на такава нередност — Обхват на тежестта на доказване, която носи това предприятие
(член 102 ДФЕС; член 19, параграф 1 и член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 3 и член 15, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 1177, 1192, 1201—1206, 1208—1214, 1216—1221, 1223, 1226, 1238, 1244 и 1245)
28. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Нарушение поради прекомерни ограничения в рамките на процедурата „зала за данни“ — Последици
(член 102 ДФЕС; член 19, параграф 1 и член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 15, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 1207 и 1215)
29. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Предмет — Достъп до изложението на възраженията, адресирано до трето предприятие — Условия — Изложение на възраженията, което може да бъде от полза за защитата на страните — Тежест на доказване — Задължение на съответното предприятие да предостави начална улика за полезността на посочения достъп за неговата защита
(член 102 ДФЕС; член 15, параграф 1 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 1249—1252)
Резюме
Към момента на настъпване на фактите жалбоподателите — Български енергиен холдинг ЕАД, изцяло притежавано от българската държава, и неговите дъщерни дружества Булгаргаз и Булгартрансгаз (наричани по-нататък общо „групата БЕХ“), осъществяват дейност в областта на енергетиката в България. Булгаргаз е общественият доставчик на газ в България, а Булгартрансгаз е операторът на газопреносната система (наричан по-нататък „ОПС“) и на единственото съоръжение за съхранение на природен газ в България (наричано по-нататък „газохранилището в Чирен“).
През периода на нарушението (между 30 юли 2010 г. и 1 януари 2015 г.) газоснабдяването в България зависи почти изцяло от вноса на руски газ, чийто единствен или основен вносител е Булгаргаз. Затова Булгаргаз е и основният доставчик на газ на клиентите на пазара на едро надолу по веригата, както и на крайните клиенти, тоест на предприятията, които са пряко свързани към газопреносната мрежа.
Руският газ се пренася към България до точката на свързване с българската мрежа през Украйна, а след това през Румъния, главно по един транзитен газопровод (наричан по-нататък „румънският газопровод 1“), който се стопанисва от Transgaz — операторът на румънската газопреносна система. През периода на нарушението посоченият газопровод осигурява снабдяването на по-голямата част от територията на България чрез националната преносна мрежа, която на свой ред е свързана с газохранилището в Чирен(1). По силата на споразумение, сключено между Transgaz и Булгаргаз през 2005 г. (наричано по-нататък „Споразумението от 2005 г.“), което остава в сила през целия период на нарушението, Булгаргаз получава изключително право на ползване върху румънския газопровод 1 срещу заплащането на фиксирана годишна такса.
На 18 ноември 2010 г. Овергаз Инк., участник на пазара за доставки на газ в България, подава до Комисията неформална жалба срещу групата БЕХ за нарушение на член 102 ДФЕС.
С решение от 17 декември 2018 г.(2) Европейската комисия заключава, че групата БЕХ е извършила единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС в периода между 30 юли 2010 г. и 1 януари 2015 г. По-конкретно Комисията приема, че през този период групата БЕХ има господстващо положение на пет отделни пазара, а именно на пазара на услуги, свързани с капацитет на газопреносната мрежа, пазара на услуги, свързани с капацитет на румънския газопровод 1, пазара на услуги, свързани с капацитет за съхранение в газхранлището в Чирен, пазара за продажба на газ на едро надолу по веригата и пазара за доставки на газ на дребно за големите крайни потребители, които са свързани към българската газопреносна мрежа. Комисията упреква групата БЕХ, че е злоупотребила с господстващото си положение, като е възпрепятствала, ограничила или забавила достъпа на трети лица до преносната мрежа, до газохранилището в Чирен и до румънския газопровод 1 и по този начин е затворила българските пазари за доставка на газ, така че да защити господстващото положение на Булгаргаз на тези пазари. Поради това Комисията налага глоба на групата БЕХ, с която санкционира така установеното нарушение.
Общият съд, който е сезиран от групата БЕХ с жалба за отмяна, с която се иска главно отмяната на обжалваното решение в неговата цялост, уважава тази жалба, с мотива че Комисията не е доказала надлежно, че отказът на достъп до трите притежавани от групата БЕХ съоръжения, би могъл да попадне в обхвата на член 102 ДФЕС. Във връзка с това той внася уточнения относно прилагането на член 102 ДФЕС към предприятие с господстващо положение, което отказва да предостави достъп до „съществено съоръжение“ по смисъла на решение Bronner(3), когато това предприятие не е собственик на посоченото съоръжение. Освен това той се произнася по обхвата на изискването за предоставяне на достъп до преписката, което е неразривно свързано със спазването на правото на защита, в рамките на т.нар. процедура „зала за данни“, а именно в хипотезата на ограничаване на правото на достъп до някои сведения от преписката поради поверителния им характер.
Съображения на Общия съд
В мотивите си Общият съд най-напред разглежда делото по същество, а именно оплакванията, изведени от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката при определянето на един от петте разглеждани пазара, а именно пазара на услуги, свързани с капацитет по румънския газопровод 1, от господстващото положение на Булгаргаз на последния пазар, от господстващото положение на дружеството майка БЕХ, като финансов холдинг, на съответните пазари и от извършената от тази група злоупотреба. След това той анализира процесуалните нарушения, които засягат правото на защита на групата БЕХ в рамките на достъпа до преписката.
Що се отнася до съществото на делото, на първо място, Общият съд приема, че при определянето на пазара на услуги за капацитет по румънския газопровод 1 Комисията с основание не е провела разграничение между първичния пазар (пазарът на капацитет, търгуван директно от ОПС) и вторичния пазар (пазарът на капацитет, търгуван по начин, различен от този на първичния пазар), тъй като това разграничение е без значение за преценката дали жалбоподателите са имали господстващо положение по отношение на услугите за капацитет по румънския газопровод 1. Освен това тя не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито грешка в преценката, като е приела, че Булгаргаз има господстващо положение на този пазар.
В това отношение от предоставеното със Споразумението от 2005 г. изключително право на ползване върху румънския газопровод 1 следва, че през целия период на нарушението Булгаргаз е било единственият възможен доставчик на услуги за капацитет по посочения газопровод на вторичния пазар. Освен това, от една страна, съгласно член 17.1 от Споразумението от 2005 г. Transgaz не е могло да предлага на трети лица неизползвания капацитет без предварителното съгласие на Булгаргаз. От друга страна, съгласно приложимата към онзи момент правна уредба на Съюза Transgaz е могло да предлага този неизползван капацитет на трети лица само като краткосрочен и прекъсваем капацитет. В резултат на това Булгаргаз е контролирало и достъпа на трети лица до първичния пазар на услуги за капацитет по румънския газопровод 1. От това следва, че Комисията правилно е идентифицирала Булгаргаз като доставчик по румънския газопровод 1 — единственото предприятие, което е могло да предостави достъп на трети лица до този газопровод. Общият съд отбелязва също, че макар Transgaz все още да не е изпълнило задълженията си съгласно правото на Съюза, като не е приело необходимите мерки, с които да позволи и улесни търговията с капацитет на вторичния пазар, Булгаргаз на практика е предоставило достъп на Овергаз до румънския газопровод 1, считано от 1 януари 2013 г. От това следва, че обстоятелството, че Transgaz не е изпълнило задълженията си, на практика не е попречило на Булгаргаз да предлага капацитет на вторичния пазар. Така, като се има предвид, че през периода на нарушението Булгаргаз е контролирало достъпа на трети лица до румънския газопровод 1 и че Transgaz не е могло да бъде идентифицирано като действителен алтернативен източник на доставки за трети лица, желаещи да получат достъп до посочения газопровод, Булгаргаз е имало господстващо положение на пазара на услугите за капацитет по румънския газопровод 1.
На второ място, Общият съд посочва, че Комисията не е успяла да докаже, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващо си положение при доставката на газ в България. В това отношение той стига до извода, че представените от Комисията доказателства относно достъпа до румънския газопровод 1 не са достатъчни, за да се установи наличието на всички твърдени ограничения на достъпа, а когато такива ограничения са доказани — че те представляват злоупотреба.
Най-напред Общият съд отбелязва, че Комисията правилно е преценила поведението на Булгаргаз на пазара на услуги за капацитет по румънския газопровод 1 в светлината на решение Bronner. В това отношение той припомня, че отказът на предприятие с господстващо положение да предостави услуга, до която третите лица трябва да имат достъп, за да могат да упражняват дейност на съседен пазар, по-специално на пазар надолу по веригата, представлява нарушение на член 102 ДФЕС, ако са налице три кумулативни условия, а именно отказът да може да доведе до премахване на всякаква конкуренция на този пазар от страна на търсещия посочената услуга, отказът да не може да бъде обективно обоснован и въпросната услуга да е абсолютно необходима за упражняването на дейността на заявителя, в смисъл че няма никакъв реален или потенциален заместител на тази услуга. В настоящия случай обаче румънският газопровод 1 представлява „съществено съоръжение“, тъй като е бил единственият възможен маршрут за пренос на руски газ към България през периода на нарушението. В това отношение Комисията основателно е приела, че за целите на прилагане на посочените принципи от съдебната практика е без значение, че Булгаргаз не е било собственик на съоръжението, а само притежател на изключително право на ползване, тъй като това изключително право е намерило конкретно изражение в установяването на положение на контрол върху посоченото съоръжение, което му е позволило достъпът на трети лица до газопровода да се извършва само с негово съгласие.
По-нататък Общият съд стига до извода, че запазването по силата на Споразумението от 2005 г. на целия капацитет по румънския газопровод 1 няма придадената му от Комисията доказателствена стойност, тъй като това запазване не е достатъчно доказателство за твърдяната злоупотреба на пазара на капацитет по посочения газопровод. Всъщност, независимо че Булгаргаз е използвало само част от капацитета на румънския газопровод 1, договорно установените изключителни права, които са му предоставени със Споразумението от 2005 г., не могат да представляват злоупотреба с господстващото положение на Булгаргаз, освен ако Комисията не докаже, че със своето поведение то на практика е създало за себе си възможност да отстрани конкурентите си на българските пазари за доставка на газ, в какъвто смисъл е по-специално решение Bronner и последващата съдебна практика(4) относно отказа за достъп до „съществено съоръжение“.
В настоящия случай обаче от изложените от Комисията доказателства е видно, че предоставените на Булгаргаз изключителни права не са му попречили още през 2013 г. да уважи направено от дружеството Овергаз искане и да му предостави достъп до неизползвания капацитет по румънския газопровод 1. Освен това Общият съд отбелязва, че Комисията не е доказала надлежно и че Булгаргаз е извършило злоупотреба, като е отхвърлило искания за достъп на други трети лица.
Накрая, Общият съд не потвърждава доказателствената стойност, каквато според Комисията има поведението на Булгаргаз по време на междуправителствените обсъждания между Република България и Румъния във връзка с предоговарянето на Споразумението от 2005 г. Според него тези обсъждания не могат да представляват доказателство за отказа да се предостави достъп до румънския газопровод 1. Всъщност поставените по време на това предоговаряне въпроси, и по-специално въпроса за необходимостта от предоставяне на минимален гарантиран капацитет на Булгаргаз, не са засягали само интересите на Булгаргаз, а са изисквали и участието на българските власти поради зависимостта на България от румънския газопровод 1 във връзка с обезпечаване на сигурността на доставките на газ на българския пазар. Освен това Румъния е имала очевиден интерес от предоговаряне на Споразумението от 2005 г. предвид воденото срещу нея производство за установяване на нарушение, което Комисията е образувала през 2009 г. Общият съд стига също така до извода, че Комисията не е доказала надлежно, че жалбоподателите носят отговорност за продължителността на преговорите.
На трето място, Общият съд констатира, че Комисията не е доказала надлежно и отказа на групата БЕХ да предостави достъп до преносната мрежа и до газохранилището в Чирен преди юни 2012 г. Относно това съоръжение обаче Общият съд отбелязва, че от материалите по делото се установява, че поведението на Булгартрансгаз е могло да ограничи конкуренцията на българските пазари за доставка на газ в периода от 5 юни 2012 г. до 19 септември 2014 г. Доколкото обаче в обжалваното решение се стига до извода, че жалбоподателите са извършили единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС, като са отказали достъп на трети лица до трите съоръжения и се набляга на взаимозависимостта, взаимното допълване и подсилване на всички действия, в които са упрекнати жалбоподателите, Общият съд приема, че от разпоредителната част на обжалваното решение не може да се направи извод, че тя се основава на няколко мотива, които се отнасят до отделни злоупотреби, всяка една от които е достатъчна сама по себе си да обоснове постановеното в тази разпоредителна част.
При тези обстоятелства единственото съображение, изведено от действията на Булгартрансгаз във връзка с газохранилището в Чирен след юни 2012 г., не може — освен ако преценката на фактите от Общият съд не замени преценката на Комисията — да представлява основен, нито достатъчен мотив, който сам по себе си да може да обоснове разпоредителната част на това решение.
В заключение Комисията не е доказала надлежно вмененото на жалбоподателите с обжалваното решение нарушение, което представлява злоупотреба с господстващо положение.
Що се отнася до воденето на производството, Общият съд констатира, че Комисията е допуснала процесуални нарушения, които могат да нарушат правото на защита на групата БЕХ като, от една страна, не е приложила или не е приложила своевременно към преписката документите относно някои от срещите, които е провела с Овергаз, и от друга страна, е предоставила недостатъчен достъп до тези документи.
По-конкретно, що се отнася до срещите, проведени след приемането на изложението на възраженията, през 2015 г. и 2016 г., Общият съд посочва, че те са имали за цел да се събере информация относно предмета на разследването, довело до приемане на обжалваното решение, и че Комисията няма право да изключи доказателство от преписката, упражнявайки правото си на преценка по отношение на евентуалния уличаващ или оневиняващ характер на този документ. Следователно в съответствие с член 19 от Регламент № 1/2003(5) във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004(6) Комисията е била длъжна да запише надлежно направените по време на тези срещи изявления, да приложи към преписката свързаните с тях документи и да уведоми за това жалбоподателите, тъй като, ако липсва писмено документиране, Общият съд не може да провери дали Комисията е спазила разпоредбите на Регламент № 1/2003 и дали са били напълно зачетени правата на участващите в разследването предприятия и физически лица.
Що се отнася до срещите от 2010 г. до 2013 г., които са проведени преди приемането на изложението на възраженията, Комисията прилага към преписката само кратките бележки от тези срещи, а подробните протоколи остават поверителни. В това отношение Общият съд посочва, че тези кратки бележки са крайно недостатъчни, за да се придобие представа за съдържанието на действително проведените между Комисията и Овергаз разговори, и по-специално за естеството на предоставените от последното сведения по обсъдените теми. Нито един елемент от текста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 или от преследваната от него цел обаче не позволява да се направи извод, че законодателят е възнамерявал да въведе разграничение между, от една страна, „кратките бележки“, направени с цел достъп до преписката, и „подробните протоколи“, които трябва да останат поверителни. Подобно тълкуване би означавало да се лишат от всякакво полезно действие правото на достъп до преписката и принципът на равни процесуални възможности.
Що се отнася до достъпа до документите, предоставени на разположение в рамките на процедурата „зала за данни“, Общият съд посочва, че Комисията е разрешила на външните представители на жалбоподателите да предоставят на клиентите си само неповерителния вариант на доклада им от залата за данни и че този доклад не съдържа никакви допълнителни сведения в сравнение с кратките бележки, до които жалбоподателите вече са имали достъп в хода на административното производство. Според Общия съд заличаванията от доклада от залата за данни до степен да го направят практически еквивалентен на кратките бележки обаче създава опасност от компрометиране на самата цел на процедурата „зала за данни“, а именно да се защитят поверителните сведения, като същевременно се предостави достъп до онези доказателства, от които страната има нужда, за да обоснове позицията си. Това е така още повече защото, така както е проведена в настоящия случай, процедурата „зала за данни“ е могла да засегне правото на защита на жалбоподателите, които са могли да го упражнят само непряко чрез външните си представители.
Тъй като жалбоподателите са доказали също, че ако Комисията не бе допуснала нарушения, отказвайки да им представи достатъчен достъп до преписката, те са щели да имат достъп до сведения, които биха им позволили да осигурят по-добре защитата си в хода на административното производство, Общият съд заключава, че е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателите.
С оглед на всички изложени по-горе съображения Общият съд отменя изцяло обжалваното решение.