Дело T‑688/21
BNP Paribas Public Sector SA
срещу
Единен съвет за преструктуриране
Решение на Общия съд (седми състав) от 25 октомври 2023 година
„Арбитражна клауза — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Договори за поемане на неотменими ангажименти за плащане и за учредяване на обезпечение — Отхвърляне на молба за възстановяване на обезпечения, свързани с предварителни вноски, направени под формата на неотменими ангажименти за плащане — Институция с отнет лиценз — Член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Извъндоговорна отговорност — Неоснователно обогатяване“
1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране — Годишен характер и невъзстановяемост
(член 69, параграф 1 и член 70, параграфи 1 и 4 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 28—30)
2. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции — Предварителни вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането — Нови поднадзорни институции и промяна на статуса — Понятие „промяна на статуса“ на институция — Отнемане на лиценза на кредитна институция — Включване — Липса на отражение върху задължението за плащане на вноски
(Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 12, параграф 2 от Регламент 2015/63 на Комисията)
(вж. т. 31)
3. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране — Плащане на тези вноски под формата на неотменими ангажименти за плащане, за които са предоставени обезпечения — Отнемане на лиценза на кредитна институция — Институция, която вече не попада в приложното поле на единния механизъм за преструктуриране — Възстановяване на обезпеченията, свързани с посочените вноски — Условие — Възстановяване на паричните обезпечения за неотменимите ангажименти за плащане само след изплащането на размера на вноската, свързана с тези обезпечения
(член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 7 от Регламент 2015/81 на Съвета)
(вж. т. 32—51)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на забраната на неоснователното обогатяване на Съюза — Способ за защита — Иск за обезщетение — Условие — Иск за обезщетение, основаващ се на неоснователно обогатяване, обоснован с договорни задължения — Недопустимост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 72—77)
Резюме
Ищецът, BNP Paribas Public Sector SA, е френска кредитна институция, получила лиценз до 24 март 2021 г. — датата, на която лицензът му е отнет от Европейската централна банка (ЕЦБ). За периодите на плащане на вноски от 2016 г. до 2021 г., ищецът прави поне една част от предварителните си вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) чрез неотменим ангажимент за плащане. За тази цел той сключва с Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за всеки период договори за неотменими ангажименти за плащане (наричани по-нататък „НАП 2016—2021 г.“). На 1 април 2021 г. ищецът уведомява ЕСП, че по негово искане ЕЦБ е оттеглила лиценза му и иска от ЕСП да му предостави информация относно възстановяването на обезпеченията, свързани с поетите от него неотменими ангажименти за плащане.
На 29 юли 2021 г. ищецът уведомява ЕСП, че прекратява НАП 2016—2021 г. С писмо от 13 август 2021 г. последният информира ищеца, че ще му възстанови обезпеченията за НАП 2016—2021 г., след като получи паричните средства, съответстващи на сумите по тези ангажименти. Той посочва по-специално, че с оглед на член 70, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014(1), съгласно който правомерно получените вноски не се възстановяват на субектите, и на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81(2), съгласно който използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП, отмяната на НАП 2016—2021 г. и последващото възстановяване на обезпеченията за тези ангажименти могат да се осъществят едва след превеждането на парични средства, равни по размер на сумата по съответния неотменим ангажимент за плащане. При тези обстоятелства ЕСП приканва ищеца да му прехвърли определена сума. На 25 октомври 2021 г. ищецът уведомява ЕСП, че доколкото според разбирането му за приложимата правна уредба не дължи прехвърляне на паричните средства, съответстващи на сумите по поетите НАП 2016—2021 г., за да му бъдат възстановени обезпеченията, той няма да извърши посоченото прехвърляне.
С иска си, подаден на основание член 272 ДФЕС(3) и член 340, първа алинея ДФЕС, ищецът моли Общия съд да установи, че позицията, изразена от ЕСП в писмото му от 13 август 2021 г., противоречи на клаузите на НАП 2016—2021 г., и да разпореди на ЕСП да му възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за тези ангажименти, които последният задържа в нарушение на договорните си задължения.
С решението си Общият съд отхвърля иска на ищеца. От една страна, той потвърждава, че обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноска поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за посочения период на плащане на вноска, и от друга, уточнява, че задължението за плащане на тази вноска в цялост не се ограничава само до частта, подлежаща на незабавно плащане, а включва и частта от вноската, която се прави посредством поемането на неотменим ангажимент за плащане.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд подчертава, че от член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 следва, че за всяка година на плащане на вноска установените в участваща държава членка кредитни институции, какъвто е случаят с ищеца, са длъжни да плащат обичайната вноска в ЕФП. Това годишно набиране на предварителните вноски от кредитните институции е въведено, за да се гарантира, че след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства на ЕФП достигат целевото равнище(4). С оглед на тази цел в член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза уточнява, че „правомерно получените“ предварителни вноски не се възстановяват. С тази формулировка се установява правило без изключения. Поради това изобщо не е посочена възможност за последващо коригиране на предварителните вноски(5). От това следва, че промяна на статуса на дадена институция по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху размера на дължимата за въпросната година вноска. В това отношение съдът на Съюза вече е постановил, че обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноските поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за посочения период на участие във финансирането(6).
На второ място, Общият съд отбелязва, че за да изпълнят задължението си за вноски в ЕФП, в съответствие с член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 кредитните институции имат възможност или да платят незабавно вноската си, или да поемат неотменим ангажимент за плащане.
На трето и последно място, той припомня, че член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81 установява някои правила, приложими за неотменимите ангажименти за плащане, които се характеризират с това, че представляват сключени за неопределен срок договори, позволяващи на институциите да отложат плащането на вноската си.
В този смисъл Общият съд посочва, че предвид общоприетия смисъл на думата „неотменим“ неотменимият ангажимент за плащане предполага наличие на неподлежащо на оспорване задължение за изплащане на сумата, за която е поет този ангажимент. Освен това той констатира, че макар в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 да не се уточнява изрично, че институциите трябва първо да заплатят вноските си, за да им бъде върнато впоследствие обезпечението, Регламент № 806/2014 изисква от тези институции да правят през първоначалния период годишна вноска в ЕФП, така че последният да достигне целевото равнище в края на посочения период. От това следва, че ако обезпечението за неотменимия ангажимент за плащане бъде върнато без предварително получаване на вноската, за която е поет този ангажимент, не само че съответната институция не би изпълнила задължението си да изплати цялата вноска, дължима за периода, през който попада в обхвата на Регламент № 806/2014, но и предварителната вноска под формата на неотменим ангажимент за плащане не би постигнала целта да се предоставят на ЕФП финансови средства, съответстващи на предвиденото от законодателя на Съюза целево равнище.
Както е уточнил съдът на Съюза(7), обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноските поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за посочения период на участие във финансирането. Общият съд счита, че преценката на обхвата на задължението за плащане на тази вноска в цялост не следва да се ограничава само до частта, подлежаща на незабавно плащане, без да се взема предвид другата част от вноската, която се прави посредством поемането на неотменим ангажимент за плащане. Всъщност член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 изрично предвижда, че използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП. Следователно отмяната на неотменимо задължение за плащане, поради обстоятелството че институцията вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014 и връщането на съответстващото му обезпечение, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, не могат да се извършват във вреда на ЕФП. В противен случай последната разпоредба нямаше да бъде в съответствие с целта, преследвана с годишното набиране на предварителните вноски(8). При това положение член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 се прилага към разглеждането на неотменимите ангажименти за плащане, поети от институция, която вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014, и следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 трябва да се тълкува с оглед на тази разпоредба. Ето защо Общият съд счита, че предвидената в последната разпоредба отмяна на неотменим ангажимент за плащане има за цел да прекрати този ангажимент, така че той да не продължи да съществува, след като институцията, която прави вноски, вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014. Следователно тази разпоредба няма за цел да позволи на институциите, които вече не попадат в обхвата на този регламент, да се освободят от задължението си да изплатят цялата дължима вноска, а цели да се гарантира, че финансовите средства на ЕФП ще бъдат на разположение на ЕСП във възможно най-кратък срок в случай на преструктуриране, тоест да се запазят финансовият капацитет и ликвидността на ЕФП.
Освен това, дори да се приеме, че е установено, обстоятелството, че дадена институция вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014 би намалило общия обем на гарантираните депозити, а оттам и на целевото равнище, също не освобождава посочената институция от задължението да изплати цялата предварителна вноска, дължима за периода на плащане на вноски. В това отношение Общия съд отбелязва, че за периода от 2016 г. до 2021 г. ищецът е попадал в обхвата на Регламент № 806/2014 и при това положение дължи заплащането на вноски в ЕФП и че за всяка от тези години ЕСП е изчислявал индивидуалната вноска по-специално в зависимост от направените от него за съответната година предвиждания за целевото равнище, което трябва да бъде достигнато след изтичането на първоначалния период. При това положение фактът, че след като ищецът вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014 е възможно целевото равнище да се промени, не може да има никакво отражение върху изчисляването и следователно върху размера на вноските, дължими за периода преди излизането му от системата. Ето защо фактът, че ищецът вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014 може да повлияе на целевото равнище, ако това бъде доказано, не би могъл да обоснове промяна на размера на вноските, които той е трябвало да направи за периода 2016—2021 г. Това не може да обоснове и връщането на обезпеченията по НАП 2016—2021 г., без предварителното плащане на вноските, за които са били поети тези ангажименти.
Освен това Общият съд припомня, че вече е постановено, че обстоятелството, че дадена институция вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014, не ѝ дава право на ново изчисляване на предварителната вноска, доколкото ако ЕСП трябваше да взема предвид промените в правното и финансовото положение на кредитните институции през съответния период на заплащане на вноски, той трудно би могъл да изчисли по надежден и стабилен начин дължимите от всяка от тях вноски и да преследва целта, изразяваща се в постигането в края на първоначалния период на поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции на територията на държава членка(9). От това следва, че отмяната на неотменимото задължение за плащане и връщането на обезпечението, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, не означават, че предварителната вноска, за която е поет неотменим ангажимент за плащане, не трябва да бъде извършена, когато институцията, която прави вноски, вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014. За тази институция остава задължението да изплати цялата индивидуална вноска, надлежно изчислена от ЕСП за разглеждания период, и няма право да плати само част от нея.
Ето защо Общият съд приема, че позицията на ЕСП, изразена в писмото от 13 август 2021 г., че може да върне паричните обезпечения, отнасящи се до НАП 2016—2021 г., едва след изплащането на размера на вноската, за която са използвани тези инструменти, не противоречи нито на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, нито на клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г., която препраща към тази разпоредба.