Language of document : ECLI:EU:T:2020:461

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

5 октомври 2020 година(*)

„Държавни помощи — Научни изследвания в областта на петролните залежи — Схема за помощ, приведена в действие от Франция — Имплицитна неограничена държавна гаранция, предоставена на IFPEN посредством даването на статут на EPIC — Предимство — Презумпция за съществуването на предимство — Пропорционалност“

По съединени дела T‑479/11 RENV и T‑157/12 RENV

Френска република, за която се явява P. Dodeller, в качеството на представител,

ищец по дело T‑479/11 RENV,

IFP Énergies nouvelles, установено в Рюей Малмезон (Франция), за което се явяват É. Lagathu и É. Barbier de La Serre, адвокати,

ищец по дело T‑157/12 RENV,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Stromsky и D. Grespan, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС, целящо отмяна на Решение 2012/26/ЕС на Комисията от 29 юни 2011 година относно държавна помощ C 35/08 (ex NN 11/08), отпусната от Франция на публичноправната организация Institut français du pétrole (ОВ L 14, 2012 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, М. Кънчева (докладчик) и G. De Baere, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 ноември 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        С жалбите си Френската република и IFP Énergies nouvelles (наричана по-нататък „IFPEN“), с наименование преди 13 юли 2010 г. Institut français du pétrole, искат цялостната отмяна на Решение 2012/26/ЕС на Комисията от 29 юни 2011 година относно държавна помощ C 35/08 (ex NN 11/08), отпусната от Франция на публичноправната организация Institut français du pétrole (ОВ L 14, 2012 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2        IFPEN е научноизследователска публичноправна организация, на която са възложени три задачи от общ интерес, а именно научноизследователска и развойна дейност за проучване на петролни и газови залежи, на технологии за рафиниране и преработка на нефта, дейност за обучение на инженери и техници и дейност за информация и документация за секторите (съображение 14 от обжалваното решение).

3        Освен това IFPEN осъществява пряк и непряк контрол върху три търговски дружества — Axens, Beicip-Franlab и Prosernat, с които е сключила изключителни споразумения за научноизследователска дейност и за издаване на лицензи.

4        До 2006 г. IFPEN е учредена под формата на частноправно юридическо лице, поставено съгласно разпоредбите на френското национално право под икономическия и финансов контрол на френското правителство. По силата на програмния Закон № 2005‑781 от 13 юли 2005 г. за определяне на насоките на енергийната политика (JORF от 14 юли 2005 г., стр. 11570), считано от 6 юли 2006 г., IFPEN е преобразувана в публичноправно юридическо лице, по-специално в публичноправна организация с промишлен и търговски характер (EPIC) (съображения 21—23 от обжалваното решение).

5        От преписката, от една страна, е видно, че това преобразуване е мотивирано от желанието на френските органи да хармонизират естеството и начина на функциониране на IFPEN с начина ѝ на финансиране. Всъщност, тъй като IFPEN главно е била финансирана с бюджетната субсидия, преобразуването е имало за цел да намали несъответствието между частноправния статут на тази организация и публичния произход на значителна част от ресурсите ѝ. От друга страна, това преобразуване се вписва в процеса на уеднаквяване на статута на френските научноизследователски организации.

6        По отношение на правния статут на EPIC по смисъла на френското право е важно да се уточни, че тези организации представляват категория публичноправни юридически лица, упражняващи икономически дейности. Те имат различна от държавата правосубектност, финансова самостоятелност, както и специална предоставена компетентност, по принцип включваща изпълняването на една или повече задачи за обществена услуга. Съгласно френското право публичноправните юридически лица не са обхванати от общия правен режим на производствата за установяване на неплатежоспособност по силата на общия принцип на несеквестирумост на публичното имущество. Неприложимостта на производствата за установяване на неплатежоспособност спрямо EPIC се потвърждава от практиката на френския Cour de cassation (Касационен съд), формулирана въз основа на Закон № 85‑98 от 25 януари 1985 г. за оздравяване и съдебна ликвидация на предприятията (JORF от 26 януари 1985 г., стр. 1097).

7        Особеностите на правния статут на EPIC привличат вниманието на Европейската комисия, която в Решение 2010/605/ЕС от 26 януари 2010 година относно държавна помощ C 56/07 (ex E 15/05), отпусната от Франция в полза на La Poste (ОВ L 274, стр. 1, наричано по-нататък „решение La Poste“), за първи път разглежда този статут с оглед на правилата, уреждащи държавните помощи в Европейския съюз. В това решение Комисията заключава, че поради статута си EPIC се ползват от имплицитна неограничена държавна гаранция върху икономическите си дейности, за които се използват публични ресурси. Този извод се основава на следните аспекти (съображение 25 от обжалваното решение и съображения 20—37 от решение La Poste):

–        производствата за установяване на неплатежоспособност по общия правен режим не са приложими по отношение на EPIC,

–        за сметка на това, спрямо EPIC се прилагат разпоредбите на Закон № 80‑539 от 16 юли 1980 г. относно постановените принудителни административни парични мерки и изпълнението на съдебните решения от публичноправните юридически лица (JORF от 17 юли 1980 г., стр. 1799) и правилата за неговото прилагане. Тези разпоредби изрично определят държавата като компетентния орган за погасяване на дълговете на публичноправните организации, като ѝ се отстъпват важни правомощия, като служебното нареждане на плащания и предоставянето на достатъчно ресурси, и се издига като принцип отговорността на държавата като крайна мярка по отношение на дълговете на публичноправните юридически лица,

–        при евентуално прекратяване на дадена EPIC общо се прилага принципът на прехвърляне на дълговете към държавата или към друга публична организация, така че на всеки кредитор на EPIC се гарантира, че никога няма да загуби вземанията си по отношение на този вид организация,

–        EPIC биха могли да разполагат с привилегирован достъп до „авансовите бюджетни сметки“.

8        В решение La Poste Комисията приема, че имплицитната неограничена държавна гаранция, присъща за статута на La Poste като EPIC, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради това че позволява на La Poste да се ползва от по-изгодни условия за кредитиране в сравнение с условията, които биха се прилагали, ако организацията бе преценявана само по резултатите ѝ (съображения 256—300 от решение La Poste).

9        Именно в контекста на процедурата, довела до приемането на решение La Poste, през 2006 г. френските органи уведомяват Комисията за преобразуването на IFPEN в EPIC. Тази информация е предоставена на Комисията в рамките на започнала през 2005 г. процедура относно разглеждането — с оглед на правилата, уреждащи държавните помощи — на публично финансиране, предоставено на IFPEN от френските органи (съображения 1—3 от обжалваното решение).

10      Тогава Комисията решава да отдели разглеждането на въпроса дали преобразуването на IFPEN в EPIC може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС от разглеждането на публичното финансиране на IFPEN. Така на 16 юли 2008 г. тя приключва разглеждането на предоставеното на IFPEN публично финансиране с приемането на Решение 2009/157/ЕО относно помощта, приведена в действие от Франция в полза на групата [IFPEN] [C 51/05 (ex NN 84/05)] (ОВ L 53, 2009 г., стр. 13). На същия ден с решение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 259, 2008 г., стр. 12, наричано по-нататък „решението за започване на официалната процедура“), Комисията решава да започне официална процедура по разследване относно неограничената държавна гаранция в полза на IFPEN и кани заинтересованите страни да представят становища.

11      В решението за започване на официалната процедура Комисията по-специално посочва, че IFPEN извлича предимство от преобразуването си в EPIC главно чрез смятаните за по-изгодни условия за финансиране, с които се е ползвала на финансовите пазари. Според Комисията това предимство, финансирано с държавни ресурси, представлява държавна помощ по смисъла на нейното Известие относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“).

12      С писмо от 14 октомври 2008 г. френските власти представят становището си по това решение. Впоследствие те дават отговори и на допълнителни въпроси на Комисията и предоставят сведения във връзка с отношенията между IFPEN и отделни групи кредитори. На 20 май 2010 г. е организирана и среща между Комисията и френските органи.

13      Освен това, в отговор на решението за започване на официалната процедура свои коментари представя и конкурент на Axens, UOP Limited — английско дружество, установено в Гилфорд (Обединеното кралство). Френските органи са имали възможността да представят становището си по тези коментари.

14      На 29 юни 2011 г. Комисията приема обжалваното решение.

15      На първо място, като прилага същата обосновка като изложената в решение La Poste и освен това, като препраща многократно към това решение (вж. по-специално съображение 98 и сл. от обжалваното решение), в обжалваното решение Комисията приема, че преобразуването на IFPEN в EPIC през юли 2006 г. е предоставило възможност на последната да се ползва от имплицитна неограничена държавна гаранция. Комисията освен това приема, че въпросната гаранция е довела до прехвърляне на държавни ресурси по смисъла на точка 2.1 от Известието относно гаранциите, доколкото IFPEN не е плащала никаква премия за тази гаранция. Според Комисията по този начин едновременно е съществувала полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата, тъй като държавата се е отказала от премията, с каквато обикновено са придружени гаранциите. Освен това според Комисията гаранцията е пораждала риск от потенциално бъдещо заделяне на ресурси от държавата, като последната можело да се окаже длъжна да погаси дълговете на IFPEN (съображения 134 и 135 от обжалваното решение).

16      За сметка на това, що се отнася до дъщерните дружества на IFPEN, Комисията посочва, че като търговски дружества към тях се прилагат производствата за установяване на неплатежоспособност по общия правен режим и че освен това кредиторите им не са можели автоматично да подведат под отговорност основния им акционер. От това Комисията заключава, че тези дъщерни дружества не са били покрити от неограничената държавна гаранция, от която се е ползвала IFPEN поради статута си на EPIC (съображения 176 и 177 от обжалваното решение).

17      На второ място, Комисията уточнява, че произтичащата от статута на IFPEN като EPIC неограничена държавна гаранция е можело да представлява държавна помощ, стига да е обхващала икономически дейности на тази организация. Ето защо Комисията решава да ограничи обхвата на анализа си за наличието на държавната помощ само до извършваните от IFPEN дейности от икономическо естество, за разлика, от една страна, от дейностите на дъщерните ѝ дружества, които не са били обхванати от въпросната гаранция, и от друга страна, от неикономическите дейности на IFPEN. Комисията посочва, че икономическите дейности на IFPEN са се ограничавали до научноизследователската дейност по договор, осъществявана от организацията за сметка на дъщерните ѝ дружества и на трети лица, до дейностите по трансфер на технологии в изключителните области на дейност на дъщерните дружества Axens, Prosernat и Beicip-Franlab, както и до дейностите по отдаване под наем на инфраструктура, предоставяне на персонал и юридически услуги в полза на дъщерните ѝ дружества (съображения 187 и 189—191 от обжалваното решение).

18      На трето място, Комисията по-специално анализира въпроса дали разглежданата имплицитна неограничена гаранция е предоставила избирателно предимство на групата, съставена от IFPEN и нейните дъщерни дружества (наричана по-нататък „групата IFPEN“).

19      В това отношение Комисията решава първоначално да разгледа въпроса дали самата IFPEN е могла да извлече предимство от имплицитната неограничена държавна гаранция и след това да провери дали е могла да прехвърли това предимство на дъщерните си дружества (съображение 192 от обжалваното решение).

20      Що се отнася до предимството, от което евентуално се е ползвала IFPEN, Комисията решава да разгледа отношенията на тази EPIC с банковите и финансовите институции, доставчиците и клиентите (съображения 193 и 194 от обжалваното решение).

21      Най-напред, що се отнася до отношенията на IFPEN с банковите и финансовите институции, Комисията заключава, че тази организация не е извлякла реално икономическо предимство от присъщата за статута ѝ на EPIC държавна гаранция в периода от преобразуването ѝ в EPIC през юли 2006 г. до края на 2010 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“) (съображения 195—199 от обжалваното решение). Комисията обаче подчертава, че направеният извод важал само за миналите периоди, тъй като тя не можела да презумира бъдещото поведение на пазарните оператори, нито как би се развило възприемането им за влиянието на държавната гаранция върху риска от неплащане от страна на IFPEN (съображение 200 от обжалваното решение). В резултат на това Комисията решава да наложи на Френската република задължението да ѝ предоставя информация относно нивото и условията на задлъжнялост на IFPEN и да докаже, че тези кредити са съобразени с пазарните условия, или да добави еквивалента на съответната помощ при оценката на максималните размери на последиците от гаранцията. Комисията посочва, че задълженията, наложени на Френската република, и поетия от нея ангажимент за включване в договора за финансиране за всяка операция на писмена бележка, изключваща възможността държавата да замести финансово IFPEN при изплащане на дълга в случай на неплатежоспособност на последната, без да уреждат всички проблеми на гаранцията, ще позволят да се приложи изключението за допустимия риск и да се ограничат евентуалните отрицателни последици от гаранцията (съображения 201 и 202 от обжалваното решение).

22      По-нататък, що се отнася до отношенията на IFPEN с доставчиците, Комисията заключава, че IFPEN е извлякла реално икономическо предимство, състоящо се в понижаване на прилаганите от доставчиците ѝ цени. Това понижаване на цените било резултат от по-благоприятна оценка от страна на последните на риска от неплащане от страна на IFPEN, поради неограничената държавна гаранция, която ѝ предоставя статутът ѝ на EPIC (съображения 203—215 от обжалваното решение).

23      На последно място, що се отнася до отношенията на IFPEN с клиентите ѝ, Комисията счита, че предвид предоставената на IFPEN гаранция от държавата нейните клиенти били сигурни, че тя никога не би изпаднала в положение на съдебна ликвидация и следователно винаги би била в състояние да изпълнява своите договорни задължения, или ако евентуално не направи това, те ще получат обезщетение за това неизпълнение. При липсата на тази гаранция обаче клиент, който би пожелал да се ползва от същото ниво на защита, щял да бъде принуден да договори с финансов посредник гаранция за плащане. Следователно IFPEN се ползвала с реално икономическо предимство, изразяващо се в неплащането на премия, съответстваща на гаранция за добро изпълнение, или най-малкото за полагане на максимални усилия, предимство, което тя предоставяла на своите клиенти (съображения 216—237 от обжалваното решение).

24      Комисията счита, че икономическото предимство, което IFPEN е извличала от държавната гаранция, е избирателно, доколкото конкурентите на IFPEN, към които се прилагат производствата за установяване на неплатежоспособност по общия правен режим, не са се ползвали от сравнима държавна гаранция (съображения 215 и 238 от обжалваното решение).

25      Що се отнася до евентуалното прехвърляне на създаденото за IFPEN предимство към нейните частноправни дъщерни дружества, като се позовава на извършения в Решение 2009/157 анализ на отношенията между IFPEN и нейните дъщерни дружества, Комисията заключава, че ако отношенията между IFPEN и Beicip-Franlab са били осъществени при нормални пазарни условия, дъщерните дружества Axens и Prosernat са можели в известна степен да се ползват от създаденото за IFPEN икономическо предимство поради гаранцията, която тя извлича от статута си на EPIC. Комисията квалифицира това предимство като избирателно, с мотива че конкурентите на Axens и Prosernat не са имали достъп до технологиите и материалните и човешките ресурси на IFPEN при такива благоприятни условия (съображения 226 и 243—250 от обжалваното решение).

26      На четвърто място, Комисията разглежда въпроса за нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията. Комисията посочва, че държавната гаранция „може да доведе до намаляване на оперативните разходи на [IFPEN] за услугите, които тя предоставя на трети лица (научни изследвания по договор) и до намаляване на оперативните разходи на Axens и на Prosernat за услугите, които те получават от своето дружество майка (научни изследвания в тяхната изключителна област на дейност, научни изследвания по договор, предоставяне на персонал и оборудване, предоставяне на административни услуги), което има за последица да облагодетелства групата [IPFEN] и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС“. Според Комисията, доколкото пазарите, на които групата IFPEN осъществява дейност, са широко отворени за търговия в рамките на Съюза, предоставянето на държавната гаранция на IFPEN може да има неблагоприятно въздействие върху конкурентните предприятия, които осъществяват или желаят да развиват сходни икономически дейности на съответните пазари, и следователно да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (съображения 251—153).

27      От това Комисията заключава, че тази гаранция представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (съображение 255).

28      На пето място, Комисията разглежда съвместимостта на тази помощ, като разграничава, от една страна, помощта в областта на научните изследвания по договор и предоставяните услуги от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на нейните дъщерни дружества, и от друга страна, помощта за групата IFPEN в изключителните области на дейност на Axens и Prosernat. Тя заключава, че предоставената на „групата IFPEN“ държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар, при положение че са спазени някои условия, уточнени в обжалваното решение.

29      Основните точки от диспозитива на обжалваното решение са възпроизведени по-долу:

„Член 1

1. С предоставянето от страна на Франция на статут на публичноправна организация с търговски и промишлен характер на [IFPEN], считано от 7 юли 2006 г., последната получи неограничена държавна гаранция (наричана по-нататък „държавна[та] гаранция“) за всички свои дейности.

2. Покритието с държавна[та] гаранция на нестопанските дейности на [IFPEN], по-специално обучение с оглед на повече и по-квалифицирани човешки ресурси, независима научноизследователска и развойна дейност с оглед по-широки познания и по-добро разбиране и разпространение на резултатите от изследванията, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

3. Покритието с държавна[та] гаранция на дейностите по трансфер на технологии, осъществявани от [IFPEN] в предвидените области в изключителната спогодба за разработка, търговско разпространение и използване, сключена с дъщерното дружество Beicip-Franlab, не представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

4. Покритието с държавна[та] гаранция на дейностите по трансфер на технологии, осъществявани от [IFPEN] в предвидените области в изключителните спогодби, сключени с нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, посочени в член 3, параграф 1 от [Решение 2009/157], представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

5. Покритието с държавна[та] гаранция на научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от [IFPEN] както за сметка на трети лица, така и за сметка на [дъщерните] дружества, представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

[…]

Член 3

Покритието с държавна гаранция на стопанските дейности, посочени в член 1, параграф[и] 4 и 5 от настоящото решение, представлява помощ, съвместима с вътрешния пазар, за периода 7 юли 2006 г.—31 декември 2009 г.

Член 4

Считано от 1 януари 2010 г. и до изтичането на изключителните споразумения между [IFPEN] и нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, посочени в член 3, параграф 1 от [Р]ешение [2009/157], покритието с държавна[та] гаранция на стопанските дейности, посочени в член 1, параграф 4 от настоящото решение, представлява помощ, съвместима с вътрешния пазар, при условие че се спазват условията, предвидени в членове 5 и 6 от настоящото решение.

Член 5

1. Годишният финансов доклад, посочен в член 4, параграф 2 от [Р]ешение [2009/157,] освен вече споменатите елементи в член 5, параграф 1 от същото решение съдържа и изброените елементи в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2. В годишния финансов доклад се посочва[т] размерът, лихвеният процент и договорните условия на сключените от [IFPEN] заеми по време на съответния годишен период, както и оценка на брутния еквивалент на помощта на евентуалната лихвена отстъпка, свързана с държавната гаранция, освен ако се докаже, че тези договори за заем са в съответствие с обичайните пазарни условия или чрез сравнение на техните условия с условията, получавани от [IFPEN] преди промяната на статута ѝ, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията.

3. В годишния финансов доклад се посочва[т] размерът на стоките и услугите, получени от [IFPEN] от доставчиците за осъществяването на икономическите услуги, посочени в член 1, параграфи 4 и 5 от настоящото решение, през съответния годишен период, както и максимална оценка на брутния еквивалент на помощта, произтичаща от по-благоприятната оценка на доставчиците за риска от неизпълнение на задълженията на предприятието. Тази оценка се прави или чрез прилагане на фиксирана ставка от 2,5 % към размера на реализираните придобивки, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията.

4. В годишния финансов доклад се посочва[т] размерът на стопанските дейности, посочени в член 1, параграфи 4 и 5 от настоящото решение, осъществени от [IFPEN] през съответния годишен период, както и максималната оценка на брутния еквивалент на помощта, произтичаща от неплащането на премия, съответстваща на гаранцията за добро изпълнение, или поне за най-доброто усилие, предложено на получателите на същите тези икономически услуги. Тази оценка се прави или чрез прилагане на фиксирана ставка от 5 % върху размера на предоставените услуги, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията.

Член 6

1. Общият размер на публичните средства, отпуснати за дейностите на [IFPEN] в изключителните области на дейност на Axens и Prosernat, включително максималното въздействие на държавната гаранция, както е оценено в член 5, параграфи 2, 3 и 4 от настоящото решение, трябва да бъде по-ниско от максималния разрешен интензитет от Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации.

2. При надхвърляне на прага, посочен в параграф 1 от настоящия член, излишъкът от помощта при необходимост се изплаща от съответното дъщерно дружество Axens или Prosernat на [IFPEN].

Член 7

Считано от 1 януари 2010 г., покритието с държавна[та] гаранция на стопанските дейности, посочени в член 1, параграф 5, представлява държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар при спазване на условията, предвидени в член 8 от настоящото решение.

Член 8

1. Научните изследвания по договор и услугите, предоставени от [IFPEN], посочени в член 1, параграф 5 от настоящото решение, трябва да продължат да бъдат допълващи към нейната основна дейност за независими научни изследвания в публичния сектор.

[…]

3. Всяка година Франция представя на Комисията доклад за научните изследвания по договор и предоставени услуги от [IFPEN], в който се уточнява съотношението на сумите, отделени за тях, в бюджета на [IFPEN] за дейностите ѝ за независими научни изследвания в публичния сектор.

Член 9

1. Френските власти и [IFPEN] посочват следната забележка в договора за финансиране на всяка операция (за всеки покрит от договора инструмент):

„Емисията/програмата/заемът не се ползват от никаква, пряка или косвена, гаранция, от страна на държавата. В случай на неплатежоспособност държавата не може да бъде задължена да замести финансово [IFPEN] за изплащане на дълга“.

2. Френските власти включват аналогична клауза, чрез която държавата се освобождава от отговорност, във всеки договор, свързан с предоставянето на научни изследвания по договор или услуги, посочени в член 1, параграф 5 от настоящото решение.

3. Френските власти включват аналогична клауза, чрез която [IFPEN] и държавата се освобождават от отговорност, във всеки договор, сключен с акционерните дружества Axens, Beicip-Franlab и Prosernat, по който има задължаване.

4. [IFPEN] се въздържа от предоставянето на гаранция, авал, обезпечение, писмо за намерение или гаранционно писмо в полза на дъщерните дружества Axens, Beicip-Franlab и Prosernat, които биха противоречали на обичайните пазарни условия.

[…]“.

 Производства пред Общия съд и пред Съда

30      На 9 септември 2011 г. Френската република подава в секретариата на Общия съд жалба срещу обжалваното решение, регистрирана под номер T‑479/11.

31      На 5 април 2012 г. IFPEN подава в секретариата на Общия съд жалба срещу обжалваното решение, регистрирана под номер T‑157/12.

32      С определение от 2 декември 2013 г., след изслушване на страните, председателят на осми състав на Общия съд спира производството по делата, по които впоследствие е постановено решение от 26 май 2016 г., Франция и IFP Énergies nouvelles/Комисия (T‑479/11 и T‑157/12, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2016:320), до постановяване на решението на Съда по делото, приключило с решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217).

33      Тъй като с решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), Съдът отхвърля жалбата, подадена от Френската република срещу решение от 20 септември 2012 г., Франция/Комисия (T‑154/10, EU:T:2012:452), с което Общият съд отхвърля жалбата на последната срещу решение La Poste, Общият съд иска от Френската република, IFPEN и Комисията да представят становищата си относно последиците, които следва да се изведат от решението от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217) по отношение на жалбите в делата, по които е постановено първоначалното съдебно решение.

34      С писмо от 5 май 2014 г. Френската република се отказва от основанията, с които оспорва наличието на имплицитна неограничена държавна гаранция, присъща за статута на EPIC, както и връзката между твърдяното предимство, от което се ползва IFPEN по силата на посочената гаранция, и прехвърлянето на държавни ресурси. С писмо от същия ден и IFPEN се отказва от основанието, с което оспорва наличието на имплицитна неограничена държавна гаранция, присъща за статута на EPIC.

35      С решение от 8 септември 2015 г., след като изслушва страните, председателят на осми състав на Общия съд съединява делата, по които е постановено първоначалното съдебно решение, за целите на устната фаза на производството и на постановяването на окончателното решение.

36      Устните състезания и отговорите на страните по съединените дела на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 8 октомври 2015 г.

37      С първоначалното съдебно решение, постановено на 26 май 2016 г., Общият съд уважава частично жалбите, подадени от Френската република и от IFPEN, и отменя обжалваното решение с мотива, че то квалифицира като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС гаранцията, произтичаща от статута на EPIC на IFPEN, и че в него се определят последиците от това квалифициране. Общият съд отхвърля жалбите в останалата им част.

38      По-специално Общият съд приема, че що се отнася до определянето на предимството при отношенията на IFPEN с нейните доставчици и клиенти, Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, както и задължението си да докаже това предимство и е допуснала грешки при прилагане на правото, като е избрала да използва факторинга и гаранцията за добро изпълнение, за да изчисли размера на въпросното предимство. Общият съд приема също, че за да докаже това предимство, Комисията не може да прибегне до презумпцията за съществуване на предимство, предоставено на EPIC чрез свързаната с нейния статут имплицитна неограничена държавна гаранция, установена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217). Всъщност Общият съд приема, от една страна, че предположението, на което се основава тази презумпция, не е правдоподобно, що се отнася до отношенията между IFPEN и нейните доставчици, и от друга страна, че тъй като Комисията не е определила предимството, произтичащо от гаранцията за IFPEN при отношенията ѝ с клиентите ѝ, презумпцията, на която иска да се позове, е лишена от предмет. В допълнение към това Общият съд приема, че тази презумпция за предимство освен това е ограничена до операциите, които включват финансиране, заем или в по-широк смисъл кредит, и следователно не може да обхване отношенията на EPIC с доставчиците и клиентите ѝ. Общият съд приема също, че макар Комисията да може да се позове на установената от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), презумпция, за да докаже наличието на предимството, което IFPEN извежда от статута си на EPIC при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции, в случая тази презумпция е оборена. Всъщност Общият съд отбелязва, че след преобразуването на IFPEN в EPIC през юли 2006 г. до края на разглеждания в обжалваното решение период, а именно края на 2010 г., IFPEN не е извлякла от статута си на EPIC никакво реално икономическо предимство под формата на по-изгодни условия за кредитиране, които да са ѝ били предоставени от банковите и финансовите институции. Общият съд приема също, че след като презумпцията е оборена за разглеждания период, тя не може отново да бъде изтъкната, за да се докаже, че въпросната гаранция би предоставила предимство на IFPEN в отношенията ѝ с банковите и финансовите институции в бъдеще, без съществена промяна в обстоятелствата, при които е била оборена. В това отношение Общият съд счита, че Комисията не може да се позовава само на предвидената в устава възможност за сключване на заеми, за да приеме, че бъдещото предимство за IFPEN може да бъде установено посредством презумпцията.

39      Вследствие на жалбата на Комисията с решение от 19 септември 2018 г., Комисия/Франция и IFP Énergies nouvelles (C‑438/16 P, наричано по-нататък „решението в производството по обжалване“, EU:C:2018:737), Съдът отменя първоначалното съдебно решение и връща делото на Общия съд за ново разглеждане.

40      Така Съдът уважава второто посочено от Комисията основание, като постановява, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че възможността за позоваване на презумпцията, установена в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), се основава на наличието на действителни последици в полза на получателя на гаранцията и че във връзка с отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, тази презумпция е оборена. Съдът уточнява, че въпросната презумпция може да бъде оборена само ако бъде доказано, че с оглед на икономическия и правния контекст, в който се вписва гаранцията, свързана със съответния статут на EPIC, последната не е получила в миналото и по всяка вероятност няма да получи и в бъдеще каквото и да било реално икономическо предимство от тази гаранция.

41      Съдът уважава и третото основание на Комисията. Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че презумпцията, установена в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), се ограничава до отношенията, включващи финансова операция, заем или, в по-широк смисъл, кредит от страна на кредитора на EPIC, по-специално до отношенията между тази EPIC и банковите и финансовите институции. Съдът обаче уточнява, че тъй като презумпцията, установена в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), се основава на предположението, че благодарение на свързаната със статута ѝ гаранция съответната EPIC се ползва или може да се ползва от по-изгодни финансови условия от обичайно съществуващите на финансовите пазари, тази презумпция може да се приложи към отношенията на EPIC с нейните доставчици и клиенти само ако такива условия съществуват в отношенията с последните на съответните пазари, което Комисията следва да провери.

42      Освен това Съдът отхвърля изцяло първото основание на Комисията. По-специално той приема, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доколкото преобразуването на IFPEN в EPIC може да се квалифицира като „държавна помощ“, то представлява индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент № 659/1999.

43      Съдът отбелязва също, че обратно на твърденията на Комисията, Френската република и IFPEN многократно и подробно са оспорили заключенията на Комисията относно наличието на предимство за IFPEN при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции.

 Производство и искания на страните след връщането за ново разглеждане

44      С решение от 19 септември 2018 г. Общият съд съединява дела T‑479/11 RENV и T‑157/12 RENV за целите на писмената фаза на производството, на евентуалната устна фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството. Тези дела са разпределени на осми състав на Общия съд.

45      В съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд Френската република, IFPEN, както и Комисията представят писмени становища. Становището на IFPEN е представено на 28 ноември 2018 г., а становището на Френската република и това на Комисията са представени на 29 ноември 2018 г.

46      В съответствие с член 217, параграф 3 от Процедурния правилник на 21 февруари 2019 г. Френската република, IFPEN, както и Комисията представят и допълнително писмено становище.

47      С писмо от 12 март 2019 г. IFPEN иска да се проведе съдебно заседание.

48      В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд отправя писмени въпроси до страните. Страните отговарят в определения срок.

49      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 ноември 2019 г.

50      Френската република иска от Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

51      IFPEN иска от Общия съд:

–        като главно искане, да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност да отмени опорочените части от разпоредителната част на обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

52      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди Френската република и IFPEN да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

53      По дело T‑479/11 Френската република излага понастоящем три основания в подкрепа на жалбата си. Първото основание е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала по надлежен начин наличието на държавна помощ. Второто основание е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не се е съобразила с понятието за избирателно предимство. С това основание, разделено на две части, Френската република поддържа, от една страна, че Комисията погрешно е заключила, че наличието на гаранция би създало предимство в полза на IFPEN при отношенията ѝ както с доставчиците и клиентите, така и с банковите и финансовите институции. От друга страна и при условията на евентуалност, Френската република оспорва изводите на Комисията относно прехвърлянето на въпросното предимство на частноправните дъщерни дружества на IFPEN — Axens и Prosernat.

54      По дело T‑157/12 IFPEN излага понастоящем четири основания в подкрепа на жалбата си.

55      Първото основание е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията не е доказала наличието на реално икономическо предимство в полза на IFPEN и нейните дъщерни дружества. С това основание, разделено на три части, IFPEN поддържа най-напред, че Комисията не е успяла да докаже, при спазване на наложения от съдебната практика стандарт на доказване, че за IFPEN е съществувало реално икономическо предимство поради разглежданата гаранция, по-специално що се отнася до отношенията ѝ с доставчиците и с клиентите. По-нататък, IFPEN поддържа, че Комисията не е доказала надлежно прехвърлянето на въпросното икономическо предимство към нейните частноправни дъщерни дружества Axens и Prosernat. Накрая, IFPEN счита, че не съществува достатъчна връзка между това икономическо предимство и прехвърлянето на произтичащи от разглежданата гаранция държавни ресурси.

56      Второто основание е нарушение на известието относно гаранциите или при условията на евентуалност на член 107, параграф 1 ДФЕС. С това основание IFPEN по същество поддържа, че точка 1.2 от Известието относно гаранциите не може да бъде тълкувана като потвърждаваща наличието на автоматична връзка между, от една страна, правната и законоустановена невъзможност тази организация да бъде обект на производство по обявяване на несъстоятелност, и от друга, ползването на по-изгодни условия за финансиране на пазарите, което представлява избирателно предимство.

57      Третото основание е изведено от грешки в преценката при определянето на размера на предоставеното на IFPEN предимство. С това основание, разделено на две части, IFPEN, от една страна, оспорва релевантността на използването на факторинга и гаранциите за добро изпълнение или тези за най-добро усилие с цел да се оцени размерът на предимството, което е извлякла от разглежданата гаранция при отношенията ѝ с доставчиците и клиентите. От друга страна, тя поддържа, че Комисията погрешно е определила интензитета на държавната помощ, за която се твърди, че е установена както за нея, така и за дъщерните ѝ дружества.

58      Накрая, четвъртото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. С това основание IFPEN по същество изтъква, че последиците, произтичащи от признаване на наличието на имплицитна неограничена държавна гаранция в полза на EPIC, която се счита за държавна помощ, по-специално задължението за предварително уведомяване и други наложени на нея и на Френската република задължения, са непропорционални.

59      В самото начало следва да се отбележи, че тъй като съществуването на имплицитната неограничена държавна гаранция, присъща за статута на EPIC, вече не се поставя под въпрос в рамките на настоящия спор, с оглед на основанията, изтъкнати от Френската република и от IFPEN, Общият съд най-напред следва да разгледа въпроса дали Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че покритието с тази гаранция, от една страна, на дейностите по трансфер на технологии, осъществявани от IFPEN в областите, предвидени в изключителните спогодби, сключени с нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, и от друга страна, на научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на дъщерните ѝ дружества, представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.

60      В този контекст Общият съд ще разгледа най-напред въпроса дали в случая Комисията основателно е приела, че IFPEN се е ползвала от предимство в отношенията си с банковите и финансовите институции, с клиентите и доставчиците ѝ, произтичащо от свързаната със статута ѝ имплицитна неограничена държавна гаранция, както и въпроса дали Комисията е доказала надлежно, че това предимство е било прехвърлено на дъщерните дружества на IFPEN, Axens и Prosernat. По-нататък, ако е необходимо, Общият съд ще да разгледа основанията, с които Френската република и IFPEN оспорват, че това предимство включва прехвърлянето на държавни ресурси.

61      В случай че Общият съд установи, че Комисията правилно е заключила, че в случая е налице държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Общият съд ще провери, на второ място, дали наложените от Комисията условия за съвместимост на тази помощ с вътрешния пазар нарушават принципа на пропорционалност, както твърди IFPEN.

 По основанията, изведени от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и отнасящи се до наличието и изчисляването на предимството за IFPEN

62      Първата част от второто основание и четвъртото основание на жалбата по дело T‑157/12, както и втората част от първото основание и първата част от третото основание на жалбата по дело T‑479/11 се отнасят главно до наличието на предимството, което IFPEN извлякла от присъщата за статута ѝ на EPIC държавна гаранция, и в по-малка степен до оценката на размера на това предимство.

63      Доводите на Френската република и на IFPEN по същество се отнасят до доказването от страна на Комисията на наличието на предимство при отношенията на IFPEN с нейните клиенти и доставчици. Френската република обаче оспорва и някои съображения на Комисията относно предимството, което би могло да се реализира при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции.

64      Ето защо трябва да се разгледат най-напред доводите относно предимството, възникнало при отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти, а след това — предимството, което би могло да възникне при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции.

 По предимството във връзка с отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти

65      На първо място, в жалбите си Френската република и IFPEN изтъкват, че Комисията не е успяла да докаже в съответствие с установения от съдебната практика стандарт на доказване наличието на реално икономическо предимство в полза на IFPEN, що се отнася до отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти. Те твърдят, че макар анализът на Комисията да може да бъде прогнозен, той не може да бъде напълно хипотетичен, а напротив, трябва да позволява да се определи реално икономическо предимство.

66      Според Френската република и IFPEN обаче в случая доказването на наличието на предимство при отношенията на IFPEN с нейните доставчици и клиенти се основава на предположения, които не са подкрепени с доказателства. Френската република и IFPEN изтъкват по-специално че Комисията не е привела никакви свидетелски показания на доставчик или клиент и a fortiori, не е доказала, че обичайно и систематично доставчиците и клиентите предвиждали невъзможността спрямо дадена EPIC да бъде открито производство за установяване на неплатежоспособност. Освен това, колкото до отношенията между IFPEN и клиентите ѝ, Френската република и IFPEN подчертават объркващия, дори неразбираем характер на някои откъси от мотивите на обжалваното решение. От това Френската република и IFPEN заключават, че Комисията не е спазила задълженията си в областта на разследването, тъй като е дала обосновка по предположения, вместо да потърси при доставчиците и клиентите на IFPEN евентуални конкретни доказателства за поведението, което им се приписва.

67      В писмените си становища относно изводите за разрешаването на спора, които следва да се направят от решението в производството по обжалване, Френската република и IFPEN изтъкват, че Комисията не може да се позовава на презумпцията за предимство, установена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), за да докаже наличието на предимството, извлечено от IFPEN от неограничената държавна гаранция в отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, без преди това да провери дали поведението на участниците на пазара обосновава предположение за предимство, аналогично на това, което е в основата на отношенията на EPIC с банковите и финансовите институции. Според Френската република и IFPEN подобна проверка липсвала в обжалваното решение.

68      Освен това според Френската република анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписва пазарът, засегнат от отношенията на IFPEN с нейните доставчици и клиенти, позволява да се изключи правдоподобността на предположение за предимство, аналогично на това, което е в основата на отношенията на IFPEN с банковите и финансовите институции. На следващо място Френската република и IFPEN изтъкват в становищата си различни фактически обстоятелства с цел да докажат, че във всички случаи презумпцията за предимство при отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти е оборена.

69      На второ място, Френската република и IFPEN оспорват избрания от Комисията метод за оценка на размера на предоставеното на IFPEN предимство посредством разглежданата гаранция при отношенията с доставчиците и клиентите. Те по-специално поддържат, че факторингът и гаранциите за добро изпълнение или за най-добро усилие, които Комисията е избрала като сравнителни показатели, не са релевантни за извършването на такава оценка.

70      В писменото си становище относно изводите, които следва да се направят от решението в производството по обжалване за разрешаването на спора, Комисията изтъква, че прилагането на презумпция е обосновано, за да се докаже наличието на предимство при отношенията между IFPEN и нейните клиенти и доставчици. Комисията отбелязва, че що се отнася до пазара, на който осъществява дейност IFPEN, икономическите дейности на научноизследователските организации включват по-специално договори за научни изследвания и предоставяне на услуги на предприятия или, какъвто е случаят с IFPEN, дейности по трансфер на технологии. Така Комисията подчертава, че научноизследователска организация може да придобива инструменти, оборудване и различни изследователски средства за своите лаборатории от доставчици. Що се отнася до клиентите на IFPEN, Комисията отбелязва, че те сключват с нея научноизследователски договори. Според Комисията обаче само обстоятелството, че изследователските проекти на IFPEN се характеризират с високо равнище на несигурност и следователно с приемането на висок риск от търговските партньори на научноизследователската организация, все пак не означава, че тези партньори не отдават значение на риска съдоговорителят им да изпадне в несъстоятелност. Напротив, дългият срок на договорите за научноизследователска и развойна дейност подчертавал интереса, който може да представлява за клиентите на IFPEN защита срещу несъстоятелността на техния съдоговорител, особено когато те се ангажират дългосрочно в сложни научни изследвания. Според Комисията трябва да се направи разграничение между риска, присъщ на изследователския проект, и риска от обявяване в несъстоятелност на съдоговорителя. Следователно гаранцията, от която се ползва IFPEN, би могла да представлява конкурентно предимство спрямо другите научноизследователски организации, що се отнася до дългосрочните договори. Освен това някои договори за научноизследователска и развойна дейност предполагали значителни следпродажбени услуги, така че търговските партньори оставали много по-зависими един от друг, отколкото при покупката на по-стандартизирана стока или услуга. Подобни съображения могат да се изтъкнат и във връзка с отношенията на IFPEN с нейните доставчици. И в този случай, макар част от доставките да са стандартизирани, други договори за доставка биха могли да се отнасят до много специализирани инструменти, които биха могли да бъдат доставени едва след изтичането на продължителен период от време. Това обстоятелство би могло да подтикне доставчиците на изследователска организация да се опитат да се предпазят от риска от несъстоятелност на съдоговорителя им. По същия начин според Комисията високата цена на такива инструменти би могла да доведе до отложено плащане на части, което също създавало риск за доставчика и поражда същия стремеж. От това Комисията заключава, че използването на презумпция, за да се докаже наличието на предимство, произтичащо от предоставената на IFPEN неограничена държавна гаранция при отношенията ѝ с нейните клиенти и доставчици, е напълно обосновано.

71      В допълнителното си становище Комисията оспорва и довода на Френската република и на IFPEN, че анализът на икономическия и правен контекст на пазара, на който действа IFPEN, би довел до лишаване от правдоподобност на предположението, че неограничената държавна гаранция позволява на IFPEN да се ползва в отношенията си със своите доставчици и клиенти от предимство, аналогично на това, което е налице при отношенията на EPIC с банковите и финансовите институции. На следващо място Комисията оспорва, че в случая е оборена презумпцията за предимство при отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти.

72      Освен това Комисията поддържа, че противно на твърденията на Френската република и IFPEN, прибягването до факторинг и до гаранцията за добро изпълнение било подходящо, за да се изчисли извлеченото от неограничената държавна гаранция предимство за IFPEN при отношенията ѝ с доставчиците и клиентите ѝ. В това отношение Комисията подчертава, че прибягването до „позоваването на цената на покритието на съответния риск“ за целите на оценката на стойността на предимството, което IFPEN е могла да извлече от разглежданата гаранция, е обосновано от затрудненията, които е трябвало да преодолее при извършването на тази оценка, затруднения, по-специално произтичащи от липсата на услуга на пазара, сравнима с гаранция срещу риска от неплатежоспособност, която услуга да се предлага на пазара като такава.

73      Най-напред следва да се припомни, че квалифицирането по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС като държавна помощ на приета спрямо дадено предприятие мярка изисква да бъдат изпълнени четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство единствено в полза на определени предприятия или някои сектори на дейност. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 23 март 2006 г., Enirisorse, C‑237/04, EU:C:2006:197, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика, и от 29 септември 2000 г., CETM/Комисия, T‑55/99, EU:T:2000:223, т. 39 и цитираната съдебна практика).

74      Понятието за помощ включва не само положителните престации, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които по този начин, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици. За помощ се счита и намесата на държавата, която под каквато и да било форма е в състояние пряко или непряко да постави предприятията в по-благоприятно положение или която следва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия (вж. решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 94 и цитираната съдебна практика).

75      По-нататък следва да се припомни, че Комисията е длъжна да посочи доказателство за наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑68/03, EU:T:2007:253, т. 34 и цитираната съдебна практика). В това отношение съгласно съдебната практика, за да провери дали предприятието получател се ползва от икономическо предимство, което не би получило в нормални пазарни условия, Комисията е длъжна да направи цялостен анализ на всички релевантни обстоятелства на спорната операция и на нейния контекст, включително на положението на предприятието получател и на съответния пазар (решения от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 251 и от 3 март 2010 г., Bundesverband deutscher Banken/Комисия, T‑163/05, EU:T:2010:59, т. 37).

76      По отношение на събирането на доказателства в сектора на държавните помощи постоянната съдебна практика задължава Комисията да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение, с което се установява наличието и евентуално несъвместимостта или незаконосъобразността на помощта, да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (вж. решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 63 и цитираната съдебна практика).

77      Както обаче Съдът е постановил, в рамките на посочената проверка Комисията може да се позове на оборима презумпция, съгласно която предоставянето на имплицитна неограничена държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация, води до подобряване на неговото финансово положение чрез облекчаване на тежестите, които обикновено натоварват неговия бюджет. Ето защо в процедурата, свързана със съществуващи помощи, за да се докаже предимството, предоставено на предприятието получател с такава гаранция, е достатъчно Комисията да установи самото съществуване на тази гаранция, без да е необходимо да доказва действителните ѝ последици от момента на нейното предоставяне (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 98 и 99 и решението в производството по обжалване, т. 110).

78      Що се отнася до обхвата на съдебния контрол на обжалваното решение с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС, от съдебната практика следва, че понятието за държавна помощ, така както е определено в посочената разпоредба, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. Поради тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (вж. решение от 2 март 2012 г., Нидерландия и ING Groep/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 100 и цитираната съдебна практика).

79      От съдебната практика следва също, че съдебният контрол е ограничен, що се отнася до установяването дали мярката попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато преценките на Комисията са сложни или имат технически характер. Все пак Общият съд трябва да определи дали това е така (вж. решение от 2 март 2012 г., Нидерландия и ING Groep/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 101 и цитираната съдебна практика).

80      В това отношение, макар Комисията да разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва оценки от икономически характер, които трябва да се извършат в контекста на Съюза, това не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да проверява направеното от Комисията тълкуване на данните от икономическо естество. Всъщност съгласно съдебната практика съдът на Съюза по-специално трябва да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. решение от 2 март 2012 г., Нидерландия и ING Groep/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 102 и цитираната съдебна практика).

81      От една страна обаче, както приема Съдът в решението в производството по обжалване, разглежданата мярка, а именно преобразуването на IFPEN в EPIC, не попада в обхвата на понятието за схема за помощи по член 1, буква г) от Регламент № 659/1999, а доколкото може да се квалифицира като „държавна помощ“, представлява индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент № 659/1999. От това следва, че Комисията не е могла да се ограничи с разглеждане на общите характеристики на тази мярка, за да докаже, че същата представлява държавна помощ (решение в производството по обжалване, т. 64—73 и 82).

82      От друга страна, следва да се отбележи, че презумпцията за предимство, установена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), посочена в точка 77 по-горе, се основава на предположението, че благодарение на свързаната със статута ѝ гаранция съответната EPIC се ползва или може да се ползва от по-изгодни финансови условия от обичайно съществуващите на финансовите пазари. Следователно прилагането на тази презумпция към отношенията на EPIC с доставчиците и клиентите се оправдава само доколкото такива по-изгодни условия се предлагат и в отношенията с последните на съответните пазари (решение в производството по обжалване, т. 150).

83      Поради това, когато Комисията иска да приложи посочената презумпция, тя трябва да анализира икономическия и правен контекст, в който се вписва пазарът, засегнат от разглежданите отношения. По-конкретно Комисията е длъжна да провери дали действията на субектите на съответния пазар оправдават предположение за предимство, аналогично на това, което е в основата на отношенията на EPIC с банковите и финансовите институции (решение в производството по обжалване, т. 150).

84      Именно в светлината на тези съображения следва да се преценят твърденията на Френската република и на IFPEN.

–       По твърдението за липса на доказателства за предимството при отношенията между IFPEN и доставчиците ѝ

85      Следва да се отбележи, че от съображения 203 и 214 от обжалваното решение е видно, че според Комисията е налице явление на понижаване на цените, което произтича от по-благоприятната оценка от съдоговорителите на риска от неизпълнение от страна на едно юридическо лице, за което те знаят, че е защитено от риск от съдебна ликвидация поради статута си на публичноправна организация.

86      В съображение 204 от обжалваното решение Комисията излага метода, който е използвала, за да оцени размера на понижаването на цените по следния начин:

„За да се оцени понижаването на цените, произтичащо от по-благоприятната оценка [от доставчиците] на риска от неизпълнение [на EPIC], Комисията възнамерява да се позове на цената на покритието на съответния риск. Всъщност при липсата на държавна гаранция един доставчик на [IFPEN], който желае да се ползва от подобна гаранция (т.е. да се защити изцяло срещу риска от неизпълнение на своя [съдоговорител]), би могъл да прибегне до услугите на една специализирана кредитна или застрахователна организация. По-специално подобно поемане на риска от неизпълнение се предлага обичайно от специализираните във факторинга дружества“.

87      Съображения 203 и 204 от обжалваното решение във връзка със съображение 214 от посоченото решение наблягат на факта, че Комисията е приела, че е налице понижаване на цените, дължащо се на по-благоприятна оценка от страна на доставчиците на риска от неизпълнение на IFPEN, без да провери основателността на това твърдение, и че след това тя е оценила мащаба на това понижаване на цените посредством показател, който не измерва самото понижаване на цените, а само стойността на гаранция, която тя е счела за сравнима с тази, от която се е ползвала IFPEN. Този извод се подкрепя от липсата в обжалваното решение на каквото и да било проучване относно развитието на действително прилаганите от доставчиците на IFPEN цени преди и през разглеждания период.

88      В рамките на процесуално-организационно действие Комисията е приканена да уточни дали твърдението, че предимството, от което се е ползвала IFPEN при отношенията ѝ с нейните доставчици, се е състояло в понижаване на прилаганите от последните цени, се основава на такъв анализ и евентуално в коя част от обжалваното решение е бил направен този анализ.

89      В отговор на това процесуално-организационно действие Комисията уточнява, че в съображения 203 и 204 от обжалваното решение „[тя] презумира, че съществуването на мълчалива и неограничена гаранция може да повлияе върху възприемането от страна на доставчиците на IFP [EN] на риска от неплащане от страна на [последната], което логично би трябвало да се изрази в поредица от предимства, предоставени в замяна на получателя на гаранцията (и по-специално в понижаване на цената)“. В отговора си Комисията посочва също, че „изводът за наличието на реално икономическо предимство за IFPEN при отношенията ѝ с доставчиците на разглежданата гаранция, което се състои в понижаване на практикуваните от последните цени, се основава не на емпиричен и конкретен анализ на определянето на цените от доставчиците на IFP [EN] на този пазар, а на презумпция, допълнена от някои емпирични съображения“ и че „[с] други думи, става въпрос за косвено доказване, основано до голяма степен на логични съждения“. В заключение Комисията посочва, че службите ѝ са в процес на преразглеждане на мотивите на обжалваното решение с оглед на изискванията, установени в решението в производството по обжалване.

90      Следва също да се отбележи, че в съдебното заседание Комисията сама заявява, че във връзка с отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти обжалваното решение съдържа съображения, които показват, че Комисията се е основала на презумпция, както и някои съображения, свързани с пазара, но че то не съдържа надлежно пълно доказателство за това, което Съдът е счел за необходимо в рамките на решението в производството по обжалване. Според Комисията именно това обстоятелство обяснява извода в отговора ѝ на въпроса на Общия съд, посочен в точка 89 по-горе.

91      Ето защо трябва да се констатира, че както Комисията признава в писмените си изявления пред Общия съд и след това заявява в съдебното заседание, обжалваното решение не съдържа доказателство, че поведението на участниците на съответния пазар обосновава предположението за аналогично предимство в отношенията между IFPEN и нейните доставчици на това, което съществува в отношенията между EPIC и банковите и финансовите институции, изисквано от Съда в решението в производството по обжалване.

92      Следователно Комисията погрешно е заключила в съображения 203 и 214 от обжалваното решение, че IFPEN се е ползвала от реално икономическо предимство, състоящо се в понижаване на практикуваните от нейните доставчици цени и произтичащо от по-благоприятна оценка от страна на последните на риска от неизпълнение от нейна страна.

93      Предвид гореизложеното не следва да се разглеждат доводите, с които Френската република и IFPEN оспорват релевантността на използването на факторинга за оценяване на размера на предоставеното с разглежданата гаранция предимство на IFPEN при отношенията ѝ с доставчиците. Всъщност Комисията не е можела да извърши оценка на предимство, чието наличие по никакъв начин не е било доказано.

–       По твърдението за липса на доказателства за предимството при отношенията между IFPEN и клиентите ѝ

94      От обжалваното решение е видно, че Комисията е определила предимството, което IFPEN е могла да извлече при отношенията ѝ с нейните клиенти от присъщата за статута ѝ на EPIC държавна гаранция, като липсата на изплащане на премия, съответстваща на гаранция за добро изпълнение или, най-малкото, за най-добро усилие, което тя е могла да предложи на своите клиенти.

95      Това определение е основано на констатация, подкрепена само от твърденията на UOP Limited, съгласно които в областта на лицензиране на технологии приобретателите са особено чувствителни по отношение на гаранциите, които техните доставчици са в състояние да им предоставят относно обезпечаване на договорната и на извъндоговорната отговорност (съображение 216 от обжалваното решение). Като изхожда от тази констатация и след като изключва като ирелевантна липсата на покритие с разглежданата гаранция на извъндоговорната отговорност на IFPEN, Комисията посочва следното:

„(220)      […] като се има предвид предоставената от държавата на [IFPEN] гаранция, нейните клиенти са сигурни, че тя никога няма да изпадне в положение на съдебна ликвидация и следователно винаги ще бъде в състояние да изпълнява своите договорни задължения или ако евентуално тя не направи това, клиентите ѝ ще бъдат сигурни, че ще получат обезщетение за това неизпълнение […]

(221)            Следвайки обосновката, [изложена] в съображение 204 и следващи, касаещи отношенията с доставчиците, Комисията счита, че при липсата на държавна гаранция един клиент, който би имал желание да се ползва от същото ниво на защита, би бил принуден да договори с финансов посредник (например банкова институция или застрахователна компания) гаранция за добро изпълнение (на английски език „performance bond“), за да бъде сигурен за развитието на договора, с който е обвързан с [IFPEN]. Целта на подобна закрила би била да се гарантира на този клиент парична компенсация при нанесени вреди във връзка с неизпълнение (изцяло или частично) на договора“.

96      В следващите съображения от обжалваното решение Комисията извършва оценката на стойността на гаранцията за добро изпълнение или на тази за най-добро усилие и приема, че подобна гаранция налага максимална ставка от 5 % от получения оборот от покритата с гаранция услуга (съображения 223—225 от обжалваното решение). Комисията се опитва също да определи сред икономическите дейности на IFPEN услугите, които биха били покрити от „подобна гаранция“ (съображения 226—235 от обжалваното решение). В съображение 236 от обжалваното решение Комисията установява следното:

„[…] за упражняването на своите стопански дейности [IFPEN] се е ползвала от [реално] икономическо предимство, състоящо се в липсата на изплащане на премия, съответстваща на гаранция за добро изпълнение [или], най-малкото за най-доброто усилие, което тя е могла да предложи на своите клиенти по отношение на научноизследователските дейности, включително и на нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat в техните изключителни области на дейност. Като отчита спецификата на покрития риск и без да е по-специално в състояние да определи количествено точния размер на това предимство, Комисията счита при всички положения, че той не може да надвиши, услуга по услуга, година по година, сумите, поместени в таблица 5, която се съдържа в настоящото съображение […]“.

97      От цитираните в точки 95 и 96 по-горе съображения от обжалваното решение е видно, че предимството, от което се е ползвала IFPEN при отношенията ѝ с нейните клиенти, произтича от факта, че с оглед на свързаната със статута ѝ на EPIC неограничена държавна гаранция тя им предлага уверение, че няма да бъде обект на производство по несъстоятелност и че следователно винаги ще бъде в състояние да изпълни договорните си задължения или, ако тя не направи това, че ще бъдат обезщетени за това неизпълнение, докато при липса на такова уверение посочените клиенти биха били принудени да договорят с финансов посредник гаранция за добро изпълнение.

98      Както отбелязват Френската република и IFPEN, съображенията на Комисията за определяне на предимството, от което се е ползвала IFPEN при отношенията ѝ с нейните клиенти, се основават на предположението, че при нормалните пазарни условия клиентите на научноизследователските институти като IFPEN прибягват до гаранции за добро изпълнение или до гаранции за най-добро усилие, за да се защитят от риска от неплатежоспособност на техния съдоговорител, и че при наличието на гаранция като тази, от която се ползва IFPEN, клиентите на последната вече нямат нужда да прибягват до такава гаранция за добро изпълнение или за най-добро усилие.

99      С изключение обаче на становището на дружеството UOP Limited, съдържащо се в съображение 216 от обжалваното решение, според което „[…] в областта на лицензиране на технологии, област, която по своето естество е рискова, приобретателите са особено чувствителни по отношение на гаранциите, които техните доставчици са в състояние да им предоставят относно обезпечаване както на договорната, така и на извъндоговорната отговорност“, Комисията не посочва нито едно съображение, свързано с пазара, което да може да обоснове основателността на предположенията, обобщени в точка 98 по-горе.

100    Макар обжалваното решение действително да съдържа мотиви, свързани с гаранцията за най-добро усилие или с гаранцията за добро изпълнение, в съображения 221—236, трябва да се констатира, че с тях се цели единствено да се определи размерът на предполагаемото предимство, както е видно от препращането към мотивите в съображение 204 и сл. от обжалваното решение относно количественото определяне на предполагаемото предимство при отношенията между IFPEN и доставчиците ѝ. В това отношение следва да се отбележи, че в защитата си Комисията посочва, че гаранцията за най-добро усилие и гаранцията за добро изпълнение не могат да се приравнят на неограничената държавна гаранция в полза на IFPEN, чийто обхват е много по-широк от този на първите две гаранции, и че от обжалваното решение много ясно личи, че тя е използвала тези видове гаранции като средства за сравнение, за да получи възможно най-точна приблизителна стойност на предимството, предоставено на IFPEN с държавната гаранция при отношенията ѝ с нейните клиенти. Така Комисията уточнява, че в съображение 236 от обжалваното решение е разгледала в заключението на тази част от мотивите си възможността за количествено определяне на вече полученото предимство, а не възможността мярката да предостави предимство.

101    Ето защо трябва да се констатира, че съображенията на Комисията са хипотетични. Следва обаче да се отбележи, че в случая Комисията не може да обоснове тези съображения, като се позове на презумпцията за предимство, установена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217).

102    Всъщност следва да се отбележи, че решението на Комисията не съдържа предварителен анализ на икономическия и правния контекст на съответния пазар по смисъла на цитираната в точка 83 по-горе съдебна практика, който би позволил да се приеме за правдоподобно предположението за предимство в отношенията между IFPEN и нейните клиенти, аналогично на това, което съществува в отношенията между EPIC и банковите и финансовите институции, което впрочем Комисията изрично признава в съдебното заседание, както Общият съд припомня в точка 90 по-горе.

103    От това следва, че що се отнася до определянето на предимството, извлечено от IFPEN при отношенията ѝ с нейните клиенти от имплицитната неограничена държавна гаранция, която ѝ предоставя статутът ѝ на EPIC, Комисията не е изпълнила задължението си да докаже това предимство в съответствие с цитираната в точка 75 по-горе съдебна практика. Следователно в съображение 236 от обжалваното решение Комисията погрешно е заключила, че благодарение на разглежданата гаранция IFPEN се е ползвала от реално икономическо предимство, състоящо се в липсата на изплащане на премия, съответстваща на гаранция за добро изпълнение или, най-малкото, за най-доброто усилие, което предимство тя е могла да предложи на своите клиенти по отношение на научноизследователските дейности, включително на нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat в техните изключителни области на дейност.

104    Поради това няма основание да се разглеждат доводите, с които Френската република и IFPEN оспорват релевантността на използването на гаранциите за добро изпълнение или за най-добро усилие при определянето на размера на предимството, предоставено на IFPEN с разглежданата гаранция при отношенията ѝ с клиентите.

105    От всички гореизложени съображения следва, че що се отнася до наличието на предимство, което IFPEN е могла да извлече от разглежданата гаранция при отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, Комисията не е доказала обстоятелствата, за които носи тежестта на доказване, определена в цитираната в точка 75 по-горе съдебна практика.

 По предимството, свързано с отношенията на IFPEN с банковите и финансовите институции

106    В жалбата по дело T‑157/12 IFPEN поддържа, че не е извлякла никакво предимство от държавната гаранция във връзка с отношенията си с банковите и финансовите институции, което Комисията сама признава в съображение 199 от обжалваното решение. Поради това IFPEN твърди, че този въпрос не следва да се разглежда отново.

107    По дело T‑479/11 Френската република отбелязва също че в съображение 199 от обжалваното решение Комисията признава, че IFPEN не е извлякла реално икономическо предимство от статута си на EPIC в отношенията си с банковите и финансовите институции през периода от промяната на статута ѝ до 2010 г.

108    Освен това Френската република поддържа, че твърдението на Комисията в съображение 200 от обжалваното решение, което тя впрочем оспорва, според което в бъдеще би могло да се прояви действително икономическо предимство в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, не се основава на никакви доказателства.

109    В това отношение Френската република оспорва твърдението на Комисията в писмената защитата, че френските власти е трябвало да докажат, че считано от 1 януари 2011 г., условията за отпускане на заеми на IFPEN все още са били сходни с тези, които тя е получавала преди промяната на статута ѝ. Френската република поддържа, че такова доказване е невъзможно поради непредвидимия характер на икономическата обстановка. Френската република подчертава, че Комисията сама е признала, че не може да презумира бъдещото поведение на пазарните оператори.

110    В съдебното заседание от 8 октомври 2015 г. Френската република се позовава на член 12 от Закон 2010/1645 от 28 декември 2010 г. за планирането на публичните финанси за периода 2011—2014 г. (JORF от 29 декември 2010 г., стр. 22868), съгласно който „[н]езависимо от противоположни разпоредби на приложимите към тях текстове, не могат да сключват с кредитна институция заем, чийто срок е по-дълъг от дванадесет месеца, нито да емитират дългови ценни книжа, чийто срок на падежа надвишава тази продължителност, френските организации, принадлежащи към категорията на централното държавно управление по смисъла на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, с изключение на държавата, Касата за погасяване на социалния дълг, Касата за публичния дълг и Дружеството за придобиване на дялови участия на държавата“ и „съвместно постановление на министъра на икономиката и на министъра на държавния бюджет установява списък на организациите, за които се прилага тази забрана“. Според Френската република от тази разпоредба следва, че IFPEN не може да договаря с кредитна институция заем, чийто срок надвишава дванадесет месеца, което при всички положения изключва възможността в бъдеще да се материализира предимство в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции. Комисията прави възражение за недопустимост на този довод, като поддържа, че френските органи не са изтъкнали този закон по време на официалната процедура по разследване.

111    В становището си относно изводите, които следва да се изведат от решението в производството по обжалване, Френската република изтъква, че съдебната практика, на която се позовава Комисията, за да оспори допустимостта на довода, изведен от член 12 от Закона от 28 септември 2010 г., е ирелевантна с оглед на обективния и публичноправен характер на посочения закон. Освен това Френската република поддържа, че съгласно съдебната практика контролът, осъществяван от Общия съд, трябва да обхваща всички релевантни фактически обстоятелства, представени от жалбоподателя, независимо дали са настъпили преди или след обжалваното решение, независимо дали са били представени по-рано в рамките на административното производство или за първи път в рамките на жалбата, с която е сезиран Общият съд. В това отношение Френската република подчертава по-специално че тъй като нито наличието на презумпция за предимство, нито необходимостта да се обори тази презумпция в бъдеще са били обсъждани в хода на административното производство, тя не може да бъде упрекната, че не е уведомила Комисията за член 12 от Закона от 28 септември 2010 г.

112    Френската република добавя, че предвидената в член 12 от Закона от 28 септември 2010 г. забрана е възпроизведена в Закон 2014‑1653 от 29 декември 2014 г. за планиране на публичните финанси за периода 2014—2019 г. (JORF от 30 декември 2014 г., текст № 1), както и в Закон 2018‑32 от 22 януари 2018 г. за планиране на публичните финанси за периода 2018—2022 г. (JORF от 23 януари 2018 г., текст № 1). Френската република изтъква и Наредба от 4 септември 2018 г. за определяне на списъка на различните организации от централното управление, на които се забранява да сключват с кредитна институция заем за срок, по-дълъг от дванадесет месеца, или да емитират дългови ценни книжа, чийто падеж надвишава този срок (JORF № 230 от 5 октомври 2018 г., текст № 22).

113    В становището си относно изводите, които следва да се направят от решението в производството по обжалване, IFPEN поддържа, че Комисията сама е отхвърлила прилагането на презумпцията за предимство, изведена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), включително за в бъдеще. Това личало от съображение 200 от обжалваното решение, в което Комисията е приключила своя анализ на евентуалното предимство за IFPEN при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции, като е уточнила, що се отнася до отношенията след обжалваното решение, че Комисията „не може да предполага бъдещото поведение на пазарните оператори, нито развитието на тяхното възприемане на влиянието на държавната гаранция върху риска от неизпълнение от страна на публичноправната организация ФИП“. Според IFPEN този извод за неприлагане на презумпция се налага още повече поради това че в обжалваното решение Комисията не е достигнала до никакво ясно заключение относно наличието на предимство в полза IFPEN. Така, макар член 107 ДФЕС да задължава Комисията, която носи доказателствената тежест, да докаже предимство, а не възможност за предимство, тя само посочвала в съображение 199 от обжалваното решение, по отношение на миналото, потенциално предимство, което не е материализирано, а в съображение 200 от това решение изтъквала занапред невъзможността да се презумира бъдещото поведение на съответните оператори на пазара.

114    Във всеки случай IFPEN счита, че оборимата презумпция за предимство е оборена не само за миналото, както личи от анализа на разходите по заемите, които е сключила от промяната на статута ѝ до ноември 2018 г., но и за в бъдеще.

115    В това отношение IFPEN поддържа, че неправдоподобността на бъдещо предимство в нейна полза се потвърждава от всички особености на контекста, представени от френските власти на Комисията в хода на административната процедура. IFPEN се позовава на три конкретни обстоятелства. Първо, липсата на отражение на преобразуването ѝ в EPIC върху финансовото ѝ положение или условията за финансирането ѝ в съответствие с принципа на обща приемственост, закрепен в член 95‑VI от Закона от 13 юли 2005 г. Второ, отличното финансово управление на IFPEN, което се изразява в непрекъснато увеличаване на собствените ѝ ресурси. Трето, липсата на заем за повече от една година за последните пет години и наличието само на един заем за незначителна сума с падеж под една година, посочени в съображения 197 и 198 от обжалваното решение.

116    С доводи, сходни на изложените от Френската република, IFPEN поддържа, че неправдоподобността на бъдещо предимство в полза на IFPEN се доказва и от член 12 от Закона от 28 септември 2010 г.

117    Освен това според IFPEN не може да се поддържа, че заедно с Френската република са имали много възможности да уведомят Комисията за съществуването на този текст в хода на административното производство, тъй като същият е публикуван на 29 декември 2010 г., тоест повече от месец след отговора на френските власти на последното запитване за информация, отправено до тях в рамките на административното производство, нито че непредставянето на този текст в хода на административното производство се обяснявало с намерението да бъде използван в рамките на съдебно производство.

118    Накрая, според IFPEN доводът на Комисията, че член 12 от Закона от 28 декември 2010 г., макар да намалява структурно възможностите ѝ за заем, не бил пречка за възможността заем с висок размер да ѝ предостави предимство за една година, се оборва от данните, представени от три банкови институции.

119    В становището си относно изводите, които следва да се изведат от решението в производството по обжалване, Комисията изтъква, че Съдът е потвърдил, че тя не е била длъжна да доказва реалните последици, породени от гаранцията в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, доколкото съществува оборима презумпция, че тази гаранция представлява предимство в посочените отношения. Според Комисията от решението в производството по обжалване следва, че за да се обори тази презумпция, не е достатъчно да се констатира, че в миналото гаранцията не е имала никакви реални последици за отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, а трябва също да се докаже, че с оглед на икономическия и правния контекст, в които се вписва гаранцията, свързана със съответния статут на EPIC, последната по всяка вероятност няма да получи в бъдеще каквото и да било реално икономическо предимство от тази гаранция.

120    В съдебното заседание Комисията оспорва довода на IFPEN, че в обжалваното решение не е използвала презумпция относно предимството, свързано с отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции.

121    Освен това Комисията изтъква, че съгласно съдебната практика доводите на Френската република и на IFPEN, целящи да оборят тази презумпция за в бъдеще, трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото се основават на факти, настъпили след приемането на обжалваното решение или които не са били доведени до знанието ѝ от Френската република и IFPEN в хода на административното производство, въпреки че в рамките на същото е разменена обширна кореспонденция относно приложимото по отношение на IFPEN национално законодателство.

122    По-нататък Комисията оспорва доводите на Френската република и на IFPEN, в случай че се приемат за допустими, за това че член 12 от Закона от 28 декември 2010 г. може да обори презумпцията за предимство в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции за в бъдеще.

123    В това отношение следва да се отбележи, както Съдът е постановил в решението в производството по обжалване, само по себе си обстоятелството, че IFPEN се ползва с държавна гаранция, е било от естество да позволи на Комисията да се позове на презумпцията за предимство, изведена от Съда в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), като тази презумпция се основава на предположението, че благодарение на свързаната със статута ѝ гаранция EPIC се ползва или би могла да се ползва от по-изгодни финансови условия, отколкото обичайно съществуващите на финансовите пазари (решение в производството по обжалване, т. 116).

124    Следва също да се отбележи, че противно на твърденията на IFPEN, в случая Комисията действително е изложила съображения, основани на презумпция относно наличието на предимство при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции.

125    Така, на първо място, след като в съображения 196—198 от обжалваното решение разглежда данните, предоставени от Френската република, в съображение 199 от това решение Комисията заключава, че такова предимство не е могло да се реализира в периода от промяната на статута на IFPEN до 2010 г.

126    На второ място, в съображение 200 от обжалваното решение Комисията уточнява, че изводът, че държавната гаранция не е предоставила предимство на IFPEN при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции за разглеждания период, важи единствено за минали периоди, доколкото Комисията „не може да предполага бъдещото поведение на пазарните оператори, нито развитието на тяхното възприемане на влиянието на държавната гаранция върху риска от неизпълнение от страна на [IFPEN]“.

127    Отново в съображение 200 от обжалваното решение Комисията уточнява, че „в рамките на годишните доклади, които френските власти ще бъдат приканени да представят на Комисията за в бъдеще, ще бъде уместно [тези] власти да предоставят информация за нивата и условията на задлъжнялост на [IFPEN] и да докажат, че тези заеми са съобразени с пазарните условия, или да добавят брутния еквивалент на съответната помощ при оценката на максималните размери на последиците от гаранцията в съответствие с методология, аналогична на тази, описана в [обжалваното решение]“.

128    Така от съображение 200 от обжалваното решение следва, че Комисията имплицитно, но несъмнено е презумирала наличието на предимство при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, като е приела, че не може да изключи такова предимство за в бъдеще и вследствие на това е предвидила задължение за френските власти да докажат, че това предимство няма да се реализира и че ако се реализира, ще остане в рамките на допустимите максимални последици от гаранцията.

129    Следва да се припомни, че както Съдът уточнява в решението в производството по обжалване, за да се обори тази презумпция, трябва да се докаже, че с оглед на икономическия и правния контекст, в които се вписва гаранцията, свързана със съответния статут на EPIC, последната не е получила в миналото и по всяка вероятност няма да получи и в бъдеще каквото и да било реално икономическо предимство от тази гаранция (решение в производството по обжалване, т. 117).

130    В случая следва да се отбележи, че Комисията сама е констатирала в съображение 199 от обжалваното решение, че предимството при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции не е могло да се реализира в периода от преобразуването на IFPEN в EPIC до 2010 г. и поради това приема, че презумпцията за предимство е била оборена за миналото.

131    Ето защо трябва да се провери дали изтъкнатите от Френската република и IFPEN доводи могат да оборят презумпцията за предимство за в бъдеще при условията, установени от Съда в решението в производството по обжалване и припомнени в точка 129 по-горе.

132    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение относно държавни помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. решение от 23 ноември 2017 г., SACE и Sace BT/Комисия, C‑472/15 P, непубликувано, EU:C:2017:885, т. 76 и цитираната съдебна практика).

133    Следователно трябва да се отхвърлят като недопустими доводите на IFPEN, изведени от анализ на условията за финансиране, които са ѝ били предоставени от банковите институции между 2011 г. и 2018 г., както и от действията, предприети от IFPEN пред банките, за да докаже, че през 2016 г. ѝ е била предоставена краткосрочна кредитна линия при пазарни условия, тъй като тези доводи се основават на данни, които са последващи спрямо момента та приемането на обжалваното решение. Същото се отнася и за довода на Френската република, че забраната за някои публични образувания да сключват с кредитна институция заем, чийто срок е по-дълъг от дванадесет месеца, установена с член 12 от Закона от 28 декември 2010 г., систематично е била възпроизвеждана в законите за планиране на публичните финанси, приети след обжалваното решение.

134    Що се отнася до довода на Френската република, изведен от член 12 от Закона от 28 декември 2010 г., следва да се припомни, че съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (вж. решение от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия, T‑53/16, EU:T:2018:943, т. 223 и 224 и цитираната съдебна практика).

135    В това отношение обаче трябва да се припомни също, че съгласно съдебната практика Комисията не може да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които са могли да бъдат, но не са ѝ били представени в хода на административното производство, тъй като Комисията не е длъжна да преценява служебно и въз основа на предположения какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени (вж. решение от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия, T‑53/16, EU:T:2018:943, т. 223 и цитираната съдебна практика).

136    В случая следва да се отбележи, че страните приемат за безспорно, че Френската република и IFPEN не са посочили тази разпоредба на Комисията в хода на официалната процедура по разследване и че от преписката не е видно Комисията да е била запозната с въпросната разпоредба към момента на приемане на обжалваното решение.

137    Ето защо следва да се приеме, че доводът на Френската република, изведен от член 12 от Закона от 28 декември 2010 г., трябва да се отхвърли като недопустим.

138    Тази констатация не може да бъде оборена от доводите на Френската република.

139    Първо, следва да се отбележи, че цитираната от Френската република съдебна практика, изведена от решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38), в случая е неотносима.

140    Всъщност в точка 72 от решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38), Съдът действително е постановил, че обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията относно производства по прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите основания и предвид всички доказателства, представени от жалбоподателите, независимо дали предхождат или следват по време приетото решение и дали са предоставени предварително в рамките на административната процедура или, за първи път, в рамките на съдебното производство пред Общия съд, доколкото тези доказателства са относими към контрола за законосъобразността на решението на Комисията (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72).

141    От самия текст на точка 72 от решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38), изложен по-горе, обаче следва, че тази съдебна практика се отнася до контрола за законосъобразност на решенията, приети на основание членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, а не до контрола за законосъобразност на решенията, приети на основание член 107 ДФЕС.

142    Второ, Френската република не може да твърди, че следва да ѝ бъде разрешено да се позове пред Общия съд на текста на член 12 от Закона от 28 януари 2010 г., за да обори презумпцията за предимство на IFPEN при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции, с единствения мотив, че не е могла да се позове на тази разпоредба на етапа на официалната процедура по разследване, тъй като в рамките на последната не е обсъждана посочената презумпция.

143    Всъщност следва да се отбележи, че в решението за започване на официалната процедура по разследване Комисията е посочила, че независимо от дадените от френските власти обяснения, предвид характеристиките на държавната гаранция, от която се ползва IFPEN поради статута ѝ на EPIC, Комисията не може да изключи факта, че IFPEN се ползва от икономическо предимство, свързано с възможността държавата да действа като краен гарант. Комисията уточнява също, че това предимство произтича от по-благоприятна оценка от кредиторите на риска при погасяване на кредита поради наличието на неограничена държавна гаранция и че то може да се изрази в по-добри условия на кредитиране. От това следва, че Френската република, която е участвала в официалната процедура по разследване, е трябвало да представи данните, които според нея могат да поставят под въпрос преценката на Комисията в решението за започване на посочената процедура относно наличието на икономическо предимство в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции, включително евентуално текста на член 12 от Закона от 28 декември 2010 г.

144    Във всички случаи, дори да се предположи, че Френската република може да се позове на текста на член 12 от Закона от 28 декември 2010 г. в рамките на настоящото производство, налага се изводът, че сама по себе си тази разпоредба не може да обори презумпцията за предимство при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции към датата, на която Комисията е приела обжалваното решение.

145    Всъщност член 12, параграф 1 от Закона от 28 декември 2010 г. гласи, че „[н]езависимо от противоположни разпоредби на приложимите към тях текстове, не могат да сключват с кредитна институция заем, чийто срок е по-дълъг от дванадесет месеца, нито да емитират дългови ценни книжа, чийто падеж надвишава този срок, френските организации, принадлежащи към категорията на централното държавно управление по смисъла на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, с изключение на държавата, Касата за погасяване на социалния дълг, Касата за публичния дълг и Дружеството за придобиване на дялови участия на държавата“ и че „съвместно постановление на министъра на икономиката и на министъра на държавния бюджет установява списък на организациите, за които се прилага тази забрана“.

146    В този смисъл следва да се отбележи, че обратно на поддържаното от Френската република в съдебното заседание, единствено позоваването на категорията на централното държавно управление по смисъла на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ОВ L 310, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 2, стр. 3) не позволява да се направи извод, че тази разпоредба е приложима към IFPEN, доколкото посочената разпоредба предвижда, че списъкът на организациите, към които следва да се прилага, ще бъде съставен с министерско постановление.

147    Важно е впрочем да се подчертае, че в отговор на поставен от Общия съд въпрос Френската република е уточнила, че IFPEN е включена в списъка на френските организации, попадащи в категорията на централните административни органи, посочени в член 12 от Закона от 28 декември 2010 г., който списък е приложен към постановлението от 28 септември 2011 г., установяващо списък на посочените организации, за които се прилага забраната да сключват с кредитна институция заем, чийто срок е по-дълъг от дванадесет месеца, и да емитират дългови ценни книжа, чийто срок на падеж надвишава тази продължителност (JORF № 232 от 6 октомври 2011 г., стр. 16907).

148    Що се отнася до довода на IFPEN, че особеностите на контекста, представени от френските власти на Комисията в хода на административното производство и припомнени в точка 115 по-горе, били достатъчни за оборване на презумпцията за предимство в отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции за в бъдеще, следва да се отбележи, както прави Комисията, че тези обстоятелства, които се отнасят до минали периоди, не са били достатъчни, за да се изключи наличието на предимство в бъдеще, доколкото уставът на IFPEN съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за последната да сключва договори за заем без ограничения на срока и размера.

149    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че Френската република и IFPEN не са успели да оборят презумпцията за предимство при отношенията между IFPEN и банковите и финансовите институции за в бъдеще.

150    Ето защо трябва да се заключи, че Комисията основателно е приела, че държавната гаранция, от която се ползва IFPEN поради статута ѝ на EPIC, ѝ предоставя икономическо предимство.

151    При това положение, независимо от констатацията в точка 105 по-горе, че Комисията не е доказала наличието на предимство, което IFPEN е могла да извлече от имплицитната неограничена държавна гаранция при отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, следва да се отхвърлят по същество основанията, с които се твърди нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и които се отнасят до наличието и изчисляването на предимството в полза на IFPEN.

 По основанията, с които се твърди нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и които се отнасят до прехвърлянето на предимството към дъщерните дружества на IFPEN — Axens и Prosernat

152    Доводите относно прехвърлянето на предимството, от което според твърденията на Комисията се е ползвала IFPEN поради присъщата за статута ѝ на EPIC имплицитна неограничена държавна гаранция, към нейните частноправни дъщерни дружества Axens и Prosernat, са изложени във втората част от второто основание на жалбата по дело T‑157/12 и във втората част на третото основание на жалбата по дело T‑479/11.

153    IFPEN и Френската република поддържат, че Комисията не е доказала надлежно прехвърлянето на икономическото предимство, от което твърди, че се е ползвала IFPEN поради разглежданата държавна гаранция, към нейните частноправни дъщерни дружества Axens и Prosernat.

154    В това отношение IFPEN твърди, че мотивите на обжалваното решение са непълни. Освен това тя поддържа, че доколкото във всяко от решенията си Комисията е длъжна да разгледа конкретните факти по случая, подходът ѝ да основе съображенията си в обжалваното решение на аналогия със съображенията, приложени в Решение C(2005) 5412 окончателен на Комисията от 21 декември 2005 г. година относно държавна помощ № 531/2005, Франция — Мерки, свързани със създаването и функционирането на Banque Postale (наричано по-нататък „решение Banque postale“), е неподходящ и необоснован. Във връзка с това отношение IFPEN отбелязва, че посоченото решение отчита особената структура на функционирането на групата La Poste, която се различава от тази на групата IFPEN, и че научното естество на дейностите на IFPEN и на нейните дъщерни дружества не може да се сравнява с пощенските дейности. Освен това IFPEN изтъква, че от съображение 246 от обжалваното решение е видно, че като не е открила в счетоводството ѝ следи от прехвърляне на предимството, Комисията е основала доказването на това прехвърляне единствено на презумпцията, че предимството е било прехвърлено чрез неплащане от страна на дъщерните дружества на разходите, свързани с покритието с държавната гаранция на дейностите, осъществени за тяхна сметка от IFPEN.

155    Според Френската република, от една страна, Комисията е допуснала грешка при тълкуването на решение Banque postale, а от друга страна, е пренебрегнала факта, че предоставените от IFPEN услуги и осъществената научноизследователска дейност са били фактурирани въз основа на понесените от IFPEN разходи, увеличени с марж, така че търговските отношения между IFPEN и нейните дъщерни дружества са били установени при нормални пазарни условия. Френската република изтъква също, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, като е приела, че съображенията, които е следвала в Решение 2009/157/ЕО, са приложими към всички отношения между IFPEN и нейните дъщерни дружества, въпреки че е трябвало да се ограничи само до отношенията, установени в рамките на изключителните споразумения, договорени между IFPEN и нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat.

156    Освен това според Френската република, обратно на поддържаното от Комисията, от разпоредителната част на обжалваното решение следва, че въпросът за прехвърлянето на предимството на дъщерните дружества е неразделна част от посоченото решение.

157    Комисията поддържа, че въпросът за прехвърлянето на предимството е субсидиарен спрямо доказването на наличие на държавна помощ в полза на IFPEN, произтичаща от статута на EPIC, и може да има за цел само частична отмяна на обжалваното решение, а именно в частта относно прехвърлянето на помощта на дъщерните дружества. Според Комисията въпросът за евентуалното прехвърляне на предимството на дъщерните дружества на IFPEN може да се отдели от предварителния въпрос за наличието на предимство в полза на IFPEN.

158    Освен това Комисията оспорва доводите на Френската република и на IFPEN и иска настоящите основания да бъдат отхвърлени.

159    В самото начало следва да се припомни, че член 1, параграф 4 от обжалваното решение се отнася до покритието с държавната гаранция на дейностите по трансфер на технологии, осъществявани от IFPEN в областите, предвидени в изключителните споразумения, сключени с Axens и Prosernat.

160    Следва да се отбележи, че както е видно от съображения 249 и 250 от обжалваното решение, икономическото предимство в изключителните области на дейност на дъщерните дружества Axens и Prosernat, изведено от покритието с предоставената на IFPEN държавна гаранция, е избирателно предимство, доколкото позволява на дъщерните дружества да се ползват от достъп до технологията и човешките и материалните ресурси на IFPEN при по-благоприятни от конкурентите им условия.

161    Следователно доказването на прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat е необходимо, за да се квалифицира мярката по член 1, параграф 4 от обжалваното решение като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

162    Следва също така да се припомни, че член 1, параграф 5 от обжалваното решение се отнася до покритието с държавна гаранция на научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на дъщерните дружества.

163    Следва да се отбележи, че по дефиниция квалифицирането на тази мярка като държавна помощ не предполага доказването на прехвърляне на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, що се отнася до научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на дъщерните ѝ дружества извън областите, предвидени в изключителните споразумения.

164    За сметка на това е важно да се подчертае, че доказването на прехвърлянето на предимството на IFPEN към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat е определящо за квалифицирането като държавна помощ на покритието с държавна гаранция на научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на посочените дъщерни дружества в областите, предвидени в сключените с последните изключителни споразумения. Всъщност в последния случай получателите на помощта са именно дъщерните дружества на IFPEN, Axens и Prosernat, тъй като поради изключителните споразумения тези дейности могат да бъдат извършвани от IFPEN само за тяхна сметка.

165    От това следва, както по същество изтъква Комисията, че основанието, изведено от липсата на доказателства за прехвърлянето на предимството, трябва да се отхвърли като неотносимо, доколкото с него се оспорва квалификацията като държавна помощ на мярката, посочена в член 1, параграф 5 от обжалваното решение, тъй като тя се отнася до покритието с държавна гаранция на научните изследвания по договор и услугите, предоставяни от IFPEN както за сметка на трети лица, така и за сметка на дъщерните дружества извън приложното поле на изключителните споразумения.

166    Именно с оглед на тези съображения следва да се преценят твърденията на Френската република и на IFPEN.

167    Първо, що се отнася до твърдението на IFPEN, че Комисията неправилно е основала доказването на прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat на неподходяща аналогия със съображенията, приложени в решение Banque postale, и следователно не изпълнила задължението си за мотивиране, следва да се отбележи, че то изхожда от погрешно съждение.

168    Така в съображение 240 от обжалваното решение Комисията уточнява, че „като се отчита липсата във френското право на обща отговорност на акционера във връзка с неговите дъщерни дружества в групите от дружества, няма причина да се счита, че [IFPEN] и следователно френската държава могат да бъдат отговорни за изплащането на вземанията на трети лица по отношение на стопанските дейности на Axens и Prosernat, в частност при хипотезата, при която […] последните биха били предмет на съдебна ликвидация“.

169    Така Комисията изключва възможността Axens и Prosernat да се ползват от пряко прехвърляне на предимството, от което се твърди, че се е ползвала IFPEN в отношенията ѝ с нейните кредитори.

170    В съображения 241—247 от обжалваното решение обаче Комисията приема, че Axens и Prosernat са се ползвали от непряко прехвърляне на въпросното предимство поради следните мотиви:

„(241)      Въпреки това е уместно да се отбележи, че въпреки че в горепосоченото решение [Banque postale] е счела […], че в качеството си на акционерно дружество La Banque Postale продължава да [е подчинено] на общия правен режим в областта на оздравяването и съдебната ликвидация и следователно не се ползва, за своя собствена сметка, от неограничена държавна гаранция, Комисията [все пак е разгледала] въпроса за евентуално прехвърляне към дъщерното дружество на последиците от държавна гаранция, отпусната на [неговия] единствен акционер.

242)            По-конкретно Комисията е счела, че организацията на функциониране на групата води до извода за [смесване] между акционера (La Poste) и дъщерното дружество (La Banque postale), което се дължи на комбинирания ефект на: i) използването от дъщерното дружество на материални и човешки ресурси, осигурени от нейното дружество майка, и ii) възнаграждение за тези ресурси въз основа на разходите, извършени от дружеството майка, така че в случай на икономическо предимство, при което се понижават цените на La Poste, изплатеното възнаграждение от La Banque Postale на нейното дружество майка ще намалее съответно, водейки до прехвърляне (най-малкото частично) на това икономическо предимство към дъщерното дружество.

243)            По същия начин в горепосоченото решение C‑51/05 Комисията е счела, че съществува известна порьозност, по-специално в избора на таксуване, практикуван от публичноправната организация ФИП за услугите, предоставяни на Axens и Prosernat в тяхната изключителна област на дейност, така че междугруповите търговски отношения не биха се подчинявали на пазарната логика, а откриват обратно възможността за кръстосано субсидиране на стопанските дейности на дъщерните дружества с публичните средства, предоставени на дружеството майка […].

(244)            В горепосоченото дело относно La Banque postale, Комисията е счела за необходимо френските власти да поемат ангажименти, чрез които се позволява установяването на механизъм, който да неутрализира на ниво дъщерно дружество евентуално съществуващите предимства за дружеството майка[…].

(245)            В конкретния случай френските власти са поели задължението по отношение на условията за заем на дъщерните дружества на публичноправната организация ФИП (Axens, Beicip-Franlab, Prosernat) да отбелязват писмено в договора за финансиране (за всеки, обхванат от договора инструмент) при всяка операция, че „съгласно френското право (по-специално нуждата от изрично законово разрешение за всяка гаранция), настоящата операция по финансиране няма да се ползва от никаква гаранция от каквото и да е естество, пряка или непряка, от страна на държавата“.

(246)            Що се отнася до използването на човешки и материални ресурси от дъщерните дружества, предоставени от дружеството майка, както Комисията посочва това в горепосоченото решение C‑51/05, „ако има субсидиране на стопанските дейности, то произтича от равнището на възнагражденията, заплащани от съответните дъщерни дружества на дружеството майка и се отразява в счетоводството на ФИП“ […]. Впрочем при проучването на счетоводството на публичноправната организация ФИП единствените ценови елементи, които не бяха взети предвид от Комисията, за 2006 г. в горепосоченото решение C‑51/05, и за следващите години в годишните доклади, предоставени от френските власти, са тези, които се отнасят до покритието, като неограничена гаранция, на предоставените от публичноправната организация ФИП услуги на нейните дъщерни дружества. Премията, съответстваща на гаранцията за добро изпълнение или поне на най-доброто усилие, не е платена на държавата и не е могла също така да бъде калкулирана в предоставените на дъщерните дружества услуги.

(247)            Следователно има основание да се счита, че икономическото предимство, възникнало за публичноправната организация от законовата гаранция, е било прехвърлено към нейните частноправни дъщерни дружества Axens и Prosernat“.

171    Освен това в съображение 269 от обжалваното решение Комисията уточнява, че „[т]арифирането на научните изследвания по договор на [IFPEN] е установено въз основа на тяхната пълна себестойност, към която се прилага марж, чийто процент варира спрямо резултата от преговорите с клиента […], и че „[к]ато се отчете това, единственият ценови елемент, който изглежда, че не е взет предвид от [IFPEN], съответства точно на премията за покритие на гаранцията за добро изпълнение (или най-доброто усилие) на [IFPEN]“.

172    От посочените по-горе съображения е видно, че доказването на прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat се основава на констатацията за занижаване на цените на услугите на IFPEN за посочените дъщерни дружества, което произтича, от една страна, от Решение 2009/157, в което Комисията е констатирала наличието на порьозност, по-специално в изключителните области на дейност на Axens и Prosernat, позволяваща кръстосани субсидии за 2006 г., и от друга страна, от обстоятелството, че в годишните доклади за 2007—2009 г., представени от френските власти като доказателство за това, че прилаганите цени за извършените от IFPEN услуги за сметка на дъщерните ѝ дружества, съответстват на пазарните цени, не е отчетено, че IFPEN не е фактурирало на дъщерните си дружества в качеството им на клиенти покритието на посочените услуги от държавната гаранция, от която същото се ползва поради статута си на EPIC.

173    От това следва, че обратно на твърденията на IFPEN, Комисията не е основала доказването на прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat само на аналогия със съображенията, изложени в решението Banque postale, а е взела предвид специфичните обстоятелства във връзка с вътрешните отношения в групата IFPEN.

174    В това отношение следва да се отхвърли като неотносимо и твърдението на Френската република, че Комисията е тълкувала неправилно решение Banque postale.

175    Второ, предвид съдържащата се в точка 172 по-горе констатация относно съображенията, изтъкнати от Комисията за доказване на прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, следва да се отхвърли като необоснован и доводът на IFPEN, че Комисията е основала посоченото доказване единствено на презумпцията за прехвърляне на предимството чрез нефактуриране на разходите, свързани с покритието с държавната гаранция на услугите, извършвани от IFPEN за сметка на дъщерните ѝ дружества.

176    Трето, що се отнася до довода на Френската република, че по същество Комисията не е можела да се позове на Решение 2009/157, за да докаже прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към дъщерните ѝ дружества в рамките на научните изследвания по договор и на предоставянето на услуги от IFPEN за сметка на посочените дъщерни дружества извън изключителните области на дейност на последните, следва да се приеме, че тъй като не се отнася до прехвърлянето на предимството в областите, обхванати от изключителните споразумения, той трябва да бъде отхвърлен като неотносим поради изложената в съображение 165 по-горе причина.

177    Четвърто, Френската република упреква Комисията, че не е взела предвид обстоятелството, че услугите и научните изследвания по договор са фактурирани от IFPEN на дъщерните ѝ дружества при пазарни условия.

178    В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че Комисията е взела предвид това обстоятелство с оглед на доказването на прехвърляне на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat извън обхвата на изключителните области на дейност на последните. Както отбелязва Комисията в своята писмена защита, от съображение 269 от обжалваното решение следва, че макар представеното от френските власти описание на начина на определяне на цените на IFPEN да доказва, че за научни изследвания по договор, извършени от IFPEN извън обхвата на нейните изключителни отношения с дъщерните ѝ дружества, цените са определени въз основава на пълната себестойност на тези научни изследвания, към която се прилага марж, то обаче не споменава рискова премия, изплатена на държавата срещу неограничената ѝ гаранция.

179    От друга страна, както също изтъква Комисията, от съображение 246 от обжалваното решение е видно, че по отношение на доказването на прехвърляне на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat в изключителната им област на дейност, Комисията се е основала на Решение 2009/157, от чиито съображения 146 и 147 е видно, че възнагражденията, изплатени от Axens и Prosernat на IFPEN за предоставените услуги в техните изключителни области, са по-ниски от себестойността на тези услуги, което води до прехвърляне на държавна помощ. Следва да се отбележи, че Френската република не е оспорила Решение 2009/157 и освен това не е поставила под въпрос съдържащите се в него изводи относно възнагражденията, изплатени от Axens и Prosernat на IFPEN за услугите, предоставени в изключителните им области на дейност в рамките на настоящото производство.

180    Ето защо трябва да се отхвърли като неоснователно твърдението на Френската република, че Комисията не е отчела обстоятелството, че услугите и научните изследвания по договор са фактурирани от IFPEN на дъщерните ѝ дружества по пазарни цени.

181    С оглед на гореизложените съображения следва да се отхвърлят по същество основанията, изведени от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и свързани с прехвърлянето на предимството, от което се ползва IFPEN, към нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat.

 По основанието, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и свързано с наличието на прехвърляне на държавни ресурси

182    С довод, изложен в третата част от второто основание на жалбата по дело T‑157/12, IFPEN поддържа за изчерпателност, че не съществува достатъчна връзка между предимството, от което се ползва, и прехвърлянето на държавни ресурси, произтичащи от неограничената гаранция. Независимо дали става въпрос за отношенията с доставчиците или с клиентите ѝ, връзката между твърдяното намаляване на цените или твърдяното прибягване до гаранцията за добро изпълнение, от една страна, и прехвърлянето на държавни ресурси, от друга страна, била обективно изкуствена и изградена изцяло върху хипотетични конструкции, които не почиват на никакви обективни данни.

183    В това отношение следва да се отбележи, че макар доводите на IFPEN да са изложени в частта от жалбата ѝ, която се отнася до наличието на предимство, те са свързани с друго условие за наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а именно използването на държавни ресурси.

184    Освен това следва да се отбележи, че тези доводи се отнасят само до отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти.

185    Поради това, след като в точка 105 по-горе Общият съд констатира, че Комисията не е доказала, че имплицитната неограничена държавна гаранция в полза на IFPEN е предоставила или е можела да предостави предимство единствено в полза на IFPEN при отношенията ѝ с нейните доставчици и клиенти, настоящото основание следва да се отхвърли като неотносимо.

 По основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

186    Доводите относно нарушението на принципа на пропорционалност са изложени от IFPEN в петото основание от жалбата ѝ по дело T‑157/12.

187    Тези доводи са изложени в две части. С първата част IFPEN по същество твърди, че доколкото Комисията не е успяла да представи обективно доказателство за наличието на имплицитната и неограничена държавна гаранция в полза на EPIC и следователно е основала съображенията си на поредица от непроверени предположения, изискването при учредяването на EPIC систематично да се налага задължение за предварително уведомяване, а впоследствие и за поредица административни доклади с оглед на съвместимостта, е непропорционално. Нарушението на принципа на пропорционалност било още по-очевидно, като се има предвид, от една страна, че принципите, приложими към EPIC, предхождат Договора от Рим и френското правителство изтъква солидна правна аргументация, за да докаже погрешния характер на тезата на Комисията, и от друга страна, че френското правителство предлага надлежно разрешение, за да разсее съмненията на Комисията относно наличието на гаранция в полза на EPIC, а именно да се измени Декретът за прилагане на Закона от 16 юли 1980 г.

188    С втората част IFPEN изтъква, че обжалваното решение налага на френските органи, а следователно и на самата нея спазването на определен брой задължения, които са явно непропорционални както по отношение на преследваната цел, така и с оглед на много ограничения обхват в нейния случай на последиците от статута на EPIC.

189    Така, на първо място, IFPEN отбелязва, че обжалваното решение налага на френските органи, а следователно и на самата нея, да представят всяка година, считано от 1 януари 2010 г. до изтичане на срока на действие на изключителните споразумения, годишен финансов доклад, който включва изброените в член 5 от това решение елементи. Според IFPEN обаче, от една страна, изискването на Комисията да включи в годишния доклад оценка на максималното въздействие на твърдяната неограничена гаранция, съответстващи на по-благоприятната оценка на доставчиците на риска от неизпълнение от страна на IFPEN и на неплащането на премия за предполагаема гаранция за добро изпълнение, води до разхищаване на собствените ѝ ресурси, въпреки че това упражнение е напълно изкуствено и не съответства на икономическата реалност. Фактът, че такъв „максимум“ не съществува в счетоводните документи на IFPEN и че вече няколко години Комисията не е в състояние да намери приемливи ставки за сравнение, потвърждавал прекалено изкуствения и дори нереалистичен характер на всяко предложение за „максимум“. От друга страна, IFPEN отбелязва, че между датата на приемане на обжалваното решение и датата на подаване на настоящата жалба френските органи са нотифицирали в съответствие с член 3, параграф 2 от Решение 2009/157 подновяването на споразуменията за промишлени изследвания между нея и дъщерните ѝ дружества Axens и Prosernat в изключителните области на дейност на последните. Според IFPEN обжалваното решение поставя цялостното му спазване като изрично условие за положителна оценка на съвместимостта на възобновените споразумения. На практика обаче обжалваното решение задължавало френските власти да представят годишен доклад до края на действието на изключителните споразумения, тоест за срок от десет години, което било явно непропорционално с оглед на целта за контрол на държавна помощ, чието съществуване може основателно да се постави под съмнение.

190    На второ място, IFPEN упреква Комисията, че е наложила на френските власти да включат в договорите на IFPEN посочените в член 9 от обжалваното решение клаузи, което представлявало изключително ограничителна и още по-малко обоснована мярка, тъй като Комисията заключила, че е налице държавна помощ въз основа на поредица от непотвърдени предположения и явни грешки в преценката.

191    Що се отнася до първата част от настоящото основание, следва да се отбележи, че тя изхожда от съждението, че Комисията не е доказала, че статутът на EPIC предоставя на IFPEN имплицитна и неограничена държавна гаранция.

192    Трябва да се припомни, от една страна, че в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), Съдът е постановил, че за да се докаже наличието на подобна гаранция, която не произтича изрично от текста на закон или договор, Комисията може да се основе на метода на съвкупността от сериозни, точни и съвпадащи улики, за да провери дали във вътрешното право съществува действително задължение за държавата да ангажира собствените си ресурси за покриване на загубите на неплатежоспособно EPIC и следователно в съответствие с постоянната съдебна практика — достатъчно конкретен икономически риск за обременяване на държавния бюджет с тежести (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 65).

193    От друга страна, следва също да се припомни, че в отговор на въпрос на Общия съд относно последиците, които трябва да се изведат за настоящия спор от решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217), IFPEN уточнява в писмото си от 5 май 2014 г., че счита изложените в точка 192 по-горе съображения за приложими в случая и че поради това се отказва от първото си основание, изведено от грешка при прилагане на правото, с което твърди, че Комисията е надвишила правомощията, които са ѝ признати за тълкуване на националното право в рамките на законодателството относно държавните помощи.

194    От това следва, че първата част от настоящото основание, доколкото не е била оттеглена от IFPEN, трябва да се отхвърли по същество.

195    Що се отнася до втората част от настоящото основание, IFPEN твърди, че задълженията, наложени на Френската република, и непряко, на самата нея с член 5 и член 9, параграфи 1—3 от обжалваното решение, са непропорционални.

196    Най-напред следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, EU:C:2007:296, т. 45).

197    В случая следва да се отбележи, че съгласно член 4 от обжалваното решение, считано от 1 януари 2010 г. и до изтичането на срока на действие на изключителните споразумения между IFPEN и нейните дъщерни дружества Axens и Prosernat, посочената в член 1, параграф 4 от същото решение мярка представлява държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар, при условие че са спазени условията, предвидени в членове 5 и 6 от посоченото решение.

198    Съгласно член 5, параграф 1 от обжалваното решение „[г]одишният финансов доклад, посочен в член 4, параграф 2 от решение C‑51/05, освен вече споменатите елементи в член 5, параграф 1 от същото решение съдържа и изброените елементи в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член“.

199    Член 5, параграф 2 от обжалваното решение гласи, че „[в] годишния финансов доклад се посочва[т] размерът, лихвеният процент и договорните условия на сключените от [IFPEN] заеми по време на съответния годишен период, както и оценка на брутния еквивалент на помощта на евентуалната лихвена отстъпка, свързана с държавната гаранция, освен ако се докаже, че тези договори за заем са в съответствие с обичайните пазарни условия или чрез сравнение на техните условия с условията, получавани от [IFPEN] преди промяната на статута ѝ, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията“.

200    Член 5, параграф 3 от обжалваното решение предвижда, че „[в] годишния финансов доклад се посочва[т] размерът на стоките и услугите, получени от [IFPEN] от доставчиците за осъществяването на икономическите услуги, посочени в член 1, параграфи 4 и 5 от настоящото решение, през съответния годишен период, както и максимална оценка на брутния еквивалент на помощта, произтичаща от по-благоприятната оценка на доставчиците за риска от неизпълнение на задълженията на предприятието“ и че „[т]ази оценка се прави или чрез прилагане на фиксирана ставка от 2,5 % към размера на реализираните придобивки, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията“.

201    Съгласно член 5, параграф 4 от обжалваното решение „[в] годишния финансов доклад се посочва[т] размерът на стопанските дейности, посочени в член 1, параграфи 4 и 5 от настоящото решение, осъществени от [IFPEN] през съответния годишен период, както и максималната оценка на брутния еквивалент на помощта, произтичаща от неплащането на премия, съответстваща на гаранцията за добро изпълнение, или поне за най-доброто усилие, предложено на получателите на същите тези икономически услуги“ и че „[т]ази оценка се прави или чрез прилагане на фиксирана ставка от 5 % върху размера на предоставените услуги, или въз основа на по-точна методология, предварително одобрена от Комисията“.

202    От тези разпоредби следва, че член 5 от обжалваното решение по същество налага на IFPEN задължения, насочени към проверка на съвместимостта с вътрешния пазар на предоставената ѝ от държавата помощ. Той задължава тази организация да предоставя на Комисията на годишна база данни относно условията на сключените от нея договори за заем, стойността на стоките и услугите, които е придобила от доставчиците, за да извършва икономическата си дейност, заедно с максимална оценка на еквивалента на помощта, и накрая, стойността на извършените от нея икономически дейности заедно с максимална оценка на еквивалента на помощта.

203    В това отношение следва да се отбележи, че когато дадена държавна мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, за нея се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС. Само по себе си задължението да се предостави на Комисията информацията, която ѝ е необходима, за да прецени съвместимостта на дадена помощ, не може да се счита за противоречащо на принципа на пропорционалност.

204    Освен това следва да се отбележи, както изтъква Комисията, че с наложените на IFPEN задължения се възпроизвеждат задълженията, които са ѝ наложени с Решение 2009/157, което не е оспорено нито от IFPEN, нито от Френската република.

205    На следващо място трябва да се отбележи, както посочва и Комисията, че предаването на годишен доклад в рамките на схема за помощ е обичайна практика, пропорционална на целта за контрол върху държавните помощи.

206    В случая обаче следва да се отбележи, че макар наложеното с член 5, параграф 2 от обжалваното решение задължение да е свързано с презумпцията за предимство в полза на IFPEN при отношенията ѝ с банковите и финансовите институции, за която Общият съд констатира, че правилно е била използвана от Комисията, за да квалифицира мярката по член 1, параграф 4 от същото решение като държавна помощ, това не важи за задълженията, наложени с член 5, параграфи 3 и 4 от това решение.

207    Трябва да се констатира, че наложените с тези разпоредби задължения се отнасят до твърдяното предимство в полза на IFPEN при отношенията ѝ с доставчиците и клиентите, по отношение на което Общият съд приема в точка 105 по-горе, че Комисията не е доказала съществуването му. От това следва, че такива задължения по дефиниция не могат да се считат за подходящи и необходими по смисъла на припомнената в точка 196 по-горе съдебна практика.

208    На следващо място трябва да се отбележи, че член 9, параграфи 1—3 от обжалваното решение задължава френските органи по същество да включат в сключените от IFPEN договори клауза за изключване на отговорността на държавата, а в договорите, сключени от дъщерните дружества на IFPEN — клауза, която изключва отговорността на последната, както и тази на държавата.

209    В това отношение обаче IFPEN изтъква само, че задължението за включване на клаузите за липса на отговорност е особено обвързващо за нея, без да обяснява защо различните клаузи, посочени в член 9 от обжалваното решение, в случая не са необходими или подходящи.

210    Ето защо подобно оплакване следва да се отхвърли като недопустимо с оглед на съдебната практика, съгласно която по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 76, буква г) от Процедурния правилник, исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това изложение следва да бъде достатъчно ясно и точно, за да даде възможност на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. Поради това исковата молба или жалбата трябва изрично да посочва в какво се състоят основанията на иска или жалбата, така че само абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник. Аналогични са изискванията при излагане на твърдение за нарушение в подкрепа на основание (вж. решение от 7 юни 2018 г., Winkler/Комисия, T‑369/17, непубликувано, EU:T:2018:334, т. 53 и цитираната съдебна практика).

211    Поради това втората част от настоящото правно основание, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност, следва да се уважи, доколкото се отнася до член 5, параграфи 3 и 4 от обжалваното решение, и да се отхвърли като недопустима в останалата ѝ част.

212    От това следва, че жалбата на IFPEN по дело T‑157/12 трябва да бъде частично уважена.

213    Тъй като всички изтъкнати от Френската република правни основания са отхвърлени, жалбата по дело T‑479/11 следва да се отхвърли.

 Относно обхвата на отмяната

214    Като главно искане IFPEN иска отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, а при условията на евентуалност — отмяна на опорочените части от разпоредителната част на посоченото решение.

215    В това отношение следва да се отбележи, че уваженото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, се отнася единствено до условията за съвместимост на мерките, квалифицирани като държавна помощ в член 1, параграф 4 от обжалваното решение.

216    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се отмени член 5, параграфи 3 и 4 от обжалваното решение, както и член 6, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото се отнася до максималното въздействие на държавната гаранция, съгласно оценката в член 5, параграфи 3 и 4 от посоченото решение, и да се отхвърлят жалбите в останалата им част.

 По съдебните разноски

217    Съгласно член 219 от Процедурния правилник в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна.

218    Доколкото с решението в производството по обжалване Съдът отменя първоначалното съдебно решение и не се произнася по съдебните разноски, с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по всички съдебни разноски, свързани с образуваните пред него производства, включително по първоинстанционното производство, както и по съдебните разноски, свързани с производството по обжалване по дело C‑438/16 P.

219    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 3 от същия член, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

220    Тъй като Френската република, IFPEN и Комисията са загубили отчасти делото в първоинстанционното производство, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в рамките на това производство.

221    Френската република, IFPEN и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски в рамките на производството по обжалване.

222    Тъй като Френската република е загубила дело T‑479/11 RENV, тя понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията в това производство, в съответствие с исканията на последната.

223    Тъй като IFPEN и Комисията са загубили по дело T‑157/12 RENV, предвид това че Общият съд отменя частично обжалваното решение и отхвърля жалбата в останалата ѝ част, IFPEN и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски в рамките на това производство.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отменя член 5, параграфи 3 и 4, както и член 6, параграф 1, доколкото се отнася до максималното въздействие на държавната гаранция съгласно оценката в член 5, параграфи 3 и 4 от Решение 2012/26/ЕС на Комисията от 29 юни 2011 година относно държавна помощ C 35/08 (ex NN 11/08), отпусната от Франция на публичноправната организация Institut français du pétrole.

2)      Отхвърля жалбите в останалата им част.

3)      Европейската комисия, Френската република и IFP Énergies nouvelles понасят направените от тях съдебни разноски по дела T479/11 и T157/12.

4)      Френската република, IFP Énergies nouvelles и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски по дело C438/16 P.

5)      Френската република понася направените от нея съдебни разноски заедно със съдебните разноски, направени от Комисията, по дело T479/11 RENV.

6)      IFP Énergies nouvelles и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски по дело T157/12 RENV.

Collins

Кънчева

De Baere

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 октомври 2020 година.

Подписи


Съдържание


Обстоятелствата по спора

Производства пред Общия съд и пред Съда

Производство и искания на страните след връщането за ново разглеждане

От правна страна

По основанията, изведени от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и отнасящи се до наличието и изчисляването на предимството за IFPEN

По предимството във връзка с отношенията между IFPEN и нейните доставчици и клиенти

– По твърдението за липса на доказателства за предимството при отношенията между IFPEN и доставчиците ѝ

– По твърдението за липса на доказателства за предимството при отношенията между IFPEN и клиентите ѝ

По предимството, свързано с отношенията на IFPEN с банковите и финансовите институции

По основанията, с които се твърди нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и които се отнасят до прехвърлянето на предимството към дъщерните дружества на IFPEN — Axens и Prosernat

По основанието, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и свързано с наличието на прехвърляне на държавни ресурси

По основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

Относно обхвата на отмяната

По съдебните разноски


*      Език на производството: френски.