РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
22 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Директива 2008/7/ЕО — Кооперативни кредитни банки с нетно имущество над определен праг — Национално законодателство, което задължава тези банки да заплатят сума, съответстваща на 20 % от това нетно имущество, за да прехвърлят банковата си дейност на акционерно дружество срещу ценни книжа на същото — Член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда — Изискване за посочване на причините, поради които е необходим отговор на Съда — Изцяло вътрешно положение — Недопустимост“
По дело C‑660/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 11 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 20 октомври 2022 г., в рамките на производство по дело
Ente Cambiano società cooperativa per azioni
срещу
Agenzia delle Entrate,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, P. G. Xuereb и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Ente Cambiano società cooperativa per azioni, от A. Cevese, A. Dal Ferro, M. Miccinesi и F. Pistolesi, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Cherubini и G. M. De Socio, avvocati dello Stato,
– за Европейската комисия, от A. Armenia, M. Mataija и P. Messina, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 63 ДФЕС, както и на членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Ente Cambiano società cooperativa per azioni и Agenzia delle Entrate (данъчна администрация, Италия) по повод възстановяването на сума, равняваща се на 20 % от нетното имущество на това дружество към 31 декември 2015 г., което то е заплатило на посочената администрация, за да си запази правната форма на кооперативно дружество, като прехвърли банковата си дейност на акционерно дружество срещу ценни книжа на същото.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 16 от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 46, 2008 г., стр. 11) последната отменя и заменя, считано от 1 януари 2009 г., Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 249, 1969 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 9).
4 Член 1 от Директива 2008/7 е озаглавен „Предмет“ и предвижда:
„Настоящата директива урежда облагането с косвени данъци на:
а) вноските в капитала на капиталови дружества;
б) операциите по преструктуриране, в които участват капиталови дружества;
в) емитирането на определени ценни книжа и дългосрочни необезпечени облигации“.
5 Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен „Капиталово дружество“:
„1. За целите на настоящата директива „капиталово дружество“ означава:
а) всяко дружество от видовете, посочени в приложение I;
б) всяко дружество, компания, сдружение или юридическо лице, чиито дялове от дружествения капитал или активи могат да се търгуват на фондова борса;
в) всяко дружество, компания, сдружение или юридическо лице, осъществяващо дейност с цел печалба, чиито членове имат право без предварително разрешение да прехвърлят дружествените си дялове на трети лица и които отговарят за задълженията на дружеството, сдружението или юридическото лице само до размера на дяловото си участие.
2. За целите на настоящата директива всяко друго дружество, компания, сдружение или юридическо лице, осъществяващо дейност с цел печалба, се счита за капиталово дружество“.
6 Член 3 от посочената директива е озаглавен „Вноски в капитала“ и гласи:
„За целите на настоящата директива и при спазване на член 4 за „вноски в капитала“ се считат следните транзакции:
а) учредяването на капиталово дружество;
б) преобразуването в капиталово дружество на дружество, компания, сдружение или юридическо лице, което не е капиталово дружество;
в) увеличаването на капитала на капиталово дружество чрез внасяне на активи от всякакъв вид;
[…]“.
7 Член 4 от същата директива е озаглавен „Операции по преструктуриране“ и параграф 1 от него предвижда:
„За целите на настоящата директива следните „операции по преструктуриране“ не се считат за вноски в капитала:
а) прехвърлянето от страна на едно или повече капиталови дружества на всички техни активи и пасиви, или на един или повече клонове на дейността им към едно или повече капиталови дружества, които са в процес на учредяване или вече съществуват, при условие че за прехвърлянето се заплаща поне частично с ценни книжа, представляващи капитала на придобиващото дружество;
[…]“.
8 Член 5 от Директива 2008/7 е озаглавен „Транзакции, които не подлежат на облагане с косвен данък“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки не облагат капиталовите дружества с никакъв вид косвен данък по отношение на следното:
[…]
г) изменение на учредителния акт или на устава на капиталовото дружество, и по-специално следното:
[…]
iii) промяна в предмета на дейност на капиталовото дружество;
[…]
д) операциите по преструктуриране, посочени в член 4“.
9 Член 6 от тази директива е озаглавен „Данъци и данък добавена стойност“ и параграф 1 от него предвижда:
„Независимо от член 5 държавите членки могат да налагат следните данъци и такси:
а) данъци върху прехвърлянето на ценни книжа, независимо дали се облагат с твърда ставка или не;
б) данъци върху прехвърлянето, включително такси за регистрация на земя, при прехвърлянето на капиталово дружество на стопанска дейност или недвижимо имущество, намиращи се в рамките на тяхната територия;
в) данъци върху прехвърлянето на активи от всякакъв вид, прехвърляни на капиталово дружество, доколкото тази собственост се прехвърля срещу заплащане, различно от дружествени дялове;
г) данъци върху учредяването, регистрацията или освобождаването от ипотеки или други налози на земя или друго имущество;
д) данъци под формата на такси или дължими вземания;
е) данък добавена стойност“.
Италианското право
10 Член 2, параграфи 3 bis—3 quater от Decreto-legge n. 18 — Misure urgenti concernenti la riforma delle banche di credito cooperativo, la garanzia sulla cartolarizzazione delle sofferenze, il regime fiscale relativo alle procedure di crisi e la gestione collettiva del risparmio (Декрет-закон № 18 за приемането на неотложни мерки във връзка с реформата на кооперативните кредитни банки, гаранцията за секюритизация на необслужваните кредити, данъчния режим, свързан с кризисните процедури, и съвместното управление на спестяванията) от 14 февруари 2016 г. (GURI, бр. 37 от 15 февруари 2016 г.), преобразуван, с изменения, в Legge n. 49 (Закон № 49) от 8 април 2016 г. (GURI, бр. 87 от 14 април 2016 г.), в редакцията му, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „Декрет-закон № 18/2016“), гласи:
„3 bis. Чрез дерогация от предвиденото в член 150 bis, параграф 5 от [Decreto legislativo n. 385 — Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 за единен текст на законите в банковата и кредитната област) от 1 септември 1993 г. (GURI, бр. 230 от 30 септември 1993 г., редовна притурка, бр. 92], прехвърляне не се извършва в случай на кооперативни кредитни банки, които в срок от 60 дни от датата на влизане в сила на закона за преобразуване на този декрет, подават до [Banca d’Italia (Централна банка на Италия)] съгласно член 58 от [този Законодателен декрет № 385 от 1 септември 1993 г.] молба, включително съвместна, за прехвърляне на банковата им дейност на едно и също акционерно дружество, включително новоучредено, получило лиценз да извършва банковата дейност, при условие че банката молител или, в случай на съвместна молба, поне една от банките молители има към 31 декември 2015 г. нетно имущество над 200 милиона евро, както е посочено в баланса за тази дата, по който одиторът не е изразил резерви.
3 ter. В момента на прехвърлянето кооперативната кредитна банка прехвърлител внася в държавния бюджет сума, равняваща се на 20 % от нетното имущество към 31 декември 2015 г., както е посочено в баланса за тази дата, по който одиторът не е изразил резерви.
3 quater. След прехвърлянето кооперативната кредитна банка прехвърлител, която запазва неделимите резерви след извършване на плащането, посочено в параграф 3 ter, променя предмета си на дейност, за да изключи извършването на банкова дейност, и поема задължението да запази клаузите за взаимопомощ, предвидени в член 2514 от Гражданския кодекс, както и да осигури на акционерите си услуги, предназначени за поддържане на отношенията с акционерното дружество получател, услуги за обучение и информиране по въпросите на спестяванията и услуги за насърчаване на програми за подпомагане. […] При неизпълнение на задълженията, предвидени в този параграф и в параграфи 3 bis и 3 ter, имуществото на прехвърлителя или според случая на кооперативната кредитна банка се прехвърля съгласно член 17 от Закон № 388 от 23 декември 2000 г. […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 Ente Cambiano, по-рано Banca di Credito Cooperativo di Cambiano società cooperativa per azioni, кооперативна кредитна банка, чието нетно имущество надхвърля 200 милиона евро към 31 декември 2015 г., внася в италианския държавен бюджет сумата от 54 208 740 евро, която представлява 20 % от нетното имущество към тази дата, като използва така наречената опция „way out“, предвидена в член 2, параграф 3 bis от Декрет-закон № 18/2016.
12 Впоследствие Ente Cambiano подава искане за възстановяване на тази сума, тъй като смята, че задължението за нейното плащане е в противоречие както с италианската конституция, така и с правото на Съюза. По искането на Ente Cambiano за възстановяване на тази сума е постановен мълчалив отказ, вследствие на което то сезира Commissione tributaria provinciale di Firenze (Данъчна комисия на провинция Флоренция, Италия) с жалба срещу този отказ. След като тази юрисдикция отхвърля жалбата, Ente Cambiano подава въззивна жалба пред Commissione tributaria regionale della Toscana (Данъчна комисия на регион Тоскана, Италия), която я отхвърля с решение от 15 ноември 2018 г.
13 Ente Cambiano подава касационна жалба срещу решението на последната пред запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия), като изтъква както противоконституционността на спорното в главното производство национално законодателство, така и несъвместимостта му с правото на Съюза.
14 Тази юрисдикция посочва най-напред, че е сезирала с въпроси за конституционосъобразността на член 2, параграфи 3 ter и 3 quater от Декрет-закон № 18/2016 Corte Costituzionale (Конституционен съд, Италия), който с Решение № 149/2021 от 9 юли 2021 г. обявява тези въпроси за неоснователни.
15 На следващо място, запитващата юрисдикция уточнява, че посочените разпоредби са част от реформа на кооперативните кредитни банки, чиято цел е да се преодолеят структурните слабости, произтичащи от икономическия им модел и модела им на управление, както и от малкия размер на по-голямата част от тях, като се укрепи имуществото им, за да устои на евентуални кризи. За тази цел предвиденият от италианския законодател основен модел е присъединяването на тези банки към кооперативна банкова група, начело на която стои дружество майка (holding) под формата на акционерно дружество с капитал от най-малко един милиард евро, чиито мажоритарни собственици са посочените банки и което разполага с правомощия да ги ръководи и координира. Това присъединяване няма последици за имуществото им. Само кооперативните кредитни банки с нетно имущество над определения праг биха могли да избегнат присъединяването към такава група, изпълнявайки задълженията по член 2, параграфи 3 bis—3 quater от Декрет-закон № 18/2016, като в противен случай имуществото им ще бъде прехвърлено към взаимоспомагателните фондове за насърчаване и развитие на сътрудничеството.
16 Запитващата юрисдикция добавя, че основанията за обжалване, а именно нарушение на правото на Съюза, се отнасят по-специално до принципите на свободна конкуренция и на защита на пазара, закрепени в членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС, както и до принципа на свободно движение на капитали, закрепен в член 63 ДФЕС и уточнен в Директива 2008/7.
17 Запитващата юрисдикция уточнява, че Ente Cambiano поддържа, че спорното задължение за плащане нарушава тази директива, доколкото тя прогласява данъчната неутралност на капиталовите вноски, освен в случаите, предвидени в член 6 от нея, които не се прилагали в настоящия случай.
18 В този контекст посочената юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграфи 3 ter и 3 quater от Декрет-закон № 18/2016 е в съответствие с правото на Съюза, като същевременно уточнява, от една страна, че споделя съмненията на Ente Cambiano относно съвместимостта на тази разпоредба с признатите от това право принципи на свободно движение на капитали, на свободна конкуренция и на защита на пазара и от друга страна, че според нея не е възможно въпросната разпоредба да бъде тълкувана в съответствие с посоченото право.
19 При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли член 63 и сл. ДФЕС, както и членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС национални разпоредби, които като член 2, параграфи 3 ter и 3 quater от [Декрет-закон № 18/2016] обвързват с плащането на сума, равняваща се на 20 % от нетното имущество към 31 декември 2015 г., възможността кооперативните кредитни банки с нетно имущество над 200 милиона евро към 31 декември 2015 г., вместо да се присъединят към група, да прехвърлят банковата дейност на акционерно дружество, включително новоучредено, получило лиценз да извършва банковата дейност, като изменят устава си, за да изключат извършването на банкова дейност и същевременно да запазят клаузите за взаимопомощ, предвидени в член 2514 от Гражданския кодекс, и да осигурят на акционерите услуги, предназначени за поддържане на отношенията с акционерното дружество получател, услуги за обучение и информиране по въпросите на спестяванията и услуги за насърчаване на програми за подпомагане?“.
По преюдициалния въпрос
20 Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).
21 След като актът за преюдициално запитване е основание за това производство, в самия този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (в този смисъл вж. по-специално решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
22 В това отношение е важно да се подчертае също, че съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация трябва да позволи, от една страна, на Съда да даде полезен отговор на поставените от националната юрисдикция въпроси и от друга, на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да упражнят правото си по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да представят становища. Съдът трябва да следи това право да се зачита предвид факта, че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите субекти се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).
23 Тези кумулативни изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21; решение от 9 септември 2021 г., „Топлофикация София“ и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това те са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).
24 В случая с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 63, 101, 102, 120 и 173 ДФЕС допускат национална правна уредба, съгласно която възможността кооперативните кредитни банки, чието нетно имущество надхвърля 200 милиона евро към определена дата, вместо да се присъединят към кооперативна банкова група, да прехвърлят банковата си дейност на акционерно дружество срещу акции на същото, е обусловена от плащането на сума, която представлява двадесет процента от нетното им имущество към тази дата. От акта за преюдициално запитване е видно също, че в спора по главното производство Ente Cambiano се позовава на Директива 2008/7, която отменя и заменя Директива 69/335, що се отнася до свободното движение на капитали, във връзка с което изпитва съмнения тази юрисдикция.
25 Колкото до членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС, посочената юрисдикция не обяснява причините, поради които иска тълкуване на тези разпоредби, нито връзката, която установява между посочените разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор, противно на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда. При това положение преюдициалният въпрос е недопустим в частта относно тези разпоредби от Договора за функционирането на ЕС.
26 Що се отнася до член 63 ДФЕС, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, е видно, че всички обстоятелства по спора в главното производство, който е между установено в Италия дружество и италианската данъчна администрация, са свързани само с тази държава членка.
27 Съгласно постоянната съдебна практика обаче разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на капитали не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка. В такова положение запитващата юрисдикция трябва да укаже на Съда, както изисква член 94 от Процедурния правилник, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния му характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47 и 55 и цитираната съдебна практика).
28 По-конкретно, от тези изисквания следва, че за да се приеме, че е налице такава привръзка, преюдициалното запитване трябва да сочи конкретните обстоятелства, тоест не хипотетични индиции, а сигурни обстоятелства, които позволяват да се установи със сигурност наличието на такава привръзка, като запитващата юрисдикция не може да се задоволи с това да представи на Съда данни, които могат да позволят да не се изключи наличието на такава връзка, или които, разгледани абстрактно, биха могли да бъдат показателни в този смисъл; напротив, пред Съда трябва да се представят обективни и съгласувани обстоятелства, които да му позволят да провери наличието на посочената връзка (решение от 2 март 2023 г., Bursa Română de Mărfuri, C‑394/21, EU:C:2023:146, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).
29 Запитващата юрисдикция само излага в акта за преюдициално запитване доводите на Ente Cambiano, съгласно които плащането от кооперативните кредитни банки, чието нетно имущество е над 200 милиона евро към 31 декември 2015 г., на сума, която представлява 20 % от нетното им имущество към тази дата, ощетява най-стабилните кооперативни кредитни банки, които биха могли да привлекат инвеститорите от други държави членки. Тази юрисдикция обаче не представя никакви конкретни данни, които биха позволили да се потвърди интересът на граждани на други държави членки да се ползват от свободата на движение на капитали в разглеждания в главното производство случай (вж. по аналогия решение от 20 септември 2018 г., Fremoluc, C‑343/17, EU:C:2018:754, т. 30). Доколкото това запитване не отговаря на изискванията на съдебната практика, цитирана в точки 27 и 28 от настоящото решение, преюдициалният въпрос е недопустим и в частта относно член 63 ДФЕС.
30 Що се отнася до Директива 2008/7, на която Ente Cambiano се позовава в спора по главното производство, съгласно посоченото в акта за преюдициално запитване в съответствие с член 2, параграфи 3 bis—3 quater от Декрет-закон № 18/2016 се оказва, че предвидената в този декрет-закон и оспорвана от Ente Cambiano внасяна в държавния бюджет сума, както и нейната ставка и нейната основа, която не съответства на получени от дружеството печалби или доходи, а на нетното му имущество, посочено в баланса му към 31 декември 2015 г., се заплаща при прехвърлянето на банковата дейност на капиталово дружество срещу акции в последното. Следователно задължението за плащане на сумата възниква в резултат от осъществяването на тази конкретна операция, а не от упражняването на дадена дейност, като става въпрос за задължение, тъй като в посочената разпоредба е предвидена и санкция в случай на неплащане.
31 При все това, макар въз основа на тези обстоятелства да би могло да се установи приложимостта ratione materiae на Директива 2008/7 към спора по главното производство, поради което би следвало да се провери дали посоченото плащане трябва да се квалифицира като „косвен данък“ по смисъла на тази директива, с който се облага операция по преструктуриране по член 4, параграф 1, буква а) от посочената директива, към който препраща член 5, параграф 1, буква д) от нея, доколкото съответният клон на дейността е прехвърлен от капиталово дружество, посочените данни не позволяват да се направи извод за приложимост ratione personae на същата директива към този спор. Всъщност запитващата юрисдикция не засяга въпроса дали кооперативните кредитни банки, каквато е жалбоподателят в главното производство преди преструктурирането и изменението на устава му, след упражняване на възможността по член 2, параграф 3 bis от Декрет-закон № 18/2016 попадат в обхвата на понятието „капиталово дружество“ по смисъла на Директива 2008/7, както е определено в член 2 от нея.
32 В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция не дава и информация дали изключенията от член 5 от тази директива, уредени в член 6 от нея, могат да се приложат в настоящия случай.
33 С оглед на тези неясноти относно приложимостта на Директива 2008/7 към спора в главното производство, както и на липсата на каквито и да било уточнения относно евентуалната квалификация като „косвен данък“ по смисъла на тази директива, се налага изводът, че актът за преюдициално запитване не съдържа необходимите данни, за да се приеме, че тази директива е приложима към този спор, поради което Съдът не може да прецени доколко е необходим отговор на поставения въпрос, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе.
34 От това следва, че преюдициалното запитване е недопустимо и в частта относно посочената директива.
35 Следва обаче да се припомни, че запитващата юрисдикция си запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, като представи на Съда всички данни, които му позволяват да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Călin, C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 41 и цитираната съдебна практика).
36 При това положение преюдициалното запитване трябва да бъде обявено за недопустимо.
По съдебните разноски
37 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Преюдициалното запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 11 октомври 2022 г., е недопустимо.
Подписи