ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 8 септември 2022 година(1)
Дело C‑132/21
BE
срещу
Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság,
в присъствието на
Budapesti Elektromos Művek Zrt.
(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария)
„Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Членове 77—79 — Обжалване по административен ред пред надзорен орган — Съдебни средства за правна защита — Съчетаване на способите за защита — Процесуална автономия на държавите членки“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 51, параграф 1, член 52, параграф 1, член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(2).
2. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между BE и Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (Национален орган, отговарящ за защитата на данните и за свободата на информацията, Унгария, наричан по-нататък „надзорният орган“) във връзка с отхвърляне на искането на BE да му бъдат предоставени откъси от звукозаписа от общо събрание на акционерите, в което е взел участие.
3. ОРЗД има за задача да гарантира ефективното прилагане на правилата относно защитата на личните данни, като предвиди система от правни способи за защита, даващи възможност на субект на данни да подаде жалба по административен ред до надзорен орган, да обжалва пред съда приетото от този орган решение и да предяви съдебен иск срещу администратор или срещу обработващ лични данни, който действа от името на последния, ако субектът счита, че поради обработване на личните му данни, извършено в нарушение на посочения регламент, са накърнени предоставените му с него права.
4. Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария) иска да получи от Съда уточнения за начина, по който се съчетават тези способи за защита, и по-точно относно средствата за избягване на постановяването в рамките на една държава членка на противоречиви решения относно наличието на нарушение на защитените с ОРЗД права.
5. Този въпрос е от голямо значение, тъй като волята на законодателя на Съюза да осигури ефективна съдебна защита на предоставените с ОРЗД права и да гарантира високо и последователно ниво на защита на тези права, не изглежда съвместима с наличието на противоречиви решения в рамките на една държава членка, което поражда правна несигурност.
6. В настоящото заключение ще предложа на Съда да постанови, че член 78, параграф 1 от ОРЗД във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(3) трябва да се тълкува в смисъл, че когато субект на данни използва способите за защита, предвидени в член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от този регламент, съдът, който трябва да се произнесе по жалба срещу решението на надзорен орган, не е обвързан от решението, взето от сезиран въз основа на последната разпоредба съд, дали е налице нарушение на правата, които субектът черпи от посочения регламент.
7. В светлината на изложеното ще посоча причините, поради които според мен член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях способи за защита могат да се използват успоредно, без единият да има предимство пред другия по силата на този регламент.
8. Ще допълня този отговор, като уточня, че при липсата на правна уредба на Съюза относно съчетаването на предвидените в членове 77—79 от ОРЗД способи за защита, по силата на принципа на процесуална автономия и като се има предвид както целта за гарантиране на високо и последователно ниво на защита на предоставените с този регламент права, така и правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата, държавите членки трябва да въведат на национално равнище необходимите механизми за съчетаване на тези способи за защита, за да се избегне възможността в рамките на една и съща държава членка да съществуват противоречиви решения относно едно и също обработване на лични данни.
II. Правна уредба
А. ОРЗД
9. Член 51, параграф 1 от ОРЗД гласи:
„Всяка държава членка осигурява един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза („надзорен орган“)“.
10. Съгласно член 52, параграф 1 от ОРЗД:
„Всеки надзорен орган действа напълно независимо при изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент“.
11. Член 58, параграф 4 от ОРЗД гласи:
„Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата“.
12. Член 77 от ОРЗД, озаглавен „Право на подаване на жалба до надзорен орган“, гласи следното:
„1. Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент.
2. Надзорният орган, до когото е подадена жалбата, информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата и за резултата от нея, включително за възможността за съдебна защита съгласно член 78“.
13. Член 78 от ОРЗД е озаглавен „Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган“. По силата на параграф 1 от този член:
„Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган“.
14. Член 79 от ОРЗД е озаглавен „Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“. Параграф 1 от този член гласи следното:
„Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент“.
Б. Унгарското право
15. В член 22 от Információs önrendelkezési jogról és az információszabadságról szóló 2011. évi CXII. törvény (Закон № CXII от 2011 г. за самоопределянето в областта на информацията и за свободата на информацията, наричан по-нататък „Законът за информацията“)(4) от 26 юли 2011 г. се предвижда следното:
„При упражняване на правата си субектът на данни може в съответствие с разпоредбите на глава VI:
a) да поиска [надзорният орган] да започне разследване относно законосъобразността на приета от администратора мярка, когато последният е ограничил упражняването на предвидените в член 14 права на субекта на данни или е отхвърлил искане на субекта на данни, чрез което последният иска да упражнява правата си, както и
b) да поиска [надзорният орган] да проведе административно производство за защита на данните, когато счита, че при обработването на личните му данни администраторът или обработващият лични данни, който действа от името на администратора или по негови указания, е нарушил задълженията в областта на обработването на лични данни, предвидени в закон или по силата на закон или в обвързващ правен акт на Съюза […]“.
16. Член 23 от Закона за информацията гласи:
„(1) Субектът на данни може да предприеме действия по съдебен ред срещу администратора или срещу обработващия лични данни, що се отнася до операциите по обработване, обхванати от дейностите на последния, ако счита, че администраторът или обработващият лични данни, който действа от името на администратора или по негови указания, е обработил личните му данни в нарушение на задължения в областта на обработването на лични данни, предвидени в закон или по силата на закон или в обвързващ правен акт на Съюза. […]
[…]
(4) Страна в съдебното производство може да бъде и лице, което иначе няма процесуална правоспособност. [Надзорният орган] може да встъпи в съдебното производство в подкрепа на исканията на субекта на данни.
(5) Ако уважи иска, съдът установява наличието на нарушение и разпорежда на администратора или на обработващия лични данни:
a) да прекрати незаконосъобразната операция по обработване на данни,
b) да възстанови законосъобразността при обработването на данни и/или
c) да възприеме определено поведение, за да гарантира ефективното упражняване на правата на субекта на данни,
и ако е необходимо, в същото време се произнася по исканията за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди.“
III. Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси
17. След като на 26 април 2019 г. участва в общото събрание на акционерното дружество, в което е акционер, BE иска от последното да му предостави звукозаписа, направен по време на събранието.
18. В качеството си на администратор на тези данни акционерното дружество предоставя на BE само откъсите от записа, възпроизвеждащи неговите изказвания без тези на другите участници.
19. Тъй като BE желае да разполага с откъсите, възпроизвеждащи отговорите на участниците на поставените от него въпроси по време на общото събрание на 26 април 2019 г., той сезира надзорния орган, като иска от него да установи, че поведението на акционерното дружество е незаконосъобразно, и да му разпореди да предостави тези откъси. С решение от 29 ноември 2019 г. надзорният орган отхвърля това искане.
20. След отхвърлянето на искането, на основание на член 78, параграф 1 от ОРЗД BE подава до запитващата юрисдикция жалба по съдебен ред срещу решението на надзорния орган, като иска, главно, да бъде изменено, а при условията на евентуалност —отменено.
21. Успоредно със сезирането на надзорния орган, на основание на член 79, параграф 1 от ОРЗД BE предявява пред граждански съд иск срещу администратора.
22. Докато производството по жалбата пред запитващата юрисдикция продължава да е висящо, Fövárosi Ítélötábla (Областен апелативен съд на Будапеща-столица, Унгария) уважава иска на BE, предявен въз основа на посочената разпоредба, като установява, че тъй като не е предоставил на BE, въпреки искането на последния, откъсите от звукозаписа, съдържащи отговорите на неговите въпроси, администраторът е нарушил правото на BE на достъп до личните му данни(5). Това съдебно решение, постановено от второинстанционен граждански съд, става окончателно.
23. В жалбата си до запитващата юрисдикция BE иска да се вземе предвид изводът, до който този граждански съд стига в решението си.
24. Запитващата юрисдикция иска да установи дали от правото на Съюза могат да се изведат насоки за съчетаването на съответната компетентност, от една страна, на надзорния орган, сезиран с жалба, подадена по административен ред, на основание на член 77, параграф 1 от ОРЗД, и на административния съд, който по силата на член 78, параграф 1 от този регламент е компетентен да осъществи контрол за законосъобразност върху приетите от този орган решения, и от друга страна, на гражданския съд, който съгласно член 79, параграф 1 от посочения регламент е компетентен да се произнесе по иск, предявен от лице, считащо че са нарушени правата, които то черпи от същия регламент.
25. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че успоредното упражняване на предвидените в тези разпоредби способи за защита може да доведе до приемане на противоречиви решения относно едни и същи факти.
26. Според същата юрисдикция такова положение може да създаде риск от правна несигурност. Запитващата юрисдикция отбелязва в това отношение, че съгласно националните процесуалноправни норми решението на надзорния орган не обвързва гражданския съд. Следователно не е изключено въз основа на едни и същи факти този съд да постанови решение, противоречащо на това на надзорния орган.
27. Запитващата юрисдикция посочва, че в случая съгласно националните процесуалноправни норми условията за встъпване на надзорния орган в производството пред гражданския съд не са изпълнени. Освен това съгласно тези норми решението на граждански съд не обвързва административен съд при контрола за законосъобразност, който последният трябва да упражни в съответствие с член 78, параграф 1 от ОРЗД върху решението на надзорния орган.
28. Тъй като надзорният орган и гражданският съд, който се е произнесъл последен, са възприели противоречиви виждания по наличието на нарушение на правилата относно защитата на личните данни, запитващата юрисдикция иска да установи дали фактори, произтичащи от правото на Съюза, позволяват да се съчетаят успоредно упражнявани способи за защита. За сравнение тя посочва нормите, съществуващи в областта на правото на конкуренцията(6).
29. Тази юрисдикция посочва също, че за разлика от обстоятелствата, довели до постановяване на решение от 27 септември 2017 г., Puškár(7), унгарското законодателство не налага изчерпването на възможностите за административно обжалване като предварително условие за сезирането на съответния съд.
30. Правото на ефективно правно средства на защита, както и целта да се гарантира високо ниво на защита на предоставените с ОРЗД права, обаче предполагали да се осигури последователност при прилагането на този регламент. За постигането на този резултат било необходимо да се определи кой от способите за защита, които могат да се упражняват успоредно, трябва да има предимство.
31. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че споделя становището на надзорния орган, според който с оправомощаването по член 51, параграф 1 от ОРЗД, както и със задачите и с правомощията съответно по член 57, параграф 1, букви a) и е) и по член 58, параграф 2, букви б) и в) от този регламент, на този орган се предоставя ползваща се с предимство компетентност да проверява и контролира изпълнението на определените в посочения регламент задължения. Затова тя предлага на Съда да приеме тълкуване в смисъл, че ако за едно и също нарушение надзорният орган провежда или е провел производство, именно решението на този орган — както и решението на проверилия неговата законосъобразност административен съд — се ползва с предимство при разрешаването на въпроса дали има нарушение на предвидените в ОРЗД норми. Поради това констатациите на гражданските съдилища, действащи на основание на член 79 от ОРЗД, нямали обвързваща сила в производствата, водени на основание на членове 77 и 78 от посочения регламент.
32. Ако, напротив, предимството на компетентността на надзорния орган да установява нарушаване на предоставените с ОРЗД права, не бъде признато, запитващата юрисдикция счита, че с оглед на принципа на правна сигурност тя следва да се счита обвързана от заключенията на гражданския съд в неговото окончателно решение, без самата тя да преценява дали констатациите, до които е стигнал надзорният орган в решението си относно наличието на такова нарушение, са законосъобразни. Запитващата юрисдикция приема, че това напълно би изпразнило от съдържание предвидената в член 78 от този регламент компетентност.
33. Предвид гореизложеното Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли [член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че административното средство за правна защита по член 77 представлява публичноправен способ за прилагане на правото, докато съдебното средство за правна защита по член 79 представлява частноправен способ за прилагане на правото? При утвърдителен отговор трябва ли да се заключи, че надзорният орган, който е компетентен да разглежда подадените по административен ред жалби, разполага с ползваща се с предимство компетентност да установи наличието на нарушение?
2) Когато субектът на данни, считащ, че при обработването на отнасящи се до него лични данни е нарушен [ОРЗД], упражни едновременно правото си да подаде жалба по административен ред по член 77, параграф 1 от посочения регламент и правото си на съдебна защита по член 79, параграф 1 от същия регламент, кое от следните две тълкувания съответства на член 47 от [Хартата]:
a) надзорният орган и сезираният съд са длъжни независимо един от друг да проверят дали има нарушение, дори това да доведе до различни резултати; или
б) предвид оправомощаването, предвидено в член 51, параграф 1 от [ОРЗД], и правомощията, възложени с член 58, параграф 2, букви б) и г) от същия регламент, решението на надзорния орган се ползва с предимство при преценката дали е извършено нарушение?
3) Трябва ли независимият статут, предоставен на надзорния орган с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от [ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на подадена по административен ред жалба по член 77 [от този регламент] и произнасянето по нея посоченият орган не е обвързан от съдържанието на окончателно решение, постановено на основание член 79 [от същия регламент] от компетентен съд, поради което може дори да постанови различно решение за едно и също твърдяно нарушение?“.
34. Писмени становища представят BE, надзорният орган, унгарското, чешкото, италианското и полското правителство, както и Европейската комисия. На 11 май 2022 г. е проведено съдебно заседание в присъствието на надзорния орган, унгарското и полското правителство, както и Комисията.
IV. Анализ
35. В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство по сътрудничество с националните юрисдикции Съдът трябва да бъде полезен с отговора си на запитващия съд, така че да му позволи да реши спора, с който е сезиран, и с оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени(8).
36. Освен това е важно да се припомни, че съгласно установената практика на Съда обстоятелството, че запитващата юрисдикция е формулирала въпрос, позовавайки се единствено на някои разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички тълкувателни елементи, които могат да бъдат полезни за решаването на разглежданото от нея дело, независимо дали ги е засегнала в изложението на своите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, онези елементи от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора(9).
37. Ще отбележа, че понастоящем запитващата юрисдикция е сезирана с жалба срещу решение на надзорния орган, с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба на BE, а това съответства на способа за защита по член 78, параграф 1 от ОРЗД.
38. За да може да се произнесе по тази жалба, същата юрисдикция иска да получи от Съда уточнения относно съчетаването, от една страна, на жалбата, подадена по административен ред до надзорен орган на основание на член 77, параграф 1 от този регламент, и от друга страна, на способите за защита, предвидени в член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от посочения регламент.
39. Конкретно, на етапа, на който се намират националните производства, запитващата юрисдикция иска да установи с каква свобода на действие разполага при контрола за законосъобразност на решението на надзорния орган, който трябва да осъществи в приложение на член 78, параграф 1 от ОРЗД, като се има предвид фактът, че граждански съд, сезиран на основание на член 79, параграф 1 от този регламент, е постановил решение в противен смисъл на решението, постановено от този орган, след като е бил сезиран с жалба по член 77, параграф 1 от посочения регламент.
40. При това положение според мен следва да се приеме, че с въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска Съдът да реши дали член 78, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че когато субект на данни използва способите за защита, предвидени в член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от този регламент, съдът, който трябва да се произнесе по жалба срещу решението на надзорен орган, е обвързан от виждането, възприето от сезиран въз основа на последната разпоредба съд, относно наличието на нарушение на правата, които това лице черпи от посочения регламент.
41. От акта за преюдициално запитване следва, че от гледна точка на запитващата юрисдикция отговорът на този въпрос предполага да се определи дали, когато са упражнени успоредно способите за защита, предвидени в член 77, параграф 1 и в член 79, параграф 1 от ОРЗД, при контрола за законосъобразност на решението на надзорния орган, който трябва да осъществи, тя трябва да вземе предвид евентуалното предимство на първия способ за защита спрямо втория, що се отнася до установяването на нарушение на защитените от този регламент права.
42. За да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се тълкува разпоредба от правото на Съюза, следва да се вземат предвид нейният текст, както и общият дух и целите на правната уредба, от която тя е част(10).
43. Що се отнася до текста на членове 77—79 от ОРЗД, ще отбележа, че от параграф 1 на всяка от тези разпоредби следва, от една страна, че правото да се подаде жалба по административен ред, не „засяга[…] които и да било други административни или съдебни средства за правна защита“, и от друга страна, че правото да се подаде жалба срещу решението на надзорен орган или да се предяви иск срещу администратор не „засяга[…] които и да било други административни или несъдебни средства за защита“.
44. Следователно от текста на тези разпоредби е видно, че предвидените в тях способи за защита могат да се упражняват успоредно. Освен това в посочените разпоредби законодателят на Съюза не установява никакво правило за съчетаване на тези способи за защита. Поради това според мен от ОРЗД не може да се заключи, че един способ за защита се ползва с предимство пред другите при установяването на нарушение на защитаваните с този регламент права.
45. По-конкретно, макар настина — както това по-специално следва от член 51, параграф 1 от ОРЗД — надзорните органи да отговарят за наблюдението на прилагането на ОРЗД именно за да се защитят основните права на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, в нито една разпоредба от посочения регламент не се указва, че тези органи разполагат с ползваща се с предимство спрямо съд компетентност да установяват нарушаването на тези права.
46. По този начин законодателят на Съюза е искал да предостави на разположение на субектите на данни цялостна система от способи за защита, в която правото на съдебна защита и възможността да се използва административен или несъдебен способ за защита съществуват едновременно самостоятелно, без единият да бъде спомагателен спрямо другия. Следователно тези лица могат да потърсят правна защита именно като подадат жалба по административен ред до надзорен орган, а след това, евентуално като оспорят приетото от този орган решение пред съд и/или като предявят направо съдебен иск срещу администратор или срещу обработващ лични данни, който действа от името на последния. Макар да е възможно надзорният орган и сезираният/сезираните съд/съдилища да достигнат до различни правни преценки относно наличието на нарушение на предвидените в ОРЗД правила, налага се изводът, че законодателят на Съюза не е въвел подходящите механизми, за да се избегне този риск, тъй като не е определил правилата за съчетаване на способите за защита, предвидени в членове 77—79 от този регламент.
47. В това отношение от общия дух на посочения регламент се установява, че макар законодателят на Съюза да е поискал да предвиди правила за съчетаване, от една страна, на подаваните жалби по административен ред пред надзорни органи, намиращи се в различни държави членки, и от друга страна, на подаваните жалби и предявяваните искове пред съдилища, намиращи се в различни държави членки, този законодател не е поискал да предвиди такива правила относно използването на способите за защита в рамките на една и съща държава членка.
48. В този контекст ще отбележа, че в глава VII от ОРЗД, озаглавена „Сътрудничество и съгласуваност“, се определят механизми за взаимопомощ между надзорните органи на различните държави членки, чиято цел е да се гарантира съгласуваност на приеманите от тези органи решения. Освен това член 81 от посочения регламент, озаглавен „Прекратяване на производството“, предвижда в параграф 2, че „[к]огато производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни[,] е висящо пред съд на друга държава членка, всеки компетентен съд, освен първия сезиран съд, може да преустанови производството, което води“. Освен това съгласно член 81, параграф 3 от посочения регламент, „[к]огато тези производства са висящи пред първоинстанционни съдилища, всеки съд, освен първия сезиран съд, може също да се откаже от компетентност по молба на една от страните, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване“.
49. Ще отбележа, че такава възможност за спиране или за отказ от компетентност не е предвидена, когато е подадена жалба по административен ред до надзорен орган и са използвани съдебни средства за правна защита в рамките на една и съща държава членка във връзка с едно и също обработване на лични данни.
50. От гореизложеното следва, че при контрола си за законосъобразност на приетото от надзорен орган решение, който националният съд трябва да извърши на основание член 78, параграф 1 от ОРЗД, той не е длъжен по силата на този регламент да признае нито ползваща се с предимство компетентност на този орган или на съд, сезиран въз основа на член 79, параграф 1 от посочения регламент, нито предимство на преценката, извършена от този орган или от този съд, относно наличието на нарушение на предоставените със същия регламент права.
51. Според мен разрешение в противен смисъл би противоречало на правото на ефективна съдебна защита, с което трябва да се ползва лице, оспорващо прието от надзорен орган решение.
52. От текста на член 78, параграф 1 от ОРЗД всъщност следва, че с тази разпоредба на всяко физическо или юридическо лице се предоставя „право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган“. Тази разпоредба е отражение на член 58, параграф 4 от този регламент, от който следва, че упражняването на предоставените на надзорния орган правомощия зависи от наличието на гаранции, като например правото на ефективна съдебна защита(11). Както Съдът вече е постановил, в областта на защитата на лични данни член 47 от Хартата по-специално намира израз в предвиденото в член 78, параграф 1 от ОРЗД право на всяко физическо или юридическо лице на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган(12).
53. Посоченото право на ефективна съдебна защита означава, както се посочва в съображение 143 от този регламент, съдът, сезиран на основание на член 78, параграф 1 от ОРЗД с жалба срещу решението на надзорен орган, „да разполага[…] с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор“. Според мен поради това посоченият съд трябва да може да преценява свободно законосъобразността на решението, подлежащо на неговия контрол, и за тази цел той не трябва да бъде обвързан от извършената преди това преценка от съд, сезиран на основание на член 79, параграф 1 от ОРЗД, дали е налице нарушение на предвидени от този регламент норми.
54. Следователно, макар съдът, сезиран по силата на член 78, параграф 1 от ОРЗД с цел да осъществи контрол за законосъобразност на прието от надзорен орган решение, да трябва да се ползва с пълна свобода на преценка, за да констатира дали е налице нарушение на посочените в този регламент норми, според мен това не се дължи на предполагаемо предимство, с което надзорният орган и след това евентуално този съд разполагат, за да се направи тази констатация, а по-скоро се дължи на правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 47 от Хартата, което предполага посоченият съд да може да провери свободно и напълно независимо законосъобразността на приетото от този орган решение.
55. Що се отнася до преследваните с ОРЗД цели, ще отбележа, че изборът на законодателя на Съюза да остави на субектите на данни възможността да използват успоредно способите за защита, предвидени в членове 77—79 от този регламент, се вписва в целта на посочения регламент да се гарантира високо ниво на защита на предоставените със същия регламент права.
56. В това отношение, както следва от член 1, параграф 2 във връзка със съображения 10, 11 и 13 от ОРЗД, последният налага на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и на компетентните органи на държавите членки задачата да осигурят високо ниво на защита на правата, гарантирани в член 16 ДФЕС и член 8 от Хартата(13).
57. Следва обаче да се уточни, както показва разглежданото дело, че предоставената от ОРЗД възможност за успоредно използване на средства за защита относно едно и също обработване на лични данни може да създаде неудобство, а именно правната несигурност, която появата на противоречиви решения в рамките на една държава членка може да породи. Както впрочем вече посочих, макар рискът от противоречиви решения на надзорните органи или на съдилищата на различни държави членки да е отчетен от законодателя на Съюза в този регламент, това не е така, когато такива решения се приемат в рамките на една и съща държава членка.
58. При това положение всяка държава членка трябва да въведе процесуалните средства, позволяващи, доколкото е възможно, да се избегне приемането на противоречиви решения относно едно и също обработване на лични данни.
59. Припомням в това отношение, че при липсата на правна уредба на Съюза в тази област, по силата на принципа на процесуална автономия във вътрешния правен ред на всяка държава членка следва да се установят процесуалните правила относно способите за защита, предвидени в членове 77—79 от ОРЗД, при условие обаче при обхванатите от правото на Съюза положения тези правила да не са по-неблагоприятни, отколкото при подобни положения, уреждани от вътрешното право (принцип на равностойност), и те да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност)(14).
60. В този контекст и съгласно установената съдебна практика юрисдикциите на държавите членки са длъжни по силата на принципа за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, да гарантират съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като член 19, параграф 1 ДЕС освен това задължава държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряване на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза(15).
61. Поради това, определяйки процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да осигурят защитата на правата, предоставени от ОРЗД, държавите членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд, прогласено в член 47 от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита(16).
62. Ето защо характеристиките на предвидените в този регламент съдебни средства за правна защита трябва да бъдат определени в съответствие с член 47 от Хартата.
63. Според мен ефективната съдебна защита обаче не се състои само в поставяне на разположение на субектите на данни на необходимите способи за защита на правата, които те черпят от ОРЗД. При едновременно съществуване на няколко способа за защита, които могат да бъдат упражнени успоредно, следва да се гарантира и правната сигурност на получената съдебна защита. Противоречиви решения относно съществуването на нарушение на предвидените в този регламент правила не биха могли да осигурят ефективна съдебна защита на субектите на данни, поради което е важно държавите членки да въведат необходимите мерки, за да бъдат избегнати такива противоречиви решения.
64. Ако процесуални механизми, позволяващи съчетаване на различните способи за защита, не са въведени от държавите членки, преследваните с ОРЗД цели, състоящи се в гарантиране на ефективна съдебна защита на субектите на данни, както и на високо и последователно ниво на защита на предоставените с този регламент права, може да не бъдат напълно постигнати.
65. В това отношение от съображение 10 от ОРЗД следва, че с този регламент се цели по-специално да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза(17).
66. Спазването на това изискване за последователно и еднородно прилагане на предвидените в ОРЗД правила обаче би могло да бъде застрашено, ако различията в нивата на защита между държавите членки, които този регламент се стреми да премахне, могат да се запазят в рамките на една и съща държава членка. Поради това посоченото изискване трябва да се разглежда не само на междудържавно ниво, но и по отношение на приеманите във всяка държава членка решения.
67. Следователно всяка държава членка трябва да направи така, че наличието на способи за защита, които субектите на данни могат да използват успоредно, да не поставя под въпрос ефективността на защитата на предоставените им с ОРЗД права. Държавите членки следва да изберат процесуалните средства, които им се струват най-подходящи, за да позволят съчетаването на предвидените в членове 77—79 от този регламент способи за защита.
68. Така например държавите членки биха могли да предвидят, че субектите на данни са длъжни да изчерпят административните способи за защита, преди да започнат съдебно производство(18).
69. Държавите членки биха могли да предвидят също и възможността или задължението съдът, сезиран с иск по член 79, параграф 1 от ОРЗД, да спре, докато е в ход производство по жалба, подадена по административен ред на основание член 77, параграф 1 от този регламент, или по жалба, подадена на основание на член 78, параграф 1 от същия регламент, висящото пред него производство и да отложи произнасянето си до вземането на решение по едното или другото от тези производства.
70. Ще отбележа вече направената от Съдът констатация, че правото на достъп до съд не е абсолютно право и затова то може да има пропорционални ограничения, които преследват легитимна цел и не засягат самата същност на това право(19). В това отношение спирането на производство може да представлява разрешение, за да се избегне приемането на противоречиви решения, които могат да накърнят правната сигурност(20).
V. Заключение
71. Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че:
когато субект на данни използва способите за защита, предвидени в член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от този регламент, съдът, който трябва да се произнесе по жалба срещу решението на надзорен орган, не е обвързан от решението, взето от сезиран въз основа на последната разпоредба съд, дали е налице нарушение на правата, които субектът черпи от посочения регламент.
2) Член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкуват в смисъл, че:
предвидените в тях способи за защита могат да се използват успоредно, без единият да има предимство пред другия по силата на този регламент.
3) При липсата на правна уредба на Съюза относно съчетаването на предвидените в членове 77—79 от Регламент 2016/679 способи за защита, по силата на принципа на процесуална автономия и като се има предвид както целта за гарантиране на високо и последователно ниво на защита на предоставените с този регламент права, така и правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права, държавите членки трябва да въведат на национално равнище необходимите механизми за съчетаване на тези способи за защита, за да се избегне възможността в рамките на една и съща държава членка да съществуват противоречиви решения относно едно и също обработване на лични данни“.