РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

1 февруари 2007 година

Дело F‑125/05

Vassilios Tsarnavas

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите на длъжностни лица от различни служби — Искане за обезщетение — Допустимост — Разумен срок — Адвокатски възнаграждения — Досъдебна процедура — Неимуществена вреда“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Tsarnavas по-конкретно иска, от една страна, да се отмени решението на Комисията от 1 април 2005 г., с което се отхвърля искането му за обезщетение в размер на 72 000 EUR за имуществените и неимуществените вреди, причинени в резултат от нередности или служебни нарушения, допуснати от тази институция в рамките на процедурите за повишаване за 1998 г. и 1999 г., както и, от друга страна, да се осъди Комисията да заплати посоченото по-горе обезщетение.

Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сума в размер на 3 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и една трета от направените от г‑н Tsarnavas съдебни разноски. Г‑н Tsarnavas понася две трети от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок

(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Служебно нарушение

1.      От момента, в който са узнали обстоятелствата, във връзка с които се оплакват, длъжностните лица или служителите следва да сезират в разумен срок институцията с искане за получаване на обезщетение от Общността за вреди, за които тя може да носи отговорност. Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на страните. В това отношение следва да се вземе предвид и съпоставката с предвидения в член 46 от Статута на Съда петгодишен погасителен давностен срок за иска за установяване на извъндоговорна отговорност.

В случай че длъжностното лице твърди, че в различни процедури за повишаване институцията, в която работи, е допуснала редица нередности или служебни нарушения, въпросът дали е разумен срокът, който заинтересованото лице е оставило да изтече, преди да направи искане за обезщетение за неимуществените вреди, представляващи възнаграждения и разходи, които неговият адвокат иска във връзка с различните образувани досъдебни процедури, трябва да се прецени от гледна точка на всяка една от тези процедури.

За сметка на това разумният характер се преценява различно, що се отнася до неимуществените вреди, произтичащи от дългия период на несигурност и безпокойство за заинтересованото лице по отношение на неговото евентуално повишаване в рамките на въпросните процедури за повишаване, както и от загубата на доверие в съответната институция — вреди, за които се твърди, че са резултат от актовете и действията на институцията. Всъщност последните трябва да се преценяват общо, като законосъобразността и правните им последици следва да се разглеждат в тяхната цялост.

(вж. точки 69—73 и 81)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 6 юли 2001 г., Tsarnavas/Комисия, T‑161/00, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑721, точка 37; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66

2.      Неспазването на принципа на добра администрация по отношение на длъжностно лице в рамките на различни процедури за повишаване, поради което това лице е подало различни жалби, които са били най-малкото отчасти основателни, тъй като са довели било до споразумение между страните, било до оттеглянето на обжалвания акт, или пък до постановяване от общностния съд на решение за отмяна, представлява служебно нарушение, което е довело до забавяне на съответните процедури за повишаване по отношение на заинтересованото лице, както и до несигурност и безпокойство у него за професионалното му бъдеще — основание за предоставянето на обезщетение за неимуществени вреди.

Обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие е пенсиониран поради инвалидност, не може да отстрани подобна вреда, претърпяна в резултат от поведението на администрацията във връзка с евентуалното повишаване на заинтересованото лице в предходни процедури.

(вж. точки 99 и 100)