Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Cuneo — Италия) — наказателно производство, образувано срещу Ivo Taricco и др.
(Дело C-105/14)1
(Преюдициално запитване — Наказателно производство относно престъпления в областта на данъка върху добавената дейност (ДДС) — Член 325 ДФЕС — Национално законодателство, предвиждащо абсолютни давностни срокове, които могат да доведат до ненаказуемост на престъпленията — Потенциално засягане на финансовите интереси на Европейския съюз — Задължение за националния съд да остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която може да засегне предвидените в правото на Съюза задължения на държавите членки)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Cuneo
Страни в главното производство
Ivo Taricco, Ezio Filippi, Isabella Leonetti, Nicola Spagnolo, Davide Salvoni, Flavio Spaccavento, Goranco Anakiev
Диспозитив
Национална правна уредба на давността за наказателно преследване като съдържащата се в член 160, последна алинея от Наказателния кодекс, изменен със Закон № 251 от 5 декември 2005 г. и тълкуван във връзка с член 161 от този кодекс, която предвижда към момента на настъпването на фактите по главното производство, че действието, с което се прекъсва давността в рамките на наказателно преследване за тежки измами в областта на данъка върху добавената стойност, води до продължаване на давностния срок само с една четвърт от първоначалната му продължителност, може да засегне предвидените в член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС задължения на държавите членки, в случай че тази национална правна уредба възпрепятства налагането на ефективни и възпиращи санкции в значителен брой случаи на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Европейския съюз, или предвижда по-дълги давностни срокове за случаите на измама, засягаща финансовите интереси на съответната държава членка, от тези за случаите на измама, засягаща финансовите интереси на Европейския съюз, което националната юрисдикция следва да провери. Националната юрисдикция следва да осигури пълното действие на член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС, като при необходимост остави без приложение разпоредбите на националното право, които биха довели до възпрепятстване на съответната държава членка да изпълни задълженията си, предвидени в член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС.Погасяването по давност, приложимо за престъпления в областта на данъка върху добавената стойност, като предвиденото в член 160, последна алинея от Наказателния кодекс, изменен със Закон № 251 от 5 декември 2005 г. и тълкуван във връзка с член 161 от този кодекс, не може да се преценява с оглед на членове 101 ДФЕС, 107 ДФЕС и 119 ДФЕС.
____________1 ОВ C 194, 24.6.2014 г.