ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПЪРВИ СЪСТАВ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

18 декември 2008 година

Дело F-14/08

X

срещу

Европейски парламент

„Заличаване — Оттегляне — Съдебни разноски — Допустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която Х иска, от една страна, отмяна на касаещото я становище на комисията по инвалидност, издадено на 22 юни 2007 г., и на решението, с което директорът на дирекция „Персонал“ на Европейския парламент от 27 юни 2007 г. приема, че жалбоподателката не страда от трайна пълна инвалидност, поставяща я в невъзможност да упражнява своите функции, и от друга страна, връщане на преписката ѝ на комисията по инвалидност, която отново да се произнесе по случая

Решение: Заличава от дело F-14/08, Х/Парламент, от регистъра на Съда на публичната служба. Парламентът поема, освен направените от него съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на жалбоподателката. Тя понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Съдебни разноски — Оттегляне поради поведението на другата страна

(член 89, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение, с което се установява работоспособността на длъжностното лице и му се разпорежда да се върне на работа — Допустимост

(член 59, параграф 4 и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Както предвижда член 89, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, страната, която направи отказ от иск или оттегли иск, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от насрещната страна в писмените ѝ становища относно отказа или оттеглянето. По искане обаче на страната, която направи отказ от иск или оттегли иск, съдебните разноски се понасят от насрещната страна, ако нейното поведение оправдава това. В случая на съдебна жалба, подадена от длъжностно лице срещу решение, което не му признава статут на инвалид, институцията, която не е отговорила на подадена по-рано административна жалба в 4‑месечния срок, след изтичането на който е налице мълчалив отказ, и която след подаването на жалбата пред съда възприема двусмислено поведение относно положението на заинтересуваното лице, трябва да се счита, че е допринесла с поведението си до отнасянето на спора пред съда и може да бъде осъдена да заплати част от съдебните разноски на длъжностното лице жалбоподател.

(вж. точки 6—10)

2.      Когато решение на органа по назначаването, произтичащо от становището на комисията по инвалидност, освен оценка на работоспособността на длъжностно лице, която сама по себе си не променя предходното правно положение на заинтересуваното лице, съдържа и разпореждане за връщане на работа, то представлява увреждащ акт, който длъжностното лице е легитимирано да оспорва.

(вж. точки 14, 17 и 19)