Дело T‑251/11
Република Австрия
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Електроенергия — Помощ в полза на енергоемките предприятия — Австрийски закон за екологичната електроенергия — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Държавни ресурси — Отговорност на държавата — Избирателност — Общ регламент за групово освобождаване — Превишаване на власт — Равно третиране“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 11 декември 2014 г.
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания
(член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Механизъм за задължително закупуване на екологичната електроенергия на цена, по-висока от пазарната, с който се цели да се подпомогне производството на тази електроенергия — Механизъм, управляван от акционерно дружество по силата на държавна концесия — Финансиране, което се поема от крайните потребители — Финансово участие на крайните потребители, приравнимо на парафискален налог — Мярка, предвиждаща частично освобождаване на енергоемките предприятия — Мярка, предполагаща използването на държавни ресурси
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Законоустановен механизъм за подпомагане — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Мерки, предназначени да компенсират евентуалното неизгодно конкурентно положение на националните енергоемки предприятия спрямо другите предприятия — потребители на електроенергия — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Обосновка, изведена от естеството и структурата на системата — Тежест на доказване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Критерии за преценка — Съобразяване на по-ранна практика —Изключване — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за опазването на околната среда — Насоки относно държавната помощ за защита на околната среда — Приложно поле — Механизъм за задължително закупуване на екологичната електроенергия на цена, по-висока от пазарната — Финансиране, което се поема от крайните потребители под формата на такса, приравнима на парафискален налог — Мярка, предвиждаща частично освобождаване на енергоемките предприятия — Включване
(член 107, параграф 3 ДФЕС; точки 58, 59, 70 и 151 от Известие 2008/C 82/01 на Комисията)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за опазването на околната среда — Насоки относно държавната помощ за защита на околната среда — Помощи под формата на облекчения или освобождавания от данъци за околната среда — Облекчения на данъците за околната среда в условията на нехармонизирано данъчно облагане — Преценка на Комисията относно необходимостта и пропорционалността на помощта и нейното въздействие — Жалба за отмяна на решението, с което се установява несъвместимост на помощта с вътрешния пазар — Доказателствени задължения на държавата членка
(член 107, параграф 3 ДФЕС; точки 151—159 от Известие 2008/C 82/01 на Комисията)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Категории помощи, определени с подзаконов акт, които могат са се считат за съвместими с вътрешния пазар — Регламент № 800/2008 — Освобождаване, предвидено във връзка с помощите под формата на облекчения на данъците за околната среда — Критерии за прилагане — Данъци, хармонизирани на европейско равнище
(член 107, параграф 3 ДФЕС; член 25 от Регламент № 800/2008 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 26—31)
2. Що се отнася до проучването, от гледна точка на член 107, параграф 1 ДФЕС, на национална мярка, с която се цели да се насърчи производството на екологична електроенергия, от една страна, като на всеки производител на екологична електроенергия се гарантира, че цялото количество такава електроенергия ще бъде закупено на фиксирана цена, по-висока от тази на електроенергията на пазара, и от друга страна, като същевременно се предвиди прехвърляне — чрез задължителна ценова надбавка при закупуването на екологична електроенергия — на така направените от електроразпределителните предприятия разходи върху потребителите на електроенергия, Комисията не е допуснала грешка, като е счела, че предимството, предвидено в полза на енергоемките предприятия, които имат право, ако поискат, да бъдат освободени от задължението за закупуване на екологична електроенергия срещу компенсаторно плащане, предполага използването на държавни ресурси, дори този механизъм за подпомагане да се управлява от център за сетълмент на екологична електроенергия, който осъществява дейността си по силата на концесия, която в случая е предоставена на частноправно акционерно дружество, в което частни акционери притежават 50,4 % от капитала.
Всъщност посоченото акционерно дружество е натоварено с националния закон да управлява схемата за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Предвидената с този закон система може да се дефинира като държавна концесия, доколкото въпросните средства са били изплащани единствено за определени от националния законодател цели от обществен интерес. Освен това задължителната ценова надбавка при закупуването на екологична електроенергия е приравнима на парафискален налог върху електроенергията, който се определя от публичен орган, за цели от общ интерес и съобразно обективен критерий. Следователно е възможно въпросните суми да се квалифицират като средства, имащи за произход държавен ресурс, приравним на парафискален налог.
Освен това, макар да е вярно, че организацията, натоварена да управлява системата за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, съществува под формата на частноправно акционерно дружество, все пак поведението на тази организация, в рамките на концесията за осъществяване на дейност като център за сетълмент на екологична електроенергия, не е това на стопански субект, действащ свободно на пазара в търсене на печалба, а поведение, определено от националния законодател и сведено от него до изпълнение на въпросната концесия. В това отношение наличието на строг контрол за съгласуваност на действията на посочената организация с предвидената законодателна рамка, извършен на много равнища от различни държавни структури, потвърждава извода, че тази организация не действа свободно и за собствена сметка, а като концесионер, който управлява помощ, предоставена чрез държавни средства.
При тези обстоятелства Комисията правилно твърди, че предимството, предвидено в полза на енергоемките предприятия, в случая се равнява на допълнителна тежест за държавата, доколкото всяко намаляване на размера на дължимата от тях такса намалява приходите за държавата.
(вж. точки 67, 68, 70, 72, 75, 76 и 83)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 85—87)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 94 и 111—116)
5. Понятието „държавна помощ“ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало избирателни, когато това разграничение е резултат от естеството или логиката на системата, в която те се вписват. За сметка на това не е възможно към данъчни освобождавания, произтичащи от дадена цел, чужда на данъчната система, в която те се вписват, да не се приложат изискванията на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Освен това за целите на преценката на избирателния характер на предоставеното с данъчната мярка предимство, определянето на референтната рамка придобива още по-голямо значение, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само в сравнение с едно „обичайно“ облагане. Така, за да се квалифицира национална данъчна мярка като „избирателна“, най-напред трябва да се започне с установяване и разглеждане на общия или „обичаен“ данъчен режим, приложим в съответната държава членка. Именно в сравнение с този общ или „обичаен“ данъчен режим трябва, на второ място, да се прецени и установи евентуалният избирателен характер на предимството, предоставено с разглежданата данъчна мярка, като се докаже, че тя дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между оператори, намиращи се в сходно фактическо и правно положение с оглед на целта, която е определена за данъчната система на тази държава членка.
При тази обстановка държавата членка, която въвежда разграничение между предприятия в областта на тежестите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и логиката на разглежданата схема.
(вж. точки 96, 97 и 117)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 123—130)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 155—165)
8. Що се отнася до помощите под формата на облекчения или освобождавания от данъци за околната среда, от точка 152 и сл. от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда е видно, че последните предвиждат два вида оценки за съвместимост с вътрешния пазар на облекченията на данъците за околната среда, по-конкретно според наличието или липсата на хармонизация на съответните данъци и спазването на общностното минимално данъчно ниво.
Що се отнася в частност до помощите под формата на облекчения на данъци за околната среда в условията на нехармонизирано данъчно облагане, от точки 154—159 от посочените насоки е видно, че когато проверява дали въпросните помощи са съвместими с вътрешния пазар, Комисията разчита на информацията, предоставена от държавите — членки на Съюза, за да анализира съответните данъчни схеми, с цел да прецени по-конкретно „необходимостта“ и „пропорционалността“ на помощта и нейното въздействие на равнището на засегнатите икономически отрасли.
Когато с оглед на доказателствата, с които разполага, Комисията заключи, че помощта, предоставена под формата на облекчение на данъци за околната среда, е несъвместима с вътрешния пазар, в тежест на държавата членка е да докаже, че въпросната помощ трябва да бъде разрешена. За да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на съответното решение, представените от държавата членка доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност съдържащите се в това решение фактически изводи.
(вж. точки 167 и 178—180)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 200—203)