Language of document : ECLI:EU:T:2011:178

Дело T-393/10 R

Westfälische Drahtindustrie и др.

срещу

Европейска комисия

„Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията, с което се налага глоба — Банкова гаранция — Молба за постановяване на временни мерки“

Резюме на определението

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси

(член 256, параграф 1 ДФЕС, член 278 ДФЕС и член 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Спиране на изпълнението на задължението за представяне на банкова гаранция като условие за отлагане на незабавното събиране на глоба — Условия за постановяване

(член 278 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на правните основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата по главното производство

(член 278 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси

(член 278 ДФЕС)

1.      В съответствие с разпоредбите на член 278 ДФЕС и член 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван акт или да разпореди необходимите временни мерки.

Съгласно член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд в молбите за допускане на обезпечение се излага предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка. Така молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези мерки са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значителна и непоправима вреда за интересите на жалбоподателя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва също претегляне на съществуващите интереси.

В рамките на тази цялостна оценка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и в съответствие с особеностите на конкретния случай може да определи начина, по който следва да се провери дали са изпълнени различните условия, както и реда за извършване на тази оценка, доколкото не съществува норма на общностното право, която да го задължава да следва предварително определена схема за анализ за преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.

(вж. точки 11—13)

2.      Молбата за освобождаване от задължението за представяне на банкова гаранция като предварително условие, за да се спре незабавното събиране на глобите, може да бъде уважена само при наличие на изключителни обстоятелства. Възможността да се изисква представяне на обезпечение, всъщност е изрично предвидена в процедурните правилници на Съда и на Общия съд относно обезпечителните производства и съответства на принципен и разумен подход на Комисията.

По принцип наличието на такива изключителни обстоятелства се счита за установено, когато страната, поискала да бъде освободена от представяне на изискваната банкова гаранция, докаже или обективната си невъзможност да я представи, или че това би застрашило съществуването ѝ.

(вж. точки 22 и 23)

3.      Условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от изтъкнатите в подкрепа на главната жалба оплаквания изглежда на пръв поглед основателно или когато не може да бъде обявено за неоснователно, без да бъде разгледано подробно от юрисдикцията, която е компетентна да се произнесе в главното производство.

На пръв поглед fumus boni juris изглежда съществува по отношение на правно основание, което е дотолкова точно, че е позволило на Комисията да представи подробно писмено становище и което също така позволява на съдията по обезпечителното производство да постанови, че на пръв поглед това правно основание не може да се обяви за явно неоснователно и не може да се отхвърли, без да бъде разгледано подробно от юрисдикцията, която е компетентна да се произнесе в главното производство.

(вж. точки 54, 55, 58 и 61)

4.      При разглеждането на молбата за допускане на обезпечение трябва да се претеглят рисковете, свързани с всяко едно от възможните разрешения. По-конкретно това означава, че съдът трябва да провери дали следва да се даде предимство на интереса на жалбоподателя от спиране на изпълнението на обжалваното решение пред този от незабавното му изпълнение.

(вж. точка 62)