Дело T‑393/10
(публикувани откъси)
Westfälische Drahtindustrie GmbH и др.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Комплексно нарушение — Едно-единствено продължено нарушение — Разграничаване — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Равно третиране — Принцип на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Преценка на способността за плащане — Известие на Комисията относно сътрудничеството от 2002 г. — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Пълен съдебен контрол“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Писмо на генерален директор на Комисията, с което се отхвърля искане за намаляване на глоба, наложена на предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция — Писмо, съдържащо преценка на способността за плащане на предприятието, различна от първоначалното решение — Липса на чисто потвърдителен характер — Допустимост
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Решение на Комисията, с което се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция — Правомощие за пълен съдебен контрол на съда на Съюза да проверява и изменя решението, като вземе предвид съществуващото правно и фактическо положение към датата на постановяване на своето решение — Правен интерес на санкционираните предприятия от съдебен контрол върху извършените от Комисията фактически и правни преценки
(член 101 ДФЕС и член 263 ДФЕС)
3. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия — Наличие на общ план — Преценка — Преходен период между две части на едно-единствено нарушение — Последици
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието или продължителността на нарушението — Публично разграничаване
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Обхват — Последици
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса
(член 296 ДФЕС)
7. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изслушване на предприятията — Предприятие, участвало в изслушване относно предявените от Комисията възражения — Искане за ново изслушване по отношение на искане за намаляване на глобата, основаващо се на преценката на способността за плащане на предприятието — Отхвърляне — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Задължение на Комисията да прилага насоките при спазване на принципите на равно третиране и на оправдани правни очаквания
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Способност за плащане — Задължение да се отчете обстоятелството, че съответното предприятие работи на загуба — Липса — Действителна способност за плащане на предприятието в особен социален и икономически контекст — Отчитане — Условия
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита — Липса
(член 101 ДФЕС и член 261 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Способност за плащане — Пълен съдебен контрол от съда на Съюза — Грешки в преценката от Комисията — Отмяна — Упражняване от съда на Съюза на правомощието му за пълен съдебен контрол
(член 101 ДФЕС и член 261 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
1. Що се отнася до допустимостта на жалбите за отмяна, мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на третите лица, като измени съществено правното им положение, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС. В този контекст, за да се определи дали мярката, чиято отмяна се иска, подлежи на обжалване, следва да се изхожда от нейната същност, тъй като по принцип формата, в която е взета, е без значение. Всъщност само актът, с който орган на Съюза определя позицията си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява решение, срещу което може да се подаде жалба за отмяна, при условие обаче че това решение не представлява потвърждение на по-ранен акт. Напротив, в случай че обжалваният акт е чисто потвърдителен акт, жалбата е допустима само при условие че потвърденият акт е обжалван в срок. В този смисъл, когато жалбоподателят пропусне срока, за да предприеме действия срещу решение, с което недвусмислено е приета мярка, която има правно действие, засягащо неговите интереси, и която е задължителна за него, той не може да възобнови този срок, като поиска от институцията да преразгледа решението си и като подаде жалба срещу решението за отказ, с което се потвърждава по-рано приетото решение.
В това отношение, в контекста на решение за налагане на глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, писмото, в което генерален директор на Комисията, от една страна, оценява способността за плащане на обвиненото предприятие, отчитайки фактически и правни обстоятелства, различни от разгледаните в първоначалното решение, и от друга страна, посочва мотив за отказ за намаляване на глобата, различен от мотива, с който е било обосновано първоначалното решение, не може да се счита единствено за потвърждение на първоначалното решение.
(вж. т. 98—102 и 107)
2. По отношение на жалбата за отмяна срещу решение на Комисията за налагане на глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, упражняването от съда на Съюза на правомощието му за извършване на пълен съдебен контрол не изключва, а налага той да упражни — доколкото това е поискано от обвинените предприятия, с изключение на абсолютните основания за отмяна, които при спазване на принципа на състезателност той трябва да разглежда служебно — контрол върху извършените от Комисията правни и фактически преценки. Впрочем, макар извършващият пълен съдебен контрол съд да трябва по принцип да вземе предвид правното и фактическото положение, което съществува към датата, на която постановява своето решение, когато счита, че е обосновано да упражни правомощието си за изменение, това задължение не води до отпадане на всякакъв правен интерес за предприятията, санкционирани от Комисията за нарушаване на член 101 ДФЕС, от това съдебният контрол да обхване и основателността на извършените от Комисията фактически и правни преценки предвид съществуващото правно и фактическо положение към момента на извършването им.
Ето защо сама по себе си вероятността, що се отнася до преценката на способността за плащане на санкционираните предприятия, съдът на Съюза да реши да упражни правомощието си за извършване на пълен съдебен контрол, не води до безпредметност на контрола върху преценките, съдържащи се в писмо, в което генерален директор на Комисията преценява способността за плащане на тези предприятия, отчитайки фактически и правни обстоятелства, различни от разгледаните в първоначалното решение.
(вж. т. 109)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 141—147, 152—155, 158, 161, 163, 189—191)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 166—171, 188 и 194)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 172)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 272)
7. В рамките на административните производства в областта на конкуренцията, когато е проведено изслушване преди приемането на решение за налагане на глоба, Комисията не трябва да провежда ново изслушване по отношение на подаденото от обвинено предприятие искане за намаляване, основаващо се на преценката на неговата способност за плащане.
Всъщност организирането на такова изслушване не е предвидено в член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като в тази разпоредба се признава единствено правото на предприятията да изложат становището си по възраженията, с които Комисията възнамерява на обоснове решенията си. Преценката на способността за плащане на предприятията обаче не е възражение, което може да обоснове решение за санкциониране на нарушение по член 101 ДФЕС, а позволява на Комисията да вземе предвид определен брой елементи, изтъкнати в подкрепа на съответното искане за намаляване на глобата, основаващо се на доводи, които са различни от съставомерните за нарушението елементи.
Освен това член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз също не предоставя право на предприятията да бъдат изслушани преди приемането на решение по искането им за намаляване, основаващо се на преценката на способността им за плащане с оглед на представените от тях данни. Несъмнено такова решение представлява индивидуална мярка с неблагоприятни последици по смисъла на тази разпоредба. Предвиденото в нея право на изслушване обаче трябва да се счита за спазено в хипотезите, когато взетото решение се основава само на данни, съобщени от подалото искане лице в познат за него правен и фактически контекст.
В това отношение действително съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз Комисията е длъжна да даде възможност на съответното предприятие, подало искане за намаляване във връзка със способността му за плащане, да изложи становището си по фактическите или правните обстоятелства, въз основа на които тя смята да отхвърли това искане, ако тези обстоятелства не са ѝ били съобщени от това предприятие. От друга страна обаче, сам по себе си фактът, че според Комисията предоставените ѝ елементи не са убедителни, не я задължава да съобщава тази преценка, преди да се произнесе по искането.
(вж. т. 279—283)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 287)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 288—296)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 297—302)
11. В областта на конкуренцията, тъй като прилагането на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, съставлява последният елемент, взет предвид при определяне на размера на глобите, преценката на способността за плащане на предприятията, санкционирани за нарушаване на член 101 ДФЕС, попада в обхвата на правомощието за пълен съдебен контрол, което е предвидено в член 261 ДФЕС и в член 31 от Регламент № 1/2003. Всъщност грешките, допуснати от Комисията в рамките на преценката на способността за плащане на обвинените предприятия, могат да доведат до отмяна на решението ѝ в частта, в която на посочените предприятия се налага глоба, и да дадат основание на съда на Съюза да упражни правомощието си за извършване на пълен съдебен контрол.
В това отношение, когато след получаването на изложение на възраженията съответните дружества са прехвърлили средства на други дружества, принадлежащи към същата група, обстоятелството, че неспособността за плащане се дължи на приетите по тяхно усмотрение управленски решения, само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове отхвърлянето на всяко искане за намаляване на глоба. Комисията трябва да отчете за целите на преценката на способността за плащане причините, поради които са били извършени тези преводи. Всъщност финансирането, отпуснато на други дружества от дадена група, може по-специално да отговаря на необходимостта да се финансират придобиванията, реализирани преди изпращането на изложението на възраженията. Комисията впрочем трябва евентуално да приеме, че такива парични преводи нямат никакво значение за преценката на способността за плащане на групата от предприятия, разглеждана като цяло.
Освен това, за да отхвърли искането за намаляване на глоба, Комисията не може да не отчете факта — който съответното предприятие доказва в достатъчна степен — че не е в състояние нито наведнъж да плати пълния размер на наложената му глоба, нито да получи финансиране или дори банкова гаранция в такъв размер.
В този контекст, ако предвид грешките в преценката, които опорочават решението на Комисията, съдът на Съюза го отмени в частта, в която с него се налага глоба на съответното предприятие, не съществува пречка този съд да направи извод при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол, че не трябва да се предоставя никакво намаляване на глобата въз основа на способността за плащане на това предприятие и да го осъди да плати глоба, чийто размер е идентичен на размера на глобата, наложена в отмененото решение.
(вж. т. 297, 311, 319, 321, 328, 332, 357 и 358)