РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

21 ноември 2018 година(*)

[Текст, поправен с определение от 7 юни 2019 г.]

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи във връзка с първото разрешение за пускане на пазара на активното вещество глифозат — Частичен отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 — По-висш обществен интерес — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 — Директива 91/414/ЕИО“

По дело T‑545/11 RENV

Stichting Greenpeace Nederland, установено в Амстердам (Нидерландия),

Pesticide Action Network Europe (PAN Europe), установено в Брюксел (Белгия),

за които се явяват B. Kloostra и A. van den Biesen, адвокати,

жалбоподатели,

подпомагани от:

Кралство Швеция, за което се явяват A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev, L. Swedenborg и F. Bergius, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват A. Buchet, P. Ondrůšek и L. Pignataro-Nolin, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от:

Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze и D. Klebs, в качеството на представители,

European Chemical Industry Council (Cefic), установено в Брюксел,

Association européenne pour la protection des cultures (ECPA), установена в Брюксел,

за които се явяват I. Antypas и D. Waelbroeck, адвокати,

CropLife International AISBL (CLI), установено в Брюксел, за което се явяват R. Cana, E. Mullier, адвокати, и D. Abrahams, barrister,

CropLife America Inc., установено във Вашингтон (Съединени щати),

National Association of Manufacturers of the United States of America (NAM), установено във Вашингтон,

и

America Chemistry Council Inc. (ACC), установено във Вашингтон,

за които се явяват първоначално M. Abenhaïm и K. Nordlander, адвокати, след това К. Nordlander и М. Zdzieborska, solicitor, и накрая K. Nordlander, М. Zdzieborska и Y.‑A. Benizri, адвокат,

и

European Crop Care Association (ECCA), установено в Брюксел, за което се явява S. Pappas, адвокат,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 10 август 2011 г., с което е отказан достъп до том 4 от изготвения от Федерална република Германия, в качеството ѝ на държава членка докладчик, проект на доклад за оценка на активното вещество глифозат в приложение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30),

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz (докладчик) и C. Iliopoulos, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 март 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 20 декември 2010 г. жалбоподателите Stichting Greenpeace Nederland и Pesticide Action Network Europe (PAN Europe) искат достъп до няколко документа във връзка с първото разрешение за пускане на пазара на глифозат като активно вещество, издадено в приложение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30). Искането се основава на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) и Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

2        Поискан е достъп до следните документи:

–        копие от изготвения преди първото включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414 проект на доклад за оценка (наричан по-нататък „проектът на доклад“) от държавата членка докладчик — Федерална република Германия,

–        пълен списък на всички тестове, представени от заявителите, поискали включването на глифозата в приложение I към Директива 91/414, за което е взето решение с Директива 2001/99/ЕО на Комисията от 20 ноември 2001 година за изменение на приложение I към Директива 91/414 с цел в него да бъде включен именно глифозатът (OВ L 304, 2001 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 39, стр. 254),

–        изчерпателната, пълна и оригинална документация от тестовете, представена през 2001 г. от заявителите, поискали включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414, доколкото се отнася до всички тестове за токсичност в дългосрочен план, всички тестове за мутагенност, канцерогенност и невротоксичност и до всички изследвания върху репродукцията.

3        С писмо от 20 януари 2011 г. Европейската комисия приканва жалбоподателите да се обърнат към германските власти, за да получат достъп до исканите документи, споменати в точка 2 по-горе.

4        На основание член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 с писмо от 7 февруари 2011 г. жалбоподателите внасят потвърждение на заявлението за достъп до документите.

5        В съответствие с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, след като иска предварително съгласие от германските власти, с писмо от 6 май 2011 г. генералният секретар на Комисията разрешава достъп до проекта на доклад, с изключение на том 4 от него (наричан по-нататък „спорният документ“), който тези власти отказват да оповестят и който съдържал пълен списък на всички тестове, представени от заявителите, поискали първото включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414. Той уведомява жалбоподателите, че Комисията не разполага с изчерпателната, пълна и оригинална документация за тези тестове, която изобщо не ѝ е била предадена. Генералният секретар на Комисията обяснява също, че консултациите с германските власти във връзка с оповестяването на спорния документ продължавали и впоследствие щяло да бъде взето решение.

6        С решение от 10 август 2011 г. генералният секретар на Комисията отказва достъп до спорния документ, като се основава на отказа на Федерална република Германия (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

7        В обжалваното решение генералният секретар на Комисията излага причините, поради които Федерална република Германия се противопоставя на оповестяването на спорния документ, на основание на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, а именно защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице. Становището на Федерална република Германия наистина е, че спорният документ съдържа поверителна информация относно правата върху интелектуалната собственост на заявителите, поискали включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414, а именно подробния химически състав на произвежданото от всеки от тях активно вещество, подробна информация за производствения процес на веществото, използван от всеки заявител, поискал включване, информация относно онечистванията, състава на крайните продукти и договорните отношения между различните заявители, поискали включване.

8        След като отбелязва, че германските власти са заявили, че не смятат, че е налице по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, който да диктува оповестяването на спорния документ, генералният секретар на Комисията проверява дали от гледна точка на Регламент № 1367/2006 може да се твърди, че е налице такъв обществен интерес. Той отбелязва, че член 6, параграф 1 от този регламент не е приложим спрямо спорния документ, тъй като той не съдържа информация, която да може да се разглежда като свързана с емисии в околната среда.

9        Всъщност според генералния секретар на Комисията тя считала, че въпросната информация се отнасяла до производствения процес на глифозата, използван от заявителите, поискали включването му в приложение I към Директива 91/414, и че при претеглянето на интересите, което трябвало да се осъществи, необходимостта да се защитят техните права върху интелектуалната собственост, била по-важна от обществения интерес от оповестяването на информацията. Всъщност оповестяването на съдържащата се в спорния документ информация щяло да позволи на конкурентни предприятия да изкопират производствените процеси на заявителите, поискали включването на глифозата, което щяло да доведе до значителни загуби за тях и до нарушаване на търговските им интереси и правата им върху интелектуалната собственост. Общественият интерес, свързан с оповестяването на информацията, вече бил взет предвид, тъй като възможните въздействия на емисиите от глифозат в околната среда се установявали от другите части на проекта на доклад, които били оповестени, по-конкретно във връзка със значимите онечиствания и метаболитите. Колкото до включената в спорния документ информация относно несъществените онечиствания, тя се отнасяла до елементи, които не били опасни за здравето или за околната среда, но щели да доведат до разкриване на процеса на производство на всеки продукт.

10      След това генералният секретар на Комисията отбелязва, че от процедурата, въз основа на която глифозатът е бил включен в приложение I към Директива 91/414, се установявало, че въведените с Регламент № 1367/2006 изисквания за предоставяне на обществеността на информация относно въздействието на това вещество върху околната среда са били взети предвид. При тези обстоятелства превес трябвало да има защитата на интересите на производителите на това вещество.

11      Въз основа на това генералният секретар на Комисията заключава, че исканата информация не се отнася до емисии в околната среда по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 и няма доказателства за наличието на по-висш обществен интерес в полза на оповестяването по смисъла на Регламент № 1049/2001, като според него такъв интерес бил налице по отношение на защитата на търговските интереси и правата върху интелектуалната собственост на производителите на глифозат.

 Производство пред Общия съд и пред Съда

12      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 октомври 2011 г., жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение.

13      В рамките на процесуално-организационни действия Общият съд поставя на жалбоподателите два въпроса, на които те отговарят с писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 18 януари 2013 г.

14      С определение на Общия съд от 9 януари 2013 г. от Комисията е поискано да представи на Общия съд спорния документ и да посочи частите, които се отнасят до чистотата на глифозата, до „идентификацията“ и количеството на всички съдържащи се в него онечиствания и до аналитичния профил на използваните за контрол партиди, като спорният документ не е трябвало да се предоставя на жалбоподателите. С писмо от 25 януари 2013 г. Комисията представя спорния документ.

15      Спорният документ се състои от три поддокумента. Първият поддокумент е озаглавен „Монография — 11 декември 1998 г., том 4, част А — Глифозат“ и има осем точки, озаглавени: „С.1 Поверителна информация“, „C.1.1 Подробна информация относно производствените методи на активното вещество (приложение II A 1.8)“, „C.1.2 Подробна спецификация на активното вещество (приложения II A 1.9—1.11)“, „C.1.3 Подробна спецификация на препаратите (приложение II A 1.4)“, „C.2 Резюме и оценка на информацията относно представянето на колективните преписки“, „C.2.1 Резюме на представената информация и документация (преписка документ B)“, „C.2.2 Оценка на представената информация и документация“ и „C.2.3 Изводи относно това дали взетите от съобщаващите предприятия мерки са разумни или не“. Вторият поддокумент е озаглавен „Допълнение към монографията —– Том 4 от 11 декември 1998 г. — Глифозат — Глифозат-тримезиум — Част A — Глифозат“, носи дата 14 януари 2000 г. и има само една точка, озаглавена „C.1.2.1 Идентификация на изомерите, онечистванията и добавките (приложение II A 1.10)“. Третият поддокумент, озаглавен „Допълнение 2 към монографията — Том 4 от 11 декември 1998 г. — Глифозат — Глифозат-тримезиум“, е с дата 12 май 2001 г. и се състои от три точки, озаглавени „C.1.1 Подробна информация относно производствените методи на активното вещество (приложение II A 1.8)“, „C.1.2 Подробна спецификация на чистотата на активното вещество“ и „C.1.2.1 Идентификация на изомерите, онечистванията и добавките (приложение II A 1.10)“.

16      В писмо от 25 януари 2013 г. Комисията посочва и частите от трите образуващи спорния документ поддокумента, които се отнасят до чистотата на глифозата, „идентификацията“ и количеството на всички съдържащи се в него онечиствания и аналитичния профил на използваните за контрола партиди.

17      Устните състезания на страните са изслушани в проведеното на 26 февруари 2013 г. съдебно заседание (наричано по-нататък „съдебното заседание от 26 февруари 2013 г.“).

18      С решение от 8 октомври 2013 г., Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия (T‑545/11, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2013:523) Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която с него се отказва достъп на страните до спорния документ, съдържащ информация, която се отнася до емисии в околната среда, а именно, първо — информация относно идентификацията и количеството на всички онечиствания, съдържащи се в активното вещество, нотифицирано от всеки оператор; второ — информация относно наличните в различните партиди онечиствания и минималните, средни и максимални количества от всяко от тези онечиствания; и трето — информация относно състава на разработените от различните съответни оператори продукти за растителна защита.

19      С жалба, подадена в секретариата на Съда на 17 декември 2013 г., Комисията обжалва първоначалното съдебно решение.

20      По направени от тях искания Федерална република Германия, America Chemistry Council Inc. (ACC), CropLife America Inc., CropLife International AISBL (CLI), European Chemical Industry Council (Cefic), European Crop Care Association (ECCA), Association européenne pour la protection des cultures (ECPA) и National Association of Manufacturers of the United States of America (NAM) са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

21      В подкрепа на жалбата си Комисията излага едно-единствено основание — неправилно тълкуване от Общия съд на понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“, по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006.

22      Жалбоподателите, подпомагани от Кралство Швеция, искат жалбата да бъде отхвърлена.

23      Със своето решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe (C‑673/13 P, наричано по-нататък „съдебното решение по жалбата“, EU:C:2016:889) Съдът отменя първоначалното съдебно решение и връща делото на Общия съд.

 Производство и искания на страните след връщането на делото за ново разглеждане

24      Делото е разпределено на четвърти състав на Общия съд.

25      На 30 януари и 2 февруари 2017 г. жалбоподателите и Комисията представят писмените си становища във връзка с връщането на делото за ново разглеждане в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

26      След като искат и получават достъп до преписката по делото, в което е постановено решение от 8 октомври 2013 г., Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия (T‑545/11, EU:T:2013:523) (наричано по-нататък „първоначалното дело“), Кралство Швеция, CropLife America, NAM, ACC, CLI, Cefic и ECPA представят на 23 януари и 2 февруари 2017 г. писмените си становища във връзка с връщането на делото за ново разглеждане в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник.

27      На 3 и 4 май 2017 г. Комисията CLI, Cefic, ECPA, ECCA, Федерална република Германия и Кралство Швеция представят допълнителни писмени становища в съответствие с член 217, параграф 3 от Процедурния правилник.

28      В писмените си становища жалбоподателите, подкрепени от Кралство Швеция, искат от Общия съд:

–        да обяви, че Комисията е действала в нарушение на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. (наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201), и на регламенти № 1049/2001 и № 1367/2006,

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29      В писменото си становище Комисията, подкрепена от CropLife America, NAM, ACC, CLI, Cefic, ECPA, ECCA и Федерална република Германия, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 По обхвата на спора

30      След направените от жалбоподателите уточнения, както това вече е посочено в точки 22—24 от първоначалното съдебно решение, които не са поставени по въпрос в съдебното решение по жалбата, спорът следва да се ограничи до частта от спорния документ, в която се съдържа информация относно степента на чистота на активното вещество, относно „идентификацията“ и количеството на наличните в техническото оборудване онечиствания, аналитичния профил на партидите и точния състав на разработения продукт, както са уточнени от жалбоподателите в съдебното заседание от 26 февруари 2013 г. Що се отнася до онечистванията, жалбоподателите заявяват, че искат да разберат какви са другите химични вещества, които се получават по време на производствения процес на глифозата, и тяхното количество. Що се отнася до аналитичния профил на партидите, представени от предприятията за тестовете, те заявяват, че искат да узнаят съдържанието и състава на партидите, по-конкретно другите добавени химични вещества, както и описанието на тестовете и техните реални последици.

 От правна страна

31      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три основания. Първо, те смятат, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 не дава право на вето на държава членка и Комисията може да не се съобразява с нейното мнение относно прилагането на предвидено в член 4, параграф 2 от същия регламент изключение. Второ, те поддържат, че изключението от правото на достъп, с което се цели да бъдат защитени търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, не трябва да се прилага, тъй като по-висш обществен интерес диктува оповестяването на исканата информация, която е свързана с емисии в околната среда. Трето, те изтъкват, че обжалваното решение не е съобразено с член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и с член 4 от Орхуската конвенция, тъй като Комисията не е оценила реалната опасност от засягане на споменатите търговски интереси.

 По първото основание, свързано с незачитане на обхвата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001

32      В първото основание жалбоподателите поддържат, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 не може да обоснове отказа за оповестяване на информация или да ограничи правомощията на Комисията само до проверка prima facie дали посочените от държавата членка изключения се прилагат. Това произтичало, от една страна, от решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия (C‑64/05 P, EU:C:2007:802) и от друга страна, от приложението на Регламент № 1367/2006, както и от тълкуването на законодателството на Европейския съюз в съответствие с Орхуската конвенция.

33      Комисията твърди, че доводите на жалбоподателите следва да бъдат отхвърлени.

34      На първо място, следва да се припомни, че както следва от съображение 4 и от член 1 от него, Регламент № 1049/2001 цели да даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите, държани от институция. По силата на член 2, параграф 3 от посочения регламент това право обхваща не само документите, изготвени от институция, но и тези, получени от нея от трети страни, сред които са държавите членки, както изрично е уточнено в член 3, буква б) от същия регламент.

35      Въпреки това Регламент № 1049/2001 предвижда в член 4 изключения от правото на достъп до документ. По-специално параграф 5 от този член гласи, че държава членка може да поиска от институция да не оповестява документ, издаден от тази държава, без да има предварителното ѝ съгласие.

36      От съдебната практика следва, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 има процесуален характер, тъй като се ограничава до това да предвиди изискване за предварително съгласие на съответната държава членка, когато последната е направила конкретно искане в този смисъл, и се отнася до процеса на вземане на решение от Съюза (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 78 и 81).

37      За разлика от член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, който, когато става въпрос за документи, произхождащи от трети лица, дава на последните единствено правото съответната институция да се консултира с тях във връзка с прилагането на някое от изключенията, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от същия регламент, то член 4, параграф 5 от този регламент предвижда, че държава членка може да поиска от институция да не оповестява документ, издаден от тази държава, без да има предварителното ѝ съгласие.

38      Така Съдът е приел, че когато държава членка е упражнила предоставената ѝ от член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 възможност да поиска произхождащ от тази държава конкретен документ да не се оповестява без предварителното ѝ съгласие, евентуалното оповестяване на този документ от институцията изисква нейното съгласие (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 50).

39      Следователно a contrario институцията, която няма предварителното съгласие на съответната държава членка, не е оправомощена да оповестява съответния документ (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 44). Следователно в конкретния случай решението на Комисията по заявлението за достъп до спорния документ е зависело от решението на германските власти, взето в рамките на процеса на приемане на обжалваното решение.

40      Въпреки това от съдебната практика следва, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 не предоставя на съответната държава членка общо и безусловно право на вето, с което да може да се противопоставя на оповестяването на всеки държан от институция на Съюза документ само по своя преценка и без да е нужно да мотивира решението си, единствено поради обстоятелството че посоченият документ произхожда от тази държава членка (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 58). Всъщност предоставеното с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 право на съответната държава членка е ограничено от изброените в член 4, параграфи 1—3 от същия регламент материалноправни изключения, като в това отношение на тази държава членка се признава само право да участва при вземане на решението на институцията. По този начин предварителното съгласие на съответната държава членка, на което се позовава член 4, параграф 5, не наподобява право на вето по нейна преценка, а вид утвърдително становище за липсата на основания за прилагането на изключение по член 4, параграфи 1—3 от същия регламент (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 76). Следователно така установеният с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 процес на вземане на решения изисква съответната институция и съответната държава членка да се придържат към предвидените в посочения член 4, параграфи 1—3 материалноправни изключения (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 83).

41      От това следва, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 позволява на съответната държава членка да се противопостави на оповестяването на произхождащи от нея документи само въз основа на материалноправните изключения, предвидени в член 4, параграфи 1—3 от този регламент, и като мотивира надлежно позицията си в това отношение (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 99).

42      По делото следва да се приеме, както изтъква Комисията, че дори и член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 да е бил приложен в настоящия случай, от обжалваното решение следва, че отказът за достъп до спорния документ се основава на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, а именно защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост, на която се позовават германските власти.

43      На второ място, Съдът е постановил също, че преди да откаже достъпа до документ, произхождащ от държава членка, съответната институция трябва да провери дали последната е основала своето противопоставяне на материалноправните изключения, предвидени в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001, и дали е мотивирала надлежно позицията си в това отношение. Ето защо в процеса на приемане на решение за отказ на достъп Комисията трябва да се увери, че такива мотиви съществуват, и трябва да ги посочи в решението, което приема в края на процедурата (решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия, C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 99).

44      За сметка на това съгласно постановената във връзка с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 съдебна практика институцията, до която е подадено заявление за достъп до документ, няма задължението да извършва цялостна преценка на решението на съответната държава членка за противопоставяне, упражнявайки контрол, който би стигнал по-далеч от проверката само за наличие на мотиви, позоваващи се на изключенията по член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 (решение от 21 юни 2012 г., IFAW Internationaler Tierschutz-Fonds/Комисия, C‑135/11 P, EU:C:2012:376, т. 63, определение от 27 март 2014 г., Ecologistas en Acción/Комисия, T‑603/11, непубликувано, EU:T:2014:182, т. 44 и решение от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑669/11, EU:T:2014:814, т. 54). При все това институцията, до която е подадено заявление, трябва да провери дали дадените от държавата членка обяснения на пръв поглед ѝ изглеждат обосновани (решение от 5 април 2017 г., Франция/Комисия, T‑344/15, EU:T:2017:250, т. 54).

45      Комисията обаче е проверила дали в решението на Федерална република Германия да се противопостави на оповестяването на спорния документ има мотиви, позоваващи се на изключението за защита на търговските интереси, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, както и на пръв поглед обоснования характер на тези мотиви (вж. т. 7—11 по-горе).

46      Освен това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, че Комисията не може да се основе на изключението, предвидено в разпоредбите на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, за да се противопостави на оповестяването на информация за околната среда, защото посоченият регламент трябвало да се тълкува в съответствие с Регламент № 1367/2006 и с Орхуската конвенция.

47      Всъщност достатъчно е да се посочи, че с оглед на вече изложеното в точка 42 по-горе изтъкнатият аргумент не може да се приеме, тъй като член 4, параграф 5 от регламент № 1049/2001 не е основанието, поради което Комисията е отказала достъпа до този документ.

48      При това положение първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание, свързано с наличието на по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на информация, отнасяща се до емисии в околната среда

 По обхвата на произтичащото от член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 право на достъп

49      Член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 задължава документът да бъде оповестен, когато поисканата информация се отнася до емисии в околната среда, дори в случай на опасност от засягане на интересите, защитавани с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Това тълкуване не може да се поставя под въпрос под претекст да се осигури тълкуване, последователно, хармонично или съответстващо на разпоредбите на членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) от 15 април 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228), което представлява приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), на Директива 91/414 или на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1), и в частност на член 63 от него (в този смисъл вж. първоначалното съдебно решение, т. 27—46; вж. също по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 96—102).

 По понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“

50      Жалбоподателите, подкрепяни от Кралство Швеция, поддържат, че Комисията не се е съобразила с презумпцията, изведена от член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, тъй като исканата информация била свързана с околната среда и се отнасяла до емисии в околната среда. Тази информация се отнасяла до всички вещества, които се изпускат в околната среда при използването и прилагането на разрешеното вещество глифозат в пестициди. Освен това съдържащата се в проекта на доклад информация позволявала на обществеността да провери дали извършените тестове дават представа за емисиите и за въздействието на веществото, което е било разрешено въз основа на тези тестове, а именно активното вещество глифозат.

51      Комисията, подкрепяна от CropLife America, NAM, ACC, CLI, Cefic, ECPA и Федерална република Германия, счита че понятието „емисия“ трябвало да се тълкува стеснително и че в съответствие с Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, публикувано през 2000 г. от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН), тя представлявала пряко или непрякото изпускане на вещества от инсталации. Тя заявява, че исканата информация не се отнася до емисии в околната среда, тъй като съдържащата се в спорния документ информация се състои от подробни описания на методите за производство на глифозат, представени от различните лица, подали заявление за включването, и е защитена от права върху интелектуалната собственост, като категориите информация, от която се интересуват жалбоподателите, не могат да се разграничат и изолират от информацията относно методите за производство на активното вещество, които са същинският предмет на спорния документ. Освен това спорната информация била прекалено „откъсната от пазара“, за да може да представлява информация, която е отнася до емисии в околната среда, и не била релевантна от екологична гледна точка, доколкото всички онечиствания, за които се счита, че са от токсикологично, екотоксикологично или екологично значение, са били оповестени.

52      На първо място, що се отнася до довода на Комисията, че разпоредбата относно емисиите в околната среда трябва да се тълкува стеснително, той следва да се отхвърли. Всъщност в това отношение е достатъчно да се изтъкне, че според Съда в точки 49 и 53 от първоначалното съдебно решение Общият съд — без да допусне грешка при прилагане на правото — не е възприел стеснително тълкуване на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 и на понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“.

53      На второ място, що се отнася до препращането към цитираното в точка 51 по-горе Ръководство за прилагане от страна на Комисията, за да подкрепи становището, че понятието „емисия“ се отнася до емисиите от инсталации, достатъчно е да се изтъкне, че според Съда в точки 54—56 от първоначалното съдебно решение Общият съд е могъл да приеме, без да допусне грешка при прилагане на правото, че понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 не се свежда до информацията, свързана с емисиите от някои промишлени инсталации (т. 70 от съдебното решение по жалбата).

54      На трето място, следва да се подчертае, че според Съда макар понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 да не включва информацията относно чисто хипотетични емисии, при все това посоченото понятие не може да се сведе само до информацията за емисиите, които са реално освободени в околната среда при прилагането на продукта за растителна защита или на разглежданото активно вещество върху растенията или почвите и зависят по-специално от фактически използваните от земеделските производители количества продукт и от точния състав на крайния продаван продукт (т. 73 от съдебното решение по жалбата). Поради това Съдът е приел, че в обхвата на посоченото понятие попада и информацията за предвидимите емисии от продукта за растителна защита или разглежданото активно вещество в околната среда при нормални или реалистични условия на използване на този продукт или вещество, които съответстват на тези, за които е издадено разрешението за пускане на пазара за този продукт или това активно вещество и които са налице в зоната, където този продукт или активно вещество е предназначен(о) да бъде използван(о) (т. 74 от съдебното решение по жалбата). Съдът уточнява освен това, че макар пускането на пазара на продукт или активно вещество по принцип да не е достатъчно, за да се приеме, че този продукт или вещество със сигурност ще бъде изпускан(о) в околната среда и че свързаната с него информация се отнася до „емисии в околната среда“, положението е различно при продукт като продукта за растителна защита и активните вещества, които той съдържа и които при нормално използване са предназначени да бъдат освободени в околната среда поради самата си функция. В този случай предвидимите при нормални или реалистични условия на използване емисии в околната среда от разглеждания продукт или от активните вещества, които този продукт съдържа, не са хипотетични и попадат в обхвата на понятието „емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 (т. 75 от съдебното решение по жалбата).

55      На четвърто място, следва да се припомни, че в решението по жалбата Съдът е постановил, че като е приел, че е достатъчно дадена информация да се отнася достатъчно пряко до емисии в околната среда, за да попада в обхвата на понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

56      От една страна, Съдът посочва, че според текста на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 тази разпоредба визира информацията, която се „отнася до емисии в околната среда“, т.е. информацията, която засяга или касае такива емисии, а не информацията, която има пряка или косвена връзка с емисиите в околната среда. Това тълкуване се потвърждава от член 4, параграф 4, буква г) от Орхуската конвенция, където е използвана формулировката „информация за емисиите“ (т. 78 от съдебното решение по жалбата). От друга страна, Съдът е приел, че това понятие трябва да се разбира в смисъл, че включва по-специално данните, които дават на обществеността информация за това, което реално се изпуска в околната среда или се очаква да бъде изпуснато при нормални или реалистични условия на използване на продукта или разглежданото вещество, които съответстват на тези, за които е издадено разрешението за пускане на пазара на този продукт или активно вещество и които са налице в зоната, където този продукт или вещество е предназначен(о) да бъде използван(о). Следователно същото това понятие трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща по-специално сведенията за естеството, състава, количеството, датата и мястото на действителните или предвидимите при такива условия емисии от посочения продукт или вещество (т. 79 от съдебното решение по жалбата).

57      В понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ трябва да се включи също информацията, която дава на обществеността възможност да провери дали оценката на действителните или предвидимите емисии, въз основа на която компетентният орган е разрешил продукта или разглежданото вещество, е правилна, както и данните за въздействието на тези емисии върху околната среда. Всъщност от съображение 2 от Регламент № 1367/2006 по същество следва, че гарантираният с този регламент достъп до информацията за околната среда цели по-специално да насърчи по-ефикасното участие на обществеността в процеса по вземане на решения, като усили задължението на компетентните инстанции за отчетност при вземането на решения, за да се допринесе за общественото съзнание и за неговата подкрепа за взетите решения. За да ѝ е възможно да се увери, че взетите решения от компетентните по екологични въпроси органи са обосновани, и за да участва ефикасно в процеса по вземане на решения по екологични въпроси, обществеността обаче трябва да има достъп до информацията, въз основа на която може да провери дали емисиите са били правилно оценени, и трябва да бъде в състояние да разбере начина, по който посочените емисии могат да засегнат околната среда (т. 80 от съдебното решение по жалбата).

58      За сметка на това, макар да не трябва да се възприема стеснително тълкуване на понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“, това понятие все пак няма как да включва всякаква информация, която има каквато и да било връзка, дори пряка, с емисии в околната среда. Всъщност, ако посоченото понятие се тълкува в смисъл, че обхваща подобна информация, то до голяма степен би изпразнило от съдържание понятието „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Регламент № 1367/2006. По този начин едно такова тълкуване би лишило изобщо от полезен ефект предвидената с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 възможност за институциите да откажат оповестяването на информация за околната среда по-специално със съображението, че това оповестяване би засегнало защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице и би създало риск за равновесието, което законодателят на Съюза е желал да осигури между целта за прозрачност и защитата на тези интереси. То също така би довело до несъразмерно засягане на гарантираната с член 339 ДФЕС защита на професионалната тайна (т. 81 от съдебното решение по жалбата).

 Приложение на понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“

59      На първо място, следва да се подчертае, че жалбоподателите не искат достъп до информацията за договорните отношения между различните оператори, нотифицирали глифозата, или относно метода на неговото производство, съдържаща се в точки „C.1.1 Подробна информация относно методите за производство на активното вещество (приложение II A 1.8)“ (стр. 1—11) и „C.2 Резюме и оценка на информацията относно представянето на колективните преписки“ (стр. 88 и 89) от първия поддокумент, представен от Комисията на Общия съд, и в точка „C.1.1 Подробна информация относно методите за производство на активното вещество (приложение II A 1.8)“ (стр. 1—3 вкл.) от третия поддокумент, представен от Комисията.

60      На второ място, в съдебното заседание от 26 февруари 2013 г. жалбоподателите уточняват някои въпроси във връзка със заявлението си за достъп. Те искат да разполагат с информацията относно „идентификацията“ и количеството на наличните онечиствания в глифозата, както и относно аналитичния профил на изпитваните партиди, по-конкретно относно техния състав, „идентификацията“ и количеството на добавените при тестовете химични вещества, продължителността на тестовете и реалното въздействие върху активното вещество.

61      Ето защо само доколкото частите от спорния документ, освен споменатите в точка 59 по-горе, съдържат информация като посочената в точка 60 по-горе или свързана със състава на продукта за растителна защита, съдържащ глифозат, и при условие че тази информация може да се разглежда като информация, която се отнася до емисии в околната среда, би следвало да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при преценката, като е отказала да ги оповести.

62      На трето място, в първоначалното дело жалбоподателите уточняват начина, по който информацията относно „идентификацията“ и количеството на наличните в глифозата онечиствания, аналитичния профил на изпитваните партиди и състава на съдържащия това вещество продукт може да позволи да се определи равнището на емисиите от споменатите онечиствания в околната среда.

63      В жалбата си жалбоподателите поддържат, че остатъчните вещества от активното вещество в околната среда и отражението им върху човешкото здраве са пряко свързани с чистотата на веществото, а именно с „идентификацията“ и с количеството на наличните в глифозата онечиствания, а не само с „идентификацията“ и с количеството на онечистванията, които според Комисията са съществени. Според тях е важно също да се познават аналитичният профил на използваните за контрола партиди, за да може да се направи тълкуване на резултатите, и изследванията, въз основа на които глифозатът е включен в приложение I към Директива 91/414. Поради това точният състав на разработените и контролирани продукти трябвало да бъде оповестен, а това би позволило да се определи какви токсични елементи се изпускат в околната среда и има опасност да останат там известно време.

64      В отговора си на писмените въпроси на Общия съд в първоначалното дело жалбоподателите уточняват също по какъв начин исканата от тях информация е свързана с понятието „емисия в околната среда“. Така съдържащите се в глифозата онечиствания били освобождавани в околната среда едновременно с него. Освен това в зависимост от количеството им могло тези онечиствания да са дали отражение върху резултатите от тестовете, необходими за изследването на вредните последици от глифозата с оглед на включването му в приложение I към Директива 91/414. Следователно, за да се прецени дали извършените с оглед на това включване тестове са представителни за емисиите в околната среда, изпускани при използването на съдържащи глифозат продукти за растителна защита, била необходима информация относно аналитичния профил на партидите. Жалбоподателите прилагат към отговора си документ, в който е описан именно метод за производство на глифозат, както и елементите, които са добавени, за да се получи това активно вещество, и се набляга на факта, че наличните в полученото активно вещество онечиствания ще бъдат изпуснати в околната среда. Освен това в същия документ се подчертава колко е важно да се получи информация относно аналитичния профил на изпробваните партиди, за да се провери дали този профил отговаря на този на пуснатите на пазара продукти, тъй като при производство на малки количества може да се получи аналитичен профил на глифозат, който се различава от този на произвеждания в големи количества, предназначен за пускане на пазара. При получаване на тази информация щяло да бъде възможно да се проверят евентуални различия между аналитичните профили на партидите, изпробвани с оглед на включването на глифозата в приложение I към Директива 91/414, и тези на пуснатите на пазара продукти и да се определи дали проведените тестове са били релевантни с оглед на реалните емисии на глифозат в околната среда. Накрая, в посочения документ се подчертава, че исканата информация щяла да позволи да се разбере дали равнището на метаболита, в който се превръща глифозатът, изпуснат в околната среда, е устойчиво и замърсява подпочвените води.

65      Макар Комисията да приема, че всяко активно вещество в един момент от своя жизнен цикъл неизбежно бива изхвърлено в околната среда, тя смята, че спорният документ не съдържа информация, която да може да се разглежда като свързана с емисии в околната среда, а информация относно производствените методи, използвани от различните оператори, нотифицирали глифозата, за да бъде той включен в приложение I към Директива 91/414. Тя се противопоставя на оповестяването на информацията относно онечистванията и аналитичния профил на партидите, като се обосновава с това, че така ще бъде дадена възможност да се възпроизведе методът за производство на активното вещество и свързаните с него търговски тайни, тъй като не е възможно да се разграничат и изолират тези различни категории информация. На последно място, Комисията поддържа, че цялата относима от токсикологична гледна точка информация и тази, свързана с отражението на активното вещество върху здравето, е била подложена на внимателен анализ и е била оповестена в решението ѝ от 6 май 2011 г., като отбелязва също, че жалбоподателите не обясняват причините, поради които вече оповестените документи не са достатъчни, за да се прецени обосноваността на процеса на включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414.

66      На четвърто място, следва да се припомни, че при събиране на доказателствата в първоначалното дело Общият съд се е запознал със спорния документ, който, както припомня Комисията в писмото си, към което е приложен спорният документ, е разделен на поддокументи.

67      По-конкретно в първия поддокумент има точка „C.1.2 Подробна спецификация на активното вещество (приложение II A 1.9—1.11)“, в която са описани, от една страна, представените на държавата членка докладчик нотификации от операторите, които искат глифозатът да бъде включен в приложение I към Директива 91/414, и са уточнени различните онечиствания, съдържащи се в получения глифозат, както и точното или максималното количество от всяко от тези онечиствания (точка „C.1.2.1 Идентификация на изомерите, онечистванията и добавките (приложение II A 1.10)“. стр. 11—61) и от друга страна, аналитичният профил на изпитаните партиди, като в табличен вид са показани количествата на всички онечиствания, налични в различните партиди, както и минималните, средни и максимални количества на всяко от онечистванията, като методите за анализ и валидиране на данните също са представени от повечето от споменатите оператори (точка „C.1.2.2 Аналитичен профил на партидите (приложение II A 1.11)“, стр. 61—84). В първия поддокумент има и точка „C.1.3 Подробна спецификация на препаратите (приложение II A 1.4)“, където е описано съдържанието на включващия глифозат продукт за растителна защита, произведен от всеки от операторите, който е нотифицирал това активно вещество (стр. 84—88).

68      Единствената точка на втория поддокумент (вж. т. 15 по-горе) е таблица, в която са посочени различните оператори, нотифицирали глифозата, структурната формула на всяко от наличните в активното вещество на всеки от споменатите оператори онечистване и точното или максималното количество на всяко от тези онечиствания (стр. 1—6).

69      В третия поддокумент се съдържат по-специално две точки, озаглавени съответно „C.1.2 Подробна спецификация на чистотата на активното вещество“ и „C.1.2.1 Идентификация на изомерите, онечистванията и добавките (приложение II A 1.10)“ (стр. 4—13). В точка С.1.2 са представени различните онечиствания, съдържащи се в глифозат-тримезиум, както и точното или максимално количество на всяко от тези онечиствания (стр. 4) и аналитичният профил на изпитваните партиди, като в таблици са показани количествата на всички налични в различните партиди онечиствания (стр. 7). В точка C.1.2.1 има таблица, подобна на тази, намираща се във втория поддокумент и съдържаща информация от същото естество (стр. 8—13).

70      Именно с оглед на тези уточнения следва да се определи дали спорният документ съдържа информация, отнасяща се до емисии в околната среда.

71      В самото начало следва да се изтъкне, от една страна, че между страните няма спор относно обстоятелството, че активно вещество като глифозата със сигурност се изпуска в околната среда в даден момент от своя жизнен цикъл, и от друга страна, че в спорния документ се съдържа информация за околната среда. За сметка на това страните спорят по въпроса дали тази информация се обхваща от понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“, както е определено от Съда в съдебното решение по жалбата.

72      За да се даде отговор на този въпрос, следва да се вземат предвид относимите разпоредби от Регламент № 1107/2009. Целта на този регламент е да установи правила за разрешаване на продукти за растителна защита в търговска форма, както и за тяхното пускане на пазара, употреба и контрол в Съюза (член 1 от Регламент № 1107/2009) и се прилага за продукти във вида, в който те се доставят на потребителя, състоящи се от или съдържащи активни вещества, антидоти или синергисти (член 2 от Регламент № 1107/2009).

73      От Регламент № 1107/2009 следва, че в състава на продукти за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е показано, че определено са от полза за растениевъдството, и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда (съображение 10). От съображения за предвидимост, ефикасност и съгласуваност следва да се установи подробна процедура, за да се оцени дали дадено активно вещество може да бъде одобрено (съображение 12). Освен активни вещества продуктите за растителна защита могат да съдържат антидоти или синергисти, както и коформуланти (съображения 21 и 22).

74      Продуктите за растителна защита, съдържащи активни вещества, могат да бъдат в множество формулации и да се употребяват за различни растения и растителни продукти, при различни селскостопански, фитосанитарни и екологични (включително климатични) условия. Поради това разрешенията за продукти за растителна защита следва да се издават от държавите членки (съображение 23). Разпоредбите, уреждащи разрешенията, трябва да осигуряват висока степен на защита. По-специално при издаване на разрешения за продукти за растителна защита защитата на здравето на хората и на животните и опазването на околната среда следва да имат предимство пред подобряването на растениевъдството. Поради това, преди продуктите за растителна защита да се пуснат на пазара, следва да се покаже, че те определено са от полза за растениевъдството и не оказват вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, включително върху здравето на уязвими групи, нито пък оказват неприемливо въздействие върху околната среда (съображение 24).

75      Активните вещества, които се съдържат в определен продукт за растителна защита, могат да се произвеждат чрез различни производствени процеси, което води до различия в спецификациите. Тези различия могат да доведат до последици за безопасността. От съображения за ефективност следва да се предвиди хармонизирана процедура на равнището на Съюза за оценка на тези различия (съображение 27).

76      На последно място, в съображение 29 от Регламент № 1107/2009 се посочва, че принципът на взаимното признаване е един от начините да се гарантира свободното движение на стоки в рамките на Съюза. С оглед да се избегне дублирането на дейности, да се намали административната тежест за индустрията и за държавите членки и да се обезпечи по-хармонизирана наличност на продукти за растителна защита, издадените от една държава членка разрешения следва да се приемат от други държави членки, в които селскостопанските, фитосанитарните и екологичните (включително климатичните) условия са съпоставими. Поради това, с оглед да се улесни такова взаимно признаване, Съюзът следва да се раздели на зони със съпоставими условия. Въпреки това специфичните за територията на една или повече държави членки екологични или селскостопански условия може да налагат, след подаване на заявление, държавите членки да признаят или изменят разрешението, издадено от друга държава членка, или да откажат разрешаване на продукта за растителна защита на своя територия, когато това е оправдано в резултат на конкретните екологични или селскостопански условия или когато не може да бъде постигната високата степен на защита на здравето на хората и животните и на опазване на околната среда, изисквана от посочения регламент.

77      За пускането на пазара на Съюза на продукти за растителна защита Регламент № 1107/2009 предвижда система, в рамките на която процедурите на одобрение на активното вещество (членове 7—13 от Регламент № 1107/2009) като глифозата са отделени от процедурите за издаване на разрешение на формулиран продукт за растителна защита, а именно крайния продукт, съдържащ активното вещество и други елементи, който впоследствие се прилага от операторите (членове 33—39 от Регламент № 1107/2009).

78      Процедурата на одобрение на активните вещества се развива на равнището на Съюза и приключва с приемането на акт от Комисията, с който веществото се одобрява или не се одобрява. Страните не спорят, че за да бъде одобрено едно активно вещество, оценката засяга „една или повече представителни употреби на поне един продукт за растителна защита, който съдържа съответното активно вещество“ (член 4, параграф 5 от Регламент№ 1107/2009), състоящи се по същество от една или повече предложени специфични употреби на продукта за растителна защита спрямо едно или няколко определени растения, и обхваща относимите предложени условия на употреба за тази представителна употреба.

79      Тъй като продуктите за растителна защита не могат да бъдат пускани на пазара или употребявани, освен ако не са разрешени в съответната държава членка в съответствие с Регламент№ 1107/2009 (член 28 от Регламент № 1107/2009) при условията за издаване на разрешение, предвидени по-специално в член 29 от този регламент, заявител, който желае да пусне на пазара продукт за растителна защита, подава лично или чрез представител заявление за разрешение или за изменение на разрешение до всяка държава членка, на чийто пазар възнамерява да пусне продукта за растителна защита (член 33 от Регламент № 1107/2009).

80      В производството за издаване на разрешение държавата членка, която разглежда заявлението, извършва независима, обективна и прозрачна оценка въз основа на съвременните научно-технически познания и като използва наличните към момента на подаване на заявлението ръководства. Тя дава възможност на всички държави членки в същата зона да представят забележки, които да бъдат взети предвид при оценката. Държавата членка прилага посочените в член 29, параграф 6 от Регламент № 1107/2009 единни принципи за оценка и разрешаване на продукти за растителна защита, за да установи, доколкото е възможно, дали даденият продукт за растителна защита отговаря на изискванията, предвидени в член 29 в същата зона, където се прилага в съответствие с член 55 и при реалистични условия на употреба. Държавата членка, която разглежда заявлението, предоставя своята оценка на останалите държави членки в същата зона (член 36, параграф 1 от Регламент № 1107/2009).

81      Накрая, когато е необходимо да се установи дали друг източник на активно вещество, антидот или синергист, или същият източник при промяна на производствения процес или мястото на производство спазва член 29, параграф 1, буква б) от Регламент № 1107/2009, това се оценява от държавата членка, която съгласно член 7, параграф 1 от същия регламент е била докладчик за активното вещество, антидота или синергиста, освен ако посочената в член 35 от споменатия регламент държава членка, разглеждаща заявлението, не се съгласи да оцени еквивалентността. Заявителят предоставя всички необходими данни на държавата членка, която оценява еквивалентността (член 38 от Регламент № 1107/2009).

82      От посочените в точки 73—81 по-горе разпоредби следва, че активно вещество като глифозата трябва да бъде одобрено на равнището на Съюза, преди да влезе в състава на продукти за растителна защита, които от своя страна задължително трябва да бъдат разрешени от държава членка, за да се гарантира, че съставът на тези продукти отговаря на условията за издаване на разрешение, предвидени в член 29 от Регламент № 1107/2009. Освен това, както по същество подчертава Федерална република Германия, оценката и одобрението на активното вещество глифозат на равнището на Съюза по принцип все още нямат никаква връзка с конкретната последваща употреба на това вещество. Всъщност одобрението на активното вещество глифозат изобщо не включва разрешаване на изолираното използване на това вещество. Едва след като това вещество влезе в състава на продукт за растителна защита, разрешен от държава членка за пускане на пазара, то ще бъде използвано. Ето защо, макар наистина активно вещество като глифозата със сигурност да се изпуска в околната среда в даден момент от неговия жизнен цикъл, случаят е такъв само посредством продукт за растителна защита, за който се прилага процедурата за издаване на разрешение.

83      От посочените в точки 73—81 по-горе разпоредби следва също, че в резултат на установената с Регламент № 1107/2009 система продуктът за растителна защита, за който се иска разрешение от държава членка, в много отношения може да се различава от продукта, представен и оценен на равнището на Съюза за получаване на одобрение на активното вещество. Всъщност, както правилно изтъква Комисията, от една страна, употребата и условията за прилагане на продукта за растителна защита, посочени в разрешението в дадена държава членка, могат да бъдат много различни от тези, които са били обект на теоретична оценка на равнището на Съюза.

84      От друга страна, активното вещество и съдържащият го специфичен продукт за растителна защита, за които на национално ниво е поискано разрешение, могат да бъдат много различни в някои технически аспекти от активното вещество и от представителната употреба на продукта за растителна защита, разгледана на равнището на Съюза при провеждане на процедурата на одобрение. Това се дължи на факта, че продуктът за растителна защита, за който се иска разрешение, може и впрочем често се произвежда от предприятие, различно от поискалото одобрението на активното вещество на равнището на Съюза.

85      Освен това следва да се подчертае, че дори и разрешеното активно вещество и разрешеният специфичен продукт за растителна защита да са произведени от същото предприятие като подалото заявлението за одобрение на активното вещество, методът на производство на това вещество и следователно онечистванията, съдържащи се в продукта за растителна защита, чието разрешение се иска и който след това ще бъде изпуснат в околната среда, могат да се различават от анализираните на равнището на Съюза. Всъщност, както се споменава по-специално в съображения 23 и 27 от Регламент № 1107/2009, не само продуктите за растителна защита могат да бъдат в множество формулации и да се употребяват за различни растения и растителни продукти, при различни селскостопански, фитосанитарни и екологични (включително климатични) условия (вж. т. 74 по-горе), но и активните вещества, които се съдържат в определен продукт за растителна защита, могат да се произвеждат чрез различни производствени процеси, което води до различия в спецификациите (вж. т. 75 по-горе).

86      Именно това е причината, поради която съгласно член 29, параграф 1, буква б) от Регламент № 1107/2009 държавата членка е длъжна в хода на процедурата по издаване на разрешение да провери дали активното вещество е произведено от различен източник или от същия източник, но с промяна на производствения процес или мястото на производство. Ако случаят е такъв, тази държава членка трябва да разгледа въпроса дали въпреки това спецификацията на активното вещество, съдържащо се в продукта за растителна защита, за който е поискано разрешение (член 38 от Регламент № 1107/2009), е еквивалентна на тази, оценена на равнището на Съюза и приета за отговаряща на посочените в член 4 от Регламент № 1107/2009 критерии за одобрение.

87      Освен това следва да се добави, че съгласно член 29, параграф 3 от Регламент № 1107/2009 спазването на предвиденото в член 29, параграф 1, буква б) от същия регламент изискване за еквивалентност „се установява чрез официални или официално признати изпитвания и анализи, проведени при селскостопански, фитосанитарни и екологични условия, от значение за употребата на въпросния продукт за растителна защита и представителни за преобладаващите условия в зоната, за която е предназначен продуктът“.

88      При тези условия, както по същество твърдят Комисията и Федерална република Германия, следва да се приеме, че едва на етапа на националната процедура по издаване на разрешение за пускане на пазара на специфичен продукт за растителна защита държавата членка оценява евенуталните емисии в околната среда и се появява конкретна информация относно естеството, състава, количеството, датата и мястото на действителните или предвидимите при такива условия емисии от активното вещество и от съдържащия го специфичен продукт за растителна защита по смисъла на точка 79 от съдебното решение по жалбата (вж. т. 56 по-горе).

89      В настоящия случай това означава, че проектът за доклад, изготвен в рамките на процедурата на одобрение на равнището на Съюза, се отнася до една или няколко представителни употреби на съдържащите глифозат продукти за растителна защита, предложени от лицата, поискали одобрение на това вещество, и до специфичния състав на продуктите за растителна защита, получени от производствения процес на тези лица към момента на подаване на заявлението за одобрение.

90      След като употребата, условията на прилагане и съставът на продукт за растителна защита, разрешен от държава членка на нейна територия, могат да бъдат много различни от тези за продукти, оценени на равнището на Съюза на етапа на одобрение на активното вещество, следва да се приеме, че съдържащата се в спорния документ информация не се отнася до емисиите, чието изхвърляне в околната среда е предвидимо, а в най-добрия случай само има връзка с емисиите в околната среда. Следователно такава информация е изключена от понятието „информация, отнасяща се до емисиите в околната среда“ в съответствие с точка 78 от съдебното решение по жалбата.

91      Ето защо предвид изложените съображения трябва да се заключи, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че спорният документ не съдържа информация, отнасяща се до емисиите в околната среда, и поради това — второто основание да се отхвърли.

92      Това заключение не може да се постави под въпрос от повторения от жалбоподателите в съдебното заседание довод, че по същество, тъй като на етапа на издаване на разрешение за продукт за растителна защита държавите членки не оценяват наново одобреното на равнището на Съюза активно вещество, е абсолютно необходимо да се получи достъп до спорния документ. Всъщност трябва да се подчертае, както това правят Комисията, Cefic и ECPA, че в процедурата по издаване на разрешение се анализира продуктът за растителна защита в своята цялост с всичките си съставки. Разрешение за този продукт се издава само обаче ако всички изпитвания и анализи дават възможност да се заключи, че посочените в член 29 от Регламент № 1107/2009 условия за издаване на разрешение са изпълнени и че следователно може да се приеме, че посоченият продукт не оказва вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда.

93      При всички положения следва да се приеме, че доводът на жалбоподателите не може да постави под въпрос обстоятелството, че по същество, тъй като активното вещество глифозат не е предназначено само по себе си да бъде изхвърляно в околната среда, но то може да бъде едва след като е включено в продукт за растителна защита, за който се изисква разрешение, съдържащата се в спорния документ информация не може да се обхваща от понятието „информация, отнасяща се до емисиите в околната среда“, както е определено от Съда в съдебното решение по жалбата.

94      Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

 По третото правно основание, свързано с неспазването на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 4 от Орхуската конвенция

95      Жалбоподателите посочват по същество, че изключението от правото на достъп е трябвало да се тълкува стеснително в съответствие с член 4, параграф 4, буква г) от Орхуската конвенция. Освен това те твърдят, че търговските интереси могат да имат превес само ако са закриляни от закона с цел защита на легитимен икономически интерес. Впрочем такива интереси били с ограничен обхват, тъй като член 13 от Директива 91/414 предвижда, че други заявители, поискали включване на активното вещество, биха могли да използват представената за включването документация след изтичането на срок от 10 години. Накрая, Комисията не бил представила никакви конкретни данни в подкрепа на заключението си, че правата върху интелектуална собственост трябвало да имат превес над правото на достъп. Според жалбоподателите правилното претегляне, основано на член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция или на тълкуване на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 в съответствие с Орхуската конвенция, е трябвало да доведе до оповестяване на поисканата информация.

96      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

97      В самото начало следва да се припомни, че тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документите, предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (в този смисъл вж. решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 75). Трябва да се докаже, че въпросният достъп може да засегне конкретно и действително защитения чрез изключението интерес и че тази опасност от засягане е разумно предвидима, а не просто хипотетична. Това разглеждане трябва да е видно от мотивите на обжалваното решение (в този смисъл вж. решения от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 69 и от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 64).

98      Следва също да се отбележи, че режимът на изключения по член 4 от Регламент № 1049/2001, и по-специално по параграф 2 от него, се основава на претегляне на интересите, които в даден случай се противопоставят, а именно, от една страна, интересите, които биха били облагодетелствани от оповестяването на съответните документи, и от друга страна, тези, които това оповестяване би застрашило. Решението, което се взема по заявление за достъп до документи, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 42 и от 23 септември 2015 г., ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA, T‑245/11, EU:T:2015:675, т. 168).

99      Освен това следва да се отбележи, че за да се обоснове отказът на достъп до документ, по принцип не е достатъчно документът да спада към дейност или интерес, посочен(а) в член 4 от Регламент № 1049/2001, тъй като съответната институция трябва също така да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвидено в този член изключение (решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 116, от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 57 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64).

100    Що се отнася до понятието за търговски интереси, от съдебната практика следва, че не всяка информация за дружеството или за търговските му отношения попада в обхвата на защитата, която трябва да бъде гарантирана на търговските интереси съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се попречило на прилагането на общия принцип на обществеността да се предоставя възможно най-широк достъп до документите, държани от институциите (решения от 15 декември 2011 г., CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, T‑437/08, EU:T:2011:752, т. 44 и от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 81).

101    Поради това, за да се приложи предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, е необходимо да се докаже, че спорните документи съдържат данни, чието оповестяване може да засегне търговските интереси на юридическо лице. Това е така по-специално в случай че заявените документи съдържат чувствителна търговска информация, отнасяща се в частност до търговските стратегии на съответните предприятия или до търговските им отношения, или когато съдържат собствени данни на предприятието, открояващи неговата област на специализация (решение от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 82—84).

102    Накрая следва да се подчертае, че разглежданият случай се отнася до решение на Комисията за отказ, което не е в противоречие с посочените от Федерална република Германия мотиви за противопоставяне, а е основано на тези мотиви и следователно е довело до това, че спорният документ не е бил предоставен.

103    Що се отнася до съдебния контрол за законосъобразност на подобно решение за отказ, от точка 94 от решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия (C‑64/05 P, EU:C:2007:802) следва, че съдът на Съюза е компетентен, по искане на заявителя, получил отказ за достъп от съответната институция, да провери дали този отказ може правомерно да се основава на изключенията по член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001, независимо дали отказът произтича от направената от самата институция преценка на изключенията, или от тази на засегнатата държава членка. Оттук следва, че поради прилагането на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 контролът от страна на съда на Съюза не се ограничава до контрол prima facie. Прилагането на тази разпоредба не е пречка той да извърши пълен контрол на решението за отказ на Комисията, което трябва да е съобразено по-конкретно със задължението за мотивиране и почива върху материалната преценка, извършена от засегнатата държава членка, на приложимостта на предвидените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения.

104    Именно с оглед на тези обстоятелства трябва да се анализират доводите на жалбоподателите, които по същество се свеждат до искане Общият съд, от една страна, да приложи член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция или да изтълкува законодателството на Съюза в съответствие с тази разпоредба, според която основанията за отказ трябва да бъдат тълкувани стеснително, и от друга страна, да приеме, че при претеглянето на наличните интереси Комисията е придала прекалено голяма тежест на търговските интереси, без да докаже конкретно и точно опасността от засягане на тези интереси.

105    На първо място, що се отнася до свързаните с член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция доводи, в самото начало следва да се припомни, че съгласно съда на Съюза задължението за стеснително тълкуване на основанията за отказ не може да се приеме за точно задължение (решения от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 42 и от 13 септември 2013 г., ClientEarth/Комисия, T‑111/11, EU:T:2013:482, т. 92 и 94). Именно поради тази причина в правото на Съюза тази разпоредба не може да породи преки правни последици за частноправните субекти (решение от 23 януари 2017 г., Justice & Environment/Комисия, T‑727/15, непубликувано, EU:T:2017:18, т. 75).

106    Впрочем следва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения (вж. решение от 7 юни 2007 г., Řízení Letového Provozu, C‑335/05, EU:C:2007:321, т. 16 и цитираната съдебна практика). Освен това не се спори, че Орхуската конвенция е обвързваща за Съюза. В допълнение от съдебната практика следва, че липсата на директен ефект на разпоредба от международно споразумение не е пречка да се прави позоваване на нея за целите на съответстващото тълкуване на правото на Съюза. Така например, макар в съдебната практика да е установено, че член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма директен ефект (в този смисъл вж. решение от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie, C‑240/09, EU:C:2011:125, т. 45 и от 13 януари 2015 г., Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, C‑401/12 P—C‑403/12 P, EU:C:2015:4, т. 55 и 61), въпреки тази липса на директен ефект в съдебната практика се признава съществуването на принцип на съответстващо тълкуване на вторичното право с оглед на тази разпоредба (в този смисъл вж. решение от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie, C‑240/09, EU:C:2011:125, т. 51).

107    В настоящия случай следва да се посочи, че жалбоподателите не доказват, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 трябва непременно да се тълкува в желания от тях смисъл, за да се гарантира неговото съответствие с член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция. Следва да се припомни, че съдът на Съюза вече признава, че изключенията от правото на достъп до документи трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. т. 97 по-горе). Дори да се предположи, че неподкрепеното с доказателства твърдение на жалбоподателите следва да се тълкува в смисъл, че според тях тази съдебна практика би трябвало да е още по-ограничителна, следва да се приеме, че тълкуването в съответствие с член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция не налага задължение да се стигне до желания от тях резултат (по аналогия вж. решение от 23 януари 2017 г., Justice & Environment/Комисия, T‑727/15, непубликувано, EU:T:2017:18, т. 78). Ето защо този довод следва да се отхвърли.

108    Също така трябва да бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателите, от една страна, че съгласно член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция търговските интереси могат да имат превес само ако са закриляни от закона с цел защита на легитимен икономически интерес, и от друга страна, че такива интереси били с ограничен обхват съгласно член 13 от Директива 91/414 (вж. т. 95 по-горе). Всъщност следва да се посочи, че жалбоподателите не представят никакви доказателства, че изтъкнатите в настоящия случай търговски интереси не са закриляни от закона с цел защита на легитимен икономически интерес. При всички положения, следва да се посочи, както това прави Комисията, че търговските интереси на заявителите, поискали включване на глифозата в приложение I към Директива 91/414, в частност техните права върху интелектуална собственост, са защитени от правото на Съюза, а именно от член 14 от Директива 91/414, който, както е видно от член 84 от Регламент № 1107/2009, е заместен от член 63, параграф 2 от същия регламент, считано от 14 юни 2011 г. Що се отнася до довода относно член 13 от Директива 91/414, заменен от член 59 от Регламент № 1107/2009, следва да се посочи, както това прави Комисията, че тази разпоредба е насочена към изпитванията и изследванията на активното вещество, а не към документи като разглежданите в настоящото дело, които се отнасят по-специално до метода на производство на такова вещество. Всъщност за такава информация се прилага поверителното третиране, предвидено в член 14 от Директива 91/414, заменен от член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.

109    На второ място, що се отнася до претеглянето на засегнатите интереси, както правилно отбелязва Комисията, в обжалваното решение тя е уведомила жалбоподателите за изключението, на което германските власти са се основали, за да откажат достъп до спорния документ, а именно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, като подробно е представила информацията, която според посочените власти се отнася до правата върху интелектуална собственост. По този начин са посочени подробният химически състав на активното вещество, подробна информация за процеса на неговото производство, информация относно химичния анализ на веществото и на всички негови онечиствания, съставът на крайните продукти и информация относно договорните отношения между различните нотифицирали веществото предприятия.

110    Въз основа на посоченото от Федерална република Германия изключение Комисията отказва да оповести спорния документ.

111    Комисията обаче прави сравнително претегляне на търговските интереси и на обществения интерес от оповестяване на спорния документ, като разглежда точно опасността от накърняване на правата върху интелектуална собственост на заявителите, поискали включването. Тя отбелязва, че спорният документ се отнася до процеса на производство на съдържащите активното вещество продукти за растителна защита и че необходимостта от защита на правата върху интелектуална собственост има превес над обществения интерес от оповестяване на този документ. Тя набляга върху опасността за заявителите, поискали включването, конкурентите им да копират детайлите от техните производствени методи и техническите спецификации на глифозата. Според Комисията подобно обстоятелство би довело до съществени загуби на пазарни дялове за въпросните предприятия и би оставило без защита техните права върху интелектуална собственост.

112    Освен това Комисията отбелязва, че общественият интерес от оповестяване е бил взет предвид в достатъчна степен, тъй като другите части от проекта на доклад, напълно оповестени, дават възможност да се установят възможните последици от освобождаването на глифозата в околната среда. След това тя изброява различните релевантни обстоятелства, които са били оповестени. Комисията посочва също, че оповестяването на информацията за неотносимите онечиствания, включени в спорния документ, би позволило да се пресъздаде процесът на производство на всеки продукт, като припомня рисковете за правата върху интелектуална собственост на заявителите, поискали вписването на глифозата.

113    Комисията се позовава на процедурата, в съответствие с която активното вещество е било оценено и включено в приложение I към Директива 91/414, и по-специално на научните оценки, през които е преминала документацията по вписването. Тя счита, че информацията относно въздействието на глифозата, която е публично достояние след провеждането на процедурата за вписване на веществото и подаденото от жалбоподателите заявление за достъп до документите, отговаря на изискванията на Регламент № 1367/2006.

114    Комисията стига до извода, че трябва да се претеглят наличните в случая интереси, като приема, че с оглед на рисковете от оповестяване на информацията за конкретните производствени процеси и за правата на предприятията, защитата на интересите на последните трябва да има превес.

115    При това положение следва да се приеме, че Комисията правилно е претеглила засегнатите интереси, като е изложила точно и конкретно по какъв начин търговските интереси на производителите на глифозат или на съдържащите го продукти за растителна защита са застрашени от оповестяването на спорния документ.

116    С оглед на всички изложени по-горе съображения третото основание, както и жалбата в нейната цялост, трябва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

117    В първоначалното съдебно решение Комисията е осъдена да понесе съдебните разноски. В съдебното решение по жалбата Съдът не се е произнесъл по съдебните разноски. Ето защо съгласно член 219 от Процедурния правилник Общият съд следва да се произнесе в настоящото решение по всички съдебни разноски, свързани с отделните производства.

118    [Поправено с определение от 7 юни 2019 г.] Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията, CropLife America, NAM, ACC, CLI, Cefic, ECPA и ECCA.

119    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Кралство Швеция и Федерална република Германия следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Stichting Greenpeace Nederland и Pesticide Action Network Europe (PAN Europe) да заплатят съдебните разноски.

3)      Кралство Швеция и Федерална република Германия понасят направените от тях съдебни разноски.

Kanninen Schwarcz Iliopoulos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 ноември 2018 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.