Жалба, подадена на 24 януари 2013 г. от Mario Paulo da Silva Tenreiro срещу решението, постановено на 14 ноември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-120/11, Da Silva Tenreiro/Комисия

(Дело T-32/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Mario Paulo da Silva Tenreiro (Крайнем, Белгия) (представители: адв. S. Orlandi, адв. J.-N. Louis и адв. D. Abreu Caldas)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да постанови следното:

отменя Решение на Съда на публичната служба от 14 ноември 2012 г. (дело F-120/11, Da Silva Tenreiro/Комисия), с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя,

да реши окончателно спора, като:

постанови следното:

отменя решението на Европейската комисия, с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за свободната длъжност директор на дирекция A, "Гражданско правосъдие", към генерална дирекция (ГД) "Правосъдие", както и решението за назначаването на г-жа Y на посочената длъжност,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първо правно основание - изопачаване на фактите:

от една страна, доколкото Съдът на публичната служба приема, че терминът "бекграунд", използван в обявлението за свободна длъжност, обозначава опита, а не образованието. Жалбоподателят посочва, че от публикуваните от Комисията обявления за свободни длъжности в частност личи, че когато се указват изискванията за професионалния опит, се използва именно думата "опит", а не думата "бекграунд",

от друга страна, доколкото Съдът на публичната служба приема, че терминът "регулация" не се отнася до регулаторните механизми, а до нормотворческия процес.

Второ правно основание - неправилно прилагане на правото, доколкото Съдът на публичната служба разглежда доказателствените факти за наличие на злоупотреба с власт поотделно, а не цялостно, без да се опита да установи дали съвкупността от тези факти предвид техния брой не позволява да се обори презумпцията за законосъобразност на оспорените в първоинстанционното производство решения.

Освен това жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба не е осигурил равни възможности на страните в производството и така е нарушил правото на справедлив процес, като не е взел процесуално-организационни мерки, които да дадат възможност за допълнителното доказване на фактите, сочещи злоупотреба с власт, и за доказването на друго обстоятелство, което би могло да бъде установено само с такава мярка.

____________