Дело T‑139/06

Френска република

срещу

Европейска комисия

„Неизпълнение на решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения от държава членка — Периодична имуществена санкция — Приемане на някои мерки от държавата членка — Искане за изплащане — Компетентност на Комисията — Компетентност на Общия съд“

Резюме на решението

1.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължението за изпълнение на съдебно решение и с което се налага периодична имуществена санкция — Компетентност на Комисията да събира определена от Съда периодична имуществена санкция

(членове 226—228 ЕО, 274 ЕО и 279 ЕО)

2.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължение — Срок за изпълнение

(членове 226 ЕО и 228 ЕО)

3.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължението за изпълнение на съдебно решение и с което се налага периодична имуществена санкция — Преценка на Комисията относно мерките, приети от държавата членка за съобразяване с решението на Съда — Граници

(членове 226 ЕО и 228 ЕО)

4.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължението за изпълнение на съдебно решение и с което се налага периодична имуществена санкция — „Периодична имуществена санкция с точно определен размер“ и „намаляваща по размер периодична имуществена санкция“ — Компетентност на Комисията да намали размера на определената от Съда периодична имуществена санкция — Липса

(членове 226 ЕО и 228 ЕО)

5.      Производство — Разпределяне на правомощията между Съда и Общия съд — Жалба за отмяна, подадена от държава членка срещу решение на Комисията за определяне на дължимата в изпълнение на решение на Съда периодична имуществена санкция — Правомощие на Общия съд да упражни пълен съдебен контрол и да намали размера на периодичната имуществена санкция — Липса — Изключителна компетентност на Съда

(членове 226 ЕО, 228 ЕО и 229 ЕО)

1.      Договорът за ЕО не определя условията и реда за изпълнение на постановено от Съда решение по предвиденото в член 228 ЕО производство, по-специално когато е постановено заплащането на периодична имуществена санкция. Макар предвидените в членове 226 ЕО и 228 ЕО производства несъмнено да имат една и съща цел, а именно да осигурят ефективното прилагане на правото на Съюза, те представляват две отделни производства с различен предмет. Всъщност производството по член 226 ЕО има за цел да се установи и преустанови поведение на държава членка, което нарушава правото на Съюза, докато предметът на производството, предвидено в член 228 ЕО, е много по-ограничен, тъй като цели единствено да накара неизправната държава членка да се съобрази с решение, установяващо неизпълнение на задължения.

От това следва, че след като Съдът установи с решение, постановено на основание член 226 ЕО, че определена държава членка не е изпълнила задълженията си, продължаването на преговорите между тази държава членка и Комисията вече няма да има за предмет наличието на неизпълнение — което вече е установено от Съда, — а въпроса дали са налице необходимите условия за предявяване на иск с правно основание член 228 ЕО.

Съгласно членове 226—228 ЕО правата и задълженията на държавите членки могат да се определят, а действията им могат да се преценяват само с решение на Съда. След като Съдът ясно е определил задълженията на държава членка в решение, постановено на основание член 228 ЕО, би било в противоречие с духа на Договора и с целта на предвидения в член 228 ЕО механизъм да се задължи Комисията да предяви нов иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 226 ЕО.

Освен това, доколкото с постановено по реда на член 228, параграф 2 ЕО решение на Съда държава членка е осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция и доколкото Комисията изпълнява бюджета съгласно член 274 ЕО, тя следва в съответствие с разпоредбите на регламентите, приети в изпълнение на член 279 ЕО, да събира дължимите към бюджета на Съюза в изпълнение на решението суми.

От това следва, че Комисията по принцип има правомощие да изисква плащането на определена от Съда периодична имуществена санкция.

(вж. точки 25—28, 32, 37 и 38)

2.      Макар член 228 ЕО да не уточнява в какъв срок трябва да бъде изпълнено решението на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, интересът, свързан с непосредственото и еднакво прилагане на правото на Съюза, изисква това изпълнение да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратки срокове. От духа на Договора и от връзката между членове 226 ЕО и 228 ЕО следва, че решението на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, както и последващото решение, установяващо липсата на пълно изпълнение на първото решение, трябва да бъдат разглеждани като правна рамка, позволяваща на държавата членка с точност да определи мерките, които следва да приеме, за да се съобрази с правото на Съюза.

(вж. точки 42 и 43)

3.      При изпълнението на решение на Съда, с което на държава членка се налага заплащането на периодична имуществена санкция, ако Комисията има сериозно и разумно съмнение по отношение на осъществения от националните власти контрол, държавата членка не може да обори нейните констатации, без да подкрепи собствените си твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Всъщност тази държава членка трябва да представи най-подробни и пълни доказателства за това, че проверките действително са извършени и при необходимост, че твърденията на Комисията са неверни. Това важи в още по-голяма степен в рамките на производство за изпълнение на решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, тъй като държавата членка трябва да докаже, че е преустановила посоченото неизпълнение. Всъщност в тази връзка Комисията трябва да може да направи преценка на приетите от държавата членка в изпълнение на решението на Съда мерки, за да се избегне по-конкретно възможността неизпълнилата задълженията си държава членка да се ограничи с приемането на мерки, които в действителност имат същото съдържание като тези, които са били предмет на решението на Съда.

Въпреки това упражняването на това право на преценка не трябва да засяга нито правата — по-точно процесуалните права — на държавите членки, които произтичат от установеното в член 226 ЕО производство, нито изключителната компетентност на Съда да се произнася по съответствието на дадено национално законодателство с общностното право.

Следователно, преди да събере периодичната имуществена санкция, Комисията е длъжна да провери дали към крайната дата на определения от Съда срок все още са налице нарушенията, установени от Съда в рамките на решение по член 228 ЕО.

(вж. точки 52—55)

4.      Когато при изпълнението на решение, установяващо неизпълнение на задължения, Съдът реши на основание член 228 ЕО да наложи периодична имуществена санкция с точно определен размер, която е изискуема в края на всеки шестмесечен период, считано от обявяването на решението, ако решението, с което се установява неизпълнението на задължения, не е било изпълнено напълно, от това трябва да се заключи, че частичното изпълнение на посоченото решение не дава право на намаляване на размера на периодичната имуществена санкция. Всъщност, ако Съдът изрично възприеме „периодична имуществена санкция с точно определен размер“, а не „намаляваща по размер периодична имуществена санкция“, Комисията, бидейки обвързана от решението на Съда, няма правомощие да намали размера на тази периодична имуществена санкция.

(вж. точки 78 и 79)

5.      Що се отнася до въпроса за потенциалното правомощие на Общия съд да упражни пълен съдебен контрол и да намали размера на периодичната имуществена санкция, Съдът има изключително правомощие евентуално да налага периодична имуществена санкция и да определя размера ѝ при несъобразяване със съдебно решение, установяващо неизпълнение на задължения. Следователно възможността Общият съд да намалява размера на тази санкция в рамките на жалба за отмяна, би била в противоречие със съгласуваността на Договора. На последно място, член 229 ЕО изисква това правомощие да е предвидено изрично. То впрочем не може да бъде изведено нито от текста на член 226 ЕО, нито от този на член 228 ЕО.

(вж. точка 81)