Language of document : ECLI:EU:C:2010:80

Дело C-310/08

London Borough of Harrow

срещу

Nimco Hassan Ibrahim

и

Secretary of State for the Home Department

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Свободно движение на лица — Право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е съпруг(а) на гражданин на държава членка, и на техните деца, граждани на държава членка — Гражданин на държава членка, който престава да работи в приемащата държава членка и впоследствие отпътува от нея — Записване на децата в учебно заведение — Липса на средства за издръжка — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 12 — Директива 2004/38/ЕО“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Работници — Право на децата на работник да имат достъп до образование в приемащата държава членка — Право на пребиваване за продължаване на общо образование

(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)

2.        Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Деца на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка — Родител, който в действителност упражнява родителските права върху тези деца

(членове 10 и 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Децата на гражданин на Европейския съюз, които са се установили в държава членка, докато родителят им упражнява право на пребиваване в качеството на работник мигрант в тази държава членка, имат право да пребивават в нея, за да продължат общото си образование там съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността. Обстоятелството, че родителите на съответните деца междувременно са се развели, че само единият от родителите е гражданин на Съюза и че този родител е престанал да бъде работник мигрант в приемащата държава членка, е ирелевантно.

(вж. точка 29)

2.        Децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент № 2434/92, без подобно право да зависи от условието те да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в тази държава.

Всъщност признатото с член 12 от Регламент № 1612/68 право на детето на работника мигрант да продължи образованието си при най-добрите възможни условия в приемащата държава членка неизбежно предполага, че посоченото дете има право да бъде придружено от лицето, което в действителност упражнява родителските права върху него, и следователно че това лице може да пребивава с него в посочената държава членка по време на обучението му. Посоченият член трябва да се прилага самостоятелно спрямо разпоредбите на правото на Съюза, които уреждат условията за упражняване на правото на пребиваване в друга държава членка. Самостоятелността на член 12 спрямо член 10 от същия регламент трябва да се запази и по отношение на разпоредбите на Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96. Обратното разрешение би могло да застраши целта за интегриране на семейството на работника мигрант в приемащата държава членка, предвидена в пето съображение от Регламент № 1612/68. За да е успешно подобно интегриране, е необходимо детето на работника, гражданин на държава членка, да има възможност да започне обучението си в приемащата държава членка и евентуално да го завърши с успех.

Що се отнася до условието заинтересованите лица да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка, член 12 от Регламент № 1612/68, който не може да се тълкува ограничително и във всеки случай не може да бъде лишен от полезното си действие, не съдържа подобно условие. Освен това в някои случаи Директива 2004/38 не поставя правото на пребиваване в приемащата държава членка на децата, които се обучават, и на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху тях, в зависимост от това дали последните притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие.

(вж. точки 31, 42, 43, 52, 56 и 59 и диспозитива)