РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
14 декември 2022 година(*)
„Публична служба — Срочно наети служители — Срочен договор — Неподновяване — Процедура по подновяване — Вземане предвид на атестационните доклади — Незавършен атестационен доклад — Отговорност — Имуществени вреди — Загуба на възможност — Неимуществени вреди — Правомощие за пълен съдебен контрол — Изпълнение на решение на Общия съд“
По дело T‑296/21
SU, представлявана от L. Levi, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), представляван от C. Coucke и E. Karatza, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се по време на разискванията от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,
секретар: A. Marghelis, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 8 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката SU иска, от една страна, отмяна на решението на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от 15 юли 2020 г., с което той не подновява договора ѝ, и доколкото е необходимо, на решението от 11 февруари 2021 г., с което този орган отхвърля подадената от нея жалба по административен ред, и от друга страна, обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла поради това.
Обстоятелствата по спора
2 На 15 януари 2015 г. жалбоподателката е наета на работа от ЕОЗППО с договор за три години като срочно нает служител със степен AD 8 в службата, натоварена с надзора, в качеството ѝ на старши експерт по вътрешни модели.
3 На 1 ноември 2016 г. жалбоподателката е преназначена в групата „Вътрешни модели“ на отдел „Сближаване на надзора и контрола“, също като старши експерт по вътрешни модели.
4 От 31 октомври 2017 г. до 19 март 2018 г. жалбоподателката е в отпуск по майчинство, последван от родителски отпуск до 19 октомври 2018 г.
5 С допълнително споразумение от 15 януари 2018 г. трудовият договор на жалбоподателката е подновен за срок от три години до 15 януари 2021 г.
6 От 1 ноември 2018 г. до 31 октомври 2019 г. жалбоподателката се ползва от схема за работа при непълно работно време (80 %) и структурна дистанционна работа от един ден седмично. Тези условия на работа са прилагани отново от 1 февруари 2020 г. до 15 юли 2020 г. Спорадична дистанционна работа също така ѝ е била предоставяна в отделни случаи.
7 В контекста на атестационната процедура за 2019 г. жалбоподателката представя самооценката си на 9 декември 2019 г. и на 15 януари 2020 г. провежда събеседване с атестиращото лице.
8 На 16 януари 2020 г. атестиращото лице предава оценката на жалбоподателката. В рубриката „Обща оценка и потенциал“, която съдържа „общата оценка на периода, за който се отнася настоящата атестационна процедура, и евентуално коментар относно потенциала на титуляря на длъжността“, атестиращото лице оценява работата на жалбоподателката като „задоволителна“ и отбелязва, че жалбоподателката „несъмнено има[ла] потенциал, за да бъде ключов служител за работата по надзор на [вътрешните модели] на ЕОЗППО, но този потенциал трябва[ло] да се изрази в [престации], които са по-осезаеми и с по-добро качество от нейна страна[;] 2019 г. не е [била] достатъчна, като резултатите през 2020 г. трябва[ло] да се подобрят, за да останат общо задоволителни“.
9 Жалбоподателката отказва да приеме своя атестационен доклад и на 21 януари 2020 г. прави забележки.
10 Изпълнителният директор на ЕОЗППО, който също е апелативно атестиращото лице, компетентно да се произнесе в случай на мотивиран отказ на съответния служител да приеме атестационен доклад, не е реагирал на отказа и на забележките на жалбоподателката и следователно не е взел отношение по тях в този доклад.
11 На 27 февруари 2020 г. по искане на жалбоподателката се провежда събеседване между нея и изпълнителния директор на ЕОЗППО.
12 На 2 юли 2020 г. жалбоподателката получава доклада относно подновяването на нейния договор, в който началникът на службата не препоръчва второ подновяване на този договор.
13 На 8 юли 2020 г. жалбоподателката представя забележките си и на 14 юли 2020 г. се среща с изпълнителния директор на ЕОЗППО, за да обсъди препоръката за неподновяване на нейния договор.
14 На 15 юли 2020 г. изпълнителният директор на ЕОЗППО решава да не поднови договора на жалбоподателката (наричано по-нататък „решението за неподновяване“).
15 На 13 октомври 2020 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решението за неподновяване и доколкото е необходимо, срещу атестационния ѝ доклад за 2019 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), приложим по аналогия към срочно наетите служители по силата на член 46 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“).
16 На 15 януари 2021 г. изпълнителният директор уведомява жалбоподателката за намерението си да отхвърли жалбата ѝ по административен ред и иска от нея да представи становище, което е направено на 22 януари 2021 г.
17 На 1 февруари 2021 г. изпълнителният директор изпраща на жалбоподателката актуализирано проекторешение, с което отхвърля жалбата ѝ по административен ред и иска от нея да представи становището си, което е направено на 8 февруари 2021 г.
18 С решение от 11 февруари 2021 г. изпълнителният директор отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателката (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“).
Искания на страните
19 След като в хода на съдебното заседание се отказва от искането си за отмяна на атестационния доклад за 2019 г., което е отбелязано в протокола от това заседание, жалбоподателката моли Общия съд:
– да отмени решението за неподновяване,
– ако е необходимо, да отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред,
– да разпореди поправяне на нейните имуществени вреди, както са изчислени в жалбата, и на нейните неимуществени вреди, оценени ex aequo et bono на 10 000 евро,
– да осъди ЕОЗППО да заплати съдебните разноски.
20 ЕОЗППО моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на жалбата
21 Следва да се припомни, че в съответствие с разпоредбите на член 90, параграф 2 във връзка с член 91, параграфи 1 и 2 от Правилника, приложими по аналогия към срочно наетите служители по силата на член 46 от УРДС, всеки служител, за когото се прилага Правилникът, има право да обжалва пред Общия съд само ако преди това е сезирал органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), с жалба по административен ред срещу акт с неблагоприятни за него последици, бил той под формата на решение на посочения орган или неприемането от негова страна на мярка, предвидена от Правилника. По този начин административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 25 и 26).
22 Съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалба по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред (вж. решение от 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑205/04, EU:T:2007:346, т. 27 и цитираната съдебна практика, решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 75; вж. също в този смисъл решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8).
23 Когато обаче решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, има различен обхват от този на акта, срещу който е насочена тази жалба, по-специално когато то изменя първоначалното решение или когато съдържа преразглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства, които, ако са били възникнали или са били известни на компетентния орган преди приемането на първоначалното решение, биха били взети предвид, може да се наложи Общият съд да се произнесе конкретно по исканията, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 32 и цитираната съдебна практика).
24 В случая, освен отмяната на решението за неподновяване, жалбоподателката иска, доколкото е необходимо, отмяната на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.
25 С последното решение не само се потвърждава решението за неподновяване, а с него изпълнителният директор на ЕОЗППО изразява становище с оглед на нови обстоятелства. По-конкретно изпълнителният директор на ЕОЗППО се позовава на нови фактически обстоятелства, а именно че в качеството си на апелативно атестиращо лице изобщо не е бил информиран за отказа на жалбоподателката да приеме атестационния ѝ доклад за 2019 г. и че от процесуална гледна точка този доклад не е бил завършен.
26 При това положение следва да се разгледат исканията за отмяна както на решението за неподновяване, така и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 79 и цитираната съдебна практика).
27 Освен това в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се уточняват някои аспекти на мотивите на решението за неподновяване. Следователно, като се има предвид, че досъдебното производство търпи развитие, тези мотиви трябва да се вземат предвид и при проверката на законосъобразността на решението за неподновяване, тъй като се предполага, че тези мотиви съвпадат с последния акт (решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 80; вж. също в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).
По исканията за отмяна на решението за неподновяване и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред
28 В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателката изтъква шест основания, с които цели да докаже незаконосъобразността на решението за неподновяване и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, изведени:
– първото, от факта, че атестационният доклад за 2019 г. не е бил надлежно завършен и че докладът относно подновяването на договора се основава на незавършен атестационен доклад,
– второто, от нарушение на принципа на безпристрастност, на член 11 от Правилника и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– третото, от нарушение на правото на изслушване и на задължението за мотивиране, от нарушение на член 25 от Правилника, на член 41 от Хартата на основните права и на точки 6.7, 6.9 и 6.10 от Процедурата на ЕОЗППО по подновяване на договори от 14 август 2017 г. (наричана по-нататък „процедурата по подновяване на договори“),
– четвъртото, от явна грешка в преценката, от липсата на надлежна преценка на всички аспекти на делото и от нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на точки 4 и 6.5 от процедурата по подновяване на договори,
– петото, от дискриминация, основана на пола и на семейното положение, в нарушение на член 1г от Правилника и на членове 21 и 23 от Хартата на основните права, и
– шестото, от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа.
29 От съображения за процесуална икономия и с оглед на спазването на принципа на добро правораздаване съдът на Съюза може да постанови решение по иск или жалба, без да е длъжен да се произнася по всички изложени от страните основания и доводи (вж. решение от 5 февруари 2018 г., Ranocchia/ERCEA, T‑208/16, EU:T:2018:68, т. 57 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай най-напред следва да се разгледа първото основание, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изтъкнати от жалбоподателката.
30 С първото си основание жалбоподателката твърди, че решението за неподновяване е незаконосъобразно, тъй като се основава на атестационен доклад за 2019 г., който не е бил завършен.
31 Жалбоподателката подчертава, че атестационният ѝ доклад за 2019 г. е съществен елемент от мотивите на решението за неподновяване. Посоченият доклад обаче не бил завършен, тъй като жалбоподателката не е имала възможност надлежно да изрази становище по него. Следователно този доклад не можел да служи за основа на приемането на решението за неподновяване. Ставало въпрос за процесуално нарушение, засягащо законосъобразността на решението за неподновяване, което по този начин било лишено от правна или фактическа база, още повече че в посоченото решение изрично се посочва оценката на жалбоподателката, съдържаща се в атестационния доклад за 2019 г.
32 Освен това не може да се изключи, че ако забележките на жалбоподателката, с които тя оспорва нейната оценка в атестационния доклад за 2019 г., бяха надлежно взети предвид към онзи момент, ООСД е щял да вземе различно решение относно подновяването на нейния договор. Всъщност нищо не доказва, че забележките ѝ относно атестационния ѝ доклад за 2019 г. са били взети предвид и потвърждаването на отрицателното становище на атестиращото лице в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред не е мотивирано. Така ЕОЗППО не можел да потвърди оценката, дадена от атестиращото лице в атестационния доклад за 2019 г.
33 ЕОЗППО отговаря, че процедурата по оценяване на жалбоподателката за 2019 г. е следвала надлежно хода си до етапа на обжалването и забележките на атестиращото лице са били съобщени и остават валидни за целите на оценяването на развитието на работата на жалбоподателката през 2020 г. и на решението относно подновяването на нейния договор.
34 Освен това ЕОЗППО признава наличието на процесуален пропуск в процедурата по оценяване на жалбоподателката за 2019 г., но счита, че обжалването от страна на жалбоподателката е било мълчаливо отхвърлено. Всъщност ООСД посочва, че ако беше сезиран с жалбата на жалбоподателката срещу атестационния ѝ доклад, той е щял да потвърди последния и забележките на жалбоподателката, приложени към отказа ѝ да приеме своя атестационен доклад за 2019 г., нямало да могат да поставят под въпрос решението за неподновяване. Освен това по време на събеседването от 27 февруари 2020 г. ООСД уведомил жалбоподателката, че е съгласен с оценяването, направено от атестиращото лице.
35 За произнасянето по тези доводи, изведени от незавършването на атестационния доклад за 2019 г., следва да се разгледа предварително правния статут на посочения доклад.
По незавършването на атестационния доклад за 2019 г.
36 От разпоредбите на член 43, първа алинея от Правилника във връзка с член 15, параграф 2 от УРДС следва, че администрацията трябва да следи за периодичното изготвяне на доклади относно способностите, ефикасността и поведението в службата на служителите си както по съображения за добра администрация, така и за защита на техните интереси. Всъщност атестационните доклади представляват писмено и формално доказателство за качеството на работата, която служителят е извършил през разглеждания период (решения от 13 декември 2018 г., Wahlström/Frontex, T‑591/16, непубликувано, EU:T:2018:938, т. 55 и 56 и от 12 февруари 2020 г., WD/ЕОБХ, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 60).
37 Съгласно член 7, параграф 1 от Решение C(2013) 8985 на Комисията от 16 декември 2013 година относно общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника и относно подробните правила за прилагане на член 44, първа алинея от Правилника (наричано по-нататък „решението на Комисията от 16 декември 2013 г.“, приложимо по аналогия за ЕОЗППО (EIOPA-MB-14/018), мотивираният отказ на доклада от титуляря на длъжността автоматично се счита за сезиране на апелативно атестиращото лице. Параграф 3 от същия член предвижда, че апелативно атестиращото лице потвърждава доклада или го изменя, като мотивира решението си в срок от двадесет работни дни, считано от датата на мотивираното отхвърляне на доклада, докато параграф 4 гласи, че докладът става окончателен след решението на апелативно атестиращото лице.
38 Член 7, параграф 4 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г. изрично предвижда, че след решението на апелативно атестиращото лице докладът става окончателен и че „титулярят на длъжността се уведомява по електронна поща или по друг начин за приемането на решението, с което докладът става окончателен […] [и] от този момент има достъп и до решението на апелативно атестиращото лице[, т]ази информация се счита за съобщаване на решението по смисъла на член 25 от Правилника[; п]редвиденият в член 90, параграф 2 от Правилника тримесечен срок за подаване на жалба по административен ред започва да тече от момента на съобщаване на тази информация“.
39 В това отношение следва да се уточни, че като разпоредба на официално решение на Комисията, надлежно публикувано и прилагано, член 7 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г. въвежда вътрешно правило с общо приложение с правно обвързващ характер, което ограничава упражняването на правото на преценка на тази институция, както и на ЕОЗППО, който е решил да приложи по аналогия това решение в областта на организацията на неговите структури и управление на неговия персонал, чиито членове могат да се позовават на него пред съда на Съюза, който осигурява спазването му (вж. по аналогия решения от 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, EU:T:2012:205, т. 40 и от 7 юли 2009 г., Bernard/Европол, F‑54/08, EU:F:2009:86, т. 47).
40 От тези разпоредби ясно следва, че когато титулярят на длъжността откаже да приеме атестационния доклад, той става окончателен едва след решението на апелативно атестиращото лице. Всъщност съгласно съдебната практика, когато апелативно атестиращото лице разполага с правомощие за пълен контрол върху основателността на оценките, съдържащи се в атестационен доклад, и може да го валидира или измени, но незаконно се въздържа да упражни своя контрол, отхвърленият от титуляря на длъжността атестационен доклад не става окончателен (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, EU:T:2012:205, т. 38, 41 и 60).
41 Освен това, както с основание поддържа жалбоподателката, нищо в решението на Комисията от 16 декември 2013 г. не позволява да се направи извод, че след изтичането на срока за приемане на решение от апелативно атестиращото лице мотивираният отказ на атестационния доклад е имплицитно отхвърлен.
42 Всъщност, противно на твърденията на ЕОЗППО, направеното в член 7, параграф 4 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г. позоваване на член 90, параграф 2 от Правилника няма нито за цел, нито за последица да направи приложимо в случая правилото, въведено с член 90, параграф 1 от Правилника, а именно че липсата на отговор по искането на лице, за което се прилага Правилникът, приканващо органа по назначаването да вземе решение по отношение на него, се счита за мълчалив отказ след изтичането на четиримесечен срок. Член 7, параграф 4 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г. въвежда правило, специфично за приложимата в настоящия случай процедура по оценяване, което не може да бъде дерогирано в полза на правилото, въведено с член 90, параграф 1 от Правилника. Съдържанието на член 7, параграф 4 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г. не може да бъде променено и при прочит в светлината на правилото по член 90, параграф 1 от Правилника, което въвежда различна процедура и срок.
43 В случая изпълнителният директор на ЕОЗППО, който също е апелативно атестиращото лице, потвърждава в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като този въпрос също е потвърден в съдебното заседание, че не се е запознал с мотивирания отказ на атестационния доклад на жалбоподателката за 2019 г., и приема, че този доклад никога не е бил завършен. В писмената си защита ЕОЗППО обяснява, че апелативно атестиращото лице не е получило никакво уведомление за отказа на жалбоподателката да приеме своя атестационен доклад за 2019 г. поради технически проблем, без да прави повече уточнения, освен факта, че през ноември 2021 г. от компетентния доставчик на услуги е поискано да въведе в системата уведомление, с което се сигнализира, че титулярят на длъжността отказва да приеме своя атестационен доклад.
44 При все това администрацията не може да се позовава на вътрешната си административна организация, за да обоснове неспазването на своето императивно задължение да следи за периодичното съставяне на атестационните доклади в срок и за редовното им изготвяне (решение от 18 декември 1980 г., Gratreau/Комисия, 156/79 и 51/80, непубликувано, EU:C:1980:304, т. 15).
45 От изложеното по-горе следва, че бездействието на апелативно атестиращото лице след отказа на жалбоподателката да приеме атестационния доклад за 2019 г., дължащо се на вътрешна организационна грешка, не може да се счита за мълчаливо потвърждаване на посочения доклад, което би имало за последица да го направи окончателен и да задейства срока за подаване на административна жалба срещу него. Принципът на правна сигурност, на който се позовава ЕОЗППО, не може да възложи на жалбоподателката задължение за полагане на дължимата грижа, каквото има администрацията, и ЕОЗППО не може основателно да поддържа, че правото на жалбоподателката да се позове на незаконосъобразността на процедурата по оценяване, е преклудирано, тъй като тя не е подала жалба по административен ред срещу твърдения мълчалив отказ. Накрая, наличието на такъв мълчалив отказ не може да се констатира, тъй като изпълнителният директор, който не е бил запознат с подадената от жалбоподателката въззивна жалба срещу нейния атестационен доклад, не е можел да заеме каквато и да било позиция по тази жалба.
46 Освен това, макар жалбоподателката да е оттеглила в хода на съдебното заседание исканията си за отмяна на този доклад (вж. т. 19 по-горе), тя е направила това, без да оттегли направените в нейните писмени изявления критики относно незавършването на посочения доклад.
47 От това следва, първо, че атестационният доклад на жалбоподателката за 2019 г. е незавършен документ, който не е можел да бъде взет предвид при оценката на резултатите на жалбоподателката, и второ, жалбоподателката има право да направи възражение за незаконосъобразността, свързана с незавършването на атестационен доклад за посочената година (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., WD/ЕОБХ, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 62).
По последиците от незавършването на атестационния доклад за 2019 г.
48 В самото начало следва да се припомни, че срочно нает служител, който има договор за определен срок, по принцип няма право на подновяване на неговия договор, тъй като такова подновяване е само възможност, подчинена на условието да е в съответствие с интереса на службата (решения от 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, EU:T:2003:27, т. 64 и от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 103).
49 Всъщност за разлика от длъжностните лица, стабилността на чиято трудова заетост се гарантира от Правилника, по отношение на срочно наетите служители се прилагат други условия, които се основават на сключения със съответната институция договор за наемане на работа. Така продължителността на трудовото правоотношение между институция и срочно нает служител, назначен за определен срок, се урежда именно от условията, установени в сключения между страните договор. Освен това съгласно също постоянна съдебна практика администрацията има широко право на преценка, що се отнася до подновяване на договор (вж. решение от 13 декември 2018 г., Wahlström/Frontex, T‑591/16, непубликувано, EU:T:2018:938, т. 46 и цитираната съдебна практика, решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 106).
50 Независимо че администрацията разполага с широко право на преценка, когато е сезиран с жалба за отмяна на приет при упражняването на това ѝ право акт, Общият съд не осъществява в по-малка степен многостранния си контрол за законосъобразност. Що се отнася до искане за отмяна на решение за неподновяване на договор на срочно нает служител, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали не е налице грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, както и до липсата на нарушение на задължението за полагане на грижа, което има администрацията, когато трябва да се произнесе по продължаването на обвързващ я с неин служител договор. Освен това Общият съд контролира дали администрацията не е допуснала фактически неточности (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Wahlström/Frontex, T‑591/16, непубликувано, EU:T:2018:938, т. 47 и цитираната съдебна практика).
51 От момента, в който обаче администрацията установи специфичен режим с вътрешно указание, който цели да гарантира прозрачността на процеса по подновяване на договорите, приемането на този режим се разглежда като самоограничаване на правото на преценка на институцията, както е посочено в точка 39 по-горе, и преобразува описания по-горе първоначален режим на договорно наетите служители — за който е характерна краткосрочността на договорите, сключени за определен срок — в режим, установяващ принципа на подновяване на договорите при определени условия. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика решение на институция, което е съобщено на целия персонал и уточнява критериите и процедурата, приложими в рамките на упражняването на нейното право на преценка в областта на подновяването или неподновяването на договорите, представлява вътрешно указание, което трябва като такова да се разглежда като правило за поведение, което администрацията си налага сама на себе си и от което тя не може да се отклони, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа на равно третиране (вж. решение от 7 юли 2009 г., Bernard/Европол, F‑54/08, EU:F:2009:86, т. 47 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, EU:T:2012:205, т. 40).
52 В случая процедурата на ЕОЗППО по подновяване на договорите, която определя общата политика на посочената агенция в областта на подновяването на договори, представлява вътрешно указание по смисъла на цитираната по-горе съдебна практика.
53 Точка 4 от процедурата по подновяване на договори предвижда, че „решението за подновяване на трудовите договори се приема от изпълнителния директор (ООДС) в зависимост от нуждите на службата и с оглед на съображения като: a) непрекъснатостта на длъжността […] б) работата на титуляря на длъжността […] в) компетентността/компетентностите на служителя […] г) нуждите на органа“.
54 По-конкретно точка 4, буква б) от процедурата по подновяване на договори предвижда, че когато ООСД взема решение за подновяване на договор въз основа на работата на титуляря на длъжността, този критерий се разглежда „въз основа на описанието на длъжността, заета от титуляря, и годишните доклади за оценка на работата, а когато все още не е бил изготвен атестационен доклад, въз основа на доклада за срока му за изпитване и всеки друг релевантен документ“. В точка 6.5 от процедурата по подновяване на договори се добавя, че препоръката на началника на службата относно подновяването на договор се представя след събеседването, предвидено в точка 6.4, и трябва да отчита „предходните атестационни доклади на титуляря на длъжността и съответствието на компетентностите на последния с длъжността, както може да се очаква, че ще се развие през следващите години; [о]тдел „Човешки ресурси“ гарантира, че началникът на службата има достъп до всички атестационни доклади на титуляря на длъжността“. Съгласно точка 6.9 от процедурата по подновяване на договори окончателното решение се приема от изпълнителния директор, който взема предвид, от една страна, препоръката на началника на службата и коментарите на титуляря на длъжността и от друга страна, критериите, изброени в точка 4 от това решение.
55 От тези разпоредби следва, че когато се взема решение за подновяване на договор въз основа на критерия относно работата на титуляря на длъжността, атестационните доклади на заинтересованото лице трябва да се вземат предвид както на етапа на препоръката на началника на службата, така и на етапа на приемане на решението.
56 В случая препоръката на началника на службата на жалбоподателката от 2 юли 2020 г. относно подновяването на нейния договор започва с цитиране на заключението от атестационния доклад на жалбоподателката за 2019 г. По-нататък посочената препоръка се съсредоточава върху работата на жалбоподателката през първия период на 2020 г. В нея не се споменават предходните атестационни доклади.
57 Що се отнася до решението за неподновяване, от него следва, че при оценката на работата на жалбоподателката ООСД изрично се е основал на работата ѝ, считано от 2019 г. Всъщност решението за неподновяване отхвърля добрите престации на жалбоподателката през първите ѝ години на служба в ЕОЗППО като „ирелевантни“. Освен това ООСД подчертава, че жалбоподателката „не е била в състояние да работи на очакваното ниво за старши експерт AD 8 още от 2019 г.“. Той добавя, че жалбоподателката е получила „ясно предупреждение“ в този смисъл още от процедурата по оценяване за 2019 г. и че въпреки това предупреждение нейните резултати не се подобрили. В решението за неподновяване не се споменава никакъв друг атестационен доклад освен този за 2019 г.
58 В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се обяснява, че добрите престации на жалбоподателката от 2015 г. до 2017 г. са обосновали първото подновяване на нейния договор, но когато става въпрос за подновяване за втори път на договор, при това за неопределено време, трябва да се вземе предвид основно периодът след първото подновяване. В решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба се подчертава, че за ООСД този период обхваща основно 2019 г. и първия семестър на 2020 г., тъй като поради отпуска по майчинство и родителския отпуск жалбоподателката е отсъствала от службата до октомври 2018 г.
59 От тези съображения следва, че единственият атестационен доклад, който действително е взет предвид от ООСД, е докладът, който се отнася до резултатите на жалбоподателката за 2019 г. Този атестационен доклад обаче никога не е станал окончателен и не е можел да бъде взет предвид, за да се оценят резултатите на жалбоподателката (вж. т. 47 по-горе).
60 Вследствие на това оценката на работата на жалбоподателката е била направена въз основа на непълна преписка, доколкото същата не е съдържала нейния окончателен атестационен доклад за 2019 г. (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., WD/ЕОБХ, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 61).
61 При това положение решението за неподновяване на договор е в разрез с разпоредбите на процедурата по подновяване на договори, които налагат да се вземат предвид предходните атестационни доклади на титуляря на длъжността (вж. т. 53 по-горе).
62 Съгласно съдебната практика подобно процесуално нарушение обаче може да се санкционира с отмяната на разглежданото решение само ако се установи, че това нарушение е могло да окаже влияние върху съдържанието на решението (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex, F‑87/11, EU:F:2013:10, т. 58 и цитираната съдебна практика). По-конкретно сам по себе си фактът, че при оценяването на работата на жалбоподателката нейното лично досие е било непълно по-специално поради липсата на атестационен доклад, не е достатъчен, за да се отмени решение за неподновяване, освен ако се установи, че това обстоятелство е могло да има решаващо значение за процедурата по подновяване (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., WD/ЕОБХ, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 63).
63 Настоящият случай е именно такъв.
64 Всъщност, най-напред, противно на твърденията на ЕОЗППО, не може да се изключи, че ако апелативно атестиращото лице се беше надлежно запознало с отказа на жалбоподателката да приеме своя атестационен доклад за 2019 г., който впрочем съдържа оценяването на атестиращото лице, обобщено с оценката „задоволителен“, и забележките на жалбоподателката, той е щял да вземе предвид тези забележки и да измени посочения доклад или неговите мотиви. В това отношение съдебната практика подчертава, че администрацията е длъжна да мотивира всеки атестационен доклад по задоволителен и подробен начин и да даде възможност на заинтересованото лице да изрази становище по тези мотиви, като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша в сравнение с предходната оценка, както в настоящия случай (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., DE/EMA, F‑103/13, EU:F:2014:265, т. 38). Така, за да не обезсмисли процедурата по атестиране и процедурата, предвидена в член 7 от решението на Комисията от 16 декември 2013 г., доводът на ЕОЗППО, че ако ООСД беше сезиран с въззивната жалба на жалбоподателката и се беше произнесъл по нея, той е щял да потвърди атестационния доклад за 2019 г. и че този доклад в този случай трябвало да се вземе предвид за целите на процедурата по подновяване на договори, трябва да се отхвърли.
65 По-нататък, следва да се вземе предвид, както подчертава жалбоподателката, решаващото място на оценката на работата ѝ за 2019 г. в препоръката на началника на службата и решението за неподновяване.
66 Накрая, не може да се изключи, че началникът на службата, надлежно призован да се произнесе по изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката в съответствие с точка 6.5 от процедурата по подновяване на договори, е можел да направи различни или мотивирани по друг начин предложения относно подновяването на нейния договор и че ООСД е можел да вземе различно решение (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex, F‑87/11, EU:F:2013:10, т. 58).
67 При това положение фактът, че забележките на жалбоподателката относно нейния атестационен доклад за 2019 г. не са били взети предвид и че той не е станал окончателен, е могъл да има решаващо значение за процедурата по подновяване.
68 От всички изложени по-горе съображения следва, че първото основание на жалбоподателката трябва да се уважи.
69 Вследствие на това решението за неподновяване и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред трябва да се отменят, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания на жалбоподателката.
По исканията за обезщетение
70 Жалбоподателката счита, че е доказала незаконосъобразността на решението за неподновяване на нейния договор и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, които са ѝ причинили имуществени и неимуществени вреди, които ЕОЗППО трябва да поправи.
71 ЕОЗППО оспорва доводите на жалбоподателката.
72 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на искане за обезщетение, направено от длъжностно лице или служител, отговорността на Съюза предполага наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, твърдяната вреда действително да е настъпила и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение и претендираната вреда (вж. решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 45 и цитираната съдебна практика).
73 В това отношение следва да се уточни, че съдебните спорове в областта на публичната служба на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника, включително тези за поправяне на вреди, причинени на длъжностно лице или служител, са подчинени на конкретни и специални правила в сравнение с правилата, произтичащи от общите принципи, регулиращи извъндоговорната отговорност на Съюза в рамките на член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Всъщност от Правилника по-специално следва, че за разлика от всеки друг частноправен субект, длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан с институцията, на която е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от конкретни взаимни права и задължения, който се изразява чрез задължението за съдействие на институцията по отношение на заинтересованото лице. Този баланс има за цел главно да запази отношението на доверие, което трябва да съществува между институциите и техните длъжностни лица, за да се гарантира на гражданите доброто изпълнение на възложените на институциите задачи от общ интерес. Следователно като работодател Съюзът носи по-голяма отговорност, изразяваща се в задължение за поправяне на вредите, които е причинил на персонала си с всяко неправомерно действие в качеството си на работодател (вж. решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 46 и цитираната съдебна практика).
74 Тъй като първото основание е уважено, решението за неподновяване и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред са незаконосъобразни. Следователно първото условие за ангажиране на отговорността на ЕОЗППО, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква, е изпълнено.
75 Що се отнася до другите две условия, наличието на вреда и причинно-следствената връзка, следва да се направи разграничение между имуществените и неимуществените вреди.
По имуществените вреди
76 Що се отнася до имуществените вреди, жалбоподателката поддържа, че те включват размера на заплатата и предимствата, на които тя е щяла да има право от момента, в който договорът ѝ е трябвало да бъде подновен, тоест 16 януари 2021 г., до изпълнението на решението на Общия съд ведно с лихвите за забава на плащане и като се вземе предвид получаваното от нея обезщетение за безработица. Тя иска също плащането със задна дата на вноските в пенсионната схема. Жалбоподателката счита, че отмяната на решението за неподновяване на нейния договор и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред трябва да доведе до подновяването на нейния договор с обратно действие и че решение за подновяване ще има за последица обезщетяването на тези имуществени вреди.
77 Жалбоподателката добавя, че ако Общият съд приеме, че тя е загубила възможността договорът ѝ да бъде подновен, тази възможност е сериозна и голяма. Тя оценява тази загуба на възможност на 90 %, който процент трябвало да се приложи към сумата, която е щяла да получава, ако все още беше наета на работа, при това за разумна продължителност.
78 ЕОЗППО отговаря, че дори Общият съд да отмени решението за неподновяване и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, изпълнението на съдебното решение нямало да доведе до подновяване на договора ipso jure и жалбоподателката погрешно твърдяла, че има субективно право на подновяване на нейния договор. Освен това не било допуснато нито нарушение, нито незаконосъобразност и жалбоподателката нямала основание да има оправдани правни очаквания относно подновяването на нейния трудов договор.
79 В самото начало следва да се припомни, че правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено на съда на Съюза с член 91, параграф 1 от Правилника, му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове. Целта на тази компетентност е по-конкретно да позволи на юрисдикциите на Съюза да гарантират практическата ефективност на произнесените от тях решения за отмяна в областта на публичната служба, така че ако отмяната на незаконосъобразното решение на органа по назначаването не е достатъчна да осигури ефективна защита на правата и интересите на съответното длъжностно лице, съдът на Съюза да може, дори служебно, да му присъди обезщетение за вреди (вж. в този смисъл решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 49 и 50). Този съд може да използва същото правомощие, когато жалбоподателят не може да извлече полза от изпълнението на задълженията, произтичащи от отмяната (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2015 г., EMA/Drakeford, T‑231/14 P, EU:T:2015:639, т. 47).
80 Следва да се отбележи, че твърдяната имуществена вреда съдържа два отделни вида искания за вреди. Първото, изтъкнато като главно, се състои в загуба на възнаграждението, на което жалбоподателката е щяла да имала право, ако договорът ѝ беше подновен. Жалбоподателката счита, че тази вреда трябва да бъде поправена с приемането на решение за подновяване на договор с обратно действие, тъй като в този случай ЕОЗППО ѝ изплаща сумите, от които тя е била неправомерно лишена, като се има предвид освен това получаваното от нея обезщетение за безработица. Второто искане за имуществени вреди, изтъкнато при условията на евентуалност, в случай че не бъде признато, че жалбоподателката има право договорът ѝ да бъде подновен, се състои в загуба на възможност да получи това подновяване. Жалбоподателката счита, че тази вреда може да бъде поправена чрез осъждането на ЕОЗППО да ѝ изплати обезщетение, изчислено чрез прилагане на ставка от 90 %, който процент представлява възможността, която тя счита, че е имала договорът ѝ да бъде подновен, към същите суми като посочените в предходното искане за обезщетение.
81 Що се отнася до първото искане за имуществени вреди, състоящо се в загуба на възнаграждение, в самото начало следва да се посочи, че жалбоподателката не може надлежно да подкрепи исканията си за обезщетение, подадени едновременно с исканията ѝ за отмяна на решението за неподновяване и на решението за отхвърляне на жалбата ѝ по административен ред, като твърди, че отмяната на посочените актове би трябвало да доведе до подновяване с обратно действие на нейния договор с последица ЕОЗППО да ѝ изплати сумите, от които тя е била неправомерно лишена от изтичането на срока на нейния предходен договор. Ако тези доводи бъдат приети, това би лишило от предмет, към момента на постановяване на настоящото решение за отмяна, искането за обезщетение за вредите, състоящи се в загуба на възнаграждение. Впрочем тези доводи не могат да бъдат приети. Наистина, както бе припомнено в точка 79 по-горе, съдът на Съюза може да упражни предоставеното му по спорове за парични суми правомощие за пълен съдебен контрол, включително в рамките на обикновено искане за отмяна, ако отмяната на неправилно от правна гледна точка решение на компетентния орган не е достатъчна, за да осигури предимство на правата на засегнатото длъжностно лице или за да се защитят ефективно интересите му, като при необходимост съдът може да бъде приканен да упражни това правомощие от жалбоподателя, който обявява, че не може да извлече предимство от изпълнението на задълженията, произтичащи от отмяната на акта. При все това в случая на ЕОЗППО не може да бъде наложено това, което жалбоподателката иска, а именно да я възстанови на работа с обратно действие, тъй като установената в точка 67 по-горе незаконосъобразност не предполага тя да бъде автоматично възстановена на работа, а само атестационният доклад за 2019 г. да бъде завършен и искането за подновяване на договора да бъде преразгледано. Вследствие на това главният довод на жалбоподателката в подкрепа на искането ѝ за обезщетение на имуществената вреда, свързана със загубата на възнаграждение, не може да бъде уважен.
82 Освен това, що се отнася до първото искане за имуществени вреди, следва да се отбележи, че загубата на възнаграждение е присъща на всяко изтичане на срочен договор, като тук следва да се уточни също, че подновяването на такъв договор не е право, а само възможност (вж. т. 48 и 49 по-горе). По този начин при пълната липса на точни и конкретни уверения от страна на ЕОЗППО относно подновяването на договора на жалбоподателката, последната не можела да очаква, че ще продължи да се ползва от възнаграждението си след края на нейния срочен трудов договор (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Manéa/CdT, T‑225/18, непубликувано, EU:T:2019:595, т. 130). По същата причина не може да се поддържа също, че отмяната на решението за неподновяване и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред би имала за последица, по силата на член 266 ДФЕС, приемането на ново решение с обратно действие, с което ЕОЗППО да поднови договора на жалбоподателката. Вследствие на това искането за поправяне на вредите, състоящи се в загуба на възнаграждение, трябва да се отхвърли.
83 Що се отнася до второто искане за твърдяна имуществена вреда, изразяваща се в загуба на възможност, съгласно постоянната съдебна практика, за да бъде констатирана и да даде право на поправяне тази загуба на възможност трябва да е действителна и окончателна (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 54 и 55, от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 165 и от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 110).
84 На първо място, следва да се разгледа условието относно действителния характер на загубата на възможност.
85 В самото начало следва да се припомни, че действителният характер на загубата на възможност се преценява към момента на вземане на решението за неподновяване (вж. в този смисъл решение от 12 април 2016 г., CP/Парламент, F‑98/15, EU:F:2016:76, т. 82).
86 Съгласно съдебната практика, за да се определи действителният характер на загубата на възможност, следва да се провери дали е надлежно установено, че жалбоподателят е бил лишен не непременно от подновяването на неговия договор, което той изобщо не би могъл да докаже, а от сериозна възможност неговият договор да бъде подновен, от което за заинтересованото лице възниква имуществена вреда, състояща се в загуба на доходи (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 165 и от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 111).
87 Съществуването на сериозна възможност не зависи от степента на вероятност тази възможност да се реализира, а този елемент се взема предвид по-късно, ако това съществуване бъде признато, за да се определи обхватът на претърпените имуществени вреди и тяхното обезщетяване (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 119 и от 13 март 2013 г., AK/Комисия, F‑91/10, EU:F:2013:34, т. 74). В този смисъл вече е постановено, че загубата на възможност, оценена на 50 % (решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 119) или 25 % (решение от 12 април 2016 г., CP/Парламент, F‑98/15, EU:F:2016:76, т. 83), или дори загубата на „особено слаба“ възможност (решение от 13 март 2013 г., AK/Комисия, F‑91/10, EU:F:2013:34, т. 74) е достатъчно сериозна с оглед на обстоятелствата по тези дела, за да се установи нейният действителен характер.
88 В случая от преписката е видно, че ако нямаше незаконосъобразност, опорочаваща решението за неподновяване, нямаше да е изключена вероятността договорът на жалбоподателката да бъде подновен, при това за неопределен срок. Всъщност жалбоподателката е изпълнявала функциите си в служба на ЕОЗППО в продължение на повече от пет години към момента на решението за неподновяване и от всички нейни атестационни доклади е видно, че тя е изпълнявала задълженията си по задоволителен начин. Освен това в решението за неподновяване не се посочва, че при приемането му интересът на службата или нуждите на ЕОЗППО са били пречка за подновяването на договора на жалбоподателката. От решението за неподновяване е видно, че то е основано главно на работата на жалбоподателката през 2019 г. и на атестационния ѝ доклад за 2019 г., без да вземе предвид забележките на жалбоподателката по този доклад, който не е станал окончателен — обстоятелства, накарали Общият съд да отмени това решение. Тези съображения представляват поредица от достатъчно точни и правдоподобни данни, за да се докаже, че през 2020 г. в рамките на процедурата по подновяване на договори жалбоподателката е имала конкретна и достатъчно сериозна, с други думи, действителна възможност договорът ѝ да бъде подновен за неопределено време с оглед и на разпоредбите от процедурата по подновяване на договори, независимо от широкото право на преценка в областта на подновяването на договор за наемане на работа (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 196). Именно тази възможност е била изгубена през 2020 г. поради незаконосъобразността, свързана с използването на неокончателен атестационен доклад, констатирана в точка 67 по-горе.
89 На второ място, следва да се разгледа окончателният характер на твърдяната загуба на възможност.
90 Най-напред следва да се припомни, че окончателният характер на загуба на възможност се преценява към момента, в който съдът на Съюза постановява своето решение, като се отчитат всички обстоятелства по случая, включително тези, настъпили след приемането на незаконосъобразния акт, от който произтича вредата (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 50, където е взет предвид фактът, че длъжностите, за които жалбоподателката е кандидатствала, са били междувременно заети, и решение от 14 юли 2021 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑670/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:435, т. 164, където са взети предвид събития, които все още не са настъпили към момента на постановяването на решението на Общия съд, като предстоящото пенсиониране на жалбоподателя).
91 В случая, за да се прецени този окончателен характер, следва да се провери дали към деня на произнасяне на настоящото решение и с оглед на мерките за неговото изпълнение, които ЕОЗППО трябва да приеме, жалбоподателката окончателно е загубила възможността, която е имала, договорът ѝ да бъде подновен при изтичането му, тоест считано от 16 януари 2021 г. (решение от 14 юли 2021 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑670/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:435, т. 164; вж. също в този смисъл решение от 27 октомври 1994 г., C/Комисия, T‑47/93, EU:T:1994:262, т. 52).
92 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 266 ДФЕС институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение. При това положение институцията ответник е длъжна по силата на тази разпоредба да вземе необходимите мерки, за да заличи установените незаконосъобразни последици (вж. в този смисъл решение от 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, EU:T:2002:103, т. 109 и цитираната съдебна практика). Когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на неговите последици по принцип налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на този акт (вж. в този смисъл решение от 31 март 2004 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2004:94, т. 84 и цитираната съдебна практика).
93 Задължението на администрацията да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебно решение за отмяна, обаче не изключва непременно вероятността загубата на възможност на жалбоподателя, получил отмяната на засягащо го решение, да е станала окончателна. Всъщност, макар мерките за изпълнение на отменителното решение, които администрацията трябва да приеме, за да се съобрази със силата на пресъдено нещо, не могат да имат полезно действие по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 79 по-горе, тъй като не дават отново на жалбоподателя същата възможност да получи удовлетворение, както ако установената незаконосъобразност не беше настъпила, съдът може да установи окончателния характер на твърдяната загуба на възможност и да осъди администрацията да я обезщети.
94 Така по делото, по което е постановено решение от 14 юли 2021 г., Carbajo Ferrero/Парламент (T‑670/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:435, т. 164), въпреки че администрацията все още не е приела мерки за изпълнение на отменителното съдебно решение, Общият съд присъжда обезщетение за загубата на възможност за назначаване на длъжност директор „по-рано“, а именно на датата на съобщаване на решението, с което кандидатурата на жалбоподателя не се одобрява и се назначава друг кандидат. Съдът на публичната служба също така присъжда обезщетение за загубата на възможност да бъде потвърден на длъжността началник на отдел по-рано, като приема, че последващото назначаване на жалбоподателя на длъжност началник отдел не може да представлява подходяща компенсация за минал период на последиците на отмененото решение за непотвърждаване (решение от 12 април 2016 г., CP/Парламент, F‑98/15, EU:F:2016:76, т. 76).
95 В споровете относно решения за отхвърляне на кандидатури Общият съд приема, че окончателният характер на загубата на възможност за назначаване произтича от защитата на правата на третите лица, чиито кандидатури са били одобрени за въпросните длъжности (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 49 и от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 91), а не от невъзможността за администрацията да поправи юридически допуснатата незаконосъобразност.
96 По дело относно неподновяване на договор Общият съд признава правото на обезщетяване на загубата на възможност на засегнатия срочно нает служител договорът му да бъде продължен, въпреки че администрацията все още не е имала повод да приеме мерки за изпълнение на съдебното решение за отмяна (решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 197).
97 От това изложение на съдебната практика следва, че окончателният характер на загубата на възможност не предполага администрацията да бъде в невъзможност да поправи юридически незаконосъобразността на своите актове. Този характер може да бъде установен, когато с оглед на всички обстоятелства по случая, макар все още да е възможно администрацията да приеме мерки, позволяващи поправяне на допуснатата незаконосъобразност, тези мерки биха били лишени от полезно действие за жалбоподателя, тъй като не му предоставят същата възможност като тази, от която тази незаконосъобразност го е лишила.
98 Настоящият случай е именно такъв. Всъщност, от една страна, отмяната на решението за неподновяване сама по себе си не предполага юридическото възстановяване на жалбоподателката на работа в службите на ЕОЗППО към датата на влизане в сила на това решение. За разлика от решение за отстраняване от длъжност на длъжностно лице или служител на договор за неопределено време, решението за неподновяване не е прекъснало служебно правоотношение, което иначе би продължило. Следователно администрацията може да приеме, че новото решение, което тя трябва да вземе след постановяването на настоящото решение, ще се отнася само за в бъдеще. От друга страна, дори да се предположи, че след отмяната от Общия съд на решението за неподновяване ЕОЗППО приеме ново решение, с което подновява договора на жалбоподателката, считано от изтичането на нейния предходен договор, това решение би било лишено за жалбоподателката от полезно действие за периода от изтичането на предходния ѝ договор до приемането на новото решение. Всъщност жалбоподателката не би имала основание да претендира за този период изплащането на възнаграждението си и би могла да изпълнява функции в ЕОЗППО едва от момента, в който бъде възстановена на работа в тази агенция.
99 При това положение с оглед на всички обстоятелства по случая жалбоподателката има основание да твърди, че е загубила окончателно възможността, която е имала, ако установената в настоящото решение незаконосъобразност не беше допусната, договорът ѝ да бъде подновен на датата, на която е изтекъл срокът му.
100 Вследствие на това въз основа на тези елементи следва да се приеме, че допуснатите от ЕОЗППО незаконосъобразности са лишили по сигурен начин жалбоподателката от реална възможност нейното трудово правоотношение с ЕОЗППО да продължи без прекъсване още от 16 януари 2021 г. след изтичането на срока на нейния договор (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 117). Така второто условие за ангажиране на отговорността на ЕОЗППО е изпълнено.
101 Тази вреда се дължи на незаконосъобразността на поведението на ЕОЗППО, което по сигурен начин е лишило жалбоподателката от сериозна възможност нейният договор да бъде подновен (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 111). Така третото условие за ангажиране на отговорността на ЕОЗППО, свързано с причинно-следствената връзка между изтъкнатата незаконосъобразност и твърдяната вреда, също е изпълнено и при това положение следва да се определи размерът на обезщетението, което да се изплати за загубата на възможност.
102 Съгласно съдебната практика, за да се определи размерът на обезщетението, което трябва да се изплати за загубата на подобна възможност, след като се уточни естеството на възможността, от която длъжностното лице или служителят е бил лишен, следва да се определи датата, от която то е можело да се възползва от тази възможност, след това посочената възможност да се изрази количествено и накрая, да се уточнят финансовите последици за лицето от тази загуба на възможност (вж. решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 118 и цитираната съдебна практика).
103 Възможността, от която длъжностното лице или служителят е бил лишен, когато е допустимо, трябва да бъде обективно определена под формата на математически коефициент, получен чрез прецизен анализ. При все това, когато посочената възможност не може да бъде количествено определена по този начин, прието е понесената вреда да може да бъде оценена ex æquo et bono (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 119—121 и цитираната съдебна практика, решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 199).
104 Жалбоподателката дава цифрова оценка на сумата, която трябва да послужи като основа за изчисляването на размера на обезщетението за загубата на възможност. Тази оценка обаче не може да бъде възприета. Всъщност не може тази възможност да се определи правилно в количествено отношение и да се уточнят финансовите последици от загубата на възможност, поради това че правилното изчисляване на имуществените вреди на жалбоподателката зависи от различни хипотези, по-специално що се отнася до смисъла на новото решение, прието от ЕОЗППО с оглед на настоящото съдебно решение, общата продължителност на кариерата на жалбоподателката в ЕОЗППО или още нейните повишения. Вследствие на това и с оглед на всички обстоятелства по делото претърпяната вреда следва да се оцени ex æquo et bono (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 200 и цитираната съдебна практика).
105 При обстоятелствата в конкретния случай ще бъде направена справедлива оценка на всички имуществени вреди, претърпени от жалбоподателката поради загубата на възможност трудовото ѝ правоотношение с ЕОЗППО да бъде продължено без прекъсване, т.е. поради загубата на възможност нейният договор да бъде подновен още на 16 януари 2021 г. след изтичането на срока на предходния ѝ договор, с осъждането на ЕОЗППО да ѝ изплати ex æquo et bono еднократната сума от 10 000 евро. Тази фиксирана оценка отчита по-специално степента на жалбоподателката, периода между изтичането на срока на договора ѝ до приемането на ново решение от ЕОЗППО с оглед на настоящото решение, факта, че тя е заемала длъжността си в продължение на шест години, факта, че нейните атестационни доклади са задоволителни, и полученото обезщетение за безработица.
По неимуществените вреди
106 Жалбоподателката поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди, произтичащи, първо, от факта, че решението за неподновяване и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред са ѝ причинили нервна депресия и засягане на здравето ѝ, второ, от отрицателната оценка на работата ѝ с атестационния ѝ доклад за 2019 г. и с решението за неподновяване, които ѝ причинили накърняване на достойнството, доброто ѝ име и самоуважението ѝ, и трето, от несигурността, причинена от загубата на възможността да завърши десетгодишния трудов стаж, даващ право на пенсия. Неимуществените ѝ вреди се оценявали ex æquo et bono на сумата от 10 000 евро.
107 ЕОЗППО отговаря, че отрицателните оценки на работата на жалбоподателката и взетите решения относно неподновяването на нейния договор не могат да се считат за стоящи в основата на неимуществени вреди. Освен това загубата на възможността за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст била просто хипотеза, тъй като дори договорът на жалбоподателката да беше подновен, не е имало никаква сигурност, че тя е щяла да завърши необходимите за тази цел десет години трудов стаж.
108 Първо, що се отнася до неимуществените вреди, произтичащи според жалбоподателката от факта, че решението за неподновяване и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред са ѝ причинили нервна депресия и са засегнали нейното здраве, следва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика, когато искането за обезщетение се основава на незаконосъобразността на отменения акт, както е в настоящия случай, самото постановено от Общия съд решение за отмяна е подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всякакви неимуществени вреди, които жалбоподателят може да е претърпял (вж. решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 82 и цитираната съдебна практика), освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 64 и цитираната съдебна практика).
109 В този смисъл е постановено, че отмяната на даден акт, когато е лишена от всякакво полезно действие, сама по себе си не може да представлява подходящо и достатъчно поправяне на всички неимуществени вреди, причинени от отменения акт (решения от 15 януари 2019 г., HJ/EMA, T‑881/16, непубликувано, EU:T:2019:5, т. 60 и от 9 март 2010 г., N/Парламент, F‑26/09, EU:F:2010:17, т. 107).
110 В случая отмяната на решението за неподновяване поради изложените в точка 98 по-горе граници на нейното полезно действие не би могла да представлява сама по себе си достатъчно поправяне и последиците от неподновяването на договора, различни от имуществените, по-конкретно тези върху здравето на жалбоподателката, не могат да бъдат лесно поправени (вж. решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 205 и цитираната съдебна практика).
111 В това отношение жалбоподателката надлежно доказва, че е претърпяла неимуществени вреди и че същите са ѝ причинени от решението за неподновяване и от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, както и от обстоятелствата около приемането им, за които носи отговорност ЕОЗППО. Всъщност тя е била в отпуск по болест от 16 юли 2020 г., деня след приемането на решението за неподновяване, до края на договора ѝ, и представя пред Общия съд медицинско удостоверение за това, че е страдала от тревога и депресия и че е преминала медицинско лечение. ЕОЗППО не оспорва положението на стрес и тревога, в което се е намирала жалбоподателката, и също така не се произнася по представеното медицинско удостоверение, а само отбелязва, че са били налице достатъчно основания за неподновяването на договора на жалбоподателката.
112 Следва, че жалбоподателката е претърпяла неимуществени вреди, за които носи отговорност ЕОЗППО и които не могат да бъдат напълно поправени с отмяната на решението за неподновяване и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.
113 Второ, жалбоподателката не може да твърди, че отрицателната оценка на работата ѝ в атестационния доклад за 2019 г. и в решението за неподновяване също ѝ е причинила неимуществени вреди. Всъщност, от една страна, в настоящото решение не се приема, че атестационният доклад за 2019 г. е незаконен, а само се констатира, че той не е завършен, и от друга страна, жалбоподателката не доказва по какъв начин този доклад и решението за неподновяване съдържат изрична отрицателна оценка на нейните способности, която да може да я нарани и да накърни нейното достойнство, добро име и самоуважение, като надхвърля рамката на обективна оценка на срочно нает служител от неговия пряк началник (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2010 г., Комисия/Strack, T‑526/08 P, EU:T:2010:506, т. 108 и цитираната съдебна практика и от 9 март 2010 г., N/Парламент, F‑26/09, EU:F:2010:17, т. 103 и 104 и цитираната съдебна практика).
114 Трето, жалбоподателката не може да претендира и обезщетение за неимуществени вреди, свързани с несигурността, причинена от загубата на възможността да завърши десетгодишния трудов стаж, за да може да претендира пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всъщност, при положение че ЕОЗППО следва, в рамките на изпълнението на настоящото решение, да вземе решение по подновяването на договора на жалбоподателката, което би могло да даде на последната възможност да продължи да придобива пенсионни права, искането ѝ в това отношение е преждевременно.
115 Следователно ще бъде направена справедлива преценка на конкретните обстоятелства по случая, изложени в точки 110 и 111 по-горе, като се определи ex æquo et bono обезщетение за претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди в размер на 5000 евро.
По съдебните разноски
116 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
117 В случая, тъй като ЕОЗППО е загубил делото в основната му част, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателката.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от 15 юли 2020 г. да не поднови договора на SU като срочно нает служител.
2) Отменя решението на ЕОЗППО от 11 февруари 2021 г. за отхвърляне на подадената от SU жалба по административен ред.
3) Осъжда ЕОЗППО да заплати на SU 10 000 евро като обезщетение за причинените имуществени вреди.
4) Осъжда ЕОЗППО да заплати на SU 5000 евро като обезщетение за причинените неимуществени вреди.
5) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
6) Осъжда ЕОЗППО да заплати съдебните разноски.
Gervasoni | Madise | Martín y Pérez de Nanclares |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2022 година.
Подписи