ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

5 май 2011 година

Дело T‑402/09 P

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Правила за осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете злополука и професионално заболяване — Процедура за установяване на професионално заболяване — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 20 юли 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑86/07, Сборник СПС стр. I‑A‑1‑271 и II‑A‑1‑1467)

Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна. Осъжда г‑н Luigi Marcuccio да понесе наред с направените от него съдебни разноски и разноските на Европейската комисия в производството по обжалване.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение, което обективно има за цел да се накърни доброто име на заинтересованото лице или да се влошат условията му на труд

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Тежест на доказване — Задължение на заинтересованото лице да докаже вероятната основателност на твърденията си

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Обжалване — Правни основания — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата от Съда на публичната служба — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 11 от приложение I към Статута на Съда)

5.      Обжалване — Правни основания — Контрол на Общия съд върху преценката на данните — Изключване

(член 256, параграф 2 ДФЕС)

1.      В областта на публичната служба мълчаливият отказ по искане за обезщетение, подадено пред органа по назначаването, само дава възможност на увреденото лице да отнесе искането си за обезщетение до съда на Съюза, но не засяга извода на Съда на публичната служба за недопустимост на искането за отмяна на отказа.

(вж. точка 23)

Позоваване на — Общ съд, 6 март 2001 г., Ojha/Комисия, T‑77/99, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑293, точка 68

2.      Психическият тормоз е поведение, което обективно има за цел да се накърни доброто име на съответния колега или умишлено да се влошат условията му на труд.

(вж. точка 35)

Позоваване на — Общ съд, 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точка 79

3.      Длъжностното лице, което твърди, че е пострадало от психически тормоз, е длъжно да докаже вероятната основателност на твърдението си за тормоз.

(вж. точка 39)

4.      Съгласно член 11 от приложение І към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации е видна от представените пред него доказателства по делото, и да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на доказателствата, представени пред Съда на публичната служба, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване.

(вж. точка 43)

Позоваване на — Съд, 2 октомври 2001 г., ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, Recueil, стр. I‑6733, точка 44; Съд, 5 юни 2003 г., O’Hannrachain/Парламент, C‑121/01 P, Recueil, стр. I‑5539, точка 35; Съд, 27 април 2006 г., L/Комисия, C‑230/05 P, Recueil FP, стр. I‑B‑2‑7 и II‑B‑2‑45, точка 45

5.      Доколкото се произнася като първа инстанция и когато става дума за доказателствени искания на някоя от страните по спора или за нейни искания за извършването на определени процесуално-организационни действия, Съдът на публичната служба сам преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по отнесеното до него дело.

(вж. точка 50)

Позоваване на — Съд, 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стр. I‑5281, точка 19