Дело T‑442/08
International Confederation of Societies of Authors and Composers (CISAC)
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Авторски права за публично изпълнение на музикални произведения чрез интернет, чрез спътник и чрез препредаване по кабел — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Разпределяне на географския пазар — Двустранни споразумения между националните организации за колективно управление — Съгласувана практика, изключваща възможността за предоставяне на многотериториални лицензи и лицензи за множество репертоари — Доказване — Презумпция за невиновност“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 12 април 2013 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Жалба от организация, която е създала рамката за изготвяне на споразумения, с които се осъществява посочената практика — Пряко засягане на организацията
(член 81 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Жалба от организация, която е създала рамката за изготвяне на споразумения, с които се осъществява посочената практика — Засягане на позицията ѝ на преговарящ — Съществено участие в административното производство
(член 81 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Право на Съюза — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Решение, с което се установява нарушение, но не се налага глоба — Приложимост
(член 81, параграф 1 ЕО; член 6, параграф 2 ЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Доказателства, основаващи се единствено на поведението на предприятията — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение — Задължения на Комисията, когато оспорва правдоподобността на дадените от предприятията обяснения
(член 81, параграф 1 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Картели — Забрана — Картели, чиито последици продължават след формалното им прекратяване — Прилагане на член 81 ЕО
(член 81, параграф 1 ЕО)
7. Картели — Съгласувана практика — Паралелизъм в поведението — Презумпция за наличие на съгласуване — Граници — Отказ на националните организации за управление на авторски права да позволят пряк достъп до репертоара си на установен в друга държава членка ползвател — Нарушаване на конкуренцията
(член 81, параграф 1 ЕО)
1. Свързаното с прякото засягане условие за допустимост на жалбите изисква, на първо място, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на жалбоподателя и на второ място, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
Трябва да се приеме за пряко засегната от решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика, осъществявана посредством споразумения за взаимно представителство между национални организации за колективно управление на авторски права за публично изпълнение на музикални произведения, неправителствена организация, която е създала рамката за изготвяне на посочените споразумения и чиято дейност е релевантна, за да се прецени дали споменатите национални организации за колективно управление изпълняват обжалваното решение, като преустановяват установеното нарушение и като се въздържат от извършването на сходни действия за в бъдеще.
(вж. точки 66—68 и 72)
2. Организация, която не е адресат на обжалвания акт, е лично засегната от него, когато тя има личен правен интерес, по-конкретно когато с акта, чиято отмяна се иска, се засяга положението ѝ на преговарящ.
В такова положение е организация, която обжалва решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика, осъществявана посредством споразумения за взаимно представителство между национални организации за колективно управление на авторски права за публично изпълнение на музикални произведения, когато решението засяга ролята ѝ на организация, подпомагаща сътрудничеството между посочените национални организации за колективно управление.
Личното засягане се потвърждава от обстоятелството, че организацията жалбоподател, която е адресат на изложението на възраженията и взема съществено участие в административното производство като едно от основните лица, с които Комисията е водила преговори, заема особена, ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на решението позиция на преговарящ, поради което се намира във фактическо положение, което я разграничава от всички останали лица.
(вж. точки 73—77)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 91 и 138)
4. В областта на конкуренцията, ако съдилищата на Съюза имат съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба, съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос.
Всъщност трябва да се вземе предвид презумпцията за невиновност, която е уредена по-специално в член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и е част от основните права, които съгласно практиката на Съда са основни принципи на правото на Съюза. Предвид характера на разглежданите нарушения и вида и тежестта на предвидените за тях санкции презумпцията за невиновност се прилага и в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила на конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции.
Посочената съдебна практика, установена по дела, в които Комисията е наложила глоба, е приложима и в случай, в който с решението за установяване на нарушение в края на краищата не се налага глоба. Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че изводът за участието на дадено физическо или юридическо лице в нарушение на правилата в областта на конкуренцията уронва съществено доброто му име
(вж. точки 92—95)
5. В областта на конкуренцията, за да докаже наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.
Всъщност, като се има предвид, че забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, като протоколи от срещи, тези доказателства обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. При все това, когато от контекста, в който са проведени срещите между обвинените в нарушение на конкурентното право предприятия, е видно, че тези срещи са били необходими, за да се разрешат колективно някои несвързани с нарушения на посоченото право въпроси, Комисията не би могла да презумира, че срещите имат за цел съгласуване на антиконкурентни практики. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно, могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.
Когато съгласуването между предприятията не се доказва само с констатацията за паралелизъм в пазарното поведение, но и с доказателства, удостоверяващи, че разглежданите практики са резултат от съгласуване, предприятията трябва не само да изложат различно обяснение за установените от Комисията факти, а да оспорят наличието на тези факти, приети за установени с оглед на представените от Комисията доказателства.
За сметка на това, когато разсъжденията на Комисията се основават на предположението, че установените в решението ѝ факти не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като резултат от съгласуване между предприятията, за съответните предприятия е достатъчно да докажат наличието на обстоятелства, които хвърлят различна светлина върху установените от Комисията факти и по този начин позволяват възприетото от Комисията обяснение на фактите да бъде заменено с друго.
В това отношение, когато Комисията използва някои примери, за да покаже, че тезата на съответното предприятие е неправдоподобна, тя носи тежестта да докаже релевантността на тези примери. Освен това Комисията не може да упрекне съответното предприятие, че не е предоставило още уточнения във връзка с другото си обяснение, тъй като Комисията е тази, която трябва да докаже наличието на нарушението. Поради това, ако в административната фаза Комисията приеме, че съответното предприятие не е подкрепило обяснението си с достатъчно данни, тя трябва да продължи разследването по случая или да заключи, че заинтересованите лица не са могли да представят необходимите сведения, за да се провери дали съществуват правдоподобни обяснения за паралелизма в поведението на съответните предприятия.
Преди да се прецени дали съществуват обяснения за паралелизма в поведението, различни от това за наличието на съгласувана практика, следва да се разгледа въпросът дали Комисията е установила нарушение въз основа на доказателства, които не се изчерпват просто с констатацията за паралелизъм в поведението. Всъщност този въпрос трябва да бъде разгледан преди този дали съществуват други, различни от това за наличието на съгласувана практика обяснения, тъй като, ако Общият съд установи, че са посочени такива доказателства, то обясненията, макар и да са правдоподобни, не биха оборили извода за наличие на нарушение.
(вж. точки 96—99, 101, 107 и 161)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 123)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точка 137)