Жалба, подадена на 3 октомври 2008 г. - CISAC/Комисия

(Дело T-442/08)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: International Confederation of Societies of Authors and Composers (CISAC) (Neuilly-sur-Seine, Франция) (представители: J.-F. Bellis и K. Van Hove, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени член 3 от Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. относно производство по член 81 EО и член 53 ЕИП (Преписка COMP/C2/38.698 - CISAC), и

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска по реда на член 230 ЕО отмяна на член 3 от Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. (Преписка COMP/C2/38.698 - CISAC), с което се установява, че 24 от установените в ЕИП дружества, членове на CISAC, са предприели съгласувана практика в нарушение на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП "чрез координиране на териториалното приложение на взаимно предоставените пълномощни за реципрочно представителство, по начин, който ограничава лиценза до националната територия за всяко от дружествата за колективно управление на авторски права".

Жалбоподателят поддържа, че решението ограничава констатацията, че е налице нарушение, до три специфични форми на използване на правата за представяне (предаване по интернет, предаване по спътник и препредаване по кабел), докато споразуменията за реципрочно представителство обикновено обхващат всички форми на използване на правата на представяне.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните две основни правни основания:

(i) Според твърденията на жалбоподателя Комисията е допуснала грешка в преценката и е нарушила член 81 ЕО, както и член 253 ЕО, като е приела, че паралелното териториално приложение, резултат от споразуменията за реципрочно представителство, сключени от членове на CISAC от ЕИП, представлява съгласувана практика. Жалбоподателят счита, че наличието на клауза за териториално приложение във всички споразумения за реципрочно представителство, сключени от неговите членове, не е резултат от съгласувана практика за ограничаване на конкуренцията. Това положение по-скоро съществува, тъй като всички дружества считат, че техните членове има интерес от включването на подобна клауза в споразуменията им за реципрочно представителство.

(ii) При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че ако има съгласувана практика относно териториалните приложения, то тя не ограничава конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО по две причини. Първо, твърдяната съгласувана практика относно териториалните приложения не е незаконосъобразна, тъй като засяга форма на конкуренцията, която не се нуждае от защита. Второ, дори да се приеме, че тази практика може да се счита за ограничаваща конкуренцията, тя не нарушава член 81, параграф 1 ЕО, съобразно твърденията на жалбоподателя, тъй като е необходима и пропорционална с оглед на легитимната цел.

____________