РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

27 октомври 2015 година

Дело F‑81/14

Vassilliki Labiri

срещу

Комитет на регионите на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура по повишаване за 2013 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишаван — Член 45, параграф 1 от Правилника — Съпоставяне на заслугите“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑жа Labiri иска да се отмени решението на Комитета на регионите на Европейския съюз тя да не бъде повишена в степен AD 13, което се установява от съобщение до персонала от 9 октомври 2013 г., в което е публикуван списък на длъжностните лица, повишени в степен AD 13 в процедурата за повишаване в длъжност за 2013 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Labiri понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе направените от Комитета на регионите на Европейския съюз съдебни разноски.

Резюме

Жалби на длъжностните лица — Предмет — Разпореждане до администрацията — Произнасяне — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

Съдът на Съюза не е компетентен да дава задължителни указания на институциите. Всъщност в рамките на производство по жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, исканията, с които се цели Съдът на публичната служба да даде задължителни указания на администрацията или да я накара да признае основателността на някои основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна, са явно недопустими, тъй като съдът на Съюза не може да дава задължителни указания на институциите на Съюза или да се произнася по правни въпроси. Такъв е случаят, когато от Съда на публичната служба се иска да установи съществуването на определени факти и да задължи след това администрацията да приеме мерки за възстановяване на правата на заинтересованото лице.

(вж. т. 19 и 20)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — определение от 29 юни 2010 г., Palou Martínez/Комисия, F‑11/10, EU:F:2010:69, т. 29—31 и решение от 5 юли 2011 г., V/Парламент, F‑46/09, EU:F:2011:101, т. 63 и цитираната съдебна практика