Дело C‑356/12

Wolfgang Glatzel

срещу

Freistaat Bayern

(Преюдициално запитване, отправено от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Транспорт — Директива 2006/126/ЕО — Точка 6.4 от приложение III — Валидност — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 20, член 21, параграф 1 и член 26 — Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания — Свидетелство за управление на моторни превозни средства — Физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство — Минимални изисквания — Острота на зрението — Равно третиране — Липса на възможност за дерогиране — Пропорционалност“

Заключение на генералния адвокат Y. Bot, представено на 18 юли 2013 г. ?I – 0000

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 май 2014 г.

1.        Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Равно третиране — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Обхват

(Директива 2000/78 на Съвета; Решение 2010/48 на Съвета)

2.        Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторни превозни средства — Директива 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Изисквания за острота на зрението — Преценка на валидността предвид забраната за дискриминация, основана на увреждане — Ограничение по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Валидност — Преценка на валидността предвид задължението за интегриране на хората с увреждания — Валидност — Преценка на валидността предвид принципа за равно третиране — Валидност

(член 20, член 21, параграф 1 и член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 7 от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета и приложение ІІІ към нея)

1.        Що се отнася до въпроса за основаната на увреждане дискриминация, член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква от законодателя на Съюза в частност да не провежда никаква разлика в третирането на основание на ограниченията, произтичащи по-специално от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите лица, освен ако такова различно третиране не е обективно обосновано.

(вж. точка 46)

2.        При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на точка 6.4 от приложение III към Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства, предвид член 20, член 21, параграф 1 или член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Всъщност различното третиране на лице в зависимост от това дали то притежава или не необходимата острота на зрението, за да управлява моторни превозни средства, по принцип не противоречи на забраната за дискриминация, основана на увреждане, по смисъла на член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, стига такова изискване действително да отговаря на цел от общ интерес, да е необходимо и да не представлява прекомерна тежест. Като определя обаче в приложение III за водачите от група 2 по смисъла на същото приложение минимален праг на острота на зрението на по-слабото око, Директива 2006/126 цели да повиши пътната безопасност и така отговаря на целта от общ интерес за повишаване на посочената пътна безопасност. Що се отнася до необходимостта от тези минимални изисквания, трябва да се отбележи, че за да се гарантира пътната безопасност, е от основно значение хората, на които се издава свидетелство за управление, да притежават адекватни физически способности, по-специално що се отнася до тяхното зрение, доколкото физическите недостатъци могат да имат тежки последици. Накрая, законодателят на Съюза е претеглил, от една страна, изискванията за пътна безопасност, и от друга страна, правото на засегнатите от увреждане на зрението хора да не бъде допускана дискриминация по начин, който не може да се приеме за съразмерен на преследваните цели.

Освен това, макар че член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз повелява Съюзът да признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки за интеграция, от залегналия в този член принцип обаче не следва, че законодателят на Съюза е длъжен да приеме една или друга конкретна мярка. Всъщност, за да може този член да породи напълно своето действие, той следва да бъде уточнен в разпоредби на правото на Съюза или на националното право. Следователно този член не може сам по себе си да породи за частноправните субекти субективно право, на което може да има позоваване като такова.

Накрая, фактът, че за водачите от група 1 по смисъла на приложение III към Директива 2006/126, които не изпълняват изискванията за острота на зрението, в „извънредни случаи“ все пак е възможно да се допусне издаването на свидетелство за управление, когато съответният водач премине индивидуален преглед на годността му да управлява превозно средство, а за водачите от група 2 не е предвидена подобна възможност, не представлява различно третиране, което противоречи на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Законодателят на Съюза се е погрижил да предвиди две категории водачи в зависимост от размерите на моторното превозно средство, броя на превозваните пътници и отговорностите, които следователно произтичат от управлението на тези моторни превозни средства. Всъщност характеристиките на съответните моторни превозни средства, каквито са размерът, теглото или още тяхната маневреност, обосновават наличието на различни условия за издаването на свидетелство за тяхното управление. Следователно положенията на водачите на такива моторни превозни средства не са сходни. Доколкото тези положения не са сходни, различното им третиране не нарушава правото на водачите от едната или другата група на предвиденото в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз „равенство пред закона“.

(вж. точки 50, 51, 54, 72, 78, 80, 83, 84 и 86 и диспозитива)