Language of document :

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 25 февруари 2022 г. — Hellfire Massy Residents Association/An Bord Pleanála, The Minister for Housing, Heritage and Local Government, Ирландия, The Attorney General

(Дело C-166/22)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hellfire Massy Residents Association

Ответници: An Bord Pleanála, The Minister for Housing, Heritage and Local Government, Ирландия, The Attorney General

Други страни: South Dublin County Council, An Taisce — The National Trust for Ireland, Save the Bride Otters

Преюдициални въпроси

Първият въпрос е:

[Т]рябва ли общите принципи на правото на Съюза, произтичащи от предимството на правния ред на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че от национално процесуално правило, което предвижда задължение за жалбоподателя в производство за съдебен контрол да се позове изрично на приложимите правни разпоредби, не може да изключва възможността за жалбоподателя, който оспорва съвместимостта на националното право с посочена от него правна уредба на Съюза, при обжалването да се позовава и на други правни доктрини или актове, които трябва да се считат за изначално релевантни за тълкуването на тази правна уредба на Съюза, като например принципа, че правото на Съюза в областта на околната среда трябва да се тълкува във връзка с Конвенцията за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, съставена в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г., като неразделна част от правния ред на Съюза[?]

Вторият въпрос е:

[Т]рябва ли членове 12 и/или 16 от Директива 92/43/ЕИО1 и/или същите разпоредби във връзка с член 9, параграф 2 от Конвенцията за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, съставена в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г., и/или във връзка с принципа, че държавите членки са длъжни да предприемат всички специфични мерки, необходими за ефективното прилагане на директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат позоваване на национално процесуално правило, съгласно което жалбоподателят не може да повдига „хипотетичен въпрос“ и „трябва да е действително или фактически засегнат“, за да може да оспори съвместимостта на националното право с разпоредба от правото на Съюза, за да се обоснове отхвърлянето на жалба, подадена от жалбоподател, който се е позовал на правото на участие на обществеността във връзка с административно решение и който впоследствие иска да оспори валидността на разпоредба от националното право на основание правото на Съюза поради опасения от настъпване на вреди за околната среда в резултат на твърдени недостатъци на националното право, когато настъпването на тези вреди може разумно да се предвиди, по-конкретно защото проектът е бил одобрен в район, който е местообитание на видове, подлежащи на строго опазване и/или защото при прилагане на подхода на предпазливост е възможно проучванията след даването на разрешението до породят необходимост от прилагане на дерогацията по член 16 от тази директива[?]

Третият въпрос е:

Трябва ли членове 12 и/или 16 от Директива 92/43/ЕИО и/или същите разпоредби във връзка с член 6, параграфи 1—9 и/или член 9, параграф 2 от Конвенцията за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, съставена в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г., и/или във връзка с принципа, че държавите членки са длъжни да предприемат всички специфични мерки, необходими за ефективното прилагане на директивата, да се тълкуват в смисъл, че режимът за даване на разрешение за дерогация, предвиден в националното законодателство, за да се въведе в изпълнение на член 16 от Директивата, не трябва да бъде успореден и независим от режима на даване на разрешение за проект, а трябва да е част от интегриран процес на одобрение, включващ решение на компетентен орган (а не решение ad hoc, взето от самия ръководител на проекта въз основа на обща наказателноправна разпоредба) за това дали следва да се приложи разрешение за дерогация поради обстоятелства, станали известни след даването на разрешение за проект и/или включващ решение на компетентен орган относно видовете проучвания, необходими за преценката дали трябва да се приложи такова разрешение[?]

Четвъртият въпрос е:

Трябва ли членове 12 и/или 16 от Директива 92/43/ЕИО и/или същите разпоредби във връзка с член 6, параграфи 1—9 и/или член 9, параграф 2 от Конвенцията за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, съставена в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г. да се тълкуват в смисъл, че имат за последица — по отношение на проект, чието разрешаване е било обусловено от подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и в контекста на съществуваща възможност да се поиска дерогация по член 16 от Директива 92/43/ЕИО — изискване за процедура за участие на обществеността в съответствие с член 6 от Орхуската конвенция[?]

____________

1 Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).