Language of document : ECLI:EU:T:2013:364

Дело T‑3/12

Heinrich Kreyenberg

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „MEMBER OF €e еurо experts“ — Абсолютно основание за отказ — Емблеми на Съюза и на неговите сфери на дейност — Символ на еврото — Член 7, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 10 юли 2013 г.

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, чиято регистрация трябва да се откаже по силата на Парижката конвенция — Защита на държавните емблеми и емблемите на международни организации — Имитация от гледна точка на хералдиката — Условие за защита на емблемите на международни организации

(член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, включващи символи, емблеми или гербове, различни от посочените в член 6 трето от Парижката конвенция — Условия за защитата

(член 7, параграф 1, букви з) и и) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, включващи символи, емблеми или гербове, различни от посочените в член 6, трето от Парижката конвенция — Обхват на закрилата — Символ на еврото

(член 7, параграф 1, букви з) и и) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Регистрация в разрез с член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 — Фигуративна марка „MEMBER OF €e euro experts“

(член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността във връзка с член 6 трето от Парижката конвенция, към която той препраща, закриля две категории емблеми.

На първо място, тази разпоредба забранява регистрирането на емблеми на държави не само като марки, но и като елементи на марки, независимо дали тези емблеми са идентично възпроизведени, или просто са предмет на имитация от гледна точка на хералдиката. За да се установи дали марка обхваща имитация на емблема от гледна точка на хералдиката, следва да се разгледа хералдическото описание на тази емблема. При все това не всяка установена от специалиста по хералдическо изкуство разлика между посочената марка и емблемата непременно ще бъде доловена от средния потребител, който въпреки разлики в някои хералдически детайли може да види в марката имитация на въпросната емблема.

На второ място, член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009 забранява регистрацията на марка, състояща се от възпроизвеждането или имитацията от гледна точка на хералдиката на емблема на международна междуправителствена организация, когато тази емблема е била съобщена на държавите — страни по Парижката конвенция, посредством Международното бюро на СОИС. При все това тази забрана не се прилага в случая, посочен в член 6 трето, параграф 1, буква c) от Парижката конвенция, тоест когато, взета като цяло, съответната марка поражда в съзнанието на потребителите идея за връзка между нейния притежател или ползвател, от една страна, и въпросната международна междуправителствена организация, от друга страна, или заблуждава потребителите относно съществуването на подобна връзка.

(вж. точки 28—31)

2.      Член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността трябва да се разглежда като забраняващ регистрацията като марки или елементи на марки на емблеми, различни от визираните в член 7, параграф 1, буква з) от същия регламент, независимо дали тези емблеми са идентично възпроизведени или единствено са обект на имитация.

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 не ограничава изрично приложното поле на въведената с него забрана до марките, които представляват идентично възпроизвеждане на емблема. Текстът на тази разпоредба позволява тя да се тълкува в смисъл, че забранява не само идентичното възпроизвеждане, но и имитацията на емблема с дадена марка. Впрочем, ако не се възприеме подобно тълкуване, това би намалило значително полезното действие на член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009: би било достатъчно дадена емблема да претърпи слабо изменение, дори по начин, недоловим от лице, което не е специалист по хералдическото изкуство, за да може същата да бъде регистрирана като марка или елемент на марка.

На второ място, важно е да се подчертае, че законодателят на Съюза по никакъв начин не е уточнил, че по силата на член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 може да се забрани регистрирането единствено на марка, състояща се изключително от емблема. С използването на глагола „включвам“ в член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 той е посочил, че при предвидените в тази разпоредба условия използването на емблеми, различни от визираните в член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009, е забранено не само като марка, но и като елемент на марка. Впрочем това е съобразено с полезното действие на посочената разпоредба, която цели да гарантира възможно най-пълната защита на емблемите, на които се позовава.

При все това подобна забрана не е безусловна.

Емблемите на международните междуправителствени организации, надлежно съобщени на държавите — страни по Парижката конвенция, са защитени с член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 207/2009, когато, взета като цяло, съответната марка поражда в съзнанието на потребителите идея за връзка между нейния притежател или ползвател, от една страна, и въпросната международна междуправителствена организация, от друга страна. Ако предоставената с член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 защита можеше да влезе в действие, включително когато това последно условие не е изпълнено, тя би била по-голяма от тази, която параграф 1, буква з) от същия член предоставя на емблемите на международните междуправителствени организации, надлежно съобщени на държавите — страни по Парижката конвенция.

Няма обаче данни в полза на твърдението, че законодателят на Съюза е искал да предостави на емблемите, визирани в член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009, по-голяма закрила от тази на визираните в член 7, параграф 1, буква з) от същия регламент, така че обхватът на закрилата, предоставена с член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009, не би могъл да бъде по-голям от този на закрилата по член 7, параграф 1, буква з) от същия регламент.

При това положение закрилата, предоставена на визираните в член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 емблеми, се прилага само когато посоченото в точка 38 по-горе условие е изпълнено, тоест когато, взета като цяло, марката, включваща подобна емблема, може да въведе потребителите в заблуда относно съществуващата връзка между нейния притежател или ползвател, от една страна, и органа, към който препраща разглежданата емблема, от друга.

(вж. точки 34—40)

3.      Член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността закриля емблемите, различни от посочените в член 7, параграф 1, буква з) от същия регламент, тоест емблемите, различни от тези на държавите и на международните междуправителствени организации, надлежно съобщени на държавите — страни по Парижката конвенция, стига посочените емблеми да представляват особен обществен интерес. С оглед на широката формулировка на тази разпоредба следва да се приеме, че тя закриля не само емблемите на международните междуправителствени организации, които не са били съобщени на държавите — страни по Парижката конвенция, но и емблемите, които, макар и да не обозначават всички дейности на международна междуправителствена организация, все пак имат особена връзка с една от тези дейности. Всъщност фактът, че дадена емблема е свързана с една от дейностите на международна междуправителствена организация, е достатъчен да се докаже, че е налице обществен интерес за нейната защита.

При това положение следва да се приеме, че с член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 по-специално са защитени, стига да са спазени другите предвидени в тази разпоредба условия, не само емблемите на Европейския съюз като такъв, но и емблемите, с които се навежда само на една от неговите области на действие.

Впрочем член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че параграф 1 от този член се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Европейския съюз. Това трябва да се разбира в смисъл, че общественият интерес, на който е направено позоваване в член 7, параграф 1, буква и) от същия регламент, не трябва да бъде констатиран непременно върху цялата територия на Съюза. Достатъчно е той да е налице в една част от него. При това положение следва да се приеме, че член 7, параграф 1, буква и) от посочения регламент закриля по-специално всяка емблема, която, без да обозначава Съюза като цяло, е свързана с негова дейност, при това и когато посочената дейност се отнася само до някои държави — членки на Европейския съюз.

В това отношение член 3, параграф 4 ДЕС предвижда, че „[С]ъюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“. Следователно символът на еврото със сигурност е символ на дейност на Европейския съюз. При това положение единствено обстоятелството, че в някои държави — членки на Европейския съюз, еврото не е въведено, не позволява да се направи изводът, че този символ, за който няма никакви данни от преписката да е бил надлежно съобщен на държавите — страни по Парижката конвенция, е изключен от приложното поле на закрилата по член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009.

(вж. точки 44—47)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 107—114)