Дело T‑53/10

Peter Reisenthel

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Отхвърляне от отдела по отмяна на искането за обявяване на недействителност — Съобщаване по факс на решението на отдела по отмяна — Жалба пред апелативния състав — Писмено изложение на основанията за обжалването — Срок за представяне — Допустимост на жалбата — Член 57 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Поправяне на решение — Член 39 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 — Общ правен принцип за оттегляне на незаконосъобразно решение“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Поправка — Явна грешка — Понятие — Нарушение на правото на защита — Изключване

(член 39 от Регламент № 2245/2002 на Комисията)

2.      Актове на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Условия — Спазване на разумен срок и на принципа на защита на оправданите правни очаквания

3.      Актове на институциите — Избор на правното основание — Грешка — Отмяна на акта — Условия

1.      Съгласно член 39 от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността в решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) могат да се поправят само езикови грешки, грешки при транскрибиране и явни грешки. Същите се поправят от инстанцията, която е взела решението, служебно или по искане на една от заинтересуваните страни.

Предвид значението на задължителния характер на окончателно решение, прието от компетентен орган, и при спазване на принципа на правната сигурност правилото, позволяващо по изключение да се направят последващи изменения в подобно решение, следва да се тълкува стриктно. При това положение понятието за явна грешка се ограничава до грешките от формално естество, които са видни ясно от текста на самото решение и не засягат обхвата и същността на последното, което се характеризира с диспозитива и мотивите си. За разлика от това понятието за явна грешка не се отнася до грешка, която може по същество да опорочи обжалваното решение.

Нарушение на правото на защита, произтичащо от приемане на решение преди изтичането на срока, определен на жалбоподателя за представяне на неговото становище, не представлява явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002. Всъщност подобно нарушение представлява грешка, която засяга производството, довело до приемането на решението, и която следователно може по същество да го опорочи.

(вж. точки 35 и 37)

2.      Оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, породил субективни права, е допустимо, стига институцията, издала акта, да изпълнява условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице, което е можело да разчита на законосъобразността на последния.

(вж. точка 40)

3.      Независимо от наличието на друго правно основание, грешката при избора на правното основание води до отмяната на съответния акт, когато може да има последици по отношение на неговото съдържание, по-специално когато опорочава с нередовност производството, приложимо към неговото приемане.

(вж. точка 41)