Дело T‑17/12

Moritz Hagenmeyer
и
Andreas Hahn

срещу

Европейска комисия

„Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Здравни претенции за храни — Отказ да се разреши претенция за намаляване на риска от заболяване — Посочване на рисков фактор — Законосъобразност на процедурата за разрешаване на претенциите за намаляване на риска от определено заболяване — Жалба за отмяна — Правен интерес — Пряко и лично засягане — Допустимост — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 30 април 2014 г.

1.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба за отмяна на решение за отхвърляне на индивидуално заявление за предоставяне на разрешение на претенция за намаляване на риска от заболяване — Допустимост

(член 263 ДФЕС; член 14, параграф 1, буква а) и член 15 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета; приложение към Регламент № 1170/2011 на Комисията)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Регламент на Комисията, отхвърлящ индивидуално заявление за получаване на разрешение, подадено съгласно процедурата, валидна за предявяване на претенция за намаляване на риска от заболяване — Жалба, подадена от заявилия получаването на това разрешение — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 15 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета; приложение към Регламент № 1170/2011 на Комисията)

3.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Заявление за предоставяне на разрешение за претенция — Задължение на заявителя да посочи рисков фактор за развитието на заболяване

(член 2, параграф 2, точка 6 и член 14, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Процедурата за разрешаване — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 10, параграф 1, член 14, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

6.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Заявление за предоставяне на разрешение за претенция — Общ и индивидуален характер — Правна форма на решението, предоставена на преценката на Комисията

(член 17, параграфи 1—4 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

7.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Процедурата за разрешаване — Разпределение на компетентностите между органите на Съюза и националния компетентен орган

(член 16, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

8.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Процедурата за разрешаване — Просрочие — Значение за законосъобразността на решението — Условия

(член 15, параграф 2, буква а), подточка i), член 16, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

9.      Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция за намаляване на риска от заболяване — Процедурата за разрешаване — Право на заявителя да представи становище пред органа, издаващ разрешението — Обхват

(член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

10.    Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията, отхвърлящо заявление за предоставяне на разрешение за използване на здравна претенция

(член 296,втора алинея ДФЕС; Регламент № 1170/2011 на Комисията)

1.      Тъй като ищецът или жалбоподателят трябва да обоснове наличието на възникнал и съществуващ правен интерес от отмяната на обжалвания акт, поради което не може да се позовава на бъдещи несигурни събития, лицето, което при спазването на приложимите в това отношение правила и само позовайки се на заявители най-общо е поискало заявление за предоставяне на разрешение за претенция за намаляване на риска от заболяване, очевидно има интерес да поиска отмяната на решение, с което се отказва съответната претенция.

(вж. точки 38, 39, 44 и 45)

2.      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице, което не е адресат на даден акт, може да го оспори, ако той го засяга пряко и лично. В това отношение публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз регламент на Комисията — който съдържа окончателен отказ по заявление за предоставяне на разрешение по реда на процедурата за предоставяне на разрешение за претенция за намаляване на риска от заболяване въз основа на Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните — засяга пряко заявителя, тъй като законодателят е целял да позволи на всяко физическо или юридическо лице да подаде заявление за предоставяне на разрешение в съответствие с член 15 от същия регламент, а окончателният отказ по заявлението за предоставяне на разрешение е включен в оспорения регламент, с който приключва процедурата за предоставяне на разрешение. Освен това заявителят е засегнат лично от този регламент, щом е подал индивидуално заявление за получаване на разрешение.

(вж. точки 50, 51, 56 и 61)

3.      Разрешаването на претенция за намаляване на риска от заболяване по смисъла на член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните изисква освен посочването на заболяване също и посочване на рисков фактор за развитието на това заболяване, който според заявителя е намалял значително. В действителност законодателят признава в член 14, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, че дадено заболяване съдържа многобройни рискови фактори. Съгласно тази разпоредба етикетът или при липса на етикет представянето или рекламата също трябва да съдържат информация, заявяваща, че заболяването, за което се отнася претенцията, има многобройни рискови фактори и че промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект. Следователно без посочване от жалбоподателя на заболяване и на конкретен рисков фактор Комисията не може да прецени какъв рисков фактор за развитието на кое заболяване би бил значително намален от хранителното поведение, предмет на претенцията. Достатъчно е посочването на рисков фактор да следва поне имплицитно от предложението за съответна формулировка на претенцията или от придружаващите заявлението за предоставяне на разрешение документи.

(вж. точки 73 и 75)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 99 и 122)

5.      Член 10, параграф 1, член 14, параграф 1, буква a) и член 17, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните не са явно неподходящи по отношение на целите, които институциите възнамеряват да постигнат, и следователно тези разпоредби не са неправомерни поради допуснато нарушение на принципа на пропорционалност.

По-точно не изглежда мерките, приети в съответствие с режима на Директива 2000/13 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните, който преимуществено е бил валиден до приемането на Регламент № 1924/2006 в областта на отнасящите се до намаляването на риска от заболяване претенции, да са толкова подходящи за постигане на преследваните цели, и по-специално за защитата на здравето, колкото са разглежданите разпоредби от този регламент.

(вж. точки 113 и 121)

6.      От понятията, използвани в член 17 на Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, следва, че тази разпоредба предвижда различни етапи от процедурата, която Комисията трябва да следва, за да приеме окончателно решение по подадено по член 14 от същия регламент заявление за получаване на разрешение. От друга страна, нищо не е посочено по отношение на правната форма на това решение, изборът на която е предоставен на преценката на Комисията, длъжна да се произнесе положително или отрицателно по съответното заявление.

В това отношение приемането на регламент с общо действие не противоречи на структурата на разглежданата процедура. Макар да е вярно, че разглежданата процедура за предоставяне на разрешение има за предмет индивидуално заявление, въпреки това съгласно член 17, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 разрешените от Комисията здравни претенции биха могли да се използват от всеки бизнес оператор на храни. Следователно, щом тази разпоредба предвижда последици erga omnes, разглежданата процедура за предоставяне на разрешение има двойствен характер, а именно един общ и един индивидуален характер.

(вж. точки 127, 130 и 131)

7.      Обстоятелството, че националният компетентен орган се е произнесъл в хода на административната процедура по изискванията относно валидността на заявлението за предоставяне на разрешение за дадена претенция, не представлява нарушение на процедурата. Всъщност от член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните следва, че отговорността за наличието на валидно заявление, което отговаря на предвидените в същия регламент изисквания за форма и съдържание, и по-специално на изискването за посочване на рисков фактор, лежи поне също толкова и на националния компетентен орган.

(вж. точки 136 и 138)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 160)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 165)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 173, 175 и 177—179)