Language of document : ECLI:EU:T:2021:604

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

22 септември 2021 година(*)

„Държавни помощи — Цена за доставка на електроенергия — Определяне с решение на арбитражен съд на цената, фактурирана на Alouminion — Решение за приключване на преписката по оплакването — Решение, с което се установява, че не е налице помощ — Обжалваем акт — Качество на заинтересована страна — Правен интерес — Процесуална легитимация — Допустимост — Отговорност на държавата — Предимство — Принцип на частния оператор — Сериозни затруднения“

По съединени дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17

Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), установено в Атина (Гърция), представлявано по дело T‑639/14 RENV — от E. Bourtzalas, A. Oikonomou, E. Salaka, C. Synodinos, H. Tagaras и D. Waelbroeck, по дело T‑352/15 — от E. Bourtzalas, C. Synodinos, E. Salaka, H. Tagaras и D. Waelbroeck, и по дело T‑740/17 — от E. Bourtzalas, E. Salaka, C. Synodinos, H. Tagaras, D. Waelbroeck, A. Oikonomou и V.‑K.‑L. Moumoutzi, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана, по дело T‑639/14 RENV — от É. Gippini Fournier и A. Bouchagiar, а по дела T‑352/15 и T‑740/17 — от A. Bouchagiar и P.‑J. Loewenthal,

ответник,

подпомагана от

Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon, по-рано Alouminion tis Ellados VEAE, установено в Маруси (Гърция), представлявано от N. Korogiannakis, N. Keramidas, E. Chrysafis и D. Diakopoulos, avocats,

встъпила страна,

с предмет, по дело T‑639/14 RENV — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмо COMP/E3/ΟΝ/AB/ark * 2014/61460 на Комисията от 12 юни 2014 г., с което DEI е уведомено за прекратяването на производствата по оплакванията му, по дело T‑352/15 — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 1942 final на Комисията от 25 март 2015 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion S.A. въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност), а по дело T‑740/17 — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 5622 final на Комисията от 14 август 2017 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion S.A. въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност),

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz (докладчик), Z. Csehi, G. De Baere и G. Steinfatt, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 октомври 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелства, предхождащи споровете, и производство

1        Настоящите дела се отнасят до три тясно свързани последователни спора и имат по същество един и същ предмет, а именно дали цената за доставка на електроенергия (наричана по-нататък „разглежданата цена“), която жалбоподателят Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) — производител и доставчик на електроенергия, установен в Атина (Гърция) и контролиран от гръцката държава — е длъжен по силата на арбитражно решение да фактурира на най-големия си клиент Mytilinaios AE, по-рано Alouminion tis Ellados VEAE — производител на алуминий и встъпила страна по делото — предполага държавна помощ.

2        Дело T‑639/14 RENV има за предмет искане на жалбоподателя за отмяна на писмо COMP/E3/ΟΝ/AB/ark * 2014/61460 на Европейската комисия от 12 юни 2014 г., подписано от началник-отдел от генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ (наричано по-нататък „спорното писмо“), с което по същество жалбоподателят e уведомен за прекратяването на преписката по подаденото от него оплакване, с мотива че разглежданата цена не предполага отпускането на държавна помощ, тъй като не са изпълнени критериите за отговорност на държавата и за наличие на предимство. В рамките на това оплакване, подадено на 23 декември 2013 г. (наричано по-нататък „второто оплакване”), жалбоподателят оспорва решение № 1/2013 от 31 октомври 2013 година на специалния арбитражен съд (наричано по-нататък „арбитражното решение“), до който той и встъпилата страна са отнесли спора си по силата на член 37 от nomos 4001/2011, gia ti leitourgia Energeiakon Agoron Ilektrismou kai Fysikou Aeriou, gia Erevna, Paragogi kai diktya metaforas Ydrogonanthrakon kai alles rythmiseis [Закон № 4001/2011 за функционирането на енергийните пазари за електроенергия и газ, за изследването, производството и преносните мрежи на въглеводороди и други разпоредби (FEK A’179/22.8.2011), наричан по-нататък „Закон № 4001/2011“), с който посоченият съд е определил разглежданата цена за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“) в размер на 40,7 EUR/MWh бруто и 36,6 EUR/MWh нето.

3        Дело T‑352/15 има за предмет искане на жалбоподателя за отмяна на Решение C(2015) 1942 окончателен от 25 март 2015 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност) (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“), в което Комисията, от една страна, оттегля и заменя спорното писмо с посоченото решение и от друга страна, приема, че арбитражното решение не предполага предоставянето на държавна помощ в полза на встъпилата страна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, главно защото фактът, че жалбоподателят доброволно е отнесъл спора между него и встъпилата страна до арбитражен съд, съответства на поведение на разумен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, и следователно не е налице предимство.

4        Дело T‑740/17 има за предмет искане на жалбоподателя за отмяна на Решение C(2017) 5622 final от 14 август 2017 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност) (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“), в което Комисията отново решава, отменяйки и заменяйки изрично както спорното писмо, така и първото обжалвано решение (т. 8 и 51 и раздел 5 от второто обжалвано решение), че арбитражното решение не предполага предоставяне на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Изложените в подкрепа на този извод мотиви, основани на спазването на критерия за разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика и на липсата на предимство, са идентични с изложените в първото обжалвано решение.

5        По-нататък, от една страна, първото и второто обжалвано решение, разглеждани заедно, ще бъдат наричани по-нататък „обжалваните решения“ и от друга страна, тези решения, разглеждани заедно със спорното писмо, ще бъдат наричани по-нататък „обжалваните актове“.

6        Настоящите дела са следствие от продължителен спор между жалбоподателя и встъпилата страна относно цената за доставка на електроенергия, предназначена да замени преференциалната цена, произтичаща от споразумение, подписано през 1960 г., но изтекло през 2006 г.

7        На 4 август 2010 г. жалбоподателят и встъпилата страна подписват рамково споразумение относно цената за доставка на електроенергия, прилагана през разглеждания период, както и относно условията за доброволно уреждане на спора относно евентуален дълг на встъпилата страна към жалбоподателя, натрупан през периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2010 г. Основавайки се на критериите, предвидени в посоченото рамково споразумение, встъпилата страна и жалбоподателя водят безуспешни преговори относно съдържанието на проект на договор за доставка на електроенергия.

8        След като жалбоподателят изпраща проекта на договора за доставка на електроенергия на Rythmistiki Archi Energeias (Орган за енергийно регулиране, Гърция, наричан по-нататък „RAE“), последният приема Решение № 692/2011 (FEK B „2529/7.11.2011) относно „основните принципи за определяне на цените на електроенергията в Гърция“. Впоследствие това решение е включено в гръцкия Кодекс относно доставките на електроенергия (FEK B’832/9.4.2013).

9        В рамките на арбитражно споразумение, подписано на 16 ноември 2011 г., встъпилата страна и жалбоподателят се договарят да възложат разрешаването на спора между тях на постоянния арбитраж на RAE в съответствие с член 37 от Закон № 4001/2011. В това отношение арбитражното споразумение предвижда по-специално следното:

„Страните се споразумяват по взаимно съгласие да отнесат спора до арбитражния съд, посочен в член 37 от Закон № 4001/2011, за да може въз основа на основните принципи на определяне на цените за клиенти на мрежата за високо напрежение, както са формулирани от RAE в неговото Решение № 692 [/2011], и като се вземат предвид също така […] решение № 798 [/2011] и […] решение № 8/2010 на арбитражния съд, RAE да актуализира и адаптира условията за определяне на цените, съдържащи се в проектодоговора [за доставка на електроенергия], изготвен на 5 октомври 2010 г. за целите на прилагането на [рамковото] споразумение, и в рамките на изпълнението на [посочените] решения […] посоченият орган да изработи договорните условия за доставките между страните, приложими от 6 юни 2011 г. нататък, като от една страна тези условия отговарят на потребителския профил [на встъпилата страна], а от друга страна, най-малкото осигуряват покриване на разходите на [жалбоподателя]“.

10      Вследствие на жалба, подадена от встъпилата страна до RAE на основание член 140, параграф 6 и член 35 от Закон № 4001/2011, с Решение № 346/2012 от 9 май 2012 г. този орган определя временно приложима към встъпилата страна цена за доставка на електроенергия, а именно 42 EUR/MWh.

11      В рамките на оплакване, подадено до Комисията на 15 юни 2012 г. (наричано по-нататък „първото оплакване“), жалбоподателят поддържа по-специално, че тази тарифа го задължава да доставя на встъпилата страна електроенергия на цена, по-ниска от нейната себестойност, и съответно по-ниска от пазарните цени и следователно RAE е предоставил на това дружество незаконосъобразна държавна помощ.

12      На 31 октомври 2013 г. арбитражният съд определя разглежданата цена с арбитражно решение. След като жалбоподателят подава жалба пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция), с Решение № 634/2016 от 18 февруари 2016 г. последният потвърждава посоченото решение.

13      На 18 декември 2013 г. встъпилата страна подава оплакване до Elliniki Epitropi Antagonismou (Комисия по конкуренцията, Гърция, наричана по-нататък „EEA“), като твърди, че жалбоподателят е злоупотребил с господстващото си положение, като считано от 2013 г. е предложил нова цена, за която се твърди, че е прекомерно висока и дискриминационна. Вследствие на тази жалба на 22 юли 2015 г. EEA приема Решение № 621/2015 (FEK B’492/26.2.2016), като на онзи етап счита, че жалбоподателят е злоупотребил с господстващото си положение в ущърб на встъпилата страна, по-специално като необосновано е отказал да поддържа търговски отношения с нея и да ѝ продава електроенергия и като е възнамерявал да ѝ наложи цени или други условия на търговията, които са неразумни или несправедливи. С решение от 18 януари 2016 г. EEA приема предложените от жалбоподателя ангажименти за определено поведение, което води до прекратяване на преписката по оплакването.

14      На 23 декември 2013 г. жалбоподателят подава второ оплакване до Комисията, като поддържа, че арбитражното решение представлява държавна помощ (вж. т. 2 по-горе).

15      На 6 май 2014 г. Комисията съобщава на жалбоподателя предварителната си преценка, съгласно която няма основания за разглеждане на втората жалба. С писма от 20 май и 6 юни 2014 г. жалбоподателят изпраща на Комисията допълнително становище.

16      Със спорното писмо (вж. т. 2 по-горе) Комисията уведомява жалбоподателя за приключването на разследването по оплакването му главно поради следните съображения:

„Вземам предвид факта, че доводите, съдържащи се във Вашето писмо от 6 юни 2014 г., не са нови и са били отчетени при предварителната преценка, изложена в писмото ми от 6 май 2014 г. Всъщност във Вашето писмо от 6 юни 2014 г. все още не доказвате, че арбитражният съд е орган, упражняващ публични правомощия, по-специално с оглед на факта, че както [жалбоподателят, така и встъпилата страна] са прибягнали до арбитраж доброволно, без да е налице правно задължение в това отношение. Признавате също, че [жалбоподателят] (и следователно [гръцката] държава) са разполагали с няколко възможности за определяне на цената, която [жалбоподателят] трябва да фактурира на [встъпилата страна] (in order to cluse de on the tariff that [DEI] should възлага на Aluminium). С оглед на обстоятелството, че арбитражният съд е имал правомощието да определи цена съгласно общите принципи, уреждащи арбитражното производство, както и съгласно решенията и насоките, приети по-рано от [RAE] в тази област, не изглежда [гръцката] да е можела да упражни решаващо влияние върху арбитражното решение. Следователно службите на ГД „Конкуренция“ поддържат позицията си, изразена в писмото от 6 май 2014 г., относно липсата на отговорност на [гръцката] държава за постановяването на посоченото съдебно решение, тъй като не сте представили достатъчно доказателства, които да поставят под въпрос тази позиция.

Що се отнася до твърденията Ви, че определената от арбитражния съд цена е по-ниска от разходите на [жалбоподателя], ще отбележа, че доводите Ви относно методологията за определяне на разходите [не са] съвместими с доводите на гръцките органи, на RAE и на арбитражния съд, съдържащи се в арбитражното решение. Всъщност арбитражният съд е имал специфичната задача да определи цена, покриваща разходите на [жалбоподателя], и [последният] е имал възможност да изложи доводите си в този контекст. [В посоченото арбитражно решение] изрично се приема, че [тази] цена […] покрива разходите на [жалбоподателя] в допълнение към разумната печалба, същевременно отчитайки потребителския профил[на встъпилата страна]. Следователно службите на ГД „Конкуренция“ поддържат позицията, изразена от тях в писмото от 6 май 2014 г., че липсва селективно предимство, произтичащо от разглежданата мярка, тъй като не сте представили достатъчно доказателства, които да поставят под въпрос тази позиция.

В светлината на гореизложеното службите на ГД „Конкуренция“ стигат до извода, че информацията, съдържаща се във Вашето писмо от 6 юни [2014 г.], не съдържа никакво доказателство, което да постави под въпрос предварителната преценка, направена в писмото на дирекцията от 6 май 2014 г. Ще отбележа също, че не предоставяте никаква допълнителна или нова информация, която да сочи за наличието на нарушение на правото в областта на държавните помощи.

В резултат на това службите на ГД „Конкуренция“ стигат до извода, че тази информация не е достатъчна, за да обоснове ново разглеждане на Вашето оплакване“.

17      На 22 август 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑639/14, с която претендира отмяната на съдържащото се в спорното писмо решение на Комисията за прекратяване на разследването по оплакванията му.

18      С писмо от 7 октомври 2014 г., подадено в секретариата на Общия съд, на основание на член 77, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. жалбоподателят и Комисията съвместно искат спиране на производството за срок от шест месеца, а именно до 7 април 2015 г., за да бъде дадена възможност на Комисията да преразгледа повдигнатите в жалбата въпроси. Искането е уважено с определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 24 октомври 2014 г.

19      Встъпилата страна подава молба в секретариата на Общия съд на 19 декември 2014 г. да встъпи в подкрепа на исканията на Европейската комисия по дело T‑639/14.

20      На 25 март 2015 г. Комисията приема първото обжалвано решение (вж. т. 3 по-горе).

21      В подкрепа на първото обжалвано решение Комисията приема по-специално следното в точки 12 и 13 от него:

„Във второто си оплакване [жалбоподателят] се позовава и на [първото оплакване]. В рамките на това [първо] оплакване се твърди, че Решение № 346/2012 на RAE, с което се определя временна цена на електроенергията, доставяна на встъпилата страна до разрешаването на спора между тези две страни относно посочената цена, задължава жалбоподателя да доставя електроенергия на встъпилата страна под пазарната цена и следователно да предоставя държавна помощ на встъпилата страна. Тъй като обаче арбитражното решение замества определената от RAE временна цена изцяло и с обратна сила, Комисията счита, че [първото] оплакване […] е останало без предмет.

Ето защо настоящото решение се ограничава до разглеждане на [второто] оплакване […], което се отнася до въпроса дали въз основа на арбитражното решение на [встъпилата страна] е предоставена държавна помощ под формата на цена на електроенергията, по-ниска от нейната себестойност“.

22      Така в рамките на своя анализ Комисията е разгледала само въпроса дали определянето и прилагането на посочената цена съответства на предоставянето на предимство на встъпилата страна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За тази цел тя е проверила дали в качеството си на публично предприятие жалбоподателят — приемайки да разреши спора с встъпилата страна посредством арбитражно производство и да се съобрази с арбитражното решение — е действал в съответствие с изискванията, произтичащи от критерия за частния инвеститор (т. 25—47 от първото обжалвано решение). Комисията прави извод, от една страна, че в конкретния случай условията за прилагане на този критерий са изпълнени и следователно на встъпилата страна не е предоставено никакво предимство, и от друга страна, че след като първото обжалвано решение е отразявало нейното окончателно становище в това отношение, трябва да се счита, че спорното писмо е било заменено с посоченото решение (т. 48 и 49 от това решение).

23      Поради това Комисията констатира, че арбитражното решение не представлява държавна помощ (т. 4 от първото обжалвано решение).

24      С писма от 27 април и от 19 юни 2015 г., изпратени до секретариата на Общия съд, Комисията иска от Общия съд да установи, че след приемане на първото обжалвано решение предметът на жалбата срещу оспорваното писмо е отпаднал и че липсва основание за произнасяне по нея. Жалбоподателят представя на Общия съд своето становище по това искане с писмо от 3 юли 2015 г.

25      На 29 юни 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑352/15, с която иска отмяна на първото обжалвано решение.

26      Встъпилата страна подава молба в секретариата на Общия съд на 16 ноември 2015 г. да встъпи по дело T‑352/15 в подкрепа на исканията на Европейската комисия.

27      С определение от 9 февруари 2016 г., DEI/Комисия (T‑639/14, непубликувано, EU:T:2016:77, т. 36 и 37) Общият съд решава, че вече не е налице основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата по дело T‑639/14, по-специално с мотива, че първото обжалвано решение формално е заменило спорното писмо, така че последното „вече не е част от правния ред на Европейския съюз, тъй като е отменено, считано от постановяването на [посоченото] решение“. Той приема също така, че поради това вече няма основание за произнасяне по подадената молба за встъпване.

28      На 22 април 2016 г. жалбоподателят подава пред Съда жалба срещу това определение, регистрирана под номер C‑228/16 P.

29      С определение от 8 юни 2016 г., DEI/Комисия (T‑352/15, непубликувано, EU:T:2016:386), Общият съд (четвърти състав) уважава молбата за встъпване по дело T‑352/15. Встъпилата страна представя писмено становище при встъпване, а главните страни внасят становищата си по него в определените срокове.

30      С решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 44 и 46), Съдът отменя определение от 9 февруари 2016 г., DEI/Комисия (T‑639/14, непубликувано, EU:T:2016:77), връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.

31      След постановяването на това решение дело T‑639/14, което вече е под номер T‑639/14 RENV, е разпределено на пети състав на Общия съд, на който е разпределен съдията докладчик.

32      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 27 юли 2017 г., жалбоподателят моли дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството. С писмо от 21 август 2017 г. Комисията дава съгласието си за това съединяване.

33      На 14 август 2017 г. Комисията приема второто обжалвано решение. (вж. т. 3 по-горе).

34      С писма, постъпили в секретариата на Общия съд на 24 август 2017 г., тоест след приемането на второто обжалвано решение, на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията иска той да приеме, че жалбите по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 са останали без предмет и че вече не е налице основание за произнасяне по същество. С писмо от 27 октомври 2017 г. встъпилата страна посочва, че поддържа искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество по дело T‑352/15. С писма от същия ден жалбоподателят посочва, че възразява срещу постановяването на липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество по тези дела.

35      На 3 ноември 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑740/17, с която иска отмяната на второто обжалвано решение.

36      На 21 декември 2017 г. в рамките на процесуално-организационни действия Общият съд поставя на страните въпрос относно евентуалното спиране на производното по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 до приключване на писмената фаза на производството по дело T‑740/17. С писма от 4 и 8 януари 2018 г. Комисията и жалбоподателят посочват съответно че не се противопоставят на подобно спиране.

37      На 12 март 2018 г. встъпилата страна подава молба в секретариата на Общия съд с искане да встъпи в производството по дело T‑740/17 в подкрепа на исканията на Комисията.

38      С определения от 14 май 2018 г. Общият съд разпорежда съединяване на исканията на Комисията за обявяване на липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество и не се произнася по съдебните разноски по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15.

39      С определение от 12 юли 2018 г. председателят на пети състав на Общия съд уважава молбата за встъпване на по дело T‑164/17. Встъпилата страна представя писмено становище при встъпване, а главните страни представят становищата си по него в определените срокове.

40      С решение от 13 юли 2018 г. е спряно само производството по дело T‑352/15 до края на писмената фаза на производството по дело T‑740/17.

41      С определение от 25 септември 2018 г. по дело T‑639/14 RENV председателят на пети състав на Общия съд уважава молбата за встъпване по дело T‑639/14. Встъпилата страна представя писмено становище при встъпване, а главните страни подават становищата си по него в определените срокове.

42      С решение на председателя на Общия съд от 28 февруари 2019 г. на основание член 27, параграф 3 от Процедурния правилник дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 са разпределени на нов съдия докладчик, който заседава в трети състав.

43      На 28 март 2019 г. по предложение на съдията докладчик Общият съд приканва страните да се произнесат по евентуалното съединяване на дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството. С писма от 4 април 2019 г. Комисията се съгласява да съедини посочените дела, без да иска поверително третиране на някои части от преписките. С писма от 25 април 2019 г. жалбоподателят изразява несъгласието си със съединяването на дело T‑639/14 RENV с дела T‑352/15 и T‑740/17 и иска то да бъде разгледано отделно, без обаче да претендира поверително третиране на някои документи от преписките.

44      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в трети състав, на който впоследствие са разпределени настоящите дела.

45      По предложение на трети състав Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

46      С решение от 26 февруари 2020 г. на председателя на трети разширен състав на Общия съд дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението, което слага край на производството съгласно член 68 от Процедурния правилник.

47      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството.

48      С писмо от 3 юни 2020 г. встъпилата страна представя становище по доклада от съдебното заседание, което е приложено към преписката и е връчено на другите страни.

49      Вследствие на искането на жалбоподателя за отлагане на съдебното заседание, първоначално насрочено за 11 юни 2020 г., с мотива, че неговите адвокати, а именно адв. Oikonomou, адв. Salaka и адв. Synodinos, не могат да присъстват на това заседание поради забраната за каквито и да било пътувания в чужбина, отправена от „йерархически горестоящия орган на DEI“ до неговите служители поради санитарната криза, Общият съд, в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмен въпрос на жалбоподателя по повод на съществуването на евентуално трудово правоотношение между него и посочените адвокати, работещи на трудов договор, и по повод на предоставянето на правомощия да го представляват в рамките на настоящото производство, като приканва жалбоподателя да отговори на този въпрос писмено. Жалбоподателят отговаря на този въпрос в определения срок.

50      С писмо от 29 септември 2020 г. жалбоподателят представя становище по доклада от съдебното заседание, съдържащ осем приложения, като Общият съд не се е произнесъл относно прилагането му към преписката.

51      С писмо от 5 октомври 2020 г. встъпилата страна представя ново становище по доклада от съдебното заседание, което е приложено към преписката и е връчено на другите страни.

52      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 8 октомври 2020 г. В съдебното заседание председателят решава, че становището на жалбоподателя по доклада от съдебното заседание трябва да бъде приложено към преписката и да се връчи на другите страни и че трябва да им бъде определен срок за представяне на становища, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

53      Тъй като устната фаза на производството остава открита след провеждането на съдебното заседание, Комисията и встъпилата страна представят становищата си в определения срок и с оглед на член 85 от Процедурния правилник оспорват допустимостта на становището на жалбоподателя по доклада от съдебното заседание, заедно с приложенията към него. След решението на председателя на състава да прекрати устната фаза на производството, жалбоподателят, с отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 януари 2021 г., иска Общият съд да възобнови устната фаза, за да му позволи да изрази своята позиция по това становище на Комисията и на встъпилата страна в рамките на състезателно производство.

II.    Искания на страните

А.      Дело T639/14 RENV

54      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени спорното писмо, доколкото то съдържа решение за отхвърляне на оплакванията му,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

55      Комисията моли Общия съд:

–        главно, да постанови, че няма основание за постановяване на решение по същество,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

56      Встъпилата страна моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително направените от нея.

Б.      Дело C352/15

57      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени първото обжалвано решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

58      Комисията и встъпилата страна молят Общия съд:

–        главно, да приеме, че няма основание за постановяване на съдебно решение по същество.

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

В.      Дело T740/17

59      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени второто обжалвано решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

60      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

61      Встъпилата страна моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително направените от нея.

III. От правна страна

А.      Предварителни бележки

62      Като начало трябва да се отбележи, че за целите на разрешаването на споровете не следва да се решава въпросът дали адвокатите на жалбоподателя, които работят на трудов договор, а именно адв. Oikonomou, адв. Salaka и адв. Synodinos, са оправомощени да представляват работодателя в рамките на настоящите производства съгласно приложимото гръцко законодателство (вж. т. 49 по-горе), тъй като това представителство е било осигурено в достатъчна степен от адв. Bourtzalas, адв. Tagaras, адв. Waelbroeck и адв. Moumoutzi.

63      Освен това е уместно на първо място да се разгледа жалбата по дело T‑740/17, тъй като резултатът от нея може да повлияе върху запазването на предмета на споровете и на правния интерес на жалбоподателя по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15.

Б.      По дело T740/17

1.      По допустимостта

64      Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, твърди, че жалбата е недопустима, тъй като, първо, жалбоподателят не е нито пряко, нито лично засегнат от второто обжалвано решение, второ, при липсата на задължителни правни последици по отношение на жалбоподателя това решение не може да е предмет на жалба за отмяна и трето, жалбоподателят не доказва правен интерес.

65      На първо място, Комисията поддържа по същество, че жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС или на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Нито фактът, че жалбоподателят е подал оплаквания или че е участвал в административното производство, нито фактът, че е бил длъжен да предостави твърдяната помощ чрез собствените си средства, били достатъчни в това отношение, тъй като жалбоподателят трябвало да докаже качеството си на конкурент на встъпилата страна в качеството ѝ на твърдяно предприятие получател, което той не е направил. Същото важало и за факта, че жалбоподателят е бил „този, от когото се вземат средства за финансиране на твърдяната […] помощ“, тъй като структурата на разходите на една държава членка или запазването на доброто състояние на обществения сектор сами по себе си не били цел, преследвана от правилата в областта на държавните помощи.

66      Според Комисията, поддържана от встъпилата страна, на по-силно основание жалбоподателят не е доказал, че твърдяната помощ е засегнала съществено пазарното му положение, така че основанията, целящи да поставят под въпрос основателността на второто обжалвано решение, са недопустими. Тя уточнява главно че твърдяната помощ се отнася до отношенията на доставка на електроенергия от жалбоподателя на встъпилата страна, а именно до отношения между доставчик и клиент, а не до конкурентни отношения между тези предприятия. Всъщност икономическата дейност на встъпилата страна и въздействието на разглежданата цена върху нейното конкурентно положение попадали в сектора на металургията, който не бил релевантен в случая, а жалбоподателят осъществявал дейност в сектора на производството или доставката на електроенергия. Освен това, както признавал самият жалбоподател, първото, второто, четвъртото, петото, шестото и седмото основание относно „нарушението на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС“ не се отнасяли до евентуални сериозни затруднения. Накрая, жалбоподателят не бил индивидуализиран също така в качеството си на предоставящ твърдяната помощ, тъй като не можел да се приравни на местен орган, действал при упражняване на своята законодателна и данъчна автономия.

67      На второ място Комисията счита, че второто обжалвано решение не може да бъде предмет на жалба за отмяна от страна на жалбоподателя, тъй като посоченото решение не произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат неговите интереси, като изменят съществено правното му положение като предоставящ de facto твърдяната помощ. Това решение не ангажирало гръцката държава, тъй като в него се прави извод, че разглежданата цена не попада в приложното поле на член 107 ДФЕС. За сметка на това задължението на жалбоподателя да приложи тази цена произтичало от доброволно поетия от него ангажимент да спазва арбитражното решение, а не от това решение. Според Комисията въпросното решение изцяло удовлетворява гръцката държава, тъй като то гарантира на гръцките власти свободата да прилагат разглежданата цена, без да се започва процедура относно съществуващите помощи. Жалбоподателят обаче, в качеството си на публично предприятие, отпуснало твърдяната помощ, не спадал към категорията жалбоподатели, които имат право да обжалват такова решение.

68      На трето място, Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, счита, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на второто обжалвано решение. Това решение изцяло го удовлетворявало като субект, предоставящ твърдяната помощ, а задължението за нейното предоставяне на встъпилата страна произтичало изключително от арбитражното решение. Според нея интересът, който жалбоподателят иска да защити, не се вписва сред целите, преследвани от правото в областта на държавните помощи, и подходът му противоречи на целта на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, които почиват на логиката, че предоставящият помощта желае да разполага с най-голяма свобода на действие в това отношение. Тя сравнява стратегията на жалбоподателя с тази на местен орган, подписал договор, за който счита, че вече не е рентабилен, и го обявява за държавна помощ, за да се освободи от задължението си. Това поведение противоречало по-специално на правния принцип, съгласно който никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение (nemo auditur propriam turpitudinem allegans или venire contra factum proprium). Встъпилата страна уточнява, че жалбоподателят неправилно и злонамерено изтъква наличието на „частен“ интерес, който не е защитен от член 108 ДФЕС, тоест собствените си финансови интереси, а не качеството си на „държава“, която единствено би могла да предостави неправомерна държавна помощ. Жалбоподателят се опитвал да създаде объркване между, от една страна, принадлежността му към гръцката държава, която като негов мажоритарен акционер одобрява редовно цените му за клиенти на мрежата за високо напрежение, и от друга страна, неговия „частен“ интерес да обоснове правния си интерес, същевременно поддържайки погрешния си довод относно наличието на помощ.

69      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията и на встъпилата страна и счита, че настоящата жалба е допустима.

70      Най-напред е необходимо да се прецени дали второто обжалвано решение представлява обжалваем акт, след това дали жалбоподателят доказва правен интерес, и накрая дали той има процесуална легитимация на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

71      На първо място, съгласно постоянната съдебна практика за „обжалваеми актове“ по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите на Съюза разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици. За да се определи дали даден акт поражда такива последици, следва да се разгледа неговата същност. Тези последици трябва да бъдат преценявани въз основа на обективни критерии, като например съдържанието на акта, като евентуално се вземат предвид контекстът на приемането му и правомощията на приелата го институция (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика и от 25 октомври 2017 г., Румъния/Комисия, C‑599/15 P, EU:C:2017:801, т. 47 и 48). Освен това, когато е налице жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, както в настоящия случай, е необходимо задължителните правни последици на обжалвания акт да могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 37 и цитираната съдебна практика).

72      В настоящия случай второто обжалвано решение представлява решение, с което се установява, че не е налице помощ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент 2015/1589, като е безспорно, че това решение има правнообвързващ характер по отношение на неговия адресат Република Гърция по смисъла на член 288, четвърта алинея ДФЕС.

73      В това отношение Комисията и встъпилата страна изтъкват неоснователно, че второто обжалвано решение няма правнообвързващо действие по отношение на жалбоподателя.

74      Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че член 15, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 задължава Комисията, след като заинтересованите лица предоставят допълнителни становища или след изтичане на разумния срок, да приключи фазата на предварителното разглеждане с приемането на решение на основание на член 4, параграф 2, 3 или 4 от този регламент, а именно решение, установяващо несъществуването на помощ, както е в настоящия случай, или решение да не се повдигат възражения или да се започне официална процедура по разследване (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 37—40, от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑362/09 P, EU:C:2010:783, т. 63 и от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 29). От това непременно следва, че подобно решение е задължително по смисъла на член 288, четвърта алинея ДФЕС и по отношение на такава заинтересована страна.

75      Освен това, прилагайки тази съдебна практика към обстоятелствата, които са в основата на спора по дело T‑639/14 RENV, Съдът постановява, че с приемането на спорното писмо Комисията прекратява преписката, с което тя решава да приключи предварителната процедура по разглеждане, образувана по подаденото от жалбоподателя оплакване, като установява, че започналото разглеждане не дава основания да се направи извод, че е налице държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, и вследствие на това отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Съдът счита, че така Комисията е възприела окончателно становище по искането на жалбоподателя да се установи нарушение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС. Съдът уточнява, че тъй като спорното писмо е попречило на жалбоподателя да изложи своето становище в рамките на официална процедура по разследване, то е произвело задължителни правни последици от естество да засегнат интересите му. От това Съдът прави извод, че това решение съставлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. (вж. в този смисъл решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 30 и т. 31 и цитираната съдебна практика).

76      Налага се изводът, че същото се отнася и за второто обжалвано решение, което съгласно твърденията на самата Комисия следва да замени както спорното писмо, така и първото обжалвано решение.

77      Тази преценка не се опровергава от доводите на Комисията и на встъпилата страна.

78      От една страна, Комисията няма основания да подкрепя доводите си чрез позоваване на съдебната практика, съгласно която обжалваемостта на даден акт предполага той да има за цел да произведе задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (вж. решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 29 и цитираната съдебна практика), тъй като тези доводи са в противоречие с припомнената в точка 75 по-горе съдебна практика, както и с факта, че за целите на прекратяването на преписката по оплакванията на жалбоподателя второто обжалвано решение отхвърля искането му за проучване на въпроса дали разглежданата тарифа съдържа предоставяне на предимство и следователно да квалифицира резултата от арбитражното производство като мярка за помощ.

79      От друга страна, Комисията и встъпилата страна не могат да твърдят с основание, че жалбоподателят няма качеството „заинтересован“ или „заинтересована страна“ и неговото правно положение не е било засегнато, тъй като не е било защитено от правото в областта на държавните помощи, по-специално с довода, че второто обжалвано решение в действителност удовлетворявало изцяло гръцката държава, с която жалбоподателят се слива поради качеството си на публично предприятие, контролирано от гръцките органи.

80      В съответствие с понятието „заинтересована страна“, съдържащо се в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, в решението си от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 29—31), Съдът е изходил от широкото понятие „заинтересовани лица“, което включва всяко лице, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, включително лицето, чието оплакване е в основата на започването на фазата на предварителното разглеждане. Така в случая той подчертава, че спорното писмо е произвеждало задължително правно действие, което е можело да засегне интересите на жалбоподателя, като му попречи да представи становището си в рамките на официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, което по необходимост означава, че Съдът е признал статута му на заинтересовано лице по смисъла на същата разпоредба. Тази преценка се прилага mutatis mutandis към второто обжалвано решение, за което се предполага, че е заменило спорното писмо. Ето защо следва да се отхвърли доводът, че в решението си Съдът не е разгледал въпроса дали жалбоподателят е заинтересована страна.

81      Тази преценка се потвърждава от съдебната практика, съгласно която понятието за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС следва да се тълкува широко (решение от 14 ноември 1984 г., Intermills/Комисия, 323/82, EU:C:1984:345, т. 16). Също така употребата на израза „по-специално“ в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 показва, че посочената разпоредба съдържа само неизчерпателно изброяване на лицата, които могат да бъдат квалифицирани като заинтересовани страни, така че това понятие се отнася до неопределен кръг адресати (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., Copebi, C‑505/18, EU:C:2019:500, т. 34 и цитираната съдебна практика). В този смисъл е постановено, че тази разпоредба не изключва възможността предприятие, което не е пряк конкурент на бенефициера на помощта, да бъде квалифицирано като заинтересована страна, доколкото то изтъква, че интересите му могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощта и че за тази цел е достатъчно той надлежно да докаже, че има опасност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63—65 и цитираната съдебна практика).

82      При това положение трябва да се отхвърли доводът на Комисията и на встъпилата страна, че от понятието за заинтересовано лице трябва да се изключат лицата, които не са в конкурентни отношения с твърдения получател на разглежданата помощ.

83      Напротив, за да могат да бъдат квалифицирани като заинтересовани страни е достатъчно лицата да изтъкнат, че техните интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на посочената помощ. (вж. т. 81 по-горе). Такъв е настоящият случай, тъй като, от една страна, според жалбоподателя арбитражното решение, с което се определя разглежданата цена, го задължава да предостави неправомерни помощи на встъпилата страна, като същевременно му нанася финансови загуби, и от друга страна, поради прекратяването на преписката по оплакването му, по-специално с второто обжалвано решение, жалбоподателят се оказва лишен от възможността да изложи становището си по този въпрос в рамките на официална процедура по разследване.

84      От това следва, че доколкото жалбоподателят твърди на основание член 24, параграф 2 във връзка с член 12, параграф 1, първа алинея и член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589, че разглежданата цена представлява помощ, забранена от член 107, параграф 1 ДФЕС, която засяга икономическите му интереси, той има статута на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от същия регламент или на „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, която посредством обжалваните актове, прекратяващи производството по неговите оплаквания, е възпрепятствана да представи становището си в рамките на официалната процедура по разследване.

85      Поради това следва да се отхвърлят доводите на Комисията и на встъпилата страна, че второто обжалвано решение не засяга нито правното положение, нито интересите на жалбоподателя като заинтересована страна.

86      На второ място, съгласно постоянната практика на Съда, включително на тази в областта на държавните помощи, жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт сама по себе си може да има правни последици и че жалбата може чрез резултата си да донесе полза на подалата я страна. Освен това този интерес трябва да е възникнал и все още съществуващ и се преценява към датата на подаване на жалбата (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и 56 и от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

87      В настоящия случай Комисията и встъпилата страна оспорват наличието на правен интерес на жалбоподателя, като изтъкват основно същите мотиви като изложените в подкрепа на неоснователното им твърдение, че второто обжалвано решение не представлява обжалваем акт.

88      От съображенията, изложени в точки 71—85 по-горе, обаче следва, че жалбата на жалбоподателя е насочена срещу увреждащ го акт, засягайки правното му положение и интересите му, и поради това отмяната на посочения акт може да му донесе полза, дори на основание, че по силата на член 266, първа алинея ДФЕС той може да бъде причина Комисията да започне официална процедура по разследване по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС.

89      В това отношение не могат да бъдат приети доводите на Комисията и на встъпилата страна, изведени от смесването на гръцката държава с жалбоподателя с цел да му се припише твърдяното удовлетворение на гръцките власти от резултата от арбитражното производство и от сравнението на положението на жалбоподателя с това на местен орган. Всъщност жалбоподателят излага подробно причините, поради които счита, от една страна, че неговото икономическо положение е засегнато от арбитражното решение, тъй като това решение го задължава да фактурира на встъпилата страна доставката на електроенергия под неговите производствени разходи, и от друга страна, че обжалваните актове, с които се прекратява разглеждането на оплакванията му, не му позволяват да изложи становището си в хода на официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. С оглед на тези доводи от припомнената в точки 74 и 75 по-горе съдебна практика следва, че евентуална отмяна, по-специално на второто обжалвано решение, по съображения, че Комисията е имала съмнения или сериозни затруднения, свързани с наличието на държавна помощ, може да донесе полза на жалбоподателя именно защото може да принуди Комисията да започне официалната процедура по разследване, в рамките на която той би могъл да се позове на процесуалните гаранции, които са му предоставени на основание член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 52).

90      В това отношение доводът на Комисията и на встъпилата страна, че задължителното правно действие, засягащо интересите на жалбоподателя, не може да се припише на второто обжалвано решение, а трябва да се припише на арбитражното решение, не може да се приеме, тъй като с второто обжалвано решение се отхвърля искането на жалбоподателя резултатът от арбитражното производство да се квалифицира като мярка за помощ и жалбоподателят упреква Комисията именно в това, че в рамките на това решение неправомерно не е проверила дали разглежданата цена предполага предоставяне на предимство (вж. т. 78 по-горе). Тази преценка не се опровергава от факта, че жалбоподателят доброволно е отнесъл спора с встъпилата страна пред арбитраж, тъй като това действие не предполага непременно предварителното му съгласие с резултата от арбитражното производство, за което впрочем свидетелства фактът, че той безуспешно е оспорил посоченото решение пред Efeteio Athinon.

91      Комисията няма основание да изтъква и нарушение на принципа на правото, съгласно който никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение. Този довод също не може да бъде приет, защото той е само друг вариант на довода, целящ да смеси статута на жалбоподателя с този на гръцката държава и да му вмени евентуалното удовлетворяване на гръцките органи от резултата от арбитражното производство. По същите причини трябва да се отхвърли доводът на встъпилата страна, че жалбоподателят неправилно и злонамерено е изтъквал наличието на „частен (финансов) интерес“, който не е защитен от правото в областта на държавните помощи, по съображения, че неговите интереси се припокриват с тези на гръцката държава, която упражнява контрол върху него.

92      Следователно трябва да се направи извод, че жалбоподателят има правен интерес да оспорва второто обжалвано решение.

93      На трето място, що се отнася до процесуалната легитимация на жалбоподателя на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се припомни, че Комисията, поддържана от встъпилата страна, оспорва както наличието на пряко засягане, така и наличието на лично засягане на жалбоподателя по смисъла на тази разпоредба в резултат от второто обжалвано решение, по-специално по съображения, че жалбоподателят не бил нито „заинтересована страна“, нито конкурентно предприятие на встъпилата страна, чието пазарно положение би могло да бъде съществено засегнато от твърдяната помощ.

94      По съображенията, изложени в точки 79—84 по-горе, като начало следва да се отхвърлят доводите на Комисията и на встъпилата страна, целящи да поставят под въпрос статута на жалбоподателя на заинтересована страна или на заинтересовано лице. Следователно трябва да се приеме, че жалбоподателят е такава заинтересована страна за целите на определяне на процесуалната му легитимация.

95      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, за да се признае допустимостта на жалба срещу решение, прието на основание член 4, параграфи 2 или 3 от Регламент 2015/1589, е достатъчно жалбоподателят да бъде „заинтересована страна“, която с жалбата си цели да защити упражняването на процесуалните си права, от които той би се ползвала след започването на официална процедура по разследване на основание на член 108, параграф 2 ДФЕС. По-точно в рамките на жалба, подадена срещу такова решение, неговата законосъобразност се преценява в зависимост от това дали съществуват сериозни затруднения при определянето на наличието на помощ или съмнения относно съвместимостта на такава помощ с вътрешния пазар, които трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от разглеждания регламент. Следователно всяка заинтересована страна по смисъла на тази разпоредба е пряко и лично засегната от такова решение, тъй като в качеството си на бенефициер на процесуалните гаранции, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от този регламент, тя може да осигури неговото спазване само ако има възможност да оспори посоченото решение пред съда на Съюза. Така по силата на посочената съдебна практика особеното качество на заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от същия регламент във връзка с конкретния предмет на обжалване е достатъчно съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да индивидуализира жалбоподателя, който оспорва решение, прието по силата на член 4, параграф 2 или 3 от същия регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика, и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 41).

96      Когато тези условия са изпълнени, както е в настоящия случай, не е необходимо да се разглежда твърде противоречивият между страните въпрос дали жалбоподателят може да бъде квалифициран като конкурентно предприятие на встъпилата страна, за да му се признае процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност единствено в хипотезата, в която жалбоподателят оспорва основателността на самото спорно решение, фактът, че той може да бъде считан за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме жалбата за допустима и тогава той трябва да докаже, че има особен статут по смисъла на решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223), и по-специално че положението му на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на това решение (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 37).

97      В съдебната практика се уточнява също така, че когато жалбоподател иска отмяната на решение, прието на основание на член 4, параграф 2 или 3 от Регламент 2015/1589, той поставя под въпрос главно факта, че това решение е прието без институцията да започне официална процедура по разследване, с което е нарушила неговите процесуални права. В подкрепа на такава жалба жалбоподателят може да изтъква всякакви основания, които могат да докажат, че преценката на информацията и на данните, с които Комисията е разполагала или е можела да разполага по време на предварителна фаза на разглеждане, е трябвало да породи сериозни затруднения при установяването на наличието на държавна помощ или съмнения за съвместимостта на такава помощ с вътрешния пазар, без това да води до преобразуване на предмета на жалбата или до промяна в условията за допустимостта ѝ. Обратно, съгласно посочената съдебна практика трябва да се докаже именно наличието на такива съмнения, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ЕО, както и в член 6, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика, от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 81 и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 45 и 46).

98      При това положение, що се отнася до жалба, с която се оспорва законосъобразността на решение, прието на основание член 4, параграф 2 или 3 от Регламент 2015/1589, без да се започва официалната процедура, по принцип следва да се разгледат всички твърдения за нарушения и всички доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на изложените основания, за да се прецени дали те позволяват да се установят сериозни затруднения или съмнения, при наличието на които Комисията е била длъжна да започне посочената процедура (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 45, 46 и 49 и цитираната съдебна практика).

99      В разглеждания случай Комисията оспорва твърдението, че настоящата жалба цели само да изтъкне наличието на съмнения и да защити процесуалните гаранции на жалбоподателя в рамките на официалната процедура по разследване на основание на член 108, параграф 2 ДФЕС. Тя уточнява по същество, че в действителност изтъкнатите в подкрепа на тази жалба основания за отмяна имат за цел да поставят под въпрос основателността на второто обжалвано решение, поради което жалбоподателят трябвало да докаже процесуалната си легитимация по смисъла на решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223), и по-специално същественото засягане на пазарното му положение в качеството му на конкурентно предприятие.

100    Няма съмнение, че за разлика от жалбите по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15, жалбата по дело T‑740/17 не съдържа отделна уводна част, предхождаща основанията за отмяна и уточняваща предмета на настоящата жалба, който се изразява в изтъкването на „съмнения“ или на „сериозни затруднения“. Това обаче не променя факта, че в контекста на допустимостта в точки 35 и 36 от последната посочена жалба се прави позоваване на съдебната практика относно понятието „сериозни затруднения“. Освен това второто, четвъртото, петото, шестото и седмото основание за отмяна съдържат изрично аналогично позоваване, като в тях се уточнява, че имат за цел да докажат наличието на „[сериозни] съмнения“ или на „сериозни затруднения“, които е трябвало да накарат Комисията да започне официална процедура по разследване (вж. т. 65, 91, 116, 129, 143, 148, 163, 187, 205 и 225 от същата жалба). Фактът, че в изложението на първото и третото основание липсва аналогично уточнение, не поставя под съмнение посочената преценка, тъй като тези основания, а именно твърдяното неспазване, от една страна, на изискванията, произтичащи от решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409), и от друга страна, на задължението за мотивиране и за надлежно и пълно разглеждане на конкретния случай, имат по същество формален и процесуален характер и са свързани именно със задължението на Комисията да мотивира липсата на съмнения относно съществуването на държавна помощ или на сериозни затруднения при разглеждане на преписката.

101    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се направи извод, че настоящата жалба е допустима, доколкото с нея се цели да се защитят процесуалните гаранции на жалбоподателя, от които той би се ползвал като заинтересована страна в хипотезата на започване на официалната процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС.

102    В това отношение трябва да се приеме, че посочените основания за отмяна целят да се изтъкне наличието на съмнения по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 или на сериозни затруднения по смисъла на съдебната практика (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328 и от 9 септември 2020 г., Kerkosand/Комисия, T‑745/17, EU:T:2020:400, т. 106), които е трябвало да накарат Комисията да започне официална процедура по разследване. В този контекст, като се има предвид припомнената в точка 97 по-горе съдебна практика, е без значение, че някои от тези основания са формулирани като (явно) нарушение на правна норма или съдържат твърдения за (явна) грешка в преценката, тъй като признаването на такова нарушение или на такава грешка по необходимост предполага да се признае наличието на съмнения или на сериозни затруднения (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2011 г., Белгия/Deutsche Post и DHL International, C‑148/09 P, EU:C:2011:603, т. 58—66).

103    Следователно трябва да се направи извод, че жалбоподателят е доказал процесуалната легитимация на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС и че жалбата трябва да се обяви за допустима, без да е необходимо да се проверява дали второто обжалвано решение представлява „подзаконов акт“.

2.      По същество

а)      По основанията за отмяна и по обхвата на контрола за законосъобразност по същество

104    В подкрепа на настоящата жалба жалбоподателят излага седем основания за отмяна.

105    В рамките на първото основание жалбоподателят упреква Комисията, че е тълкувала неправилно решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409).

106    В рамките на второто основание жалбоподателят упреква Комисията, че не е изпълнила надлежно задълженията си по член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, и по-специално че е нарушила правото му на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

107    В рамките на третото основание жалбоподателят твърди, че мотивите са недостатъчни и противоречиви, както и че е нарушено задължението да се изследват релевантните фактически и правни обстоятелства, що се отнася по-специално до преценката, че арбитражното споразумение определя „ясни и обективни параметри“.

108    В рамките на четвъртото основание се изтъква „явна“ грешка при прилагане на правото, що се отнася до използването на критерия за разумния частен инвеститор и до тълкуването на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, като приема, че разглежданата цена е „логична последица“ от тези параметри.

109    В рамките на петото основание жалбоподателят изтъква, от една страна, „явна“ грешка при прилагането на правото, що се отнася до тълкуването и прилагането на членове 107 и 108 ДФЕС, която опорочава преценката, че Комисията не е трябвало да извършва сложни икономически оценки, и от друга страна, „явна“ грешка в преценката на обстоятелствата, доколкото Комисията не е разгледала определящите моменти за установяване на съществуването на държавна помощ.

110    Шестото основание на жалбоподателя е, че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, като е допуснала явни грешки в преценката на фактите във връзка с приложимостта на критерия за разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика (първа част на основанието) и с прилагането на посочения критерий (втора част на основанието).

111    В рамките на седмото основание жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала явна грешка при тълкуването и прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, че не е изпълнила задължението си за мотивиране и че е допуснала явна грешка в преценката на фактите, като е прекратила преписката по първото оплакване на жалбоподателя по силата на член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като предметът му бил отпаднал вследствие от постановяване на арбитражното решение.

112    Що се отнася до обхвата на контрола за законосъобразност, който Общият съд трябва да упражни в това отношение, следва да се припомни, че член 108, параграф 3 ДФЕС и член 4 от Регламент 2015/1589 въвеждат фаза на предварително разглеждане на мерките за помощ, за които е отправено уведомление. В края на тази фаза Комисията констатира, че съответната мярка или не съставлява помощ, или че тя попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В последната посочена хипотеза е възможно споменатата мярка да не събуди съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар или, обратно, да породи такива съмнения (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43).

113    Когато във фазата на предварителното разглеждане Комисията приеме решение, с което констатира, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, тя също така имплицитно отказва да започне официална процедура по разследване. Този принцип се прилага както в случай, че решението е взето, тъй като Комисията счита помощта за съвместима с вътрешния пазар на основание на член 4, параграф 3 от Регламент № 2015/1589, като това решение се нарича „решение да не се повдигат възражения“, така и когато тя е на мнение, както е в настоящия случай, че мярката не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не представлява държавна помощ съгласно член 4, параграф 2 от същия регламент (вж. в този смисъл решения от 16 март 2021 г., Комисия/Полша, C‑562/19 P, EU:C:2021:201, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 19 юни 2019 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, T‑373/15, EU:T:2019:432, т. 111 и цитираната съдебна практика).

114    Обратно на това, от постоянната съдебна практика следва, че когато в резултат от първоначално разглеждане в рамките на процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС Комисията не може да се убеди, че държавна мярка не съставлява „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или ако тази мярка бъде квалифицирана като помощ — че е съвместима с Договора за функционирането на ЕС, или когато тази процедура не е дала възможност на Комисията да преодолее сериозните трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ЕО, без да разполага с право на преценка в това отношение. Това задължение съответства на задължението по член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589, съгласно който Комисията е длъжна да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, когато са се породили съмнения по отношение на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113 и 185 и цитираната съдебна практика; определение от 25 юни 2019 г., Fred Olsen/Naviera Armas, C‑319/18 P, непубликувано, EU:C:2019:542, т. 30 и решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 57).

115    Понятието за сериозни затруднения съвпада с понятието за съмнения (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328 и от 9 септември 2020 г., Kerkosand/Комисия, T‑745/17, EU:T:2020:400, т. 106) и има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват не само обстоятелствата, при които е прието решението на Комисията в рамките на предварителното разглеждане, но и преценките, на които се е основала тя. Следователно законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 2015/1589, зависи от това дали във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и обстоятелствата, с които Комисията е разполагала или е могла да разполага, е трябвало обективно да породи съмнения относно съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар, като се има предвид, че подобни съмнения трябва да доведат до започване на официалната процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от същия регламент (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 79 и 80 и цитираната съдебна практика и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 58 и цитираната съдебна практика).

116    Всъщност в това отношение съдебната практика уточнява още, че законосъобразността на подобно решение трябва да се преценява с оглед на данните, с които Комисията е могла да разполага към момента на приемането му, предвид на това, че данните, с които тя „е могла да разполага“, са тези, които се явяват от значение за преценката, която трябва да се извърши, и които тя е могла да поиска и получи във фазата на предварителното разглеждане (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 70 и 71).

117    Жалбоподателят е този, който трябва да представи доказателство за наличието на сериозни затруднения или съмнения, като той може да направи това въз основа на съвкупност от непротиворечиви улики, по-специално като изтъкне и докаже, че извършеното от Комисията в хода на процедурата по предварително разглеждане е недостатъчно или непълно (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 82 и цитираната съдебна практика и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика).

118    В светлината на понятията за съмнения или за сериозни затруднения по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 112—116 по-горе, е необходимо да се разгледат заедно третото, четвъртото и петото основание, доколкото те имат за цел да оспорят второто обжалвано решение, тъй като то не съдържа достатъчен отговор на оплакванията на жалбоподателя — макар в рамките на тези оплаквания да се изтъква, че частта от арбитражното решение, в която се определя разглежданата цена, предоставя предимство в полза на встъпилата страна, което не отговаря на пазарните условия — и тъй като въпреки това второто обжалвано решение съдържа отказ за започване на официалната процедура по разследване.

б)      По третото, четвъртото и петото основание

1)      Кратко изложение на основните доводи на страните в рамките на третото основание

119    В подкрепа на третото основание, което е недостатъчни и противоречиви мотиви, както и неизпълнение на задължението за разглеждане на релевантните фактически и правни обстоятелства, жалбоподателят поддържа по същество, че в точка 48 от второто обжалвано решение Комисията тълкува неправилно съдържанието на втората жалба, която не се отнася до въпроса дали изборът му да прибегне към арбитраж представлява държавна помощ, а дали разглежданата цена, наложена с арбитражното решение, представлява такава помощ. При липсата обаче на достатъчно подробно изложение на преценката на релевантните правни и фактически обстоятелства и на причините за промяната в подхода на Комисията спрямо възприетия в нейното Решение 2010/460/ЕО от 19 ноември 2009 година относно държавна помощ C 38/A/04 (ex NN 58/04) и C 36/B/06 (ex NN 38/06), приведена в действие от Италия в полза на Alcoa Trasformazioni (нотифицирано под номер C(2009) 8112) (ОВ L 227, 2010 г., стр. 62, наричано по-нататък „Решението Alcoa“), второто обжалвано решение било опорочено поради непълнота и противоречивост на мотивите. Според жалбоподателя, тъй като не е проверила основателността на начина на изчисляване и на размера на разглежданата тарифа и като се е ограничила до извода, че жалбоподателят е действал като разумен частен инвеститор предвид параметрите, които са го накарали да се подложи на арбитраж, Комисията се е отклонила съществено от подхода си, възприет в съображение 154 от Решението Alcoa, без обаче да мотивира конкретно тази промяна.

120    Според жалбоподателя в точка 43 от второто обжалвано решение погрешно се посочва, че арбитражното споразумение, въз основа на което арбитражният съд е трябвало да „актуализира“ и „коригира“ проекта на договор за доставка на електроенергия и така да се стигне до приложимите ценови условия, определяло „ясни и обективни параметри“, макар че достатъчните мотиви предполагат внимателна и сериозна преценка на посочените параметри. Жалбоподателят отбелязва, че в точка 42 от посоченото решение само се посочват „основните принципи за определяне на цените на електроенергията по отношение на клиентите на мрежата за високо напрежение“ и фактът, че съгласно арбитражното споразумение арбитражното решение трябва да гарантира, че ценовите условия отговарят не само на характеристиките на потреблението на встъпилата страна, но „поне“ покриват разходите на жалбоподателя. Той оспорва „ясния и обективен“ характер на тези параметри, по-специално с оглед на необходимостта ценовите условия да се определят чрез аритметично изчисление, както и с оглед на неясната дума „поне“. Дори да се предположи, че тълкуването на посочените критерии не е двусмислено, начинът, по който те би трябвало да бъдат съчетани, оставал напълно неясен и субективен. Освен това жалбоподателят подчертава, че в арбитражното споразумение той и встъпилата страна са изразили несъгласие по въпроса дали арбитражният съд трябва да вземе предвид решение № 8/2010 и дали трябва да „актуализира“, да „коригира“ или да „установи“ ценовите условия за периода преди или след 6 юни 2011 г. Така арбитражният съд далеч не разполагал с „ясни и обективни параметри“, а се основавал на разпоредби, чието тълкуване оставяло голяма несигурност и свобода на преценката. При все това Комисията не била извършила внимателен анализ на тези параметри и не била обяснила в достатъчна степен своя анализ, съгласно който те били „ясни и обективни“. На още по-силно основание не било достатъчно мотивирано твърдението, че посочените „ясни и обективни параметри […] ограничават предоставеното на арбитражния съд право на преценка“ (т. 39 и 42 от второто обжалвано решение). Комисията не била уточнила нито дали това „ограничение“ е непосредствена последица от тези параметри, нито че те са изключвали наличието на право на преценка на арбитражния съд, нито как това правомощие е било ограничено.

121    Според жалбоподателя твърдението, изложено в точка 45 от второто обжалвано решение, че разглежданата цена представлява „логическа последица“ от разглежданите параметри, е опорочено от пълна липса на мотиви. Жалбоподателят посочва, че подобно твърдение по-специално е несъвместимо с анализа, съгласно който той е действал като разумен частен инвеститор, отнасяйки спора пред арбитраж. Той счита, че е невъзможно решението за прибягване до арбитраж да се квалифицира като информирано, ако резултатът от него предварително е обявен за неблагоприятен за този, който е взел това решение, а именно в настоящия случай определянето на цена, която не покрива разходите му. Следователно второто обжалвано решение съдържало явно противоречие в мотивите, което още повече подчертавало задължението на Комисията да разгледа по същество въпроса дали разглежданата цена представлява държавна помощ.

122    Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, възразява, че повечето от доводите на жалбоподателя целят да поставят под въпрос основателността на съображенията, изложени във второто обжалвано решение, и следователно са неотносими и трябва да бъдат отхвърлени. Според нея жалбоподателят тълкува неправилно Решението Alcoa, в което тя не била възприела метода на „среднопретеглените във времето цени“ като общоприложим метод за определяне на пазарната цена за доставка на електроенергия. Комисията поддържа, че дори да не е била длъжна да приведе в съответствие с Решението Alcoa съображенията, изложени в точки 23—49 от второто обжалвано решение, настоящият случай бил такъв. Доводите на жалбоподателя, насочени към оспорване по-специално на ясния и обективен характер на разглежданите параметри, не изтъквали липса на мотиви, а изразявали несъгласието му с мотивите на второто обжалвано решение. Във всеки случай мотивите на последното посочено решение били позволили на жалбоподателя да оспори основателността му, а на Общия съд — да упражни своя контрол. Всъщност в точки 26—38 от същото решение подробно били изложени съображенията, поради които решението на жалбоподателя да прибегне до арбитраж било рационално за един частен инвеститор.

2)      Кратко представяне на основните доводи на страните в рамките на четвъртото основание и на първата и втората част от петото основание

123    В рамките на четвъртото основание жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на критерия за разумния частен инвеститор, на член 107, параграф 1 и на член 108, параграф 2 ДФЕС, както и че е допуснала явни грешки в преценката на фактите, като е заключила, че разглежданата цена, както е определена в арбитражното решение, е „логична последица от правилно определените в арбитражното споразумение параметри“.

124    Според жалбоподателя по същество нито точка 42 от второто обжалвано решение, нито арбитражното споразумение, нито Решения № 692/2011 и № 798/2011 на RAE съдържат „ясни и обективни параметри“, ограничаващи правото на преценка на арбитрите, или елементи, позволяващи да се определят или характеристиките на потреблението на встъпилата страна, включително начинът на изчисляване на направените от нея разходи за снабдяване, свързани с тези характеристики, или неговите разходи и часове с висок и нисък размер на цените, а още по-малко изчисляване на всички разглеждани разходи, представляващи всички елементи, които съставляват реалните общи разходи на жалбоподателя в рамките на това снабдяване, за да може да се направи извод, че разглежданата цена е била „логична последица“ от тези характеристики. Жалбоподателят изтъква по-специално, че Комисията не обяснява причините, поради които тази цена би могла да произтича от „основните принципи на ценообразуване“, при положение че използваният за изчисляването метод и данни излизат извън рамките на Решение № 692/2011, в което се отчитат само неправилно изчислените разходи за производство на електроенергия от лигнитни въглища, без да се включват разходите, произтичащи от снабдяването с електроенергия на задължителния пазар на едро. Той уточнява, че е предоставил на Комисията изчислението на цената, която произтича от реалните му разходи, а именно 72,42 EUR/MWh, 80,55 EUR/MWh и 77,33 EUR/MWh съответно за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Също така за тези години едно изчисление, извършено или съгласно метода, следван от по-голямата част от арбитражния съд, а именно основаващо се на разходите за производство на лигнитни въглища (съответно 62,06 EUR/MWh, 61,74 EUR/MWh и 71,37 EUR/MWh), или съгласно метода на среднопретеглената цена във времето, произтичаща от задължителния пазар на едро (съответно 69,10 EUR/MWh, 72,77 EUR/MWh и 75,13 EUR/MWh), който жалбоподателят счита за най-подходящ, би довело до значително по-високи цени, ако се използва правилната информация за неговите разходи.

125    От това жалбоподателят прави извода, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката и съответно е трябвало да срещне сериозни затруднения при своята преценка и да започне официалната процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС.

126    В рамките на първата и втората част от петото основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че не е спазила критерия за частния инвеститор, като не е заместила преценката на арбитражния съд и не е извършила сложни икономически оценки за целите на прилагането на посочения критерий и за проверката дали разглежданата цена съответства на нормалните пазарни условия.

127    Според жалбоподателя Комисията е допуснала „явна“ грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, като е приела, че не е длъжна да извършва сложни икономически оценки, за да определи дали разглежданата цена предполага предоставянето на държавна помощ. Той счита, че Комисията неправилно е приела, че не е длъжна да проверява дали посочената цена е била „съобразена с пазарните условия“, по-специално дали тази цена е покривала разходите на жалбоподателя и че за целите на посочената преценка не е можела да замести арбитражния съд.

128    Всъщност Комисията била допуснала „явна“ грешка при прилагане на правото, приемайки, че не може — подобно на последна инстанция — „да замести a posteriori“ преценката на арбитражния съд относно изчисляването на разглежданата цена. Във второто обжалвано решение Комисията била признала, че арбитражният съд е съдебен орган, без обаче да продължава да поддържа погрешното твърдение, съдържащо се в спорното писмо, че гръцката държава не носи отговорност за арбитражното решение. Тази преценка се потвърждавала по-специално от факта, че на основание член 37 от Закон № 4001/2011 арбитражният съд към RAE трябвало да се квалифицира като национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС. Тази грешка била още по-явна с оглед на другите способи, които могат да бъдат използвани, а именно прибягването до общите съдилища за решаване на спора или опитът за уреждането му по взаимно съгласие. Всъщност жалбоподателят счита, че във всеки от тези случаи Комисията не е можела да се ограничи до разглеждане на въпроса дали той е действал като частен инвеститор, избирайки един от тези правни способи, а е следвало да разгледа резултата от избраната процедура. Поради това жалбоподателят счита, че Комисията е трябвало да срещне сериозни затруднения и относно въпроса дали разглежданата цена покрива поне неговите разходи и дали отговаря на пазарните условия.

129    Що се отнася до четвъртото основание, Комисията, подкрепена от встъпилата страна, възразява по същество, че правилно е констатирала, че арбитражното споразумение съдържа ясни и обективни параметри (т. 20—22 и 42 от второто обжалвано решение). Тя оспорва твърдението, че критерият за разумния частен инвеститор може да бъде спазен само ако параметрите на арбитражното споразумение бъдат конкретизирани до такава степен, че адекватната цена да произтича автоматично от него. Ако случаят бил такъв, жалбоподателят и встъпилата страна не биха имали нужда да прибягват до арбитраж, а щяха да могат пряко да се споразумеят относно посочената цена. Освен това било напълно логично и предвидимо поставените пред арбитражния съд въпроси да се тълкуват по различен начин. Следователно във второто обжалвано решение основателно бил направен изводът, че в арбитражното споразумение жалбоподателят е приел ясни и обективни параметри, предназначени да определят изискуемата цена по същия начин, по който би действал частен инвеститор, и че посочените параметри имат за логична последица определянето на разглежданата цена с арбитражното решение. Следователно с оглед на дългия спор между жалбоподателя и встъпилата страна, довел до прибягване до арбитраж въз основа на тези параметри, Комисията счита, че е трябвало да прецени дали жалбоподателят е действал като разумен частен инвеститор, дори като продавач или частен кредитор (т. 34 и 36—38 от второто обжалвано решение), за да стигне до извода за липса на предимство в полза на встъпилата страна поради съответствието на разглежданата цена с нормалните пазарни условия.

130    Жалбоподателят се ограничавал до това да поиска от нея да преизчисли разглежданата цена въз основа на данни и методи, които самият той счита за правилни, което обезсмисляло критерия за частния инвеститор. Тъй като обаче жалбоподателят доброволно бил приел, подобно на частен инвеститор, да се прибегне до арбитраж и бил подписал арбитражното споразумение, съдържащо разглежданите параметри, имало една-единствена възможност, а именно резултатът от арбитражното производство, тоест разглежданата цена, да съответства на пазарните условия, тъй като логично произтичал от параметрите на арбитражното споразумение. В действителност жалбоподателят не претендирал да бъде приложено правото относно държавните помощи, а да бъде преразгледано делото, отнесено до арбитражния съд, въпреки че бил загубил това дело по същия начин като частен инвеститор, който се намира в същото положение. Следователно Комисията поддържа, че е приложила правилно критерия за разумния частен инвеститор, а също така и член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС, като е приела, че резултатът от арбитража, а следователно и разглежданата цена, са в съответствие с пазарните условия като логична последица от ясните и обективни параметри на арбитражното споразумение.

131    Встъпилата страна уточнява по същество, че арбитражното споразумение е плод на свободната воля на жалбоподателя след дълги преговори с встъпилата страна и че е било одобрено от правната служба, управителния съвет и общото събрание на жалбоподателя, така че неговите твърдения за нарушения представляват злоупотреба и противоречат на общия правен принцип, че никой не може да се позовава в своя полза на собствения си пропуск или незаконосъобразно поведение (nemo auditur propriam turpitudinem allegans). Тя посочва, че разглежданото арбитражно споразумение съдържа ясни и обективни параметри, очертаващи разумно както обхвата на правомощието на арбитражния съд, така и насоките, на които трябва да се основава арбитражното решение, и препраща към Решение № 692/2011 на RAE, което определя напълно, изчерпателно и по задължителен начин основните принципи на ценообразуване, без жалбоподателят да е подал жалба срещу него пред гръцките съдилища. Встъпилата страна поддържа, че съдържанието на това решение е било одобрено от Комисията и от Република Гърция като основа за определянето на приложимите цени при условията на либерализирания пазар на електроенергия и е било включено в Кодекса за снабдяване с електроенергия, въз основа на който жалбоподателят е поел ангажимент към EEA да преговаря с встъпилата страна. Освен това встъпилата страна твърди, че Решение № 798/2011 на RAE е решение ad hoc относно проекта на договор за доставка на електроенергия между жалбоподателя и встъпилата страна и че това решение съдържа подробни указания относно разрешените в такъв договор условия. Накрая встъпилата страна подчертава, че съгласно Решение № 692/2011 жалбоподателят и тя са се договорили, че условията за доставка на електроенергия трябва да съответстват на нейния потребителски профил и да покриват поне разходите на жалбоподателя. От това тя прави извод, че арбитражното споразумение е достатъчно ясно и обективно, за да се определят задължителните параметри с оглед на определяне на разумни цени и условия за доставка, които всеки разумен предприемач в качеството си на продавач или на купувач на електроенергия би изискал, за да гарантира справедлива преценка от страна на арбитражния съд. По-специално жалбоподателят не можел да твърди, че разглежданата цена е по-ниска от разходите му, при положение че не е представил данни относно разходите както пред арбитражния съд, така и в рамките на оплакванията си и в хода на производството. Във всеки случай разглежданата цена несъмнено била по-ниска от поисканата от жалбоподателя, но била по-висока от поисканата от встъпилата страна, така че двете страни били загубили делото по равно. Това се потвърждавало от факта, че в рамките на подписания договор за доставка за периода, започващ на 1 юли 2016 г., жалбоподателят бил приел още по-ниска цена в сравнение с определената в арбитражното решение, а именно цена в размер на 32 EUR/MWh.

132    Що се отнася до първата и втората част от петото основание, Комисията поддържа по същество, че във второто обжалвано решение тя не е приела, че не е длъжна да извършва сложни икономически оценки.

133    Според Комисията правилото, съгласно което тя трябва да прецени дали е налице икономическо предимство, е критерият за разумния частен инвеститор. Тъй като жалбоподателят се бил съгласил да се подчини на решението на арбитражен съд по същия начин, както би действал частен инвеститор при обстоятелствата в конкретния случай, не съществувало предимство в полза на встъпилата страна. В такъв случай резултатът от арбитражното производство, а именно разглежданата цена, би бил същият за встъпилата страна, дори ако на мястото на жалбоподателя беше действал частен инвеститор, и този резултат непременно щял да бъде получен при нормални пазарни условия. Предвид доводите ѝ, посочени в точка 130 по-горе, Комисията счита, че е приела правилно, от една страна, в точка 44 от второто обжалвано решение, че за да стигне до извода, че встъпилата страна не е получила предимство, не е необходимо да се установява дали разглежданата цена съответства на пазарните условия, а от друга страна, в точка 45 от посоченото решение е приела правилно, че не е трябвало да навлиза във всички подробности при изчисляването на посочената цена. Според Комисията фактът, че жалбоподателят действа като частен инвеститор по отношение на встъпилата страна няма никаква връзка с въпроса дали арбитражният съд е определил разглежданата цена съгласно елементи и методи, които жалбоподателят счита за правилни, тъй като той може да не е съгласен с арбитражното решение, подобно на всеки друг частен инвеститор, загубил делото. Жалбоподателят изтъква по противоречив начин, че с посоченото арбитражно решение му е била „наложена“ цена, макар по собствена воля, в качеството си на частен съдоговорител, да е подписал арбитражното споразумение, което представлява основанието за това решение.

134    Комисията счита, че прилагането на критерия за частния инвеститор не предполага жалбоподателят да реши да прибегне до арбитраж въз основа на предварително икономическо проучване, в което свързаното с арбитражното производство икономическо предимство се сравнява с това, свързано с използването на други способи за разрешаване на спора. Много икономически решения се основавали главно на качествени оценки, както в настоящия случай — на необходимостта от бързо разрешаване на спора, а не на количествените оценки от икономическо проучване относно бъдещата рентабилност на предприятие в резултат на капиталова вноска. Критерият за частния инвеститор изисквал такова предварително проучване само за сделките и операциите, за чието осъществяване информираните частни инвеститори обикновено го изискват, каквато не била хипотезата на прибягване до арбитраж, както е в настоящия случай.

135    Според Комисията, предвид спазването на критерия за частния инвеститор и съответно с оглед на липсата на предимство в полза на встъпилата страна, тя не е имала никаква причина да замести a posteriori преценката на арбитражния съд. За сметка на това Комисията счита, че когато решение на арбитражен съд или на обща национална юрисдикция предполага предоставянето на държавна помощ, тя е компетентна да приеме отрицателно решение, което има предимство пред такова решение. Освен това доводите на жалбоподателя относно качеството на арбитражния съд и относно отговорността на гръцката държава за арбитражното решение били неотносими, тъй като второто обжалвано решение се основавало само на липсата на предимство. При всички положения въпросът дали арбитражен съд може да се счита за национален съд по смисъла на член 267 ДФЕС нямал никаква връзка с наличието на такова предимство.

136    Според Комисията изтъкнатите срещу нея твърдения за нарушения, че не е разгледала приложимата правна уредба, организацията и функционирането на пазара, значението на потребителския профил на встъпилата страна, елементите на разходите на DEI и методологията, използвана за определяне на неговите разходи, както и твърдението, че арбитражният съд неправилно е изчислил разглежданата цена, са насочени изключително срещу арбитражното решение, без обаче да доказват, че жалбоподателят не е действал като частен инвеститор. Второто обжалвано решение обаче се основавало на прилагането на критерия за частния инвеститор, за да се направи извод за липсата на предимство. Във всеки случай посоченото решение отразявало анализа на релевантните за тази цел данни, като отчитало примерно, първо, правната уредба на пазара на електроенергия в Гърция (т. 18, 20, 21, 29, 33, 37, 40 и 41 и бележки под линия 5, 6 и 13—18), второ, потребителския профил на встъпилата страна (т. 31 и бележка под линия 3), трето, характеристиките на жалбоподателя като производител и доставчик на електроенергия (т. 30 и бележка под линия 7), и четвърто, общите данни относно спора между жалбоподателя и встъпилата страна (раздели 2.1 и 2.2 и т. 34—38 и 42). Жалбоподателят обаче не бил поставил под въпрос преценката на тези параметри в рамките на прилагането на критерия за частния инвеститор, а само разглежданата цена. От това Комисията прави извод, че е разгледала резултата от арбитража от гледна точка на всички обстоятелства по случая.

137    Встъпилата страна оспорва опита Комисията и Общия съд да бъдат преобразувани в органи за упражняване на контрол относно арбитражното решение. Жалбоподателят не бил доказал, че не е действал като частен инвеститор, както когато е решил да отнесе спора до арбитраж съгласно условията на арбитражното споразумение, така и в хода на арбитражното производство. Освен това посоченото арбитражно решение определяло много по-висока цена от посочената от встъпилата страна като правилна и справедлива. Като се има предвид обаче, че по силата на гръцкото право арбитражното решение се счита за равностойно на съдебно решение и подлежи на изпълнение, встъпилата страна се отказала от възможността да оспори арбитражното решение пред компетентните юрисдикции.

3)      Съображения на Общия съд

i)      Припомняне на релевантните съображения, изложени във второто обжалвано решение

138    Що се отнася до прилагането на критерия за частния оператор (вж. решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 45 и цитираната съдебна практика) и за наличието на предимство, което е предмет на третото, четвъртото и петото основание, от точки 37—48 от второто обжалвано решение е видно, че според Комисията предвид обстоятелствата, стоящи в основата на спора между жалбоподателя и встъпилата страна, предвид голямата продължителност на този спор и малката вероятност жалбоподателят да спечели делото пред обикновените юрисдикции в приемлив период от време, един съобразителен икономически оператор при условията на пазарна икономика, който е в положението на DEI, е щял да избере да прибегне до арбитраж, за да събере поне част от неплатения дълг, и е щял да приеме определянето на приложимата цена от арбитражен съд, състоящ се от експерти, чието право на преценка се ограничава от параметри, подобни на тези, които се съдържат в арбитражното споразумение (т. 37—39 от посоченото решение).

139    В това отношение Комисията подчертава експертните умения и независимостта на експертите (т. 40 и 41 от второто обжалвано решение), както и ясните и обективни предварително определени параметри, които уреждат определянето на разглежданата цена и ограничават упражняването на правото на преценка на арбитрите, или принципите на ценообразуване, приложими за клиенти на мрежата за високо напрежение на гръцкия енергиен пазар, на които принципи RAE също би се основавал, ако трябваше да определя цени за доставка на електроенергия по нормативен път, както и необходимостта да се вземе предвид потребителският профил на встъпилата страна и структурата на разходите на жалбоподателя (т. 42 от посоченото решение).

140    От това Комисията прави извод по същество, че разумен частен инвеститор, който се намира в положението на жалбоподателя, ще сключи арбитражно споразумение с подобни характеристики, така че критериите на посоченото арбитражно споразумение съответстват на пазарните условия и не могат да имат за последица предоставянето на предимство на встъпилата страна (т. 43 от второто обжалвано решение).

141    В точки 44—48 от второто обжалвано решение Комисията уточнява, че при тези обстоятелства не е необходимо да се определя дали точната сума на разглежданата цена, произтичаща от арбитражното решение, съответства на пазарните условия. Всъщност резултатът от арбитражното производство съответствал на критерия за частния инвеститор, когато договорените параметри за определяне на цената били предварително определени въз основа на обективни критерии, свързани с пазара, така че подобен инвеститор би приел да прибегне до арбитраж при обстоятелствата в конкретния случай. Освен това не било необходимо да се правят и сложни икономически преценки относно точното изчисляване на разглежданата цена, замествайки преценката на арбитражният съд, тъй като тази цена съответствала на пазарните условия като логична последица от предварително определените в арбитражното споразумение параметри. В това отношение Комисията припомня, че жалбоподателят е подписал това арбитражно споразумение, без да постави под въпрос посочените параметри като противоречащи на пазарните условия. Освен това следвало да се вземе предвид фактът, че осведоменият частен инвеститор не би бил в състояние да повлияе върху резултата от арбитражно производство, провеждано въз основа на такива параметри, освен чрез оспорване на посоченото решение пред обща юрисдикция. Освен това разглежданата цена била винаги по-висока от средната стойност на цените на електроенергията, прилагани по отношение на металургичните предприятия в Европа през 2013 г.

142    С оглед на третото и четвъртото основание, както и на първата и втората част на петото основание следва да се прецени дали Комисията е имала основание, от една страна, да се ограничи до това да приложи принципа на частния оператор към решението на жалбоподателя да отнесе спора до арбитраж, подписвайки арбитражното споразумение, и от друга страна, да откаже да провери дали при определянето на разглежданата цена арбитражното решение предоставя на встъпилата страна предимство, което не съответства на нормалните пазарни условия, без да има съмнения или да изпитва сериозни трудности при преценката дали съществува държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За тази цел следва предварително да се припомни начинът, по който са разпределени правомощията и задълженията между Комисията и националните юрисдикции в това отношение, предвид евентуалната необходимост арбитражният съд да бъде приравнен на такава юрисдикция.

ii)    По разпределянето на правомощията и задълженията между Комисията и националните юрисдикции

143    Прилагането на системата за контрол над държавните помощи е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции, чийто роли взаимно се допълват, но са различни. Макар националните юрисдикции да не са компетентни да се произнасят по съвместимостта на дадена държавна помощ с вътрешния пазар, тъй като този контрол е от изключителната компетентност на Комисията, те следят — до приемане на окончателното решение на Комисията — за съблюдаването на правата на правните субекти в случай на нарушение на задължението за предварително уведомяване на Комисията, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС. За тази цел националните юрисдикции могат да бъдат сезирани със спорове, в производствата по които са длъжни да тълкуват и да прилагат понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално за да определят дали по отношение на мярка, въведена, без да е взета предвид процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, следва да бъде приложена тази процедура (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2016 г., PGE, C‑574/14, EU:C:2016:686, т. 30—32, от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados, C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 95—98 и цитираната съдебна практика и от 23 януари 2019 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C‑387/17, EU:C:2019:51, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

144    Ако националните юрисдикции стигнат до извода, че съответната мярка действително е трябвало да бъде съобщена на Комисията, те трябва да проверят дали въпросната държава членка е изпълнила посоченото задължение, и ако това не е така — да обявят съответната мярка за неправомерна. Всъщност те трябва да отчетат всички последици от нарушението на член 108, параграф 3 ДФЕС в съответствие с тяхното национално право както по отношение на действителността на актовете по привеждането в действие на мерките за помощ, така и по отношение на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados, C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 99 и 100 и цитираната съдебна практика).

145    Освен това прилагането на разпоредбите в областта на държавните помощи се основава на задължението за лоялно сътрудничество между националните юрисдикции, от една страна, и Комисията и юрисдикциите на Съюза, от друга, като в рамките на това сътрудничество всички те действат в рамките на възложените им в Договора за функционирането на ЕС задачи. Както следва от член 4, параграф 3 ДЕС, в рамките на това сътрудничество националните юрисдикции трябва да вземат всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора. Така националните юрисдикции трябва по-специално да се въздържат от приемането на решения, които са в противоречие с решение на Комисията. (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2016 г., PGE, C‑574/14, EU:C:2016:686, т. 33 и от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados, C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 105 и цитираната съдебна практика).

146    От това следва, че въз основа на непосредственото действие на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС във връзка с понятието за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС националните юрисдикции изпълняват, наред с Комисията, която действа под контрола на съда на Съюза, допълнителна роля за целите на ефективното прилагане на правото в областта на държавните помощи, по-специално като гарантират спазването му от националните органи.

147    Обратно, самите национални юрисдикции могат да нарушат задълженията си по член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС и по този начин да направят възможно предоставянето на неправомерна помощ или да запазят в сила предоставянето ѝ, и дори да станат инструмент в това отношение. Така Съдът приема, че национален съд, който се произнася в рамките на обезпечително производство, може да наруши задължението за уведомяване и забраната за прилагане на помощ на основание член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, като временно и ex nunc спре действието на прекратяването на дългосрочен договор за доставка на електроенергия при преференциална тарифа (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados, C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 107 и 108). Също така, когато национална юрисдикция допуска предоставянето на неправомерна помощ да продължава и дори прави възможно изпълнението ѝ, независимо от наличието на окончателно решение на Комисията, с което тази помощ е обявена за несъвместима с вътрешния пазар, по силата на принципа на предимство трябва да се изключи прилагането на норма, целяща утвърждаване на принципа на силата на пресъдено нещо на разглежданото съдебно решение (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2007 г., Lucchini, C‑119/05, EU:C:2007:434, т. 61—63, от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 41—45 и от 4 март 2020 г., Buonotourist/Комисия, C‑586/18 P, EU:C:2020:152, т. 94 и 95).

148    В това отношение Съдът уточнява, че в ситуация, при която има решение на национална юрисдикция относно държавна мярка, предхождащо решението на Комисията, това обстоятелство не може да ѝ попречи на последната да упражни възложената ѝ с Договора за функционирането на ЕС изключителна компетентност да прецени съвместимостта на мерки за помощ с вътрешния пазар. Упражняването на подобна компетентност предполага Комисията да може да проверява съгласно член 108 ДФЕС дали дадена мярка представлява държавна помощ, за която е трябвало да бъде уведомена съгласно параграф 3 от този член, когато органите на държава членка са счели, че тази мярка не отговаря на условията по член 107, параграф 1 ДФЕС, включително когато тези органи са се съобразили в това отношение с преценката на национална юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Buonotourist/Комисия, C‑586/18 P, EU:C:2020:152, т. 92 и 93).

149    С оглед на тези изведени от съдебната практика принципи следва да се провери дали арбитражният съд трябва да бъде квалифициран като орган, сходен с обща гръцка юрисдикция, чиято преценка е трябвало да бъде проверена от Комисията, за да може да се отстрани всяко съмнение или сериозно затруднение по въпроса дали разглежданата цена представлява предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

iii) По наличието на икономическо предимство в полза на встъпилата страна

–       По държавния характер на арбитражния съд

150    Налага се изводът, че описаното в точка 148 по-горе положение съответства на положението в настоящия случай, с изключение на факта, че арбитражното решение представлява решение, прието от арбитражен съд, а не решение на обща държавна юрисдикция.

151    Всъщност, от една страна, в настоящия случай с арбитражното решение арбитражният съд приема правно обвързващо решение относно определянето на разглежданата цена, което може да предостави предимство на встъпилата страна, в случай че то не отговаря на нормалните пазарни условия и следователно може да представлява държавна помощ, за която не е направено уведомление от Република Гърция по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС. От друга страна, представените от жалбоподателя доказателства — които не са оспорени от Комисията, а встъпилата страна ги оспорва накратко — сочат, че арбитражният съд, създаден към RAE на основание член 37 от Закон № 4001/2011, протичащото пред него арбитражно производство, както и решенията му имат характеристики, аналогични на тези на общите гръцки юрисдикции, на споровете пред тях и на техните решения.

152    Това следва по-специално от следните критерии.

153    Първо, арбитражните съдилища, създадени по силата на член 37 от Закон № 4001/2011, упражняват правораздавателни функции, идентични на тези на общите съдилища, и дори заместват последните, доколкото образуването на арбитражното производство ги лишава от тяхната компетентност.

154    Второ, арбитрите, подбрани въз основа на списък, установен с решение на председателя на RAE, трябва да докажат своята независимост и безпристрастност преди тяхното назначаване (член 37, параграф 4 от Закон № 4001/2011 и член 6, параграфи 1 и 2 от Правилника за арбитражния съд към RAE).

155    Трето, производствата пред арбитражните съдилища се уреждат по-специално от разпоредбите на Kodikas politikis dikonomias (гръцкия Граждански процесуален кодекс), а в допълнение — от Правилника за арбитражния съд към RAE (решение на RAE № 261/2012, част I, преамбюл).

156    Четвърто, решенията на арбитражните съдилища са правно обвързващи, имат сила на пресъдено нещо (член 14, параграф 8 от Правилника за арбитражния съд към RAE) и са изпълнителни основания в съответствие с релевантните разпоредби на гръцкия Граждански процесуален кодекс (вж. по-специално членове 896 и 904).

157    Пето, решенията на арбитражните съдилища подлежат на обжалване пред общите юрисдикции, както е видно от жалбата на жалбоподателя срещу арбитражното решение, подадена пред Efeteio Athinon. (вж. т. 12 по-горе).

158    От това следва, че жалбоподателят е доказал надлежно, че установените и действащи в съответствие с член 37 от Закон № 4001/2011 арбитражни съдилища са неразделна част от гръцката държавна съдебна система. Всъщност дори след като в съдебното заседание Общият съд поставя изричен и точен въпрос в това отношение, Комисията не се произнася по въпроса дали поради тези характеристики арбитражният съд може да бъде приравнен на общ национален съд, а само е повторила, че за нея е достатъчно да се произнесе по липсата на предимство в полза на встъпилата страна, прилагайки принципа на частния оператор към решението на жалбоподателя да отнесе спора до арбитраж, което тя била направила във второто обжалвано решение.

159    Въпреки това, противно на твърденията на Комисията в съдебното заседание, с оглед на естеството си, на контекста, в който се вписва дейността му, на неговата цел, както и на правилата, на които е подчинен, арбитражният съд, който се произнася в предвидено в закона арбитражно производство и определя цена на електроенергията с правно задължително решение, подлежащо на обжалване пред държавните юрисдикции, което има сила на пресъдено нещо и представлява изпълнително основание, каквото е арбитражното решение (вж. т. 151—157 по-горе), трябва да се квалифицира, подобно на обща гръцка юрисдикция, като орган, упражняващ публични правомощия.

–       По задължението на Комисията да провери дали с арбитражното решение е предоставено предимство

160    Несъмнено от съдебната практика следва, че принципът на частния оператор не може да се приложи към самото арбитражно решение, тъй като арбитражният съд трябва да бъде приравнен на обща държавна юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2019 г. по дело Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon, C‑332/18 P, EU:C:2019:1065, т. 133 и 134) (вж. т. 150—159 по-горе). Това не променя факта, че по силата на своите правомощия и задължения, припомнени в точка 148 по-горе, за да може да отхвърли всяко съмнение по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589, Комисията е била длъжна да упражни контрол относно това дали държавна мярка, за която не е отправено уведомление, каквато е разглежданата цена, определена в посоченото арбитражно решение, която обаче е оспорена от подало оплакване лице, отговаря на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, включително относно критерия за предимство, който Комисията твърди, че е приложила в случая.

161    Всъщност на основание на своята основна и изключителна отговорност да осигури, под контрола на съда на Съюза, спазването на член 107 ДФЕС и прилагането на член 108 ДФЕС, Комисията е длъжна по-специално да провери, евентуално с помощта на експерти, дали дадена държавна мярка съдържа предимство, което не съответства на нормалните пазарни условия (вж. в този смисъл решения от 16 септември 2004 г., Valmont/Комисия, T‑274/01, EU:T:2004:266, т. 72 и цитираната съдебна практика, от 9 декември 2015 г., Гърция и Ellinikos Chrysos/Комисия, T‑233/11 и T‑262/11, EU:T:2015:948, т. 91 и от 16 март 2016 г., Frucona Košice/Комисия, T‑103/14, EU:T:2016:152, т. 164—179).

162    Съгласно постоянната съдебна на условието за предоставяне на икономическо предимство отговарят намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия. Обратно, случаят не е такъв, ако предприятието получател е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 70 и 71 и цитираната съдебна практика).

163    Освен това, когато Комисията трябва да разгледа въпроса дали определени мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, тъй като публичните органи не са действали по същия начин като частен продавач, тя трябва да извърши сложна икономическа преценка, като в рамките на контрола от страна на съда на Съюза последният не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия, C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 77 и 78 и цитираната съдебна практика). Тази преценка се прилага mutatis mutandis към продажбата на електроенергия от предприятие, контролирано от държавата, какъвто е жалбоподателят, която продажба може да предостави икономическо предимство на купувача, не отговарящо на нормалните пазарни условия. Всъщност, както продажбата на земи, които са публична собственост, на цена, по-ниска от пазарната, може да представлява държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., BVVG, C‑39/14, EU:C:2015:470, т. 27 и цитираната съдебна практика), продажбата на електроенергия от такова предприятие на цена по-ниска от пазарната може да предостави на купувача, в качеството му на получател, предимство, което по същество води до намаляването на държавния бюджет и което се състои в отказ на държавата от разликата между пазарната стойност на електроенергията и платената от този купувач по-ниска цена.

–       По задължението на Комисията да извърши сложни икономически и технически преценки, за да определи дали е налице предимство

164    С оглед на тези изведени от съдебната практика принципи и на доводите и твърденията за нарушения, изтъкнати от жалбоподателя в оплакванията му, за да може да отхвърли всяко съмнение по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 Комисията не е имала право да откаже, от една страна, да осъществи контрол по въпроса дали арбитражното решение съдържа предоставяне на предимство (вж. т. 160—163 по-горе) и от друга страна, да откаже да извърши сложни икономически преценки за целта, по-специално свързани със съответствието на разглежданата цена с нормалните пазарни условия. Освен това Комисията не може да се освободи от това задължение да упражни контрол с мотива, че след продължителен спор жалбоподателят и встъпилата страна са сключили арбитражно споразумение, съдържащо критерии, които са били предназначени да определят предварително посочената цена, и следователно са съгласили с провеждането на арбитражно производство, чийто изход е бил „логична последица“ от посоченото арбитражно споразумение.

165    Наистина, както изтъква Комисията, съдебната практика не ѝ налага общо задължение във всички случаи да извърши сложен анализ на хипотетичната пазарна цена, която би платил получателят на дадена мярка ако тази мярка не беше налице, за да установи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Така в хипотезата на явно наличие на предимство, произтичащо от механизъм за възстановяване, посредством парафискален налог, на разликата между цената на електроенергията, обичайно начислявана на предприятията, и предоставената преференциална цена, Съдът изисква да се докаже наличието на особени обстоятелства, които правят този анализ необходим (вж. в този смисъл определение от 21 януари 2016 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, C‑604/14 P, непубликувано, EU:C:2016:54, т. 38—40, потвърждаващо решение от 16 октомври 2014 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, T‑177/10, EU:T:2014:897, т. 82—84).

166    Налага се обаче изводът, че обстоятелствата в основата на настоящото дело не са сходни с тези по делото, по което е постановена цитираната в точка 165 по-горе съдебна практика, в която наличието на предимство не буди съмнение. Всъщност в настоящия случай наличието на евентуално предимство, свързано с разглежданата цена, е било не само предмет на сериозен спор между страните, но и трудно може да се определи, за което свидетелстват изложените в арбитражното решение подробни и сложни мотиви на мажоритарния и миноритарния вот, като миноритарният вот оспорва основателността на преценката на мажоритарния вот именно що се отнася до оспорените в рамките на настоящия спор въпроси. Следователно Комисията не е можела нито да заключи, че липсват особени обстоятелства по смисъла на тази съдебна практика, които да ѝ позволят да откаже да извърши подобна преценка за наличието на предимство или които да ѝ позволят да отхвърли всякакво съмнение в това отношение въз основа на преценката ѝ, изложена в точки 43—48 от второто обжалвано решение. По-специално тя няма основание да твърди, че критериите на арбитражното споразумение, разглеждани в светлината на неясните елементи, посочени в решения № 692/2011 и № 798/2011 на RAE, са предопределили с достатъчна точност резултата от арбитражното производство, така че той трябва да се счита за „логична“ и предвидима последица за жалбоподателя в резултат от посочените критерии. Напротив, положението, пред което Комисията е била изправена в следствие от второто оплакване на жалбоподателя, е сравнимо с това на сезиране на общ граждански съд за целите на тълкуването и изясняването на разпоредбите на гражданскоправен договор, чийто обхват се оспорва между страните, и по отношение на което самата Комисия счита, че разполага с компетентност за контрол, както показват фактите в производството, провеждано успоредно с настоящия спор, които са в основата на решение от 11 декември 2019 г., Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon (C‑332/18 P, EU:C:2019:1065).

167    Всъщност в настоящия случай особените обстоятелства, които е трябвало да накарат Комисията да разгледа внимателно, в достатъчна степен и изцяло (вж. съдебната практика, цитирана в точки 116 и 117 по-горе) евентуалното предоставяне на предимство на встъпилата страна посредством арбитражното решение и да извърши сложни икономически и технически преценки за тази цел, преди да се отхвърли наличието на всякакво съмнение или на сериозно затруднение, че не са изпълнени условията на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, са изложени по-долу.

168    На първо място в арбитражното споразумение се посочва само, че встъпилата страна и жалбоподателят „се споразумяват да прибягнат по взаимно съгласие до арбитража, посочен в член 37 от Закон № 4001/2011, за да може въз основа на основните принципи на ценообразуване за клиенти на мрежата за високо напрежение, както са формулирани от RAE в неговото Решение № 692 [/2011], но също така, като се вземат предвид […] решение № 798 [/2011] и […] решение № 8/2010 на арбитражния съд, RAE да актуализира и адаптира условията за определяне на цените, съдържащи се в проектодоговора [за доставка на електроенергия], съставен на 5 октомври 2010 г. с цел изпълнение на [рамковото] споразумение, и да състави, в рамките на [посочените] решения […], договорните условия за снабдяване между страните, приложими считано от 6 юни 2011 г., като тези условия, от една страна, отговарят на потребителския профил [на встъпилата страна], а от друга страна, покриват поне разходите на [жалбоподателя]. Противно на становището на Комисията обаче, трябва да се констатира, че по-специално критериите относно „потребителския профил на [встъпилата страна]“ и относно „разходите на [жалбоподателя]“ не позволяват лесно да се направи извод кой е подходящия размер на цената на електроенергията, което обстоятелство се потвърждава от подробния и сложен анализ, който арбитражният съд е трябвало да осъществи в това отношение (вж. т. 171—184 по-долу).

169    На второ място, що се отнася до метода на ценообразуване, Решение № 692/2011 на RAE се ограничава по-специално до това да посочи, че „[ц]ените трябва да отразяват реалните разходи за снабдяване с електроенергия […] и да покриват производствените разходи на пазара на едро […], разходите за дейността по продажба и управление на клиентите […], както и разумна печалба“. Що се отнася до „големите клиенти“, сред които са „клиентите на мрежата за средно и високо напрежение“, в това число встъпилата страна, се предвижда възможността „да се предложат индивидуални цени, съобразени с техните характеристики и с предлаганите услуги и договорени между доставчика и клиента […]“. Фактурирането на доставката на електроенергия трябва по-специално да може да „отрази във възможно най-голяма степен краткосрочните и дългосрочните разходи, произтичащи от формата на кривата на натоварване и от обема на потреблението на категориите потребители в системата за производство на електроенергия“. Освен това „предложените цени за категория клиенти могат да бъдат различни“, по-специално в зависимост от кривата на натоварване и от коефициента на натоварване. Освен това „[р]азграничението на цените в зависимост от часа, деня или сезона предполага наличието на специални разпоредби относно измерването“ и „зоните и съответните фиксирани цени трябва да отчитат кривата на натоварване на съответната категория клиенти“. Накрая, „[п]о отношение на много големите потребители следва да се вземе предвид и положителният или отрицателния резултат от дейността на тези потребители, чието потребление само по себе си може да повлияе върху функционирането и следователно върху общите разходи на системата“. От това следва, че критериите за ценообразуване, посочени в Решение № 692/2011 на RAE, предвиждат само методологическа рамка, предназначена да определи релевантните разходи и да установи тарифата за електроенергията, без обаче да са от естество да предопределят в достатъчна степен нейния точен размер.

170    На трето място, що се отнася до приложимите критерии за разрешаване на спора между жалбоподателя и встъпилата страна, Решение № 798/2011 на RAE също не предоставя достатъчно ясни и точни указания в това отношение. В това решение се посочва, първо, че „целта на възможността за водене на преговори между клиентите [на мрежата за високо напрежение] и по-специално между клиент, който има профил на потребление на електроенергия като този на встъпилата страна, който представлява около 5 % от общото потребление на свързаната система, и основният доставчик, а именно жалбоподателят, е да изследва и определи количествено възможностите за оптимизиране на договора благодарение на всяко предимство, което може да се появи както в рамките на функционирането на ежедневното планиране на ресурсите, така и в рамките на планирането на дългосрочното развитие на системата, като предимствата, които могат да имат големите производители и по-специално във връзка с обема на встъпилата страна, където спада и потреблението, само по себе си обосновава създаването и печелившото функциониране на производствена единица електроенергия от 300 MW/h, като се вземе предвид също така […] комбинацията на големия размер и на високия коефициент на натоварване на този потребител и че „[о]т само себе си се разбира, че съществуването на потребител с размера на встъпилата страна упражнява определящо влияние както върху жалбоподателя в търговско отношение, така и върху целия пазар на електроенергия“. Второ, в него по-специално се посочва, че „броят часове със слабо натоварване може […] да представлява елемент от фактурирането, при условие че страните по преговорите са съгласни относно действителните условия на потребление и енергийния състав, позволяващи производството на електроенергия, от една страна, и относно начина, по който тази клауза от договора може да бъде променяна, от друга страна“. Трето, в него се посочва, че „при изчисляването на часовете на ниски цени, както е посочено в „[п]ринципите за определяне на цените“, следва да се вземат предвид и [от една страна,] избегнатите разходи поради значимостта на потреблението на встъпилата страна, по-специално вечерните часове, където, ако такова потребление не съществуваше, би било необходимо спирането на основна единица, и [от друга страна,] загубата на приходи, която би могла да настъпи в резултат на дългосрочното намаляване на размера на печалбата“. Налага се изводът, че „би било уместно да се актуализира текстът на проекта за договор [за доставка на електроенергия], предложен въз основа на „[о]сновните принципи за определяне на цените на електроенергията“, от една страна, и на специфичните съображения, изложени в настоящия документ, отнасящи се по-специално до значителното и стабилно потребление във времето, като това на [встъпилата страна], от друга страна“.

171    На четвърто място, що се отнася до съдържанието на арбитражното решение, следва да се припомни, че на първо време то се произнася относно потребителския профил на встъпилата страна. (вж. мажоритарния вот, изложен в точки 77—99 от посоченото арбитражно решение), като най-голям потребител на енергия, с дял от около 40 % от общото потребление на клиентите на мрежата за високо напрежение в Гърция, който зависи от жалбоподателя, като единствен доставчик в Гърция с пазарен дял над 98 %, притежаващ около 70 % от производствените централи, сред които 100 % от централите на лигнитни въглища и големите водноелектрически централи.

172    На второ място, що се отнася до определянето на разходите на жалбоподателя и на разглежданата цена, от мажоритарния глас по същество следва, от една страна, че регулираната тарифа A-150 е станала неприложима след либерализирането на гръцкия енергиен пазар (т. 100—112 от арбитражното решение) и е несъвместима с потребителския профил на встъпилата страна и следователно с арбитражното споразумение (т. 113—118 от посоченото решение), а от друга страна, че тарифата, основана на маргиналната цена на системата, не отразява разходите на жалбоподателя (т. 119—140 от арбитражното решение).

173    В това отношение, като се има предвид възможността цената за доставка да бъде коригирана по-специално в зависимост от профила на потребление на клиента, структурата на гръцкия енергиен пазар, господстващото положение на жалбоподателя и баланса на жалбоподателя за 2011 г., арбитражният съд счита, че следва да се вземат предвид не само разходите му за доставка, но и приходите му, генерирани като производител (т. 127 и 128 от арбитражното решение). Арбитражният съд уточнява, че тези разходи за доставка и тези приходи са изложени в баланса съответно като разходи (стойност), отделни от дейностите по доставка на енергия, а следователно и от отделните приходи от посочените дейности. За сметка на това според него това, което е посочено в консолидирания баланс като действителните разходи на жалбоподателя, е разликата между тези два финансови потока, като посоченото вътрешно счетоводно прехвърляне на финансовите потоци между снабдителните и производствените единици на жалбоподателя се основава на това, което е било определено като „двустранно финансово споразумение“ (т. 123 и 124 от посоченото решение). В това отношение арбитражният съд припомня, че Решение № 692/2011 на RAE се позовава на реалните разходи за доставка на енергия и ги свързва по-специално с разходите за производство на енергия, подобно на пазара „pool“ и индивидуалните му механизми (т. 125 от това решение).

174    Според арбитражния съд пределната цена на системата не отразява действителните разходи на жалбоподателя. В качеството си на вертикално интегрирано предприятие неговите действителни разходи трябвало да се установят на годишна, а не на почасова основа, като се вземат предвид общите променливи и фиксирани разходи на всички централи за производство на енергия, с които то разполага, заедно с разходите за покупки, направени от него от трети страни посредством „системата DAS“, увеличени с разходите, направени от доставчиците на енергия извън посочената схема, в съответствие с приложимите правила (т. 129 от арбитражното решение). В това отношение арбитражният съд отхвърля предложението на жалбоподателя цената да се определи в зависимост от пределната цена на системата въз основа на доклад, изготвен от одиторска фирма (т. 131—140 от посоченото решение), по-специално поради това че съгласно Решение № 692/2011 на RAE цената на доставката на енергия трябва да се определи по метод, който „отразява кривата на натоварване и общото потребление на всяка категория потребители и отчита кривата на натоварване на всеки потребител или категория потребители вместо кривата на натоварване на цялата система“. От това арбитражният съд прави извода, че предложената от жалбоподателя цена не може да се приложи по отношение на потребител като встъпилата страна (т. 139 и 140 от това решение).

175    Що се отнася до предложената от встъпилата страна цена, основана на променливите и фиксирани разходи на всички централи за лигнитни въглища на жалбоподателя, арбитражният съд припомня, от една страна, че съгласно Решение № 692/2011 на RAE такава цена трябва да отразява сбора от производствените разходи, разходите за управление на доставката и разумен марж на печалбата (т. 141—145 от арбитражното решение) и от друга страна, че тя съответства на „цената C“, описана от експерта г‑н K., която се състои в това да отрази минималният размер в дългосрочен план за всеки потребител, като този експерт счита по същество, че се основава на общите разходи на една централа за ниско напрежение, т.е. за лигнитни въглища или каменни въглища, за разлика от цената, предложена от жалбоподателя, която се основава на среднопретеглената стойност във времето на маргиналната цена на системата (т. 148 и 149 от посоченото арбитражно решение). Според арбитражния съд това становище е потвърдено от други експерти, чиито показания са обобщени в точки 150—154 от това решение. От това той прави извода, че е в съответствие с ненапълно подходяща практика на енергийния пазар, когато на потребител като встъпилата страна се фактурира цена, основана на общите разходи за енергия на централите с основно натоварване, и че такава цена съответства на критериите, установени в Решение № 692/2011 на RAE (т. 155 и 156 от същото решение).

176    В това отношение арбитражният съд отхвърля съображенията на жалбоподателя, целящи да поставят под въпрос тази преценка, тъй като предлаганата от него цена е несъвместима с решения № 692/2011 и № 798/2011 на RAE, доколкото предполага общите разходи да се разпределят равномерно между всички потребители, така че на всеки от тях да бъде фактурирана една и съща цена за всеки час от деня. Тази „цена за хоризонтално разпределение“ водела до значително по-високи цени за домакинствата и за други потребители, които нямат типичен профил на потребление, тоест тези, които използват върхово натоварване (т. 156—163 и 169 от арбитражното решение). Същото се отнася и за довода на жалбоподателя, че разходите на централите с лигнитни въглища при ниско натоварване не отразяват разходите за доставка, тъй като отнесеният до арбитражния съд спор не се отнася до разходите на жалбоподателя, а до прилагането на цена, покриваща тези разходи и отчитаща профила на потребление на встъпилата страна съгласно Решение № 692/2011 и предвид Решения № 798/2011 и № 8/2010 на RAE. Според този съд, ако предложеното от встъпилата страна ценообразуване се прилага поотделно към всеки потребител или към всички категории потребители, то би довело до възстановяване на 100 % от разходите на жалбоподателя през всяка година, което отговаря на основните принципи на ценообразуване, както и на условията на арбитражния договор (т. 165 от посоченото решение). Освен това арбитражният съд оспорва, че предложените от встъпилата страна цени са резултат от кръстосано субсидиране между различни категории потребители или че могат да нарушат конкуренцията, и отхвърля останалите доводи на жалбоподателя, целящи да поставят под въпрос тази преценка (т. 166—183 от това решение).

177    Накрая, що се отнася до разумния характер на условията за доставка, възприети в арбитражния договор, арбитражният съд излага в точки 184—207 от арбитражното решение главно следното:

–        прилагането по отношение на встъпилата страна на цената, основана на маргиналните цени на системата, така както е предложена от жалбоподателя, е несъвместимо с арбитражното споразумение, тъй като посочената цена не отразява действителните разходи на жалбоподателя,

–        прилагането по отношение на встъпилата страна на тарифата A-150 е несъвместимо с арбитражното споразумение,

–        сред всички предложени методи на ценообразуване единствено е съвместимо с арбитражното споразумение е това, която налага фиксирана цена за една-единствена зона, която се прилага за всички часове на годината и се основава на разходите на централите на лигнитни въглища, направени от жалбоподателя (т. 188),

–        проектоспоразумението трябва да се актуализира, измени и приведе в съответствие с гореизложеното, като за тази цел трябва да се определи цената, произтичаща от посочената тарифа, която съответства на потребителските характеристики на встъпилата страна и покрива поне разходите на жалбоподателя през разглеждания период,

–        жалбоподателят не е предоставил достатъчно информация, доказваща действителните разходи на неговите централи за лигнитни въглища през разглеждания период,

–        предоставената информация относно производствените разходи на каменни и лигнитни въглища, които биха могли да бъдат или ще бъдат изградени в бъдеще, не може да се вземе предвид, тъй като не се отнася до разходите, свързани със съществуващите централи през разглеждания период;

–        съгласно клетвената декларация на г‑н B., който предоставя подробна, пълна и надеждна информация относно разходите на централите на жалбоподателя на лигнитни въглища през разглеждания период, разходите за горивни лигнитни въглища възлизат през 2009 г. на 24,5 EUR/MWh, докато разходите за „енергия“, т.е. фиксираните разходи, увеличени с променливите разходи, които не са свързани с горивото, плюс обезценяването и финансовите разходи за производство, са в размер на 12,2 EUR/MWh, така че общата цена за производство на лигнитни въглища е 36,46 EUR/MWh, коригирана на 37,34 EUR/MWh с оглед на разумните разходи за извличане и продажба (т. 195),

–        що се отнася до фиксираните разходи за единица продукция на жалбоподателя, които трябва да се фактурират на встъпилата страна, изложеното в точка 200 от арбитражното решение изчисление е в размер на 12,1 EUR/MWh,

–        цената, съответстваща на характеристиките на потребление на встъпилата страна и покриваща разходите на жалбоподателя за разглеждания период, трябва да бъде определена на (нетната) сума от 36,6 EUR/MWh (24,5 + 12,1),

–        като се има предвид по-специално фактът, че от една страна, по силата на тарифата от януари 2012 г. встъпилата страна плаща на жалбоподателя за различни разходи, услуги и разходи сумата от 4,06 EUR/MWh и от друга страна, че потреблението на встъпилата страна е практически стабилно през цялата година и не се е променило през разглеждания период, този размер представлява обоснована оценка за посочения период и определя общата цена в размер на 40,66 EUR/MWh (36,6 + 4,06) (т. 203),

–        в сравнение с 4 710 часа общата цена за единица, която жалбоподателят е предоставил за фактуриране на встъпилата страна в рамковото споразумение, е 40,70 EUR/MWh, която включва всички разходи, изложени в точка 1.2 от посоченото рамково споразумение, така че е установено, че тази цена обхваща както производствените разходи на жалбоподателя, така и тези разходи,

–        цената, която жалбоподателят се е съгласил да фактурира на встъпилата страна за доставката на енергия по силата на арбитражното споразумение, що се отнася до 4 710 часа годишно, а именно 40,7 EUR/MWh, ако се прилага за цялото време от годината, покрива общите разходи на жалбоподателя, а именно 36,6 EUR/MWh, което съответства на потребителските характеристики на встъпилата страна по смисъла на арбитражното споразумение, ако се добавят приложимите разходи (40,66 EUR/MWh).

178    Преценката на мажоритарния вот в арбитражното решение, изложена в точки 171—177 по-горе, се оспорва от миноритарния вот на посоченото решение в точки 217—262 от него.

179    Що се отнася до разходите на жалбоподателя, миноритарният вот на арбитражното решение по същество поддържа, че не може да се пренебрегне фактът, че понастоящем, както през разглеждания период, жалбоподателят действа като вертикално интегрирано предприятие, участващо успоредно в производството и в доставката на енергия. Реалните разходи на жалбоподателя в това им качество на годишна и непочасова основа се изразявали в общите променливи и фиксирани разходи на всички негови електроцентрали през разглеждания период, увеличени с разходите за покупки, направени от него от трети страни посредством „схемата DAS“ и в разходите, направени от доставчиците на енергия извън посочената схема, които се налагат от приложимите правила, включително удостоверения за енергоемки продукти (ОПЗ), които се налагат от „схемата DAS“ и от разходите, направени от доставчиците на енергия извън посочената схема, които се налагат от приложимите правила, включително удостоверения за енергоспестяване (ОПЗ), които се отнасят до „схемата DAS“ и до разходите, направени от доставчиците на енергия извън посочената схема. Следователно, тъй като равнището на относимите разходи, спадащи към собственото производство и доставката от трети страни, варирало на ден и на час, било разумно да се възприеме коефициент 70/30 в това отношение. Би било в противоречие с критериите на арбитражното споразумение относно действителните разходи на жалбоподателя, в качеството му на вертикално интегрирано предприятие, да се изолира или да се съсредоточи върху една от тези две съставни части, без да се държи сметка за другата. По същите причини тези разходи не могат да се ограничат нито до разходите за производство на енергия, нито до една категория централи, прилагани от жалбоподателя (т. 217—222 от посоченото решение).

180    Миноритарният вот в арбитражното решение уточнява причините, поради които счита, че мажоритарният глас се основава на погрешен метод за определяне на цените, като се отчитат действителните общи разходи на жалбоподателя (т. 227—262 от посоченото решение).

181    Според миноритарния вот в арбитражното решение, най-напред, по същество мажоритарният глас приема, че пределната цена на системата сама по себе си не отразява действителните разходи на жалбоподателя и не се използва единствено за определянето на тези разходи, а посочената среднопретеглена във времето цена също е средство за ценообразуване на обема на енергията, предоставено на жалбоподателя от трети страни. Предложеният от жалбоподателя метод предоставял на потребителите разходите за доставка, която се основава точно на характеристиките на системата, въз основа на количеството енергия, консумирано от всеки потребител за всеки час. Според този метод на големите потребители се фактурира по-ниска цена от пиковите потребители, тъй като разходите за доставка на енергия били разпределени върху по-голям брой часове. Следователно този метод бил напълно съвместим с принципите, установени в Решение № 692/2011 на RAE, критериите на арбитражното споразумение и намеренията на договарящите страни. Ставало въпрос за метод, основан на разходите, който, първо, отчитал профила на всеки от потребителите, и по-специално на тяхната клиентска крива на потреблението, второ, отразява по-точно действителните разходи за доставката на енергия (разходи за производство, разходи за обмен, разумна печалба), трето, не води до образуването на цени, които пречат на нови конкуренти да навлязат на пазара, какъвто бил случаят, когато цените се основават на най-евтиния източник на енергия, и четвърто, отчита обстоятелството, че встъпилата страна, заедно с други потребители, има потребление през всички часове на денонощието (т. 231 и 232 от посоченото арбитражно решение).

182    По-нататък, миноритарният вот на арбитражното решение припомня по същество трите технически доклада на одиторска къща, съгласно които среднопретеглената във времето цена на жалбоподателя за производството на енергия и доставката на електроенергия от трети лица през 2011 г. е била 72,42 EUR/MWh и 78,53 EUR/MWh. Тези цени трябвало да бъдат подлагани на отстъпки с обем в съответствие с изискванията на конкурентното право (т. 233 и 234 от посоченото решение).

183    Освен това миноритарният вот в арбитражното решение критикува съображенията относно метода на ценообразуване, по-специално като несъвместими с изискванията на арбитражното споразумение и на Решение № 692/2011 на RAE (т. 235—249 от посоченото решение). По-специално позоваването на променливите и фиксираните производствени разходи на най-евтиния производствен капацитет създавало изкривена представа за разходите на жалбоподателя, тъй като комбинацията от фиксираните и променливите разходи на централите за производство на енергия варира според броя на часовете на дейност. Така позоваването на произведената на базата на лигнитни въглища енергия създава погрешното впечатление, че разходите ще бъдат намалени през пиковите часове, като се има предвид, че се отчитат само променливите разходи за конкретна категория централи, а не участието на централи с по-високи общи производствени разходи за единица продукция през същия период (т. 245 от това решение). Освен това утвърденият с мажоритарния глас метод на ценообразуване не предоставял подходящи стимули за по-рационално използване на електроенергията, тъй като ограничавал по неразумен начин способността на потребителите да се ползват от по-ниските променливи разходи на централите с лигнитни въглища (т. 246 от същото решение). Освен това посоченият метод създавал висок риск от бариери за навлизане на пазара във вреда на новите конкуренти, като същевременно засилвал възможността за практикуване на незаконен дъмпинг. Не било обосновано и да се установи връзка между цената, която встъпилата страна може да претендира, и разходите на централите с лигнитни въглища, които захранват цялата произведена в „pool“ енергия, което правело невъзможно да се провери наличието на такава връзка. Така потребителите, допринасящи за формирането на цялостната крива на търсенето, се снабдявали с енергия от от електроцентрали, които предлагат ниски, междинни или високи и променливи цени в зависимост от часовете на потребление. Встъпилата страна не била изключение в това отношение, а е допринасяла за търсенето както в пиковите, така и в най-слабо натоварените часове, така че цената трябвало да отразява средните оперативни разходи на всички централи (т. 248 от въпросното решение).

184    Накрая, миноритарният вот в арбитражното решение оспорва метода за определяне на единичната цена, който се състои в обвързване на базовата натовареност с единица за базова натовареност (т. 250—262 от посоченото решение). По съображения за систематична логика и съгласуваност подобен метод би трябвало да се основава на общите фиксирани и променливи разходи на електроцентралата с лигнитни въглища, а не на смесване на елементи на разходите, произтичащи от няколко метеорологически подхода. Освен това подобно изчисление се отнасяло главно до разходите на съществуваща централа на съответния доставчик и не трябвало да взема предвид хипотетични модели (т. 251 от това решение). Що се отнася до променливите разходи на централите с лигнитни въглища, миноритарният глас оспорва основателността на изводите на г‑н B. (т. 252 и 253 от същото решение). По същество той счита за недоказано, че предвидената в Рамковото споразумение цена от 40,7 EUR/MWh покрива разходите за производство и разходите на жалбоподателя (т. 254 и сл. от съответното решение), и счита, че цената в никакъв случай не може да бъде по-ниска от 46,08 EUR/MWh, като се вземат предвид 33,98 EUR/MWh като средни разходи за лигнитни въглища и т.н. и 12,1 EUR/MWh разходи за производство на енергия (т. 262 и 274 от това решение). Накрая, той поставя под съмнение изводите на мажоритарния вот в светлината на правилата в областта на държавните помощи (т. 263—268 от въпросното решение).

185    От всички изложени по-горе съображения следва, че Комисията не е имала право да откаже да провери — въз основа на сложен анализ на нормалните пазарни условия — дали разглежданата цена, определена с мажоритарния вот в арбитражното решение, може да предостави на встъпилата страна предимство и следователно държавна помощ, като в противен случай тя ще се сблъска със съмнения или сериозни трудности.

186    От една страна, подробното изложение на спорните мотиви, които са в основата на мажоритарния и на миноритарния вот в рамките на арбитражното решение, сочи, че определянето на подходящия метод за установяване на цените, и по-специално на „действителните“ разходи на жалбоподателя, предполага сложни икономически и технически преценки както относно структурата и функционирането на гръцкия енергиен пазар, така и относно съответните икономически положения на встъпилата страна и на жалбоподателя, включително относно договорните им отношения, които са релевантни, за да се определи дали дадена цена за доставка на енергия съответства на „пазарната цена“. Както обаче следва от съображенията, изложени в точки 164—185 по-горе, като се е ограничила до прилагането на принципа на частния оператор към въпроса дали такъв оператор, подобно на жалбоподателя, е щял да отнесе спора до арбитраж, Комисията е делегирала тези сложни преценки на гръцките органи, нарушавайки задължението си за упражняване на контрол, припомнено в точки 143—148 по-горе, дори е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка в преценката в това отношение.

187    От друга страна, предвид подробните и противоречиви елементи, изложени от мажоритарния и миноритарния вот в арбитражното решение, следва да се отбележи, че с оглед на данните, представени от жалбоподателя в хода на административното производство, сред които са и трите технически доклада на одиторска кантора, Комисията е трябвало да извърши собствен анализ на въпроса дали по-специално приложеният от арбитражния съд метод за определяне на разходите на жалбоподателя, приложен от арбитражния съд, е подходящ и достатъчно надежден, за да се установи, че разглежданата цена е била в съответствие с нормалните условия на пазара, като в противен случай ще се породят сериозни затруднения или съмнения по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 относно характера ѝ на държавна помощ, което трябвало да я накара да започне официалната процедура по разследване на основание на член 108, параграф 2 ДФЕС.

188    В това отношение Комисията е трябвало по-специално да има съмнения по отношение на следните спорни елементи:

–        характеризирането на разходите на жалбоподателя поради качеството му на вертикално интегрирано предприятие, чийто консолидиран баланс се основава на вътрешно счетоводно прехвърляне на финансовите потоци между доставените и производствените единици от жалбоподателя (въз основа на т.нар. „двустранно финансово споразумение“). (вж. т. 173 по-горе),

–        твърдяната необходимост от определяне на действителните разходи на жалбоподателя на годишна, а не на почасова основа, като се имат предвид по-специално общите променливи и фиксирани разходи на всички централи за производство на енергия, с които той разполага (вж. т. 174 по-горе),

–        релевантността на избора между предложената от „DEI/PWC“ тарифа, основана на маргиналната цена на системата, и върху среднопретеглената във времето цена, водеща до „цена за хоризонтално разпределение“, от една страна, и предложената от встъпилата страна тарифа, която се основава на фиксираната и променлива цена на лигнитните въглища на жалбоподателя или на дългосрочните минимални разходи за всеки потребител, от друга страна (вж. т. 174 по-горе),

–        връзката на тези предложени цени с необходимостта да се покрият действителните (променливи и фиксирани) разходи на жалбоподателя и последицата от нея за цените, които следва да се фактурират на различните потребителски профили, или при базово натоварване, включително това на встъпилата страна, или при връхно или високо натоварване (вж. т. 174 по-горе),

–        евентуалното въздействие на избора на метод на ценообразуване върху конкуренцията на гръцкия енергиен пазар (вж. т. 176 по-горе),

–        достатъчни данни, предоставени от жалбоподателя с цел установяване на действителните му разходи, по-специално свързаните с дейността на неговите централи за производство на лигнитни въглища (вж. т. 177 по-горе).

189    Трябва да се констатира, че противно на това, което Комисията счита, във второто обжалвано решение тя не е изпълнила задълженията си за упражняване на контрол в светлината на понятието за съмнения или за сериозни затруднения, като е взела предвид само „примерно“ правната уредба на пазара на електроенергия в Гърция (т. 20, 21, 29, 33, 37, 40 и 41 и бележки под линия 5, 6 и 13—18), потребителския профил на встъпилата страна (т. 31 и бележка под линия 3), характеристиките на жалбоподателя в качеството му на производител и доставчик на електроенергия (т. 30 и бележка под линия 7), както и общите обстоятелство по спора между жалбоподателя и встъпилата страна (раздели 2.1 и 2.2 и т. 34—38 и 42).

190    Освен това с оглед на обстоятелството, че Комисията е пропуснала да разгледа тези сложни икономически и технически елементи, евентуално с помощта на вътрешни или външни експерти, както и да мотивира второто обжалвано решение по този начин, не е нито необходимо, нито правно възможно Общият съд да замени преценката на Комисията със своята преценка. Всъщност в това отношение съдът на Съюза не следва да замества преценката на Комисията със своята икономическа преценка, нито да запълва евентуална празнота в мотивите на спорното решение с мотиви, които не са свързани с това решение, като в противен случай би надхвърлил границите на упражнявания от него контрол за законосъобразност на основание на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 75, 88 и 89, от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия, C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 77 и 78 и цитираната съдебна практика, и от 11 декември 2019 г., Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon, C‑332/18 P, EU:C:2019:1065, т. 128—131).

191    От това следва, че в случая Общият съд не може да прецени основателността на различните твърдения за нарушения и доводи на жалбоподателя относно евентуалната неправилна преценка от правна или фактическа страна, осъществена от арбитражния съд, която преценка е в основата на определянето на разглежданата цена, нито въпроса дали настоящият случай е сравним с положението, което е в основата на решението Alcoa. Всъщност изложените по-горе обстоятелства са достатъчни, за да се заключи, че при липса на по-задълбочено разглеждане на релевантните данни за прилагането на критерия за предимство, и по-специално на въпроса дали разглежданата цена съответства на нормалните пазарни условия, Комисията е трябвало да срещне сериозни затруднения или да има съмнения по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589, изискващи тя да започне официална процедура по разследване.

в)      Заключение по дело T740/17

192    Ето защо третото и четвъртото основание и първата и втората част на петото основание трябва да бъдат уважени, без да е необходимо произнасяне по другите части на посоченото основание.

193    Следователно жалбата по дело T‑740/17 трябва да бъде уважена, а второто обжалвано решение да бъде отменено, без да е необходимо произнасяне по останалите основания.

194    Тъй като по този начин второто обжалвано решение е обявено за недействително по смисъла на член 264, първа алинея ДФЕС, то се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че никога не е съществувало (вж. в този смисъл решение от 28 март 2019 г., River Kwai International Food Industry/AETMD, C‑144/18 P, непубликувано, EU:C:2019:266, т. 45—57). От това следва, че разглежданото решение не е можело да отмени и замени нито първото обжалвано решение, нито спорното писмо.

195    Ето защо, както признава Комисията в съдебното заседание, в подобна хипотеза дела T‑639/14 RENV и T‑352/15 не са загубили предмета си и Общият съд следва да се произнесе по жалбите по посочените дела.

В.      По дело T352/15

196    Що се отнася до жалбата по дело T‑352/15, достатъчно е да се констатира, че първо, с оглед на изложеното в точки 194 и 195 по-горе, тя запазва своя предмет, поради което искането на Комисията да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, трябва да се отхвърли.

197    Второ, по изложените в точки 70—103 по-горе мотиви, които се прилагат mutatis mutandis към първото обжалвано решение, чието съдържание е почти идентично с това на второто обжалвано решение, жалбата следва да се обяви за допустима.

198    Всъщност изложените в подкрепа на жалбата основания за отмяна са предшествани от уводна част, в която се уточнява нейният предмет, състоящ се в изтъкване на наличието на „[сериозни] съмнения“ или на „сериозни затруднения“ по смисъла на съдебната практика. Също така в рамките на първото, третото, четвъртото, петото и шестото основание изрично се прави позоваване на понятията „съмнения“ или „сериозни затруднения“ (т. 61, 62, 87, 100, 114, 119, 134, 158, 176 и 196 от жалбата). Що се отнася до второто основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране и за надлежно и пълно разглеждане на конкретния случай, което по същество е формално и процесуално, съображенията, изложени в точка 100 по-горе, се прилагат mutatis mutandis.

199    Трето, с оглед на това почти идентично съдържание на обжалваните решения, по съображенията, изложени в точки 138—192 по-горе, следва да се уважат второто и третото основание и първата и втората част от четвъртото основание, които съответстват на третото и четвъртото основание и на първата и втората част от петото основание по дело T‑740/17.

200    От това следва, че жалбата по дело T‑352/15 трябва да бъде уважена и първото обжалвано решение да бъде отменено, без да е необходимо произнасяне по другите части и по другите основания, изложени от жалбоподателя.

201    В съответствие с изложеното в точка 194 по-горе, тъй като първото обжалвано решение е нищожно, то не може да отмени и замени спорното писмо, поради което дело T‑639/14 RENV не може да загуби предмета си на това основание.

202    Ето защо Общият съд следва да се произнесе по дело T‑639/14 RENV и по тази причина.

Г.      По дело T639/14 RENV

1.      По искането да се констатира, че липсва основание за произнасяне по същество, и по допустимостта

203    Като начало следва да се отхвърли искането на Комисията да се приеме, липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по съображенията, изложени в точки 194 и 201 по-горе.

204    Що се отнася до допустимостта на жалбата, достатъчно е да се припомнят изложените в точки 70—103 по-горе мотиви, които се прилагат mutatis mutandis към спорното писмо и от които също следва, че то представлява обжалваем акт.

205    В това отношение Съдът всъщност е счел, че с приемането на спорното писмо Комисията е прекратила преписката, с което тя е решила да приключи предварителната процедура по разглеждане, образувана по подаденото от жалбоподателя оплакване, установявайки, че започналото разглеждане не води до извода, че е налице държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, и вследствие на това отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Според Съда с това Комисията е взела окончателно становище по искането на жалбоподателя да се установи нарушение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС. Съдът уточнява, че тъй като това писмо е попречило на жалбоподателя да изложи своето становище в рамките на официална процедура по разследване, то е произвело задължителни правни последици от естество да засегнат интересите на жалбоподателя. Съдът прави извод, че това решение съставлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).

206    Освен това изложените в подкрепа на жалбата основания са предшествани от уводна част, в която се уточнява нейният предмет, а именно да се изтъкне наличието на „[сериозни] съмнения“ или на „сериозни затруднения“ по смисъла на съдебната практика. (вж. т. 51—53 от жалбата). Също така в рамките на второто и третото основание, отнасящи се до критериите за отговорност на държавата (т. 90 и 128 от жалбата) и за предимство (т. 145 и от жалбата) изрично се споменават понятията „съмнения“ или „сериозни затруднения“ (т. 145 и 152 от жалбата). Що се отнася до първото и четвъртото основание, достатъчно е да се констатира, че те са от формално и процесуално естество и са свързани именно с въпроса дали Комисията е разгледала и мотивирала всички относими и необходими доказателства, за да преодолее съмненията или трудностите, възникнали в рамките на фазата на предварителното разглеждане (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2012 г., Smurfit Kappa Group/Комисия, T‑304/08, EU:T:2012:351, т. 81, от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 59 и цитираната съдебна практика и от 12 септември 2019 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, T‑417/16, непубликувано, EU:T:2019:597, т. 52 и цитираната съдебна практика).

207    Поради това жалбата следва да се обяви за допустима по отношение на всички изтъкнати в нейна подкрепа основания.

2.      По същество

а)      По основанията за отмяна

208    В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания за отмяна.

209    С първото основание жалбоподателят твърди, че спорното писмо е опорочено от съществено процесуално нарушение, тъй като Комисията не е спазила процесуалните изисквания, необходими за приемане на решение за прекратяване на преписката по оплакване.

210    С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката „от правна и фактическа страна“, що се отнася до тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, като е приела, че гръцката държава не носи отговорност за разглежданата мярка и следователно тя не представлява държавна помощ.

211    С третото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката „от правна и фактическа страна“, що се отнася до тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, като е приела, че разглежданата мярка не води до предоставяне на предимство на встъпилата страна.

212    С четвъртото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, задължението си да разгледа всички относими фактически и правни обстоятелства, както и принципа на „добра администрация“.

б)      По първото основание, а именно съществено процесуално нарушение

213    Жалбоподателят поддържа по същество, че спорното писмо е опорочено от процесуално нарушение или от нарушение на формата, като се има предвид, че вместо това писмо, подписано от началника на отдел на ГД „Конкуренция“ и адресирано до него, Комисията е била длъжна да приеме формално решение на основание член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 и да го адресира до Република Гърция.

214    Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, възразява, че първото обжалвано решение е прието от колегиума на членовете на Комисията по силата на член 4 от Регламент № 2015/1589, така че спорното писмо, допълнено с посоченото решение, не било опорочено от съществено процесуално нарушение. Комисията уточнява, че жалбоподателят продължава да смесва основния ѝ довод, че това решение надлежно е заменило разглежданото писмо и следователно трябва да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, с изтъкнатия от нея довод при условията на евентуалност, че посоченото решение е отстранило пороците на посоченото писмо. В същото решение обаче „добавените елементи“ били предназначени именно за тази цел.

215    В това отношение е достатъчно да се констатира, от една страна, че Комисията е признала, най-късно с приемането на второто обжалвано решение, че настоящото основание е обосновано. Всъщност спорното писмо представлява окончателна позиция на службите на Комисията по оплакванията на жалбоподателя, като с него преписките по тези оплаквания се прекратяват. От постоянната съдебна практика обаче следва, че подобно писмо съдържа обжалваемо решение, прието в края на фазата на предварителното разглеждане на основание член 4, параграф 2 или 3 от Регламент 2015/1589, което е адресирано имплицитно до съответната държава членка и следователно трябва да бъде прието от Комисията в качеството ѝ на колегиален орган (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 37—40; от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑362/09 P, EU:C:2010:783, т. 63 и от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 29).

216    От друга страна, Комисията признава, че спорното писмо не е било прието в съответствие с релевантните за тази цел процесуални правила (вж. т. 222 по-долу), което представлява именно обосновката, изтъкната от нея в точки 8 и 51 от второто обжалвано решение и в рамките на защитата ѝ по дело T‑740/17 за целите на оттеглянето и замяната на посоченото писмо с това решение, в съответствие с изискванията, установени от Съда в решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 32, 40 и 41).

217    Ето защо настоящото основание трябва да бъде уважено.

в)      По второто основание, а именно явна грешка в преценката „от правна и фактическа страна“, що се отнася до тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, свързано с критерия за отговорност на държавата

218    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката „от правна и фактическа страна“ при тълкуването на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, като е посочила, че арбитражното решение не може да представлява мярка за помощ, за която отговорност носи гръцката държава. Според жалбоподателя прибягването до арбитраж е алтернативен механизъм на разрешаването на споровете от общите съдилища, като същевременно по същество този механизъм произвежда същите правни последици, по-специално по отношение на задължителния характер на окончателно приетото решение, което има изпълнителна сила. Жалбоподателят счита, че по своето естество и предмет посоченото решение съставлява акт на публична власт, за който отговаря гръцката държава, който акт го задължава по правно обвързващ начин и с изпълнителна сила да предостави държавни средства. От това жалбоподателят прави извод, че за разглежданата тарифа носи отговорност гръцката държава, така че Комисията е трябвало най-малкото да изпитва „сериозни съмнения“ и следователно да започне официалната процедура по разследване, за да му позволи по-специално да изложи становището си.

219    Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, отбелязва, че второто и третото основание са свързани с условията за наличие на отговорност на държавата и на предимство. В писмената си защита Комисията само твърди, че тъй като необходимите условия, за да се направи извод за наличието на държавна помощ, са кумулативни, било достатъчно да се установи, че едно от тези две условия не е изпълнено, за да може да се заключи, че не е налице държавна помощ. По-нататък Комисията се произнася единствено по въпроса дали наличието на предимство може да се изключи с мотива, че жалбоподателят е действал като разумен частен инвеститор.

220    В дупликата Комисията добавя, че второто и третото основание са неотносими, тъй като нито едно от тях само по себе си не може да доведе до отмяната на спорното писмо. Като се има предвид, че за да се направи извод за липса на държавна помощ посоченото писмо се основава едновременно на неизпълнението на условията за отговорност на държавата и за предимство, жалбоподателят трябвало да посочи едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради неправилната преценка както на липсата на отговорност а държавата, така и на предимство. Второто основание обаче само по себе си не можело да доведе до такава отмяна, „тъй като липсата на предимство не се подкрепя от доводите на посоченото основание и е достатъчна, за да се заключи, че не е налице държавна помощ“. Същото се отнасяло и за третото основание, „тъй като липсата на отговорност на държавата не попада в обхвата на доводите на посоченото основание и е достатъчна, за да се заключи, че не е налице държавна помощ“.

221    Комисията уточнява по същество, че липсата на отговорност на държавата не представлява „основната част“ от мотивите на спорното писмо. Този аспект, също както и аспектът относно липсата на предимство, били разгледани само накратко в това писмо и изводът относно липсата на държавна помощ бил основан в еднаква степен на тези два елемента. За сметка на това мотивите на първото обжалвано решение били съсредоточени върху липсата на предимство, като тази липса била достатъчна, за да се направи извод за липсата на държавна помощ. Следователно в спорното писмо било изложено само „съвсем предварително“ заключение по този въпрос, което не било толкова ясно структурирано, колкото в официалното решение на Комисията.

222    Комисията оспорва твърдението, че е имала намерение да избегне съдебния контрол върху спорното писмо. Тя посочва, че посоченото писмо е било само предварителен израз на гледната точка на нейните служби. Комисията уточнява, че по погрешка, и следователно незаконосъобразно, в това писмо подписалият го служител е формулирал окончателно гледната точка на посочените служби. Тя твърди обаче, че това съществено процесуално нарушение е било отстранено с приемането на второто обжалвано решение, в което окончателният ѝ отговор е бил надлежно изложен. Жалбоподателят не можел да обоснове наличието на законен интерес от разглеждане на конкретните мотиви на въпросното писмо, по-специално относно отговорността на държавата, тъй като такъв интерес предполагал жалбата да може чрез резултата си да му донесе полза.

223    Следва да се припомни, от една страна, че що се отнася до въпроса дали за арбитражното решение може да носи отговорност гръцката държава, в спорното писмо се посочва по-специално, че жалбоподателят не е доказал, че „арбитражният съд е орган, упражняващ публични правомощия, по-специално предвид факта, че както [жалбоподателят, така и встъпилата страна] са прибягнали до арбитраж доброволно, без да е било налице правно задължение в това отношение“. Освен това в спорното писмо се приема, че предвид факта, че арбитражният съд е бил упълномощен да определи цена в съответствие с общите принципи, уреждащи арбитражното производство, както и с решенията и насоките, приети преди това от RAE в тази област, „[гръцката] държава изглежда не е [била] в състояние да упражнява решаващо влияние върху [посоченото арбитражно решение]“. Така Комисията повтаря позицията си, „изразена в писмото от 6 май 2014 г. относно липсата на отговорност на [гръцката] държава за [това съдебно решение]“. От друга страна, Комисията отхвърля твърденията на жалбоподателя, че разглежданата цена е по-ниска от разходите му, по-специално с мотива, че в същото арбитражно решение изрично се признава, че тази цена покрива разходите на жалбоподателя в допълнение към разумна печалба, като същевременно отчита профила на потребление [на встъпилата страна]. Така тя излага повторно позицията си, „изразена в писмото от 6 май 2014 г., относно липсата на селективно предимство, произтичащо от разглежданата мярка“ (вж. също т. 16 по-горе).

224    От това следва, че в спорното писмо Комисията действително е приела, от една страна, че гръцката държава не носи отговорност за арбитражното решение, и от друга страна, че определянето на разглежданата в посоченото арбитражно решение цена не предполага предимство в полза на встъпилата страна. Следователно нейният извод относно липсата на държавна помощ се основава успоредно на тези два фактора.

225    За сметка на това в обжалваните решения Комисията не повтаря съображенията, изложени в спорното писмо, относно липсата на възможност за арбитражното решение отговорност да носи гръцката държава. Напротив, Комисията повече изобщо не се позовава на тази преценка, нито се произнася по евентуалната квалификация на критерия за отговорност на държавата, и то независимо от факта, че от една страна, в резюмето на оплакванията, съдържащо се в точка 11 от посочените решения, се отчита доводът на жалбоподателя, че за посоченото решение носи отговорност гръцката държава, и от друга страна, в точка 24 от разглежданите решения този критерий е споменава като неразделна част от понятието за помощ.

226    Следва да се уточни, че Комисията възприема същия подход в писмените си изявления в хода на производството, в които избягва да взема отношение по критерия за отговорност на държавата и да се защитава конкретно срещу твърденията за нарушения, изтъкнати в подкрепа на второто основание. За сметка на това Комисията се съсредоточава върху отговора си на третото основание, свързано с наличието на предимство, като същевременно твърди, че е достатъчно един от съставните елементи на понятието за помощ да не е налице, за да обоснове приемането на решение на основание член 4, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Накрая, в съдебното заседание, дори след конкретен въпрос, поставен от Общия съд в това отношение, Комисията възприема аналогичен подход.

227    Що се отнася до критерия за отговорност на държавата следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която за да могат да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата. За да се установи дали държавата носи отговорност за дадена мярка е от значение да се прецени дали публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 20 и 21 и цитираната съдебна практика).

228    Така, когато националното законодателство предвижда задължение за снабдяване или за закупуване на електроенергия или механизъм за подпомагане и за компенсиране на производствените разходи за електроенергия, които влияят върху размера на нейната цена, постоянната съдебна практика признава, че съответните задължения попадат в обхвата на мярка, за която отговорност носи държавата (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 16—18, от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 20—22 и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 47—49).

229    В настоящия случай обаче в приложимата гръцка правна уредба и по-специално в рамките на „основните принципи за ценообразуване на електроенергията в Гърция“, установени в Решение № 692/2011 на RAE, са посочени само критериите за ценообразуване при доставка на електроенергия на клиенти на мрежата за високо напрежение, но не и точният размер на цените. (вж. т. 8 по-горе). Що се отнася до определянето на размера на приложимите по силата на тези принципи цени, член 37 от Закон № 4001/2011 предвижда само възможност за договарящите страни да прибягнат до постоянния арбитраж към RAE, което в случая е довело до приемането на Решение № 346/2012 на RAE от 9 май 2012 г. за определяне на временна цена и на арбитражното решение за определяне на разглежданата цена, приложимо към договорните отношения между жалбоподателя и встъпилата страна (вж. т. 9 и 12 по-горе). Липсата на обвързваща правна уредба относно цените за доставка на електроенергия в Гърция се потвърждава от започналата пред EEA процедура, която е имала за предмет твърдяна злоупотреба с господстващо положение от страна на жалбоподателя, който искал да фактурира прекомерно високи и дискриминационни цени по отношение на встъпилата страна и което обстоятелство накарало EEA да приеме предложените от жалбоподателя ангажименти за определено поведение (вж. т. 13 по-горе). От това следва, че именно посоченото решение, потвърдено от Efeteio Athinon в решение № 634/2016 от 18 февруари 2016 г., налага на жалбоподателя разглежданата цена по правно обвързващ начин.

230    Що се отнася до въпроса дали арбитражното решение е акт на публична власт, за който отговорност носи гръцката държава, достатъчно е да се припомнят изложените в точки 150—158 по-горе обстоятелства, за да се констатира, че жалбоподателят е доказал надлежно, че случаят е такъв.

231    Всъщност тези обстоятелства сочат, че поради своето естество и правни последици арбитражното решение е сходно с решенията на общите гръцки юрисдикции, поради което то трябва да се квалифицира като акт на публична власт. Това се доказва по-специално от факта, че срещу него е подадена жалба пред Efeteio Athinon. От това следва също, че арбитражните съдилища, създадени и действащи в съответствие с член 37 от Закон № 4001/2011, подобно на общите гръцки съдилища, които те могат да заместят, са неразделна част от гръцката държавна система за съдебна защита.

232    Следователно Комисията погрешно прави извод в спорното писмо, от една страна, че жалбоподателят не е доказал, че „арбитражният съд е орган, упражняващ публични правомощия, по-специално с оглед на факта, че както [жалбоподателят], така и встъпилата страна са прибягнали до арбитраж доброволно, без да е налице правно задължение в това отношение“, и от друга страна, че не изглежда „[гръцката] държава да е [била] в състояние да упражни решаващо влияние върху арбитражното решение“. Всъщност фактът, че страните са сезирали арбитражен съд доброволно или по взаимно съгласие, както е в настоящия случай, не представлява релевантен критерий за разграничаване в това отношение, като се има предвид, че сезирането на един общ гръцки съд също би било направено доброволно.

233    Този извод е достатъчен, за да се приеме, че Комисията е трябвало да срещне сериозни затруднения или да има съмнения относно наличието на държавна помощ или най-малкото че тя не е имала право да отхвърли подобни съмнения, с мотива че за арбитражното решение не може да се търси отговорност от гръцката държава. Това важи в още по-голяма степен, тъй като държавна помощ може да се предостави и чрез намесата на държавен съд, който не спазва задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС. (вж. съдебната практика, цитирана в точка 147 по-горе).

234    Ето защо настоящото основание трябва да бъде уважено, без да е необходимо Общият съд да се произнася по останалите твърдения за нарушения, изтъкнати в негова подкрепа.

235    Следователно, тъй като първото и второто основание трябва да бъдат уважени, спорното писмо следва да се отмени, без да е необходимо Общият съд да се произнася по останалите основания.

Д.      Заключение по съединени дела T639/14 RENV, T352/15 и T740/17

236    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбите по съединени дела T‑639/14 RENV, T‑352/15 и T‑740/17 трябва да бъдат уважени и обжалваните актове да бъдат отменени, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на становището на жалбоподателя по доклада от съдебното заседание, заедно с приложенията към него, доколкото те могат да съдържат нови и несвоевременно представени доказателства по смисъла на член 85 от Процедурния правилник, както и по искането на жалбоподателя за възобновяване на устната фаза на производството.

IV.    По съдебните разноски

237    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

238    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да постанови встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В настоящия случай встъпилата страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      По дело T639/14 RENV отменя писмо COMP/E3/ΟΝ/AB/ark *2014/61460 на Комисията от 12 юни 2014 г., с което Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) се информира за прекратяване на преписката по неговите оплаквания.

2)      По дело T352/15 отменя Решение C(2015) 1942 окончателен на Комисията от 25 март 2015 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност.

3)      По дело T740/17 отменя Решение C(2017) 5622 окончателен на Комисията от 14 август 2017 г. (преписка SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Гърция — Твърдяна държавна помощ, предоставена на Alouminion SA въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност.

4)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на DEI по съединени дела T639/14 RENV, T352/15 и T740/17, както и по дело C228/16 P.

5)      Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon понася направените от него съдебни разноски.

Collins

Kreuschitz

Csehi

De Baere

 

      Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 септември 2021 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелства, предхождащи споровете, и производство

II. Искания на страните

А. Дело T639/14 RENV

Б. Дело C329/15

В. Дело T740/17

III. От правна страна

А. Предварителни бележки

Б. По дело T740/17

1. По допустимостта

2. По същество

а) По основанията за отмяна и по обхвата на контрола за законосъобразност по същество

б) По третото, четвъртото и петото основание

1) Кратко изложение на основните доводи на страните в рамките на третото основание

2) Кратко представяне на основните доводи на страните в рамките на четвъртото основание и на първата и втората част от петото основание

3) Съображения на Общия съд

i) Припомняне на релевантните съображения, изложени във второто обжалвано решение

ii) По разпределянето на правомощията и задълженията между Комисията и националните юрисдикции

iii) По наличието на икономическо предимство в полза на встъпилата страна

– По държавния характер на арбитражния съд

– По задължението на Комисията да провери дали с арбитражното решение е предоставено предимство

– По задължението на Комисията да извърши сложни икономически и технически преценки, за да определи дали е налице предимство

в) Заключение по дело T740/17

В. По дело T352/15

Г. По дело T639/14 RENV

1. По искането да се констатира, че липсва основание за произнасяне по същество, и по допустимостта

2. По същество

а) По основанията за отмяна

б) По първото основание, а именно съществено процесуално нарушение

в) По второто основание, а именно явна грешка в преценката „от правна и фактическа страна“, що се отнася до тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, свързано с критерия за отговорност на държавата

Д. Заключение по съединени дела T639/14 RENV, T352/15 и T740/17

IV. По съдебните разноски


*      Език на производството: гръцки.