Жалба, подадена на 7 януари 2011 г. - Bank Melli Iran/Съвет
(Дело T-7/11)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Bank Melli Iran (Техеран, Иран) (представители: L. Defalque и S. Woog, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
да се отменят параграф 5, раздел Б от приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС
1 и параграф 5, раздел Б от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007
2 и да се отмени решението, съдържащо се в писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г.;
да се обявят член 20, параграф 1, буква б) от Решение на Съвета от 26 юли 2010 г.
3 и член 16, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 961/2010 за незаконосъобразни и неприложими по отношение на жалбоподателя;
да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски, свързани с настоящото обжалване.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:
1. Първо правно основание, изведено от нарушение на член 215, параграфи 2 и 3 ДФЕС, както и на член 40 ДЕС, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като:
Съветът ОВППС е приел ограничителните мерки без да остави каквато и да било възможност за преценка на Съвета;
Решение 2010/413/ОВППС, на което се основава Регламент № 961/2010, е основано погрешно на член 29 ДЕС, тъй като то не определя подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество, както се изисква в член 29 ДЕС, а установява конкретни задължения за държавите членки и за лицата под тяхната юрисдикция;
Регламент № 961/2010 не съдържа необходимите разпоредби по отношение на правните гаранции в нарушение на член 215, параграф 3 ДФЕС.
2. Второ правно основание, изведено от грешка на законодателя на Европейския съюз при избора на правно основание за обжалваното решение и обжалвания регламент, тъй като санкциите са приети срещу жалбоподателя и неговите филиали - юридически лица и недържавни образувания, които не са включени в списъка на Съвета за сигурност на ООН. В това отношение жалбоподателят твърди, че:
въпреки че използването на член 29 ДЕС и член 215 ДФЕС като правно основание е обосновано, когато институциите на Съюза прилагат Резолюцията на ООН, то не е непременно обосновано, когато се приемат административни мерки като замразяването на финансовите средства на юридически лица и недържавни образувания;
обжалваните актове е трябвало да бъдат приети въз основа на член 75 ДФЕС, като по този начин участва и Европейският парламент в рамките на процедурата за съвместно вземане на решения.
3. Трето правно основание, изведено от обстоятелството, че обжалваното решение и обжалваният регламент са приети в нарушение на принципите на равенство и недопускане на дискриминация, тъй като подобни решения са били приети на различно правно основание като например член 75 ДФЕС и следователно в рамките на правните гаранции, приети от Европейския парламент и Съвета, което не важи за обжалваните актове, засягащи жалбоподателя.
4. Четвърто правно основание, изведено от обстоятелството, че обжалваните актове са приети в нарушение на правото на защита на жалбоподателя и по-специално на неговото право на справедлив съдебен процес, тъй като:
жалбоподателят не е получил никакво доказателство или документ в подкрепа на твърденията на Съвета, предвид факта, че направените през 2009 г. и потвърдени през 2010 г. допълнителни позовавания на Решението от 2008 г. са неточни, неясни и не дават възможност на жалбоподателя да отговори;
на жалбоподателя са били отказани достъп до документите и право на изслушване;
по отношение на обжалваните актове не са изложени достатъчно мотиви, което нарушава правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.
5. Пето правно основание, изведено от обстоятелството, че по същите причини като посочените във връзка с четвъртото правно основание обжалваните актове представляват нарушение на принципите на добро управление и на оправданите правни очаквания.
6. Шесто правно основание, изведено от обстоятелството, че Съветът не е направил уведомление относно решението си, включително относно основанията за включването в списъка, в нарушение на член 36.3, като и на член 36.4 от Регламент № 961/2010, който предвижда преразглеждане на решението, когато има внесени възражения.
7. Седмо правно основание, изведено от явна грешка в тълкуването и злоупотреба с власт при прилагането на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г. спрямо жалбоподателя, тъй като Съветът е направил погрешно тълкуване на член 20, параграф 1, буква б) от това решение, като е установил, че описаните в обжалваните актове дейности на жалбоподателя отговарят на условията, за да се считат за дейности, подлежащи на санкциониране.
8. Осмо правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на собственост, тъй като Съветът не е взел предвид решението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, което следва да има за резултат неприложимостта на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г.
____________1 - ОВ L 281, стр. 81.2 - ОВ L 281, стр. 1.3 - Решение на Съвета 2010/413/ОВППС от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).