Language of document : ECLI:EU:F:2007:9

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

16 януари 2007 година(*)

„Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Общностите — Прехвърляне към общностната схема — Оттегляне на заявлението за прехвърляне с цел позоваване на нови по-благоприятни разпоредби“

По дело F-92/05

с предмет жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и на член 152 АЕ,

Emmanuel Genette, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Gorze (Франция), за който се явява адв. M.-A. Lucas, avocat,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н V. Joris и г‑н D. Martin, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

подпомагана от

Кралство Белгия, за което се явява г‑жа L. Van den Broeck, представител, със съдебен адрес в Люксембург,

встъпила страна,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

състоящ се от: г‑н H. Kreppel, председател, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Gervasoni (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа W. Hakenberg,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 септември 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата, постъпила по факс в секретариата на Първоинстанционния съд на Европейските общности на 26 септември 2005 г. (оригиналът е подаден на 28 септември), г‑н Genette иска по-специално отмяна на решението на Комисията на Европейските общности от 25 януари 2005 г., с което, от една страна, му се отказва правото да оттегли заявлението си за прехвърляне на пенсионните права, придобити по белгийските пенсионни схеми, и от друга страна, му се отказва право да иска ново прехвърляне на споменатите права.

 Правна уредба

2        Член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“), в редакцията му преди влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. за изменение на споменатия правилник (ОВ L 124, стр. 1) (наричан по-нататък „Регламента от 22 март 2004 г.“), гласи:

„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Общностите след:

–        прекратяване на служебното му правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация

или

–        след като е упражнявало професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице,

към момента на назначаването му като длъжностно лице може да поиска да бъде прехвърлена на Общностите или актюерската равностойност, или фиксирана сума за откупуване на придобитите от него пенсионни права за осигурителен стаж.

В този случай институцията на длъжностното лице, като взема предвид степента, на която то е назначено, определя броя на годините служебен стаж, които ще му бъдат признати по нейната пенсионна схема по отношение на стажа от предишната му работа въз основа на сумата на актюерската равностойност или на фиксираната сума за откупуване на пенсионни права.“ [неофициален превод]

3        Член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му съгласно Регламента от 22 март 2004 г., който съгласно член 2 от същия влиза в сила от 1 май 2004 г., вече гласи:

„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Общностите след:

–        прекратяване на служебното му правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация

или

–        след като е упражнявало професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице,

след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия по смисъла на член 77 от Правилника за персонала, може да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Общностите.

В този случай институцията на длъжностното лице, като взема предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на заявлението за прехвърляне, определя чрез общите разпоредби за изпълнение броя на годините служебен стаж, които ще му бъдат признати по пенсионната схема на Общностите по отношение на стажа от предишната му работа въз основа на прехвърления капитал, след приспадане на сума, представляваща ревалоризацията на капитала между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.

Длъжностните лица могат да се ползват от този механизъм само по веднъж за всяка държава членка и за съответния пенсионен фонд.“

4        Съгласно член 107а от Правилника, приет с Регламента от 22 март 2004 г., в приложение ХІІІ към споменатия правилник са предвидени „[п]реходни разпоредби“. Член 26, параграф 3 от това приложение гласи:

„Длъжностни лица, които са подали заявление за прехвърляне в определените за това срокове, но са отхвърлили направеното им предложение, които не са подали заявление в предвидените срокове или заявлението им е било отхвърлено на основание неспазване на срока, могат да подадат такова заявление най-късно до 31 октомври 2004 г.“

5        Белгийският закон от 21 май 1991 г. за уреждане на някои отношения между белгийските пенсионни схеми и тези на международни публичноправни институции, публикуван в Moniteur belge от 20 юни 1991 г., стр. 13871 (наричан по-нататък „Закона от 1991 г.“), предвижда в член 3, че „[в]сяко длъжностно лице може, със съгласието на институцията, да поиска на същата да се прехвърли сумата за пенсия за осигурителен стаж за службата и за времето преди постъпването си на служба за институцията“. Щом като длъжностно лице поиска прехвърляне на придобитите по белгийска пенсионна схема пенсионни права и искането бъде прието, по силата на член 11 от същия закон общностната институция се суброгира в правата на длъжностното лице. Предвид така установения механизъм за суброгация, преди датата на получаване на пенсия от Общността от заинтересованото длъжностно лице не се извършва каквото и да е плащане в полза на институцията от белгийска пенсионна схема. Член 9 от Закона от 1991 г. гласи: „[д]о действителното осъществяване на суброгацията, предвидена в член 11, длъжностното лице може, със съгласието на институцията, да оттегли заявлението си за прехвърляне. Това оттегляне е окончателно.“

6        Белгийският закон от 10 февруари 2003 г. за уреждане на прехвърлянето на пенсионни права между белгийските пенсионни схеми и тези на международните публичноправни институции, публикуван в Moniteur belge от 27 март 2003 г., стр. 14747 (наричан по-нататък „Закона от 2003 г.“), изменя белгийското законодателство относно прехвърлянето на Общностите на придобити по белгийските схеми пенсионни права. Тъй като по силата на член 29 от него се прилага за заявленията за прехвърляне, подадени след 1 януари 2002 г., този закон урежда система на фиксирана сума за откупуване на вноските, платени в съответствие с белгийска пенсионна схема, заедно със сложни лихви. Член 4 от същия гласи, че „[д]лъжностно лице или срочно нает служител, който след като получи право на една или повече от пенсиите, посочени в член 3, [параграф] 1, 1°—4°, постъпи на служба за институция, по силата на участието му в тези пенсионни схеми преди постъпването му на служба за институцията може, със съгласието на същата, да поиска прехвърляне на тази институция или на нейния пенсионен фонд на сумите, определени в съответствие с член 7 […]“. Съгласно тази нова законодателна уредба прехвърлянето на пенсионни права дава основание за незабавно плащане на капиталовата стойност в общностната схема. Член 9, параграф 1 от Закона от 2003 г. гласи, че „[з]аявлението за прехвърляне става неотменимо към датата, на която [Националната пенсионна] служба получи от институцията окончателно потвърждение за заявлението за прехвърляне, подадено от длъжностното лице или от срочно наетия служител“.

7        Белгийският закон от 20 юли 2006 г., съдържащ различни разпоредби, публикуван в Moniteur belge от 28 юли 2006 г., стр. 36940 (наричан по-нататък „Закона от 2006 г.“), изменя член 9 от Закона от 1991 г. с обратна сила, считано от 1 май 2004 г. След изменението този член гласи, че: „[д]о действителното осъществяване на суброгацията, предвидена в член 11, длъжностно лице, което напуска институцията, без да има право да получава пенсия за осигурителен стаж, може, със съгласието на институцията, да оттегли заявлението си за прехвърляне. Това оттегляне е окончателно“.

 Обстоятелства в основата на спора

8        Преди да постъпи на служба за Комисията на 1 април 2000 г. на степен B 5, стъпка 3, жалбоподателят, който е роден през 1968 г., работи в частния сектор в Белгия като самостоятелно заето лице от 1992 г. до 1996 г. и след това е заето лице от 1996 г. до 2000 г.

9        Въз основа на това той първоначално участва в пенсионната схема на Institut national d’assurance sociale des travailleurs indépendants [Национален институт за социално осигуряване на самостоятелно заетите лица] (наричан по-нататък „INASTI“), а след това в тази на Office national des pensions [Национална пенсионна служба] (наричана по-нататък „ONP“), по които пенсионни схеми плаща вноски, и следователно придобива пенсионни права по отношение на тези институции.

10      След назначаването му на 1 януари 2001 г. за длъжностно лице на Общността жалбоподателят иска от Комисията, с писмо от 13 юли 2001 г., прехвърляне към общностната пенсионна схема на правата, които е придобил по белгийските схеми за самостоятелно заети лица и за заети лица. Заявлението е основано на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ от Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., както и на посочения по-горе член 3 от Закона от 1991 г.

11      На 11 юни 2002 г. отдел „Пенсии и отношения с бивши служители“ от Дирекция Б на Генерална дирекция (ГД) „Персонал и администрация“ на Комисията изпраща на жалбоподателя документ, посочващ броя на допълнителните години осигурителен стаж, които ще му бъдат признати по общностната схема на основата на изчислената от Комисията актюерска равностойност на националната пенсия, придобита по белгийската схема за самостоятелно заети лица. В случай че жалбоподателят се пенсионира на 65-годишна възраст, актюерската равностойност на пенсията на годишна сума от 1 431,29 EUR, изчислена от INASTI, ще възлиза на 8 139,33 EUR и допълнителното старшинство, което ще му бъде признато по общностната схема, ще бъде една година и деветнадесет дни. Освен това Комисията го информира, че съгласно член 11 от Закона от 1991 г. тя ще се суброгира в пенсионните му права, придобити в Белгия, считано от датата, от която започне изплащането на пенсията му от Общностите.

12      На 26 август 2002 г. жалбоподателят получава подобен документ от същата служба относно пенсионните права, които е придобил като заето лице, уведомяващ го, че на 65 години актюерската равностойност на пенсията за годишна сума от 1 952,48 EUR, изчислена от ONP, ще възлиза на 11 102,79 EUR и че съответното допълнително старшинство в общностната схема ще бъде една година, пет месеца и пет дни.

13      Тези документи уведомяват жалбоподателя, че от момента на получаване на неговото съгласие за съдържащите се в тях предложения заявлението му за прехвърляне повече не може да се отменя. Споменатите документи уточняват обаче, че заявлението може да бъде отменено в случай на прекратяване на служебното му правоотношение с Комисията, преди да бъдат изпълнени условията за получаване на пенсия от Общностите съгласно член 77 от Правилника.

14      На 17 юли и на 29 август 2002 г. жалбоподателят изразява съгласието си с предложенията на Комисията от 11 юни и 26 август 2002 г.

15      Както е посочено в точка 6 по-горе, Законът от 2003 г. изменя условията за прехвърляне на Общностите на права, придобити по белгийски пенсионни схеми, за заявления, подадени след 1 януари 2002 г.

16      Малко преди началото на м. октомври 2004 г. жалбоподателят научава, че на негов познат, който е постъпил на служба в Комисията през 2003 г. и който също като него е подал заявление за прехвърляне към общностната схема на пенсионните си права, придобити по белгийската схема за заети лица, по време, когато действа редакцията отпреди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., е прехвърлена капиталова стойност от Белгия, която съответства на сходни с неговите години на участие в схемата и заплата и която дава основание на допълнително старшинство в общностната схема, значително по-голямо от това, на което самият той има право.

17      На 31 октомври 2004 г. на основание на член 90, параграф 1 от Правилника жалбоподателят подава до Комисията следното искане:

–        да приеме решение, както предвижда член 9 от Закона от 1991 г., с което да му даде право да оттегли подаденото на 13 юли 2001 г. на основание на същия закон заявление за прехвърляне към общностната схема на пенсионните права, придобити по белгийските схеми за самостоятелно заети лица и за заети лица,

–        да приеме решение съгласно предвиденото в член 4, параграф 1 от Закона от 2003 г., с което да му даде право да поиска прехвърляне на пенсионните си права на основание на този закон.

18      На 2 февруари 2005 г. жалбоподателят получава уведомление за решение, постановено на 25 януари 2005 г. от ръководителя на отдел „Пенсии“, за отхвърляне на искането му от 31 октомври 2004 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), съгласно което:

19      „[…] Вие искате […], на първо място, на основание на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ [към Правилника] да получите право да оттеглите заявлението си за прехвърляне на пенсионните права, придобити от Вас по белгийските схеми INASTI и ONP, което вече е изпълнено съгласно разпоредбите на Закона [от] 1991 г., и на второ място, да подадете ново заявление, което да се изпълни от споменатите схеми съгласно разпоредбите на Закона [от] 2003 г.

20      Предложенията обаче, които бяха предоставени на Вашето внимание от администрацията на Комисията на 11 юни 2002 г. и на 26 август 2002 г. след уведомяване от INASTI и ONP за размера на прехвърлимата пенсия, ясно посочват, че прехвърлянето става неотменимо от момента на получаване от съответната служба на Вашето съгласие със споменатите предложения. Вследствие на приемането от Ваша страна прехвърлянето на правата Ви е изпълнено и преписките ONP и INASTI са окончателно приключени [от органа по назначаване].

21      Въпреки че Законът [от] 1991 г. предвижда възможност да се „оттегли заявлението със съгласието на [и]нституцията“ (член 9 от Закона [от] 1991 г.), в действителност тази възможност е предвидена на ниво [и]нституции само в изключителни случаи, които впрочем са посочени в писмото с предложението, отправено към заинтересованото лице: „Заявлението по изключение може да бъде отменено в случай на прекратяване на служебното правоотношение на заинтересованото лице с Комисията, преди да бъдат изпълнени условията за получаване на пенсия от Общностите съгласно член 77 от [п]равилника“. Тук не става въпрос за каквато и да е възможност за оттегляне на заявлението, а за отмяна на операцията в много особен случай.

22      Освен това в решението си от 9 ноември 1989 г. по съединени дела 75/88, 146/88 и 147/88 Съдът на Европейските общности ясно установява разликата между правния ред, в който се вписва решението относно изчисляване на прехвърлимата сума, и този, в който се вписва решението относно превръщането на въпросния актив в години осигурителен стаж, като всяко от тези решения подлежи на юрисдикционен контрол съгласно съответния правен ред. Оттук следва, че предвидена в белгийския закон теоретична възможност за оттегляне на заявлението за прехвърляне не поражда никакви последици, тъй като не е предвидена в общностната правна уредба. В случая това е така.

23      При тези условия не мога да Ви дам право да оттеглите заявление, което вече е изпълнено, и да подадете ново заявление за прехвърляне, което е надлежно извършено.“

24      На 22 април 2005 г. чрез съветника си жалбоподателят подава до Комисията жалба срещу спорното решение на основание на член 90, параграф 2 от Правилника.

25      На 10 юни 2005 г. генералният директор на ГД „Персонал и администрация“, в качеството си на орган по назначаване (наричан по-нататък „ОН“), приема решение „в отговор на исканията и жалбите на множество длъжностни лица относно прехвърлянето на пенсионни права от белгийската към общностната схема“, за което жалбоподателят е уведомен на 14 юни 2005 г. с писмо по електронната поща и по факс (наричано по-нататък „решението от 10 юни 2005 г.“).

 Производство и искания на страните

26      Настоящата жалба първоначално е регистрирана в Първоинстанционния съд под номер T‑361/05.

27      С определение от 15 декември 2005 г. на основание на член 3, параграф 3 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 г. за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 333, стр. 7) Първоинстанционният съд препраща настоящото дело на Съда на публичната служба. Жалбата е регистрирана в секретариата на последния под номер F‑92/05.

28      С акт, подаден в секретариата на Съда на публичната служба на 8 май 2006 г., Кралство Белгия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на ответника. На основание на член 115, параграф 1 и на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, който по силата на член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 се прилага mutatis mutandis за Съда на публичната служба до влизането в сила на Процедурен правилник на последния, председателят на първи състав на Съда на публичната служба в съдебно заседание допуска встъпването с определение от 29 юни 2006 г. Кралство Белгия е уведомено за протокола от съдебното заседание.

29      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Съдът на публичната служба иска от Комисията да му предостави Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника (наричани по-нататък „ОРИ“), в сила към момента на прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, както и действащите понастоящем, приети от институцията съответно през 1993 г. и през 2004 г., и иска от страните, както и от встъпилата страна, да отговорят на писмени въпроси. Тези негови искания са изпълнени.

30      Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени спорното решение,

–        да отмени решението от 10 юни 2005 г.,

–        да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

31      Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за недопустима,

–        при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

32      Кралство Белгия, което подпомага Комисията, моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на жалбата

 Доводи на страните

33      Комисията възразява, че е налице процесуална недопустимост поради подаване на жалбата след изтичането на срока, предвиден в член 91, параграф 3 от Правилника. Тя изтъква, че жалбоподателят се заблуждавал като приел, че сроковете срещу решението от 10 юни 2005 г. са започнали да текат едва на 18 август 2005 г., когато ОН само му е потвърдил с писмо отхвърлянето на жалбата. Следователно жалбата била подадена след определения за това срок и трябвало да бъде отхвърлена като недопустима.

 Съображения на Съда на публичната служба

34      Жалбоподателят подава жалба срещу спорното решение на 22 април 2005 г. ОН отхвърля жалбата с решението от 10 юни 2005 г., за което заинтересованото лице е уведомено по електронната поща и по факс на 14 юни. В писмото си от 18 август 2005 г. ОН само потвърждава, че „по свое мнение е отговорил пълно“ на жалбата на жалбоподателя в решението си от 10 юни 2005 г. Следователно Комисията правилно посочва, че на основание на член 91, параграф 3 от Правилника спорният срок от три месеца, през който решението от 25 януари 2005 г. може да се обжалва, започва да тече от датата на уведомяването за отхвърлянето на жалбата, тоест от 14 юни 2005 г.

35      Следователно тримесечният срок изтича на 14 септември 2005 г. Като се има предвид обаче допълнителният срок от 10 дни поради отдалеченост, предвиден в член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, в дадения случай срокът за обжалване изтича в полунощ на 24 септември.

36      Член 101, параграф 2, първа алинея от същия правилник предвижда все пак, че „[к]огато последният ден от срока е събота, неделя или официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден“. 24 септември 2005 г. обаче е събота. По силата на посочените по-горе разпоредби, в дадения случай срокът за обжалване се удължава до 26 септември 2005 г. включително.

37      Следователно настоящата жалба с дата 26 септември 2005 г., изпратена същия ден по факс на секретариата на Съда на публичната служба, е подадена в срока за обжалване. Оттук следва, че не може да се приеме, че е налице процесуална недопустимост поради просрочие.

 По исканията за отмяна на решението от 10 юни 2005 г.

38      Съгласно установената съдебна практика последицата от искания, отправени срещу отхвърлянето на административна жалба, е поставянето за разглеждане пред съда на акта, срещу който тя е подадена, и като такива те са лишени от самостоятелно съдържание (Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8). Следователно трябва да се приеме, че посочените по-горе искания, насочени срещу отхвърлянето на административната жалба от 10 юни 2005 г., имат единствено за предмет искане за отмяна на спорното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 23 март 2004 г. по дело Theodorakis/Съвет, T‑310/02, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑427, точка 19).

 По исканията, насочени срещу спорното решение, доколкото с него се отказва да се даде право на жалбоподателя да оттегли заявлението си за прехвърляне към общностната схема на пенсионните си права, придобити по белгийски пенсионни схеми за самостоятелно заети лица и за заети лица

 1. По тълкуването на исканията

–       Доводи на страните

39      Комисията счита, че жалбоподателят в действителност оспорва решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., с които същата определя броя на годините осигурителен стаж, които да му бъдат признати по общностната схема по отношение на пенсионните права, придобити от заинтересованото лице по белгийските схеми съответно за самостоятелно заети лица и за заети лица.

40      Жалбоподателят поддържа, че дори целта му наистина да е Комисията да оттегли решенията си от 11 юни и от 26 август 2002 г. и да ги замени с нови решения, предметът на искането му не е оттегляне на тези решения, а да му бъде дадено право от Комисията да оттегли представеното през 2001 г. заявление за прехвърляне на пенсионните му права, придобити по белгийските схеми.

41      Решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. щели да останат непроменени, дори ако Комисията уважи неговото искане, и само посредством изпълнението на редица допълнителни условия Комисията можела да бъде накарана да промени споменатите решения. Всъщност подобен резултат щял да се постигне само ако белгийските органи, евентуално вследствие на оспорване пред белгийските юрисдикции, на първо място, допуснат оттеглянето на заявлението за прехвърляне, подадено на 13 юли 2001 г. от жалбоподателя на основание на Закона от 1991 г., на второ място, приемат той да подаде ново заявление за прехвърляне на основание на Закона от 2003 г. и накрая, постановят нови решения по отношение на сумите, които следва да се прехвърлят към общностната пенсионна схема, които Комисията трябвало да вземе предвид по силата на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му съгласно Регламента от 22 март 2004 г., за да измени решенията си относно броя на допълнителните години осигурителен стаж, които да бъдат признати на жалбоподателя по общностната схема.

–       Съображения на Съда на публичната служба

42      Въпросът, който възниква от тълкуването на посочените по-горе искания, е дали искането на жалбоподателя да му бъде дадено право да оттегли заявлението си за прехвърляне на пенсионните си права е различно от искане за оттегляне на решенията, определящи броя на годините, признати по общностната пенсионна схема за придобити по-рано пенсионни права.

43      Предварително следва да се напомнят условията, при изпълнението на които се извършва прехвърляне на пенсионни права към общностната пенсионна схема.

44      От решението на Съда от 20 октомври 1981 г. по дело Комисия/Белгия (137/80, Recueil, стр. 2393, точка 13) следва, че предоставената от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., възможност за длъжностното лице при титуляризирането си да прехвърли към общностната пенсионна схема актюерската равностойност или фиксирана сума за откупуване на пенсионните права, придобити при упражняване на предишни дейности в администрация или национална или международна организация, или в предприятие, има за предмет да му даде право, чието упражняване зависи само от неговия избор.

45      След като заявлението, подадено на основание на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент, изпълнява условията за това, органът, управляващ пенсионната схема, по която длъжностното лице е придобило по-рано пенсионни права, и след това общностната институция трябва, последователно, първият да изчисли придобитите права, а втората — с оглед на тези права да определи броя на годините, които му се признават по общностната пенсионна схема по отношение на продължителността на предишната служба.

46      Следователно прехвърлянето на пенсионните права може да се разглежда като операция, която се състои от две последователни едностранни решения, приемани въз основа на заявление от заинтересованото лице и при условията на обвързана компетентност, от една страна, от органа, управляващ националната пенсионна схема, и от друга страна, от общностната институция.

47      Следователно условията за извършване на прехвърляне на пенсионни права, придобити по разглежданите белгийски схеми, са същите като тези, при които може да се допусне оттегляне на посочените по-горе решения, съставляващи операцията по прехвърляне.

48      Законът от 1991 г., по време на чието действие жалбоподателят подава на 13 юли 2001 г. заявление за прехвърляне на пенсионните си права, придобити по белгийски схеми, предвижда механизъм за суброгация на общностната институция в пенсионните права, придобити в Белгия, считано от датата на възникване на правото на получаване на пенсия от Общностите. В член 9 от него се посочва, че „[д]о действителното осъществяване на суброгацията, предвидена в член 11, длъжностното лице може, със съгласието на институцията, да оттегли заявлението си за прехвърляне. Това оттегляне е окончателно.“

49      Формулировката на посочените по-горе разпоредби от Закона от 1991 г. дава възможност да се обясни защо жалбоподателят сезира Комисията с искане да му се даде право да оттегли заявлението си за прехвърляне. Тъй като тези разпоредби предвиждат, че до действителното осъществяване на суброгацията оттеглянето на решенията, постановени от управляващите белгийските пенсионни схеми органи с оглед на прехвърлянето, настъпва по право при искане на заинтересованото лице, то прехвърлянето на права се отменя изцяло, ако решението на институцията, определяща съответния бонус от години по общностната схема, също бъде оттеглено. Следователно „съгласието на институцията“, визирано от посочените по-горе разпоредби от Закона от 1991 г., може да се отнася само за оттегляне на решението, постановено от институцията при прехвърлянето на пенсионните права.

50      Оттук следва, че както поддържа Комисията, посочените по-горе искания трябва да се тълкуват като насочени към отмяна на отказа на Комисията да оттегли решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., постановени от нея при прехвърлянето към общностната схема на пенсионните права, придобити от заинтересованото лице в двете белгийски пенсионни схеми.

 2. По допустимостта на исканията

–       Доводи на страните

51      Комисията изтъква, че решенията ѝ от 11 юни и от 26 август 2002 г. били окончателни и следователно не можело да се оспорват.

52      Жалбоподателят погрешно поддържал, че тези две решения са временни, с мотива, че по силата на член 11, параграф 1 от Закона от 1991 г. бонусът, който институцията трябвало окончателно да приложи при изчисляване на пенсията, зависел от възрастта, на която той започне да я получава и от индекса на цените за потребление към тази дата. В действителност решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. били окончателни, доколкото отразявали съгласието на жалбоподателя с предложенията на Комисията относно прехвърлянето на пенсионните му права и относно съдържащото се в приложените към тях справки. Обстоятелството, че бонусът, който следвало да се приложи при действителното изчисляване на пенсията му, очевидно можел да бъде определен едва на възрастта, когато заинтересованото лице практически се пенсионира, било ирелевантно в това отношение.

53      Тъй като жалбоподателят изрично изразил съгласието си с предложенията на Комисията, това съгласие им придавало окончателен характер.

54      Единствено наличието на ново и съществено обстоятелство можело да позволи преразглеждане на окончателно решение, при условие че позоваването на това ново обстоятелство бъде направено в разумен срок. Дори и да се предположело обаче, че влизането в сила на Закона от 2003 г., публикуван в Moniteur belge на 27 март 2001 г., можело да се разглежда като ново обстоятелство по смисъла на съдебната практика, искането на жалбоподателя от дата 31 октомври 2004 г. било предявено много след изтичането на такъв разумен срок. По отношение на субективната по естеството си констатация на жалбоподателя за различия в третирането на длъжностните лица в резултат на влизането в сила на Закона от 2003 г., същата не представлявала ново обстоятелство, различно от влизането в сила на споменатия закон.

–       Съображения на Съда на публичната служба

55      От изложеното по-горе в точки 45—47 следва, че писмата от 11 юни и 26 август 2002 г. не могат да се разглеждат като представляващи предложения за съгласие или за договор, изпратени от Комисията на жалбоподателя. Те представляват проекти на едностранни решения, изготвени от Комисията в условията на обвързана компетентност въз основа на заявление на длъжностното лице, които практически стават решения на институцията и влизат в сила само след потвърждаване от страна на заинтересованото лице на заявленията му за прехвърляне. В дадения случай жалбоподателят потвърждава заявленията си на 17 юли и на 29 август 2002 г. Особените правила за изготвяне и за влизане в сила на тези актове, за които се изисква съгласие от страна на заинтересованото лице, не засягат техния едностранен характер. При едностранните решения окончателният им характер не може да е последица от изричното съгласие на жалбоподателя, което следователно не може успешно да му се противопостави. Не даденото от страна на жалбоподателя съгласие с предложенията на Комисията е това, което придава окончателен характер на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г.

56      Едностранните решения на институциите относно длъжностните лица стават окончателни и не могат да бъдат оспорвани по съдебен ред след изтичането на сроковете за обжалване, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника. Жалбоподателят оспорва решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. само с искане, отправено до Комисията на 31 октомври 2004 г., след изтичането на тези срокове.

57      Жалбоподателят не може основателно да поддържа, че тези решения, с които наистина не се приемат всички елементи, позволяващи окончателно да се изчисли бонусът за пенсионните му права, са само указателни или временни и че следователно с изтичането на сроковете за обжалването им те не могат да станат окончателни. Всъщност те наистина имат за предмет и действие определяне на условията за признаване по общностната пенсионна схема на правата, придобити от жалбоподателя в Белгия, с оглед на още отсега известни елементи.

58      От изложеното дотук следва, че решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., в рамките на определените от тях елементи, са станали окончателни след изтичането на сроковете за обжалването им.

59      Съгласно общностната съдебна практика обаче сроковете, предвидени от членове 90 и 91 от Правилника, които са предназначени да гарантират правната сигурност, имат императивен характер и са задължителни за страните и съда. Следователно като сезира ОН с искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, длъжностното лице не може отново да създаде в своя полза право на обжалване срещу решение, което е станало окончателно с изтичането на сроковете за обжалване (Решение на Първоинстанционния съд от 22 септември 1994 г. по дело Carrer и др./Съд на Европейските общности, T‑495/93, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑651, точка 20 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 1998 г. по дело Lebedef/Комисия, T‑42/97, Recueil FP, стр. I‑A‑371 и II‑1071, точка 25).

60      Все пак наличието на ново и съществено обстоятелство може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на такова решение (вж. по-специално Решение на Съда от 26 септември 1985 г. по дело Valentini/Комисия, 231/84, Recueil, стр. 3027, точка 14).

61      Съгласно изискванията на съдебната практика съответното обстоятелство трябва да може съществено да измени положението на лицето, което иска преразглеждане на решение, станало окончателно (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 ноември 1986 г. по дело Becker/Комисия, 232/85, Recueil, стр. 3401, точка 10, Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2001 г. по дело Inpesca/Комисия, T‑186/98, Recueil, стр. II‑557, точка 51).

62      Освен това, за да може надлежно да се позове на ново и съществено обстоятелство, длъжностното лице трябва да подаде административното си искане в разумен срок. Интересът на длъжностното лице да иска съобразяване на административното му положение с нова правна уредба трябва всъщност да бъде в съответствие с изискването за правна сигурност (Определение на Първоинстанционния съд от 25 март 1998 г. по дело Koopman/Комисия, T‑202/97, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑511, точка 24; вж. също в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2001 г. по дело Dunnett и др./BEI, T‑192/99, Recueil, стр. II‑813, точка 52).

63      Поради това, на първо място, следва да се разгледа дали елементите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на исканията му, представляват ново и съществено обстоятелство, обосноваващо преразглеждането на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., и на второ място — да се прецени дали искането за преразглеждане на споменатите решения е подадено в разумен срок.

 По наличието на ново съществено обстоятелство

64      В дадения случай влизането в сила с обратно действие на Закона от 2003 г. на 1 януари 2002 г. променя условията за прехвърляне към схемата на Европейските общности на пенсионни права, придобити по белгийски пенсионни схеми.

65      Законът от 1991 г., приложим към заявленията за прехвърляне, подадени до 31 декември 2001 г., е основан на механизъм за суброгация на институцията в пенсионните права, придобити от заинтересованото лице по белгийските пенсионни схеми, която суброгация действително се осъществява едва от момента, когато заинтересованото лице започне да получава пенсия. Суброгацията не предполага плащане на общностната пенсионна схема на капиталовата стойност на придобитите по-рано в Белгия пенсионни права на длъжностното лице. Към момента, в който длъжностното лице започне да получава пенсия от Общностите, придобитите от същото пенсионни права в Белгия се изплащат на Общностите на месечни вноски от компетентните белгийски органи, както биха ги изплащали на длъжностното лице при липса на суброгация.

66      Законът от 2003 г. установява напълно различен механизъм за прехвърляне. Първо, прехвърлянето на придобити в Белгия пенсионни права се осъществява вече веднага с плащането на капиталова стойност на общностната схема. След това, Законът от 2003 г. заменя характерния за Белгия механизъм sui generis за суброгация с механизъм за прехвърляне, който е в съответствие с предвиденото в член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., а именно с прехвърляне на фиксирана сума за откупуване. Накрая, изменя се начинът за изчисляване на прехвърлените права. Всъщност, докато суброгацията се основава на изчисляване на актюерската равностойност на пенсионните права, прехвърлянето на фиксирана сума за откупуване се състои в плащането към общностната пенсионна схема на вноски, платени към белгийските пенсионни схеми, заедно със сложни лихви.

67      В този контекст страните се съгласяват, че приетата промяна в белгийското законодателство води като цяло до увеличаване на прехвърлимата сума за пенсионните права на дадено лице в сравнение със сумата, изчислена съгласно Закона от 1991 г. Наистина белгийското правителство отбелязва в отговорите си на писмените въпроси на Съда на публичната служба особени хипотези, при които условията, определени от Закона от 2003 г., могат да бъдат по-малко благоприятни, отколкото предвидените от Закона от 1991 г. Тези резерви обаче не са достатъчни, за да се постави под въпрос по-благоприятният характер на новата белгийска законова уредба в голям брой случаи, и по-специално в този на жалбоподателя. Същият поддържа по време на съдебното заседание, без да бъде оборен, че сумата на прехвърлимите права, придобити в Белгия, може да бъде около 300 % по-голяма в хипотезата на ново прехвърляне съгласно условията на Закона от 2003 г.

68      Дори обаче Законът от 2003 г. да променя значително условията за прехвърляне към общностната схема на пенсионни права, придобити в Белгия, белгийското правителство все пак поддържа в писмените си отговори на въпросите на Съда на публичната служба, че този закон, който е приложим само към заявленията за прехвърляне, подадени от 1 януари 2002 г. насам, не променя по какъвто и да е начин правното положение на длъжностните лица и на общностните служители, които също като жалбоподателя са поискали да им бъдат прехвърлени правата преди тази дата и за които следователно споменатият закон не би могъл да се приеме като ново обстоятелство, на което тези длъжностни лица и служители биха могли да се позоват.

69      Въпреки това съгласно съдебната практика, и по-специално Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Williams/Сметна палата (9/81, Recueil, стр. 3301, точка 14) и Решение от 11 януари 2001 г. по дело Gevaert/Комисия (C‑389/98 P, Recueil, стр. I‑65, точка 49), постановени от Съда по повод на общи решения за изменение на правилата за класиране на персонала, приемането на нова правна уредба представлява ново съществено обстоятелство, в това число и за длъжностните лица, които не попадат в нейното приложно поле, ако тази уредба води до неоправдани различия в третирането между последните и лицата, по отношение на които тя се прилага.

70      Такова ново обстоятелство произтича обаче за жалбоподателя от последователното влизане в сила на Закона от 2003 г. и на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.

71      По силата на предвидените от Правилника преходни разпоредби член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ дава възможност в срок от шест месеца, считано от влизането в сила на Правилника, за подаване на заявление за прехвърляне или на ново заявление за прехвърляне за три категории длъжностни лица: длъжностни лица, които са подали заявление за прехвърляне в определените за това срокове, но са отхвърлили направеното им предложение, длъжностни лица, които не са подали заявление в предвидените срокове и такива, чието заявление е било отхвърлено на основание неспазване на срока.

72      Тези разпоредби позволяват на длъжностните лица, които са могли да се ползват само от условията на Закона от 1991 г., в случай че към момента на тяхното титуляризиране е извършено прехвърляне на правата им в съответствие с член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., да се ползват от по-благоприятните условия на Закона от 2003 г. В този смисъл има различия в третирането по отношение на условията за прехвърляне на пенсионните права на длъжностните лица, придобили пенсионни права в Белгия и постъпили на служба за Общностите в същия момент, поради това че за едните е извършено прехвърляне на пенсионните им права, а за другите — не.

73      На първо място обаче, в това отношение положението на жалбоподателя не се различава съществено от това на длъжностните лица, посочени от член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. Всъщност, ако спрямо жалбоподателя е приложен механизмът за суброгация, предвиден от Закона от 1991 г., също както за посочените по-горе три категории длъжностни лица, за него не е извършено прехвърляне на пенсионните му права в съответствие с член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., тъй като нито едно от условията, точно посочени в тази разпоредба, не е било изпълнено.

74      В сега действащата редакция, както и в предишната редакция, тези разпоредби дават правото на длъжностното лице да се извърши плащане към общностната схема на капиталовата стойност, която представляват пенсионните права, придобити от него преди това по други пенсионни схеми. Както обаче беше посочено в точка 66 по-горе, механизмът за суброгация, установен със Закона от 1991 г., не предвижда плащане на споменатата капиталова стойност. Законът от 2003 г. за първи път позволява на длъжностните лица, придобили пенсионни права в Белгия, да упражнят правото, което им е признато от Правилника при условията на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ от Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент.

75      В този смисъл към датата, когато иска прехвърляне на пенсионните си права, по силата на приложимия към този момент Закон от 1991 г. жалбоподателят е могъл достигне само до това Комисията да се суброгира в пенсионните му права, придобити в Белгия. Самият текст на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. посочва, че Комисията прилага към неговото заявление за прехвърляне механизма на суброгация, уреден със Закона от 1991 г., а не правилата за прехвърляне на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г.

76      От самата формулировка на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника ясно следва, че тези разпоредби са приети именно с оглед да позволят на длъжностните лица, за които още не е извършено прехвърляне на пенсионните им права при условията, предвидени от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., да искат да се ползват от съответните нови разпоредби. Следователно с оглед на целта, преследвана от член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, жалбоподателят е в положение, което е сходно с това на трите категории длъжностни лица, за които се отнася този член.

77      Тъй като жалбоподателят освен това не е могъл да се ползва от правото, предвидено от Правилника при условията, посочени в член 11, параграф 2 от приложение VІІІ от Правилника, следва да се постави въпросът дали той не попада в приложното поле на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. Тълкуване на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, което изключва жалбоподателя от приложното му поле, всъщност може да създаде по отношение на прехвърлянето на придобити в Белгия пенсионни права необосновано различие в третирането с оглед на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника.

78      На второ място, това различие в третирането трудно може да се обоснове по-специално в случаите, когато съгласно третата хипотеза на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника прехвърлянето на пенсионни права не е могло да се извърши поради късното подаване на заявлението, тоест поради небрежност от страна на заявителя. Както признава представителят на Комисията по време на съдебното заседание, длъжностно лице, което е титуляризирано в същия ден като жалбоподателя и което е по-небрежно от него, ако представи заявлението си за прехвърляне на основание на Закона от 1991 г. след определения за това срок, би се ползвало, за разлика от жалбоподателя, от нова възможност за прехвърляне съгласно по-благоприятните условия на Закона от 2003 г. Освен това член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника има за предмет и действие да позволи на длъжностните лица, които са получили окончателен отказ за прехвърляне на основание на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г. (вж. по този въпрос Решение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 2000 г. по дело Drabbe/Комисия, T‑27/99, Recueil FP, стр. I‑A‑213 и II‑955), да подадат ново заявление, основано на изменените разпоредби на споменатия член 11, параграф 2, докато случаят на жалбоподателя до този момент въобще не е разглеждан въз основа на условията, предвидени от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника в редакцията му преди 1 май 2004 г.

79      На трето място, трудно може да се приеме, че направеният към момента на титуляризирането на съответните длъжностни лица избор да подадат или не заявление за прехвърляне обосновава по-късно и следователно непредвидимо към датата на избора различие в третирането.

80      Всъщност член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника изменя по два начина положението на длъжностните лица, които са избрали да не искат прехвърляне или да не потвърждават техните заявления, като отново поставя под въпрос последиците от такъв избор. От една страна, споменатият член позволява на последните длъжностни лица да се върнат отново към избор, направен от тях в момента на титуляризирането им, чийто окончателен характер следва от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г. (вж. Решение по дело Drabbe/Комисия, посочено по-горе). От друга страна, член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника изрично запазва възможността за същите тези длъжностни лица да прехвърлят придобитите в Белгия пенсионни права при по-благоприятните условия на Закона от 2003 г.

81      В този смисъл, като изменя съществено правните последици на една от двете възможности, с които длъжностните лица разполагат към момента на титуляризирането си съгласно член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., а именно на възможността да не се ползват от прехвърляне, разпоредбите на Закона от 2003 г. във връзка с член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника по необходимост изменят самите условия за този избор.

82      Освен това изменението е направено с обратна сила и поради това по начин, непредвидим за длъжностните лица, които преди това са направили избор да поискат прехвърляне на пенсионните си права. В този смисъл към датата, на която е избрал да поиска прехвърляне на пенсионните си права, жалбоподателят не е могъл да знае, че последващи разпоредби от Правилника ще поставят отново въпроса за окончателния характер на липсата на прехвърляне, нито a fortiori, че ще предоставят на длъжностните лица, чиито придобити в Белгия пенсионни права не са прехвърлени, възможността да се ползват от по-благоприятни условия за извършване на това прехвърляне.

83      Принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, изведени от общностния съд, обаче изискват общностното законодателство да бъде сигурно и предвидимо за прилагане за правните субекти (Решение на Съда от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др., C‑63/93, Recueil, стр. I‑569, точка 20 и Решение от 18 май 2000 г. по дело Rombi и Arkopharma, C‑107/97, Recueil, стр. I‑3367, точка 66; Решение на Първонистанционния съд от 16 септември 1999 г. по дело Partex/Комисия, T‑182/96, Recueil, стр. II‑2673, точка 191). Тези принципи не допускат длъжностно лице да бъде изключено от възможността да се ползва от по-благоприятна законодателна уредба на основание на избор, последиците от който не са били предвидими към момента, когато е направен.

84      Изложените в предходните пет точки съображения са от такова естество, че с оглед на принципа на оправданите правни очаквания пораждат съмнение относно законосъобразността на различието в третирането в резултат на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника между жалбоподателя и категориите длъжностни лица, за които се отнася тази разпоредба.

85      От изложеното дотук следва, че последователното влизане в сила на Закона от 2003 г. и на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника изменя правното положение на жалбоподателя с оглед на прехвърлянето на пенсионните му права, придобити в Белгия, и в този смисъл представлява ново съществено обстоятелство, обосноваващо преразглеждане на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г.

86      Впрочем в съобщение до персонала, публикувано в брой 357 на „Commission en direct“ за седмицата от 11 до 17 март 2005 г., Комисията сама посочва, че след влизането в сила на Закона от 2003 г. белгийските органи биха могли да решат да разгледат отново изчисляването на стойността на пенсионните права на длъжностни лица, които са поискали прехвърлянето им по време на действието на Закона от 1991 г., и посочва, че в тази хипотеза всички случаи ще бъдат автоматично преразгледани.

 По разумния характер на срока

87      Ответникът изтъква, че искането за преразглеждане на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. не е подадено в разумен срок след публикуването на Закона от 2003 г.

88      Въпреки това по-горе бе посочено, че новото съществено обстоятелство, обосноваващо искане за преразглеждане на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., е последица от последователното влизане в сила на Закона от 2003 г. и на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. Поради това разумният срок, в който жалбоподателят има основание да се позове на споменатото ново обстоятелство, започва да тече едва от влизането в сила на Правилника, тоест от 1 май 2004 г.

89      Следва обаче да се разгледа дали като подава искането си за преразглеждане на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. на 31 октомври 2004 г., или точно шест месеца след влизането в сила на Правилника, жалбоподателят не е надхвърлил разумния срок, необходим за подготвяне на искането и подаването му до ОН.

90      Полагането на грижа от жалбоподателя трябва да се преценява, считано от датата, на която той е могъл с точност да узнае за новото обстоятелство, което изтъква. В това отношение трябва да се признае, че предимството за длъжностните лица на системата за фиксирана сума за откупуване, създадена със Закона от 2003 г., в сравнение със системата за суброгация, въведена от Закона от 1991 г., не е видно от самия текст на Закона от 2003 г. Впрочем, както Комисията приема в посоченото по-горе съобщение до персонала, направената промяна в белгийското законодателство означава само „общо“ увеличаване на прехвърлимите суми за пенсионните права на дадено лице. Сложността обаче на правилата за изчисляване на прехвърлените пенсионни права трудно позволява на длъжностно лице само да определи дали новата белгийска законодателна уредба засяга правното му положение в благоприятна или не за него посока. В това отношение жалбоподателят поддържа, без това да е сериозно оспорено, че със сигурност разбира сравнителното предимство на системата за фиксирана сума за откупуване едва след цяла поредица от събития, сред които е сравнението на бонуса от години осигурителен стаж, който му е признат въз основа на Закона от 1991 г., с този, признат на негов колега на основание на Закона от 2003 г., искането за информация, подадено до Union syndicale относно причините и законосъобразността на това различие в третирането, и правно проучване, възложено от Union syndicale на един от неговите съветници по този повод и предоставено на последния на 20 октомври 2004 г.

91      Преди всичко следва да се отбележи, че жалбоподателят подава искането си за преразглеждане на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. на 31 октомври 2004 г., или в срока от шест месеца, който по силата на член 26, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника законодателят дава на длъжностните лица, за които не е извършено прехвърляне на пенсионните права, да подадат заявление за това. Тъй като подава заявление в срока, който този член определя за длъжностните лица, по отношение на които счита, че е дискриминиран, не може да се приеме, че в подкрепа на искането си за преразглеждане той се е позовал на споменатия член в неразумен срок.

92      От изложеното дотук следва, че искането за оттегляне на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., отправено към Комисията на 31 октомври 2004 г., е обосновано от ново съществено обстоятелство и е подадено в разумен срок, считано от момента, когато жалбоподателят узнава с точност за него.

93      Следователно исканията за отмяна на отказа на Комисията за преразглеждане на тези окончателни решения са допустими.

 3. По съществото на спора

94      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят посочва седем правни основания:

–        първото правно основание е изведено от грешка при прилагането на правото, от която бил опорочен мотивът на спорното решение, съгласно който неотменимостта на прехвърлянето била следствие от самото съгласие на заинтересованото лице,

–        второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, от която бил опорочен мотивът на спорното решение, съгласно който прехвърлянето на пенсионни права било неотменимо, тъй като вече било извършено и преписките INASTI и ONP на жалбоподателя били окончателно приключени,

–        третото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, от която бил опорочен мотивът на спорното решение, съгласно който прехвърлянето на пенсионни права не можело да се отмени при липса на разпоредба от общностното законодателство, която позволява това,

–        четвъртото правно основание е изведено от това, че спорното решение засягало правото на жалбоподателя да оспори пред белгийските юрисдикции съответствието с общностното законодателство на решенията на белгийските органи, които прилагали спрямо него Закона от 1991 г., и поради това не зачитало принципа за право на ефективни правни средства за съдебна защита,

–        петото правно основание е изведено от това, че със спорното решение не се изпълнявало задължението за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, което според жалбоподателя в дадения случай трябвало служебно да се поеме от Комисията,

–        шестото и седмото правно основание са изведени от противоречие на Закона от 1991 г. с общностното законодателство, и по-специално, от една страна, с член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., и от друга страна, с принципа на равно третиране.

95      От отговора на жалбата е видно, че спорното решение е постановено въз основа на два правни мотива: от една страна, неотменимост на прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя вследствие на даденото от същия изрично съгласие с предложенията на Комисията и, от друга страна, липса на разпоредби в общностното законодателство, позволяващи на последната да постави отново въпроса за споменатото прехвърляне.

96      Поради това първо следва да се разгледат първото и третото правно основание, които са свързани с тези два мотива.

 По правното основание, изведено от грешка при прилагане на правото, от която бил опорочен мотивът на спорното решение, съгласно който неотменимостта на прехвърлянето била следствие от самото съгласие на заинтересованото лице

–       Доводи на страните

97      Жалбоподателят поддържа, че нито ОРИ на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в сила при прехвърлянето на пенсионните му права и публикувани в брой № 789 на Informations administratives от 16 април 1993 г., нито тези, които понастоящем са в сила и са публикувани в брой № 60 на Informations administratives от 9 юни 2004 г., предвиждат, че прехвърлянето придобива окончателен и неотменим характер, когато заинтересованото лице изрази съгласието си с допълнителното старшинство, което му се предлага от неговата институция на основание на сумата за прехвърляне, определена от националните органи.

98      Следователно предложенията на Комисията от 11 юни и от 26 август 2002 г. били в противоречие с ОРИ на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в сила при прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, доколкото предвиждали, че „след получаването на Вашето съгласие от [а]дминистрацията, заявлението Ви за прехвърляне на пенсионни права повече не може да бъде отменено“.

99      Следователно със спорното решение споменатите предложения не биха могли да се противопоставят на жалбоподателя.

100    Дори ако се предположи, че по това време е съществувала общностна правна уредба, предвиждаща неотменимост на прехвърлянето след изразяване на съгласие от страна на заинтересованото лице с предложенията на Комисията, то подобна уредба би била в противоречие с член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., и с принципа за равно третиране.

101    Като отказал да оттегли решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., с мотива че същите станали неотменими вследствие на приемането им от жалбоподателя, ОН бил опорочил спорното решение с грешка при прилагане на правото.

102    Комисията подчертава, че жалбоподателят изрично изразил съгласието си с предложенията, които му представила, и че това изрично съгласие придавало на същите окончателен характер.Да се поддържа, че тези решения нямали окончателен характер и че едно длъжностно лице имало право, независимо в кой момент, отново да постави под въпрос даденото от него изрично съгласие, щяло напълно да опорочи смисъла и съдържанието на производството, уредено с член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., и да лиши от каквато и да е правна стойност свободно изразеното от длъжностното лице съгласие.

–       Съображения на Съда на публичната служба

103    Както вече беше посочено в точки 46—48 и в точка 56 по-горе, актовете от 11 юни и от 26 август 2002 г., чието оттегляне се иска от жалбоподателя, се разглеждат като едностранни решения, които влизат в сила след потвърждаването им от жалбоподателя на 17 юли и на 29 август 2002 г.

104    По принцип обаче едностранните решения стават окончателни след изтичането на сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.

105    Тези разпоредби могат да бъдат дерогирани само от специална правна норма, предвиждаща особени условия, при които стават окончателни решенията, постановени от институцията на основание на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент.

106    В отговор на въпросите на Съда на публичната служба обаче Комисията не посочва кой е текстът, който ѝ позволява да приеме, че решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. са станали окончателни след изричното им приемане от страна на жалбоподателя.

107    Наистина член 1, параграф 2 от ОРИ на член 11, параграф 1 от приложение VІІІ към Правилника, приложими през 2002 г., гласи, че „[и]зборът става окончателен и неотменим от момента, когато длъжностното лице даде съгласието си […]“.

108    Въпреки това ОРИ не се прилагат за хипотеза като тази в дадения случай, когато се прехвърлят пенсионни права в общностната схема, а в обратната хипотеза на прехвърляне на пенсионни права, придобити по общностна схема към друга пенсионна схема. Показателно е обаче, че ОРИ на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, които са в сила при прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, не посочват съществуването на дадено от длъжностното лице съгласие с предложението на институцията, нито a fortiori придават на това съгласие окончателен характер.

109    От изложеното дотук следва, че изричното приемане от жалбоподателя на 17 юли и на 29 август 2002 г. на едностранните решения от 11 юни и от 26 август 2002 г. позволява те да влязат в сила, но няма действие, което да ги направи окончателни.

110    Следователно, като отказва да оттегли решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. с мотива, че изричното им приемане от жалбоподателя ги прави окончателни, ОН опорочава спорното решение с грешка при прилагането на правото.

 По правното основание, изведено от грешка при прилагане на правото, от която бил опорочен мотивът на спорното решение, съгласно който прехвърлянето на пенсионни права не можело да се отмени при липса на разпоредба от общностното законодателство, която позволява това

–       Доводи на страните

111    Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с това, което ръководителят на отдел „Пенсии“ постановил в спорното решение, в дадения случай възможността за оттегляне на заявление за прехвърляне на пенсионни права, със съгласието на институцията, не произтичала само от член 9 от Закона от 1991 г., а също и от общностното законодателство.

112    Искането от 31 октомври 2004 г. не било на основание на член 9 от Закона от 1991 г., нито на член 4 от Закона от 2003 г., а на член 90, параграф 1 от Правилника, който предвиждал възможност за всяко длъжностно лице да сезира ОН с искане да вземе решение, което се отнася до него.

113    Всъщност в Решение от 30 септември 1998 г. по дело Chvatal и др./Съд на Европейските общности (T‑154/96, Recueil FP, стр. I‑A‑527 и II‑1579, точка 52) Първоинстанционният съд приел, че упражняването на правото, признато от член 90, параграф 1 от Правилника на всяко лице, за което същият се прилага, да сезира ОН с искане да вземе решение, което се отнася до него, нито е подчинено на условие за наличие на съществуващо преди това нормативно основание, което да позволява на администрацията да приеме исканото решение, нито се възпрепятства от обстоятелството, че администрацията не разполага с каквото и да е право на преценка за приемането му.

114    Впрочем Комисията извеждала от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент, компетентността си за даване на право за оттегляне на заявление за прехвърляне на пенсионни права, без да се засяга правото ѝ да се противопостави на подобно оттегляне по императивни съображения, свързани с правната сигурност, както и с добро административно и бюджетно управление, каквито обаче в дадения случай очевидно не били налице.

115    Комисията изтъква, че не можела да оттегли решенията си от 11 юни и от 26 август 2002 г., тъй като общностното законодателство не предвиждало оттеглянето на заявления за прехвърляне на пенсионни права. За разлика от твърдяното от жалбоподателя, формулировката на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент, не предоставяла компетентност на институциите да извършват оттегляне на прехвърляне на пенсионни права.

116    Нито старият текст на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, нито новият му текст позволявали на длъжностните лица да подават няколко заявления за прехвърляне на пенсионни права, придобити по национална схема в зависимост от развитието в релевантната законова уредба на съответната държава членка. Всъщност член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., предвиждал, че заявлението за прехвърляне може да се подаде само към момента на титуляризиране. Член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му, приета със самия регламент, потвърждавал окончателния характер на решението, постановено въз основа на заявлението за прехвърляне, като посочвал, че „[д]лъжностните лица могат да се ползват от този механизъм само по веднъж“.

117    Практиката на Съда и на Първоинстанционния съд относно недопустимостта на заявления за прехвърляне на пенсионни права, придобити по национална схема, след изтичането на определен срок от титуляризирането на съответното длъжностно лице, потвърждавала този прочит. Ако едно длъжностно лице можело независимо в кой момент от кариерата си да оттегли заявлението си за прехвърляне, тази съдебна практика щяла да бъде лишена от полезно действие. Като приел обаче в Решение по дело Drabbe/Комисия, посочено по-горе (точка 74), че заявление за прехвърляне може да бъде надлежно подадено само в кратък период от време след титуляризирането, Първоинстанционният съд потвърдил, че по силата на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., такова заявление можело да се подаде само към момента на титуляризирането и че вследствие на това, след като веднъж е потвърдено, заявлението за прехвърляне било окончателно.

–       Съображения на Съда на публичната служба

118    Първо следва да се разгледа дали, както изтъква ответникът, разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията му, приета му с този регламент, могат да се тълкуват като изключващи оттеглянето на прехвърляне на пенсионни права.

119    Първоинстанционният съд приема в Решение по дело Drabbe/Комисия, посочено по-горе, че посочените разпоредби, в редакцията им в сила към момента, когато е извършено прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя, позволяват на длъжностното лице да поиска прехвърляне към Общностите само на пенсионните си права, придобити преди момента на титуляризирането му. В член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му, приета с Регламента от 22 март 2004 г., по отношение на възможността за прехвърляне към Общностите на придобити по-рано пенсионни права се посочва изрично, че „[д]лъжностните лица могат да се ползват от този механизъм само по веднъж за всяка държава членка и за съответния пенсионен фонд“.

120    На първо място, ако разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., разяснени от посочената по-горе съдебна практика, ограничават във времето възможността за длъжностните лица да поискат прехвърляне на пенсионните си права до периода на титуляризиране, те обаче не предвиждат каквото и да е ограничаване на възможността да се поиска оттегляне на прехвърлянето на пенсионните права.

121    На второ място, в хипотезата, в която решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. бъдат оттеглени, евентуално може да се подаде ново заявление за прехвърляне в срока, който вече е 10 години, и при условията, предвидени от разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му, приета с Регламента от 22 март 2004 г. Следователно разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., и по-специално тези от тях, които предвиждат, че заявлението за прехвърляне може да се подаде само към момента на титуляризиране, не могат да представляват пречка за подаване на заявление за прехвърляне след тяхната отмяна.

122    На трето място, въз основа на обстоятелството, че разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му, приета с Регламента от 22 март 2004 г., дават право на длъжностните лица да се ползват само по веднъж от възможността да искат прехвърляне на придобитите по-рано от тях пенсионни права, не може да се направи извод, че споменатите разпоредби забраняват оттеглянето на заявлението за прехвърляне. Всъщност, от една страна, възможността да се подаде второ заявление за прехвърляне не следва да се смесва с възможността да се оттегли първото заявление. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, които са влезли в сила на 1 май 2004 г., не се прилагат по отношение на подадено преди тази дата заявление за прехвърляне и следователно в хипотезата, в която споменатото заявление за прехвърляне е оттеглено, не могат да представляват пречка авторът му все пак да може да подаде ново заявление при условията, които са в сила към настоящия момент.

123    Накрая, от самата формулировка на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. следва, че същите са основани на механизъм за признаване на пенсионни права по общностната пенсионна схема, различен от механизмите, които са изрично предвидени за прехвърлянето на тези права от член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г. Поради това, дори да се предположи, че Правилникът, и по-специално тази разпоредба, може да се тълкува като представляващ(а) пречка за оттегляне на прехвърлянето, същите тези разпоредби не могат да уреждат условията за оттегляне на решение, постановено на основание на механизма sui generis за суброгация, който е уреден е от Закона от 1991 г. и е приложен по отношение на жалбоподателя през 2002 г.

124    От изложеното дотук следва, че нито разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията му, приета с този регламент, нито която и да е друга разпоредба от Правилника могат да се тълкуват като изключващи оттеглянето на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г.

125    При липса на специална разпоредба от общностното законодателство, уреждаща оттеглянето на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., условията за оттегляне на същите са общите условия, изведени от практиката на Съда относно индивидуалните решения, с които се създават права. Тези решения не могат да се отменят едностранно от автора им, щом като са законосъобразни (Решение на Съда от 12 юли 1957 г. по дело Algera и др./Assemblée commune de la CECA, 7/56, 3/57—7/57, Recueil, стр. 81, 114 и 115). Необходимостта от запазване на доверие в неизменността на създаденото положение в тази хипотеза забранява на администрацията да преразглежда решението си.

126    Въпреки това подобна забрана, целяща да защити лицето, в полза на което се създават права, поради самото си предназначение не може да бъде противопоставена на същото. Решение, с което се създават права, може да се отмени по искане на лицето, в полза на което се създават тези права, от постановилия го административен орган, за да бъде заменено с решение, което е по-благоприятно за автора на искането, при условие че оттеглянето на първото решение не накърнява правата на трети лица. Всъщност оттеглянето на административен акт по принцип е позволено само при строго спазване на изискванията на принципа на правна сигурност.

127    В дадения случай следва да се разгледа дали оттеглянето на решенията на Комисията от 11 юни и от 26 август 2002 г. може да засегне правата на белгийските пенсионни схеми.

128    На първо място, особеният характер на механизма за суброгация, уреден със Закона от 1991 г., се състои в това да не променя нито правата, нито задълженията на белгийските пенсионни схеми към момента на прехвърлянето към общностната пенсионна схема на правата, придобити по тези схеми от длъжностното лице. Всъщност това прехвърляне не е съпроводено с плащане на каквато и да е сума от страна на споменатите схеми към общностната пенсионна схема. Тези схеми остават длъжници по отношение на пенсионните права на длъжностното лице и задължението им, както преди, се изразява в това да изплащат съответната пенсия на месечни вноски, считано от датата, на която длъжностното лице започне да получава пенсия от Общностите. Единствената промяна се отнася до отношенията между длъжностното лице и институцията, която му дава по общностната схема актюерската равностойност на неговите белгийски пенсионни права и в замяна на това се суброгира в пенсионните права, които длъжностното лице е придобило по белгийските пенсионни схеми.

129    Щом като правата на белгийските пенсионни схеми не се засягат от прехвърлянето на пенсионните права съгласно механизма за суброгация, те още повече не могат да бъдат засегнати от оттеглянето на решения, постановени за осигуряване на това прехвърляне.

130    На второ място, към датата на спорното решение член 9 от Закона от 1991 г. все още дава право на длъжностните лица на Общностите, без да поставя други условия освен получаване на съгласието на институцията си, да оттеглят заявлението си за прехвърляне до действителното осъществяване на суброгацията. След като Законът от 1991 г. признава правото на длъжностното лице да оттегли заявлението си за прехвърляне преди действителното осъществяване на суброгацията, Комисията не може основателно да поддържа, че оттеглянето на решения, постановени на основание на този закон преди каквото и да е осъществяване на суброгация, засяга правата на белгийските пенсионни схеми. Впрочем, както бе посочено в предходната точка, без съмнение член 9 от Закона от 1991 г. предоставя в голяма степен право на длъжностните лица да оттеглят заявлението, защото прехвърлянето на пенсионни права към общностната схема съгласно механизъм за суброгация не води веднага до плащане на пенсия или на капиталовата стойност на същата.

131    Наистина Кралство Белгия поддържа, както по време на съдебното заседание, така и в писмените си отговори на въпросите на Съда на публичната служба, че предвидената от член 9 от Закона от 1991 г. възможност е въведена от белгийския законодател само за да позволи на длъжностните лица, които прекратяват служебното си правоотношение с Общността преди възникване на правото им на пенсия за осигурителен стаж по общностната схема, да запазят пенсионните права, придобити по белгийска схема. Изменението на споменатия член 9, което е прието в член 194 от Закона от 2006 г., с обратна сила от 1 май 2004 г. потвърждавало, че намерението на законодателя през 1991 г. било такова. Въпреки това този довод не може да бъде приет. Всъщност това тълкуване не се подкрепя от текста на член 9 в първоначалната редакция на Закона от 1991 г. По-нататък, твърдяното от Кралство Белгия обстоятелство, че по време на подготвителните работи на Закона от 1991 г. Комисията е предложила на белгийските органи да ограничат възможността за оттегляне на заявлението за прехвърляне до хипотезата на оставка, дори води по необходимост до извода, че белгийският законодател съзнателно е отклонил това предложение в самия текст на член 9 от Закона от 1991 г., като е позволил на длъжностните лица да оттеглят заявлението си за прехвърляне при единствено условие за получаване на съгласие от своята институция. Освен това, като ограничава обратното действие на член 194 от Закона от 2006 г. до 1 май 2004 г., белгийският законодател имплицитно приема, че този член не е тълкувателна, а изменяща норма, и следователно предишната редакция на член 9 от Закона от 1991 г. не ограничава оттеглянето само до хипотезата, в която длъжностното лице не може да получи от Общностите пенсия за осигурителен стаж.

132    На трето място, дори да се предположи, че трябва да се вземе предвид новата редакция на член 9 от Закона от 1991 г., когато се преценява дали към датата на спорното решение правата по белгийските пенсионни схеми е можело да бъдат засегнати от оттеглянето на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., необходимо е да се констатира, без да се засягат евентуални възражения пред компетентните юрисдикции относно разпоредбите на член 194 от Закона от 2006 г., че както посочва белгийското правителство, член 9 от Закона от 1991 г., в новата си редакция, ще представлява пречка за оттеглянето в полза на жалбоподателя на решения, с които белгийските схеми са определили стойността на пенсионните му права с оглед на тяхното прехвърляне.

133    От изложеното дотук следва, че само по себе си оттеглянето на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. не може да засегне правата на белгийските пенсионни схеми и поради това Комисията, обратно на поддържаното от нея, не е била длъжна да отхвърли искането за оттегляне на споменатите решения, с което е сезирана от лицето, в полза на което тези решения създават права.

134    При тези условия приложимите за оттегляне на административни актове общи правила не представляват пречка за оттеглянето на тези решения от Комисията.

135    Поради това, като приема, че поради липса на изрични разпоредби в общностното законодателство, които да ѝ дават право на това, Комисията не може да оттегли решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. по искане на лицето, в полза на което те пораждат права, тя нарушава обхвата на компетенциите си съгласно член 11, параграф 2 от приложение VІІІ към Правилника, както в редакцията му преди влизането в сила на Регламента от 22 март 2004 г., така и в редакцията, приета с този регламент, и по този начин опорочава спорното решение с грешка при прилагане на правото.

136    От изложеното дотук следва, че отказът да оттегли решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г., противопоставен на жалбоподателя от Комисията в спорното решение, без да е необходимо произнасяне по другите правни основания на жалбата, трябва да се отмени, доколкото споменатият отказ се основава на два мотива, които са опорочени от грешка при прилагане на правото.

 По исканията в жалбата относно отмяна на отказа на Комисията да даде право на жалбоподателя за подаване на ново заявление за прехвърляне

137    Жалбоподателят не посочва каквото и да е конкретно правно основание срещу посоченото по-горе решение, поради което следва да се приеме, че той иска отмяна на това решение само като последица от отмяната на отказа за оттегляне на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г.

138    Комисията отхвърля искането на жалбоподателя да получи право да подаде ново заявление за прехвърляне на пенсионните си права със същите мотиви, с които отхвърля искането му за оттегляне на решенията от 11 юни и от 26 август 2002 г. От настоящото решение следва, че споменатите мотиви са опорочени от грешки при прилагане на правото. Оттук следва, че отказът на Комисията да даде право на жалбоподателя за подаване на ново заявление за прехвърляне трябва също да се отмени.

 По съдебните разноски

139    Както Съдът на публичната служба приема в Решение от 26 април 2006 г. по дело Falcione/Комисия (F‑16/05, Recueil FP, стp. I-A-1-3 и II-A-1-7) точки 77—86), до влизането в сила на Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и в частност на специалните разпоредби относно съдебните разноски, следва да се прилага Процедурният правилник на Първоинстанционния съд.

140    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя.

141    Съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Белгия, което е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението на Комисията на Европейските общности от 25 януари 2005 г.

2)      Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑н Genette.

3)      Кралство Белгия понася направените от него съдебни разноски.

Kreppel

Tagaras

Gervasoni

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 януари 2007 година.

Секретар

 

       Председател

W. Hakenberg

 

      H. Kreppel


* Език на производството: френски.