ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
28 септември 2023 година(*)
„Жалба — Обезпечителни мерки — Ограничителни мерки, предприети във връзка със ситуацията в Украйна — Замразяване на средства и икономически ресурси — Запазване на името на физическо лице в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези мерки — Спиране на процедурата по „повторно включване“ на това лице в списъка — Публикуване на съобщение в Официален вестник на Европейския съюз — Задължение за предприемане на мерки във връзка с визите, издавани от държавите членки — Мерки, които могат да бъдат приети от съдията по обезпечителното производство“
По дело C‑564/23 P(R)
с предмет жалба на основание член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 септември 2023 г.,
Съвет на Европейския съюз, представляван от P. Mahnič, R. Meyer и J. Rurarz,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Никита Дмитриевич Мазепин, с местожителство в Москва (Русия), представляван от A. Bass, T. Marembert, D. Rovetta, avocats, M. Campa, M. Moretto и V. Villante, avvocati,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Република Латвия,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след изслушване на генерален адвокат M. Szpunar,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска отмяната на определение на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 7 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което последният уважава молбата за допускане на обезпечение, подадена от г‑н Никита Дмитриевич Мазепин.
Правна уредба
Решение 2014/145/ОВППС
2 Член 1, параграфи 1, 6 и 7 от Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16), изменено с Решение (ОВППС) 2023/1218 на Съвета от 23 юни 2023 година (ОВ L 159I, 2023 г., стр. 526), гласи:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през тяхна територия на:
[…]
д) водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, и най-близките членове на техните семейства или други физически лица, които се облагодетелстват от тях, или бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна; […]
[…]
и на физически лица, свързани с тях или с юридически лица, образувания или органи, включени в […] списъка в приложението.
[…]
6. Държавите членки могат да предоставят освобождаване от мерките, наложени съгласно параграф 1, когато пътуването е оправдано поради спешни хуманитарни нужди или поради участие в междуправителствени срещи и в срещи, които се провеждат с подкрепата на [Европейския съюз] или чиито домакин е Съюзът или държава членка, поела председателството на [Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа], и на които се провежда политически диалог, пряко насърчаващ политическите цели на ограничителните мерки, включително подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
7. Държава членка, която желае да предостави освобождаване съгласно параграф 6, уведомява писмено Съвета за това. Счита се, че е предоставено освобождаване, освен ако един или няколко от членовете на Съвета не направят възражение в писмена форма в срок от два работни дни от получаването на уведомлението за предложеното освобождаване. В случай че един или няколко от членовете на Съвета направят възражение, Съветът може да реши с квалифицирано мнозинство да предостави предложеното освобождаване“.
Регламент (ЕС) № 269/2014
3 Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6), изменен с Регламент (ЕС) № 476/2014 на Съвета от 12 май 2014 година (ОВ L 137, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 269/2014“), предвижда:
„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите или юридически лица, образувания или органи, или от свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I“.
4 Член 14, параграф 4 от този регламент гласи:
„Списъкът в приложение I се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца“.
Обстоятелства, предхождащи спора
5 На 9 март 2022 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2022/397 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 80, 2022 г., стр. 31), с което името на г‑н Мазепин е добавено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложението към Решение 2014/145.
6 На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/396 за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 (ОВ L 80, 2022 г., стр. 1), с който името на г‑н Мазепин е добавено в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент № 269/2014.
7 На 14 септември 2022 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2022/1530 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149), с което решава името на г‑н Мазепин да остане в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложението към Решение 2014/145, като изменя основанията за включването му в този списък.
8 На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 за прилагане на Регламент № 269/2014 (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1), с който името на г‑н Мазепин е оставено в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент № 269/2014, със същото изменение на основанията като посоченото в предходната точка.
9 На 13 март 2023 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2023/572 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 134), с което решава името на г‑н Мазепин да остане в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложението към Решение 2014/145, като изменя основанията за включването му в този списък, както и идентификационните му данни.
10 На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 за прилагане на Регламент № 269/2014 (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 1), с който името на г‑н Мазепин е оставено в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент № 269/2014, със същото изменение на основанията и идентификационните данни като посоченото в предходната точка.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
11 На 25 ноември 2022 г. г‑н Мазепин подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Решение 2022/1530 и на Регламент за изпълнение 2022/1529 в частите, в които тези актове се отнасят до него (наричани по-нататък заедно „първите оспорвани актове“).
12 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 декември 2022 г., г‑н Мазепин иска допускане на обезпечение, с която молба по същество претендира спиране на изпълнението на първите оспорвани актове. С определение от 1 март 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 R, EU:T:2023:102), председателят на Общия съд уважава тази молба и спира изпълнението на въпросните актове в частите, в които се отнасят до г‑н Мазепин.
13 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 април 2023 г., на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд г‑н Мазепин изменя жалбата, посочена в точка 11 от настоящото определение, така че с нея да се претендира и отмяната на Решение 2023/572 и Регламент за изпълнение 2023/571 (наричани по-нататък заедно „вторите оспорвани актове“).
14 С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, г‑н Мазепин претендира допускането на второ обезпечение, като по същество иска спиране на изпълнението на вторите оспорвани актове. С определение на председателя на Общия съд от 19 юли 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RII, EU:T:2023:406), председателят на Общия съд уважава тази молба и спира изпълнението на посочените актове в частите, в които се отнасят до г‑н Мазепин.
15 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 септември 2023 г., г‑н Мазепин претендира допускането на трето обезпечение.
16 С обжалваното определение председателят на Общия съд уважава посочената молба и разпорежда по същество:
– в точка 1 от диспозитива на това определение, спиране на изпълнението на обявеното „повторно включване“ на г‑н Мазепин при същите условия като предвидените в точки 1 и 2 от диспозитива на определението на председателя на Общия съд от 19 юли 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RII, EU:T:2023:406),
– в точка 2 от този диспозитив, публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на съобщение, в което ясно се посочва, че изпълнението на обявеното „повторно включване“ се спира,
– в точка 3 от диспозитива, Съветът да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че държавите членки ще се съобразят ефективно и изцяло с определението на председателя на Общия съд от 19 юли 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RII, EU:T:2023:406), и по-специално за да гарантира, че визата, издадена на г‑н Мазепин на 7 август 2023 г., или всяка друга виза, която може да се окаже необходима, обхваща поне територията на държавите членки от Шенгенското пространство и остава валидна за периода, необходим на г‑н Мазепин, за да упражни ефективно предоставените с това определение права, и
– в точка 4 от същия диспозитив, Съветът да уведоми председателя на Общия съд за приетите мерки.
17 На 14 септември 2023 г. г‑н Мазепин подава молба на основание член 164 от Процедурния правилник на Общия съд за поправка на обжалваното определение.
18 С определение от 19 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII), председателят на Общия съд приема временни мерки, по същество съпоставими с изложените в точка 16 от настоящото определение, и отменя обжалваното определение.
Искания на страните
19 Съветът иска от Съда:
– да отмени обжалваното определение,
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение и
– да не се произнася с решение по съдебните разноски.
20 Г‑н Мазепин иска от Съда:
– да обяви, че основанието за произнасяне по настоящото обезпечително производство е отпаднало, или
– да отхвърли жалбата и във всички случаи
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
По липсата на основание за произнасяне
Доводи
21 Г‑н Мазепин поддържа, че доколкото с определение от 19 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII), председателят на Общия съд е отменил обжалваното определение, предметът на настоящата жалба е отпаднал и следователно липсва основание за произнасяне по нея.
Съображения
22 От самия текст на диспозитива на определение на председателя на Общия съд от 19 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII), следва, че обжалваното определение е отменено.
23 В това отношение член 159 от Процедурния правилник на Общия съд гласи, че по искане на някоя от страните определение по молба за допускане на обезпечение може във всеки един момент да бъде изменено или отменено поради промяна на обстоятелствата.
24 От практиката на Съда следва, че решението на съдията по обезпечителното производство, с което се отменя определение, постановяващо временна мярка, води не до отмяна с обратна сила на това определение, а само до неговото изменение или отмяна, като съдията по обезпечителното производство може да преразгледа такова определение само занапред (вж. в този смисъл определение от 14 февруари 2002 г., Комисия/Artegodan, C‑440/01 P(R), EU:C:2002:95, т. 65, и определение на заместник-председателя на Съда от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Туров), C‑121/21 R, EU:C:2022:408, т. 22).
25 Следователно това решение не може да постави под въпрос вече настъпилите последици от определение, с което е постановена временна мярка (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Туров), C‑121/21 R, EU:C:2022:408, т. 23).
26 От това следва, че считано от датата, на която е връчено на страните, определението на председателя на Общия съд от 19 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII), може най-много да лиши обжалваното определение от всякакво действие, но не води до заличаването му от правния ред на Съюза, доколкото запазва последиците, породени от последното определение, които са настъпили между датата на връчването му и датата на връчване на определението, с което то е отменено.
27 Ето защо следва да се приеме, че настоящата жалба запазва своя предмет, поради което Съдът следва да се произнесе по нея.
По жалбата
28 В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква пет основания, първото от които е нарушение на задължението за мотивиране, второто и четвъртото са явни грешки при прилагане на правото относно обхвата на компетентността на съдията по обезпечителното производство, третото е явни грешки при прилагането на условията за допускане на временни мерки и петото е явни грешки при прилагане на правото, опорочаващи точка 3 от диспозитива на обжалваното определение.
По петото основание
Доводи
29 С петото си основание, което следва да се разгледа на първо място, Съветът поддържа, че точка 3 от диспозитива на обжалваното определение е опорочена от няколко явни грешки при прилагане на правото.
30 Най-напред, наложената на Съвета мярка в тази точка 3 нарушавала разпределението на правомощията, отразено в член 266 ДФЕС. Всъщност не съдилищата на Съюза, а Съветът трябвало да предприеме необходимите мерки за изпълнение на това определение.
31 По-нататък, посочената точка 3 била опорочена от грешка при прилагане на правото, доколкото разпореждала на Съвета да приеме мярка, която не произтича от неговата компетентност. В този смисъл Съветът не разполагал с правомощието да гарантира прилагането на правото на Съюза от държавите членки. По-специално, нито първичното право на Съюза, нито Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 2009 г., стр. 1) му позволявали да се намесва в издаването на визи от държавите членки. В съответствие с член 13, параграф 2 ДЕС обаче Съветът следвало да действа само в рамките на своите правомощия.
32 Накрая, в същата точка 3 председателят на Общия съд на практика бил наложил разпореждане на държавите членки и по този начин бил превишил пределите на своята компетентност.
33 Г‑н Мазепин твърди, че за да спази член 13, параграф 2 ДЕС и член 266 ДФЕС, Съветът е длъжен да изпълни мерките, съдържащи се в диспозитива на обжалваното определение.
34 Освен това Съветът разполагал с компетентност, определена в член 16, параграф 1 и член 32 ДЕС, за координиране на действията на държавите членки в рамките на общата външна политика и политика на сигурност. Така, що се отнася до прилагането от държавите членки на определение на председателя на Общия съд от 19 юли 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RII, EU:T:2023:406), Съветът би могъл например да ги насърчи да възприемат общ подход, изразяващ се в издаването на единна виза на г‑н Мазепин, като същевременно остави съответната държава членка да прецени дали причините, на които той се позовава, за да влезе на нейна територия, отговарят на предвидените в това определение условия.
Съображения
35 Съгласно член 13, параграф 2 ДЕС институциите на Съюза могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договорите (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2007 г., Парламент/Комисия, C‑403/05, EU:C:2007:624, т. 49).
36 Тази разпоредба, която е задължителна за всички институции на Съюза, не допуска съдията по обезпечителното производство да разпореди на Съвета да приеме една или няколко мерки, които не произтичат от компетентността на тази институция.
37 В това отношение е важно да се припомни, че в точка 3 от диспозитива на обжалваното определение председателят на Общия съд разпорежда на Съвета да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че държавите членки се съобразяват ефективно и изцяло с определение на председателя на Общия съд от 19 юли 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RII, EU:T:2023:406), и по-специално за да гарантира, че визата, издадена на г‑н Мазепин на 7 август 2023 г., или всяка друга виза, която може да се окаже необходима, обхваща поне територията на държавите членки от Шенгенското пространство и остава валидна през периода, необходим на г‑н Мазепин, за да може ефективно да упражни предоставените с това определение права.
38 На първо място обаче, трябва да се отбележи, че първичното право на Съюза не предоставя на Съвета обща компетентност да приема мерки, регламентиращи прилагането от държавите членки на актове като първите или вторите оспорвани актове. По-специално, наложеното с член 32 ДЕС задължение за държавите членки да се консултират взаимно в рамките на Европейския съвет и на Съвета по всеки въпрос на външната политика и сигурността, който е от общ интерес, не може да се разбира в смисъл, че позволява на Съвета да приема мерки, предназначени да насърчат държавите членки да издават виза при условията, предвидени в обжалваното определение.
39 Освен това първичното право не предоставя на Съвета и правомощието да приема индивидуални мерки, за да гарантира издаването на виза от държава членка или да гарантира, че такава виза ще има определен географски и времеви обхват.
40 На второ място, такива правомощия не се предоставят на Съвета и с актове на Съюза за хармонизиране на политиките на държавите членки в областта на визите. По-специално, подобно правомощие изобщо не е предвидено в Регламент № 810/2009.
41 На трето място, несъмнено следва да се отбележи, че член 1, параграф 7 от Решение 2014/145, както е изменено от Решение 2023/1218, предвижда, че в определени случаи Съветът взема решение относно възможността държава членка да издаде виза чрез дерогация от ограничителните мерки, произтичащи от член 1, параграф 1 от това решение.
42 Посоченият член 1, параграф 7 обаче не позволява на Съвета да се намесва служебно в правомощията на държава членка или да дава указания на държава членка относно издаването или обхвата на виза, а само предоставя на тази институция възможността да реши дали държава членка, която желае да издаде виза, може да се отклони от тези ограничителни мерки, в случай че един или повече членове на Съвета се противопоставят на издаването на тази виза.
43 От гореизложеното следва, че Съветът не е компетентен да приеме мерките, посочени в точка 3 от диспозитива на обжалваното определение, и следователно председателят на Общия съд не е могъл, без да наруши член 13, параграф 2 ДЕС, да разпореди на Съвета да приеме такива мерки.
44 От това следва, че петото правно основание трябва да бъде уважено.
45 Доколкото това основание се отнася само до точка 3 от диспозитива на обжалваното определение, следва да се разгледа и второто основание за обжалване.
По второто основание
Доводи
46 С второто си основание, което следва да се разгледа на второ място, Съветът поддържа, че като е разпоредил мерките, посочени в точки 1—3 от диспозитива на обжалваното определение, председателят на Общия съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на неговата компетентност като съдия по обезпечителното производство.
47 В приложение на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд съдията по обезпечителното производство на Общия съд имал право да постанови временни мерки, за да защити ефективността на решението, което ще бъде постановено по молба за допускане на обезпечение, чиято цел е да запази ефективността на бъдещото решение по главно производство, спрямо което тази молба е акцесорна.
48 В случая главната жалба, подадена от г‑н Мазепин, се отнасяла до четири акта на Съюза. Следователно в настоящото производство председателят на Общия съд можел да приеме временни мерки само за да запази ефективността на евентуално решение за отмяна на тези актове. Следователно мерките, приети на основание член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, трябвало да бъдат насочени единствено към запазване на ефективността на такива временни мерки.
49 С обжалваното определение обаче председателят на Общия съд приел мерки във връзка с актове, които не били посочени в главната жалба на г‑н Мазепин и които дори още не били приети. По този начин той бил превишил пределите на своята компетентност.
50 Този анализ се потвърждавал от текста на член 278 ДФЕС и на член 156, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, от който следвало, че председателят на Общия съд може единствено да спре изпълнението на акт, който е обжалван с главна жалба пред Общия съд.
51 Макар член 279 ДФЕС и член 156, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд безспорно да позволявали на този съд да постанови други видове временни мерки, тези разпоредби все пак изисквали съответните мерки да са свързани с главна жалба, подадена пред посочения съд от засегнатия жалбоподател, което в случая не било така.
52 Г‑н Мазепин поддържа основно, че с обжалваното определение председателят на Общия съд е разпоредил спиране на изпълнението не на бъдещ акт, а на административно производство, което е било висящо към датата на подписване на това определение. Такава мярка можела да бъде приета на основание член 279 ДФЕС, за да се гарантира спазването от страна на Съвета на вече постановените от председателя на Общия съд по настоящото дело определения за обезпечителни мерки в ситуация, в която Съветът явно не е изпълнил задълженията си, произтичащи от тези определения.
53 При условията на евентуалност, г‑н Мазепин твърди, че приетите от председателя на Общия съд мерки са абсолютно необходими, за да му се осигури ефективна съдебна защита.
54 При условията на евентуалност спрямо предходното, той изтъква, че вече е отпаднал всеки порок, изведен от преждевременния характер на обжалваното определение, доколкото след връчването му той е изменил исканията в жалбата си за отмяна.
Съображения
55 Най-напред е важно да се подчертае, че макар второто основание да се отнася до точки 1—3 от диспозитива на обжалваното определение, незаконосъобразността на точка 3 от диспозитива е видна още от точка 43 от настоящото определение. Ето защо това основание следва да се разгледа единствено доколкото се отнася до точки 1 и 2 от посочения диспозитив.
56 В това отношение следва да се отбележи, че член 39, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, предвижда, че при разглеждането на исканията за постановяване на мерките, предвидени в членове 278 и 279 ДФЕС, председателят може да се произнася „в бързо производство, уредено в процедурния правилник, което, доколкото това е необходимо, може да се различава от някои правила, съдържащи се в [посочения] статут“.
57 В този контекст член 157, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд оправомощава председателя на Общия съд да определи кратък срок на другата страна за представяне на писмено или устно становище. Член 157, параграф 2 от този правилник обаче предвижда, че председателят на Общия съд може да уважи молба за постановяване на временни мерки, подадена от една от страните, още преди другата страна да е представила становището си.
58 От тези разпоредби следва, че председателят на Общия съд, който се произнася като съдия по обезпечителното производство, е оправомощен да се произнесе, без предварително да изслуша становищата на страните (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 8 декември 2020 г., Price/Съвет, C‑298/20 P(R), EU:C:2020:1006, т. 26 и цитираната съдебна практика).
59 От практиката на Съда относно член 160, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда — разпоредба, която съответства на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд — следва, че съдът, сезиран с молба за постановяване на временни мерки, може да постанови такива мерки като обезпечителна мярка още преди насрещната страна да е представила становището си, или до постановяването на определението, с което се слага край на обезпечителното производство, или до приключването на главното производство, ако то се провежда по-рано, когато постановяването на тези мерки е в интерес на доброто правораздаване, по-специално за да се гарантира ефективността на обезпечителното производство (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 27 юли 2023 г., VC/EU-OSHA, C‑456/23 P(R)-R, EU:C:2023:612, т. 4 и цитираната съдебна практика).
60 Така, въведеното с член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд производство представлява дерогираща процедура, чиято цел е да позволи постановяването на временни мерки възможно най-бързо, за да се гарантира, че изтичането на времето, необходимо за произнасяне по молба за допускане на обезпечение след приключване на състезателно производство, няма да лиши подалата молбата страна от достатъчна съдебна защита.
61 Това не променя факта, че посочената дерогираща процедура представлява особен ред за прилагане на членове 278 и 279 ДФЕС, както и на член 39, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Ето защо следва да се приеме за установено, както поддържа Съветът, че посоченото производство не позволява на съдията по обезпечителното производство да вземе мерки, които не е оправомощен да приема съгласно членове 278 и 279 ДФЕС.
62 Доколкото в обжалваното определение не се уточнява дали разпоредените в точки 1 и 2 от неговия диспозитив мерки се основават на член 278 ДФЕС, или на член 279 ДФЕС, следва да се провери дали тези мерки произтичат от компетентността, предоставена на съдията по обезпечителното производство посредством някой от тези членове.
63 Що се отнася, на първо място, до член 278 ДФЕС, той гласи, че подадените до Съда жалби нямат суспензивно действие, но че последният все пак може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на оспорвания акт.
64 Този член се прилага посредством член 156, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, в който се уточнява, че всяка молба за спиране на изпълнението на акт на институция по смисъла на член 278 ДФЕС е допустима само ако молителят е обжалвал този акт пред Общия съд.
65 В случая към датата, на която е подписано обжалваното определение, Общият съд е бил сезиран с подадената пред тази юрисдикция от г‑н Мазепин жалба за отмяна на решения 2022/1530 и 2023/572, както и на регламенти за изпълнение 2022/1529 и 2023/571 (наричани по-нататък заедно „оспорваните актове“).
66 В този контекст се налага изводът, че точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното определение формално не сочат, че е постановено спиране на изпълнението на един или няколко от актовете, обжалвани от г‑н Мазепин пред Общия съд.
67 Тези точки не могат да се разглеждат и като разпореждащи по същество спирането на някои от последиците на тези актове.
68 Всъщност процедурата по „повторно включване“, чието спиране е разпоредено в точка 1 от диспозитива на обжалваното определение, има за цел да измени, от една страна, Решение 2014/145, продължавайки действието на последното, и от друга страна, Регламент № 269/2014, привеждайки в изпълнение предвиденото в член 14, параграф 4 от него задължение за редовно преразглеждане на списъка в приложение I към този регламент.
69 При това положение, като се има предвид, че оспорваните актове също единствено изменят Решение 2014/145 и Регламент № 269/2014, без обаче да задължават Съвета да започне в бъдеще нова процедура по „повторно включване“, посочената в точка 1 от диспозитива процедура не може да се счита за действие или мярка за изпълнение на тези актове.
70 Що се отнася до точка 2 от диспозитива на обжалваното определение, тя разпорежда публикуването на съобщение в Официален вестник на Европейския съюз, което не е нито предвидено, нито забранено от посочените актове.
71 От това следва, че точки 1 и 2 от този диспозитив не са можели валидно да се основават на член 278 ДФЕС.
72 Що се отнася, на второ място, до член 279 ДФЕС, той гласи, че по делата, за които е сезиран, Съдът може да разпорежда необходимите временни мерки.
73 Този член предоставя на съдията по обезпечителното производство широка свобода на преценка при определянето на мерките, които трябва да бъдат постановени, които могат да включват по-специално подходящи разпореждания и допълнителни мерки за гарантиране на ефективността на постановените от този съд временни мерки (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, EU:C:2008:252, т. 19, и определение от 20 ноември 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17 R, EU:C:2017:877, т. 96, 97 и 99).
74 От практиката на Съда обаче следва, че такива временни мерки трябва да са пряко свързани с предмета на основната жалба (вж. в този смисъл определения от 19 октомври 1976 г., Société pour l’Exportation des Sucres/Комисия, 88/76 R, EU:C:1976:140, т. 5, и от 16 декември 1980 г., Metallurgica Rumi/Комисия, 258/80 R, EU:C:1980:296, т. 21), което изискване по същество се припомня в член 156, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който молба за постановяване на друга временна мярка по член 279 ДФЕС е допустима само ако е направена от главна страна по разглеждано от Общия съд дело и се отнася до това дело.
75 В този контекст временните мерки, приети на основание член 279 ДФЕС, не трябва да излизат извън рамките на спора, както той е определен в жалбата по главното производство, като те не могат да имат друг предмет, освен защитата на интересите на една от страните по спора пред Общия съд, за да не обезсмислят съдебното решение, което ще сложи край на главното производство, лишавайки го от полезно действие (вж. в този смисъл определение от 17 май 1991 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90 R, EU:C:1991:220, т. 24, и определение на председателя на Съда от 24 април 2008 г., Комисия/Малта, C‑76/08 R, EU:C:2008:252, т. 15).
76 Следователно, тъй като последицата от решението за отмяна е премахването на отменения акт с обратна сила от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, EU:C:1971:32, т. 60), на основание член 279 ДФЕС съдията по обезпечителното производство може по-специално да разпореди на институция на Съюза да не приема акт, който представлява форма на изпълнение на отменения акт или има за последица придаването на окончателен характер на някои от правните последици на последния акт.
77 За сметка на това съдията по обезпечителното производство не може, без да излезе извън пределите на спор по жалба за отмяна, да разпореди на институция на Съюза да спре процедура, която не зависи от обжалвания акт, за да не допусне приетият в края на тази процедура акт да съдържа същата незаконосъобразност като посочената в жалбата.
78 Действително Съдът е постановил, че в случай на отмяна на регламент, чието действие е ограничено до точно определен период от време, институцията, която е негов автор, е длъжна да изключи от новите актове, които трябва да бъдат приети след съдебното решение за отмяна с цел да уредят последващи това решение периоди, всяка разпоредба със същото съдържание като обявената за незаконосъобразна (вж. в този смисъл решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 29).
79 Все пак, от една страна, макар абсолютната сила, с която се ползва съдебното решение за отмяна, да се отнася както до диспозитива, така и до мотивите, въз основа на които то е постановено, тя не може да доведе до отмяна на акт, опорочен от същата незаконосъобразност, но неоспорен пред съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 54). От друга страна, в рамките на съдебно решение за отмяна съдът на Съюза не е длъжен да посочва мерките, които съответната институция трябва да вземе, за да изпълни това решение (вж. в този смисъл решения от 24 юни 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 53/85, EU:C:1986:256, т. 23, и от 25 май 1993 г., Foyer culturel du Sart-Tilman/Комисия, C‑199/91, EU:C:1993:205, т. 17).
80 От това следва, че съдебно решение за отмяна не може пряко да засегне валидността на акт, който е последващ спрямо отменения акт, поради факта, че този последващ акт е опорочен от същата незаконосъобразност като тази, която опорочава отменения акт.
81 При тези условия определение на съдията по обезпечителното производство, с което се разпорежда на институция на Съюза да спре процедура, която може да доведе до приемането на такъв последващ акт, би означавало на съответния жалбоподател да се гарантира не защита срещу действието на актове, приети от институция, каквато е предвидена в първичното право на Съюза, а превантивна защита от съвсем друг порядък.
82 За да се гарантира такава защита, съдията по обезпечителното производство би трябвало да направи преценка на въпроси, по които съответната институция все още не е имала възможност да се произнесе, което би довело до предварително провеждане на разискванията по същество и до смесване на различните фази на административните и съдебните производства (вж. по аналогия решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 20), при положение че посоченият съдия не може да замести тази институция (вж. в този смисъл определение от 5 октомври 1969 г., Германия/Комисия, 50/69 R, EU:C:1969:42, т. 451).
83 Освен това липсата на компетентност на съдията по обезпечителното производство да разпореди на институция на Съюза да спре процедура, която не зависи от обжалван акт, за да не се допусне приетият в края на тази процедура акт да съдържа същата незаконосъобразност като посочената в жалба за отмяна, не може, противно на поддържаното от г‑н Мазепин, да лиши последния от съдебната защита, предоставена му от първичното право на Съюза, доколкото срещу последния посочен акт може да бъде подадена жалба за отмяна, заедно с молба за допускане на обезпечение, с която евентуално може да се претендира постановяването на временни мерки на основание член 156, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.
84 В случая, както следва от точка 65 от настоящото определение, към датата на подписване на обжалваното определение Общият съд е бил сезиран с жалба за отмяна на оспорваните актове, подадена от г‑н Мазепин.
85 От една страна обаче, поради съображенията, посочени в точки 68 и 69 от настоящото определение, актовете, които могат да бъдат приети от Съвета в рамките на разглежданата в настоящия случай процедура по „повторно включване“, трябва да се разглеждат като резултат от процедура, която не зависи от оспорваните актове, и по-специално от тяхното изпълнение.
86 От друга страна, актовете, които могат да бъдат приети от Съвета в рамките на тази процедура, са предназначени, с оглед на практиката на тази институция, да се прилагат за период, следващ периода, уреден от оспорваните актове, така че те не могат да направят окончателни правните последици на последните актове.
87 От това следва, че мярката, постановена в точка 1 от диспозитива на обжалваното определение, няма пряка връзка с предмета на жалбата за отмяна, подадена от г‑н Мазепин пред Общия съд. При липсата на такава връзка въпросната мярка не може да се разглежда като акцесорна мярка, целяща да гарантира ефективността на временните мерки, които председателят на Общия съд вече е постановил в предходните определения по това дело, посочени в точки 12 и 14 от настоящото определение, тъй като с тях председателят на Общия съд разпорежда частично спиране на изпълнението на актовете, срещу които е насочена жалбата за отмяна. От това следва, че разпоредената в точка 1 мярка не е можела да бъде валидно приета на основание член 279 ДФЕС.
88 Същото се отнася и за мярката, постановена в точка 2 от диспозитива на обжалваното определение, тъй като с нея само се осигурява публичността на мярката, постановена в точка 1 от диспозитива на това определение.
89 Обстоятелството, че след датата на подписване на обжалваното определение г‑н Мазепин е представил на Общия съд изявление за изменение на исканията в жалбата си, при всички положения е ирелевантно във връзка с изложените по-горе съображения, доколкото с това изявление се иска отмяната на приети от Съвета нови актове, които не са пряко визирани от съдържащите се в диспозитива на това определение мерки.
90 От това следва, че второто основание трябва да се уважи и че без да е необходимо произнасяне по първото, третото и четвъртото основание, обжалваното определение следва да се отмени изцяло, доколкото точка 4 от неговия диспозитив е неразделно свързана с точки 1—3 от последния.
По молбата за постановяване на временни мерки пред Общия съд
91 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. Тази разпоредба се прилага и по отношение на жалбите, подадени на основание член 57, втора алинея от този статут (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г., Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 172 и цитираната съдебна практика).
92 В настоящия случай председателят на Общия съд се е произнесъл, преди другите страни в производството да са имали възможност да представят становищата си в съответствие с член 157, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
93 При тези условия изглежда, че фазата на производството не позволява по делото да бъде постановено окончателно решение, и поради това делото следва да бъде върнато на Общия съд.
По съдебните разноски
94 Тъй като делото се връща за ново разглеждане от Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1) Отменя определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 7 септември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑743/22 RIII).
2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи