Дело T‑504/09
Völkl GmbH & Co. KG
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „VÖLKL“ — По-ранна международна словна марка „VÖLKL“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Частичен отказ за регистрация — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 и правило 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Компетентност на апелативния състав при обжалване, ограничено само до част от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация — Член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 — Искане за изменение на решението на апелативния състав — Член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Лица, оправомощени да предявят иск и да бъдат страни в производството — Лица, чиито искания не са уважени с дадено решение — Решение за връщане на делото на по-долна инстанция за преразглеждане
(член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Компетентност на апелативните състави
(член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Определяне на количествен праг за минимално използване — Изключване
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Решение на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), с което се уважават искания на една от страните въз основа на някое от относителните основания за отказ на регистрация или за недействителност на марка, или като цяло се уважават само част от доводите ѝ, следва да се приеме, че уважава исканията ѝ, дори и останалите ѝ доводи и мотиви да не са били разгледани или да са били отхвърлени.
Решение на апелативен състав на СХВП обаче не уважава исканията на една от страните по смисъла на член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, когато се поизнася по тях в неблагоприятен за нея смисъл.
Последната хипотеза следва да се разглежда като обхващаща случаите, когато апелативният състав, след като е отхвърлил искане, чието уважаване би прекратило производството пред СХВП в благоприятен смисъл за предявилата го страна, връща преписката на по-долната инстанция за преразглеждане, при това без значение дали съществува вероятност преразглеждането да доведе до благоприятно за тази страна решение.
(вж. точки 26—28)
2. Когато жалбата пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се отнася само до част от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация или във възражението, апелативният състав има право отново да разгледа по същество възражението, но само по отношение на споменатите стоки или услуги, тъй като заявката за регистрация и възражението не отнасят до него въпроса за останалите стоки или услуги.
Такъв е случаят, когато жалбоподателят е подал жалба пред апелативния състав срещу решението на отдела по споровете само по отношение на частта, в която се уважава възражението и се отхвърля заявката за регистрация на една от страните по отношение на заявените стоки.
Следователно, доколкото отменя точката от диспозитива на решението на отдела по споровете, с което се уважава искането за регистрация на заявената марка за останалите стоки, апелативният състав надхвърля правомощията си, предвидени в член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.
(вж. точки 54—56)
3. Марката е обект на реално използване, когато то се осъществява в съответствие със съществената ѝ функция да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги, като се изключи използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, създадени с марката. Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена на съответната територия, да е публично и насочено навън.
Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното използване на последната за търговски цели, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката.
Относно степента на използването на по-ранната марка следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и продължителността на периода, през който те са извършвани, както и честотата им, от друга страна.
(вж. точки 78—80)
4. За да се провери дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи обща преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори. Тази преценка предполага определена взаимозависимост между отчетените фактори. Така малко количество пуснати в продажба стоки с тази марка може да се компенсира с голям интензитет или значително постоянство във времето при използване на тази марка и обратно.
Реализираният оборот, както и количествата продадени стоки с по-ранната марка не биха могли да се преценяват абсолютно, а само във връзка с други релевантни фактори като обема на търговска дейност, производствения капацитет или капацитета за пускане в продажба или степента на диверсификация на предприятието, използващо марката, както и характеристиките на стоките или услугите на съответния пазар. Поради това обстоятелство не е необходимо използването на по-ранната марка да е винаги съществено в количествен аспект, за да се определи като реално. Следователно дори и минимално използване може да е достатъчно, за да бъде определено като реално, при условие че в съответния икономически отрасъл се приема, че обосновава поддържането или създаването на пазарни дялове за защитените от марката стоки или услуги. Поради това не е възможно a priori абстрактно да се определи какъв количествен праг би трябвало да се приложи, за да се установи дали използването е било реално, така че правило de minimis — което не би позволявало извършването от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), или при обжалване от Общия съд, на преценка на всички представени по спора обстоятелства — не би могло да се формулира.
(вж. точки 81 и 82)