РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
19 ноември 2009 година
Дело T-50/08 P
Christos Michail
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2004 г. — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 22 ноември 2007 г. по дело Michail/Комисия (F‑34/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Christos Michail да заплати направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности в настоящото производство.
Резюме
1. Жалба — Правни основания — Искания, които не са подкрепени с каквото и да било конкретно правно основание — Недопустимост
(член 225а ЕО ; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Производство — Мотивиране на решенията — Обхват
(член 36 и член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
3. Жалба — Правни основания — Изопачаване на доказателства — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Допустимост
(член 225а ЕО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
4. Жалба за отмяна — Правни основания — Неотносимо правно основание — Понятие
5. Жалба — Правни основания — Правно основание, насочено срещу мотив на решението, който не е необходим за обосноваване на диспозитива му — Неотносимо правно основание
1. Видно от член 225а ЕО, от член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя такова искане.
Вследствие на това исканията, съдържащи се в жалба за отмяна на решение на Съда на публичната служба трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото те не са подкрепени с каквото и да било конкретно правно основание.
(вж. точки 30—33)
Позоваване на: Съд — 17 септември 1996 г., San Marco/Комисия, C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 37; Съд — 28 май 1998 г., New Holland Ford/Комисия, C‑8/95 P, Recueil, стр. I‑3175, точка 23
2. Макар и задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения да не предполага той да отговаря в подробности на всички изложени от страните доводи, особено ако последните не са достатъчно ясни и точни и не почиват на обстойно изложени доказателства, то все пак му налага да разгледа всички изтъкнати пред него твърдения за нарушения. В това отношение решенията на Съда на публичната служба трябва да бъдат достатъчно мотивирани, за да може Първоинстанционният съд да упражни своя съдебен контрол.
(вж. точки 42 и 56)
Позоваване на: Съд — 10 декември 1998 г., Schröder и др./Комисия, C‑221/97 P, Recueil, стр. I‑8255, точка 24; Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 121; Съд — 11 септември 2003 г., Belgique/Комисия, C‑197/99 P, Recueil, стр. I‑8461, точка 81; Съд — 18 май 2006 г., Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 60 и цитираната съдебна практика; Съд — 4 октомври 2007 г., Naipes Heraclio Fournier/СХВП, C‑311/05 P, непубликувано в Сборника, точка 52 и цитираната съдебна практика; Съд 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, непубликувано в Сборника, точка 22
3. На етапа на обжалване са допустими твърдения за нарушения, свързани с установяването и с преценката на фактите в обжалваното решение, в случаите, в които жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба е направил констатации, чиято фактическа неточност произтича от материалите по преписката или че той е изопачил представените му доказателствата. За допустимо на етапа на обжалване се приема и правно основание, изведено от непълно разглеждане на фактите.
(вж. точка 50)
Позоваване на: Съд — 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 392—405; Съд — 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Recueil, стр. I‑439, точка 35 и цитираната съдебна практика; Първоинстанционен съд — 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 57
4. В рамките на жалба за отмяна общностният съд може да отхвърли правен довод или твърдение за нарушение като несъстоятелно, когато установи, че последното не може, в хипотезата, в която то е основателно, да доведе до целената отмяна.
(вж. точка 59)
Позоваване на: Съд — 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, Recueil, стр. I‑7079, точка 38; Съд — 30 септември 2003 г., Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, Recueil, стр. I‑10091, точка 52
5. След като един от изложените от Съда на публичната служба мотиви е достатъчен за обосновката на неговото решение, пороците, които би могъл да има друг от мотивите, който се посочва в решението, във всички случаи не могат да се отразят на посочения диспозитив, щом като правното основание, в което те се изтъкват, е несъстоятелно и то трябва да бъде отхвърлено.
(вж. точка 65)
Позоваване на: Съд — 2 юни 1994 г., de Compte/Парламент, C‑326/91 P, Recueil, стр. I‑2091, точка 94; Съд — 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, Recueil, стр. I‑3801, точка 68