РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
19 ноември 2009 година
Дело T-49/08 P
Christos Michail
срещу
Комисия на Европейските общности
„Жалба — Насрещна жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Поставяне на оценка на заслугите при липсата на възложени задачи за изпълнение — Неимуществена вреда — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 22 ноември 2007 г. по дело Michail/Комисия (F‑67/05, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение. Насрещна жалба, подадена от Комисията на Европейските общности срещу посоченото по-горе съдебно решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 22 ноември 2007 г. по дело Michail/Комисия (F‑67/05, все още непубликувано в Сборника). Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Жалба — Насрещна жалба — Срок за подаване
(член 141, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне
(членове 43 и 110 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Принципи — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват
(членове 43 и 110 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността и не може да бъде напълно поправена с отмяната
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Единственият срок за подаване на насрещна жалба е предвиденият в член 141, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд срок за представяне на писмен отговор, а именно два месеца от връчването на жалбата.
(вж. точка 38)
Позоваване на: Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 72
2. Докладът за развитие на кариерата е основен документ при оценяването на назначения от институциите персонал, тъй като позволява да се направи оценка на способностите, ефикасността и поведението на длъжностното лице съгласно член 43 от Правилника. При оценяването не просто се описват изпълнените през съответния период задачи, а се прави и оценка на уменията и на човешките и социални качества, които атестираното лице е показало при изпълнение на служебните си задължения. Поради това този доклад представлява ценностна оценка от ръководителите на оценяваното длъжностно лице за това как се е справило с възложените му задачи и какво е било неговото поведение в службата през съответния период. Ето защо, когато при изготвянето на посочения доклад е поставена оценка на заслугите въз основа на оценката на ефикасността, уменията и поведението в службата на заинтересованото длъжностно лице в съответствие с член 43 от Правилника и с член 1, параграф 2 от приетите от Комисията Общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, това предполага, че през референтния период на това лице са възложени задачи за изпълнение.
Комисията, както всички общностни институции, има особено задължение за прозрачност по отношение на атестирането, израстването и повишаването на служителите ѝ в длъжност, чието спазване се гарантира с официалната процедура, уредена в членове 43 и 46 от Правилника. Във връзка с тази процедура се предвижда, че доклад за развитие на кариерата се изготвя най-малко веднъж на всеки две години, както е предвидено от всяка институция съгласно член 110 от Правилника. Поради това при изключителни обстоятелства, когато се установи, че вследствие на вътрешна реорганизация на администрацията през референтния период на заинтересованото длъжностно лице не са поверявани никакви подлежащи на оценяване функции, независимо че то е било на работа по смисъла на член 1, параграф 1, втора алинея, първо изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, администрацията трябва все пак да изготви доклад, в който да се отразят посочените обстоятелства, за да има тя данни за тях и заинтересованото длъжностно лице да разполага с получено по официален ред писмено доказателство за наличието на тези обстоятелства.
Всъщност особеното задължение за прозрачност налага изготвянето на доклад за развитие на кариерата, както с оглед на добрата администрация и рационализирането на службите на Общността, така и с оглед на запазване на интересите на длъжностните лица. В качеството му на вътрешен документ основната функция на този доклад е да осигури на администрацията възможно най-пълна периодична информация относно начина, по който длъжностните лица изпълняват служебните си задължения. По отношение на съответното длъжностно лице докладът играе важна роля за развитието на неговата кариера, главно във връзка с преместването и повишаването му в длъжност. Всъщност той е задължителен елемент от преценката винаги когато висшестоящите органи разглеждат кариерата на длъжностно лице и целта на периодичното му изготвяне е да се придобие цялостна представа за развитието на кариерата на длъжностното лице.
Ако при такива изключителни обстоятелства, отговорност за които носи само администрацията, оценяващите не могат да поставят оценка на заслугите, с която да се оценят индивидуалните постижения и изпълнение на служебните задължения с оглед на резултатите, които трябва да бъдат постигнати, те следва все пак да вземат решение, което в съответствие със задължението на администрацията за полагане на грижа да зачита интересите на съответното длъжностно лице, и най-вече правото му на кариерно развитие в общностните институции.
(вж. точки 57—65)
Позоваване на: Съд — 3 юли 1980 г., Grassi/Съвет, 6/79 и 97/79, Recueil, стр. 2141, точка 20; Първоинстанционен съд — 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑331, точки 44 и 73; Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 77; Първоинстанционен съд — 8 декември 2005 г., Rounis/Комисия, T‑274/04, Recueil FP, стр. I‑A‑407 и II‑1849, точки 24 и 42
3. Задължението на администрацията за полагане на грижа отразява равновесието между взаимните права и задължения, които Правилникът въвежда в отношенията между публичната власт и служителите на публична служба. Това равновесие налага по-конкретно, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът на публичната власт да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице.
Ето защо по силата на задължението за полагане на грижа, когато оценяващите изготвят доклад за развитие на кариерата те могат да приемат, че на заинтересованото длъжностно лице трябва да се предоставят подходящ брой точки за заслуги, за да се запазят неговите интереси, и по-специално перспективите за развитие на кариерата му в рамките на общностните институции.
Въпреки това необходимостта от гарантиране на особеното задължение за прозрачност изисква това решение да се приеме в съответствие с правилата на процедурата за оценяване на длъжностните лица, предвидена в член 43 от Правилника и в Общите разпоредби за прилагане, приети във връзка с него съгласно член 110 от Правилника. Всъщност когато органът, който приема решението, има право на преценка, зачитането на процесуалните гаранции, предоставени от общностния правен ред, придобива още по-основополагащо значение.
(вж. точки 66—68)
Позоваване на: Съд — 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14; Първоинстанционен съд — 9 ноември 1995 г., France-aviation/Комисия, T‑346/94, Recueil, стр. II‑2841, точки 32—34; Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Gogos/Комисия, T‑95/98, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑219, точка 37; Първоинстанционен съд — 27 септември 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑156/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑189 и II‑A‑2‑969, точка 88 и цитираната съдебна практика
4. Въпреки че задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения не изисква той да отговаря в подробности на всеки изложен от страните довод, особено по отношение на довод, който не е достатъчно ясен и точен, и не почива на обстойно изложени доказателства, то все пак му налага да се произнесе по изложените в иска или жалбата искания.
Що се отнася до отговора на Съда на публичната служба на искания за обезщетение, макар да е възможно със самата отмяна на незаконосъобразен акт да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, случаят не би могъл да е такъв, когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна.
(вж. точки 87 и 88)
Позоваване на: Съд — 10 декември 1998 г., Schröder и др./Комисия, C‑221/97 P, Recueil, стр. I‑8255, точка 24; Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 121; Съд — 11 септември 2003 г., Белгия/Комисия, C‑197/99 P, Recueil, стр. I‑8461, точка 81; Съд — 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, непубликувано в Сборника, точка 22; Първоинстанционен съд — 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑129 и II‑A‑2‑609, точка 131 и цитираната съдебна практика