Дело T-33/09

Португалска република

срещу

Европейска комисия

„Неизпълнение на решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения от държава членка — Периодична имуществена санкция — Искане за изплащане — Отмяна на оспорваното законодателство“

Резюме на решението

1.      Производство — Разпределяне на правомощията между Съда и Първоинстанционния съд — Жалба за отмяна, подадена от държава членка срещу решение на Комисията за определяне на дължимата в изпълнение на решение на Съда периодична имуществена санкция

(член 225, параграф 1, първа алинея ЕО, член 228, параграф 2 ЕО и член 230 ЕО)

2.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължението за съобразяване със съдебно решение и се налага периодична имуществена санкция — Компетентност на Комисията да изчисли размера на постановената от Съда периодична имуществена санкция — Граници

(членове 226—228 ЕО)

1.      Договорът за ЕО не предвижда особени разпоредби за уреждане на евентуалните спорове между държава членка и Комисията във връзка със събирането на дължимите към бюджета на Съюза суми в изпълнение на решение на Съда съгласно член 228, параграф 2 ЕО, с което държава членка се осъжда да заплати на Комисията периодична имуществена санкция.

Поради това установените в Договора за ЕО средства за защита са приложими и решението, с което Комисията определя сумата, дължима от държавата членка като периодична имуществена санкция, на която последната е осъдена, подлежи на обжалване с жалба за отмяна съгласно член 230 ЕО. Следователно Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа подобна жалба съгласно разпоредбата на член 225, параграф 1, първа алинея ЕО.

Въпреки това при упражняването на тази компетентност Общият съд не следва да навлиза в сферата на изключителната компетентност на Съда, която му е отредена от членове 226 ЕО и 228 ЕО. По този начин при разглеждането на жалба за отмяна на основание член 230 ЕО, насочена срещу решение на Комисията във връзка с изпълнението на такова решение на Съда, Общият съд не трябва да се произнася по въпрос относно незачитането от държавата членка на нейните задължения, произтичащи от Договора за ЕО, по който Съдът не се е произнесъл преди това.

(вж. точки 62—67)

2.      При изпълнението на решение на Съда, с което на държава членка се налага заплащането на периодична имуществена санкция, Комисията трябва да може да направи преценка на приетите от държавата членка в изпълнение на решението на Съда мерки, за да се избегне по-конкретно възможността неизпълнилата своите задължения държава членка да се ограничи с приемането на мерки, които всъщност имат същото съдържание като тези, които са били предмет на решението на Съда. Въпреки това, упражняването на това право на преценка не трябва да засяга нито правата — по-точно процесуалните права — на държавите членки, които произтичат от установеното в член 226 ЕО производство, нито изключителната компетентност на Съда да се произнася по съответствието на национално законодателство с общностното право. Определянето на правата и задълженията на държавите членки и преценката на тяхното поведение могат да бъдат следствие само от решение на Съда на основание членове 226—228 ЕО. Следователно при подобни обстоятелства Комисията не може да реши, че предприетите от държава членка в изпълнение на решение на Съда мерки не съответстват на общностното право, за да вземе това предвид при изчисляването на постановената от Съда периодичната имуществена санкция. Ако счита, че въведеният от държавата членка нов правен режим все още не представлява надлежно транспониране на директива, тя трябва да образува производство по член 226 ЕО.

(вж. точки 81, 82, 88 и 89)