РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
7 юни 2023 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна на решения или по заличаване на вписвания — Отмяна на решение, съдържащо явна грешка по вина на EUIPO — Член 103, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Липса на явна грешка“
По дело T‑519/22
Société des produits Nestlé SA, установено във Веве (Швейцария), представлявано от A. Jaeger-Lenz, A. Lambrecht, и A-C Salger, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от V. Ruzek,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
European Food SA, установено в Пънтъшещ (Румъния), представлявано от I. Speciac, адвокат,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: M. J. Costeira, председател, U. Öberg и P. Zilgalvis (докладчик), съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Société des produits Nestlé SA иска отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 юни 2022 г. (преписка R 894/2020‑1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 20 ноември 2001 г. жалбоподателят подава в EUIPO заявка за регистрация на словния знак „FITNESS“ като марка на Европейския съюз на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към класове 29, 30 и 32 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена.
4 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 3/2003 от 6 януари 2003 г. Заявената марка е регистрирана на 30 май 2005 г. под номер 2470326.
5 На 2 септември 2011 г. встъпилата страна European Food SA подава искане за обявяване на оспорваната марка за недействителна за всички обхванати от нея стоки.
6 В подкрепа на искането за обявяване на недействителност са посочени основанията по член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001).
7 На 18 октомври 2013 г. отделът по отмяна отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност.
8 На 16 декември 2013 г. встъпилата страна подава жалба срещу решението на отдела по отмяна. В производството по тази жалба встъпилата страна представя нови доказателства в подкрепа на твърдението си, че думата „fitness“ е описателна за процесните стоки.
9 С решение от 19 юни 2015 г. по преписка R 2542/2013‑4 четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Той по-специално отхвърля като просрочени, без да ги вземе предвид, представените за първи път пред него доказателства.
10 На 19 август 2015 г. встъпилата страна подава в секретариата на Общия съд жалба срещу решението на четвърти апелативен състав.
11 С решение от 28 септември 2016 г., European Food/EUIPO — Société des produits Nestlé (FITNESS) (T‑476/15, наричано по-нататък „първото отменително съдебно решение“, EU:T:2016:568), Общият съд отменя решението на четвърти апелативен състав. Той заключава, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доказателствата, които встъпилата страна е представила за първи път пред него, не трябва да се вземат предвид поради късното им представяне.
12 EUIPO подава жалба срещу първото отменително съдебно решение. Тя е отхвърлена от Съда с решение от 24 януари 2018 г., EUIPO/European Food (C‑634/16 P, наричано по-нататък „решението по жалбата до Съда“, EU:C:2018:30).
13 С решение от 6 юни 2018 г. по преписка R 755/2018‑2 втори апелативен състав отменя решението на отдела по отмяна. В частност той приема, че първото отменително съдебно решение и решението по жалбата до Съда го задължават да разгледа подадената до него жалба, вземайки предвид доказателствата, които встъпилата страна е представила за първи път пред четвърти апелативен състав по преписка R 2542/2013‑4. С оглед на посочените доказателства апелативният състав приема, че оспорваната марка е описателна и лишена от всякакъв отличителен характер.
14 На 11 септември 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу решението на втори апелативен състав.
15 С решение от 10 октомври 2019 г., Société des produits Nestlé/EUIPO — European Food (FITNESS) (T‑536/18, непубликувано, наричано по-нататък „второто отменително съдебно решение“, EU:T:2019:737), Общият съд отменя решението на втори апелативен състав. По-специално той постановява, че втори апелативен състав неправилно е приел, че първото отменително съдебно решение и решението по жалбата до Съда го задължават да вземе предвид доказателствата, които встъпилата страна е представила за първи път пред четвърти апелативен състав.
16 Встъпилата страна подава жалба срещу второто отменително съдебно решение. С определение от 18 март 2020 г., European Food/EUIPO (C‑908/19 P, непубликувано, EU:C:2020:212), Съдът не допуска обжалване.
17 С решение от 12 октомври 2021 г. (наричано по-нататък „решението от 2021 г.“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на встъпилата страна. Що се отнася до представените пред четвърти апелативен състав доказателства, първи апелативен състав постановява, че встъпилата страна не е доказала наличието на основателна причина за късното им представяне и че следователно е бил длъжен, упражнявайки правото си на преценка, да откаже да ги приобщи към доказателствения материал.
18 На 24 декември 2021 г. встъпилата страна подава пред Общия съд жалба срещу решението от 2021 г., заведена под номер T‑799/21.
19 Със съобщение от 15 февруари 2022 г. апелативният състав уведомява страните за намерението си да отмени решението от 2021 г. на основание член 103 от Регламент 2017/1001.
20 С обжалваното решение първи апелативен състав отменя решението от 2021 г. Първо, той приема, че възприетият в посоченото решение подход, съгласно който правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1) се прилага по аналогия в производствата, в които се иска обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за недействителност, е явно неправилен, тъй като от решението по жалбата до Съда е видно, че тази разпоредба не е приложима в производствата, в които се иска обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за недействителност. Второ, апелативният състав приема за неправилно и направеното в точки 57 и 58 от решението от 2021 г. позоваване на решение от 22 септември 2011 г., Cesea Group/OHMI — Mangini & C. (Mangiami) (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), тъй като въпросното съдебно решение е основано на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95, представляващо специална норма (lex specialis), която се прилага специално за доказването на използване и съответно не важи за производствата за обявяване на недействителност.
Искания на страните
21 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
22 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните му разноски в случай на провеждане на съдебно заседание.
23 Встъпилата страна по същество моли Общия съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
24 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три основания, първото — нарушение на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 70 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), второто — нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 и третото — нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 70 от Делегиран Регламент 2018/625.
По първото основание, а именно нарушение на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 70 от Делегиран регламент 2018/625
25 Жалбоподателят поддържа, че отмяната на решението от 2021 г. на основание член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001 е незаконосъобразна. В това отношение погрешното цитиране от апелативния състав на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, както и на съдебната практика относно правило 22, параграф 2 от същия регламент, не можело да се счита за явна грешка по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и само по себе си не обосновавало отмяната на решението от 2021 г. Според жалбоподателя понятието „явна грешка“ се състои от два признака: грешката да е лесно установима и толкова сериозна, че да прави диспозитива на предходното решение неправдоподобен. В случая обаче изводите на апелативния състав в точки 60—62 от решението от 2021 г. не почивали на прилагане по аналогия на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95. Цитирането на тази разпоредба било чисто формална грешка и без значение за правилността или правдоподобността на диспозитива на решението от 2021 г.
26 Освен това жалбоподателят счита, че в точки 61 и 62 от решението от 2021 г. апелативният състав правилно е наблегнал на това, че наличието на основателна причина за късното представяне на доказателствата е фактор, който надделява над съображенията в полза на вземането предвид на въпросните доказателства. Изискването за наличие на основателна причина не било свързано нито с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, нито с правило 22, параграф 2 от същия регламент. Този подход бил в съответствие със съдебната практика, и в частност с точка 44 от второто отменително съдебно решение.
27 Накрая, жалбоподателят изтъква, че мотивите, изложени от апелативния състав в точка 29 от обжалваното решение, са по-скоро непълни. Освен това той посочва, че между съобщението на апелативния състав от 15 февруари 2022 г. и мотивите на обжалваното решение има разлика при описанието на твърдяната грешка. Въпросното съобщение сочело, че твърдяната грешка се състои в „строгия подход към представянето на нови доказателства“.
28 EUIPO счита, че апелативният състав не е нарушил член 103 от Регламент 2017/1001. Тя поддържа, че посочените в обжалваното решение явни грешки са засегнали съществото на извършената от апелативния състав в решението от 2021 г. проверка и са от такова естество, че без нов анализ диспозитивът на последното решение няма как да бъде оставен в сила. По-точно, според EUIPO прилагането по аналогия на въпросните правила е имало определяща роля за извода на апелативния състав в точка 61 от решението от 2021 г., че за да се осигури достатъчна степен на правна сигурност и предвидимост на производствата, е необходимо да се възприеме строг подход по отношение на представянето на нови доказателства. Този извод бил в основата на останалите изводи на апелативния състав. По-специално, този „строг подход по отношение на представянето на нови доказателства“ накарал посочения състав да сметне, че е длъжен, упражнявайки правото си на преценка, да откаже да приеме въпросните доказателства.
29 Що се отнася до изискването за наличие на основателна причина за късното представяне на доказателствата, EUIPO смята, че встъпилата страна е изложила такава причина, тъй като е изтъкнала необходимостта да отговори на заключенията на отдела по отмяна, но апелативният състав неправилно я е отхвърлил в точка 54 от решението от 2021 г., позовавайки се на съдебната практика относно правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Колкото до точка 43 от решението по жалбата до Съда, EUIPO счита, че частта от изречението, съгласно която „страната, която представя доказателства за първи път пред апелативния състав, трябва да посочи основателни причини за представянето на тези доказателства в тази фаза от производството, както и да докаже, че не е било възможно те да бъдат представени в производството пред отдела по отмяна“, не може да се тълкува, в светлината на предходната практика, като изискваща страната да докаже невъзможност съответните доказателства да са били представени на по-ранен етап от производството. Подобен подход не само би лишил член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001 от полезното му действие, но и би бил несъвместим със съображенията, които Съдът е изложил в решението по подадената до него жалба.
30 Накрая, EUIPO припомня, по примера на апелативния състав, че настоящото дело продължава особено дълго поради процесуални грешки. Следователно било в интерес на страните и в интерес на производството да се отстрани грешката, допусната в решението от 2021 г., вместо да се изчаква решението на Общия съд, тъй като това щяло още повече да забави производството.
31 Встъпилата страна поддържа, че въпросната грешка е лесно откриваема и много очевидна. Според нея в решението от 2021 г. апелативният състав е извършил целия си анализ, изхождайки от постановката, че правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 е приложимо в случая. Поради тази грешка апелативният състав се почувствал длъжен да приеме, упражнявайки правото си на преценка, че доказателствата са недопустими, макар да ги е счел на пръв поглед за относими. Апелативният състав съответно допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че може да прецени късно представените доказателства като допустими само когато са налице нови обстоятелства.
32 Съгласно член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001, когато е взела решение, което съдържа явна грешка по нейна вина, EUIPO прави нужното решението да бъде отменено.
33 Съгласно член 70, параграф 1 от Делегиран регламент 2018/625, когато установи, че определено решение или вписване в регистъра подлежи на отмяна или заличаване съгласно член 103 от Регламент 2017/1001, EUIPO информира засегнатата страна за планираната отмяна или заличаване.
34 Съгласно съдебната практика дадена грешка може да се квалифицира като явна само когато може да бъде установена по очевиден начин с оглед на критериите, с които законодателят е обвързал упражняването от администрацията на правото ѝ на преценка, и представените доказателства са достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от тази администрация преценка, без да може да се приеме, че тази преценка е обоснована и последователна (вж. решение от 22 септември 2021 г., Marina Yachting Brand Management/EUIPO — Industries Sportswear (MARINA YACHTING), T‑169/20, EU:T:2021:609, т. 112 и цитираната съдебна практика).
35 Що се отнася до прилагането на член 103 от Регламент 2017/1001, постановено е, че „явен“ или очевиден характер, обосноваващ приемането на решение за отмяна на предходно решение, имат грешките, които са толкова очевидни, че не позволяват запазването на диспозитива на това предходно решение, без впоследствие да се направи нов анализ от отдела, който е взел посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2021 г., MARINA YACHTING, T‑169/20, EU:T:2021:609, т. 111 и цитираната съдебна практика).
36 В случая апелативният състав излага две основания за отмяна на решението от 2021 г. Първо, в точки 26 и 27 от обжалваното решение той преценява, че подходът, съгласно който е възможно да се стъпи на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и да се приеме, че това правило се прилага по аналогия в производствата за обявяване на недействителност, е явно неправилен, тъй като, както следва от точки 48 и 49 от решението по жалбата до Съда, посоченото правило не е приложимо в производствата за обявяване на недействителност. В това отношение апелативният състав добавя в точка 29 от обжалваното решение, че става въпрос за явна грешка по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001, тъй като апелативният състав, изглежда, е пренебрегнал решението на Съда по същото дело и съответно е нарушил принципа на силата на пресъдено нещо. Второ, в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав преценява, че в точки 57 и 58 от решението от 2021 г. неправилно се прави позоваване на решение от 22 септември 2011 г., Mangiami (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), отнасящо се до прилагането на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95, което важи за доказването на използването, и неправилно се приема, че тази съдебна практика е напълно приложима към разглеждания контекст на недействителност.
37 В светлината на припомнената в точка 35 по-горе съдебна практика следва да се прецени дали посочените от апелативния състав обстоятелства могат да бъдат квалифицирани като явни грешки по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
38 Що се отнася, на първо място, до цитирането в точка 40 от решението от 2021 г. на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, не се оспорва, че тази разпоредба не е приложима в производствата, в които се иска обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за недействителност — констатация на Общия съд, потвърдена от Съда (решение по жалбата до Съда, т. 49 и първо отменително съдебно решение, т. 60).
39 Нито от обжалваното решение, нито в крайна сметка от решението от 2021 г. следва обаче, че направеното в точка 40 от последното позоваване на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 е повлияло върху изводите на апелативния състав относно възможността да се приемат новопредставените от встъпилата страна доказателства и съответно че без нов анализ допуснатата грешка не позволява запазването на диспозитива на решението от 2021 г.
40 Всъщност в точка 62 от решението от 2021 г. апелативният състав стига до извода, че при липсата на каквато и да е уважителна причина за късното представяне на доказателствата е бил длъжен, упражнявайки правото си на преценка, да откаже да приеме допълнителните доказателства. А това изискване, видно от споменатите от апелативния състав в точка 43 от решението от 2021 г. критерии, произтича по-специално от точка 44 от второто отменително съдебно решение.
41 Що се отнася до съжденията, довели до посочения по-горе извод, в точка 41 от решението си от 2021 г. апелативният състав най-напред се позовава на второто отменително съдебно решение, от което по-специално следва, че късно представените доказателства не са автоматично допустими и че страната, която ги представя, трябва да посочи основателни причини за представянето им на този етап от производството, както и да докаже, че не е било възможно те да бъдат представени в производството пред отдела по отмяна.
42 По-нататък, след като уточнява в точка 43 от решението от 2021 г. критериите, които следва да се вземат предвид, апелативният състав приема в точка 47 от посоченото решение, че доказателствата, представени за първи път на етапа на обжалването, на пръв поглед са относими. Според този състав обаче нищо не доказва, че тези доказателства са нови в смисъл, че не са били налични или не е било възможно да бъдат представени в производството по отмяна. Поради това апелативният състав преценява, че допълнителните доказателства е можело да бъдат представени още пред отдела по отмяна.
43 Накрая, в точка 54 от решението от 2021 г. апелативният състав приема, че изложената причина за късното представяне на въпросните доказателства от встъпилата страна, а именно констатацията на отдела по отмяна, че първоначално представените доказателства са недостатъчни, не може да се счита за ново обстоятелство, което да оправдава представянето на допълнителни доказателства на етапа на обжалването.
44 Следователно не е доказано, че погрешното позоваване на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 е имало значение за съжденията или извода на апелативния състав.
45 Що се отнася до съдържащото се в точка 61 от решението от 2021 г. съображение във връзка с необходимостта да се възприеме строг подход по отношение на представянето на нови доказателства, от съжденията на апелативния състав не е очевидно, че той се е основал на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95.
46 Колкото, на второ място, до възможността да се приложат в случая принципите, изложени в точка 27 от решение от 22 септември 2011 г., Mangiami (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), апелативният състав приема в точка 57 от решението от 2021 г., че допускането на допълнителни доказателства, представени без надлежна причина за първи път на етапа на обжалването, би лишило от действието им правило 37, буква б), точка iv) и правило 39, параграф 3 от Регламент № 2868/95. За да стигне до този извод, посоченият състав по-специално приема в точка 58 от решението от 2021 г., че принципите, изложени в цитираното съдебно решение, постановено в контекста на доказване на използването, са напълно приложими в контекста на недействителността.
47 Освен това апелативният състав се позовава на решение от 22 септември 2011 г., Mangiami (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), и в точки 43 и 54 от решението от 2021 г. От една страна, в точка 43 от последното решение, като цитира точка 24 от посоченото съдебно решение, апелативният състав приема, че наред с другото трябва да провери дали подалият искането за обявяване на недействителност сочи нови фактически обстоятелства, за да оспори годността на спорната по-ранна марка да бъде регистрирана, или дали допълнителните доказателства не са били налични към момента, когато е трябвало да бъдат представени, тъй като тези обстоятелства могат по-специално да обосноват късното представяне на допълнителни доказателства. От друга страна, като се позовава на точки 26 и 27 от споменатото по-горе съдебно решение, в точка 54 от решението от 2021 г. посоченият състав приема, че констатацията на отдела по отмяна, че доказателствата са недостатъчни, не може да се счита за обстоятелство, обосноваващо представянето на допълнителни доказателства за първи път пред апелативния състав. Поради това той преценява, че решението на отдела по отмяна не е ново обстоятелство.
48 В това отношение следва да се отбележи, че в точки 26 и 27 от решение от 22 септември 2011 г., Mangiami (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), се постановява, че съжденията на отдела по отмяна, довели до констатацията за липса на достатъчно доказателства за използването на по-ранната марка, сами по себе си не могат да се считат за ново обстоятелство, обосноваващо представянето на допълнителни доказателства за първи път пред апелативния състав. Ако се приеме, че такива съждения на отдела по отмяна представляват ново обстоятелство, това би ограничило значително значението на срока, предвиден в правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Според Общия съд това би означавало, че всеки път, когато прецени, че отделът по отмяна неправилно е сметнал за недостатъчни доказателствата за използване, апелативният състав ще може да допусне представяните пред него за първи път допълнителни доказателства за използването.
49 Ако се предположи обаче, че съображенията във връзка с излагането на основателни причини за представянето на допълнителни доказателства в контекста на прилагане на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 не са приложими по дело, по което се прилагат правило 37, буква б), точка iv) и правило 39, параграф 3 от същия регламент, евентуалната грешка, допусната от апелативния състав, не може да се квалифицира като явна по смисъла на цитираната в точка 35 по-горе съдебна практика.
50 В това отношение следва да се отбележи, първо, че апелативният състав не е приложил правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 в производство за обявяване на недействителност, а се е позовал по аналогия на съдебната практика относно прилагането на тази разпоредба.
51 Второ, трябва да се отбележи, от една страна, че от правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 следва, че когато възразяващата страна трябва да представи доказателство за използване на марката или да покаже, че има основателни причини за неизползването ѝ, EUIPO я приканва да предостави необходимото доказателство в уточнен от нея срок. Ако възразяващата страна не предостави такова доказателство преди да изтече срокът, EUIPO отхвърля възражението. От друга страна, от правило 37, буква б), точка iv) от Регламент № 2868/95 следва, че искането за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС съдържа фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на искането. От своя страна правило 39, параграф 3 от този регламент гласи, че когато такова искане не е съобразено с правило 37 от същия регламент, EUIPO приканва заявителя да отстрани откритите нередовности в уточнен от нея срок, а ако същите не бъдат отстранени преди изтичането на срока, EUIPO отхвърля искането като недопустимо.
52 Налага се изводът, че става въпрос за две действително различни, но все пак сравними процесуални хипотези, тъй като и в двете EUIPO определя срок за представяне на доказателства и отхвърля исканията, когато тези доказателства не са представени. Съответно тази разлика в производствата сама по себе си не може да представлява достатъчна причина, за да се приеме, че съдебната практика относно доказването на използването е явно неприложима към производствата за обявяване на недействителност. В това отношение трябва да се отбележи, че някои други решения, на които се позовава апелативният състав, а именно решения от 18 юли 2013 г., New Yorker SHK Jeans/СХВП (C‑621/11 P, EU:C:2013:484), и от 29 септември 2011 г., New Yorker SHK Jeans/СХВП — Vallis K.-Vallis A. (FISHBONE) (T‑415/09, непубликувано, EU:T:2011:550), също се отнасят до въпроса за реалното използване.
53 При всяко положение трябва да се отбележи, че решение от 22 септември 2011 г., Mangiami (T‑250/09, непубликувано, EU:T:2011:516), което е повлияло върху извода на апелативния състав, що се отнася до наличието на основателна причина за късното представяне на доказателствата, е цитирано в точка 54, а не в точки 57 и 58 от решението от 2021 г.
54 От това следва, че самото прилагане по аналогия на съдебната практика относно тълкуването на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 в случая не може да представлява явна грешка по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
55 Що се отнася до довода на EUIPO, че встъпилата страна е изложила основателна причина за късното представяне на доказателствата, а именно необходимостта да отговори на заключенията на отдела по отмяна, но че апелативният състав неправилно я е отхвърлил в точка 54 от решението от 2021 г., достатъчно е да се отбележи, че този довод не е част от мотивите на обжалваното решение. Мотивите на едно решение обаче трябва да се съдържат в самия му текст и EUIPO не може да ги излага в последващи обяснения, освен при изключителни обстоятелства, които не са налице при липсата на каквато и да е неотложност. Следователно решението по принцип трябва да е достатъчно само по себе си и мотивите му не могат да произтичат от последващи писмени или устни обяснения, когато то вече се обжалва пред съда на Съюза (вж. решение от 12 декември 2017 г., Sony Computer Entertainment Europe/EUIPO — Vieta Audio (Vita), T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 57 и цитираната съдебна практика).
56 Същото се отнася и за останалите доводи на EUIPO, и по-специално за изведените от факта, че настоящото дело продължава особено дълго и че било в интерес на страните и на производството да се поправи допуснатата в решението от 2021 г. грешка. В това отношение е достатъчно да се констатира, че никое от така твърдените обстоятелства не може да представлява явна грешка по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
57 С оглед на горното следва да се приеме, че разглежданото основание е налице, и обжалваното решение да се отмени, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи на жалбоподателя, нито по второто и третото основание.
По съдебните разноски
58 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
59 EUIPO и встъпилата страна са загубили делото. Жалбоподателят обаче е направил искане само EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. При това положение и предвид факта, че решението да отмени решението от 2021 г. е на апелативния състав, EUIPO следва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, а встъпилата страна да понесе собствените си съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 юни 2022 г. (преписка R 894/2020‑1).
2) EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Société des produits Nestlé SA.
3) European Food SA понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юни 2023 година.
Подписи