Дело C‑261/20
Thelen Technopark Berlin GmbH
срещу
MN
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)
Решение на Съда (голям състав) от 18 януари 2022 година
„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Член 49 ДФЕС — Директива 2006/123/ЕО — Член 15 — Възнаграждения на архитекти и инженери — Задължителни минимални тарифи — Директен ефект — Решение за установяване на неизпълнение на задължения, постановено в хода на производство пред национална юрисдикция“
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване в съответствие с цялото първично право — Обхват — Невъзможност за съответстващо тълкуване — Задължения на националните юрисдикции — Предимство — Противоречащо национално право — Неприложимост по право на съществуващите норми — Необходимост да се иска или да се изчаква предварителната отмяна на съответното национално законодателство — Липса — Задължение за националния съд да остави без приложение разпоредба от националното право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза — Граници на това задължение — Разпоредба от правото на Съюза, която няма директен ефект
(член 288, трета алинея ДФЕС)
(вж. т. 30—33)
2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Последици — Задължения на държавата членка, допуснала неизпълнението — Пълно изпълнение на съдебното решение — Задължения на компетентните национални юрисдикции и административни органи — Приемане на всички мерки, улесняващи постигането на пълното действие на правото на Съюза — Неприложимост по право на всяка национална разпоредба, противоречаща на правото на Съюза
(член 260, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 39)
3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Последици — Задължения на държавата членка, допуснала неизпълнението — Неприложимост по право в спор между частноправни субекти на всяка национална разпоредба, противоречаща на правото на Съюза — Изключване — Задължение на съответната държава членка да поправи вредите, които частноправните субекти са претърпели поради несъответствието на националното право с правото на Съюза — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти — Причинно-следствена връзка между това нарушение и вредата — Проверка от страна на националната юрисдикция — Понятие за достатъчно съществено нарушение
(членове 258 ДФЕС и 260 ДФЕС)
(вж. т. 40—47)
4. Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Изисквания, които подлежат на оценка — Възнаграждения на архитекти и инженери — Извъндоговорна отговорност — Задължителни минимални тарифи — Национална правна уредба, която определя минимални ставки на възнагражденията и съгласно която уговорките, отклоняващи се от нея, са недействителни — Правна уредба, нарушаваща Директива 2006/123 — Задължение за национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, да остави без приложение посочената правна уредба само въз основа на правото на Съюза — Липса — Възможност посочената правна уредба да не се приложи въз основа на вътрешното право — Възможност за увредената страна да поиска обезщетение за претърпяната вреда
(член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 48 и диспозитива)
5. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват на задължението в областта на основните свободи — Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка — Непосочване на фактора на привързване, поради който исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора — Недопустимост
(членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 63 ДФЕС и 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда)
(вж. т. 50, 52 и 54)
Резюме
Макар Съдът вече да е постановил, че германската правна уредба, която определя минимални ставки на възнагражденията за услугите на архитекти и инженери (HOAI), противоречи на Директивата за услугите, национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, не е длъжна — само въз основа на правото на Съюза — да остави без приложение тази германска правна уредба
Това обаче не засяга, от една страна, възможността за тази юрисдикция в рамките на такъв спор да не приложи тази правна уредба въз основа на вътрешното право и от друга страна, евентуалната възможност за увредената от несъответствието на тази правна уредба с правото на Съюза страна да поиска обезщетение от германската държава
През 2016 г. Thelen (дружество за недвижими имоти) и MN (инженер) сключват договор за инженерни услуги, по силата на който срещу възнаграждение във фиксиран размер от 55 025 EUR MN се задължава да извърши определени услуги по Verordnung über die Honorare für Architekten- und Ingenieurleistungen (Honorarordnung für Architekten und Ingenieure — HOAI) (Наредба от 10 юли 2013 г. за възнагражденията за услугите на архитектите и инженерите, наричана по-нататък „HOAI“).
Една година по-късно MN прекратява този договор и издава крайната фактура за извършените услуги. Като се основава на разпоредба от HOAI(1), която предвижда, че за предоставената от него услуга доставчикът има право на възнаграждение в размер поне на минималните ставки, определени от националното право, и като взема предвид вече извършените плащания, MN сезира съответния съд с искане за заплащане на дължимия остатък от 102 934,59 EUR, тоест на сума, по-голяма от уговорената от страните по договора.
Тъй като частично губи делото на първа и втора инстанция, Thelen подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело. В рамките на преюдициалното си запитване тази юрисдикция припомня, че Съдът вече е установил(2) несъвместимостта на въпросната разпоредба на HOAI с разпоредбата от Директива 2006/123(3), забраняваща по същество на държавите членки да запазват изисквания, които подчиняват упражняването на дадена дейност на спазването от доставчика на минимални и/или максимални тарифи, ако тези изисквания не са съобразени с кумулативните условия за недискриминация, необходимост и пропорционалност. Затова посочената юрисдикция решава да постави на Съда въпроса дали при преценката на основателността на иск, предявен от частноправен субект срещу друг частноправен субект, националният съд трябва да остави без приложение националната разпоредба, която съставлява основанието на иска, след като тя е в противоречие с директива, в случая с Директивата за услугите. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в случая не е възможно тълкуване на HOAI в съответствие с Директивата за услугите.
Съображения на Съда
С решението си Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че национална юрисдикция, сезирана със спор единствено между частноправни субекти, не е длъжна — само въз основа на правото на Съюза — да остави без приложение национална правна уредба, която в нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директивата за услугите определя минимални ставки на възнагражденията за услугите на архитекти и инженери и съгласно която уговорките, отклоняващи се от тази правна уредба, са недействителни.
Вярно е, че принципът на предимство на правото на Съюза задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Европейския съюз. Освен това, когато националната правна уредба не може да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, същият този принцип изисква националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на посоченото право, да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори да са по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг ред, предвиден в конституцията.
Въпреки това националната юрисдикция не е длъжна само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение разпоредба от националното си право, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза, ако последната няма директен ефект. Това обаче не засяга възможността тази юрисдикция (както и всеки компетентен национален административен орган) да не приложи — въз основа на вътрешното право — всяка разпоредба на националното право, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза без директен ефект.
В разглеждания случай Съдът припомня, че съгласно собствената му практика член 15, параграф 1 от Директивата за услугите може да породи директен ефект, доколкото тази разпоредба е достатъчно точна, ясна и безусловна. В случая обаче тази разпоредба сама по себе си е изтъкната в спор между частноправни субекти с цел да се остави без приложение национална правна уредба, която ѝ противоречи. По-конкретно в спора по главното производство прилагането на член 15, параграф 1 от Директивата за услугите би лишило MN от правото му да претендира за възнаграждение в размер, съответстващ на предвидения от разглежданото национално законодателство минимум. Практиката на Съда обаче изключва възможността да се признае такова действие на тази разпоредба в рамките на подобен спор между частноправни субекти.
Съдът добавя, че съгласно член 260, параграф 1 ДФЕС, ако Съдът установи неизпълнение на задължения от държава членка, тази държава членка е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед на изпълнението на решението на Съда, като от своя страна компетентните национални юрисдикции и административни органи са длъжни да вземат всички мерки, улесняващи постигането на пълното действие на правото на Съюза, оставяйки при необходимост без приложение национална разпоредба, която противоречи на правото на Съюза. Съдебните решения обаче, с които се установява подобно неизпълнение, са насочени преди всичко към определяне на задълженията на държавите членки в случай на неизпълнение от тяхна страна, а не към предоставяне на права на частноправните субекти. Затова в рамките на спор между частноправни субекти посочените юрисдикции и органи не са длъжни — само въз основа на такива съдебни решения — да оставят без приложение национална правна уредба, която противоречи на разпоредба на директива.
За сметка на това увредената от несъответствието на националното право с правото на Съюза страна би могла да се позове на практиката на Съда, за да получи евентуално обезщетение за причинените от посоченото несъответствие вреди. Съгласно посочената съдебна практика всяка от държавите членки е длъжна да се увери, че частноправните субекти ще бъдат обезщетени за вредите, които им причинява неспазването на правото на Съюза.
В това отношение, тъй като вече е постановил, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не е съвместима с правото на Съюза и че поради това запазването ѝ представлява неизпълнение от Федерална република Германия на нейните задължения, Съдът подчертава, че това нарушение на правото на Съюза трябва да се счита за явно съществено по смисъла на практиката му относно ангажирането на извъндоговорната отговорност на държава членка за нарушение на правото на Съюза.