Дело T‑573/16

(публикувани откъси)

PT

срещу

Европейска инвестиционна банка

 Решение на Общия съд (четвърти състав) от 3 юли 2019 година

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Организация на службите — Освобождаване от служба — Достъп до електронната поща и информационните системи — Досъдебна процедура — Допустимост — Правна сигурност — Право на изслушване — Презумпция за невиновност — Окончателен доклад на OLAF — Задължение за мотивиране — Отговорност — Имуществени вреди — Неимуществени вреди“

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Правна уредба на Съюза — Изискване за яснота и предвидимост

(вж. т. 233—237)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Организация на службите — Освобождаване от служба — Решения, с които служителят е освободен от служебните му задължения, но не се уточнява приложимото правно основание или не се дава възможност на служителя да определи времевия им обхват — Недопустимост — Нарушение на принципа на правна сигурност

(членове 16, 22, 23 и 39 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)

(вж. т. 238—258)

Резюме

С решение PT/ЕИБ (T‑573/16), постановено на 3 юли 2019 г., Общият съд уважава жалбата на служител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) против решенията, с които ЕИБ го е „освободила от служба“ общо за повече от две години и половина и е блокирала достъпа му до електронната му поща и информационните системи на ЕИБ. С решението си Общият съд отменя обжалваните решения и осъжда ЕИБ да изплати обезщетение в размер на 25 000 EUR за претърпените в резултат на тези решения неимуществени вреди.

Спрямо жалбоподателя са взети няколко решения, вследствие на които за продължителен период от време той е лишен от всякаква възможността да изпълнява задълженията си, като продължава обаче да получава заплатата си. Целта на тези решения е, от една страна, да се улесни връщането към нормални условия на работа след създадената напрегната обстановка, вредна за доброто функциониране на отдела, в който работи жалбоподателят, и от друга страна, да се осигури спокойно протичане на разследванията по повод на обвиненията срещу жалбоподателя в изнудване или опит за изнудване или да се даде възможност на администрацията да се съобрази със съответните доклади от разследванията. В жалбата си жалбоподателят твърди нарушение на принципа на правната сигурност и неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като не бил в състояние за разбере какво отражение имат върху правата и задълженията четири от тези решения, в които според него се съдържат понятия и изрази, чийто обхват или точен смисъл не е могъл да разбере, като в първите две от тях не се споменавало и използваното правно основание.

Що се отнася, най-напред, до въпроса съвместимо ли е с принципа на правната сигурност и със задължението за мотивиране това, че в първите две решения не е посочено използваното правно основание, Общият съд отбелязва, че тези решения не посочват никаква правна норма, нито пък съдържат елементи, които биха позволили на жалбоподателя да изведе такова правно основание. В това отношение Общият съд отбелязва, че самото понятие „освобождаване от служба“ няма изрична основа в нито един текст от правото на Европейския съюз и че не е доказано, че става въпрос за обичайна или дори известна практика в рамките на ЕИБ в частност и на институциите на Съюза като цяло. Общият съд установява и че ЕИБ дълго време не отговаря на исканията на жалбоподателя да получи разяснения относно използваното правно основание, като само го уведомява, че спрямо него не е взето решение за временно отстраняване от длъжност. Затова Общият съд заключава, че първите две решения са в разрез с принципа на правната сигурност и със задължението за мотивиране.

Що се отнася, по-нататък, до въпроса доколко принципът на правната сигурност изисква от институциите или органите на Съюза да уточняват срока на действие на индивидуална мярка като приложената спрямо жалбоподателя, а именно освобождаването от служба, Общият съд приема, че ЕИБ е тази, която трябва да осигури възможност на жалбоподателя да прецени достатъчно точно колко време се предвижда да е освободен от служба. Това изискване важи с още по-голяма сила, тъй като продължително освобождаване от служба като това на жалбоподателя не само е равнозначно на решение за временно отстраняване от длъжност, доколкото лишава съответното лице от възможността да изпълнява задълженията си, но и може да има съществени неблагоприятни последици за служебното, административното и финансовото му положение. Всъщност, доколкото е пречка за заинтересованото лице да работи, подобно освобождаване от служба лишава същото от възможността да бъде надлежно оценявано и съответно да получава премии или пък да бъде повишено заради заслуги. Тъй като не му се възлага никаква задача, заинтересованото лице може освен това да твърди незачитане на неимуществените му интереси и на принципа на съответствие между степента и длъжността. За разлика обаче от решението за временно отстраняване от длъжност, действащо за максимален срок от три месеца освен в случаите на наказателно преследване, третото и четвъртото решение не са по никакъв начин ограничени във времето. Разбира се, в тези решения се припомня, че освобождаването от служба е временно и се уточнява по същество, че краят му зависи от настъпването на бъдещо събитие, а именно изготвянето на доклада от разследването на Европейската служба за борба с измамите. Датата на настъпване на това събитие обаче не може да бъде определена достатъчно точно. Затова Общият съд стига до извода, че третото и четвъртото решение са в разрез с принципа на правната сигурност.