Дело T‑570/16

HF

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Договорно нает служител със спомагателни функции — Член 24 от Правилника — Искане за съдействие — Член 12 а от Правилника — Психически тормоз — Член 90, параграф 1 от Правилника — Предвиден в Правилника срок за отговор от четири месеца — Решение на ООСД за започване на административно разследване — Липса на становище на ООСД в предвидения в Правилника срок за отговор относно действителността на твърдения психически тормоз — Понятие за мълчаливо решение за отхвърляне на искането за съдействие — Несъществуващ акт — Недопустимост“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 24 април 2017 г.

1.      Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Мълчалив отказ по искане за съдействие — Включване — Възражение — Липса на отговор от администрацията поради необходимостта от провеждане на разследване

(членове 12 а, 24 и 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Подаване на искане за съдействие — Започване на административно разследване — Необходимост от провеждане на разследването докрай

(членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Подаване на искане за съдействие — Започване на административно разследване — Провеждане на разследването след изтичане на срока за отговор по искането за съдействие — Формиране на мълчалив отказ — Изключване

(членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато администрацията не дава никакъв отговор на искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника в срока от четири месеца, предвиден в член 90, параграф 1 от този правилник, може да се счита, че е налице мълчаливо решение на този орган, съдържащо отхвърляне на искането за съдействие. Всъщност в тази хипотеза трябва да се презумира, че този орган не е счел, че представените в подкрепа на искането за съдействие доказателства съставляват първоначални доказателства за действителността на твърдените факти, пораждащи задължението за оказване на съдействие. Констатацията за съществуването на такова мълчаливо решение за отхвърляне на искането за съдействие е следователно тясно свързано с липсата на приети от администрацията мерки, каквито следват от задължението ѝ да окаже съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, тъй като в тази хипотеза администрацията счита мълчаливо, но сигурно, че случаят не попада в приложното поле на последната разпоредба.

Това положение обаче се различава от положение, при което в отговор на искане за съдействие администрацията е приела, че са налице първоначални доказателства, което е достатъчно, за да породи необходимостта от започване на административно разследване за установяване дали твърдените факти действително съставляват психически или сексуален тормоз по смисъла на член 12а от Правилника. Всъщност при това положение е необходимо задължително разследването да бъде проведено докрай, за да може администрацията въз основа на изводите в доклада от разследването да вземе окончателна позиция по този въпрос, позволяваща ѝ или да приключи разглеждането на искане за съдействие, без да взема по-нататъшни мерки, или когато твърдените факти са се оказали верни и попадат в приложното поле на член 12а от Правилника да започне дисциплинарно производство с цел евентуално да наложи дисциплинарни санкции срещу твърдения извършител на психическия тормоз.

(вж. т. 54, 56 и 57)

2.      Когато става въпрос за административно разследване, което администрацията е започнала след подаването на искане за съдействие поради твърдяно психическо насилие, самият предмет на административното разследване е да се потвърди или отхвърли наличието на психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, така че органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, не може да предрешава изхода от разследването, и по-конкретно не е оправомощен да изразява позиция, дори и мълчаливо, относно действителността на твърдения тормоз, преди да е получил резултатите от административното разследване. С други думи, започването на административно разследване предполага поради естеството си администрацията да не изразява преждевременно позиция най-вече въз основа на едностранно изложение на фактите, посочени в искането за съдействие, тъй като тя е длъжна, напротив, да се изрази позицията си едва след като разследването, което трябва да бъде проведено при условията на състезателност с участието на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоза бъде приключено своевременно и в съответствие с принципа на разумен срок.

В това отношение следва още да се уточни, че при такава хипотеза администрацията остава длъжна да проведе административното разследване докрай, независимо от това дали твърденият тормоз междувременно е бил преустановен или дори когато авторът на искането за съдействие или твърденият извършител на тормоза е напуснал институцията.

Важността на провеждането на административното разследване до неговия край е свързано също така и с факта, от една страна, че евентуалното признаване от страна на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, след приключването на административното разследване, проведено евентуално с помощта на отделна инстанция, каквато е Консултативният комитет, на наличието на психически тормоз, може само по себе си да окаже положително въздействие в процеса на лечение на длъжностното лице или служителя, спрямо когото е бил упражнен тормоз, и ще може освен това да бъде използвано от пострадалото лице за целите на евентуален съдебен иск по националното право, по който ще се приложи задължението за оказване на съдействие от посочената администрация на основание член 24 от Правилника, и няма да се погаси след изтичането на срока на договора на съответния служител. От друга страна, провеждането на административното разследване до неговия край може, обратно, да позволи да се отхвърлят твърденията на лицето, което се счита за пострадало, позволявайки по този начин да се поправят вредите, които такова обвинение, ако то се е оказало неоснователно, е могло да причини на посоченото като извършител на тормоза лице в разследването.

(вж. т. 59—61)

3.      За разлика от уредбата на дисциплинарната отговорност, Правилникът не предвижда специфична разпоредба относно срока, в който трябва да бъде проведено административното разследване от администрацията в случай на психически тормоз. Така обстоятелството, че административно разследване, започнало в отговор на искане за съдействие в срок от четири месеца след подаването на тази молба, все още е висящо след този срок, не позволява на администрацията да бъде вменено мълчаливо решение, с което администрацията отричала действителността на твърдените факти в искането за съдействие или с което приемала, че те не съставляват психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника.

(вж. т. 62)