Language of document : ECLI:EU:T:2023:67

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

15 февруари 2023 година(*)

„Енергопотребление — Компетентност на ACER — Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза — Грешка при прилагане на правото — Член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/943 — Член 92 от Споразумението за оттегляне — Режим на освобождаване ad hoc по член 308 от Споразумението за търговия и сътрудничество и приложение 28 към него“

По дело T‑492/21

Aquind Ltd, установено в Лондон (Обединено кралство),

Aquind Energy Sàrl, установено в Люксембург (Люксембург),

Aquind SAS, установено в Руан (Франция),

представлявани от S. Goldberg, solicitor, и E. White, адвокат,

жалбоподатели,

срещу

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), представлявана от P. Martinet и E. Tremmel, в качеството на представители, подпомагани от B. Creve, адвокат,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, представляван от A. Tamás и O. Денков, в качеството на представители,

и от

Съвет на Европейския съюз, представляван от A. Lo Monaco, L. Vétillard и M. É. Sitbon, в качеството на представители,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се по време на разискванията от: V. Tomljenović, председател, P. Škvařilová-Pelzl и I. Nõmm (докладчик), съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 24 октомври 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl и Aquind SAS искат отмяна на решението на Апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 4 юни 2021 г. относно искане за освобождаване на междусистемен електропровод, свързващ електропреносната система на Обединеното кралство и Франция (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        Aquind Ltd е акционерно дружество, учредено в Обединеното кралство. То е организатор на проект за междусистемен електропровод, свързващ електропреносната система на Обединеното кралство и Франция (наричан по-нататък „междусистемният електропровод Aquind“).

3        На 17 май 2017 г. Aquind Ltd подава искане за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind на основание член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15). Това искане е подадено до френския национален регулаторен орган — Commission de régulation de l’énergie (CRE, Комисията за енергийно регулиране), и до регулаторния орган на Обединеното кралство — Office of Gas and Electricity Markets Authority (OFGEM, Службата за пазара на газ и електроенергия).

4        Тъй като националните регулаторни органи не постигат съгласие по искането за освобождаване, те го изпращат, съответно на 29 ноември и на 19 декември 2017 г., на ACER в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент № 714/2009, за да може самата тя да вземе решение.

5        С решение от 19 юни 2018 г. ACER отхвърля искането за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind (наричано по-нататък „решението на ACER“).

6        На 17 август 2018 г. Aquind Ltd подава жалба срещу това решение до Апелативния съвет на ACER (наричан по-нататък „Апелативният съвет“).

7        С решение от 17 октомври 2018 г. Апелативният съвет потвърждава решението на ACER и по този начин отхвърля искането за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind.

8        На 14 декември 2018 г. Aquind Ltd подава жалба в секретариата на Общия съд срещу това решение. С решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), Общият съд отменя посоченото решение.

9        На 5 февруари 2021 г. Апелативният съвет възобновява производството по подадената от Aquind Ltd жалба срещу решението на ACER.

10      На 19 май 2021 г. е проведено заседание в рамките на Апелативния съвет.

11      На 4 юни 2021 г. Апелативният съвет приема обжалваното решение, с което обявява жалбата за недопустима, с мотива че вследствие на Брексит той вече не е компетентен да се произнесе в рамките на производство по искането за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind.

 Искания на страните

12      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

13      ACER, подкрепена в това отношение от Европейския парламент, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

14      Съветът на Европейския съюз по същество иска жалбата да бъде отхвърлена.

 От правна страна

15      Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата. Първото основание е изведено от това, че Апелативният съвет е допуснал грешка, като е обявил, че не е компетентен след Брексит, и поради това е отхвърлил подадената пред него жалба като недопустима. Второто основание е изведено от нарушение на изискванията на член 25, параграф 3 и на член 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22), както и на няколко разпоредби от Решение № 1‑2011 на Апелативния съвет, прието на 1 декември 2011 г., за установяване на неговите организационни и процедурни правила.

 По първото основание: допусната от Апелативния съвет грешка при прилагане на правото, тъй като той е приел, че след Брексит не е компетентен

16      В рамките на първото основание жалбоподателите изтъкват, че въпреки Брексит Апелативният съвет е запазил компетентността си да извърши нова преценка на решението на ACER, след като Общият съд го е отменил с решението си от 17 октомври 2018 г. Всъщност те поддържат, че съгласно член 266 ДФЕС посоченият съвет е трябвало да приеме ново решение, съответстващо на решението, което би приел, ако не бе допуснал установените от Общия съд грешки, и подчертават, че компетентността на Апелативния съвет произтича пряко от членове 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 2009 г., стр. 1), а именно понастоящем от членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 и от наличието на висящо производство по обжалване.

17      Жалбоподателите подчертават също така, че за да вземе необходимите мерки, като в приложение на член 20, параграф 3 от Регламент № 713/2009 и на член 29 от Регламент 2019/942 се съобрази с решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), Апелативният съвет е трябвало да отстрани допуснатите грешки, като измени решението на ACER въз основа на правомощията, с които е разполагал към съответния момент, и съгласно приложимата към този момент процедура, за да премахне установената в посоченото решение незаконосъобразност. Те считат, че подобно на жалбите по член 263 ДФЕС допустимостта на жалбата пред Апелативния съвет трябва да се преценява с оглед на положението към момента на подаване на жалбата, и твърдят, че решението на ACER и жалбата срещу това решение пред Апелативния съвет предхождат влизането в сила на Регламент 2019/942 и на Брексит.

18      ACER, подкрепяна от Парламента, иска това основание да бъде отхвърлено.

19      Следва да се припомни, че съгласно член 266 ДФЕС институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение за отмяната на този акт. В това отношение Съдът е приел, че за да се съобрази с такова решение и да го изпълни в неговата цялост, съответната институция, орган, служба или агенция е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 27).

20      Независимо от това, преди институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, да приеме такива мерки, се поставя въпросът за тяхната компетентност, тъй като те могат да действат само в рамките на предоставената им компетентност (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 36 и цитираната съдебна практика).

21      Освен това произтичащото от член 266 ДФЕС задължение за предприемане на действия не предоставя компетентност за съответната институция, орган, служба или агенция, нито им позволява да използват правно основание, което междувременно е отменено (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 38 и от 29 април 2020 г., Tilly-Sabco/Съвет и Комисия, T‑707/18, непубликувано, EU:T:2020:160, т. 44).

22      Всъщност задължението за предприемане на действия, произтичащо от член 266 ДФЕС, не освобождава съответната институция, орган, служба или агенция от необходимостта да основе акта, съдържащ мерките за изпълнение на отменителното съдебно решение, на правно основание, което го оправомощава да приеме този акт, от една страна, и което е в сила към датата на приемане на посочения акт, от друга страна (решение от 19 юни 2019 г., C & J Clark International, C‑612/16, непубликувано, EU:C:2019:508, т. 40).

23      Следователно първата стъпка е да се определи дали съответната институция, орган, служба или агенция е компетентна да предприема действия и ако е така, въз основа на коя конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз. Едва след това се определят конкретните материалноправни и процесуалноправни норми, които уреждат действията на тази институция. Ако обаче липсва валидно правно основание, което да е в сила към момента, в който съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза иска да приеме конкретно решение, е невъзможно позоваване на принципите, които уреждат приемствеността на нормите във времето, за да се прилагат материалноправни разпоредби, които в миналото са уреждали предишни актове (заключение на генерален адвокат Sharpston по дело Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:25, т. 86; вж. също в този смисъл решение от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия, T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317, т. 117).

24      С оглед на тази съдебна практика следва да се провери дали след постановяването на решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), Апелативният съвет е бил в състояние да основе акта, съдържащ мерките за изпълнение на посоченото съдебно решение, на правно основание, което го оправомощава да приеме този акт, от една страна, и което е било в сила към датата на приемане на посочения акт, от друга страна.

25      В случая това предполага да се определи в какво би могло да се изразяват мерките, съдържащи се в решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542).

26      В това отношение е важно да се припомни, че Aquind Ltd е подало до CRE и до OFGEM искане за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind на основание член 17 от Регламент№ 714/2009. Поради липсата на съгласие между тези два национални регулаторни органа искането за освобождаване е било изпратено на ACER в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент № 714/2009.

27      С решение от 19 юни 2018 г. на ACER искането за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind е отхвърлено. ACER приема, че Aquind Ltd не отговаря на едно от необходимите условия, за да получи освобождаване, а именно предвиденото в член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 условие, според което степента на риск, свързан с инвестициите, е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване. С решението от 17 октомври 2018 г. Апелативният съвет потвърждава решението на ACER и по този начин отхвърля искането за освобождаване на междусистемния електропровод Aquind.

28      С решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), Общият съд отменя решението на Апелативния съвет от 17 октомври 2018 г., като приема, от една страна, че последният е осъществил само ограничен контрол върху решението на ACER и от друга страна, че е въвел допълнително условие, което не е предвидено в правната уредба, за предоставянето на освобождаване на нови междусистемни електропроводи, като е изискал да бъде подадено предварително искане за финансова помощ за инвестициите, свързани с проект от общ интерес, преди да бъде подадено искане за освобождаване.

29      С оглед на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), мерките, които може да включва изпълнението му, се състоят в нов контрол от страна на Апелативния съвет върху решението на ACER, който не се ограничава до проверка за наличие на явна грешка в преценката, като същевременно следва да се гарантира, че няма да се повтори установената от Общия съд грешка, която е свързана с изискването за предварително подаване на молба за финансова помощ, когато се извършва преценка на условието за степента на риска, свързан с инвестициите.

30      В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателите, тези мерки не биха могли да се изразяват в служебно приемане на решение, с което им се предоставя исканото освобождаване. Всъщност от решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), не следва, че Общият съд е приел, че условието относно степен на риск, свързано с инвестициите, предвидено в член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009, е изпълнено и че Апелативният съвет е бил длъжен да приеме ново решение, с което се предоставя освобождаване.

31      След като се определи видът на мерките за изпълнение на отменителното съдебно решение, следва да се определи дали към датата на приемане на обжалваното решение, а именно 4 юни 2021 г., е съществувало правно основание, което е в сила и оправомощава Апелативния съвет да приеме акт, съдържащ такъв вид мерки.

32      В това отношение следва да се уточни, че разпоредбите относно правното основание и процедурата, следвана до приемането на обжалваното решение, спадат към процесуалноправните норми (вж. в този смисъл решения от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 90, от 12 септември 2007 г., González y Díez/Комисия, T‑25/04, EU:T:2007:257, т. 60 и от 31 март 2009 г., ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T‑405/06, EU:T:2009:90, т. 67). Съгласно постоянната съдебна практика обаче процесуалноправните норми се прилагат по принцип към деня на влизането им в сила (вж. решение от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 33 и цитираната съдебна практика).

33      В случая, след като Общият съд е отменил решението на Апелативния съвет от 17 октомври 2018 г. и следователно той би трябвало да разгледа отново решението на ACER, правното основание, което го оправомощава да разглежда жалбите срещу решения на ACER, сред които тези във връзка с освобождаването, се съдържа в член 28 от Регламент 2019/942. Всъщност Регламент 2019/942 заменя Регламент № 713/2009 и е влязъл в сила на 4 юли 2019 г., тоест преди приемането на обжалваното решение. Следователно разпоредбите на член 28 от Регламент 2019/942 по принцип са приложими в настоящия случай (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2022 г., BNetzA/ACER, T‑631/19, EU:T:2022:509, т. 21 и 81). Що се отнася до ACER, правното основание, което го оправомощава да приема решения във връзка с искане за освобождаване, е посочено в член 10 от Регламент 2019/942 и в член 63, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54).

34      Тези разпоредби обаче, оправомощаващи ACER да разгледа искане за освобождаване на междусистемен електропровод, както и разпоредбите, оправомощаващи Апелативния съвет да направи преценка на решението на ACER по това искане, могат да намерят приложение само в хипотезата, при която, както е предвидено в член 2, точка 1 от Регламент 2019/943, както и впрочем в член 2, параграф 1 от Регламент № 714/2009, преносната линията пресича или върви по протежението на граница между държавите членки и свързва националните преносни системи на държавите членки.

35      За сметка на това регламенти 2019/942 и 2019/943 не оправомощават ACER да разглежда искане за освобождаване на междусистемен електропровод между държава членка и трета държава, нито a fortiori предоставят на Апелативния съвет компетентност да направи преценка на решението на ACER, което е взел във връзка с такова искане.

36      След Брексит обаче проектът за междусистемен електропровод Aquind вече е свързан с междусистемен електропровод между държава членка и трета държава. От това следва, че нито ACER, нито Апелативният съвет са били в състояние да основат акт, съдържащ мерките за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), на правното основание, което първоначално им е давало право да приемат този акт.

37      С оглед на този извод следва да се определи дали ACER и Апелативният съвет са били в състояние да основат акт, съдържащ мерките за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), на правно основание, различно от съдържащото се в регламенти 2019/942 и 2019/943.

38      В този контекст отношенията между Съюза и Обединеното кралство се уреждат от разпоредбите на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) и от разпоредбите на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (ОВ L 149, 2021 г., стр. 10, наричано по-нататък „СТС“).

39      Първо, що се отнася до Споразумението за оттегляне, в параграф 1 от член 92 от него, озаглавен „Текущи административни производства“, се предвижда следното:

„Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза продължават да са компетентни по административните производства, които са образувани преди края на преходния период относно: a) спазването на правото на Съюза от Обединеното кралство или от физически или юридически лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство; или б) спазването на правото на Съюза във връзка с конкуренцията в Обединеното кралство“.

40      Член 92, параграф 4 от Споразумението за оттегляне гласи, че Европейският съюз предоставя на Обединеното кралство списък на всички отделни текущи административни производства, попадащи в обхвата на параграф 1, в срок от 3 месеца след края на преходния период.

41      На първо място, разпоредба, която е ясна и недвусмислена, не изисква никакво тълкуване (решения от 25 ноември 2009 г., Германия/Комисия, T‑376/07, EU:T:2009:467, т. 22 и от 13 юли 2018 г., Société générale/ЕЦБ, T‑757/16, EU:T:2018:473, т. 33). Прочитът на член 92, параграф 1 от Споразумението за оттегляне обаче позволява да се заключи, че приложното му поле не обхваща административните производства, които се отнасят до исканията за освобождаване на междусистемни електропроводи съгласно член 63 от Регламент 2019/943. Всъщност член 92 от Споразумението за оттегляне предоставя компетентност на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза само при някои административни производства, при които се оспорва спазването на правото на Съюза от институциите, органите, службите и агенциите на Обединеното кралство или от физически или юридически лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство. По този начин институциите, органите, службите и агенциите на Съюза запазват компетентността си да разследват и евентуално да налагат санкции на тези институции, органи, служби и агенции на Обединеното кралство и физически или юридически лица, пребиваващи или установени в него, когато дадено производство е започнато преди края на преходния период.

42      На следващо място, във връзка с това с електронно писмо от 10 май 2021 г. Комисията потвърждава на Апелативния съвет, че административното производство по настоящото дело не фигурира в списъка на административните производства, изготвен съгласно член 92, параграф 4 от Споразумението за оттегляне. Следва да се уточни, че тази разпоредба недвусмислено предвижда, че предоставеният на Обединеното кралство в срок от три месеца след края на преходния период списък се отнася до „всички“ отделни текущи административни производства, попадащи в обхвата на параграф 1, и следователно че противно на твърденията на жалбоподателите не става въпрос за списък с „чисто информативно“ значение.

43      Освен това и в същия смисъл на 27 януари 2021 г. CRE и OFGEM публикуват съобщение на съответните им уебсайтове, в което посочват, че е взето решение производството по искането за освобождаване на междусистемен електропровод Aquind да бъде прекратено, тъй като предвиденият в член 63 от Регламент 2019/942 режим на освобождаване вече не се прилага по отношение на този проект след оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Съюза.

44      Накрая, противно на поддържаното от жалбоподателите, член 92 от Споразумението за оттегляне не отразява общия принцип, че текущите производства трябва да бъдат прекъснати от Брексит. Както правилно подчертава ACER, напротив, тази разпоредба представлява изключение от общия принцип, съгласно който правото на Съюза — и следователно компетентността на органите на Съюза — вече не се прилага по отношение на Обединеното кралство след оттеглянето му от Съюза и от правния ред на Съюза.

45      Второ, що се отнася до СТС, в член 309 от него се предвижда следното:

„Всяка от страните гарантира, че освобождаванията, предоставени за междусистемни връзки между Съюза и Обединеното кралство съгласно член 63 от Регламент [2019/943] в съответните им юрисдикции, чиито ред и условия са приложими и след преходния период, продължават да се прилагат в съответствие с правото на съответните им юрисдикции и приложимите условия“.

46      Член 309 от СТС, чието значение е ясно и недвусмислено, не изисква никакво тълкуване. Всъщност той се отнася само до „предоставените“ освобождавания, а именно съществуващите, и следователно не се отнася до исканията за освобождаване, които все още са предмет на разглеждане. Следователно Апелативният съвет не би могъл да приеме необходимите мерки за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), като предостави на основание член 309 от СТС освобождаване на междусистемния електропровод Aquind.

47      В член 308 от СТС и приложение 28 към него се предвижда специален режим на освобождаване. Всъщност тази разпоредба и приложението, към което препраща, предвиждат, че дадена страна може да реши да не прилага членове 306 и 307 от СТС — които предвиждат по-специално такси за достъп и присъединяване към мрежите и такси за ползване на мрежите — при изграждане на нова инфраструктура, ако рискът, свързан с инвестициите в инфраструктурата, е такъв, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване.

48      Обаче нито член 308 от СТС и приложение 28 към него, нито впрочем друга разпоредба от СТС предоставя каквато и да било компетентност на ACER и следователно на Апелативния съвет да се произнася по искания за освобождаване на междусистемни електропроводи. Както правилно посочва Апелативният съвет, прилагането на система за освобождаване предполага предвиждане и предприемане на действия от страна на съответните държави членки и на Обединеното кралство.

49      Освен това приложното поле на режима на освобождаване от правилата на вътрешния пазар на Съюза, от една страна, и приложното поле на режима на освобождаване по член 308 от СТС и приложение 28 към него, от друга страна, са различни. Всъщност вторият режим се отнася само до освобождаване от правилата на СТС, а именно правилата, които се съдържат в член 306 от посоченото споразумение относно достъпа на трети страни до преносни и разпределителни мрежи, и правилата, съдържащи се в член 307 от същото споразумение, които се отнасят до експлоатацията на системата и отделяне на операторите на преносни системи.

50      Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на член 308 от СТС и на приложение 28 към него, за да твърдят, че Апелативният съвет е бил компетентен да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542).

51      От това следва, че няма разпоредба, еквивалентна на член 20, параграф 3 от Регламент № 713/2009, нито на член 29 от Регламент 2019/942, която да предоставя на ACER и на Апелативния съвет компетентност да действат в случай на междусистемен електропровод между държава членка и трета държава и която да ги оправомощава да прилагат материалноправните норми на член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 и на член 63 от Регламент 2019/943.

52      Нито един от доводите на жалбоподателите не позволява да се постави под съмнение основателността на съображенията на Апелативния съвет.

53      Първо, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че „restitutio in integrum“ предполагало ACER да възобнови производството, с която е сезирана, към момента, в който е настъпила незаконосъобразността, и да приеме ново решение, което не съдържа установената в решението на Общия съд незаконосъобразност, като по този начин уважи искането за освобождаване.

54      Всъщност този довод не е достатъчен, за да постави под въпрос факта, че Апелативният съвет вече не е компетентен да разгледа решението на ACER. Освен това, както бе подчертано в точка 30 по-горе, Общият съд не е стигнал до извода, че условието за степен относно риск, свързано с инвестициите, предвидено в член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009, е изпълнено и че поради това Апелативният съвет е бил длъжен да приеме ново решение, с което се предоставя освобождаване.

55      Второ, жалбоподателите твърдят, че решенията относно искания за освобождаване са установителни по своето естество и произвеждат действие от датата на въпросното искане. Те поддържат, че вследствие на това поисканото от тях през 2017 г. освобождаване трябвало да се счита за „съществуващо освобождаване“ по смисъла на член 309 от СТС.

56      Този довод не може да се приеме. Всъщност Апелативният състав е приел правилно, че решение, с което се уважава искане за освобождаване на междусистемен електропровод, представлява акт, който произвежда действие още от момента на приемането му, и следователно правното положение на неговия адресат се е променило едва в момента на приемането му. Следователно такова решение не може да поражда нови права с обратно действие, считано от датата на искането за освобождаване.

57      Трето, жалбоподателите неправилно твърдят, че член 29 от Регламент 2019/942 предоставя компетентност на Апелативния съвет да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542).

58      Всъщност член 29, последно изречение от Регламент 2019/942 гласи, че „ACER взема всички необходими мерки, за да изпълни решението на Съда“, и по този начин възпроизвежда съдържанието на член 266 ДФЕС. В съответствие обаче със съображенията относно последния член, съдържащи се в точки 19—22 по-горе, задължението за предприемане на действия, произтичащо от член 29 от Регламент 2019/942, също не може да предоставя компетентност на ACER, нито да ѝ позволи да се позове на правно основание, което междувременно е престанало да бъде приложимо към настоящия случай. Следователно контролът, който Апелативният съвет трябва да упражни по отношение на решението на ACER в рамките на приемането на мерки за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542), изисква посоченият Апелативен съвет да е компетентен към момента на приемане на обжалваното решение, какъвто не е настоящият случай.

59      С оглед на всичко изложено по-горе Апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че след Брексит той вече не е компетентен да се произнесе по решението на ACER, като приеме мерките за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542).

60      От това следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто основание: нарушение на изискванията на член 25, параграф 3 и на член 28, параграф 4 от Регламент 2019/942, както и на няколко разпоредби от Процедурния правилник на Апелативния съвет

61      Жалбоподателите твърдят, че Апелативният съвет е нарушил член 25, параграф 3 и член 28, параграф 4 от Регламент 2019/942, както и разпоредби на собствения си процедурен правилник. Всъщност те твърдят, че един от членовете на Апелативния съвет не е присъствал на заседанието от 19 май 2021 г., упрекват другите членове на посочения съвет, че не са изразили становище по време на заседанието, твърдят, че протоколът от това заседание не е достатъчно подробен, и отбелязват, че поради непубликуването на протокола от заседанието на членовете на Апелативния съвет на интернет сайта на ACER им е невъзможно да установят дали всички членове на Апелативния съвет са присъствали на това заседание и са взели участие в процедурата по вземане на решения.

62      ACER, подкрепяна от Парламента, иска това основание да бъде отхвърлено по същество като неотносимо, тъй като при липсата на твърдените от страна на жалбоподателите за нередности обжалваното решение не би могло да бъде различно по същество.

63      Съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят няма законен интерес от отмяната на решение поради порок във формата му, когато администрацията не разполага с никаква свобода на преценка и е длъжна да действа по начина, по който го е направила, тъй като при подобна хипотеза отмяната на това решение би могла да доведе само до постановяването на ново решение, което по същество е еднакво с отмененото решение (решение от 6 юли 1983 г., Geist/Комисия, 117/81, EU:C:1983:191, т. 7; вж. в този смисъл също решения от 4 февруари 2016 г., Italian International Film/EACEA, T‑676/13, EU:T:2016:62, т. 54 и от 7 юли 2021 г., HM/Комисия, T‑587/16 RENV, непубликувано, EU:T:2021:415, т. 30).

64      A fortiori жалбоподателят не може да докаже правен интерес да иска отмяната на решение за отказ да се предприемат действия в дадена област на определено правно основание, когато във всички случаи съответната администрация няма никакви правомощия да предприема действия в разглежданата област, поради което отмяната на подобно решение на това правно основание би могла да доведе само до ново решение за отказ за предприемане на действия в посочената област (определение от 14 юли 2020 г., Shindler и др./Комисия, T‑627/19, EU:T:2020:335, т. 49).

65      От анализа на първото основание обаче е видно, че във всички случаи след Брексит Апелативният съвет вече не е бил компетентен да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, обжалвано, EU:T:2020:542).

66      Поради това, както правилно отбелязва ACER, второто основание следва да се отхвърли като неотносимо, без да е необходимо да се разглежда неговата основателност, и следователно жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

67      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 135 от Процедурния правилник обаче, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна, и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

68      В случая, макар исканията на жалбоподателите да са отхвърлени, това не променя факта, че липсата на компетентност на Апелативния съвет е следствие от Брексит. Това независещо от волята на жалбоподателите събитие е настъпило в хода на производството пред органите на ACER, след като Общият съд е отменил първоначалното решение на Апелативния съвет. Предвид тези особени обстоятелства Общият съд счита, че в случая ще бъде справедливо да се вземе решение жалбоподателите и ACER да понесат направените от тях съдебни разноски.

69      Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Aquind Ltd, Aquind SAS, Aquind Energy Sàrl и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) понасят направените от тях съдебни разноски.

3)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Tomljenović

Škvařilová-Pelzl

Nõmm

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 февруари 2023 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.