Language of document :

Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 23 април 2021 г. — А/В

(Дело C-262/21)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: А

Ответник: В

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 2201/20031 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIa“), що се отнася до неправомерното отвеждане на дете, да се тълкува в смисъл, че така може се квалифицира случаят, при който единият от родителите, без съгласието на другия родител, отвежда детето от държавата по местопребиваването му в друга държава членка, която е компетентната държава членка съгласно прието от съответния орган решение за прехвърляне по Регламент (ЕС) № 604/20132 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“)?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“, що се отнася до неправомерното задържане, да се тълкува в смисъл, че така може да се квалифицира случаят, при който съд на държавата по местопребиваването на детето е отменил решението на съответния орган да прехвърли компетентността за разглеждането на преписката, но детето, чието връщане е разпоредено, вече няма валидно разрешение за пребиваване в държавата по местопребиваването си, нито правото да влиза или пребивава във въпросната държава?

Ако с оглед на отговора на първия или втория въпрос Регламент „Брюксел IIa“ следва да се тълкува в смисъл, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето и следователно то трябва да бъде върнато в държавата по местопребиваването му, трябва ли член 13, алинея 1, буква b) от Хагската конвенция от 1980 г. да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за връщането на детето:

i) поради наличието на сериозна опасност по смисъла на тази разпоредба връщането на дете в кърмаческа възраст, за което майката полага лични грижи, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, ако то бъде върнато само; или

ii) поради това че в държавата по местопребиваването му за детето би била поета грижа и то би било настанено в приемен дом самò или с майка му, което би било белег за наличието на сериозна опасност по смисъла на тази разпоредба връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, или пък

iii) поради това че без валидно разрешение за пребиваване детето би било поставено в неблагоприятна ситуация по смисъла на тази разпоредба?

Ако с оглед на отговора на третия въпрос основанията за отказ по член 13, алинея 1, буква b) от Хагската конвенция от 1980 г. могат да се тълкуват в смисъл, че е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, трябва ли член 11, параграф 4 от Регламент „Брюксел IIa“ във връзка с понятието за висш интерес на детето, съдържащо се в член 24 от Хартата за основните права на [Европейския съюз] и в самия регламент, да се тълкува в смисъл, че в случай, при който нито майката, нито детето имат валидно разрешение за пребиваване в държавата по местопребиваването на детето, и следователно нямат нито право на влизане, нито право на пребиваване в тази държава, държавата по местопребиваването на детето трябва да вземе адекватни мерки, за да осигури законното пребиваване на детето и на майка му във въпросната държава членка? Ако държавата по местопребиваването на детето има такова задължение, следва ли принципът на взаимно доверие между държавите членки да се тълкува в смисъл, че държавата, която предава детето, може съгласно този принцип да изходи от презумпцията, че държавата по местопребиваването на детето ще изпълни тези задължения, или интересът на детето изисква от органите на държавата по местопребиваване да бъде поискана информация относно конкретните мерки, които са били или ще бъдат предприети за защитата на детето, за да може държавата членка, която го предава, да прецени в частност дали с оглед на интереса му тези мерки са адекватни?

Ако държавата по местопребиваването на детето няма посоченото в четвъртия преюдициален въпрос задължение да вземе адекватни мерки, следва ли член 20 от Хагската конвенция от 1980 г., с оглед на член 24 от Хартата на основните права [на Европейския съюз], да се тълкува в смисъл, че в случаите, посочени по-горе в третия преюдициален въпрос, подточки i)—iii), представлява пречка за връщането на детето, тъй като би могло да се счита, че това връщане противоречи, по смисъла на тази разпоредба, на основните принципи в областта на защитата на правата на човека и основните свободи?

____________

1     Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

2     Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).